ТУРСКИ ДНЕВНИК [1]
(1573 г.)
Март 1573 година
На 29-ия ден от март господин канцлерът на Тюбинген д-р Якоб Андрее [*] ме склони да замина за Щутгарт ...
На 31-и предадох най-покорно писмата на негова княжеска милост херцог Лудвиг [*], който ги прочете с изненада и същевременно с особено удивление и ме уговаря (да заема тази длъжност на проповедник в Турция), което обаче аз не исках да приема.
Април
На 5-ия ден след проповед за добрия пастир от Йоан 10 бях ръкоположен от г. канцлера д-р Андрее за моя бъдещ проповеднически пост. Тази проповед, която г. Мартин Крузиус [*] преведе на гръцки, предадох лично на патриарха при пристигането си в Константинопол.
Май
На 24-ия ден ... моят милостив господар Давид Унгнад [*] уреди всички негови служители да се облекат по унгарски и мене ме снабди с два вида разкошни дрехи от най-хубаво сукно: едните бяха светски, а другите свещенически. Светските бяха обикновени: дълго палто, отпред подплатено с алена рошава кожа, под него къс жакет и панталони, ушити по италианска мода. Свещеническите дрехи също се състояха от две палта, които стигаха до обущата: долно, което пристягах с турски
1. Обясненията на личните и географските имена, както и на други понятия и изрази са дадени в коментара, приложен в края на книгата, и са подредени в общ азбучен ред. В текста те са означени със звездичка само там, където се срещат за пръв път.
19
колан от моаре, и горно — от друг скъп плат, също подплатено отпред с алена кожа. Към тях две шапки със същия ален цвят. (Трябваше да нося кадифена докторска шапчица, а отгоре друга кадифена шапка...).
Между другото подготовката за изпращането на мои милостив господар и подаръците — златни и сребърни съдове, подноси, особени чудновати часовници и др., струваха на негово величество императора сто хиляди талера.
Юни
На 10-и този месец моят милостив господар на красив кафяв малък кон, който му беше подарък от негово величество и беше украсен с червено кадифено седло и златни челни ремъци, той самият запасан със златно оръжие, заедно с другите господа отиде в двора и се сбогува както подобава с негово императорско величество и крал на Унгария [Максимилиан II], с младия ерцхерцог [Рудолф [*]] и целия императорски двор. След това в 10 часа на обед в един кораб... се състоя тържествена закуска. В 3 часа следобяд с 60 души ... и пет кораба (в единия беше моят милостив господар, във втория — дворцовият интендант г. фон Сара и аз, в третия — кухнята, и в двата последни — конете и колите) потеглихме в името на бога към Пресбург [*] в Унгария ...
На път към Комора [*]... в един часа през нощта към нас се приближи унгарската стража от Комора на кораб, приличен на корабите на пиратите (разбойниците) в този край ... Придружиха ни до Комора, като плаваха ту до нас, ту пред нас, състезаваха се и крещяха ужасно с най-различни гласове. Тези стражеви кораби ги наричат насади [*], а стражите или моряците — насари [*]; такива [кораби] в Комора има 21, а на други места — 25, 30, 35. Всеки [моряк] носи сабя, дълго копие и пушка, като държи също по едно гребло и всички гребат едновременно и еднакво, така че се движат твърде бързо във всички посоки; на всеки кораб има по три доста големи оръдия.
. . .
На 13-и юни, като пристигнахме сутринта в 5 часа в Комора, почти целият град излезе при нас, а ние бяхме
20
Фиг. 1. Пътуване на немското посланичество по Дунава за Цариград:
А — Кораб на посланика. В — Кораб на дворцовия интендант. С — Кухненски кораб. Д. Е — Кораби за конете и кочияшите.
любезно посрещнати от г. Кюлман фон Гьопинген, главен комендант на тази крепост, който ни отведе в замъка . . . Стените му, от печени тухли и в ъглите от каменни блокове, са толкова дебели, че върху тях могат ла се разминат две коли. Там са поставени големи прекрасни оръдия, почти всички с надписа на Фердинанд [*]. Тази крепост е обградена в долната част от две реки, тъй като Ваг [*] се влива в Дунава . . . Отвъд тези реки е вече турско, така че [турците] стигат до стените на крепостта и дори правят набези оттатък двете реки, далече нагоре отвъд Комора . . .
В Комора има хора, които се наричат раци или ратци [*] и признават евангелието на св. Павел [*]. Те имат своя собствена черква и гробище пред града. Гробовете си правят много дълбоки и ги натрупват високо. Там
21
видях също гроба на Калош, който водил турския император пред Виена; на него има дървен кръст с черно знаме, на което е пишело името му, но сега то е нечетливо. Градските стени са от плет и глина и са доста високи. Черквицата е изцяло дървена. Вътре има 60 големи оръдия на колела и е много добре снабдена с всякакви военни съоръжения, барут, сяра, отбранителни гранати, брони, пушки, камъни, вериги, железа и др. за хвърляне. Комора е като малко градче, с жилища, защото там живеят около 300 войници, повечето женени.
Там има пленени турци, които заменят срещу наши пленници или откупуват. От тях си купих една плетена кесия за един гулден ...
На 16-и, като потеглихме в 7 часа от Комора с 21 насади и с нашите 5 кораба, всички оръдия от крепостта стреляха; отплувахме на една миля срещу турците и спряхме при стария град Панония [*] (който е бил разрушен от Атила и там вляво от него се виждат още разпадналите се камъни от моста над Дунава); придружаваха ни много войници и граждани от Комора. Скоро дойдоха 5 турски кораба с бели и червени знамена и след като нашите им обещаха мир, изпратиха петима турци при нашия милостив господар и при началника на Комора. Турците се поклониха пред тях, сложиха ръка на гърдите си, ръкуваха се с двамата господа и им целунаха ръцете. Господин началникът на Комора каза защо преди два дни ги е призовал тук и че сега, като са се явили, ни предоставя на тях да ни охраняват и да се грижат за нас. След това ги покани на сутрешна закуска. Те пожелаха да не ги задържат много, разговаряха с унгарските господа, особено с господин капитана на Дотис [*], нахраниха се, след което веднага привързаха нашите кораби към техните и заедно с нас отпътуваха. Във всеки кораб имаше по 30 души и всички заедно гребяха и същевременно издаваха ужасни диви викове; някои от тях бяха съвсем разголени до пъпа и всички бяха с обръснати глави; някои носеха чалми, а други — многовърхи шапки отпред с издадена част като стряха, за да им пази сянка.
В 6 часа пристигнахме в град Гран [*], който има хубав замък на един хълм край Дунава. Там ни изпратиха
22
различни яденета за вечеря. (Унгария е много красива, приятна страна, с хълмове и равнини).
От Виена до Комора са 23 мили, а оттам до Гран 5 мили.
На 17-и сутринта в 7 часа отидохме при бея — комендант на Гран. Господин Унгнад му предаде писмото на негово величество императора заедно с 300 талера, един хубав часовник и три позлатени съда и преговаря с него за това, че според указанията на мира той трябва да предотвратява всички набези и грабежи по границата, тъй като досега противно на мира много хора са били незаконно отвлечени. Беят обаче нито веднъж не отговори точно на въпросите му, а говореше ту за подчинените села, ту за това какво са направили нашите на граничните постове. Накрая покани всички ни на обяд и ни поднесоха 41 яденета. След туй по заповед на началника един виден турчин ни заведе в замъка, завзет заедно с града преди 30 години; бил е здрав, красив и великолепен, но сега всичко е разрушено; преди там е живеел архиепископът, още се вижда неговата зала към Дунава, в която са нарисувани Христос на кръста, Дева Мария и сибилите [*], но очите на всички са избодени. До нея има друга голяма зала, горе с позлатена сцена, на която са нарисувани унгарските крале, но очите им също са избодени. Пред тази зала има красива галерия към Дунава. Най-интересното, което може да се види обаче тук, е черквата — един твърде висок параклис, целият от червен прозрачен като огледало мрамор, великолепно и забележително творение, в него всичко се вижда като на огледало. В замъка обаче има малко оръдия и войници. Под замъка има водно колело, което качва вода в него.
Следобед пътувахме само една миля до едно селище, наречено Маруш [*] или Марос, от лявата страна на Дунава, цялото арианско [*] ... Тъй като пристигнахме в Маруш рано, преди вечеря прекосихме Дунава и разгледахме замъка Вицеград [*] или Блинденбург [*], разположен високо на едни скали. Под него има масивна, здрава кула, разбита, както казват, от Фердинанд, в която е живял Валентинус Литератус Трицезиматор; от нея отидохме в замъка, където се е пазела унгарската корона. И там не видяхме нищо особено освен една яма, от която копаеха сол — хубави светли буци като кристали.
23
Фиг. 2. Посещение на немския посланик при бея в Гран (Естергом).
А — Посланикът. В — Свитата на бея. С — Господата-придружители на посланика.
Има малко турци и не видяхме повече от 3 оръдия. В замъка няма нищо приятно освен вида му, иначе е здрав и висок. Като слязохме надолу в равнината, открихме големи, широки и красиви зидове, където е бил дворецът на крал Матиаш [*] [Корвин] с 366 стаи. Град Вицеград е разрушен, но долу край Дунава в приятна равнина са запазени от него още хубави стени.
На 18-и рано през деня, в 7 часа, пристигнахме в Офен [8] [Буда] и отседнахме в двора на пашата. Пресрещнаха ни почти на половин миля нагоре със 17 корабанасади, всеки от които имаше около 30 червени, зелени и жълти знамена и стреляха с всичките си оръдия.
Капитанът на крепостта в Буда, както и във Вайсенбург [1] [Белград] няма вече право да излиза от крепостта
1. Поради пълното несъответствие между употребяваната от Герлах немска именна форма и приетата у нас за Буда и Белград по-нататък в текста даваме само българската.
24
и ако някой го срещне по-далече от пушечен изстрел, може да го посече и да заеме неговото място.
Почти цялата дворцова свита и съветниците на пашите са били християнски деца; те са храбри войници, но са осквернители на момчета. Такива момчета видях най-напред в Гран, където едно такова животно изигра един турски танц пред кораба.
Никой няма право да излиза без еничарин — те в мирно време са като телохранителите у нас, иначе са най-добрите войници и стрелци на турския султан; носят големи тояги, имат особени шапки, отзад на заменете им се спуска качулка от бял вълнен плат, а отпред на челото им виси дълго сребърно позлатено украшение с различни скъпоценни камъни. Препасани са с разноцветни престилки — червена, зелена, жълта, и носят високи шапки от тенеке или сребро, отгоре с дълъг сноп пера.
Турците носят по две дълги дрехи, долната препасват с парче плат, а горната, по-широката, оставят да се развява. Старите нямат яки на дрехите си, така че вратът им е открит. Горната дреха на някои е с дълги, тесни ръкави, в който никога не си пъхат ръцете, отгоре с наметка, а на други — с къси широки ръкави, които обличат.
На 19-и отидохме при пашата, който няма особено хубав дворец, но държи много придворни. В залата от двете страни стояха стари важни мъже — негови съветници, а на господин Унгнад веднага подадоха позлатен стол. Като влизахме, съветниците извикаха два пъти в чест на пашата си по турски и му пожелаха щастие и дълъг живот. След това господин Унгнад преговаря с него за мира посредством преводач, един унгарец от Комора, като искаше да се предотвратят грабежите, набезите и плячкосванията, извършвани по границите от турците, понеже това е против установения мир между двамата императори, на което пашата отговори, че те се вършат без негово знание и против волята му. Господин Унгнад поиска да бъдат освободени хората, отвлечени без каквото и да е основание, но пашата му отговори, че по-голямата част от тях са посечени, а останалите вече са изпратени другаде. Говориха също много за отделни сражения на различни места по границата, противно на мира, които негово императорско величество
25
желаел да бъдат прекратени, защото от 1569 г. до сега, т. е. за 4 години, в нарушение на мира, са отвлечени и унищожени повече от 3000 души и над 600 войници и висши служители, изгорени са много села, а загубеният добитък е безброй. Накрая господин Унгнад, след като предаде подаръка: 2 красиви часовника, сребърни аптечни кутии и 3000 райхсталера, помоли за някои пленени лица, но постигна малко.
В наше присъствие един турски господар целуна краката на пашата. Преди това той имал високо положение при турския султан и голямо състояние в Азия, ходел винаги придружаван от стотина души, но го наклеветили пред султана, и пашата трябвало отново да ги придобри.
След като обядвахме, минахме Дунава по един корабен мост, дълъг 700 стъпки и отидохме в Пест [*]. Виждаше се, че преди е бил голям търговски град с безброй много, но тъмни и неприветливи магазини или дюкяни, също и пазарни [*] знаци пред хубави на времето каменни сгради с големи прозорци и решетки, сега обаче турците са замазали всичко с глина, така че тук вече не може да се види нищо хубаво освен две турски черкви с красиви преддверия ...
[В Буда] след това разгледахме една красива баня, кръгла и с оловен покрив, изградена само от камък, от стените ѝ тече хубава топла вода. В сградата има хубава „водна стая" [басейн], в която топлата вода стига до врата на човека. Иначе освен черквите няма нищо особено за виждане и е много жалко, че красивият град се е превърнал в свинска кочина и кучкарник, защото от хубавите сгради с железни решетки и красиви дворове както във Виена, сега се виждат само стените, пред които са построени бараки и в тях турци те лежат като свине и кучета, а най-хубавите магазини от камък и желязо са замазани с пръст. Градът изглежда е бил извънредно хубав; сега в него живеят безброй много евреи и турци, а малко добри християни, защото по-голямата част са паписти, калвинисти и анабаптисти [*].
Турците както тук, така и в Гран и Пеща нищо не строят, нито поправят; те не държат никак на сградите, оставят най-красивите дворци (както в Гран, Вицеград и Буда) да се развалят, остаряват и разрушават. Видях още две красиви каменни сгради в Буда, едната
26
Фиг. 3. Външен изглед на банята.
на пазара, на нея беше написан следният стих: „Nemo confidat nimium fecundis" — никой да не се осланя на щастието. Другата, зад една черква, с надпис: „Sic transit gloria Mundi" — така преминава световната слава.
Почти всички турци са яки хора, бързи в бягане, скачане и стреляне, умеят добре да боравят със сабя, но иначе са варварска, животинска паплач, обаче към нас се отнесоха много мило и любезно.
Гробищата на турците са извън града или селището. На всеки гроб има изправен камък, както у нас големите гранични камъни. Гробовете на по-видните са високо изградени с камъни; долу са широки, нагоре — по-тесни, а отгоре в средата камъкът е кух и покрит с пръст. Тези, които са били военни, имат на гроба си забито копие.
На 20-и заедно с всички господа отпътувахме с кораб за Пеща, където разгледахме една красива баня от червен мрамор, която се загрява и водата тече приятно топла от една стена. След това се върнахме в Буда и там разгледахме подобна хубава, голяма и широка
27
баня, построена по същия начин, с три помещения, кръгла и покривът отгоре покрит с олово (а на другите с теиеке). В задното помещение по средата има вдлъбнатина с няколко стъпала, в която изобилно тече хубава топла вода; отстрани е малко издигнато и от един хубав чучур тече топла вода в каменно корито; мирише силно на сяра.
На 21-и държах проповед и разгледахме двореца в Буда, който е бил прекрасен, огромен строеж. ...
Тук особено ясно се вижда, че има божие наказание. Както личи от малкото, което още е запазено от всичките великолепни постройки в замъка к в града, този град е бил толкова разкошен, че дори не е отстъпвал с нищо пред град Аугсбург, а е станал на кочина, защото турците са разбили и разрушили красивите статуи на кралете в двореца, замазали са красивите прозорци с кал и са оставили всичко да се разпада, съборили са и всички покриви и са ги заковали с дъски.
На 22-и в 10 часа нашият милостив господар с турския преводач и нашите придворни юнкери отидоха в банята, а в това време аз писах писма за родината. ...
На 23-и в 10 часа отпътувахме (пашата ни даде придружители до Константинопол; бяха тридесетина души, начело със Синан бей, черен, но любезен, двама чауши — стари хора, и трима еничари) и пристигнахме в Райценмаркт [*], голямо и дълго селище, подчинено на Турчина и на граф Залм Екен фон Залм. (Унгарците, с изключение на великите господари, са повечето калвинисти, а другите — ратци). Ратците имат красиво изписана черква, в която в кръг по средата има много свещи: изрисувани са също апостолите и Мария с детенцето Исус на ръце (които, както и други светии, те почитат), на олтара има и малко разпятие; те са от гръцката [*] религия, но изпълняват божествената служба по папски. В селището има голям пазар, за който идват търговци от Виена и пращат тук децата си, за да учат унгарски.
На 24-и сутринта в 6 часа тръгнахме от Райценмаркт (където един чауш, т. е. виден турски служител, удари с всички сили с тояга 32 пъти двама турци по задника) и през красиви поляни от двете страни на Дунава, а по-надолу край хубави лозя отдясно пристигнахме
28
Фиг. 4. Вътрешен изглед на банята.
в Папис [*], унгарско село с укрепен замък, на разстояние 5 мили по суша от Райценмаркт. Там пренощувахме и унгарците ни донесоха различни гозби. Оттук нататък нашите турски спътници много внимаваха да не ядосат нашия милостив господар, за да не изпаднат в немилост пред Портата (турския двор в Константинопол), заради това и наказаха толкова строго гореспоменатите, които откраднаха приготвения за нас обяд в Буда и избягаха.
На 25-и сутринта тръгнахме от Папис и през хубави поляни, пълни с ябълкови и крушови дървета, към 10 часа стигнахме в Толна [*], голямо пазарище от дясната страна на Дунава, на 5 мили от Папис. Хората там, както и някои от други пазарища и села надолу от Буда ,са толкова верни на нашия император, че независимо от подчинеността си на Турчина, още плащат данък на негово императорско величество. По религия повечето от тях са калвинисти, отчасти и ариани, нямат учени проповедници, малко знаят латински език и си служат с унгарски.
29
Сред тях живее един лош, крадлив и предателски народ, разпръснат почти до България, който наричат ратци и за които споменахме по-горе... Те говорят хърватски, откъдето водят и произхода си, признават евангелието на Павел, придържат се към своите суеверия и религията им е почти като на гърците; предават много християни, а на някои помагат да избягат срещу пари; добре познават пътя за християнския свят и често посочват на турците възможности за заграбване на добитък и хора.
Тъй като в Толна трябваше да се снабдим с провизии до Грихиш [*] Вайсенбург, престояхме там целия ден и вечеряхме в къщата на един гражданин; унгарците ни снабдиха с различни гозби и най-вече с огромни дунавски шарани — единият 14, а другият 16 фунта, двата за три унгарски кройцера (има и 30-фунтови, много дебели и широки, но не дълги, тлъсти, с месо и мазнина като свине) и с прекрасно вино. Унгарците са калвинисти, проповедникът на това селище е следвал във Витенберг, но сега лежеше от подагра, та аз разговарях с неукия каплан [*]; жителите (както и тези на Папис) се подчинявали и на двамата императори и са добросърдечни и верни на нас хора.
На 26-и сутринта в 4 часа отпътувахме от Толна... Скоро стигнахме Вахич [*], едно пазарище, и понеже имахме още доста време, заедно с милостивия ми господар изминахме половин голяма миля път с кола до мястото, където последният крал на Унгария Лудвиг [*], с 35 000-на войска се би с 300 000-ната войска на Турчина, загуби сражението и загина. Това място сега е отчасти запустяло, отчасти обработено и когато бяхме там, цялата жетва не беше прибрана. Още се виждаха траповете, където са стояли оръдията и са погребани убитите. На 4 мили от това място се виждаше висока планина, където лежи Фюнфкирхен [*], а на 7 мили оттам — Сигет [*]. След това и ние разгледахме мястото, където крал Лудвиг при бягството си от боя яздил през едно блато и когато вече го преминал, конят му заедно с него паднал назад и той се удавил или по-скоро задушил. Показа ни го един стар унгарец, който пътуваше с нас и сам е участвувал в боя. ...
Тук свършва Унгария и започват Горна Мизия, Босна и Сърбия. ...
30
Досега няколко пъти споменавах, че трябваше да се снабдяваме с провизии от едно селище до друго. Трябва да се знае, че в Турция няма гостилници, където на човек да поднасят ядене и пиене срещу пари, а само тъмни конюшни, които те наричат кервансараи. Там човек може и да спи, но върху твърди камъни, защото няма хубави меки пухени легла, а само твърди дюшеци, които, като легнеш, веднага те отхвърлят нагоре. Който иска да яде, трябва да мъкне със себе си чувал, пълен с чесън, лук и сол; за пиене обаче често няма и глътка вода.
На 30-и в 9 часа пристигнахме в Белград, половин малка миля пред него има едно село, където насадите снабдяват корабите си със знамена и оръдия. При този град река Сава от Кран или Крайна се влива в Дунава.
Юли
... Градът е с малко по-хубави сгради и магазини, отколкото Буда, защото там по заповед на турския султан се строят красиви каменни сгради и се настилат улиците. Най-хубавите търговски магазини имат рагузанците [дубровничаните] от Далмация. Там живеят турци, евреи, ратци и рагузанци. Рагузанците, като паписти, имат за проповедник един монах. Така също от Райценмаркт дотук във всички градове и селища сред турците и ратците има монаси, монахини и попове, в Илок има мъжки манастир, а в Зимлин [*] — монахини и попове.
В Белград, при техния склад и конюшнята — една продълговата постройка, където бяхме отседнали, видяхме 60 твърде големи кораба в Дунава, които бяха натоварени с боеприпаси срещу нашия император, защото предполагаха, че той няма да изпрати данъка и се готви за война. Тази вечер дойде известие от бея, че иска да ни предостави други кораби до Никополин [*], тъй като някои от нашите кораби, особено на господаря, и корабът, в който стояха конете, били твърде големи и нямало да могат да преминат през някои тесни места на Дунава. Скоро след това пристигна друга вест — трябвало да пътуваме по суша, защото досега
31
нямало обичай да се пътува по вода, въпреки че пашата на Буда беше обещал това на нашия милостив господар, също както и тукашният бей, когато пристигнахме.
Извън града и вътре в него пред къщите има хубави, приятни градини. Видяхме няколко хубави, изградени от камък търговски къщи, особено четири от тях, които са построени от камък и тухли в четириъгълна форма, с оловни покриви, а по средата с хубав павиран площад. Тези къщи са двуетажни, с подредени една до друга стаички, всяка с отделно огнище. Най-голямата от тези сгради, недалеч от магазините на рагузанците, ще бъде завършена най-напред. Тя има и хубава, дълга, засводена галерия, от двете страни с магазини за различна търговия. Всъщност това е голям търговски град: с дългата си улица с дюкяни на разни занаятчии — шивачи, обущари, ножари, тъкачи и др., и с многото си нови камелии огради (които се строят от пленени християни, особено италианци, каквито има множество тук) и красиви градини той превъзхожда Буда, който обаче преди далеч го е превъзхождал с прекрасните си сгради.
С изключение на тези няколко каменни сгради обаче останалите са прости колиби само на един етаж, сковани от дъски и покрити с шинди.
Общо взето, десетте черкви, баните, конюшните и гореспоменатите търговски къщи заедно с една сграда, която беят си строи за жилище в края на града, са най-забележителните сгради в града и отдалеч му придават внушителен вид. За това допринася най-много крепостта с нейните пет прекрасни кули, покрити с олово и ламарина. Тя се намира твърде високо, а и самият град е разположен на един хълм, но част от него е в равнината.
В крепостта не видяхме нищо особено освен споменатите пет големи кули в най-вътрешната част. Цялата крепост се състои от две части, обградени с пръстеновидна стена; във външната има дървени колиби, в които живеят войниците — на вид негодна, парцалива паплач, levis armaturae [*]. Оттук се преминава по дървен мост във вътрешната част на крепостта, където се държат боеприпасите — пушки, копия, вериги, барут и др. Те обаче не могат да се сравняват с нашите, защото
32
в Гран, Блинденбург, Буда, Петроварадин и в Белград не видях толкова оръжие, колкото има само в нашата крепост Комора например. В Буда и Белград има също много оръжие и много големи оръдия, но там всичко лежи на купища, развалено и малко оръдия са на колела. В тази вътрешна крепост се виждат също някои стари изоставени ризници, шлемове, нагръдници, ръчни шини и др., които са отнесени там след сражението с крал Лудвиг ...
На 10-и след 3 часа сутринта тръгнахме към Батаджин [*], на 4 немски мили оттук, и пристигнахме там по обед към 12 часа. Селището има само 20 или 30 сламени колиби, обитавани от ратци. Разположено е в приятна долина, но пътят от Оклисе [*] дотук е много опасен — през гори, планини и сухи полета, поради което броят на придружителите ни, конници и пешаци, бе увеличен; казват, че тук върлували 80 разбойници. Нас обаче никой [не ни закачи] ...
На 11-и тръгнахме в 3 часа сутринта и в 12 часа, само през гори и лъки, по неприятен път стигнахме в Ягодна [*], като изминахме 2 мили, които обаче се равняват на 4 немски мили. Освен конниците ни придружаваше разпасана сган от ратци (които носят само по една тояга или прът и ходят боси). Ягодна е хубаво селище, голямо и с хубави градини, разположено в красива долина. Има четири големи кервансарая, т. е. странноприемници и две [турски] черкви — едната от които е хубава. Подслонихме се в хубав голям двор — бил на един красив млад турчин, който само 8 дни преди да пристигнем, заповядал да обрежат петима християни — 3 момчета на 14 години и две по-големи — на 18. Ходих в турското училище, вътре е голяма врява и непрекъснато клатят главите си.
На 12-и следобед в 4 часа държах кратка проповед от Матея 7: „Внимавайте за фалшивия пророк" и т. н. Този ден изминахме само 2 мили поради прекосяването на река Морава, което продължи няколко часа; нощувахме в Парачин [*], на края на селището, в жилището на един любезен турчин. Селището е доста хубаво и голямо, с хубави градини, през него тече малка рекичка; пътят до там също беше приятен, равен, през необработени ниви и ливади. Забелязваше се обаче, че преди в тази долина е имало добре развито земеделие и хубаво
33
сено от ливадите, тъй като там видяхме една добре обработена нива.
На 13-и от 3 часа пътувахме 2 мили по добър път между две красиви планини, само сред поляни, които преди трябва да са били хубави ниви; край пътя до един хълм имаше кладенец, скоро след това отляво видяхме едно село, доста далече от пътя, в красива долина, а после вляво край пътя друго-село и до него хубав студен кладенец; нощувахме в Спахигай [*] — малко и лошо селище между две планини, обградено с много лозя и ниви. Има и хубав каменен кервансарай с оловен покрив, а до него — джамия. Престоят ни, както и предишният в Парачин, премина твърде забавно, тъй като домакинът ни, турчинът, се напи много. И на двете места ловихме много риба и раци, стреляхме и птици, което изобщо не ни бе забранено; рибите и раците ловихме по невероятен и непознат за нас начин: само ги примамвахме да изплуват нагоре и ги хващахме с ръце.
На 14-и рано сутринта поехме пътя към Ниса [*], където стигнахме в 12 часа и отседнахме при един рагузанец, при когото намерихме твърде приятен подслон. Градът е без стени, има 5 черкви, разположен е в приятна и равна долина, има хубава вода, каквато от Белград дотук, с изключение на пътя между Парачин и Спахигай, не намерихме. Имаше много ранни дини и един млад германец, пленен преди 7 години при Комора и почти забравил вече немския език, подари няколко на моя милостив господар. Тук също има много овошки и лозя. Турците не обработват нищо по полето, а оставят тази работа на ратците. Те [турците] са твърде добри занаятчии, но има и много безделници сред тях.
Туркините ходят забулени, като отзад им висят дълги пешове, с благоприлично облекло, подобно на облеклото на монахините у нас; на ръст са дребни, за разлика от мъжете — повечето от които са силни и високи. Срещат се малко турци с добър цвят на кожата; оставят се да им режат парчета месо от ръцете и слепоочията [толкова са търпеливи].
Жените на ратците са нечисти, носят големи бухнали воали, на ушите им висят много странни неща от сребро и олово; ходят почти само с прости ризи, завързани с колан и обшити отпред, долу и на ръкавите с
34
червени, черни и кафяви конци. От Буда дотук почти във всички големи селища има евреи, маври [*] и цигани.
На 15-и останахме в Ниса. Имахме 6 болни, защото водата и въздухът от Белград насам бяха тежки, застояли и вонящи.
На 16-и в 2 часа след полунощ пътувахме 4 мили само през гори и високи планини и най-после стигнахме хубава долина, от двете страни затворена с хълмове и планини, в която виреят жито и лозя. Нощувахме в края на тази долина в подножието на високи планини, в Гурицесме [*], малко село само с колиби от слама и сено. Тъй като цялата нощ валя силен дъжд, аз лежах в една колиба с 6 вола около мене, които пречеха на водата да ме достигне. Поднесоха ни печени круши. Ратците имат особена украса за главата: отзад дълги вълнени конци, гъсто сплетени, а посред тях висят парички или други сребърни украшения, на ушите големи раковини от олово, тенеке и сребро. Носят също извезани ризи според тяхното схващане за разкош.
На 17-и нагоре през висока планина и голяма гора стигнахме в хубава приятна долина, разположена между две планини, в която виреят лозя и жито. Отляво отминахме хубаво голямо селище с крепост, наречено Шаракин [*], и пренощувахме в Тереброд или може би Цариброд [*] — лошо селище.
Ратците от Белград насам са мизи и българи — истинските жители на страната, много измъчвани от турците; те нямат нищо освен всекидневната храна, а хубавата им земя — долини и хълмове — в по-голямата си част е необработена, защото нямат никаква полза, тъй като турците им вземат всичко, дори позорят жените им, когато са малко по-хубави. Задължени са също и да придружават от един дневен преход до друг всеки, който има официално поръчение. Те са почти полудиви хора с дълги коси до раменете и четиривърхи шапки, подобни на турските.
Когато турците искат да поздравят някого любезно, най-напред удрят с дясната ръка гърдите си, после му подават ръка, а след това допират ръката му до устата си. Други целуват горната широка част на ръката отвън, а след това пръстите. Когато им подариш нещо, целуват подаръка.
На 18-и пътувахме почти един час през красиво плодородно
35
поле, след това поехме по каменист път между две високи планини, докато отново излязохме на хубава равнина, отчасти с поляни, отчасти обработена. Нощувахме в Трагоман [*], на две мили от София.
На 19-и сутринта в 3 часа държах проповед, след което рано към 7 часа пристигнахме в София. Пътят беше хубав и равен, през обширна и плодородна земя. София е голям търговски град, разположен също на красиво, равно, приятно място, с кладенци, градини и много черкви. Отседнахме при трима рагузанци, които се отнесоха приятелски към нас; и френското посланичество от Константинопол също дойде при нас.
На 20-и дадох на възрастния господин Бинау причастие и поради заболяване трябваше да оставим там 14 души.
Този ден и аз бях обзет от ужасен огън на тялото и главоболие, така че вече се бях примирил да остана в София.
На 25-и пристигнахме във Филипополи [*] (приятен град, построен от Филип, цар на Македония, с три красиви отделни хълма; на средния хълм било издълбано в скалата седалището на царя, откъдето той наблюдавал войската си пред града). Оттам нашият милостив господар изпрати петима млади юнкери, наши спътници, и мен, тъй като се бяхме разболели в София, за Адрианополи [*] (където е било седалището на турския султан, преди да завладее Константинопол, а сегашният султан почти всяка година ходи там за удоволствие и престоява известно време).
Като пристигнахме там на 28-и, ни лекува един прочут доктор — португалски евреин. Когато можехме отново да излизаме, разгледахме града и особено две красиви черкви с мраморни колони.
На 31-и отидохме в Селибрея, градче, лежащо на един хълм и на скали край морето. Повечето жители са гърци. Те ни показаха своите черкви с красиви рисунки и кандила.
Август
На 6-и пътуването ни беше интересно — отдясно морето, а отляво красива местност, и още преди изгрев
36
слънце бяхме посрещнати, както е обичайно, на четвърт миля пред Константинопол от няколко турски господа, които се наричат чауши, от господин Карл фон Рим [*] (който беше четири години посланик на негово величество римския император в Константинопол и бе заместен от нашия господин Давид Унгнад, но поради важни държавни работи трябваше да остане още известно време с нас в едно жилище в Константинопол) и от венецианското посланичество. Придружиха ни през града до нашия подслон, или кервансарай, на Константиновия площад, или пазар, където ни настаниха не в облицовани с ламперия стаи, а в каменни килии, прилични на монашески; те не бяха украсени с художествено нарисувани картини от големи и учени хора, а бяха пълни с отвратителни скорпиони, гущери, мишки, бръмбари и др. Иначе сградата сама по себе си е голяма и обширна и сигурно превишава по големина много княжески дворци. Отвън е облицована с големи каменни блокове, а отвътре с тухли, но неизмазани и небелосани. Издигната е високо, в четириъгълна форма, от вътрешната страна долу наоколо има конюшни за около 100 коня, но без ясли и решетки. Горе има коридор и зад него много стаички с по два прозореца, единият от които гледа към улицата, а другият към коридора. Във всяка стаичка има огнище и просто легло, сковано от нерендосани дъски, а на него дюшек, пълен с кълчища и конско сено. Моят милостив господар веднага нареди да му направят вътре на негови разноски дълга столова. Сградата има тесен голям настлан двор по средата с кладенец, но водата му не е добра. В долния етаж към улиците има всякакви занаятчийски дюкяни; пред портата стои охраната или почетната стража от 5 чауши и 4 еничари, за да не ни безпокоят турците, а също и да можем да ходим безопасно по улиците.
Константинопол граничи на изток с Евксинско море (Черно море), на юг с проливите на Тракийско море [*], а на запад с Пропонтида [*] или част от Средиземно море и е голям и красив град не само заради красивите си черкви и дворци, които се издигат над другите къщи, но и заради красивите градини и дървета в града. Който го погледне отвън, му се струва, че при всяко жилище има красива градина със смокини, нарове, чертици, портокали, маслини и други плодни дървета.
37
Фиг. 5. Кервансараят, определен за жилище на немския посланик и на свитата му в Цариград (вж. и фиг. 7):
А — Трапезарията, построена от посланика Давид Унгнад. В — Две кухни, разположени над портата. С — Засводени помещения в долната част на сградата, служещи за конюшни, в които се побирали над 400 коня. Д— Кладенец. Е — Дюкяни и занаятчийски работилници, разположени от външната страна на сградата. F — Пред портата стража от един чауш и четирима еничари.
Обиколката му е четири немски мили и при пристигането си вървяхме повече от час по пряк път, докато стигнем до нашето жилище. И нищо чудно, че толкова много императори и царе са се борили за него, защото без съмнение, когато е бил още в пълния си разцвет, той е бил като земен рай, което още се вижда. Всъщност къщите вътре не са особено красиви с изключение на къщите на великите господари, особено палатите и жилищата на пашите, които са като замъци, но не са така здрави и високи, както у нас. Джамиите обаче са красиво и добре построени. Особено джамията на Сюлейман, до която е погребан с жена си, е чудно красива
38
сграда, но въпреки това черквата Света София далече я превъзхожда — прекрасна, голяма, разкошна постройка, въпреки че по-голямата ѝ част е разрушена от турците и се вижда само олтарът, както го наричат, или най-вътрешната ѝ част. Преди това тя е била считана за най-голямата в света. Разположена е до двореца на султана. Имала е 101 големи железни порти, но малко от тях са запазени. Всичките ѝ стени са покрити с хубав светъл мрамор, подът — също, колоните и горе една красива галерия са от скъп мрамор, общо взето, подобна черква няма в целия свят. Сега султан Селим я възобновява, изграждат отново външните стени, които са били разрушени. Той иска там да си направи гробница.
Третата част на града е заобиколена от морето. Градът страда от големи земетресения. Няма прясна и хубава вода, защото я довеждат от три мили посредством едно прекрасно съоръжение, построено още от древните гърци. Само за този водопровод и подновяването му Сюлейман е изразходвал над 16 милиона злато. Това е едно от най-забележителните творения в Константинопол.
Срещу града, отвъд морето (където при тихо време обикновено се забавляваме с лодки), лежи друг град, наречен Галата или Пера, обитаван от гърци и италианци, в миналото построен и заселен от генуезците. В него се намират различни удоволствия и развлечения против меланхолия и тъга. ...
На 12-и и 13-и отидохме при пашите и двамата господа посланици им предадоха, на всеки според сана и благородството му, големи подаръци (за които скоро ще говорим) и по едно любезно писмо от негово величество. Пашите отговориха, че писмата и подаръците на негово величество императора им са много приятни и че той не трябва да се съмнява в тяхното старание за поддържането на мира, ненарушаван от тяхна страна, стига само и ние от наша страна да правим същото и да не действуваме против мира. Това са обикновените им приказки и турският султан повтаря надълго и нашироко такива думи във всичките си писма до нашия император, а не се получава нищо, защото за тях това означава всъщност: много шум и малко желание, обещават тържествено на думи много, а са най-измамните
39
Фиг. 6. Скица на град Константинопол (Цариград).
А — Бившият хиподрум, където се намират три колони.
В — Жилището на немския посланик.
С — Дворецът на султана.
D — Джамията „Св. София".
Е — Много висока колона, като кула, цялата от едно парче порфирен камък.
F — Джамията на султан Баязид.
G — Джамията на султан Мехмед Йени.
Н — Манастирът на арменския патриарх.
I — Колоната с историите.
К — Дворецът на Константин.
L — Манастирът на гръцкия патриарх.
М — Джамията на султан Сюлейман.
N — Старият сарай, т. е. императорски дворец.
О — Седемте кули — крепост.
Р — Предградието на Айфансария.
Q — Корабостроителница — арсенал.
R — Крепост в морето.
S — Безистенът.
Т — Галата, град.
V — Скутари, тържище.
X—Халкедон, село (дн. Кадъкьой, квартал на Цариград).
— Острови.
Z — Морето Пропонтида (Мраморно море).
1 — Много хиляди турски гробове като гранични камъни.
2 — Предградието.
3 — Джамията на султан Мехмед Ески.
4 — Изток.
5 — Запад.
6 — Юг.
7 — Евксинско (Черно) море.
8 — Турски бани.
9 — Босфорът.
10 — Най-красивото морско пристанище в света.
40
архилъжци, които не държат нито на вярност, нито на вяра; веднага намират причина, когато са нарушили мира, да хвърлят вината върху нас. ...
Сключването на този осемгодишен мир бе затруднено от една съставена от турците книга [*] [на Халил], в която са включени имената на много крепости, градове, села и имения, които се намират в земите на нашия император и никога не са били под властта на Турчина. И въпреки това от господа посланиците настоятелно се изискваше да одобрят и приемат, че тези места, именно крепости, села и имения, трябва да са под турска власт и само на турците трябва да плащат данък, под предлог, че предишните посланици, сключили мира в Адрианопол, били приели тази книга. Това обаче е най-явна неистина, защото те са искали да им я наложат, но посланиците не са се съгласили. За нея също не се споменава в нито една спогодба или мирен договор, но въпреки това s. v. [*] безогледно лъжат (strenue mentitus est [*]), че предишните посланици са я признали. Нашият император винаги е отричал тези точки, защото те изобщо противоречат на всяка истинска справедливост.
Когато ни отнемат някоя крепост или нещо друго с хитрост, измама и сила, противно на правото и мира, знае се, че вече няма да ни я върнат, защото веднага казват: „Ние вече я посветихме с молитвата, произнесена в нея, на нашия свещен пророк Мохамед и би било противно на нашия закон да я върнем". Ето защо нашите посланици действуват само в смисъл тези крепости да бъдат разрушавани, за да не могат да ни нападат и воюват срещу нас от нашите собствени крепости, но и това не могат да постигнат.
Когато нашите пленят един само виден турчин, който
41
всъщност е излязъл за грабеж, турците веднага пишат на нашия император да го освободят, а те не пускат никого, въпреки че всеки ден вече пленяват много невинни по своето занятие и работа хора. При преговорите за мир те вписват точки по свое усмотрение, въпреки че са несправедливи и нетърпими; и посланиците ги отхвърлят и изменят, доколкото могат, но това малко помага.
През 1568 година, когато император Максимилиан след войната при Сигет преговаряше за мира със Селим в Адрианопол, пашата също поднесъл на неговите пратеници — г. епископа на Гран, г. Тифенбах и г. Алберт Вис [*] — гореспоменатата книга, в която са включени имената на много села, селища и крепости, лежащи няколко мили навътре в земите на негово величество. И въпреки че Турчинът никога не е стигал до тях, пашата искал да се приеме всичките те да плащат данък, за да могат войниците му да живеят от него, а нашият император да задължи служителите си в своите земи ежегодно да препращат този данък на турския султан. Ако не сме приемели книгата, нямало да има мир. И затова императорът загуби не само Сигет, а се стигна и дотам, че сега всяка година трябва да праща в Константинопол подаръци, възлизащи на около сто хиляди гулдена и повече. Така прокълнатият писач на тази книга, наречена „Книга на Халил бей", с перото си отне от нашия император повече земя, отколкото със сабята. Защото турците изобщо не искат да отстъпят от тази книга: селата, крепостите и др., които са записани в нея — всички трябва да дават данък. Така иска султанът и не питат изобщо какво би казал нашият император против това. Ето защо те ежедневно нахлуват със стотици, събират сами данъка и отвличат със себе си цели села.
Тук искам да изложа последователно имената на господа Oratores, т. е. посланиците, както са били изпращани един след друг при Османската порта в Константинопол.
От 1544 година:
Първият посланик е бил португалец [*], но името му е неизвестно. През 1544 г. при император Карл V [*] той бил изпратен тук без подарък, защото по това време не е било обичайно. Вероятно това е бил Дамиан фон Гьос.
42
Вторият — Герхарт Н., холандец [*], останал тук една година, донесъл сам първия подарък, именно 30 000 дуката пари в брой, заедно с други сребърни съдове и часовници (по нареждане на крал Фердинанд).
Третият, Йован Мария Малвеци [*] от Бреса [*], е бил тук 8 години; през това време поради различни нападения по границите и защото подаръците не пристигнали навреме, 3 години го държали затворен в черната кула заедно с жена му и децата му, продали сребърните му съдове в безистена, за които тук се плаща най-много, и след като неколцина пратеници донесли тук подаръците от Комора, го освободили заедно с близките му.
Четвъртият, Ксахус Ференц [*] от Унгария, е бил тук 3 години, през втората година нямал аудиенция и не предал на султана подарък. Hinc illae lacrimae. [*]
Петият, Антони Вернати [*], de natione Leggene [*], който след това стана епископ в Гран, заедно с гореспоменатия е бил тук 2 години и донесъл малко подаръци.
Шестият, Ожери фон Бусбек [*], холандец, е бил тук 8 години, донесъл малко сребърни съдове и никакви пари в брой. Оттам донесъл няколко сандъка, пълни е гръцки книги.
Албрехт фон Вие, холандец, е бил тук осем години и тук е умрял. Погребан е в Галата в черквата Св. Франциск в мраморен саркофаг и с мраморна плоча. След смъртта му неговите секретари Н. Шьокел и Едуард де Провизионали са били тук същевременно и арбитри, докато пристигне господин Карл Рим фон Ещенбек, холандец от Гент, осми посланик, прекарал тук 5 години. Последната година той помогна много отново при мирните преговори заедно с моя милостив господар Давид Унгнад и др. С него беше един лекар Д. Арнолд Манлиум, също от Гент. Тук са умрели двама негови секретари — Ханибал, погребан в Галата в черквата или в преддверието ѝ, и Петер — благородник от Лютих, мой особено доверен приятел.
Деветият — господин Давид Унгнад. Фрайхер фон Зонек, каринтиец, прекара тук 6 години. Сам, понеже господин Рим беше болен, сключи с пашата мир за 8 години, дай боже да бъде траен. По ум, способности и усърдие, както и по обществено положение и знаене на
43
много езици (говори 9) той превъзхожда всички свои предшественици при Портата.
Десетият, господин йохим фон Зинцендорф, е бил тук 3 години.
Единадесетият — Фридрих Прайнер.
Онези, които донесоха подаръците на турския султан, бяха:
1571 г. Кастор Минкевиц.
1572 г. Давид Унгнад.
1573 г. Давид Унгнад, когато стана посланик.
1574 г. Филип Брюсел, зет на Карл Рим, заедно с Мехмед Шаби, главен преводач в Буда.
1575 г. Рюхан Прайнер, фрайхер.
1576 г. Волф Симих.
1577 г. Волф Вайс.
1578 г. Йохим фон Зинцендорф.
1579 г. Улрих фон Кьонигсберг.
Списък на подаръците, раздавани от господа посланиците на видните придворни и преводачи към турския султански двор:
На чаушите, излезли да посрещнат императорските посланици при пристигането им — 50 талера. ...
На тези, които ни донесоха храната от султана и Мехмед паша, според обичая — 25 талера.
Когато моят господар отиде за първи път при пашата — на вратаря и другите слуги — 100 талера. . .
За кожените чували, в които се слагат парите за подарък на султана, пашите и др. — 20 талера и 6 аспри. ...
На пазачите и др. ... по стар обичай ... талери 100
На Хаим евреина, по стар обичай... „ 50
На гърбавия Йохан „ 50
Какво трябваше да се подарява на драгоманите към турската порта от императорските посланици:
На Махмуд бей, главен преводач талери 1000
На Мурад бей талери 300
На Мехмед бей талери 50
На един особен приятел от френската мисия талери 300
Освен това всяка година отиват по няколко стотици талери за куриерите или конните пратеници. Всекиму се полагат по закон 100 дуката за едно пътуване, но обикновено се дават 150, както на Ханс Ауер, Бартем Ормус и др.
44
На този, който ежегодно носи подаръците в Константинопол, се дават, когато се върне, 2000 талера ...
Всяка година императорът изразходва за унгарските гранични постове десет пъти по сто хиляди гулдена.
Пашата на Буда трябва да издържа тези, които носят подаръците до Константинопол, за сметка на своя султан. ...
Септември
На 16-и преминаха покрай нашата порта унгарци и германци, пленени в Седмоградско, които закараха в султанския затвор: така се спазва мирът.
Октомври
На 10-и т. м. Тунис в Африка бе завладян от испанците и кралят [т. е. бейлербеят] му със своите хора избягал в планината. Той имал няколко хиляди маври в помощ, които обаче, въпреки че са от една вяра с турците, понеже те се отнасяли много зле с тях — на богатите ограбвали имота и продавали децата им — преминали към испанците, които с тяхна подкрепа постигнали победата над турците.
Вестта за това достигна в Константинопол около 20-и ноември и Улудж [*] Али (преди крал [т. е. бейлербей] на Алжир в Африка, а сега морски адмирал тук, където дойде едва на 19-и т. м.), като узна, от яд си изскуба брадата.
Този Улудж Али е от Калабрия, местност в Италия. Бил пленник и роб и докато бил още християнин, теглел греблата, но веднъж, обиден от един турчин, се потурчил, само за да може да му отмъсти. Държал се толкова добре, че му дали вергат [*], т. е. лодка, с която се прекарват хора през реката, след това галиота [*] и накрая — галера [*]. И все по-високо се издигал, докато станал господар на няколко галери и морски разбойник. Междувременно неговият враг бил заловен от генуезците, той го купил от тях и от жажда за мъст го убил със собствените си ръце. Така се стигнало той да стане крал [т. е. бейлербей] на Алжир в Африка, до Тунис. ...
45
Фиг. 7. Облекло на гръцки (т. е. православни) духовници.
На 15-и отидох с господин Д. Манто при патриарха и му предадох писмото на г. канцлера Д. Андрее и на г. Крузиус, и двамата от Тюбинген. Поздравихме го и му пожелахме посредством неговия преводач — стария Зигомала [*] — щастие и благополучие и му целунахме ръка. Той се приближи към нас: носеше дълга, черна, подплатена с кожи дреха, на главата си — по техен обичай — черна монашеска шапка, висяща отзад на гърба, но несвързана с външната дреха, така че двете не се обличат едновременно както качулките на монасите-капуцини, а тези качулки се поставят или прикачват отделно. Той е твърде любезен, мил човек, дебел и висок, с пълно лице, дълга коса с кестеняв, но по-скоро червеникав цвят и твърде широка, но не много дълга кафява брада; носи черен с повече бяло патриаршески жезъл с такава форма [рисунка]. Съжители му са калугери или монаси, някои от които носеха черни, други сивочерни, а повечето черни попски раса и черни монашески шапки, също и дълги до раменете коси. Други
46
Фиг. 8. Манастирът на гръцкия патриарх:
А — Жилището на патриарха. В. С. Д — Няколко прастари гробове на монаси без надписи. Е. F — По тези коридори са стаите на патриаршеските висши служители, писари и някои монаси; там се настаняват и митрополитите, епископите и др., идващи отдалече. G — Конюшня, в която има 4 или 5 коня и магарета. Н — Черквата в манастира.
негови гръцки съжители носят високи шапки, като брауншвайгските, и дълги черни раса до обувките, без гънки, а някои бяха запазили сините си чалми и обикновените си черни дрехи.
След завладяването на Константинопол патриархът е бил изтласкан в тази най-крайна част на града, в бивш мъжки и женски манастир, където не се вижда нищо хубаво освен едно широко хубаво място към портата, обаче жилището на патриарха само по себе си е и си остава манастир — няма хубави стаи.
Калугерите, т. е. монасите, спазват строго своите наредби, имат си монашески килии, но ходят свободно
47
из града. Преди година и половина патриарх е бил Митрофан [*] — стар учен мъж, но бил свален поради завистта на Михаил Кантакузин [*], от стария род на Кантакузините и главен началник на солниците в Константинопол. Този Кантакузин преди една година построил 60 галери на Турчина и тъй като за това патриархът не искал да му заеме, или по-скоро да му подари, 1000 дуката, той толкова настоявал пред пашата, че го свалили и сега пребивава на Светата планина [Света гора] [*], където имало шест или седем хиляди монаси. Ксеркс искал да я прокопае, когато воювал срещу гърците; тя лежи извън теснините на морето между Тракия и Македония, на север от Хелеспонт [*], а на юг се намира Дардания, т. е. Троя. Там има още много стари ръкописни книги.
Днес по време на ядене се разказваше следното; Турчинът отнел на венецианците Себенико [*] или Сумеди, който лежи на две мили от Зара [*] — укрепен град. Така турците сега искат да вземат техните земи по заобиколен път — като получат [Себеник], никой няма да може да излезе извън портата на Зара заради тях. Турчинът бил обещал (на венецианците) да им върне четири града, но мюфтията [*] [Ебусууд] не желае да разреши, защото казва: „Против турската религия е да се връща нещо". Значи няма да стане ...
Има двама турски паши, които повече от другите имат желание да воюват: старият и побелял Мустафа и Синан паша, един млад як мъж с гъста черна брада. Когато турският султан води войни, той само забогатява от тях, защото пише до всички провинции колко пари трябва да му пратят за разходите на галерите и за войната, също и колко гребци и войници. И на всяка провинция се определя точно цифрата. Ако някой, който трябва да се яви, не иска лично да отиде на война, трябва да плати толкова пари, колкото са необходими на един войник за половин година, или на колкото възлизат разходите му. А Турчинът не изразходва дори и половината от парите, които изисква под предлог за издръжка на галерите и други военни разходи, също и от парите на тези, които се откупуват, защото по-голямата част от неговата войска от стари времена получава заплатите и доходите си от подарени земи [т. е. тимари], а Синан бей и бейлербеят и другите господари
48
трябва постоянно да поддържат определения им брой войници.
Бейлербейството в Кайро особено трябва да е най-доброто място за забогатяване и има свой собствен отличен начин за тази цел. Заради това, когато искат някой бързо да забогатее, изпращат го там. Защото обикновено бейлербеят повиква някой богат мавър или арабин и му казва, че поради една или друга причина е бил обвинен пред султана, поради което имал заповед да го накаже. И следователно той взема имота му, а него удавя или хвърля във вечен затвор. Поради това маврите са толкова враждебни към турците, въпреки че и те са мохамедани. Маврите са се били на страната на испанците, като са им помогнали да завладеят Тунис. Ето защо турците така жестоко ги измъчват, а децата им правят роби.
Гъркините носят дрехи от златни, сребърни платове и дамаски, извънредно скъпи тъкани. Косите им са преплетени с истинско злато; на челата им са окачени скъпоценни камъни, а на гърдите — златни и сребърни верижки, на врата имат златни огърлици и носят широки и тесни златни гривни, също и сребърни пантофки. Украшенията на нашата императрица не струват нищо в сравнение с техните.
Наказанието на един хлебар. Един голям и тежък четириъгълен камък се издълбава в средата и през тази дупка провиненият трябва да си провре главата и да го носи на раменете си; на четирите края висят четири големи кравешки хлопатари, така че всеки да може да притича, като чуе звъна им. С този камък го разкарват из града двама еничари и колкото пъти си почива, което става често, трябва да плаща за това 5 аспри, т. е. 1/8 от един талер.
В Константинопол има двама кадии, или съдии, един помощник-съдия и един главен съдия, които уреждат и оправят всички спорни въпроси. Най-висшият е мюфтията или папата им, който не проповядва, а само отговаря на въпроси във връзка с вярата и други сложни объркани неща от алкорана и неговите тълкувания. След неговата дума не може да се дават никъде повече жалби и не може да се позовава на никой друг по-висш съдия. Под въпроса той поставя само своето мнение или сведение и името си. Щом кадията, т. е. съдията
49
по види, трябва да се съгласи и нито султанът, нито той могат да направят нещо против. Мюфтията има свои писари, пред които се излагат различни важни спорове и те ги записват на една бележка — колкото души и дела има, толкова и бележки, които те занасят на мюфтията. Той седи горе в стаята си, отделен от всички, и не знае, нито вижда лицата, които искат от него присъда, за да може да постъпва справедливо, правилно, без оглед на личността. Всеки дава по няколко аспри, част от които се падат на писарите. ...
Заради това турците казват, че тяхното правосъдие, законите и присъдите им са добри, тъй като мюфтията правилно решава изложените му въпроси. Грешки се получават при обвинението и свидетелите, защото когато обвинят навярно някого, мюфтията присъжда правилно, но по лъжливо обвинение. Ако някой има двама свидетели и при разпита те дават показания, присъдата ще е против другия, дори и той да има право, защото когато дадеш на някого 20—30 аспри и го помолиш, ще ти стане свидетел по този или онзи въпрос, без да знае нито дума. Когато обаче заловят някого в лъжа и че не знае нищо по въпроса, а са го подкупили с пари, за да свидетелствува против някой друг, покачват го на едно магаре, обръщат лицето му към задницата, дават му в ръцете опашката, вместо чалма на главата му слагат парче месо и така го развеждат из града, а накрая с нагорещено желязо му изгарят знак по двете бузи и челото. Последното наказание много често се откупува с пари от кадиите. Сред турците е най-обикновеното нещо, също както при унгарците, за няколко аспри или унгарски пфенига да вземат 5—6 свидетели, които не знаят нищо за спора.
Унгарците завързват своите дезертьори, или бегълци при врага, ако ги заловят, върху див бик и го пускат да тича през тръни и храсталаци, докато ги убие.
Двамата драгомани, т. е. преводачи, М. Доминик и Матиас, от гръцката религия; са постоянно при нас в нашето жилище, а иначе живеят в Галата; знаят гръцки, италиански и турски език; всеки от тях получава годишно от нашия император заплата 200 дуката и 4 дрехи, по 25 талера едната, в къщи им изпращат някои подправки и храни; на всеки дават кон от конюшнята на посланика, без всякакви разноски, и храна при господин
50
посланика. Всяка година, когато пристигат подаръците и ги поднасят, те получават специален подарък — 70, 80 или дори 100 талера. Каквото има да се урежда при пашата или при други турски господари, също и при чаушите в Портата, се изпълнява от тях.
Единият от тях, М. Доминик, бил наклеветен пред Мехмед паша от Ибрахим бей, главен драгоман, който ходил във Франкфурт на коронясването на император Максимилиян; настоявал да му вземат главата, защото от Виена пристигнало писмо за него, Доминик. Един куриер, изпратен от нашия император, бил заловен в Константинопол и веднага отведен при Мехмед паша. Прегледали писмата и между другото намерили в едно писмо до драгомана Доминик, че същият Ибрахим бей е наречен овен. Ето защо той искал от пашата да осъди Доминик на смърт. Но пашата го изпратил в Кафа на заточение, където останал около четири години. Когато Ибрахим бей и един друг драгоман умрели, г. Карл Рим измолил Доминик, върнали го и отново го взели за драгоман. Братът на този Доминик е монах и беше каплан на нашата къща. Той можеше да узнава много неща и да ги предава на господин посланика, но когато една вечер излезе от къщата ни, заловиха го изпратени за тази цел еничари и го отвлякоха, така че никой не знае къде се намира.
В нашия кервансарай има още двама турски или мохамедански драгомани: главният е баварец от Пасау, на име Махмуд, знае добре латински, турски и немски език; другият, на име Амурат, унгарец или седмоградчанин (отначало и двамата са били християни), говори лошо латински и на времето си е следвал във Виена. Те също получават всяка година заплата и подаръци от нашия император, както и храна при посланика, когато дойдат. Така че ежегодно отиват много стотици талери за драгоманите.
На 19-и Теодосий [Зигомала] замина с патриарха за Македония и Морея, т. е. Пелопонес, за да посети гръцките [*] черкви и да събере същевременно данъка, възлизащ годишно на повече от 4000 дуката, които трябва да предава на турския султан. Тези пари заедно с неговата и на живеещите с него монаси издръжка, патриархът сам събира всяка година от гръцките черкви и същевременно ги посещава, както именно сега. ...
51
Като се върнахме в Галата, разгледахме извънредно голямата сграда, където живеят около 7000 аджемиоглани [*], и прекрасните и обширни градини. Тези аджемиоглани са християнски деца, които събират всеки три години от българите, гърците, хърватите, унгарците и всички християни, подчинени на турците.
През януари 1574 г. докараха 8000. Те носят жълти шапчици и през цялата година облеклото им е от дебело синьо платно. Отначало дневната им заплата е 2 аспри, но всяка година я увеличават. Едни от тях правят занаятчии, други използуват за пазене на добитъка, а трети дават за прислужници на видни граждани, за да се научат на добри обноски, докато султанът ги вземе на своя служба. Те са по-лоши от самите турци, защото са разпусната и безделна сган и причиняват големи злини на християните и евреите. Като влязат в къщите им, вършат същото като нашите главорези по време на война: те могат, ако им дадеш един талер, да набият жестоко някого, когото не познават, и дори да го пребият до смърт. От тях се попълва броят на убитите или умрели еничари. ...
На 2-и отидох при [наклеветения мамелюк Адам] Нойзер по негова молба и с него говорихме от обед до вечерта за божествеността на Христос, той обаче само се надсмиваше със своите извъртания на всички цитати от библията, които доказват това. ...
На 23-и докараха пак около тридесет пленници от Агриа [*] или Ерлау.
Ноември
И на 2-и ноември докараха 13 хървати.
Този ден се завърна и половината от турската флота начело с адмирал Пиале паша (мъж на дъщерята на Селим, който всъщност произхожда от Толна в Унгария, син е на обущар и е дребно, старо, сухо, невзрачно човече сред другите паши; когато превзели Толна, бил отвлечен заедно с пленниците). Цялата флота се състои от 264 галери и 50 галиоти, които са малко по-малки от галерите. Една галера има 30 или 40 гребла, всяко гребло се тегли от трима-четирима, дори петима, които седят на пейки един до друг отстрани на греблото.
52
По средата седят по реда си войниците, също на пейки. На кораба на Пиале имаше златни украшения и музика от военни тимпани, тромбони и други инструменти.
Нападнали само една единствена крепост, наречена Кастро [*]. В нея имало 150 въоръжени лица, които стреляли и по кораба на Пиале, когато турците минавали, и той така се разгневил, че наредил веднага да нападнат крепостта и да унищожат вътре всички. Един холандец, който бил там и разказваше това на моя господар, каза, че заловили вътре един поп и един старец, които също трябвало да убият, като ги накарали да коленичат и им отсекли главите; няколко турци им извадили сърцата и ги удряли с тях през устата. ...
Войниците на корабите носят бели и сини панталони, широки като чували; чалмите на някои от тях сз целите бели, на някои смесено бяло п кафяво, а на други — целите кафяви, червени, с много пера отгоре; носят също тесни къси сетрета, но без ръкави.
Другите войници — конници или пехотинци — са заметнати с леопардови и други кожи на петна, носят високи червени дванадесетвърхови шапки, а някои — чалми, други — дълги вълчи кожи, панталоните им са прилепнали, а отзад прикрепени до прасците.
На 11-и вечерта на св. Мартин г. Унгнад разказа, че преди няколко години чул, как г. Фрьошел утешавал един, когото обесили в деня на св. Мартин: „Бъди спокоен, защото както ние днес тук долу ще ядем гъската по случай св. Мартин, така и ти ще я ядеш горе на небето заедно с всички свети ангели." . . .
Има шест везири — паши: Мехмед паша — първият след султана, комуто са подчинени всички други паши, бейлербейове, санджакбейове, бейове и други господари.
Той [Мехмед паша] — висок, стар, силен мъж от Хърватско, зет на турския султан, по-богат от всички немски князе, ръководи всичко. В Константинопол е построил забележително красива джамия от мрамор и други сгради към нея, в Берга [*] — също една джамия и един извънредно красив кервансарай; и на други места строи подобни прекрасни сгради. Чрез него се урежда всичко в цяла Турция и той получава всяка година
53
по няколко стотици хиляди талера от турския султан, а също и подаръци от нашия император — всяка година около двадесет хиляди талера, като три хиляди му носят открито. Тази година венецианците му подариха заради мира помежду им 15 000 дуката. Когато умре някой паша или бейлербей, подкупват го с 30—40 хиляди талера, защото който иска да стане бейлербей на хубаво място, дава подкуп, а този, който иска да дойде на неговото място, също дава подкуп и т. н. Той получава също много хиляди талера от пленниците: В Константинопол има огромна каменна сграда като крепост, цялата с малки стаички, в които държи собствените си пленници.
Вторият везир-паша е Пиале, също зет на султана. ...
Третият — Махмуд, също води дъщеря на султана.
Четвъртият — Ахмат, е женен за дъщеря на сестрата на султана.
Петият е Мустафа, който завладя Кипър.
Шестият е Синан паша.
След тях следват бейлербейовете, които са местни князе или императорски управители — vice Reges — 24 на брой. ...
След тях са бейовете — господари или началници, само 4 на брой. ...
На 14-и прекараха край нашето жилище около 60 пленници от Унгария с три знамена, тромпети и тимпани — така турците спазват мира.
На 25-и, деня на св. Екатерина, докараха пленени монаси — обвиниха ги, че помагали на робите да бягат. Папските монаси нямат много щастие в Турция. Преди две години в Галата, пред Францисканския манастир, набили на кол един францискански монах, понеже по време на венецианската война, когато Турчинът претърпя поражение, изпращали писма насам и натам — от Кандия към Венеция и от Константинопол към Кандия. Преди една година обесиха един августински монах също в Галата пред Францисканския манастир, защото помагал на робите да бягат и един отрекъл се християнин го предал. Този отрекъл се християнин знаел нещо за това, но нямал достатъчно основание, поради което отишъл при монаха, признал му като на изповедник колко много желае да се върне отново в християнския
54
свят и го помолил, ако може, да му помогне. Монахът се съгласил и му дал указания, а злосторникът отишъл и го издал на пашата, след което го заловили и обесили болен.
Споменах също по-горе как братът на нашия Драгоман Доминик, монах и каплан на г. Рим, преди три години се загубил и никой не знае къде се намира. Преди две години четирима монаси от Италия (откъдето идват всички монаси) били изпратени към Галата, но бейлербеят ги заловил при Хиос като шпиони и ги изпратил в Константинопол. Господин Рим, посланикът, ги спасил, но само да отидат на изгнание в Ерусалим. Най-накрая той успял да им издействува паспорт за връщане в Италия. Единият от тях трябвало да стане главен на монасите в Галата, но те не искали да го приемат, поради което се върнали в Италия и най-важният от тях бил произведен след това от папата за епископ.
На 26-и Маркс Антони Щанга, италианец, прекрасен и щедър човек, бил удушен и хвърлен в морето.
На 29-и турският султан с всичките си паши замина за Адрианопол на лов; водеха повече от 100 камили и магарета.
Декември
На 7-и видях, че турците също имат броеници, с които се молят. Сред тях има свети хора (felice), които идват от Мека и Медина, видели гроба на Мохамед и сами си изболи очите, защото не могат вече да видят нищо по-свято по света. Те, както ги видях днес, просят и пеят из града. ...
На 9-и се извиха страшни ветрове и донесоха много сняг.
На 25-и започнаха турските пости — щом видят новия месец, турците вече не трябва целия ден да ядат или да пият нищо, докато вечер запалят кандилата (лампите), които светят около минаретата като корона, тогава ядат и пият цялата нощ. Тези пости траят цял месец, докато отново видят новата луна — от следващия месец. Щом се запалят такива фенери, започва голяма глъчка по улиците — просяците викат: „мателеси, мусулмана" и др. Петима-шестима от тях обикалят
55
през целите пости нощем и просят пред знатните къщи със свирки, барабани и цимбали и пеят. ...
На 26-и моят милостив господар получи известие за холандската война, а именно, че испанският адмирал бил пленен заедно с 1500 испанци и един град в Брабант бил завзет, испанците изгонени и около 2000 от тях избити. Тази добра вест моят господар съобщи на френския посланик и при това го помоли да я предаде устно и на Мехмед паша [1]. Ако види, че пашата се зарадва от нея и е в добро настроение, да намери повод и да измоли гореспоменатия Щанга от затвора. Това мина много добре и той веднага бе освободен.
На 30-и господата отидоха при пашата и също измолиха гореспоменатите двама монаси от затвора.
Край на 1573 година.
1. Т. е. Мехмед паша Соколович, когото Герлах по-нататък в дневника си нарича в повечето случаи само „пашата".