(Към предисторията на съдебните процеси)
ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 г. се оценява по различни начини. Известно е становището на комунистическата партия, че „победоносното общонародно въстание", организирано и проведено от БРП „с решаващата помощ на Съветската армия", е повторение в главното и основното на Великия октомври. Макар че тази формулировка е дадена по-късно от „архитекта на априлската линия", то подобни внушения от съветска, а след това и от българска страна се прокарват още през септември-октомври 1944 г.
Не всички обаче мислят така. Когато говори за „Великия ден на България" главният секретар на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) д-р Георги Михов Димитров не споменава нито дума за решаващата помощ на Червената армия. Според него победата над фашизма е дело „преди всичко на българските селяни", дело, което „българският народ направи заедно със своята славна армия". Движещите сили на въстанието определят неговия характер и то в никакъв случай не надхвърля границите на парламентарната демокрация. Всякакво по-нататъшно задълбочаване на революционния процес е недопустимо. „За тези, отбелязва Г. М. Димитров, които са започнали борбата с Хитлер [*], когато е бил в съюз със СССР, 9 септември е кулминация, а не начало, както за комунистите".
Има ли основания за подобни твърдения? Категоричен отговор е все още рано да се даде, но биха могли да се имат предвид следните факти.
В някои среди Отечествената война не се приема безрезервно и с възторг. В редица селища групи жени се събират пред комитетите на ОФ, а в по-големите градове и пред военните окръжия, и настояват мъжете и синовете им да се върнат от фронта. Такива протести има в София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Хасково,
*. Г. М. Димитров има предвид организираната от него в началото на 1941 г. акцня против въвличането на България в Тристранния пакт.
9
Сливен, Силистра, Асеновград, Преслав, Кърджали, в повечето села от Русенска, Бургаска и Старозагорска области и в десетки други селища на страната.
Антивоенните прояви в тила се пренасят и в армията. В някои войскови части възникват брожения още преди изпращането им на фронта. Подобна акция налага разпускането на 7-а допълваща дружина на шуменския гарнизон. На фронта избухват бунтове в 4—и, 13-и, 32-и и 42-и пехотни полкове. Дванадесета дивизия два пъти напуска заповяданите ѝ фронтови позиции. При преминаването на Дунава бунтове избухват в трета дивизия, а 6-и, 11-и, 33-и и 44-и пехотни полкове се готвят да се върнат в родината си.
Регистрирани са редица форми на протест срещу установената власт. През периода септември 1944 — май 1945 г. се създават 105 конспирации. В действителност техният брой е много по-голям. Става въпрос за редица нелегални групи и тайни сдружения, чиято дейност е разкрита по-късно или пък въобще не е разкрита.
Обясненията на официалната власт, че горните прояви са резултат от агитацията и участието на „фашисти и реакционери", не дават отговор на въпросите за участието в тях на ученици, студенти, военнослужещи, духовни лица и трудещи се от градове и села и поставянето на общодемократични цели. Но това са въпроси, от които тогава никой не се интересува. Тезата за фашисткото присъствие е много удобна. Тя изцяло се покрива с въпроса за властта и не държи сметка за конкретните резултати от упражняването на тази власт. За това свидетелствува законодателната дейност на правителството, насочена към запазването на новия революционен ред.
На 7 март 1945 г. Регентите на България одобряват Наредба-закон за защита на народната власт (ЗЗНВ). Член 1 от закона гласи:
„Който в страната или в чужбина образува или ръководи организация с фашистка идеология, която си поставя за цел събарянето, подравянето или отслабването на властта на Отечествения фронт, се наказва с доживотен строг тъмничен затвор или смърт".
В останалите членове и алинеи се предвиждат тежки наказания, включително и смърт за всички деяния, насочени против властта, нейните атрибути и органи за защита.
Тезата за фашисткото присъствие явно не издържа и макар че официалната пропаганда и по-късно продължава да твърди, че всички антиправителствени действия са дело на фашисти, ЗЗНВ е изменен и в новата редакция от 27
10
април 1946 г. чл. 1 гласи:
„Който в страната или в чужбина образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез преврат, бунт, метеж, терористически действия или общоопасни престъпления" — наказанията остават същите.
Новото законодателство създава нов политически морал:
27 октомври 1944 г. Заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП(к). Изводи за проведена в Плевен областна партийна конференция:
„Какво дразни земеделците в нашата обща работа? Твърде често ние сме посочвали кои земеделци трябвало да влизат в (ОФ) комитетите. Те искат сами да определят своите представители. Често причините за недоразуменията идвали не от хората на ОФ комитети, а от партизаните и милицията, които вършели своеволни арести."
5 април 1945 г. Решение № 27 на ЦК на БРП(к):
„Да се образува Общ земеделски професионален съюз... В подготовката на учредителната конференция на Съюза да вземе участие БРП(к). Там където не са образувани дружества, нашите другари да образуват такива на ОФ основа."
Проблеми възникват и във външната политика. Зад привидното единомислие в Отечествения фронт се крият съществени различия. Партиите, с изключение на БРП(к), поставят Съветския съюз на равна основа с останалите велики сили и не считат, че външнополитическото сближение със СССР обезателно трябва да означава и възприемане на съветския политически и икономически модел в държавното строителство. Такъв начин на мислене е чужд на комунистите и те го считат едва ли не за национална измяна и предателство. Внушения за такова мислене идват от най—високо място.
15 октомври 1944 г. Телеграма на Георги Димитров до ЦК на БРП(к):
„Както е известно, без победата на Червената армия... не би била възможна победата на ОФ на Девети септември. Недостатък се явява също фактът, че се омаловажава необходимостта от укрепване на вечната дружба с братския по история, кръв и език руски народ. Между това идеята за вечна дружба трябва постоянно да се пропагандира. В това е залогът за успешното решаване на общите задачи, стоящи пред руските и българския народи, както сега, така и в бъдеще."
1 март 1945 г. Резолюция на Осмия разширен пленум на ЦК на БРП(к):
„Като основен водораздел между истинските
11
български патриоти и изменниците на родината от всякакъв тип, явните и скрити врагове, пленумът признава: активната борба на страната на Обединените нации за най-бърз и окончателен разгром на германо-фашисткия враг... (и) искрена вечна дружба с освободителя на българския народ — великия руски народ".
УКРЕПВАНЕТО НА ВЛАСТТА става задача от първостепенна важност. На преден план излизат въпросите за овладяването на Министерството на вътрешните работи и на армията. В решаването на първата задача комунистическата партия няма проблеми и за кратко време създава предани на своята политика органи за сигурност. Не така обаче стоят нещата в българската войска. Процесът на нейното овладяване отнема доста време и пряко се обвързва с борбата срещу опозицията.
Българската войска взема активно участие в акта на 9 септември 1944 г. Нейни части блокират столицата, парализират действията на властта и откриват пътя за създаването на първото отечественофронтовско правителство. В решителния момент повече от тригодишните въоръжени усилия на комунистическата партия отстъпват пред организираната сила на армията.
Авторитетът, който армията спечелва и защитава от „първия ден на победата" и през „Отечествената война", събужда ревниви чувства в комунистическия елит. На тази основа справедливите обвинения срещу отделни реакционни военни чинове се разширяват и създават несигурност за по-голямата част от офицерския състав.
Попълването на офицерския корпус с помощник—командирите разколебава устоите на военния морал и дисциплина. И двете страни са недоволни една от друга. Взаимната им подозрителност нараства. Отдалечава ги и ) специалната им подготовка и възпитание. Едните дават предпочитание на военния професионализъм, другите — на политическата работа. Дори тези от новите офицери, които признават военното майсторство на старите командири, пред перспективата за бързо повишение в чин и длъжност без колебание се разграничават и разделят с тях.
Създадените в офицерския корпус взаимоотношения рефлектират във висшите политически среди. Пренесената от Съветския съюз враждебност към „буржоазните кадри" и „царските офицери" създава изкуствения „проблем за спечелване на армията за делото на народната революция". Единичните арести и отвличания на отделни военнослужещи
12
постепенно прерастват в следващи една след друга „чистки" в армията. Това засилва недоверието между старите кадрови офицери и проводниците на новата линия в армията и тласка двете страни към съответни предохранителни мерки.
18 ноември 1944 г. Заповед на министъра на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев:
„Да не се допуска арестуване на военнослужещи на фронта по каквито и да е поводи. Командирите на частите са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да не допуснат арестуване или отвличане на своите подчинени, като при нужда попречат на такива произволи с оръжие."
23 ноември 1944 г. 4 постановление на Министерския съвет:
„Всички военни чинове, уличени в престъпления по наредбата-закон за съдене от Народния съд, могат, ако изявят желание, да се изпратят на фронта и вземат участие във войната. Ранените и наградените се освобождават от отговорност... Наказателното преследване, докато са непосредствено във военните действия, се спира."
25 ноември 1944 г. Заповед на министъра на войната Д. Велчев:
„Предвид на това, че в страната има случаи на отвличане на военнослужещи от неотговорни лица, всички офицери и подофицери да спят в казармите, като вземат мерки за лична охрана. Всички офицери и подофицери да се движат винаги запасани с колан и въоръжени с пистолети, вън от казармите да се движат на групи от двама, трима души... В гарнизоните да се формират комендантски взводове, а в селищата на дивизионните области, охранителни роти, съставени от добре подбрани офицери, подофицери и войници, въоръжени най-малко с 50% автоматично оръжие."
2 декември 1944 г. Решение на секретариата на ЦК на БРП(к):
„Към ЦК, областните и околийските комитети, където има гарнизони, да се създадат офицерски партийни групи. ЦК да излезе с обръщение, че чистката в армията засяга най-проявените и провинили се към народа офицери, хитлерови агенти и убийци. Да се подобри агитационната и пропагандистката работа в армията и със специален закон се узакони института на помощник-командирите."
25 ноември 1945 г. Заседание на ПБ на ЦК на БРП(к):
„Организирането на офицерите да се осъществи по две направления: по линия на офицерите, членове на БРП(к); предложението на Д. Велчев за възстановяване на Военния съюз се отхвърля и се препоръчва създаването на легален офицерски
13
съюз с обществено-културни задачи и който да поеме защитата на офицерите."
12 декември 1945 г. Пленум на ЦК на БРП(к). Изказване на генерал Иван Кинов:
„От офицерството има само 1/3, която е с Отечествения фронт, друга 1/3 се колебае, и още 1/3, която стои на вражески позиции, и смята за свой байрактар военния министър Дамян Велчев."
Създадените около армията усложнения и открито афишираното недоверие към кадровите офицери насочва последните към търсене на форми за защита и самосъхранение. През зимата на 1944-1945 г. са разкрити нелегални групи в летищата Телиш, Граф Игнатиево, Стара Загора и Божурище, в гарнизоните на градовете Враца, Михайловград, Лом, Неврокоп (Гоце Делчев), Свети Врач (Сандански), Горна Джумая (Благоевград) и Банско. През пролетта на 1944 г. са извършени четири кражби на оръжие и боеприпаси.
Липсват данни за наличието на заговор за подготовка на армията за военен преврат. Тази мисъл се отхвърля и във висшите комунистически среди. Плахите опити за противопоставяне на военната политика на БРП(к) не заплашва властта. Единственото, което се постига с тях, е, че се дава повод за саморазправа не само с едни от най—изявените командири във войската, но и за свързване на тяхната дейност с опозицията и нейното съдебно преследване.
ЖАЖДАТА ЗА ВЛАСТ ражда насилие. Саморазправата не премахва политическите опоненти на комунистическата партия. Напротив, броят им нараства и през лятото на 1945 г. БРП(к) се изправя пред тяхната организирана и сплотена мощ. За комунистическия елит въпросът за властта няма алтернатива. Това определя отношението му към всички, които не мислят като него, които се различават от него.
3 юли 1945 г. Директива на Г. Димитров:
„Трябва да се кове желязото, докато е горещо. Не трябва да се даде никаква възможност на опозиционните елементи и техните агенти да внесат смут и колебание по отношение на положителната творческа работа на правителството."
19 септември 1945 г. Съвместно заседание на ЦК на БРП(к) и Постоянното присъствие (ПП) на БЗНС.
Из изказването на Вълко Червенков:
„Петков не е обикновено второ крило в БЗНС, а байрактар на реакцията, на тези, които искат реставрация."
14
Из изказването на Васил Коларов:
„Напоследък случайно се срещнах с привърженик на Чешмеджиев, който открито се обяви против поставянето на Англия, Америка и Съветския съюз на една дъска като демократични държави и ми зададе въпроса: „Нима в СССР има демокрация?" Ето това е становището на опозицията."
Из изказването на Александър Оббов:
„Никола Петков се готви да вземе министър-председателското място и на тая основа той иска да мине за герой. На думи той е за дружба със СССР и за сътрудничество с комунистите, но в действителност той е сторонник на геметовската политика."
27 ноември 1945 г. Заседание на ПБ на ЦК на БРП(к):
„Пред петковско-лулчевската опозиция има два пътя: или да се възползуват от тези възможности, които ѝ бяха посочени в решението на Националния комитет (на Отечествения фронт) (НК на ОФ) и в речта на др. Георги Димитров, и да потърси пътища за връщане в ОФ, или да продължава да (стои) на сегашните си позиции и на позициите на чуждо оръжие, на враг на ОФ, което неминуемо, по логиката на нещата ще я доведе до... стопански саботаж, терористични и диверсионни актове, разпалване на въоръжени междуособици. В такъв случай тя ще бъде безжалостно разобличена и разгромена като реакционна вражеска фашистка сила."
10 декември 1945 г. Решение на секретариата на ЦК на БРП(к):
„Да се снемат ограниченията на печатарите, работещи по отпечатването на опозиционните вестници и им се даде свобода на действие. Печатарите да отказват набирането на статиите на Кръстьо Пастухов и въобще клеветнически статии, насочени срещу ЦК на партията."
12 декември 1945 г. Пленум на ЦК на БРП(к).
Из изказването на Трайчо Костов:
„От какви елементи е съставена опозицията? Тя е съставена преди всичко от една група политици, около която се групира реакционната, паразитна, спекулантско-експлоататорска, грабителска част от буржоазията, селските думбази и развратната и продажна кариеристична интелигенция, т. е. същите тези елементи, които представляваха по-рано социалната база на фашизма, и които намериха в опозицията едно нелегално прикритие... След изборите се създава благоприятна обстановка, за да може правителството и Народното събрание да тури известни рамки за слободията на опозицията да не остави така безогледно тя да разпасва
15
пояса си и да върши открито предателство и провокаторство със своите писания."
Из изказването на Раденко Видински:
„Този въпрос стана вече така, че почна, нека кажа за себе си, да ме нервира. Отдолу протестират масите. Почват наистина да се чудят докога и докъде наистина най-после ще трябва да търпим една шайка, една банда, която предателствува, която се е запретнала да атакува по най-безобразен начин всичко и да се бори организирано срещу нашата ОФ власт, срещу демокрацията в нашата страна. Трябва да се вземат мерки."
Из изказването на Пеко Таков:
„Да се видят нашите грешки по отношение на съюзниците. Малко правим да се сработим с тях. Нас ни е по-леко с административни мерки да се разправяме с тях. Но когато по-задълбочено, по-широко заработим с тях и резултати се получават на дело. Много зависи от нас, дали хората ще отидат с опозицията или ще отидат с нас."
Из изказването на В. Коларов:
„Народът, групиран в ОФ, е готов да подкрепи всички мероприятия на Народното събрание по изграждането на новия демократичен режим. Разполага ли Народното събрание за тази цел с необходимата власт? Да, разполага. То разполага с въоръжената сила на милицията и армията. Днес армията е народна и Народното събрание може да разчита на нея напълно."
Из изказването на Г. Димитров:
„Народното събрание, което е принудено да действува в буржоазно-капиталистически условия, не е достатъчна гаранция, че може да даде необходимите резултати. Ние ще се основаваме не на Народното събрание, а на силите в народа, в Отечествения фронт, най-напред в себе си като партия на трудещите се... Парламентът е представителен законодателен институт. Отечественият фронт е ръководител на съдбините на народа."
Резолюция:
„Окончателно разобличаване и морално-политическо разгромяване на всички останки от фашизма."
МИРЪТ Е ВСЕ ОЩЕ ДАЛЕЧ. Международното положение на България не е уредено. В София работи Съюзническа контролна комисия (СКК) и американският и английският представители в нея не скриват разочарованието си от правителството на Отечествения фронт. Откъде тогава идва силата на комунистическата партия и нейната увереност, че деянията ѝ ще останат ненаказани?
16
Отговорът може да бъде от една дума — Ялта! Но това не е всичко. Фатално за нас е разбирането на Сталин за прерогативите на Съветския съюз в страните, оставени в неговата сфера на влияние.
На 7 януари 1946 г. в 22 часа Сталин приема в Кремъл Кимон Георгиев — министър-председател, Петко Стайнов — министър на външните работи, Антон Югов — министър на вътрешните работи и Димитър Михалчев — пълномощен министър на България в Москва. В продължение на два часа се обсъждат решенията на Московското съвещание. Говори главно Сталин:
„— Защо е трябвало вие да обещавате министерства на вашата опозиция? По-добре е нейните представители да бъдат министри без портфейл. Те трябва да бъдат допълнителни министри. Вие не трябва да третирате опозицията като страна и да искате от нея да ви предявява условия или вие да представяте условия. Чисто и просто вие трябва да искате от тях да ви представят двама представители. Ако не искат да представят, изпратете ги по дяволите... Може би ние имаме известна вина, че предоставихме само на българското правителство да влезе в контакт с опозиционните групи и само то да решава въпроса, а не дадохме свой представител, който да изтълкува правилно Московското решение... Не е ли удобно да изпратим за ден-два Вишински със задача да даде съвършено ясно тълкуване на Московското решение, да каже на опозицията, че не се касае за реконструкция или нещо друго, а само да дадат двама свои представители за допълнителни членове в правителството. Ако той не дойде до успех, тогава е друга работа, но във всеки случай ние поемаме отговорността върху себе си.
— Все пак нас ни интересува ще бъдем ли признати? — пита Стайнов.
— Защо толкова много се тревожите за това? Ако опозицията не пожелае да влезне, може да не ви признаят веднага. Но срокът за изготвяне на мирния договор е кратък. След два—три месеца ще ви признаят. Нас 12 години не ни признаваха и все пак преживяхме.
Наистина добре е Московското решение да намери едно благоприятно приложение, защото трябва да даде морално удовлетворение на Англия и Америка и ще улесни разрешаването на въпроса за признаването на българското правителство, а това ще подпомогне българското правителство в решаването на много други задачи. Но ако Никола Петков смята, че заради него Англия и Америка ще
17
воюват с нас, много се лъже. Това няма да стане. И в тоя случай опозиционерите вършат глупости. Какви перспективи се откриват пред тях? Никакви! Сега те имат един благоприятен случай — не го ли използуват, те са изгубени. Ако петковци и лулчевци откажат, това означава, че те отиват против изричния съвет на СССР и против общата воля на тримата. Нашето вмешателство ще освободи българското правителство от всякаква отговорност. Отговорността ще падне върху нас.
Вашата цел трябва да бъде да съдействувате за разложение на опозицията. От нея нищо не трябва да остане...
Нашата задача спрямо опозицията и в Румъния и в България е да действуваме за нейното унищожение.
— Пред вас не са поставени никакви други въпроси — намесва се в разговора Молотов. — Комюникето не е само наше дело, а е общо решение, под което са поставени подписите на трите велики сили... И затуй николапетковци изгубиха своя престиж не само вътре в страната, но и международно се обезличават. Каквото и да предприемете по-нататък, изборите в никакъв случай не бива да се поставят на дискусия. Това е ваша завоювана позиция. Изборите са станали, то е аксиома и не бива да се превръща в проблема."
Минава полунощ. Преговорите са приключени. Сталин събира участниците в срещата на среднощен пир. Угощението започва с тост, вдигнат от Бащата на народите:
„— Вдигам тост за това поколение и за тази интелигенция, която извърши поврата в България... Аз вдигам тост за това поколение в нас, което извърши тоя поврат, за ленинците, към които се числя и аз, за хората на днешна Русия... България има мъжеството да ликвидира своето погрешно политическо минало и го ликвидира. Съвсем решително, стопроцентово. Тя постъпи правилно, както постъпихме и ние правилно преди десетина години, когато се справихме с ония, които дебнеха момента, за да продадат нашата страна на немци, японци и т. н. Прочее за тези доблестни български дейци, които поведоха България по новия път и за това поколение у нас, което също извърши поврат."
Д. Михалчев се опитва да внесе известен порядък във впечатленията на К. Георгиев и П. Стайнов от срещата им със Сталин. За състоялата се между тях среща узнаваме от донесението на служител в българското посолство в Москва, където изглежда всички са натоварени да шпионират пълномощния министър:
18
„Разговорите, които са били водени, не са известни даже откъслечно, тъй като Михалчев е устроил срещата си с двамата министри така, че да не присъствува никакво външно лице. Даже прислугата, която обикновено успява да долови някоя и друга дума, не е могла в този случай да чуе нищо." След този разговор министърът станал подчертано по-самоуверен и реакционен, от което се заключава, че той се е постарал „да помрачи впечатленията на Стайнов и К. Георгиев, разправяйки им разни биволици и небивалици за съветската действителност и то по такъв начин, че да се получи обезателно лошо впечатление от разказаното."
Българските комунисти приемат информацията за срещата със Сталин като директива:
16 януари 1946 г. Решение на ПБ на ЦК на БРП(к):
Акцията за неподчинение на органите на властта, която се наблюдава през последните дни в страната се ръководи от единен център, действуващ по план и видимо е свързан с разпорежданията на Никола Петков. „Необходимо е да се вземат най-сериозни политически, административни и съ дебни мерки за прекратяване на тези действия." Милицията не трябва да бъде пасивна, „Трябва да се покаже, твърдостта на властта, нейната воля да изпълнява законите и ако е необходимо да се арестува Петков, да бъде арестуван, независимо от крясъците срещу това."
Януари 1946 г. Указание на ЦК на БРП(к):
„Работата трябва да се докара така, че ако не се постигне споразумение, вината да бъде на опозицията... Само в краен случай и по неволя бихме могли да пуснем демократите. Но сами да търсим изход по тая посока ще бъде късогледство."
9 февруари 1946 г. Решение на секретариата на ЦК на БРП(к):
„ЦК няма да търпи в бъдеще никакви произволи и нарушения на ОФ законност, които вредят на интересите на партията."
23-24 септември 1946 г. Пленум на ЦК на БРП(к):
Из изказване на А. Югов:
„Борбата, която ние ще разгорим срещу опозицията, трябва да бъде преди всичко на политическа основа. Опозицията ние трябва политически да унищожим."
Из изказването на Г. Димитров:
„До завършване на изборите за Велико народно събрание на народната милиция и администрация се налага пост и въздържание... Но доколкото ще има злостни провокации от опозиционери, което е неизбежно, тогава народната милиция ще вземе и по-строги мерки... Да се знае, че ако някой наруши законите,
19
че ако някой провокира, то никакви международни и вътрешни съображения няма да спрат нашата законна власт да го изпрати в дранголника."
Из изказването на Кръстьо Стойчев, Благоевградска област:
„Искам да кажа няколко думи за изборните машинации. Макар и в не голям размер те се проявиха и в нашата област през време на референдума, като се изразила в унищожаването на бюлетините за монархията."
7 декември 1946 г. Съвместно заседание на областните ръководства на БРП(к) и БЗНС в Русе:
„Всякакви групи, съюзи или партии, вън от ОФ, обособени като ОФ опозиция, не са нищо друго, освен параван и плацдарм на нашата и чужда реакция."
РАВНОСМЕТКАТА от неконтролируемата власт е печална. В докладите на областните партийни комитети до ЦК на БРП(к) от края на 1946 г. и през 1947 г. се изнасят данни за конфликти в цялата страна между земеделци и комунисти. Десетки са изнесените случаи за груба разправа и жесток побой от комунисти над земеделци. В отчет за януари 1947 г. в Русенска област се казва:
„Нашите партийци се отнасят с тях надменно и сприхаво. Комунистите се напиват и всеки срещнат селянин наричат фашист и опозиционер."
Местната власт създава сериозни затруднения. В отчета на Русенска област за май 1947 г. се констатира:
„Забелязва се, че в редица села за кметове са подбирани неподходящи комунисти: неграмотни, непросветени, груби с населението, нетактични. Така например кметът на с. Бесарабово, Русенско пиянствува в кръчмите, вилнее из селото и говори глупости."
В с. Долно Абланово кметът е добър, но едва с второ отделение, „без инициатива и неподготвен". Село Беловец, Кубратско от осем месеца е без кмет, защото „бившият кмет-комунист е уволнен като некадърник".
Партийните организации, които според каноните на партийния кодекс трябва да бъдат опора на местната власт, са далеч от тези изисквания. Признанията за това в отчетите на областните комитети на БРП(к) са много:
„В партийните организации по селата са нахлули много слаби политически членове, които идвайки със своята дребнобуржоазна психология, лесно се поддават на опозиционно влияние и често застават на антипартийни позиции. В с. Студена, Беленско член на партията е извършил
20
две убийства и кражби, за което през 1946 г. е лежал в затвора. В с. Екзарх Йосиф, Беленско член на партията е направил осем пожара и е причинил щети за 1 200 000 лева."
„В редица партийни организации на Софийска област съществуват сериозни вътрешнопартийни смущения и борби. В редица селски партийни организации са нахлули в партийните редове множество криминални типове, вражески настроени елементи, които са под влияние на опозицията."
Собствените неблагополучия на комунистическата партия и нейните съюзници се приписват на опозицията. Тя е виновна за всичко. Към нея се насочва вниманието и омразата на изтерзания народ. Ударът е премерен точно: първо, да премахне политическите опоненти на комунистическата партия и цялата власт да премине в нейните ръце и второ, да послужи като отдушник на нарастващото социално напрежение.
Сведение за състоянието на Старозагорска област през април—май 1947 г. :
„В с. Зетьово комунисти нанасят побой над опозиционери". В с. Бели Извор кметът и секретарят развиват теорията, че „които не са партийци са фашисти."
3 май 1947 г. Из протокола на съвместното заседание на областните ръководства на БРП(к) и БЗНС в Русе:
„Да се поведе една твърда, системна и последователна разобличителна борба срещу опозицията с оглед пълното ѝ политическо ликвидиране в най-къс срок."
Предварително замислената, планирана и благословена от Москва операция за унищожаване на опозицията навлиза в последната си и решителна фаза. Нейното начало е поставената в действие вече повече от година акция за съдебна разправа с лидерите на опозиционните партии и техните изявени кадри.