Картата съдържа почти целия Балкански полуостров без неговата най-южна част (Пелопонес, Атика и т.н.). Тя е претрупана с многобройни стари и нови етнографски и географски наименования. Редица названия са разположени съобразно подбудите на автора, без да се съобразява с действителната ситуация. Така държавното наименование "СРБИJА" се е "проточило" от Адриатическо море докъм град Пловдив, а етническото название "СРБИ" успоредно на него има приблизително същото протежение. Тук се срещат и някои други странни народностни наименования, като "
србословенци", "
србохрвати", "
србомакедонци" и вече "србобугари" - "разположени" приблизително в днешна Северна България, на изток от р. Искър. А някакви си "
срборашани" (т.е. сърбосърби, Рашка е старо име на Сърбия) намираме "заели" Родопската област, та докъм Черно море. В тази карта липсва само.определението "србо-" към изписаните тук и отбелязани "власи", "грци" и "шкипи" (т.е. албанци). Турците пък като някаква народност изобщо не са нанесени на Балканите. Би могло с известна степен на снизхождение да се приеме "неточното" поставяне на някои от по-горе цитираните етнически наименования, но какво да се каже за прибавеното, явно съвсем неслучайно определение "србо-" към другите славянски народи, населяващи Балканския полуостров? В това отношение даже и една подобна българска карта не съществува. С това картографско произведение на Милоевич ни запознава отново
д-р Сима Чиркович в излязлото под негова редакция колективно съчинение
"Србujа и суседне землье на старим географским картама", издание на Сръбската академия за наука и изкуство, Белград 1991, 28 с., на сръбски и английски език.
Вярно е, че още след отпечатването й картата е била разкритикувана от
проф. Стоян Новакович (сръбски министър на просветата). Тук обаче сръбските колеги отбелязват, че
тя била претърпяла много повече издания от която и да е друга карта и без съмнение е имала значително влияние върху формирането на националната (сръбска, Б.Б.) съвест.
Боян БЕШЕВЛИЕВ,
н.с. по историческа география и картография -
Институт по балканистика при БАН
[Начало] [Назад] [Напред]