Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград

 

ЗА ДНЕВНИКА НА СТЕФАН ГЕРЛАХ

 

 

Герлах нарича венецианците заради голямата им наблюдателност, разузнаване и осведоменост за всичко, което е ставало в тогавашния свят, „окото на света". Това определение подхожда напълно и за самия него, а пътеписът му би могъл да се нарече „световна хроника", а не „турски дневник", защото Герлах описва не само живота и събитията в Османската империя, но и всичко, каквото научава по един или друг начин за другите страни, дори и за Америка.

 

Стефан Герлах е роден на 26 декември 1546 г. в Книтлинген [1], Вюртемберг, от втория брак на баща си — каменоделеца Георг Герлах, който, възрастен вече, под влияние на другите си синове става анабаптист и се преселва в Моравия.

 

След като завършва богословие в Тюбингенския университет — средище на видните протестантски теолози, реформатори и хуманисти д-р Андрее, д-р Хербранд, Мартин Крузиус и др., Герлах бива натоварен от тях с важна мисионерска и дипломатическа мисия: като пастор към императорското посланичество до Портата, водено от Давид Унгнад, произхождащ от знатен протестантски благороднически род, да посредничи за сключване уния с православната цариградска патриаршия.

 

В продължение на пет години (1573—1578) Герлах поддържа редовно връзки с цариградската патриаршия, наблюдава и проучва внимателно всичко свързано с православната църква и духовенство — ритуали и догми, опитва се да разяснява на някои висши духовници лутеранската доктрина и да ги убеждава в правотата ѝ, търси и купува стари църковни, философски и исторически книги.

 

След завръщането си той става професор по теология (1586 г.) и глава на протестантското окръжие в Тюбинген и пише против калвинисти и йезуити. Умира в Тюбинген през 1612 г.

 

Това са накратко официалните данни за Герлах. Неговата личност се откроява обаче ясно на фона на подробно водените му записки. Тяхната документална стойност се повишава и от факта, че не са писани с намерение да бъдат издавани и да създават сензации за „страшния Турчин". Нещата са предадени така, както са

 

 

1. Биографични данни за С. Герлах в: Allgemeine deutsche Biographie, Bd. 9, Leipzig 1879, p. 23.

 

15

 

 

се случвали през съответния ден — понякога без връзка помежду им, а другаде пък се срещат повторения. Тези повторения в повечето случаи са извънредно ценни, защото не са прости преповторения на вече казаното, а са задълбочени, допълнени с нови подробности или с други мнения.

 

Части от дневника му, писан на латински по време на пътуването му за Цариград, са отпечатани през 1581 г. [1] Около 70 години по-късно неговият внук Самуил Герлах [2] (род. през 1615 г. в Гьотинген, умрял през 1669 г. в Остервик като проповедник на шведския крал Густав) се заема с трудната работа по събирането, подреждането и превода на немски на „турския дневник" на своя дядо, като някъде вмъква откъси от негови писма [3], преписи на официални писма, разменени между императора и султана, великия везир и посланиците. Издават го обаче едва неговите наследници през 1674 г. [4]

 

Използуван многократно като основен извор за историята на Османската империя и балканските народи", изобилният и разностранен материал не е достатъчно оползотворен и изяснен с оглед на европейската история през втората половина на XVI в. Превеждан или преразказван отчасти [5] и цитиран в голям брои исторически трудове, пътеписът на Герлах не е преиздаван, нито превеждан изцяло. А независимо от ценността на отделните факти, съдържащи се в него, той има стойността и на цялостно литературно произведение.

 

От Цариград, център на могъщата Османска империя, кръстопът между Изтока и Запада, Герлах има възможност да наблюдава и да събира сведения не само за Турция и подчинените и страни и народи, но и за целия тогавашен свят. От всички страни, по море и суша, пристигат различни посланичества, търговци, пратеници, носят подаръци, водят военнопленници и роби. Тук търсят

 

 

1. D. Stephan Gerlanchii Knittlingiensis, qui Constantinopoli in Aula Legati Imperii Romani complures annos ecclesiastica fuit, Biduum Tubingensae, Auctore Martino Crusio. Tubingae, exeudebat Georgius Gruppenbachius 1581.

 

2. Allgemeine.

 

3. „От 20 юли 1573 г. до октомври в дневника не е записвано нищо, без съмнение поради заболяване на самия Герлах. Следващата част до октомври намерих в разни писма до родината", отбелязва Самуил Герлах.

 

4. St. Gerlach des Aelteren Tagebuch der von zween Glorwürdigsten röm. Kaysern Maximiliano u. Rudolpho, beiderseits den andern dieses Nahmens an die ottomanische Pforte zu Constantinopel abgefertigten Gesandschaft. Herfürgegeben durch seinen Enkel M. Samuelem Gerlachium. Frankfurt a. M., J.-D. Zunner, 1674. 552 p. in fol.

 

5. J. Hammer, Geschichte des Osmanischen Reiches, Bd, 1—10, Pest, Hartleben, 1835;

J. Zinkеisеn, Geschichte des Osmanischen Reiches, Bd. 1—3, Gotha, 1885 и много други.

 

16

 

 

убежище еретици и ренегати, евреи и марани, шпиони и авантюристи. А Герлах намира начин да разпитва мнозина от тях и да записва всичко. Записва каквото сам вижда и каквото другите му казват — противоречиви или потвърждаващи се мнения и данни, но той ги записва съвестно и безпристрастно. В резултат се получава неподправената картина на онзи отминал свят, защото той ни я е показал не само през собствените си очи, но още и през десетки други.

 

В настоящото издание на пътеписа на Герлах [2] сме се постарали да запазим самобитния характер на цялостното произведение — неговата многостранност и точност, увлекателност и познавателност. Подбор се налагаше да се направи първо, поради големия обем на пътеписа — 552 страници; второ, заради някои извънредно подробни и повтарящи се описания на църковни ритуали и религиозни догми; трето, защото освен пряко и косвено засягащите Балканите описания са включени и много други.

 

Всички изпуснати части от оригиналния текст са отбелязани с многоточие. За изясняване на отделни изрази сме прибавяли някои думи в прави скоби. При превода сме се придържали възможно най-близко до старинния език и стил на оригинала.

 

Личните и географските имена са предадени в употребената от автора форма.

 

Поради особената структура на съчинението — пътепис-дневник, и многото и често повтарящи се имена и други понятия, нуждаещи се от обяснения, бележките са дадени във вид на общ коментар — показалец, и азбучен ред (по реда на кирилицата). Личните и географските имена и други изрази и понятия, които са обяснени в коментара, в текста са означени със звездичка само там, където се срещат за пръв път.

 

По този начин се избягват повторения, спестява се място и същевременно се улеснява читателят при търсенето на дадено пояснение.

 

М. КИСЕЛИНЧЕВА

 

 

1. К. Иречек. Стари пътешествия по България от XV—XVIII столетие. VI. Герлах (1573—1578), Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, 1883, кн. VI, с. 17—44; кн. VII с. 96—127;

А. Hajek, Die Bulgaren im Spiegel der Reiseliteratur des 16. bis 19. Jh., Bulgaria, Jahrbuch der deutsche-bulg. Gesellschaft, Berlin 1942, p. 47—99.

 

2. Пътеписът на Герлах е библиографска рядкост и днес почти със значение на архивен източник. Особена благодарност дължим на любезната отзивчивост на проф. д-р X. Ю. Корнрумпф от ГФР, който ни предостави микрофилм от оригинала по молба на проф. д-р Б. Цветкова.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]