Милош Милоевич

с.65
... Когато българите се кръстиха, с кръщението си приеха старосръбската писменост и език и започнаха да се сливат в народността на тези сръбски племена, които покориха аварите и монголофините българи. ... Какво представляват, кои са, какви са и откъде са дошли българите в тази чисто сръбска земя ние казахме по-горе, а и сега повтаряме: че са монголско или хунско племе, както и аварите, маджарите, турците, печенезите и другите им сродни братя.

с. 74
... и когато (българите) са проникнали в сръбска земя, те винаги са се катерили покрай Искъра до днешна София или стария сръбски Средец и от нея отново преминавали през Рашкото жупанство до равнината на тракомакедонците, обръщайки се към долините на Марица, Яворина, а и на Нишава. Оттука е вървял и Барис, оттука и Симеун, тука и Сумуило е завладял сръбската земя около Преспа и Орид за непълни 3 години. Самуило се бил настанил тук, тъй като най-напред е получил малка част от сръбската земя за ползване, а след това отнел (Орид 1013 г.) и то около 980 или 978 г.; а Василий Булгароктон, гръцки император, до 1018 г. е бил вече покорили и това едва основано българско царство в сьрцето на Сърбия, или на гръцка Илирия и сръбската държава. Всъщност това българско охридско, но на сръбска земя, така наричано царство, пада още през 1016 г.Всъщност това и не може да се нарече царство и държава, а една чета разбойници, които се настаниха в Орид, но наскоро пропаднаха. Така че чак до Симеун българите не са отнели нито една крачка от сръбското царство. Изводите на техните и на някои други съвременни хронисти, а особено т. нар. Славянофили, а по-добре и по-правилно „Славянонеприятели и Славяноругатели", че като че ли българите са владели и днешна Сърбия от Белград, та всичко от дясната страна на Морава, е чиста измишльотина.

с.75
... Че пак българите под своя Пресхан за първи път и то през 840 г. нападат сръбското царство - една област т. нар. ВеликоЖупанство Рашка, която им е била на пътя при преминаването в Тракия, за това имаме също доказателства. Че българската държава се простира само от река Янтра до Черно море и до Балкана от двете страни на Дунава чак до времето на Симеун, така че нещата са ясии и истински и не трябва с нищо да се доказват. Това се вижда и оттук, че столицата на българския Хаганат до Борхана, а от кръстения Бирхана и провъзгласен в този Михаил, та до Симеун, непрекъснато е била на Дунава в Дортстол (Дръстър, днешна Силистра, самата дума е старобългарска и означава дорт=четири и йол=път), а и столица на Екзарха, или както мнозина искат - на патриарха (екзарх значи владика по-старши от 6 владици и нищо повече), даруван им от фотий на инат на римския Папа. Когато Симеун разпростира своята власт над част от Великото сръбско Жупанство Рашка, едва тогава пренася своята столица в Търнав като място по-защитено от нападенията на маджари, гърци и на други и като селище, от което по-удобно би могло и по-нататък да се протегне и в Жупанството и в останалите сръбски земи. До Симеун, значи, нито една крачка от сръбското царство не беше взета, а защо беше взета по негово време причина беше сръбското вътрешно нещастие, а не храбростта и силата българска.

с. 78
Симеун, който е най-известната и най-светлата личност в българската държава или от християнството сред българо-сръбския народ. Той накара всички българи да приемат с християнството старо-сръбския език, така малкото останали българи е трябвало да се слеят в народността сръбска, а който иска и славянска.

с.79
... След смъртта на Симеун и на Петър, а и на българите, онези татарскотурски орди съвсем изчезнаха, те изчезнаха от лицето на истинската и единната сръбска земя. За това трябва да благодарим както на маджарите, печенезите и на други, а особено на Светослав руския владетел, който като покори България със своята войска, изтребваше в нея монголската раса.

с.118
Милутин I Урошев, Неманич е 60-тият цар сръбски в тези сръбски земи. Владял е от 1275 до 1320 г., значи всичко 45 години: Той е издигнал в Средец църква, посветена на Премъдростта божия или на гръцки св. София по подобие на Юстинияновата в Цариград, от която по-късно и тази сръбска паданка се назова София, в която и днес му лежат мощите.

с.122.
... До къде по негово време (на Джурач) достига пространството на Сърбия свидетелства печки летописец, който казва: че Джурач, след като с помощта на маджарите върна своето деспотство от турците, простираше своята в»аст зад Момина Клисура, а тя е сега, т. нар. 2 часа западно от Пазарджик; Лазар, както и синът му Стефан, е владеел още по-обширна сръбска земя, а Вукашин е владеел земята не само на 3 часа западно от Едрене, но и чак зад Димотика.