Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград

(1578 г.)

 

 

Януари 1578 г.

 

На 1-и много рано сутринта при вятър, студ и сняг пристигна тук новият посланик г. Йоахим фон Зинцендорф, а моят господар излезе да го посрещне извън града.

 

Това пратеничество донесе на моя милостив господар направо от Виена три големи английски кучета, един твърде малък, но красив и буен кон, няколко разкошни часовника и други красиви скъпоценности, които той нарочно бе поръчал, за да подари някои, а други да размени със старата Рустаница [*]. ...

 

На 10-и протонотариусът ми каза, че митрополит Митрофан прочел Compendium или „Кратко изложение на християнското учение" от д-р Хербранд, харесало му и казал: „Много неща са заети от Тома Аквински." За отговора на нашия канцлер за възраженията на патриарха по Аугсбургското верую обаче протонотариусът ми каза: Нашите и на гърците разбирания по повечето въпроси съвпадат с изключение на произхода на светия дух и Traditionibus, т. е. постановленията на отците..., които не би трябвало да подхвърляме на съмнение, защото иначе сме щели да се съмняваме и в светото писание. ...

 

Изглежда като че ли той счита, че Христос е изкупил единствено първородния грях, а действителния ние сами трябва да изкупим чрез покаяние и добри дела.

 

На 11-и в Дивана бе решено двамата везири Мустафа и Синан да потеглят с войска срешу Персия ... Трябва да пътуват цели два месеца, докато стигнат персийската граница. Войниците не обичат да ходят натам, защото по пътя има големи пустини и голяма липса на вода, ечемик и хляб. Когато персийците видят, че са много слаби, изгарят и унижощават всичко в собствената си страна и бягат в планината.

 

Днес новият господин посланик ме повика на масата, тъй като по време на ядене чухме, че турските ученици просят по улиците за милостиня. Те имат този обичай: когато някое момче изчете корана, слага го на едно малко столче, което е използувало в училище, покрива го с червена кърша и един го носи на главата си, а другите го следват. Един пее, за да му дадат милостиня,

 

231

 

 

и изказва благопожелания на тези, които му дават, а другите казват „амин". ...

 

На 18-и моят господар каза: „Турците имат една поговорка: „Каквото вълкът веднъж е захапал, лесно не го пуска." Говореше за кораба на рагузанците, отнет им от адмирал Улудж Али. Турците знаят много добре, че се върши насилие и неправда към капитана, като продават кораба и хората, а капитана с двамата му синове са оценили за две хиляди и няколко дуката, но въпреки това, понеже веднаж са го взели и Улудж Али използува съвсем невероятно оправдание, не искат — като вълците — да го върнат. ...

 

На 20-и при мен дойде Теодосий, протонотариусът, ... и ме попита дали нямам още един екземпляр от отговора и извлечението на християнското учение, защото много го търсели. И като видя у мен „Аугсбургското верую", много красиво подвързано, помоли ме за един екземпляр за Михаил Кантакузин и един за него самия. ...

 

Днес също бях при Митрофан, който ми каза, че на Светата планина (Атос) се намирали 20 от най-големите и обградени със стени манастири и цялата планина се обитавала от 2500 монаси. Там имало и много отшелници, които се поддържали само с корени и вода. Сред всичките обаче нямало повече от двама учени монаси.

 

На 21-и отидох при един стар грък на име Малакрас [*], който ще ми препише „Историята на патриарсите след завладяването на град Константинопол".

 

Днес умря вторият везир — Пиале паша. ...

 

Когато християни искат да пътуват из Турция, пашата им дава паспорт, вписва в него броя на лицата и имената им и при поискване те трябва да го показват. Ако пътуват по вода, трябва да се условят с капитана на кораба какво ще иска от тях за храна и всичко до едно или друго място. Ако пътуват по суша, трябва да имат със себе си един еничарин — за охрана, един драгоман, т. е. преводач — заради езика, и един готвач. ...

 

Когато умре някой велик господар, който е женен за султанка, тя наследява всичко. Ако и тя умре, [имуществото им] се разделя на три части: двете взема султанът, а децата — едната. Ако имат синове и дъщери, това, което е било на бащата, всичко точно и подробно

 

232

 

 

описано, се разделя на три части и едната трета вземат синовете, независимо дали са един или повече. Каквото е останало от майката, също се разделя на три части и дъщерите вземат една трета. Като умре друг велик господар, който няма за жена султанка и също не оставя деца, султанът взема цялото му имущество, а ако има деца, султанът взема само тимара, синовете — две трети, а дъщерите — една трета от наследството му. ...

 

Днес [27-и] в безистена продават конете, кожите и скъпоценностите на Пиале паша.

 

 

Февруари

 

На 1-и по време на обед моят милостив господар говори за голямата мощ и величие на най-главния или велик везир Мехмед паша, при когото идват най-видните владетели на света, като му отдават почит и му поднасят подаръци. Той управлява от името на турския султан цялата империя, всички важни въпроси идват до него. Когато му излагали някой въпрос, той отоварял по следните различни начини: Когато казвал „ола" — означавало да бъде, или „йок" — не може. ... Или когато има работа с велики господари, пратеници, бейлербейове и др., казва: „Ще доложа на султана, каквото той каже, това трябва да стане." Често, когато е обещал нещо на господа посланиците, а след това е изменил мнението си, им казва: „Залагам си главата. Аз наистина казах това и това, но султанът иска иначе. Главата ми е в ръцете на султана."

 

Драгоманът Матиас каза, че той, Мехмед паша, бил причина за опустошенията и ограбването на подвластните в цяла Турция. Защото ако великите господари — бейлербейове, санджакбейове, а също и заими и други, искат да имат високи постове, предварително трябва да дадат на Мехмед паша подкуп 20—30 хиляди дуката. След като получат вече службата и пращат подаръци, постоянно се опасяват, че може да ги свалят. Заради това гледат това, което са подарили, отново да получат чрез изнудване на подвластните си, като ги ограбват и дерат, както могат и искат. ...

 

Днес протонотариусът Теодосий ми донесе иконата на Мария, нарисувана от ръката на отличен художник.

 

233

 

 

Отдясно бе изрисуван Теодосий, който пръв издигнал манастири и създал ред и дисциплина сред монасите. Той, протонотариусът, каза, когато по повод на тази икона заговорих с него за почитането на светците, че те имали иконите само за възпоминание. Това той и баща му преди никога не казваха, обаче постепенно започват да си отварят очите от нашите писания. ... Каза, че на Михаил Кантакузин му станало много приятно, когато получил „Аугсбургското верую", което аз му подарих, и веднага наредил да го подвържат в червена кожа, а той, Теодосий, трябвало да му преведе на обикновения гръцки език най-важните глави. Той искал също нашия отговор на възраженията на патриарха за „Аугсбургското верую" и краткото изложение на д-р Хербранд и др. Аз сам исках да го посетя, но, както Теодосий ме осведоми, той заминал в края на миналия месец за Ахило, в къщата си. ...

 

На 5-и окачиха на ченгел един прибег [*]. Бил роден турчин, но станал християнин, служил на младия граф фон Серин и нанасял големи вреди на турците по границите — храбър войник. Доведоха го пленен, но не искаше да се потурчи, както направиха неговите 15 другари-негодници. Заради това го окачиха на ченгела до един убиец, като други турци го убеждаваха да стане мюсюлманин — тогава ще му отсекат главата и ще го освободят от мъчението, което накрая и направи, защото болката е много голяма. ...

 

На 7-и следобед около кинди [*] докараха тук 21 пленници венди и ги откараха при пашата. Главният между тях вървеше свободен отпред, с бяло перо от жерав на шапката. Един биеше барабан, друг надуваше тромпет, а трети носеше знаме с червено и жълто.

 

На 8-и всички тези пленници, с изключение на двама или трима, се потурчиха. Тъй като обаче не им се доверяват, понеже много от тях се потурчват, само за да могат да се освободят и след това, щом съзрат удобен случай, отново избягват, ги изпратиха при предишните — в арсенала, да работят, за да могат да имат надзор над тях.

 

На 10-и отпътуваха обратно колите, които бяха докарали подаръците ... Моят милостив господар изпрати с тях и 6 пленници: Мартин от Ехинген при Улм, когото освобождава два пъти, Ханс Зегедайнер, когото

 

234

 

 

държа тайно повече от година в склада за вино, Велтин, чех, който едва вчера дойде при нас в къщата, Допайнер и двама унгарци. Аз използувах този удобен случай, за да изпратя два турски коша с някои от моите неща в багажа на моя господар: Алкорана, ... „Concordantia" [*] и една кожа. Също на нашия Йеремия, княза на Бавария, няколко поставки, върху които се поставят светилници, кожени покривки за кръгла маса с красиви орнаменти за 12 дуката; големи и малки турски катинари, различни цветове коприни, везани кърпи и много други неща, особено една бяла индийска кравешка опашка за 50 дуката. Някои ги продават за 60, 80, 100 дуката, а служат само за украшение под врата на конете, и много се употребяват в Унгария. ...

 

Днес драгоманът Матиас... каза също, че персийските търговци, които искат да търгуват тук и другаде из Турция, трябва да се отрекат от вярата си и да признаят турската, иначе не ги търпят, не ги допускат и в турските черкви.

 

Турците казват: цялата земя стои върху един голям стълб, а стълбът — върху два вола; когато те се движат, движи се също стълбът и земята и тогава има земетресение. Като ги питаш обаче: „Върху какво стоят воловете?", те казват: „Върху ръката или силата божия." ...

 

[Зетят на протонотариуса] държи хора, които наливат вино и поднасят неща за ядене (трябва да е нещо като гостилничар), каквито тук, особено край морето, има неизброимо много. Турци и християни ходят там и ядат и пият. Има много тесни масички, от двете страни с пейки, и на всеки дават по една паница с ядене. ...

 

На рибния пазар видях невероятно количество стриди, които гърците ядат сега по време на пости, също продават и 8—9 малки рибки за една аспра ... Еничарите, които са на пост тук наоколо, ходят от един продавач на риба до друг и всеки трябва да им дава по няколко риби. При този пазар има една сграда, в която седят турците и евреите, откупили от султана търговията с риба, и събират митото върху рибата. Недалеч от рибния пазар има една висока широка кула, до която е построена колиба — в нея се продава солта за целия град. Преди Михаил Кантакузин беше солник, но дефтердарят разкри номерата му и му отне службата. Даде я на

 

235

 

 

един турчин, който за нея плаща годишно по няколко хиляди дуката на султана. Мехмед паша, опората на Кантакузин, го направи сега главен кожар на султана. Получава 60 000 дуката годишно, с които търгува в Москва и внася разни скъпи кожи, за да може след това султанът да дарява везирите, бейлербейовете и други знатни придворни, а също и жени, произхождащи от султанско коляно. Стоката му е освободена от всякакви мита и получава заплата един талер на ден. Той трябва да доставя също всичкото желязо, олово, мед и др. ...

 

На 15-и моят милостив господар помоли най-покорно негово величество римския император за пълното си възнаграждение за шестата година, тъй като неговото почетно задължение продължи толкова много: след двете години, определени му от господа тайните съветници, изслужи още три години и сега навлиза в шестата, като се счита от февруари на отдавна миналата 1573 година, когато бе призован на тази служба и междувременно тук изпита толкова грижи, мъка, страх и опасности. ...

 

На 17-и започна малкият байрам на турците: всеки коли агне или овца, яде и раздава на бедните, пращат си един другиму подаръци, а също и на нашите господа пратеници. Но те им излизат скъпо, защото трябва срещу тях да дадат 3, 4 дори 10 пъти повече. Еничарите изпращат едно цветче или 6 в стъклена ваза, за което трябва да им се подарят 3 дуката. Немият [евнух] на султана (който удуши петимата му братя) дойде и говори посредством слугите си с двамата господа пратеници и всеки му подари 20 талера. Той пожела също да му изпратят от Виена хубави малки кученца. Музикантите на султана също посвириха за няколко талера.

 

Днес в Мека се събират около 70 000 турски поклонници, всеки от които заколва една овца, изпълнява молитвата си и церемониите и отново си заминава.

 

На 19-и доведоха тук, пленени при Папа, 41 яки и сравнително възрастни смели войници с ризници, шлемове, нагръдници и нагръбници и млади момчета на коне и в коли — прекараха ги покрай нашата къща, а един тръбач трябваше да свири пред тях.

 

На 20-и старият Зигомала ми каза, че предишният патриарх Митрофан, докато бил още митрополит в Цезарея, отишъл в Рим при папата, целунал му краката,

 

236

 

 

в негово присъствие служил литургия и се представил, че е изпратен от патриарха, който всъщност не знаел нито дума за това, за да опита дали двете църкви — гръцката и латинската — не биха могли да се обединят по подобаващ начин. Когато узнал за това, патриархът свикал няколко митрополити, свещеници и благородници и отлъчил всички, които угодничат на римския папа, почитат го и му падат в краката, също и този Митрофан, когото и свалили от длъжността му. След няколко години той обаче подкупил с пари Михаил Кантакузин и така му се удало да свали добрия, невинен и свят патриарх Йоасаф и той да стане патриарх на негово място. Зигомала ми показа писмото за отлъчването и обеща да изпрати препис от него на г. Крузиус в Тюбинген.

 

Йеромонах Методий ми каза, че Света гора била също като град, в нея имало 22 големи и много малки манастири и над 6000 монаси ... Там имало също и твърде много пустинници и отшелници (защото имало много уединени места), някои от които ядели само два или три пъти в седмицата хляб, а други само веднъж; други пък не ядели нито хляб, нито риба, а само треви, корени и кестени и избягвали всякакво човешко общество, не говорели с никого и не отговаряли, ако ги питат, не приемали и никакви пари. Московците и молдавците пращали на монасите милостиня. На султана трябвало да плащат годишно 18 000 талера данък, който се давал също от московците. Мнозина, след като прекарвали 50—60 години в някой от тези манастири, напускали го, отричали се от света и ставали отшелници, фантазирали си сами, не говорели нищо, избягвали и своите предишни събратя-монаси, имали също пророчески съновидения и ги записвали. Планината имала обиколка 20 дни [път] и на нея не живеели никакви турци. Понякога отивали еничари, за да избиват дивеча, но не ги пускали нагоре, ако не носят заверени писма от господарите си.

 

И капланът Симеон каза, че при тях имало още много ръкописни книги, които никога не са отпечатвани. По суша оттук са 10 или 13 дни път дотам.

 

Берое било още град, носел името си от многото вода, която течала по всички улици, и почти всяка къща имала собствена чешма; лежал на един ден път от Тесалоник.

 

237

 

 

На 21-и дойде вест, че изгоненият войвода от Молдава (защото сегашният войвода Петър [*] е влах и прогонил истинските наследствени господари), нападнал Молдава от Полша, разбил там турците и всички, които му се противопоставили, взел всичко, каквото можал, и отново избягал.

 

Татарите, също и московците отново нападнали Полша, а и турците са недоволни от поляците, защото от тяхната страна се нанасят толкова големи вреди на молдавците. Това ще попречи на полския крал да изпълни своите дяволски интриги. Защото той се стреми да отцепи най-видните унгарски и хърватски господари от нашия император и да ги присъедини към себе си, за да не се оставяли да бъдат управлявани от чужд, и то германски господар.

 

На 22-и моят милостив господар ми каза, че испанският пратеник, на име Джиордано Марилиано, който пристигна тук преди няколко седмици с 5 или 6 придружители, носел 20 000 крони, които щял да подари на пашата, ако той му предаде да занесе в Испания договора с мирните условия, определени от неговия крал и тукашната Порта, за да не идва заради това нарочен посланик от Испания, а и турците да не пращат свой там. Значи Испанецът е искал да сключи мир съвсем тайно, без другите да знаят за това — ето защо пристигна тук съвсем тайно и искаше също съвсем тайно да преговаря с пашата. Пашата обаче му казал да мълчи по този въпрос или ще заповяда да го окачат на ченгел. Пашата бил много недоволен и за това, че кралят на Испания праща такъв пратеник, който преди е бил пленник на неговия султан (защото този Марилиано беше пленен с Цербелон и Дон Мартин при Голета и след това освободен). Трябвало да изпрати представително пратеничество и с него едно знатно лице, както правят германският император, венецианците и поляците, като сключват мир, а също да отдаде почит на неговия султан по обичая на всички други народи, като му донесе подарък. След това те също щели да изпратят свой пратеник в Испания при него, за да знае всеки, че между двамата владетели има мир. Испанците обаче се срамуват от това и биха искали да го държат в тайна, за да не се каже, че са се унижили пред Турчина.

 

Днес моят милостив господар прие в къщата ни двама

 

238

 

 

пленници, изслужили при господарите си в Наталия при Троя и получили от тях освободителни писма.

 

На 23-и на адмирал Улудж Али избягаха с кармизал 75 пленници, които убили пазачите си. ...

 

 

Март

 

На 3-и аз и г. Саломон Швайгер [*] отидохме в патриаршията и разгледахме много изкусно нарисуваните икони на свещените църковни учители. ... Показахме на управителя на патриаршията Митрофан и на йеромонах Методий Theatrum mundi Ortelij [*] — „Зрелището на света", които се удивиха на изкуството на съставителя и на красивия печат.

 

В патриаршеската черква е гробът на император Алексий [*] Комнен; високо над него има двуглав орел и гръцки надпис ...

 

Патриархът трябва всеки пет години да пътува и посещава черквите, но поради липса на пари или от алчност го прави всеки четири години. Тогава изслушва и оправя всички спорове. Хората се стичат на тълпи при него да му целунат ръка, да получат благословията му и да го почетат с подарък. Той от своя страна ги благославя публично в черква, над всеки, който отиде при него, прави кръст, пожелава му щастие и здраве и му опрощава греховете. Който обаче е непокорен и не носи нищо, него отлъчва от енорията и го проклина.

 

Този ден изпратиха един бюлюкбаши за Влашко, за да удуши избягалия там досегашен молдавски войвода Петър ..., който бил приятел на Михаил Кантакузин и чрез него получил това воеводство. ...

 

На 8-и моят милостив господар ми каза, че султанът заповядал да обесят Михаил Кантакузин. Причината била: Татарският хан писал на султан Мурад, че Кантакузин е виновен за многогодишните войни и размирици във Влашко и Молдавско, също и за неотдавнашното избиване на толкова много еничари и други негови хора от Богдан (изгонен молдавски княз) в Молдавско. ... Мехмед паша (когото Кантакузин счита за свой защитник повече от бога в небето и всяка година му дава разкошни подаръци ..., както и на Пиале и Ахмат, но на Мустафа и Синам не дава нищо, защото са му врагове

 

239

 

 

и преди две години направили така, че султанът заповяда да го докарат с вериги от Ахило и го затворят в „Седемте кули") още преди това молил султана да му запази живота, докато му се изплати, защото му дължал много хиляди дукати, което не било вярно; въпреки това тогава успя да му спаси живота, за да ги изплати в срок от 8 години. Оттогава Кантакузин стана малко по-смирен, но пак отиваше на кон с осемте си слуги и своите еничари при пашата и държеше много хора в къщата си. Но тъй като продължи с лошите си номера, Татаринът му устрои тази баня и последния ден на миналия месец февруари султанът изпрати Али бей, главен капуджибаши, заедно с няколко капуджи и слуги, за да го удушат в Ахило или Анхиало, град на Евксинско море, на 5 дни път оттук (закъдето Кантакузин, който има разкошна къща и големи имоти там, наскоро замина ненадейно). ... Като влезли, той седял с брат си Константин и сина си Андроник в залата, те го поздравили и казали, че Али бей пътува за Молдава, но по пътя се почувствувал малко слаб, затова искал да отседне при него. Той начаса разбрал, че този поздрав не означава нищо добро, заради това веднъж или два пъти поискал да излезе, като казал, че веднага ще се върне. Те обаче любезно му казали: „По-добре останете тук, къде ще ходите." Докато говорели, влязъл и самият Али бей и само казал: „Емир батишахум". — Това е заповед на султана. Вържете го! Капуджите го хванали веднага, вързали му ръцете и го завели към вратата. ... Кантакузин помолил да го оставят само да се изповяда пред своя поп и да си направи завещанието. Али бей обаче казал: „Не, карайте" и го обесили под вратата, а на съдията в Ахило заповядал да каже на жените му да напуснат къщата и след това да я охранява с 40 души, докато се върне от Молдавско. ... Кантакузин освен многото злини, които иначе е причинил на патриарха и на цялата гръцка църква, бил виновен и за много пролята кръв. Това и други неща татарският хан писал на султана, който след това наредил да изпълнят такава присъда срещу него. А този номер при татарския хан може да му го е погодил синът на собствената му сестра — Константин Палеолог, когото той изгонил от дом и къща, от жена и дете и го принудил да избяга при татарския хан. ...

 

240

 

 

Кантакузин нямал много пари в брой, но имал много вино, хляб, масло, сол, желязо и др. Когато получавал пари, подарявал ги на Мехмед паша или дори заемал от роднини или турци за него. Сега християни и (особено) евреи ще понесат големи загуби, защото на много от тях дължи по 1000, на други — по 2—3 и повече хиляди талера. Едва преди няколко седмици заел от евреите над 20 000 дуката в брой и в стоки — хубаво сукно, атлаз, дамаска, кадифе, златотъкани платове, и като доставчик на султана ги предал в сарая. Сега цялото му имущество ще получи султана. Съществува опасност също, че ще свалят патриарха, който бе издигнат от Кантакузин, и всичките пари, които сега събира из страната, ще бъдат задържани от чауша. Близките му в Ахило били избягали, а тукашните са се изпокрили и затворили и всички са в голям ужас. ...

 

Тази зима в Персия имало необичайно голям студ, а в Египет паднал сняг, какъвто не помнели. ...

 

На 12-и приятелите и роднините на Кантакузин му устроиха в Галата, в къщата на един Рали, който води сестра му, жалейка по техния обичай ...

 

В Турция, ако възнагражденията и наказанията не се изпълнят веднага на място, след това остават така. Както когато някой се потурчи и не му уредят веднага в Дивана заплатата — какво трябва да получава годишно или дневно, след това вече нищо не излиза. Така някой получава, ако пашата е весел, богато назначение, а друг — нищо. И когато обвинят някого и искат да го накажат, но не го направят веднага, той може да има още надежда. Ако Андроник беше останал, щяха да го обесят, междувременно обаче гневът на султана ще утихне.

 

Кантакузин остави трима сина: 1. Андроник, който е на 25 години и едва преди две години се ожени за една богата Рали, чийто баща, Якомо Рали, се занимава с търговия в Адрианопол; 2. Деметрий на 12 години и 3. Йоан на 8 години.

 

Той имаше също в Ахило огромен палат (който се продава за 5000 дуката, а му е струвал 20 000), обграден с високи стени, а вътре много къщи, така че са могли да живеят заедно твърде добре той и жена му с нейните прислужнички, сина му с жена си, домакинът му, управителят, секретарят и няколко писари, както и всичките

 

241

 

 

му слуги, каквито той е държал около 100. Освен това имал също много роби, коне и магарета. Имал и около 40 млади благородни момчета, пленени в Кипър и на други места в Италия, също и благородни девойки, които той откупил и държал при себе си (тях най-много синът му с болка окайваше, че сега ще трябва всички да станат турци и туркини и да се отрекат от християнската вяра). Общо взето, той беше като паша — със свои чиновници, слуги, роби, пленници, девойки и момчета. ...

 

На 14-и старият Зигомала ни заведе — мене и г. Саломон Швайгер ... в един часа през нощта в черквата Св. Николай, която се намира извън градските стени. .. Минава се през малка вратичка и около един ъгъл се влиза в черквата, красиво украсена с рисунки и икони, с кандила и свещи. Никой човек не би търсил тука черква, защото от двете и страни, също отзад и отпред, има гръцки къщи, така че не се вижда нищо от нея. Тя е затворена и отпред с врата като на обикновена къща. И другите им черкви са също така скрити и затулени с постройки, че човек направо трябва да се промъква през малки вратички, докато влезе в истинската черква — може би за да не влизат турци и да не ги знае всеки или за да не ги виждат открито. Светлина влиза само горе от покрива през кръгли прозорци или отстрани. В повечето случаи те са като плевници, само че са красиво украсени с рисунки, кандила и свещи. В тази черква имаше четирима свещеници и четирима псалтове, дойдоха и много хора. ...

 

Трябва да се отбележи особено голямата свобода на гърците при тяхното богослужение. На техните големи празници, а те са дванайсет, както жени, така и мъже отиват около полунощ или преди това в черквите, там пеят, четат и се молят и турците не им причиняват никакво зло. За това те имат от султан Мехмед нарочна грамота, която им осигурява право никой да не ги напада, тъй като всички неделни и празнични дни започват богослужението си през нощта. Това се знае и от турските градски и нощни пазачи и те ги оставят безпрепятствено да минават с техните фенери. Ако причинят някому зло, било на жени или само на момчета, наказват ги. Дори също, въпреки че патриархът всяка година първата неделя от постите анатемосва всички еретици,

 

242

 

 

също и турците, като ги споменава по име и ги нарича неверници и прокълнати и те понякога сами го чуват и обаждат на пашата, пак не им правят нищо. Обаче ако християните посмеят извън черквата да нарекат някой турчин неверник, тогава са в опасност. ...

 

[На 23-и] следобед във францисканската черква на Галата чух един бенедектински монах да проповядва на италиански ... На тези проповеди отиват всички италианци и гърци (защото в Галата почти всички говорят или поне разбират италиански), а също и турци. За малко време слушат и гледат монаха, след това си излизат или отиват в галерията и разглеждат черквата, а понякога се и подиграват, ако той прави смешни гримаси на амвона.

 

Досега през постите той проповядва няколко пъти против гърците, че били отпаднали от правата църква и били еретици, понеже не признавали папата в Рим за глава на църквата ... Гърците, които присъствували на тези проповеди, донесли на монасите в патриаршията. След което йеромонах Методий [*] в Галата също проповядва надълго против папата — бил вълк и се отклонил от истината и т. н. ...

 

На 27-и вечерта в черквата Св. Франциск в Галата видях папския комисар да мие краката на 12 монаси. В средата на черквата имаше едно голямо широко корито, до него няколко големи кани с топла благоуханна вода и няколко легена. Там бяха оставени и три сини престилки, каквито се употребяват в турските бани. Голям наплив беше от латиняни, гърци и турци. ... Комисарят се препаса с една такава синя престилка, коленичи пред коритото, дванайсетте монаси дойдоха под ред, седнаха на една дълга пейка, покрита с килими, протегнаха десния си крак в коритото, а той ги миеше и им целуваше краката. ... През това време другите монаси пееха за братската любов... Турците наблюдаваха, но не биваше да проявяват никаква дързост.

 

Според вести от Персия бейлербеят на Шехерезул избягал в укрепленията си, а 25 000 турци били разбити. В замяна на това бейлербеят на Ван на друго място нападнал и разбил персийците, но и от турците паднали много, така че те няма защо да се хвалят много с победата си. ...

 

Всички гръцки духовници се стремят само към пари.

 

243

 

 

При тях има различни начини да се доберат до пари: 1. От изповеди..., 2. Някои поръчват специална литургия за себе си, изпращат на свещеника си свещи, хляб, вино и пари, а той трябва да спомене името им с тези думи: „Не забравяй, о господи, Йоан, Петър и му прости всички грехове"... 3. Много гърци идват тук в Константинопол да си изкарват хляба и работят като кръчмари, готвачи, хлебари, бакали, амбулантни търговци. И когато някой от тях се разболее тежко, повиква духовника си, поверява му парите си — 300—400—500 дуката — с условие, като оздравее, да му ги върне. Ако умре, да отслужи литургия за него и си вземе полагаемото от тях, останалото обаче да изпрати по верни хора у дома му на родителите, роднините или др. Когато умре, свещеникът отслужва 40 пъти литургия за него и задържа по-голямата част от оставените на съхранение пари за себе си, а останалите изпраща на роднините на починалия. ...

 

На 30-и дадох 2 талера за Манасий [*] хрониста и 1 талер за непълните Orationes и слова на Григорий [*].

 

 

Април

 

На 1-и рано сутринта г. Фолкард с един чауш замина с пощата и с писмо от пашата до господата в Рагуза поради следннте причини: споменатите господа трябвало да помогнат, за да се изплатят осемте хиляди талера на моя милостив господар, които той бе заел на банкрутиралия Бабали. ...

 

Моят милостив господар каза днес [4-и] по време на вечеря, че молдавският войвода Иван [*], който изгонил Петър и бил заловен от бейлербейовете на Силистрия [*] и Никомедия, умрял от смъртоносните си рани в главата, които получил по пътя, когато искали да го докарат тук. Иначе тук щяха да го окачат на ченгела.

 

Дойде вест, че Ханс Хинфелдер от Франкфурт, роб на санджакбея на Тесалоник, който беше избягал преди една година, когато господарят му заминал с Улудж Али, бил отново заловен в София и там умрял. Някои казват, че сам посегнал на живота си. ...

 

Днес [5-и] прекараха покрай нас 45 молдавци с вериги, само бедни селяни, които носеха 18 глави. Техният

 

244

 

 

господар [молдавският войвода Иван], който нахлул, за да изгони Петър, умрял по пътя. Отпред един биеше тъпан. Пленниците бяха всичко 200. ...

 

На 8-и преписах донесението на Амброзий Диак, пленник християнин, което измолих от един турчин: как Али бей пленил живи 107 християни и 8 посякъл. Нашите от своя страна пленили брата на Али бей — Малкоч — и 10 спахии. ...

 

Днес също [10-и] пристигна вест, че Арабахмат [*], бейлербей на Кипър, бил удушен и насечен на малки парченца от войниците си. Съвсем разкъсаните му и нарязани дрехи Мехмед паша занесе у дома си и каза: „Бог да му дари опрощение! Какво е трябвало да понесе!" ... В Кипър той се отнасял зле и биел жестоко не само християните, но и турците; не плащал също на войниците и освен това ги карал и да работят. Заради това те направили заговор и така го насекли, че трябвало да го събират на парчета.

 

Миналата нощ край къщата на Зигомала убиха един францискански монах и неговия послушник. ...

 

На 12-и Ханс Раиш от Масенбах при Хайлброн, пленен преди 18 години на остров Зерби [*] и сега освободен, ми разказа, че когато турците получат пленен християнин и той служи един месец, дават му писмо, че например след 14—15 и т. н. години ще го освободят. Пленникът трябва да пази добре писмото, за да не го загуби, защото така господарят няма право да го продава. Иначе той ще отиде с писмото си пред съдията и ще го покаже. Но ако няма писмо за пред съдията или го е загубил, господарят му може да го продаде, когато и на когото иска. Също така когато някой турчин получи пленник, гледа как да вземе нещо от дрехите му, да отреже дори само парченце от ризата му или нещо друго, което прибира грижливо. Ако случайно пленникът му избяга, прави му с това магия да се върне. Или повиква двама-трима попове, които вземат едно дълго въже, навързват го цялото на възли и колкото пъти правят възел, изричат някакви думи и след това пъхат въжето под покрив — така беглецът трябвало да се върне. ... Когато обаче такъв християнин си е отслужил и има писмо за освобождаване, съществува истинска опасност за живота му. Защото турците избиват много от тях, щом забележат, че искат да си заминат от страната

 

245

 

 

и да се върнат в християнския свят. Тогава няма кой да се застъпи за тях — старият им господар вече не се интересува от тях — той би искал да му служат до края на живота си.

 

Защото турците са безделен, несръчен народ от Азия — не искат или не могат да работят, а всичката им работа вършат християните, които трябва да работят едва ли не денонощно, за да изхранят господарите си и цялата домашна прислуга, и при това ги бият жестоко...

 

Днес [13-и] дойде вест, че татарите отново нахлули в Полша и, както татарските пратеници сами казват, отвлекли 100 000 души — жени и деца, младо и старо, всичко опустошили и изгорили. ...

 

Веднага на следния ден, 14-и, пристигна полякът Кристоф с 14 или 15 придружители и се оплака на пашата от това страхотно опустошение, извършено от татарите. Какъв отговор ще получи, може лесно да се предугади, защото пашата едва вчера даде подаръци на татарите. ...

 

Щом търговците на хора тук и другаде чуха за това нападение, веднага се отправиха за Кафа, защото пленниците ги откарват там; там ги купуват, довеждат ги тук, в Трапезунд, Арзрум, Понтус [*] и другаде и отново ги продават. ...

 

На 17 и започнаха да разпродават нещата на Михаил Кантакузин под открито небе. ...

 

На 20-и Али ага по молба на моя милостив господар изпрати у дома ни една кошница, пълна с книги на Кантакузин, между тях имаше четири библии ... Моят милостив господар предполагаше, че може да има ръкописни книги, които още не са отпечатвани, но нямаше нищо освен 16 екземпляра на евангелието, псалтира с кратко обяснение на църковните отци ... и Слова на Златоуст...

 

[На 30-и Теодосий] ми разказа каква е причината техните владици да нямат жени. Когато преди много години имали жени, тогава държали и слуги и слугини и сред тях имало много блудство, забременяване на слугините и убийства на деца. Когато за това узнали другите свети владици, свикали събор [*] и решили, че отсега нататък владиците не трябва да имат жени, за да не трябва да държат също и слуги и слугини, като

 

246

 

 

казали: „Нима е нужно да имат жени и прислуга? Те трябва да служат на бога и да се отказват от този земен свят."

 

Като му казах какво зло е причинила тази забрана за женитба на свещениците в Германия, той отвърна: „Целомъдрие е да се задоволяваш с една жена."

 

През месец април тук идват на групи няколко хиляди българи, за да карат на султана и пашата ечемик за конете, да ги пазят на полето, да косят сено и да вършат друга подобна работа.

 

 

Май

 

...На 2-и сутринта рано пристигна кораб с пленени поляци — жени, деца и неомъжени младежи — от Кафа, за да ги продават...

 

Днес [3-и] полският пратеник Кристоф Джиржек заедно с един чауш от Портата замина с пощата за Полша. Има заповед да доведе живи избягалите там молдавски князе Константин и Иван или да донесе главите им, като за това му съдействува крал Стефан. ...

 

По повод на поздравите на седмоградския пратеник Петър пашата даде да се разбере, че ние от наша страна не трябва да се тревожим относно неговите искания: на войводата там вече било строго заповядано да се въздържа по отношение на земите и подвластните на негово величество нашия император. Защото е добре известно, че сегашният войвода, както и неговият брат преди искаха от султана само да им разреши да присъединят другата част от Унгария, тъй като унгарските господари били съвсем благосклонни към тях. ...

 

През тази 1578 година сам патриархът с най-видните си патриаршески и други служители — около 40 души, и също с толкова, а дори и с повече коне (защото той трябва да води със себе си почти цялото си домакинство) замина за онези черкви, които наричат δυτικος, т. е. западни земи, това са сега Тракия. Македония, Тесалия, Ахайя, Пелопонес, Епир и др. През идната 79-а година ще изпрати своите събирачи в Понтус, под което се разбира България, Мизия, Сърбия, Дакия, Влашко, Молдава и всички съседни земи край Евксинско море, в Азия и Европа, Трапезунд и др. През следващата

 

247

 

 

80-а -година ще ги изпрати по островите от Константинопол до Аталия [*], между които се разбират и азиатските столици Бурса, Зизикус, Смирна, Ефесус и др. ...

 

Днес [8-и] моят милостив господар подари на синчето на Мехмед паша едно красиво малко конче — такова в Константинопол няма.

 

На 9-и часовникарят от Вюрцбург, Мустафа бей, ми каза: „Турците почитат своя император много повече, отколкото ние християните своя. Турците са също много по-богοязливи от християните. Когато турският император потегля на война, всеки му пожелава щастие, дълъг живот и победа срещу неверниците (така наричат християните). Той обаче често чувал със собствените си уши, докато служел още на император Фердинанд, че неговите войници му пожелавали всичко лошо и да го вземе дяволът, понеже не им плащал. На императрицата викали блудница. Когато проповедникът им проповядвал, войниците стояли и казвали: „Попе, лъжеш, мошенико. С голямо удоволствие бих ти пуснал един куршум в главата." Ругаят всички тайнства, сами посягат един на друг, безбожни са, необуздани и мръсни. Турците обаче са напълно богобоязливи, молят се усърдно, от тях не се чува проклятие нито срещу техния бог, нито срещу техния император или свещениците. Те са покорни и за султана си се хвърлят в огъня, чисти са и се мият както по време на война, така и у дома си и т. н. Заради това и имат щастие, а християните нямат. ...

 

Днес трима поляци се поеврейчиха тук и ги обрязаха. Единият е благородник и доведе със себе си едно момче на 9 години. Другият беше руски поп. Заявиха, че намират еврейската вяра за най-добрата. Благородникът заедно с домочадието си вече от пет години изповядвал еврейската вяра, но когато господарят му, войводата, узнал, искал да го изгорят, но той избягал и дошъл тук. ...

 

Днес [10-и] и от няколко дни насам се продават много пленени от татарите поляци и руси. В по-голямата си част те са селяни — деца, жени, много момчета и момиченца, девойки, а стари почти няма. Красивите девойки и момчета веднага ги разграбиха. Много препратиха и в Азия, към Трапезунд и другаде и там ги продават. Старият евреин Абрахам купи една жена за 50 дуката. Самият крал на Полша при това нападение

 

248

 

 

е трябвало да бяга от Варшава в Краков. И никой човек не може да си представи, че са докарали тук толкова много пленници наведнъж. Като овци ги карат на купчини по 40—50—60 и повече в безистена и кервансарая, за да ги продават." ...

 

Днес [16-и] пред портата ни при мен дойде Доминик или Томас Мосбах от Тюбинген — от 25 години е пленник. ...

 

Андроник Кантакузин получи отново тукашната къща на баща си за 3000 дуката, която е построена за не по-малко от 15 000, благодарение на помощта и застъпничеството на Мехмед паша... Той има също надежда да получи по този начин и палата в Ахило. ...

 

В съкровището на султана постъпиха от неговите имоти (които продадоха на безценица — за по-малко от една трета от стойността им) заедно със сухите пари, сребърните и златните съдове, каквито имаше в изобилие (без да се считат украшенията, скъпоценните камъни и перлите, които отчасти потулиха, отчасти получи султанът), за около 60 000 дуката.

 

На 17-и бях в затвора на султана при арсенала. Обграден е наоколо със стена. Горната стена към сушата има ходник, където през цялата нощ пази стража, за да не бягат робите. Вътре между стените има голямо място, където затворниците изработват платна и други неща за галерите.

 

Там има две сгради. В едната са болните..., но много от тях само се преструват на болни и подаряват на писаря нещо, за да ги освободи от работа, за да могат да изработят нещо за себе си. Имат си също собствен параклис..., където един пленен монах им чете литургия на всички празнични и неделни дни. ... Всеки месец плащат на затворниците — по 15, понякога по 30 аспри, от които всеки трябва да отделя на монаха една аспра ... На всеки дават също малко вино и хляб. Иначе сградата е направена като плевня. Отпред се намират ранените затворници. В другата сграда са здравите — множество, около две хиляди. ... Който има пари, той яде, пие, играе и т. н.

 

Най-много пленени роби има адмиралът Улудж Али — около седем-осем хиляди, които е заловил по море, а много е довел и от Алжир. Султанът има най-много четири хиляди, а Мехмед паша — 1500 или 2000.

 

249

 

 

Почти всяка година на Улудж Али му избягват различни пленници с каици, каквито понякога успяват да вземат, или се крият няколко седмици при някой християнин, докато им порасте отново коса и брада (защото в затворите им бръснат до голо цялата коса заради гадините), обличат си други дрехи и се измъкват.

 

Днес в безистена видях да продават бедните пленени поляци и руси — много млади момчета, момиченца и жени. Купувачът им оглежда и опипва почти всички части на тялото — като месар или касапин. Цената им е според лицето — 25—50 и повече дуката. ...

 

На 18-и моят милостив господар се сбогува с турския султан и както е обичайно, го угостиха заедно с неговите хора в Дивана. След яденето потурчиха един персиец... При отричането си този персиец не трябваше да вдига палеца си, както е обичайно при потурчването на християнин, защото те имат една вяра — и едните, и другите вярват, че има един бог и Мохамед е неговият пророк. След това му съблякоха дрехите и му облякоха златотъкани, а вместо персийската чалма с рог му наложиха красива турска чалма, която навиха едва в негово присъствие. Старата [чалма] пашата подари на моя милостив господар. ... След това ни отведоха — моя милостив господар и нас петимата, облечени в турски дрехи, да чакаме на обикновеното място. ...

 

На 21-и гърците празнуваха деня на Константин в черквата в квартала на караманлиите, недалеч от Седемте кули. ... Преди, по време на литургията и след нея пред черковната врата играха момци — по 8—10 и повече души заедно, хванати за ръце, в редица или на колело, като правеха една стъпка след друга, една — напред, една — назад. И това танцуване продължи няколко часа, а музиканти нямат, само един запява пръв, а всички други след него, което звучи много чудно. При това зрителите често се смееха на висок глас — такива хубави шеги и смешки пееха. ...

 

Днес Хаим евреинът ми разказа, че птицата щраус мътела яйцата си само чрез постоянно съзерцаване. Не лягала върху тях, а стояла и седяла срещу тях и ги гледала така упорито и усърдно, докато ги измъти по силата на това неподвижно наблюдаване. Заради това и евреите в някои от своите синагоги окачвали щраусови

 

250

 

 

яйца за очите на този, който изпълнява обикновената молитва, за да му напомнят, че не трябва да мисли за нищо друго освен за молитвата, също както щраусът не отвръща поглед от яйцата, докато ги измъти. ...

 

На 22-и поздравих с добре дошъл патриарха и му предадох изпратеното от нашите господа — канцлера д-р Андрее и г. Крузиус, часовниче, и той не можеше да се начуди на изкусната му изработка. Между другото го помолих за отговор на Вюртембергското послание. Той се извини, че поради възникналите по време на пътуването му работи не можал да отговори, но ще го направи в най-скоро време. ...

 

Патриархът изпрати на Мехмед паша подаръци , за над 250 дуката, за да го омилостиви и получи неговата защита срещу стария патриарх. На това пашата казал: „Аз го обичам дори и нищо да не ми беше пратил."

 

На 23-и патриарът лично, придружен от около 30 души — свещеници, митрополити, владици и други патриаршески служители, както и от най-видните миряни, отиде при пашата. Когато обаче искал да влезе при него с четирима митрополити, пашата наредил да му кажат, че той иска да говори насаме с него. Приел го много любезно и говорил за смъртта на Кантакузин, като му се оплакал, че го обесили без негово знание. Накрая обещал на патриарха всякаква помощ против неговия предшественик Митрофан. ...

 

Патриархът ми каза, че в Ахило продали от книгите на Кантакузин „Обяснение на целия стар завет" за 25 талера. ...

 

На 29-и моят милостив господар се сбогува с пашата. Вчера през нощта пашата наредил да му скроят дрехи от златотъкан плат и да бъдат готови за днес. Като влезе в къщата на пашата, веднага му ги облякоха. ...

 

На 30-и се сбогувах с патриарха, който ми заръча да му пиша често. Той щял да ми отговаря веднага. Пожела на всички ни хилядократно щастие и благополучие. Даде ми писма до нашите господа — г. канцлера д-р Андрее, г. д-р Хербранд, г. д-р Озиандер и г. Крузиус — едно общо до всички и за всеки поотделно. Накрая ми даде и едно за г. д-р Хитреус и обеща скоро да отговори подробно на писмото на вюртембергските теолози. На господин канцлера д-р Андрее изпрати червена

 

251

 

 

хиоска покривка, която в Хиос струва 30 талера, а на всеки от другите господа — по една кърпа. На г. канцлера и г. Крузиус като поздрав изпрати отделно една стомничка с подпечатана пръст. На мен също подари една кърпа, а неговият племенник ми даде кесия за пари. Протонотариусът изпрати като поздрав на г. Крузиус една кесия, изработена в Атина, и 70 парченца подпечатана пръст. ...

 

Щом се завърна от пътуването си, патриархът веднага започна да преговаря със стария патриарх Митрофан, като изпрати при него митрополита на Филипополи с молба да не тревожи и помрачава повече църквата. Йеремия му предоставял избор: да му даде целия остров Митилин, където имало двама митрополити и годишно ще получава 500 дуката, или митрополията на Меленико [*], или митрополията на Лариса, от които може да събира също толкова, само занапред да ги оставел на спокойствие. Митрофан искал да вземе една от двете митрополии, но при условие, че Йеремия му плати обещаните 300 дуката годишно за изминалите 6 години, следователно 1800 дуката... А Йеремия казал:

 

„Не мога да ти дам парите, които искаш от мен, защото ги нямам. А и не искам да ти ги дам, защото не мога да ограбвам църквата и да давам пари на този, който щом ги вземе, ще ги подари на турците, за да тревожи отново църквата."

 

Тъй като Йеремия не иска да даде на Митрофан парите за шестте години, то и той не желае да приеме никоя митрополия.

 

 

Юни

 

На 2-и патриархът посвети Методий, проповедник в патриаршеската черква, за митрополит на Меленик, град недалеч от Тесалоник ... След като всичко [ръкополагането и литургията] завърши, новият митрополит с черно палто от „ангелско [*] семе" на червени и бели ивици като на патриарха излезе от черквата и седна на един камък. Всички отиваха при него, целуваха му ръка и му пожелаваха щастие, което и аз, г. Швайгер и Ханивалд направихме, понеже той е мой много добър приятел. ...

 

Този ден [3-и] вечерта г. фон Зинцендорф, новият

 

252

 

 

посланик, даде прощална гощавка на моя милостив господар, на френския граф, на г. Ауер, г. Бартенхойзер и на мен. При това моят милостив господар нареди да поднесат три вида силни вина, които венецианският байло му беше подарил за из пътя — едното беше чист, неподправен мискет от Кандия, а г. фон Зинцендорф поднесе превъзходно австрийско вино, което беше донесъл със себе си.

 

На 4-и сутринта в три часа потеглихме от Константинопол. ...

 

На 6-и пристигнахме в Селибрия или Селимбрия ... и отседнахме край града в едно голямо пазарище, където има джамия и странноприемница, в която живеят почти само турци. И тъй като беше тъкмо техният празник, видях ги как изпълняват молитвата си ... Като ги гледахме, те негодуваха силно срещу нас и ни ругаеха и пъдеха. Други обаче ни съжаляваха и казваха, че и ние трябва да станем мюсюлмани, защото тяхната вяра била правата. Вдигаха единия си пръст и искаха и ние да вдигнем нашите, викаха ни да влезем вътре за молитва и да правим като тях.

 

На всички места има много турски попове и ученици, които са зли и се отнасят много по-враждебно с нас, отколкото обикновените турци. Тук един пленен унгарец, който бил освободен, дойде при моя милостив господар. ...

 

На 8-и рано потеглихме за Чурли [*]. Срещнахме турски коли с пленени момчета, жени и няколко мъже, някои от които заловени преди две-три години; имаха големи окови на двата крака и вериги около врата. ...

 

След вечеря докараха пак няколко турски коли с пленени унгарци, от които около 30 бяха силни мъже и седяха по петима или шестима в една кола. Нашият чауш каза, че двама от пленниците се освободили от оковите, убили един турчин, ранили няколко и освободили 8 души от своите. ...

 

На 11-и рано потеглихме към Адрианопол... Адрианопол сам по себе си не е голям, обграден е със стена, която има кули и зъбери както в Константинопол, лежи съвсем на равно и в него живеят почти само гърци. Има също и много турци и евреи, много турски черкви и безистени, много плодородни дървета и градини и две реки. Едната част от града е без стени,

 

253

 

 

но е почти два пъти по-голяма от другия стар или истински град със стени; турците са я построили едва след завладяването на града. Над едната река султанът има хубав сарай, т. е. дворец, сред много плодородни дървета, като в гора.

 

На 12-и рано сутринта флорентинското пратеничество дойде при моя милостив господар. Амбасадорът, т. е. посланикът, е млад мъж, който преди, когато разбиха турската армия, бил пленен и роб в Константинопол. Със себе си води четирима малтийски рицари — всички със златни вериги и кадифени дрехи. Сред тях има един служител на великия херцог, който неотдавна се е завърнал от Западна Индия [*] и разказва чудеса — каква огромна и прекрасна страна била. Мексико [*] лежало сред вода както Венеция и в света нямало подобно на него. Испанците въвели там своето богослужение, така че жителите вече не принасяли в жертва на своите идоли хора. Той ми показа един смарагд, малко по-малък от яйце.

 

Това пратеничество носи на турския султан подаръци — кадифета, коприни и златотъкани платове за над 100 000 дуката... И десет пленени еничари и спахии. Флорентинците изпращат подаръци, за да им разрешат да вършат обмен и търговия с Константинопол. С тях има и един байло, който ще остане в Галата както венецианският.

 

Днес видяхме също безистена и как продават вътре християните.

 

Митрополитската или главна черква е доста голяма и украсена с икони както другите. Сред тях има една голяма стара икона на Мария или на Светая светих. Тя е от една друга голяма черква, която сега турците са взели. Пред иконата постоянно гори кандило. В града има 15 черкви...

 

На 14-и рано разгледахме джамията на султан Селим — това е турската главна черква: в средата има кладенец, три галерии една над друга и горе в средата в три реда няколко хиляди кандила. Качихме се на една от четирите кули [минарета], всяка с три галерии и 250 стъпала, и отгоре можахме да обгърнем с поглед целия град. Сградата е извънредно голяма и разкошна ..., строена от италиански роби. ...

 

След това при моя милостив господар дойде една

 

254

 

 

туркиня, доведе една унгарка на 50 и повече години и го помоли да я вземе със себе си, защото — накратко казано — тя искала да се върне пак при християните и не искала да стане мюсюлманка. Туркинята ѝ даде освободително писмо, понеже служила прилежно. Моят милостив господар се съгласи.

 

Тук моят милостив господар върна обратно наетите за неговите неща 5 коли и 23 товарни коне в Константинопол и им плати над 58 талера. Вместо тях нае тук десет български каруци, като за всяка дава по 11 талера до Белград, без ядене и пиене — българите поминават с хляб и чесън и каквото друго получат. Всеки кара каруцата си с три коня един до друг, които нощем оставят да пасат трева спънати. За други разходи на ден отиват най-малко по 16 талера. ...

 

Мустафа паша кюпрю [*]... се разделя на две части от един дълъг каменен мост над реката Мерич или на български Марица. В частта към Адрианопол Мустафа паша е построил джамия, кервансарай и други пристройки, много занаятчийски и търговски дюкяни (Institotum), всички покрити с олово. Там живеят само турци и ние останахме да пренощуваме. Оттатък реката и този дълъг мост, също построен от Мустафа, на когото е наречено селището, живеят само гърци и българи, който имат ниски малки колибки и продават доста хубаво вино.

 

От Адрианопол дотук е хубаво равно поле с жита и от двете страни приятна, но не висока планина. Под нея, край гореспоменатата река, има няколко хубави села едно след друго.

 

На 15-и пристигнахме в Харманли — малко лошо турско село, чиито къщи са покрити със суха трева. Има доста голям кервансарай, построен също от Мустафа паша, но както и другите — без спални.

 

Земята става малко по-неравна и през по-голямата част от пътя от Мустафа паша дотук е обрасла с храсталаци и хълмиста, но има и доста ниви.

 

По пътя насам в храсталаците срещнахме 70 клети пленени хървати, оковани заедно с вериги, също и няколко жени на коне. Един стар турчин яздеше след тях — всички те му принадлежаха и той ги продава когато и както може. Моят милостив господар и г. Ауер им подариха 70 талера.

 

255

 

 

На 16-и потеглихме сутринта в 12 [?] часа и по неприятен път сред храсти и шумаци, между високи планини, пристигнахме следобед в 1 часа в Семисче [*], малко село с прости колибки на земята, покрити само със суха трева, в което живеят само българи. По пътя край един поток видяхме друго — там българските жени имат обичай, щом видят чужденци, да притичват на купчини от селото, като носят хляб, подобен на малък козунак, който наричат погачи и го продават на чужденците. Други носят мляко, месо, риба и каквото имат. Украсата им е: везба по ръкавите на ризите от груби червени копринени или вълнени конци, пръстите им — отрупани с пръстени, на ушите — аспри и халки, а около врата — също нанизи от аспри и сини камъчета.

 

Семисче лежи в красива приятна долина, през която тече рекичка, пълна с риба, и околността започва отново да става приятна и хубава. Извън селото има малка дървена черквица, която е изгоряла и само олтарът ѝ още стои — там кръщават децата и благославят браковете си; не могат да построят отново черквицата си. Техният свещеник е в друго село.

 

Вечерта един българин ми каза, че често един свещеник трябвало да обслужва 6—8—10 села и затова съседните села ходели заедно на литургия.

 

За кръщаване на едно дете трябвало да му дават най-малко 2—3 аспри, за благославяне на брак, когато невестата е мома — 12, когато е вдовица — 24 аспри, а на спахията или чауша, който има там тимар, също трябвало да дават най-малко 34 аспри за всяка сватба.

 

Простият човек се оплакваше много, че особено напоследък свещениците им държали строго да не встъпват във втори брак, нито след смъртта на първия съпруг да се омъжват повторно. И ако някой вдовец или вдовица направи това без знание и съгласие на свещеника, наказвали ги да платят много пари. Ако някой поиска от него разрешение, пак трябвало да дава пари, а и той неохотно разрешавал. В Константинопол не държали много на това, но отхвърляли решително третия брак. Ето защо видяхме в това село още млади жени, които от 30 години вече били вдовици, защото се женят на 12—13 години.

 

256

 

 

Казват, че не знаели какво прави свещеникът по време на литургия. Не ги учел нито „Отче наш", нито 10-те божи заповеди, нито нещо друго, така че между 1000 души нито един не ги знаел. Знаели само, че са християни. За постите обаче държал много строго — не трябвало да ядат месо през забраненото време.

 

Когато някой умре, пак трябвало да се дават пари на свещеника. Вземали също от имуществото на починалия, в зависимост от състоянието му — по 5—6—8 талера и след като достатъчно го оплачат, изяждали тези пари заедно и се развеселявали отново.

 

По време на най-важните си пости след литургия също се събирали, веселели се, възхвалявали бога и неговите светии, чиято памет празнували. Особено много почитат Мария и своя патрон св. Никола.

 

Обработват само толкова земя, колкото да могат да се изхранят и да имат насъщния хляб, но отглеждат много добитък — крави и волове, защото имат извънредно добра паша, ръж, пшеница, ечемик и др.

 

Нашите хора ловиха тук риба.

 

На 17-и пътувахме цели 4 мили до Конуш, турско село. Сутринта потеглихме преди 3 часа и стигнахме там едва след обед в 3 часа.

 

От Семисче дотук страната е чудно красива и плодородна, в по-голямата част равна, с малки долини, чернозем и много ниви, но повечето запустели, защото не ги обработват. Казаха, че дори и да обработват много земя, турците пак ще им вземат всичко, заради това работят само за насъщния хляб и засяват само толкова, колкото да изкарат годината. Наред с това отглеждат много добитък. Пътьом минахме край две български села: Каяли [*] и Папазли, край които тече голям поток.

 

Този дневен преход беше сред хубава и приятна равнина — над 3 мили дълга и широка и от двете страни с високи планини. Тук отляво започват твърде високи планини, които разделят Македония [*] от една част на Тракия [*] и България. Отдясно има друга висока планина и долу тече река Марица. В средата между тези две високи планини има пак хубава равнина и малко хълмове. В Папазли има хубави лозя.

 

Конуш е малко турско село без християни. Над рекичката има странноприемница, покрита с олово, до нея джамия, т. е. черква, с широк преден двор и в него

 

257

 

 

приятна студена чешма и една колибка, закъдето се слиза едно стъпало надолу. При джамията раздават на пътниците и бедните ориз и хляб. Нашите хора ловиха тук раци.

 

На 18-и сутринта тръгнахме в 3 часа и в 10 часа пристигнахме във Филипополи — 3 мили път. Пътят дотам е приятен и равен, има много овощни дървета, много хубави рекички, особено река Марица, която е доста широка и край нея има много села.

 

Градът е твърде голям, разположен е почти в кръг и няма стени. Къщите на турците и гърците са прости и ниски както в Константинопол. На изток има 7 хълма [*], а наоколо — прекрасна равнина. Трите най-големи хълма изглежда някога са били обградени със стена, тъй като още има части от нея. Към изток има още една врата — изглежда е бил малък укрепен град. На първия хълм още се вижда една цистерна и една срутена стена, която трябва да е обграждала най-важната част от замъка. Оттук надолу има чудно красив изглед към равното поле и река Марица. Този и вторият хълм са разделени от една долина, където живеят предимно гърци. На втория хълм има скали, по които още се намират следи от куршуми. В едната скала е издялан престол срещу Македонската [*] планина, на който сигурно са седели царете Филип и Александър заради прекрасната гледка. Защото оттам се разкриват красивата зелена равнина, градините и нивите чак до високите планини, от които изтичат безброй извори и потоци. От един от тези извори, много пълноводен, Филип бил довел вода до хълмовете в града, тъй като само на единия от тях имало вода. В подножието на другия хълм има много стар гръцки параклис и вътре няколко картини с издраскани лица, също и олтар, чиито крила и пиедестал са разбити. Там лежи и един камък с гръцки надпис, чиято първа дума е Αγαζᾑ, а другите са отчасти изчегъртани, отчасти заличени от старост. На третия хълм има също стара гръцка черквица, на която са изрисувани св. Елефтери и други, а вътре е изрисувана цяла гръцка процесия или шествие: един носи на главата си хляб, увит в платно, друг върви пред него с восъчни свещи, двама други носят два кръгли плоски подноса, четвъртият — потир, покрит с кърпичка, петият — кадилница. На всички е написано нещо: на юг —

 

258

 

 

бог Саваот, на изток — „свети, свети, свети", на север — друго. В подножието на тези хълм е митрополията или главната черква. Отидохме там с г. Якоб Райнер, г. Ахил, французина, и М. Георг, часовникаря. Митрополитът беше в Константинопол, но неговият нотариус ни показа всичко. Най-напред посетихме споменатата главна черква, наречена на Св. Марина. Но там няма какво да се види повече, отколкото в другите гръцки черкви. Той ни каза, че тук имало осем черкви: 1. „Св. Марина", чиято светица е изрисувана край черковните врати; 2. „Светая светих"; 3. „Св. Константин"; 4. „Св. Георги"; 5. „Исус Христос"; 6. „Св. Никола"; 7. „Св. Архангел Михаил"; 8. „Св. Димитър". Към тях обаче се числят само митрополитът и трима свещеници, които изпълняват църковната служба ту в едната, ту в другата черква, но най-често в главната, а след това в черквата, която носи името на светеца, чийто празник е този ден.

 

Жилището на митрополита е разкошно и красиво, обградено със стена. То гледа към Македонската планина, а сред стените има хубава градина, хубави, приятни стаи и една дълга зала с окачена рибарска мрежа към планината. В неговата лична стая не видях книги, но чудно красиви икони, особено на Исус Христос на кръста и други, които той сам рисува. До нея е стаята на нотариуса, но и в нея няма и следа от книги, а само различни оръжия, каквито един военен трябва да има: копия, ками, саби, лъкове и др. Нотариусът ни даде да пием ракия. Защото гърците, турците и селяните имат обичай сутрин рано да пият ракия. Помолих го да ми напише или даде написани само своето име и името на митрополита, но той сигурно може да пише, колкото гореспоменатия митрополит [на Адрианопол], заради това заповяда на послушника си, който също толкова знаеше — това може да се види в споменика ми.

 

На четвъртия хълм не се вижда нищо. На петия има две гробници една до друга, под земята, със сводове от печени тухли — напомниха ми двойната пещера на Авраам [*]. Отгоре има чешма и параклисче, т. е. Coenaculum, на някакъв турчин. Шестият хълм е малък и долу срещу планината в една скала има изкопани правоъгълни ями. На седмия има също чешма и гробница, която, както и горните две, трябва да са на велики господари. Зад този хълм, през моста, султанът има градина

 

259

 

 

и големи обори за камили. В делия град има само 250 християни, но поради хубавото разположение на селището има много турски къщи.

 

Източно от града има хиляди доста високи могили, насипани от човешка ръка. За тях хората разправят, че тук ставали много сражения и където паднел виден вожд или храбър герой, войската му издигала за спомен такава могила.

 

Към Македонските планини откъм града има много лозя. Над река Марица има дълъг дървен мост край нашия кервансарай, до който е турската черква, построена от един велик кадия, т. е. главен съдия. Край нея всяка вечер раздават на бедните, също и на всички ходжи и ученици или талисмани [*], каквито там има много, милостиня — ориз, ечемик и хляб. До тази джамия има и турски манастир, в който учениците имат свои килийки. Тук живеят и няколко рагузанци, които ни подариха салата и други неща, а моят господар ги покани на гости. Моят милостив господар си купи тук един кон за 102 талера. Около града е малко блатисто.

 

На 19-и вечерта потеглихме от Филипополи и сутринта в 7 или 8 часа пристигнахме в Тартарбазарджик [*]. Дотам пътят е хубав, равен и има хубави ниви. Минахме през една малка рекичка, вдясно от която има малка гора. Там стояха около 40 албански турци на коне и нападнаха двама от нашите коняри, които се бяха забавили малко, но като извикаха за помощ, нашите изтичаха назад и те ги оставиха. Носеха копия и малки кавалерийски пики. Отиваха след Мустафа паша в Персия — от това [т. е. от войната срещу Персия] ние всеки случай имахме голяма полза.

 

Тартарбазарджик означава малкият пазар на татарите, защото „базар" е пазар или голям площад, а „джик" означава малък. Той е голямо пазарище или селище, разположено на 3 големи мили от Филипополи. Има малко бакалнички или търговски дюкяни, повечето от които стоят празни. Там има само 30 християнски жилища и хората нямат черква, нито свещеник — трябва да водят свещеник от Филипополи или другаде, когато има деца за кръщаване или бракове за благославяне.

 

На 20-и отпътувахме вечерта, защото недалеч от селището, където има много градини, сред които са жилищата

 

261

 

 

на турците, се счупи на парчета едно колело на г. Ауер и докато донесат друго, трябваше дълго да чакаме. Само след 2 или 3 часа се счупи още едно колело, което трябваше да връзваме с въжета. Най-хубавото беше, че пътувахме през равнина, цялата с ниви и лозя. Тук почти свършва равната, красива долина, която започва дълго преди Филипополи и е затворена от двете прочути високи планини. Има обаче още хубави, приятни лъки, градини и поточе след поточе, също и едно или три села. Към запад започва планината, през която трябваше да вървим няколко часа. Има малко лозя и само ниски храсталаци. Горе високо между две планини има едно българско село, в което не живеят никакви турци, а само християни. Там пред [селото] има стари зидове [*], където българският деспот Новак [*] имал свое седалище. И това място е също като ключ и врата [*] за България и граница на страната Тракия. Турците го наричат Асаржук [*], българите — Ведрено [*], т. е.: което постоянно е на вятър. Както споменах, то лежи между две високи планини и има един свещеник, който притежава библията на склавонски [*] или илирийски език, трима дякони и четири черкви: 1. „Възкресение Христово", 2. „Възнесение на св. Илия", 3. „Св. Георги", в която аз ходих, е дървена сграда, сглобена от дълги греди във формата на гръцките черкви; има две части: светилището или олтарът, където свещеникът чете литургия, и външна част с иконостас, на който са изрисувани 12-те апостоли (чиито имена са написани отгоре с хърватски букви), Христос, Благовещение, Св. Георги и някои други; 4. „Св. Тома".

 

Това село, също както и други в България, спадат под митрополита на Пекио [*] и повечето им свещеници учат в София, където имат хърватско [*] училище.

 

Когато свещеникът кръщава дете, бащата и кръстникът (може да бъде само един, и то мъж) трябва да дадат по 2 аспри на свещеника.

 

Вечернята им е също както на гърците. Богослужението изпълняват на хърватски [*] език (от който обикновените хора не разбират всичко) всяка неделя в определена черква. Обикновените хора знаят само „Отче наш" и веруюто на своя език (както ми разказа един българин в присъствието на г. Ауер, който тогава ми беше преводач), но 10-те [божи] заповеди не знаят.

 

261

 

 

Бедните хора ежедневно биват изтезавани от преминаващите, на които трябва да донасят сено, ечемик и друго, а турците едва им плащат половината. Отначало не искат нищо да дадат, докато не ги наругаят и ударят, защото не се доверяват. Имат сред тях един надзирател, когото турците наричат кехая или интендант. Той трябва да набавя за всеки, който идва, сено, трева и ечемик за конете и хляб и друго необходимо — за хората. Нощем селяните трябва да вардят пред странноприемниците товарите на пътуващите, денем един от тях трябва непрекъснато да язди напред, да показва пътя и да казва къде има добри или лоши пътища, а където пътят е лош, трябва да вървят заедно с тях и да придържат колите и каруците. Това трябва да вършат и всички други християни. Чаушът им взема залог — дреха, ловджийски нож, мотика, секира, тепсия за храна или друга покъщнина, за да се грижат за този или онзи. Който не дойде или избяга — загубва залога си. Много го изоставят и избягват. Робски народ са — не вършат нищо, докато не ги ударят и набият, след това тичат и носят каквото поискаш, но преди това не изпълняват нищо. Заради това и чаушите или другите турци удрят здравата. Знаят ли обаче със сигурност, че ще спечелят пари, изнасят за продан на чужденците и пътниците хляб [погачи], сирене, кисело мляко, понякога и свинско месо (защото отглеждат много свине). Тук във Бедрено видяхме за пръв път ягоди. В Константинопол има само в градината на султана. Вечерта българските работници между двете планини пяха весело и хорово едни срещу други и преди да свърши едната партия, започваше другата...

 

Моят милостив господар ми даде да прочета препис от императорския декрет, който получи тук [с пощата от Виена]. Според него лутеранските пастори вече не могат да проповядват във Виена ...

 

На 22-и сутринта от Ведрено пътувахме през висока планина само през гори. Като се изкачихме горе, видяхме под нас твърде дълга долина, покрита с голяма гъста мъгла като облак, а горе при нас беше съвсем светло...

 

Междувременно пристигнахме, след като изминахме три големи мили, до Капидервент [*], българско християнско село, където към долината, лежаща между

 

262

 

 

двете високи планини, видях висока порта, изпредена от печени тухли, а долу основите и от големи каменни блокове. Там закусихме и пътувахме до Ихтимон [*] или Хихтимон, малко пазарище, където живеят повечето турци и малко българи, които също нямат черква. Отседнахме в една турска черква [имарет [*]], където раздават на бедните и чужденците, които отиват там, чорба, т. е. ориз, и хляб.

 

На 23-и сутринта в 3 часа потеглихме от Ихтиман. Пътувахме през равна, приятна долина, от двете страни с лозя, но тя скоро свърши и навлязохме в тясна долина сред гори, после отново сред равни ниви и пристигнахме в едно българско село — Алаклисе [*] или Аласиаклис. Закусихме горе в селото при един кладенец. Християните там имат хубава черква, покрита с шинди, но тъй като свещеникът беше в София, не можах да вляза вътре. Хората имат хубаво вино, много говеда и свине.

 

Оттам пътувахме през равно поле до една открита беседка със зелена чалма, под която е погребан някакъв емир, т. е. от рода на Мохамед, който бил убит там. Край гроба седеше един беден човек и молеше преминаващите за милостиня. Оттам пътувахме през храсталаци, където на две места срещнахме пазачи [*], които биеха тъпан и танцуваха. Те са определени за това, ако някога разбойници нападнат пътниците, незабавно да съобщят в съседните села. Скоро стигнахме пак чудно красива, дълга и широка равнина, където има ниви, ливади и отлични пасища за добитъка и много села близко едно до друго, след което видяхме и града София, но поради голямата горещина не можахме да влезем, а останахме да преспим в Казиджам [*], на 3 мили от Ихтиман. То е малко българско село и принадлежи на един чауш, в чието имение се разположихме. Също като благородническо владение е, вътре има голям, широк двор с голяма конюшня. Има също много крави, волове, коне, млади жребчета и кончета, а до двора красива градина и вътре къща, в която живеят жените му. В това село има и няколко еничари. Християните имат черквичка извън селото, на един хълм.

 

На 24-и почти на разсъмване изминахме 2 мили до София през приятни, хубави ниви и ливади и от двете страни течаха много поточета. Градът е открито селище,

 

263

 

 

твърде голям, къщите покрити със сини шинди. Там живеят много рагузанци и над 300 евреи, които си имат свои немски, италиански и гръцки синагоги, но повечето говорят немски. Имат много пленени християни, особено жени, които също поеврейчват.

 

На 20-и [25-и] бях с нашия Йохим, закупчика, при митрополита. Той е фин, любезен човек, по външност прилича на патриарха. Главната му черква е „Св. Марина", засводена и цялата изрисувана, иконите са подновени. При вратата на олтара в един ковчег лежи тялото на Св. Стефан [*], който е бил български цар и трябвало да стане монах. Ръцете му са открити, но лицето и останалата част от тялото са покрити. На гърдите му е поставена паничка, в която хората, които го гледат, оставят аспри. До нея гори свещ. В тази черква има българско училище. В града има още едно училище, където учат момичетата да четат. Гръцки училища нямат, а от тези две училища излизат повечето български свещеници. Българите и гърците тук ходят в една черква, защото имат еднакво богослужение. Когато присъствуват много българи, литургията се чете на български. До нашата къща стои една висока кръгла кула, която българите преди 40 години са имали още за своя черква, но турците са им я взели и направили от нея джамия, т. е. турска черква. Тук има както 12 свещеници, така и 12 черкви [*]: 1. Споменатата главна или катедрална черква „Св. Марина", три черкви „Св. Никола", две — „Св. Параскева",... 7. „Кириаки" — на „Господ Христос" или черква на господа, 8. „Св. Архангел", 9. „Възнесение", 10. „Всех светих", 11. „Св. Йоан, предтеча на Христа", 12. „Св. Лука". Към този митрополит спадат над 300 села или черкви. Тук има също малък безистен, където получих 21 езически пфенига [*].

 

Днес потеглихме от София вечерта заради хладината, но веднага стана задушно, изви се силен вятър и страшни светкавици, след което заваля. Светкавиците ни бяха добре дошли, иначе нямаше да можем да видим нищо. Пътят беше сравнително равен през обработени и необработени ниви.

 

На 27-и по обед стигнахме Драгоманли [*] — това означава преводач — малко българско село на малка планина, на 5 мили от София. Там не живеят турци. Принадлежи на Мехмед паша. Горе в селото има хубав кладенец,

 

264

 

 

а на съседната планина — черква на името на св. Георги, изградена от камък и покрита с дърво. Пред олтара има няколко икони: две на св. Георги, възнесението на Илия, св. Никола (тези три икони намирах и във всички други български черкви), Мария с детенцето Исус, на олтарните двери — благовещението, Архангел Михаил, Христос на кръста и др. В олтара има каменен престол, а отляво — друг по-малък. На него поставят потира и свещеникът изяжда или изпива остатъците от причастието. Потирът тук е дървен, в него е оставена малка гъбичка, с която [свещеникът] го подсушава. Има и една месингова лъжичка, за да поднася на хората причастието от потира. Върху престола стои и един железен четириножник, който поставят върху дървената тепсия, на която оставят хляба по време на литургия, за да лежи отдолу, и накрая две нечисти салфетки или кърпички, с които си бършат устата, като приемат причастието. Край тази черква е българското гробище, където на гробовете близките садят благоуханни треви. Там видях също един гроб, обграден с ограда, при главата стърчеше един кол, а на него — женски коси и венец от цветя, трябва да е на девойка.

 

На 28-и рано минахме през плодородно поле и скоро навлязохме в тясна клисура, като дълго време пътувахме по каменист път между две високи планини или скали в тясна долина, през която тече поток. След това излязохме от тази клисура на едно хубаво, широко, голямо и равно поле, което се простира на няколко мили и от всички страни е обградено с високи планини, и скоро дойдохме до един кладенец, зад който лежи Цариброд, малко българско селце, което не се вижда, само християните идват насам и носят според обичая в България погачи, ягоди, сирене, мляко, масло и друго за продаване. Сред такава хубава плодородна земя продължихме да пътуваме от този кладенец нататък и следобед в 3 или 4 часа пристигнахме в Саркой [*] или Пирот, както българите го наричат. Голямо пазарище е и има твърде хубави, оградени къщи, където живеят няколко чауши и над 150 спахии, които обаче не отиват на война, освен ако сам бейлербеят на Гърция не потегли с тях. Пренощувахме край една турска черква в широк двор и при моя милостив господар за вечеря дойдоха двама видни турци, които му подариха разни гозби. Единият

 

265

 

 

подари на г. Ханс Ауер две хрътки, един кон и пари, защото той ходатайствувал пред г. посланика Зинцендорф в Константинопол да уреди сина му да стане спахия.

 

Тук има малко българи, които също нямат черква.

 

Извън пазарището е имало замък, от който стоят още четири високи яки кули, обградени с пръстеновидна стена. Християните казват, че там било жилището на Милош [*] Коболи, който уби турския султан Мурад. Вижда се, че е било важно място в България и там са живели князе. Край него тече доста голяма река и от планината се стичат много потоци. Наоколо е красива равнина с ниви, а отдясно — хълм с лозя, въпреки че на пазара нямаше вино, а го носят от другаде. Има също хубави градини.

 

На 29-и сутринта тръгнахме рано през равнината и отстрани по хълмовете видяхме лозя и няколко села. След това започнахме да се изкачваме по висока и приятна планина и щом стигнахме горе, от височината надолу видяхме чудно красива и приятна долина, миля дълга и широка, с ниви, овощни дървета и една рекичка, пълна с риба. Почти в подножието на планината лежи едно българско село Гуручешме или Куручешме, което както и предишното Пирот, принадлежи на Синан паша в Константинопол. Християните празнуваха деня на Петър и Павел и аз дойдох тъкмо за литургията. Черквата се казва „Св. Георги", разположена е на един хълм между дървета. Пред вратите, както пред всички други гръцки и български черкви, има много пейки и дълги маси. Черквата е тясна и по време на службата вътре стояха само няколко стари мъже, жените бяха отпред и без всякакво внимание или набожно смирение бърбореха една с друга както на обикновено място. Единствено свещеникът в олтара, който твърде малко се вижда, и дяконът отпред, който му отговаря, изпълняваха литургията. Първо двамата пяха заедно на два неравно съгласувани гласа, единият в олтара, а другият пред вратата му. След това пеене свещеникът замълча малко, така че изобщо не се чуваше: четеше тайно част от литургията (а това той правеше често)... След това постави паницата или подноса с хляба, покрит с платно, върху главата си, а потирът взе в ръка и излезе с тях от олтара в черквата, а народът се поклони почти до

 

266

 

 

Фиг. 15. Българка и българин около с. Куручешме (Клисурица)

 

 

земята и се прекръсти, докато той излезе от другата врата. После започна да кади към олтара и към народа и приготви светото причастие. В дървения потир изсипа пълна каничка горещо вино и пусна вътре две големи късчета хляб, като правеше кръст. С месинговата лъжичка събра останалите трохи от подноса в потира, разбърка хляба и виното, целуна олтара и известно време държа главата си наведена като че ли се молеше, После поднесе три пъти едно след друго потира до устата си, като че ли опитваше дали не е много горещо, след това доля от една каничка студено вино, взе в ръка потира и една кърпа. Хората отиваха един след друг при свещеника, който стоеше пред вратата на олтара и даваше всекиму пълна лъжичка от потира. Всеки, който отиваше, целуваше на свещеника ръка, държеше кърпата пред себе си, за да не падне нищо, гълташе пълната лъжица, избърсваше си муцуната с кърпата и пак целуваше ръка на свещеника ... Това се вършеше обаче много непочтително: когато някои отиваха при свещеника да вземат причастие, той ги питаше

 

267

 

 

нещо и се смееха заедно и разменяха няколко думи, след това им го поднасяше и пак говореха известно време с него. Водеха и две-три годишни деца, на които даваше причастие и аз видях как едно дете го изплю. Като приключиха, свещеникът отнесе потира и каквото беше останало вътре на една странична пейчица и го изпи с пълни лъжици, каквито, както сам броих, имаше десет. При олтара стоеше и една доста висока каничка, пълна с вино, което той изсипа в потира, надигна го и го изпи, след това го избърса с гъбичката. След като всичко завърши, едва тогава започна гуляят: донесоха хлябове, вино и пресни плодове, които бяха оставени в много стомни и паници в черквата, и свещеникът ги благослови. Хлябът нарязваха в пръстени паници, сипваха отгоре вино и го изяждаха заедно — някои в черквата, а другите се разположиха навън около нея и ядяха и пиеха заедно. Свещеникът не живее в това село, а дойде тук от друго селище. И когато си тръгна, хората се струпаха, целунаха му ръка и му дадоха няколко хляба, които той взе със себе си за в къщи. (Подариха и на мен два хляба). Видях също, че някои му дадоха аспри по време на причастието. В черквата имаше около 8 книги на илирийски [*] език, като библията, псалтира и други. Черквата беше украсена и с рисунки, особено с образа на Христос, с надпис: IC ХС. παντοκρατωρ също на Мария с детенцето Христос, на св. Георги, св. Николай, св. Илия, Възнесение и др. Свещеникът носеше отгоре бяла богослужебна дреха, а отдолу друга. Подстриган е по гръцки (също както и другите българи — отзад на главата си оставят да расте дълъг голям кичур коса, а отпред се подстригват съвсем късо). Извън богослужение той ходи облечен като другите българи, само че носи попска шапчица.

 

След яденето момите танцуваха в редица и пяха хорово, две по две заедно, като постепенно извиваха колело, което можеха да правят непрекъснато половин ден.

 

Жените имаха странна украса на главите си: подобна на широка паница, покрита с платно, а отвън наоколо с малки раковини, сребърни тенекийки, пера и други чудновати неща.

 

Недалеч от това село в подножието на планината има един манастир, наречен на Св. Димитър, в който

 

268

 

 

петима монаси държат българско училище и учат другите да четат и пишат, също и да пеят българската литургия. И тукашният дякон е един от тях. Покрай това село тече богата с риба река.

 

Днес през нощта в 10 часа потеглихме и на 30-и следобед стигнахме Ниса, докъдето има цели 5 мили. Пътят беше лош, почти целият през гори, храсталаци и планини. По пътя имаше едно просто българско селце и край него хубава чешма, където закусихме. Там планината свършва и се разкрива отново чудно красива широка равнина с ниви, ливади и оризища, хубави рекички и няколко села вдясно. Особено като се гледа отдалеч, Ниса е разположен чудно красиво, така че се вижда всичко надлъж и нашир, а също и реката, която протича край града. Сега е съвсем открит, като пазарище, но още се вижда рухналата стена. Над реката води дълъг мост. Отседнахме в сарая, т. е. двореца на Хазма бей, който бил в Юла и отвлякъл толкова много унгарци с жени и деца, че с тях заселил две села край Ниса — не им е лошо. В този дворец има една още незавършена малка джамия, а до нея параклисче, където е погребан беят. В градa живеят малко християни — те са сърби. Защото тук свършва България и започва Сърбия. Построили са си нова черквица от дърво, покрита с плоски или широки плочи, украсена също с рисунки като гръцките и българските черкви, като надписите на тези рисунки не са написани с хърватски букви [*]. Има само един свещеник. Всички спадат към Пекио [Ипекската патриаршия].

 

Турците имат тук 6 или 7 джамии. ... Има няколко търговски дюкяна и живее само един единствен рагузанец със слугите си. Имало е, също както в София, един замък извън града. Бедните християни тук са много измъчвани.

 

 

Юли

 

Вечерта на 1-и, защото този ден останахме още тук да починем малко, си дойдоха много българи от жетва в полето и пееха обикновените си хорови песни. ...

 

На 11-и в Белград отидох... в черквата „Архангел Михаил" ... Черквицата е доста широка, но тъй като

 

269

 

 

тук има много християни и само една черква, искат много да я разширят и покрият, смятат да дадат 25 талера, за да могат да я разширят само с една стъпка и да я поправят, където се е порутила, но турците не искат да им позволят. ... Както сами казват, разбирали много, но не всичко от това, което свещеникът чете по време на литургия. Малцина знаели наизуст „Отче наш" и веруюто. Казват: „Какво може да научи човек, който 3—4 месеца лежи сред воловете на полето или турците го принуждават почти денонощно, от тъмно до тъмно, да им работи ангария?" Все пак знаят, че има само един бог, който има син — Исус Христос, и той за нас е бил разпнат на кръста, умрял и възкръснал и т. н., и че има възкресение на плътта и вечен живот. ...

 

Главният им свещеник... се казва Лазар, още млад човек, и като всички други няма заплата, нито доходи; свещениците живеят от милостиня, кръщавки на деца, венчавки, изповеди, погребения, за които им дават по нещо. Ето защо те си имат и свои занаяти, от които се изхранват. Този протопапас е бояджия, учил е да чете и пише в един манастир и написа името си в моя споменик. Каза, че ръководителят или патриархът им, на име Герасим, живеел в Пекио, на турски Ипек [*], в един манастир заедно с неколцина монаси. . ..

 

 

КРАЙ НА ТУРСКИЯ ДНЕВНИК, ДАЙ, БОЖЕ, И НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ.

[Previous] [Next]

[Back to Index]