Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград

1577 ГОДИНА

 

 

Януари

 

На 1-и бяха на гости при моя господар най-видните търговци от Галата, като например Макс Антони, Щанга, Бенедикт Гаян, Продонели, Якоб Лукарич [*] (и двамата рагузанци), Бартолоти (венецианец), Антони — аптекар от Хиос и още много други. ...

 

Днес [2-и] по време на вечеря моят милостив господар разказваше, че когато се раждал някой от рода Розенбарг в Бохемия (където е резиденцията им и старият Розенберг сега е най-могъщият в Бохемия), явявала им се жена с бели дрехи, а когато умирал някой от тях — жена с черни дрехи.

 

След това г. Шмайсер разказа, че в Тирол по време на смърт се явявал дух, който ставал ту малък, ту голям — висок като цяла къща, и когато поглеждал през някой прозорец, умирали хора от тази къща. ... В Турция обаче нито турците, нито християните са виждали такова нещо.

 

По обед моят милостив господар разказа защо турците наричат Константинопол Истамбул. И каза, че приел1и името от гърците. Когато преди питали някого: „Къде отиваш?", той отговарял: ἐιξ την πόλιν [в града]. Също както за Рим казвали „Къде?" — In urbem [в града]. „Откъде?" Ех urbe [от града], дори и да били отдалечени на няколко мили. Така тези два града преди всички други градове — πόλεις Urbes, били наречени град. Следователно турците също са заели някои думи от народите, сред които живеят, и от трите гръцки думи ἐιξ την πόλιν са направили една изопачена Истампол. Така те наричат масата — τραπεξαο, господин — Ephendi, ut Graeci Barbari, [a гърците — варвари].

 

И турците в Унгария и Хърватско са заели някои думи от тези народи и са ги вмъкнали в своя език. В султанския двор в Константинопол считат за изискано да употребяват арабски и персийски думи наред с турските, както германците — латински.

 

Обаче азиатските турци, които живеят в планините, говорят съвсем чисто турски и не са заели нищо от други

 

173

 

 

езици, така че когато идват в Константинопол, не могат добре да ги разбират.

 

Учените турци наричат Константинопол вместо Истампол — Ислямпол, т. е. град на вярващите, защото ислям означава истинската вяра. ...

 

На 8-и г. Волцоген, пратеник, и няколко души от нашите отидохме с три файтона към водопроводите. ... Още преди съмване бяхме при градските порти, защото до тях има повече от три и половина немски мили. Първият водопровод се намира от лявата страна при излизане, горе има десет, а долу седем свода. Вторият има осем големи свода, горе и долу по четири, а от двете страни — други много по-малки сводове, по два или три един над друг. През най-долните големи сводове  тече водата, а през най-горните може да се минава, защото те са също като врати. Веднага след втория водопровод се стига до един голям казан, който е кръгъл, обграден със стена, вкопан дълбоко под земята и облицован с хубави дялани камъни; водата от планината влиза в него през две места, а излиза през една куличка — във втория водопровод. Третият водопровод е отдясно и има три галерии или етажа един над друг. На най-горния има 21 свода, на средния — 11 или 12, а на най-долния — 6. През първата и втората редица на тези етажи може да се минава надлъж, също както при втория водопровод. Зидарията е само от дялани камъни, дебели 20 стъпки, а отгоре заострени, така че и от двете стлани остава една ширина и пространство за минаване. Четвъртият водопровод е на север, недалеч от третия, между тях има само една хубава долина, а от дясната ѝ страна — едно гръцко село. Той има както първия и втория, две галерии една над друга: горната има 50 свода, а долната — 48, които също са много високи. На този водопровод султан Сюлейман бил наредил само да изчукат старите камъни, за да изглеждат като нови. Там закусихме. По-нататък има още няколко по-малки водопровода, само с по 3—4—5 свода. И тези водопроводи прокарват водата от едната планина в другата. След това под земята има малки водопроводи, изкопани през скалите и пръстта и облицовани с камъни, които отвеждат водата чак до Константинопол, където се разпределя из града. Пътят за тези водопроводи е към сладките извори, в една долина между две планини. На около миля

 

174

 

 

Фиг. 13. Много прекрасни водопроводи с високи сводове..., построени от гръцките императори, но и турските султани са построили някои. [Цариградският водопровод, строен от императорите Адриан, Валенс и Юстиниан, по-късно дострояван и ремонтиран, е запазен и до днес.]

 

 

и половина от града се стига до едно село отляво, а малко след него до друго — също отляво, където минава мост над реката.

 

Пак отляво на планината Мехмед паша има няколко снежни ями. Когато вали сняг, робите трябва да отиват там и да натрупват сняг в ямите, където се запазва до лятото. Тогава той нарежда да ги отворят и да продават снега, тъй като християните, турците и евреите го употребяват много за напитките си. Слагат ледената или снежна буца във виното или в техния шербет, оставят я да се разтопи и така го пият, а други само го изстудяват. Той [Мехмед паша] и някои други големи господари имат голяма печалба от такъв сняг през лятото.

 

И турският султан също продава плодовете от своите градини и ориза, който варят в неговия замък и неговите аджемиоглани го разнасят из града за продан.

 

175

 

 

От тях получава по няколко хиляди дуката годишно доход.

 

Той продава също и риболова на християните. Тази година го откупи sotorius, сестрин син или зет на драгомана Матиас, заедно с други двама, които трябва да му платят за една година 25 000 крони (една крона е 50 аспри), независимо дали ще хванат много или малко. ...

 

Най-хубавата сол карат от Кафа, такава сол правят в Ахило и на други места. Карат и от Влашко, но е черна и твърда като камък и трябва да се счуква.

 

Дон Йозеф, великият евреин, събира митото за виното и други стоки, които идват от Черно и Бяло море. Султанът му дава еничари, които обикалят заедно с неговите търговски агенти из Канала [Проливите] и когато пристигне кораб, качват се на него и вземат такса или мито.

 

Този дон Йозеф е от Португалия, но тъй като роднините на жена му, която била много богата, не искали да ѝ разрешат да се омъжи за него, а тя много го обичала — той бил много красив младеж — двамата избягали с голямо съкровище. Първо отишли във Венеция, а оттам — в Константинопол, където той се поеврейчил. Защото в Португалия кралят не търпи никакви евреи (а дон Йозеф по рождение бил евреин) и всички трябва да са или да станат християни, да кръщават децата си и да ходят на литургия. Наричат ги марани [*]. Тайно обаче и по къщите си те учат децата си на своя закон. Щом могат — бягат, заради това Турция е пълна с португалски евреи: и като пристигнат — обрязват се. (Както и до ден днешен, тези приятели в Португалия са християни, а в Хамбург — евреи, и като се върнат обратно в Португалия, пак стават християни или се представят за такива и по този начин се подиграват с португалците и с цялото християнство). И така гореспоменатият велик евреин също дошъл тук и заедно със своите се поеврейчил. След това той заел пари на Селим, когато бил санджакбей и баща му Сюлейман бил още жив, и му помагал срещу брат му. Заради това, когато Селим дошъл на власт, му дал Наксия или Наксум и други острови, поради което се пише херцог на Наксия и получава годишно от островите по няколко хиляди дуката. ...

 

176

 

 

Днес след обеда при нас дойде старият Зигомала и още щом ни видя и предаде поздрава от патриарха, веднага започна: „Известявам ви голямата радост, че господин патриархът възнамерява да ме изпрати във Виена при римския император и духовниците, за да видим дали можем да постигнем споразумение и единство в религията." Радваше се от сърце на това пътуване и каквото патриархът заповядал, щял да изпълни с най-голямо старание. (Аз предполагам, че той е направил това предложение на патриарха само за своя лична изгода, за да може да получи от императора голям подарък.) Когато обаче чу, че императорът е папист, няма нищо общо с нашето духовенство и няма да може да постигне нищо при него, каза: „Да, знаем ли всъщност какво и къде е Тюбинген; и въпреки че там канцлерът е голям човек, той не е главата, както императорът." ...

 

На 9 [януари] моят господар разказваше по време на вечеря, че изкусният майстор на пушки в Галата, който е дошъл в Константинопол от християнския свят, бил извикан от пашите в Дивана и те поискали да се потурчи. Той обаче им отговорил: „Какво ви интересува дали ще стана турчин или не. Щом ви служа с моето изкуство, защо питате къде ще отиде душата ми — дали при дявола или на небето. Като умра, оставете ме или ме хвърлете на кучетата." Той получава на ден по 20 аспри заплата. ...

 

На 11-и старият Зигомала присъствува на моята проповед от Исая [*] 7: „Виж, една девица е бременна и т. н." и след това ми каза, че като че ли забелязал да правя особени gestus, т. е. гримаси.

 

Аз го помолих от името на г. Крузиус за една реч или проповед на обикновения гръцки език. Той обаче каза, че предпочита да съчини сто на стария истински гръцки език, отколкото само една на простонародния и не искал да си блъска главата за такъв варварски език. Аз му казах: „Би било обаче по-добре да се проповядва на обикновения език заради народа, който не разбира другия." Той отвърна, че било достатъчно, ако го разбират само един или двама. Каза ми аз да съм заповядал на патриарха в бъдеще да се проповядвало на друг език. Но причината е, че те нямат библейски, нито други религиозни книги и проповеди на говорим език. ...

 

177

 

 

Днес [15-и] г. Андреас Цолнер, който е бил четири години в Зенг, както и някои други, които са посещавали унгарските гранични постове с господарите си, разказваха, че на войниците в Унгария и Хърватско не плащали нищо и на някои дължали заплатата за 30 и повече месеци. И за да получат 100 гулдена, трябвало често да стоят месец-два във Виена, докато им дадат нещо. Трябвало да дават 30 гулдена за подкупи, докато получат 70, и пак били много доволни, ако са в брой, а то за половината им давали плат, като прихващали лакета по 3—4 талера, и се радвали ако могат да вземат за него един гулден. Някои искали да подарят цялата си заплата на императора, само да ги оставят да си отидат свободно в мир, но не им разрешавали. (Какво чудно има тогава, че преминават към врага — както войниците от Клаузенбург, Зекелхайдер и др.) На някои гранични постове ходят като просяци — полуголи и съвсем окъсани, така че може да им се види всичко отзад и отпред. Следователно те са принудени да правят набези и да търсят откъде да отмъкнат нещо, но много от тях биват залавяни или дори посичани.

 

На 18-и откараха дефтердаря на Гърция, обвинен от някои, в затвора на Седемте кули. Той получавал годишно 150 000 аспри, т. е. 4000 райхсталера, заплата и нямал деца; имал около 30 роби, които са християни, и един от тях бил Ханс Зегедайнер, който избяга при нас. Той казва, че бил нещо като проповедник на другите пленени хървати и ги поучавал в Христовата вяра. (Това са отлични християни, които не знаят да изповядват вярата си.) След това каза, че когато някой лежал в предсмъртни мъки, повиквали веднага турските попове, които го уговаряли да се потурчи и да умре като мюсюлманин и му казвали думите: „Ла илаха илула Мухамедам резулула." — Има само един бог и Мохамед е неговият пророк. При това той трябвало да вдигне единия си пръст, докато умре. След смъртта си, ако е бил знатен и това можело да донесе на ходжите няколко талера, идвали няколко от тях и сядали около него, докато го мият, и около ковчега прехвърляли една голяма дървена броеница, като си я подавали в кръг един или два пъти, след това четели и се молели за него, но не разбирали каквото четат, защото е на арабски...

 

Хамза чауш, който придружаваше г. Симих дотук,

 

178

 

 

си взе жена и като си замине, ще я остави тук, а като се върне някога, ще я посети пак; в Буда си имал друга. Турците имат такъв обичай: в селището, където живеят постоянно, да имат една или две жени заедно с робините, а също и на други места, където трябва да пътуват по работа, като например в Константинопол, Адрианопол, Бруса и др., си имат жени, за да може навсякъде, където отиват, да имат собствени жени.

 

На 20-и или 21-и турският султан нареди да му представят всички книги, в които са вписани тимарите на неговите подчинени и на други служители, за да види как се стопанисват. А неговите хора го мамят ужасно: някой е записал 7—8 хиляди доход от тимара си, а взема от него три-четири пъти повече; който има записани хиляда талера в книгата, може да получава от тимара си четири-пет пъти повече, а някои имат също четири-пет пъти повече, отколкото е записано в книгата.

 

Тимарът обаче не е нищо друго освен десятък от всички неща на подвластните — турци и гърци. Не вземат обаче една десета част, а една пета, шеста, или тези, които искат да бъдат твърде праведни — една седма част. Всъщност турците дават такъв тимар само от плодовете, а християните — от всичко, каквото притежават: добитък, кокошки, овце и др. Понякога им вземат изобщо всичко, така че са принудени да изоставят имота си и да избягат от селата си.

 

Има също много хора в Константинопол, които искат да откупят от пашата събирането на десятък от християнските деца в определени места. Такива хора бързо забогатяват, защото някои християни имат само един единствен син и вместо да го пуснат, са съгласни да дадат 60—70 и повече дуката. Заради това и женят някои момчета на девет или десет години, за да бъдат свободни и да не ги вземат. ...

 

Пашите и всички велики господари в Турция са само роби и всеки ден се тревожат дали няма да има някакво донесение против тях и да бъдат свалени. Когато донесат нещо на пашата, което изглежда да е против султана им, той начаса казва: „Страхувам се за главата си." И великите господари живеят в по-голям страх,, отколкото нашите, и ако ги свалят, тръгват към Мека, също както нашите поклонници отиват в Компосел [*], Рим и другаде. ...

 

179

 

 

Преди, по времето на Селим, Мехмед паша беше едновременно и султан, и всичко заедно и издигаше и сваляше своите роднини и добри познати, както си искаше. Селим го оставяше да прави каквото си иска и се отдаваше само на сладострастие. Мурад обаче иска да знае какво става в цялото му царство и как се стопанисва. Ако някой не му харесва или пък донесат за него, той го сваля, без предварително да уведомят пашата.

 

На 25-и отпътува г. Симих със свитата си и взе със себе си няколко роби: 1. един месар от Гомора, който седна в неговата собствена кола до него (без съмнение за по-голяма сигурност — да не го разпознаят); 2. Ханс, коняр от Тюрингия, служил 11 години на един спахия в Галиполи, който след това го освободил; 3. Георг Солингер от Аугсбург, пленник в Азия, избягал от господаря си, който престоя половин година при моя господар. ...

 

На 28-и се потурчиха няколко християни: един испанец, който дойде от Клиса [*] и имал богатства от няколко хиляди гулдена — той стана реиф на една галера и получава дневно по 25 аспри заплата, и трима унгарци или хървати, които също бяха изпратени от Клиса. ...

 

На 30-и Ханс Флатахер ми каза, че в затворите на султана и на Мехмед паша продавали вино и всякакви неща, от които човек се нуждае. Който имал пари, можел да яде, да пие, да се забавлява и да прави, каквото иска.

 

В султанския затвор имало често седем-осемстотин до хиляда и повече затворници заедно, които имали собствени бръснари, а също и други служби, които сами си разпределяли. Най-добър живот обаче имал писарят. За такъв турците вземали някой от затворниците, когото считали за най-подходящ, снемали му оковите и след това той трябвало да поддържа ред сред другите затворници и когато има нужда да се свърши някаква работа — да изпраща тези, които умеят. Който имал пари, му подарявал един-два дуката и той го оставял, или някой се правел на болен, а междувременно можел да си работи и да припечели нещо. Писарят обаче можел само за няколко години да си събере от подаръци хиляда, дори две хиляди дуката, имал също голяма полза от стопанството в затвора и като спестял достатъчно, си отивал.

 

180

 

 

Затворниците на адмирал Улудж Али вършели най-различни търговии. Той не им давал пари, а само ядене, пиене и дрехи, но те имали най-добър живот. Много от тях бягали, както и тези от затвора на султана, или когато някой получел пари и можел да подари няколко дуката, уреждал работата с писаря и пазача и те му помагали да избяга. Те имат голяма сграда при арсенала, също и своя черква, в която понякога един поп чете литургии. Пленниците на Мехмед паша са най-зле и не могат лесно да избягат. ...

 

Днес в къщата на Синам паша отново провеждаха дефтрих, т. е. Inquisition, или разпит на Ахмат субаши, което става по следния начин: Когато обвинят някой голям началник в злодейство, изпращат при него един чауш и го водят във вериги при пашата (или при султана) и тогава го предават на някой везир, паша или друг силен господар, който трябва да провежда следствието срещу него — inquisieren. Тогава всеки може да се оплаче от него — той стои, окован с две вериги, а от двете му страни — по един цешнир или друг някакъв служител. Пашата седи на обикновеното си място, а до него кадията или градския кадия на Константинопол и един дефтердар или ковчежник. Парите или скъпоценностите на обвиняемия също са сложени там; най-напред султанът взема, каквото иска, след това идват бедните хора и се оплакват. Ако е постъпил несправедливо с тях, трябва пак да дава. ...

 

Субашията почти един месец предварително знаел, че това ще му се случи, защото султанът го бил повикал при себе си. И веднага щом излязъл оттам, освободил всички свои пленници и им дал писма за освобождение, което направил за свое собствено изкупление и заради блаженството на душата си — за да смири гнева божи. Защото турците имат този обичай, когато ги сполети голямо нещастие или се разболеят тежко, да освобождават пленниците си. ...

 

Всеки субашия може лесно да забогатее, защото като срещне пияни хора, иска им по 10—12 дуката и всеки гледа да намери пари отнякъде, само да не попадне в затвора. Като открие развратни жени и мъже заедно, взема им златните пръстени от ръцете, скъпоценните камъни от главите, златните копчета от дрехите и каквото друго имат.

 

181

 

 

Освен това и хасасите или палачите обикалят из града, където знаят, че има проститутски свърталища — намерят ли някого, трябва да им даде 6, 7, 8 дуката, за да не го заведат при субашията, защото той ще му бръкне още по-дълбоко в кесията. ...

 

На 31-и нашият драгоман Матиас ми каза, че войводата на Молдова не се доверявал на народа си. Заради това пашата му пращал за охрана всеки две години нов „яяпаша" с двеста и повече еничари. Войводата обаче трябвало да им дава месо и други храни, един кат дрехи на година и по четири аспри на ден.

 

В края на този месец пристигнаха грузинските пратеници с техните подаръци. Преди те бяха под властта на Персиеца, но тъй като той им наложил много големи и необичайни данъци, се отделиха от него и се подчиниха на Турчина.

 

 

Февруари

 

... На 11-и след обед при нас дойде протосингелът ... и каза, че всяка събота след вечерня в патриаршията идвали много бедни и след свършване на службата служители на патриарха давали на всекиго по една аспра. В неделни и други празнични дни обаче, когато патриархът седял в черквата на своя престол, отивали и му целували ръка и пак давал всекиму по една аспра.

 

На 10-и гърците ядат и пият до насита така, че им държи няколко дни, защото на 11 започват постите им. ...

 

На 13-и един стар испанец, който дълги години е бил пленник, се потурчи, като се надяваше по този начин да стане велик господар, но не постигна повече от това, че сега получава две аспри на ден, а преди — една. Така се случва с много от тях — само влошават положението си, като се надяват, че отричайки се от вярата си, ще имат добър живот. ...

 

Днес [17-и] Йоханес Зегедайнер... ми разказа също колко много хървати, унгарци и руси, т. е. московци, държали на своята вяра, а външно били турци. Тук в Константинопол имало особено много стари унгарци, които толкова силно държали на вярата си, че нито със заплахи, нито с обещания можели да

 

182

 

 

ги принудят да се отрекат. (Също както нашият чауш има една унгарка, която изобщо не иска да се потурчи; той обаче я обича, защото умее хубаво да готви и меси.) Русите или московците също не можели да ги принудят, дори и с много бой, да се отрекат и при първа възможност избягват. Същото било и с унгарците и хърватите. За тях дори турците имат нещо като поговорка: „От унгарец мюсюлманин не става." И колкото повече се преструва отначало, че иска да стане мюсюлманин, толкова по-сигурно е, че скоро ще избяга. Така също направил и той самият — Зегедайнер от Дирнау — ходил няколко пъти с господаря си в джамията, но въпреки това признал на другарите си, че иска да избяга, сбогувал се с тях и избягал при нас.

 

Освен това разказа какви чудновати разговори водели помежду си младите християнски момчета в султанския дворец, докато чакали господарите си. Те се събирала и разказвали един на друг за своята родина: какво са чували у дома си по време на проповед или какво са учили в училище. Всички били съгласни помежду си, че Мохамед не е пророк и турската вяра не е права. Ако сред тях се намери някой, който да им прочете някоя книжка или друго нещо от божието слово, го слушали толкова внимателно, като че ли е проповедник. Самият Зегедайнер носел винаги тайно у себе си една книжка и на тези, на които можел да се довери и знаел, че желаят да се учат, казвал истинското учение. Те след това така го обикнали, че плакали, когато им признал, че иска да избяга.

 

От тези момчета той чувал, както каза по-нататък, че техните господари, които яздят в Дивана на султана и пашата, придружени от по 6—7 слуги, не били турци, но не давали да се забележи нищо и у дома си имали свои собствени стаи, където изпълнявали тайно молитвата си и не ходели на черква.

 

Той разказа също за един унгарец, който бил няколко години имам, т. е. турски поп, и четял молитвите в джамията (както всекидневно се прави — при тяхното молене пет пъти на ден в джамията един такъв поп стои в един еркер или сводче, където при нас е олтарът, и пее молитвата пред хората); въпреки това забягнал и от Унгария писал, че наистина изпълнявал външните

 

183

 

 

турски церемонии, но молитвата отправял към правия, истинския бог.

 

Много унгарци и хървати, видни служители при Мехмед паша, също тайно били добри християни. Само германците не стрували нищо — не били нито турци, нито християни и изобщо не вярвали в нищо; вярата им се състояла в плюскане, пиянствуване, разврат и всякакви своеволия. Един единствен от тях — кавалерийски капитан при Мехмед паша, а иначе от Ренинген в херцогство Вюртемберг, бил малко по-ревностен в турската вяра, но всички други били лицемери, ходели понякога в джамиите, но в действителност не държели на това, а и християнската си вяра били забравили.

 

След това спомена също, че албанците и българите женели синовете си на осем-девет години, само за да се освободят от турския десятък върху децата, защото женените не могат да вземат. Само че някои родители от тези народи били толкова безбожни, че предпочитали да дадат един-двама сина, стига само да се освободят от ходене на война. Защото когато султанът потеглял на война, трябвало да отиват с него, където поиска, а по този начин се освобождавали. На война трябвало да изпълняват цялата черна работа, да строят укрепления, да копаят ровове и да ги пълнят, да се хвърлят първи в нападение и да се излагат на изстрелите на врага. ...

 

На 20-и умря Мило [*], брат на войводата на Влашко, повикан от турците тук като на заточение. Мисля, че преди това той живееше в Кафа. Целта на османците е да изкоренят целия [княжески] род на власите и молдавците, за да могат да поставят след това там паши. Заради това изпращат едни в Родос, други в Александрия, а трети повикват тук. Този Мило го видях миналата година на 15 август на гости при патриарха и в черквата. В Халепо [*] живее една богата вдовица на един влашки княз, която има двама сина; преди няколко години изпратили при нея един чауш, който да отведе двамата в Балсеран [*] на вечно заточение или майката трябвало да ги потурчи; тя направила последното. ...

 

От страната на маврите — Хабеш — всяка година карат по няколко хиляди деца — момчета и момичета, съвсем голи, които понякога родителите „гарвани" сами продавали. ...

 

184

 

 

Служителите в турския двор, също както и самите съветници, тачат много повече френския крал, отколкото римския император, и го наричат император на Франция, а другия — само „Беч кирал", т. е. крал на Виена. „Кирал" на унгарски значи крал. ...

 

 

Март

 

На 1 март започва малкият байрам на турците, който трае три дни. Един или два дни преди това българите или овчарите [*] докарват тук по няколко хиляди овце и всеки, който има поне малко пари, купува една овца и я принася в жертва — това означава, че я заколва и раздава на бедните. Тази жертва наричат курбан. Турците си пращат един на друг големи питки хляб, обличат се най-разкошно, закачат отпред на колана си дветри хубави кърпички, бели и черни, обшити със злато, една от които струва 2—4—6—8 талера. Като се срещнат познати, вдигат ръце и си пожелават един другиму щастие. Някои обикалят по улиците с шише с розова вода и пръскат, когото предполагат, че има пари, като му повдигат дрехата, и той трябва да им даде една аспра. Други носят китка цветя (те имат цветя от луковици още преди Коледа) и подаряват на някого едно цветенце срещу една аспра...

 

Днес видях пред нашата порта един висок, приличен човек — от Босна, братовчед на Мехмед паша, който едва преди два-три месеца се потурчил. Неговите приятели идват често при него и го посещават — сигурно имат разрешение, който иска да остане християнин, си остава такъв. ...

 

На 5-и дойде един чауш от Буда ..., който каза също, че в християнския свят всеки си прави, каквото иска, като че ли нямало император, а и не знаели къде е. Нашите също отмъкнали от пашите няколко вола: правели винаги набези и се страхувал, че от това накрая няма да излезе нищо хубаво.

 

Около 6-и приблизително тук пристигна дон Мартин де Курео, испански пратеник, за да разменя, както се съобщава, пленените християни, но други мислят, че идва за сключване на мир, за да могат испанците по-добре да сразят холандците. ...

 

185

 

 

На 8-и в патриаршията оковаха във вериги трима, един от тях калугер, т. е. монах, и ги откараха при пашата. И патриархът отиде при него поради тази причина. ...

 

Турската мощ нараства поради разногласията между християните и особено това искане на мир от испанците е причина да се увеличи още повече смелостта и дързостта на турците.

 

Когато г. Прайнер се сбогувал със султана, в Дивана пашата му казал, че нашият император не трябва да прощава толкова много на унгарците и хърватите по граничните постове, защото щом се напиели с вино, предизвиквали и дразнели турците, които след това ги гонели, пленявали и убивали. Така се случило и с Ауерсберг, който всяка година навлизал в земите на султана и отвеждал пленници, докато накрая бил победен и пленен заедно с всички негови хора. ...

 

Пашата казва открито: „Сключеният мир е само едно мъртво тяло, на което султанът дава живот, когато пожелае." (По това папистите приличат на турците.) ...

 

Този ден [14-и] моят господар беше при испанския пратеник в Галата. Той дошъл тук с няколко шпиони, които отвеждали християни от Турция. Трима от тях неотдавна заловиха в патриаршията и с вериги ги отведоха при пашата, който обаче ги освободи и подари на пратеника. ...

 

На 17-и видях една циганска сватба — твърде бедна работа. Две жени водеха булката с рокля от дамаска и покрита с червена кърпа, която ѝ висеше отпред и отзад, така че не можеше да се види лицето ѝ, както на турските булки. Жените носеха на ръцете и шията си сребърни украшения. ...

 

Турците си оказват голяма почит помежду си, а също и на други. Когато дойде някой по-виден, стават пред него и се покланят и той по същия начин се покланя срещу тях. Те спазват реда си и при сядане, като кадиите и учените заемат почетното място. ...

 

Пред двореца си Мехмед паша има много занаятчийски дюкяни, във всеки по един, двама или трима роби, които умеят някакъв занаят и работят за него. Или той дава дюкяните под наем на други, които всяка седмица трябва да му плащат по няколко аспри. Тези пари после дава на турските попове в Света София или в

 

186

 

 

своята джамия. И така около всички големи джамии има такива занаятчийски дюкяни, които се дават под наем срещу определена сума и парите получават турските попове. ...

 

На 29-и дойде вест, че татарите заедно с тримата сина на хана, а някои казват и с баща им, нападнали Полша, нанесли страхотни щети и отвлекли 20 хиляди души. ...

 

 

Април

 

На 4-и бях в патриаршията, където видях: 1. архиепископа на Охрид и на цяла България, човек на 50 години с просто монашеско облекло; 2. митрополита на Родос, човек на 40 години с черна брада; 3. архиепископа на Пекио [*] и на цяла Сърбия, 40-годишен и най-близък кръвен роднина на Мехмед паша.

 

На 6-и, събота, преди Великден при нас дойде старият Зигомала и поиска от моя милостив господар пет дуката, за да може да отпразнува Великден ... Той каза, че за Великден патриархът трябвало да дарява на всеки паша, главен съдия, ковчежник и други висши служители по едно агне, един голям марципан [*], червени яйца и восъчни свещи, което възлизало на 200 дуката.

 

На 7-и, Великден, християните стрелят с всички оръдия от корабите. ...

 

На 14-и моят милостив господар ми разказа, че плаща квартирата на един французин в Галата, а той му донася всичко, каквото разузнае. Давал му всички писма, пращани тук от Полша и Седмоградско, също и писмата, писани тук за тях. ... Никой протестант не може да отиде спокойно, без лицемерие или отричане от вярата си, в Йерусалим да види Божигроб. Щом пристигнат там чужди хора, веднага идват монасите, изповядват ги и им дават причастие [*], като извършват и други церемонии; който не иска да се изповяда и да приеме от тях причастие, наклеветяват го на санджакбея като шпионин и разузнавач, а тогава вече няма милост и това му струва всичко, каквото има. Ако иска да влезе в града, трябва да даде на турците при портата 10—12 дуката, в зависимост от това какъв е. Преди се е плащало само на монасите, за

 

187

 

 

да се види Божигроб, но понеже много хора отиват да разгледат града, турците са измислили този номер да не пускат никой чужд християнин в града, ако преди това не плати няколко дуката. След това трябва да подари и на монасите няколко дуката.

 

Бившият бей на Родос, сега мазул, веднъж поканил един християнин-търговец и Каим евреина и казал: „Сега са събрани три вери — християни, евреи и турци, и всеки мисли, че неговата вяра е правата. Но кой знае? Бог ще отсъди, когато дойде време." Този бей се държи добре със своя роб Йохан Хинфелдер [от Франкфурт], който може да свири на лютня и на виола или цигулка, свободен е, прави каквото иска и получава заплата от султана. С него са пленили и един друг германец — Давид Шьофлер, родом от околността на Аугсбург. Той казва, че когато турците завладеят някой кораб, нахлуват вътре и кой каквото докопа и грабне — негово е. Двамата се паднали на неговия господар, а другите — на Улудж Али. Каквито началници пленят, дават ги на султана. Когато [християните] победили турската морска армада, много роби-християни били освободени, а пленниците след това станали господари на своите господари — така се обръща щастието.

 

Както например преди няколко седмици Араб Ахмад замина с две галери за Кипър, за да стане там бейлербей; като пристигнали и заедно с жена си вече слезли, той наредил да освободят от веригите четиридесет и няколко роби, за да пренесат багажа от галерите. След като вече изнесли нещата на жена му и трябвало да изнесат и съкровището на господаря, избягали с галерата заедно със съкровището и пазачите си, с които предварително се били уговорили. Той, разбира се, заповядал да ги преследват с другата галера, те обаче я обстрелвали и нанесли големи щети и тя трябвало да се върне, а те успешно избягали. ...

 

На 21-и разгледах сарая или двореца на учителя на султана. Хубаво място е, недалеч от Света София, обградено с висока стена, има също хубава обширна зала, както в палатата на пашата. Обикновено почти всички турски господари имат големи, обширни палати, които са обградени с високи стени, вътре с широки зали, красиви градини и лози, много роби и робини. ...

 

Веднага до [Св. София] е манастирът Св. Йоан, отдолу

 

188

 

 

със засводени подземия, където сега държат лъвове и други диви животни.

 

... В Армения, Персия и Трапезунд имало много християни от арменската (не арминианската) вяра и между тях нямало разногласие, а били единни във вярата си.

 

На патриарха [арменския] били подчинени дванайсет епископа, единият от които сега е тук и ни показа златния си инфул, т. е. владишка корона.

 

Имали свои училища и манастири, в които учели своето свещенослужение (Sacra) и много монаси.

 

Проповядвали както в Италия обикновено само по време на пости. Кръщавали децата си едва на 10, 20, 30, 40-ия ден след раждането им — момченцата и момиченцата в отделни купели, защото казват, че тези, които са кръстени в една купел, след това не могат да се женят помежду си, тъй като били като братя и сестри.

 

Едната част от Армения принадлежи на Персиеца, а другата — на Турчина. Тези, които са под Персиеца, плащат повече годишен данък, отколкото онези под Турчина, но тях ги мъчат и бият жестоко. Спахиите и другите турци, които имат тимари сред тях, вършат големи своеволия. Тези, които са под Персиеца, били всъщност свободни — след като си изплатели дължимото, вече никой не упражнявал насилие върху тях.

 

Разправят, че в Армения имало една висока планина, на която се спрял Ноевият ковчег след потопа, но никой не можел да се изкачи горе. Един, на име Якоб, често се опитвал да се изкачи и го види, но когато мислел, че вече е горе, отново стоял долу под планината. И един ангел му казал: „Защо се мъчиш да видиш неща, до които не можеш да стигнеш?"

 

В града, където живее техният патриарх, има черква, която била запазена от Христос и облаците, когато неверниците искали да я разрушат.

 

Жените ходят облечени съвсем по турски и знатните носят черна кърпа пред лицето като туркините, но цялата със златни нишки. Също и забрадките им отзад са гъсто обшити с истинско злато и една такава кърпа за глава струва 10—15—20 дуката. Младите им момчета имат на пръстите си златни пръстени със скъпоценни камъни, хубави чалми и копринени дрехи. Монасите им също носят обикновено турско облекло и само в черква

 

189

 

 

слагат върху чалмата си качулка от моаре като чувал.

 

Оттук отидохме в една гръцка черква, също на името на Свети Георги, който е изрисуван върху позлатени правоъгълни мраморни плочки на стената, а пред него висят хубави копринени завеси. Черквата беше пълна с жени и деца — около стотина, като между тях имаше десет или повече жени от Карамания, много разкошно облечени, както у нас дори и кралица не се гизди. Роклите им бяха от златотъкани платове, диадемите целите с рубини и тюркоази. Около очите бяха боядисани с черно, което трябва да означава особено благосъстояние. Имаха широки златни гривни — много красиви, целите със скъпоценни камъни, наредени един до друг, халки със скъпоценни камъни на ушите, златни гердани също със скъпоценни камъни. Главното им украшение беше високо педя и половина, като гугла, а отзад в края цялото от истинско ковано злато. Такъв разкош е, какъвто Германия не познава.

 

Арменките, както казах по-горе, носят също под забрадките си около челото, на врата и ушите скъпоценни камъни, но не така разкошни. Караманските жени имат също пред лицето черни кърпи, наоколо обшити със злато и скъпоценни камъни, които сами повдигат, за да им се виждат лицата: красиви, нежни бели жени са, но носят цялото имущество по тялото си. Каквото мъжът спечели — окача го на жена си — такъв бил обичаят. Зад и пред черквата седяха много мъже и момчета, също няколко стотин. На амвона беше нарисувано възкресението на Христа, а също и как той хваща Адам и Ева за ръка и ги извежда от ада. След черковната служба раздаваха разни плодове: бадеми, стафиди, т. е. големи сушени гроздови зърна, гранатови семки и други, смесени. Всеки си вземаше от тях пълна шепа или кърпичка. И след като свърши всичко, седнаха, на една дълга маса пред черквата да се хранят, което трябва да е струвало много, защото гърците пият порядъчно. ...

 

Този ден гореспоменатият френски мамелюк дал на моя милостив господар да прочете истинския оригинал на писмото на сегашния седмоградски войвода до тукашния му агент. Показал му само подписа и сиглата на войводата. Имало името на унгарския господар, който подтиквал другите унгарци да се отделят от нашия император. Господарят ми не искаше да ми каже кой е,

 

190

 

 

но това е Валасиан. Той каза също, че поляците срещнали татарите на удобно място и избили няколко хиляди. Също, че кралят на Франция възнамерявал скоро да унищожи хугенотите.

 

На 30-и на разсъмване изгоря къщата на един писар, към еврейската улица надолу, за която само преди няколко години бил дал 6000 дуката. Той отишъл на сватба, а прислугата му вършила разни лудории и подпалила къщата.

 

На пожарите идват еничарагата и неговите главни помощници, наричани яяпаши, заедно с еничарите, защото никой друг освен тях и аджемиогланите няма това право. Те обаче идват повече за грабеж и кражби, отколкото да гасят. Когато знаят някой богат евреин, те дори сами хвърлят дърво, увито с кълчища или слама и катран, близо до къщата му или направо в нея и като пламне, веднага нахлуват вътре, събарят всичко и търсят съкровището и скъпоценностите. Заради това богатите евреи имат под земята добре затворени мазета с железни врати, където пазят най-хубавите си неща. Някои от тях имат по 150—200 000 дуката. Те плащат на един или двама яяпаши и на няколко еничари по 6—7—800 дуката и повече да им пазят къщите, за да не може никой да ги напада и ограбва. Защото когато еничарите знаят, че някъде има плячка, разбиват със сила вратите и портите. Ако срещнат някой, който иска да пренесе нещата си в друга къща, вземат му всичко. Често обаче при това сами изгарят.

 

При гореспоменатия пожар изгоряха трима еничари, трима аджемиоглани, три жени, едно дете, двама сакаджии — това са хора, които носят вода. Има определени роби, които трябва нощем, когато избухне пожар, да носят вода, и то от доста далече, защото не може да се гаси със солената морска вода. Един яяпаша тръгнал също на грабеж, паднал отвисоко и намерил смъртта си. Преди няколко години изгорели няколко стотин къщи на евреи, като казват, че в началото пожарът можел да се изгаси от десетина души, но еничарите с кълчища и катран запалили пожари и на други места.

 

Днес моят господар ми каза, че били вдигнали във въздуха с барут Каниса и комендантът ѝ, унгарец, честен човек, загинал заедно с около стотина души. Този граничен пост беше извънредно важен. ...

 

191

 

 

Май

 

... На 1-ви заедно с г. Шмайсер отидохме извън града към Еюбансарая, където гърците ходят на поклонение при един кладенец. Отиват по няколко хиляди души — мъже, жени и деца, и си мият очите и лицето на кладенеца, защото водата помагала за очите, против треска и други болести. На стената закачат коси, конци, парцали. Хълмът гъмжи от хора: някои палят восъчни свещи и ги оставят да изгорят също на открито. ...

 

След това през Канала отидохме в едно село, което лежи на четвърт миля и повече под градината на султана и арсенала. Там живеят почти само гърци и правят керемиди и печени тухли. Видяхме гръцките гробища, които са съвсем прости и нямат никакви стени. Отидохме също в черквата, която наричат св. Параскева ... откъдето и цялото село е получило името си; там живее Митрофан, старият патриарх, в своята хубава къща. ...

 

Недалеч оттук има един турски кладенец, за който казват, че ако на жена-кърмачка ѝ пресъхне млякото и пие от него, отново ще има мляко. На това място се срещат развратните жени и мъже. ...

 

След това видяхме еврейските гробища, направени по стар езически обичай с издигнати правоъгълни гробове и полукръгли плочи, почти всички с красиви староеврейски надписи. Изработването на една такава висока плоча струва около 80—90 дуката.

 

На 3-и султанът мина покрай нашата къща на път към черквата, т. е. джамията, и както обикновено беше облечен с прости, дори по-лоши от друг път дрехи от червена и бяла коприна. Конят му обаче беше нагизден и седлото отзад беше украсено с тюркоази. ...

 

На 6-и, когато султанът се разхождал в градината си, Митрофан, бившият патриарх, му предал най-покорна молба, в която се оплаквал, че бил свален несправедливо и желаел да бъде отново възстановен.

 

Щом научил това, сегашният патриарх Йеремия подал също молба в султанския Диван, в която пишел, че онзи сам, т. е. доброволно, се отказал от патриаршеството, понеже бил стар и при това му дал 2000 крони След това той отново бил утвърден на своята служба, а на Митрофан било казано да пази спокойствие, като го заплашили със заточение.

 

192

 

 

На 7-и бях в Галата на Балък базар, т. е. рибния пазар, и видях неизброимо количество риба, която сушат на пръти, по покривите и керемидите, а друга осоляват в пълни каци. Човек не може да си представи, че има толкова много риба.

 

Оттук минах през европейските улици, където са най-хубавите къщи след къщата на пашата — някои изградени от камък, високи и вътре с много стаи и почти всяка с мазе под земята и желязна врата, където в случай на пожар или безредици пазят най-скъпите си неща, отгоре покрити с нещо друго. По-голямата част от къщите обаче са собственост на турците. Някой си купува място и построява на него къща или дава на някой евреин да я построи, който след това всяка година трябва да му плаща наем за земята. Или ако турчинът строи със свои пари, прави много стаи, за да може вътре да живеят четири, пет, шест домакинства, но на всяко от тях дава само една доста широка стая, в която трябва да живеят всички, там да готвят и спят и всеки месец да плащат наем по 20—30—40—50—60 аспри, в зависимост от големината ѝ. ...

 

През миналата година споменах, че моят милостив господар изпрати по един рагузанец писмо до г. Рубер, което за сигурност бе затворил в бутилка малвазирско вино. Рагузанецът стигнал до Кало, но по-нататък попаднал на седмоградчаните, които му взели всичко, съблекли го, съсекли го и го оставили така да лежи, а писмото занесли на войводата си.

 

Моят господар се опасява, че с един друг рагузанец, когото преди шест седмици изпрати при нашия император, може да се е случило същото, ако е попаднал сред ускоците [*] край Адриатическо море, понеже те са страшно враждебни към рагузанците и където ги срещнат, веднага ги залавят. Същото правят и рагузанците с ускоците, ако успеят да ги хванат.

 

Неотдавна споменах за един отрекъл се французин, комуто моят милостив господар плаща стаята в Галата и му дава всеки ден за месо, хляб и каквото му трябва, а от него получава всички полски и седмоградски вести. Той ги взема от техните агенти, уж за да ги занесе на френския посланик, защото агентите му забраняват изрично да съобщава каквото и да е било на германския посланик. Той ругае и проклина моя милостив господар

 

193

 

 

и казва, че няма нищо общо с него. Едно такова писмо обаче струва на моя господар 20—25—30 талера ...

 

В нашия императорски двор във Виена вече царяло недоверие, защото там всичко било испанско: фон Дитрилщайн, главен дворцов интендант, и Д. Румпф, таен съветник, открито оповестявали, че не мислят добро на протестантите. ...

 

Днес [17-и] Йоханес Зегедайнер каза, че когато в Дивана занасяли глави на християни, ги набучвали както в Египет, по колите или други пленници трябвало да ги носят набучени на кол (също както тук в Константинопол). След като пашите ги видят, палачът ги хвърлял и момчетата си играели с тях и си ги подхвърляли като топки. ...

 

Турците са толкова суеверни по време на пости, че дори не си мият устата с вода през деня, а когато трябва да се измият за отиване в джамията, си намокрят само пръста и с него си избърсват устата.

 

По време на пости има нарочни хора, които вечер продават шербет и най-различни други питиета [*] — някои съвсем зелени, а други черни и правят хората толкова весели, че почти нищо не усещат. При това те държат красиви млади момчета, които обличат разкошно по техния начин с копринени, набрани, широки и хвърчащи дрехи като престилки — веднага се познава по облеклото какви са. Отпред или отзад на главата си оставят да расте дълъг кичур и изглеждат твърде мили и любезни. На тези момчета господарите им дават в ръцете по една малка чашка с такова сладко питие, което струва половин или една аспра. Турчинът, който иска да пие, дава с удоволствие 10—15 аспри за една такава чашка само заради момчето, за да може да го разгледа. Някои се влюбват, а други в изблик на страст към него си нанасят с нож рани по гърдите и ръцете. И такива момчета има много в Константинопол. Някои са големи и свободни и това е обикновеният им занаят — за 2—4—6—10 дуката. Където отива такъв, подире му вървят по 5—6 души като кучета след разгонена кучка. Големите господари имат такива момчета при себе си по време на война. Този порок е разпространен много сред пленниците, където живеят заедно по стотина души. ...

 

На 20-и Зигомала дойде с мен от нашата къща до патриаршията и по пътя един турчин му свали с удар

 

194

 

 

шапката от главата, а той веднага го наруга и нарече „мариоло", дявол и др., на което турчинът само се засмя и отмина.

 

Като ме заведоха при патриарха, подарих му един красиво подвързан „Нов завет". Още в началото той ме попита защо толкова рядко го посещавам, а също и защо папата, като седи на престола на св. Петър, се отнася към хората като тиранин и ги избива в името на религията и т. н. ...

 

Днес всички златари и тези, които обработват скъпоценни камъни — турци, евреи и гърци, празнуваха в безистена празника на розите и както всяка година окичиха улиците и работилниците си със златотъкани платове, скъпоценни неща и рози и имаха угощение.

 

На 21-и гърците празнуваха деня на великия Константин в една черква, недалече от Седемте кули. В едно сандъче или ковчеже показват една кост и кожата от един пръст на император Константин Велики и когато хората го вземат на рамо или само го докоснат, някои от тях веднага падат на земята, започват да скачат или да треперят с цялото си тяло, едни удрят по стените, други съвсем пребледняват и припадат, а на трети се случва нещо друго. На някои, особено на децата, не им става нищо. И това става само на деня на св. Константин. Казват, че според това доколко силно е засегнат някой, може да се узнае дали има малко или много грехове. Това е чудновата светиня. (Тази светиня би трябвало да се изпрати във Виена). ...

 

Когато пашата отива при [жена си] султанката [дъщеря на султан Селим], не бива да гледа напред или около себе си, а само надолу. И ако погледне ласкаво някоя девойка, тя няма да преживее нощта. Толкова ревниви са турските жени, че щом забележат, че мъжът им обича някоя от робините им, нареждат през нощта да ги удушат, както жената на дефтердаря на Гърция изгорила няколко жени в пещта, защото мъжът ѝ ги любил.

 

Когато един паша се ожени за султанка, той трябва да отдели от себе си другите жени, дори и да е имал деца от тях. Също както Мехмед паша е трябвало да отпрати жена си, въпреки че имал от нея синове и особено един, който сега е бейлербей в Халепо, когато взел тази султанка. Но той ѝ дал друг мъж. Така трябва да направи

 

195

 

 

и Пиале паша. Господарите, които си вземат за жени султанки, са роби на жените си и те дори така ги наричат: „Ти беше роб на моя баща." И трябва да правят, каквото жените искат.

 

На 23-и Давид Шелер от Аугсбург (който беше заловен заедно с Ханс Хинфелдер от Франкфурт недалеч от Корфу на една голяма венецианска галера, чийто капитан бил Константин, италиански благородник, обрязан насила) ми разказа, че сегашният му господар Кая бей бил пет години бей в Родос, през което време пленил четири християнски галери, няколко пленници изпратил на султана, а другите задържал. Той имал в постоянна готовност две собствени галери, а султанът — пет, така че в Родос винаги имало седем галери. Островът имал обиколка 100 италиански мили; град Родос бил малък, но добре защитен със стени и ровове. Вътре не живеели християни, а само турци и малко евреи. Имало една голяма красива черква „Св. Йоан", построена още от кръстоносците. Жителите на острова били гърци и си имали свой митрополит. Неговият предшественик обаче, заедно с няколко други, бил набит на кол. Причината била следната. От остров Кандия му изпратили по човек писмо със следното съдържание: Да се уговори с няколко от най-видните хора на острова и в определено време, което да им съобщи на тях, кандийците, да се съберат тайно в някоя къща и когато турците изпълняват молитвата си на някой празник, да завладеят града. По това време кандийците щели да им дойдат на помощ с няколко галери. В града едва ли имало повече от хиляда души боеспособни турци, а християните били много повече, следователно лесно би могло отново да се завладее острова, ако нямало предателство. Но когато митрополитът получил писмото от Кандия, се доверил на един добър приятел, чиято дъщеря обаче подслушвала отвън какво си говорят баща ѝ и митрополитът и го разкрила пред един спахия на острова, когото обичала — а той на санджакбея. Като разбрали работата, султанът наредил да ги набият на кол. Беят всъщност с удоволствие би взел от митрополита 400 дуката, които той му бил обещал, и би го пуснал, но трябвало да изпълни заповедта на своя султан.

 

Пленниците или робите на този остров не могат лесно да бягат, защото гърците били големи издайници:

 

196

 

 

щом срещнели такъв беглец, веднага го завеждали при управителя. За 5—6 аспри били готови да предадат някой християнин на палача. Заради това господарят, на когото избягвал някой пленник, не карал да го търсят, а само казвал: „Сигурно ще се върне." Гърците скоро му го довеждали обратно. Един унгарец се крил цели 18 месеца в една пуста кула и нощем излизал да търси храна. Накрая обаче гърците го хванали и го отвели отново на господаря му. Само двама, които Давид Шелер знаел, избягали успешно: единият от тях бил дърводелец — свързал няколко дървета, покрил ги с една волска кожа, поверил се на нашия господ бог и така отплавал към Кандия. ...

 

На 24 март докараха тук г. Волфганг Енгелберт фон Ауерсберг, [*] когото заловиха преди две години, когато убиха баща му — стария смел герой, и дадоха на един заим да го пази. Султанът се беше съгласил да го пусне, ако в замяна той освободи няколко турски роби от християните, което би му струвало около трийсет хиляди талера, ако не и повече. Моят господар веднага нареди да му изпратят храна по нашия преводач Матиас. Той е човек на четирийсет години.

 

На 25-и го заведоха при пашата: беше дребен на ръст, яздеше, облечен целия в черно, с унгарска шапчица, изглеждаше като стар див човек — косите му бяха пораснали до раменете. Пашата се чудил защо се вдига толкова шум за него. Довели го били тук против волята му. Ферад бей на Босна, най-близък приятел на Мехмед паша, който го бил изискал там от него, искал много да го задържи при себе си. Моят господар веднага изпрати подире му моя Кристоф Волцоген да се опита да говори с него, но Хедрис бей, капуджибаши на Ферад бей от Босна, го охраняваше толкова добре, че никой не можеше да се приближи до него. ... Въпреки това в една уличка моят послушник незабелязано се приближил, хванал коня за юздата и казал: „Господин Унгнад Ви моли, Ваша милост, в името на бога да не се съгласите да се потурчите!" Той свалил шапчицата си и само казал: „Да, господине." След това един турчин така ударил момчето по главата, че почти паднало и трябвало да избяга. ...

 

Този Хедрис бей докара 14 коли и много жени, деца

 

197

 

 

и други пленници, които заловил в Хърватско и другаде. ...

 

Днес [26-и] г. фон Ауерсберг изпрати на моя милостив господар писмен доклад за това, как и защо са го довели тук. Някои вратове на Ферад бей в Портата не искали да допуснат той да държи в плен един толкова виден господар, поради което наредили той, Ауерсберг, да плати 90 000 талера откуп. С това постигнали пред Портата толкова, че оттам писали на Ферад бей да го изпрати на султана. Ферад вече го бил оценил за 29 000 талера и щял да го освободи. Една част трябвало да даде в пленени турци, друга в златотъкани платове, коприна, кадифе, атлас и др., а трета в брой. И господин Кизел фон Лабах вече бил изпратил на бея за единайсет или дванайсет хиляди талера кафяво, червено и бяло кадифе, един топ златотъкан плат, няколко топа атлас и коприна, като освободил също и няколко турци. Едва тогава дошла вестта, че [Ферад бей] трябва да заведе Ауерсберг в Константинопол. Настанили го в една покрита кола и заедно с други християнски момчета за подарък на султана и пашите го изпратили тук със своя капуджибаши без никакъв разкош, за да го представят пред везирите грозен, нечистоплътен и недостоен и така султанът да го върне обратно на бея. Иначе сигурно щяха да си устроят с него шествие: няколко знамена, барабани и тромпети щяха да вървят пред него, както когато донесоха главата на блаженопочившия му баща. Това обаче би ощетило бея с няколко хиляди талера, ако султанът го задържи. ...

 

На 27-и заведоха г. фон Ауерсберг пред султана в Дивана, вътре го съблякоха и разгледаха раните, които са му нанесени при пленяването, за да може да оценят според тях откупа му. ... Той писмено попита моя милостив господар за съвет как да се държи, на което моят господар му предложи няколко начина. ... Моят господар непрестанно се безпокоеше, че със заплахи могат да го склонят да се отрече от християнската си вяра. ...

 

След обед отново го повикаха в Дивана на султана, където говори със самия паша на хърватски и обясни колко големи разходи имал баща му и колко дългове му е оставил, така че му е невъзможно да изплати такъв откуп. ...

 

198

 

 

Днес Хедрис, капуджибаши на Ферад бей в Босна (който е бил християнин, пленен при Сигет, но към християните е настроен по-зле, отколкото турците, и върши големи злини), млад, висок човек с дрехи от кафяво кадифе и на чалмата 4 или 5 украсени със злато пера от чапла, дойде на кон при моя господар и преговаря с него за господин Ауерсберг. Трябало да освободи 32 (преди бяха само 12) пленени турци, между които за трима да даде 30 000, а за Ибрахим ага 5000 талера откуп.

 

На 30-и моят милостив господар отиде при пашата заради Ауерсберг и му изложи въпроса — защо искали толкова много от него, като баща му не бил оставил нищо друго освен дългове, а той вече се съгласил да даде свръх възможностите си 19 000 и дори повече. Същевременно поискал уверение за стоките, на стойност около девет и половина хиляди гулдена, оставени в ръцете на Ферад бей. На това пашата казал: „Тъй като беят толкова дълго време го е издържал и подслонявал, нека му ги подари." Това значи да се подиграваш с хората: да убиеш бащата на някого, него самия да държиш в плен две години, да оцениш откупа му на толкова хиляди гулдена и на туй отгоре да искаш да ти подарят още 9000 гулдена. ...

 

Тук не расте фасул, нито ягоди, нито момини сълзи, но Макс Антони Щанга ги отглежда всяка година в градината си в Галата, както и салата и подарява от тях на пашата и жена му: заради това и има толкова завидно положение.

 

 

Юни

 

... При гърците (също както и при папистите) всичко се продава: литургии, годежи, венчавки, погребения, а също и духовните длъжности трябва да се откупуват срещу големи суми.

 

Когато гъркиня се венчае за италианец (латинец), отлъчват я, защото тях ги осъждат като най-проклети еретици.

 

Кръщелниците миропомазват първо с масло, а после ги кръщават с топла вода.

 

199

 

 

На 4-и видях да минава покрай портата ни един арменец, който се беше потурчил заедно с жена си и детето си. Той носеше бяла чалма по техния обичай, в едната си ръка държеше една стрела, в другата носеше детето, а жената, забулена по турски, вървеше след тях. Пред тях вървеше един стар турчин, носеше подноса за събиране на пари и молеше хората да подарят нещо за новия мюсюлманин. Вече беше събрал доста много аспри и мангъри. Следваха ги по улиците зурни и тъпани. ...

 

Днес [10-и] моят милостив господар ми каза, че няколко унгарски господари искали да се отцепят от нашия император. Заради това бил тук и Зеленият Петър, седмоградски агент, и разкрил пред пашата намеренията на някои унгарски господари: да се присъединят към Кристоф Батори, седмоградски войвода, след това да завземат Ерлау, Каша, Сатмар и Токай — най-важните унгарски крепости срещу Седмоградско, а полският крал, като брат на войводата, щял да им изпрати в помощ 10 000 поляци. Трябвало само султанът да даде съгласието си. ... Пашата обаче не се съгласил, понеже двамата императори имали мир помежду си.

 

На 15-и нашият виночерпец Якоб Райнер видял да водят през площада на Баязид Мартин Лохер от Ехинген, който преди една година струваше на моя милостив господар над сто талера — за откупуването му, изваждането на освободително писмо, дрехи и др. След като бедният човек се отправил към Зара (подчинена на венецианците в Далмация), турците го хванали, скъсали освободителното му писмо и отново го докарали тук в плен. Сега молел в името на бога пак да му помогнем. Моят господар незабавно запита за него чрез Йохан бръснаря и му дадоха голяма надежда, защото въпросът бил да се направи само подарък на стария му господар, който трябвало да отиде и каже, че робът е бил негов и избягал и трябвало да му разрешат да го търси. Защото сред турците има закон: когато някой роб избяга и отново го доведат пленен в Константинопол и господарят му в срок от три или четири месеца го намери, може свободно да си го получи обратно. Тук обаче не стана така.

 

Днес пристигна един пратеник на великия херцог на Флоренция, който иска мир със султана и разрешение

 

200

 

 

флорентинците да търгуват свободно в Константинопол. ...

 

Целият град Константинопол е разделен на определени квартали: толкова къщи и домакинства спадат към една, толкова — към друга черква. Всяка джамия при турците има свой имам или главен ходжа, който знае кой се числи към неговата джамия. Също така и християните са разпределени към своите черкви и няма човек, който да не принадлежи към своя определена черква. Всички черкви имат също свои protopapas (главни свещеници), които познават своите хора. Също и евреите са разпределени към определени синагоги. Когато по време на война искат да наложат данък, разпределят го според черквите и синагогите.

 

Тъй като султанът преди три дни издаде заповед всичка проститутки и жени, които нямат собствени съпрузи, да бъдат изпратени през морето, назначени за целта лица наредиха в целия град и при портите да се разпитват всички жени, които ходят насам-натам или влизат и излизат: кои са, имат ли мъже, в коя част на града живеят. И те трябва да донасят от своя имам, главен свещеник и др. свидетелство къде са мъжете им. Казват, че Сюлейман също веднъж предприел подобно нещо с проститутките и изпратил девет пълни галери през морето, но те пак се върнали.

 

Днес разгледах патриаршеската библиотека и намерих в нея лоши книги. Само Хризостомус е почти пълен, има нещо от Атанасий [*], от Епифан [*] за Йоан, но няма почти нищо от видните църковни учители. Всичките книги са 150, лежат в праха на едно мазе и там никой не чете. Патриархът не се съгласи да ми заеме книги за в къщи, но в патриаршията мога да чета — така гласи законът им. Бях поканен от малкия логотет [*] на обед, но трябваше да откажа, защото старият Зигомала ме помоли да яде с нас. ...

 

На 23-и пристигна тук полският посланик Йохан фон Сиенов, кастелан в Галиция, сенатор (имперски съветник) в Полша. ... Бяха 86 души на коне, повечето млади и яки мъже. ... Караха със себе си и 55 покрити полски коли. Никой от християнските посланици, които са тук, не го поздрави с добре дошъл и никой не го посети освен турци и евреи. Неговият бръснар дойде при нас и каза, че татарите опустошили полската земя в продължение

 

201

 

 

на 77 мили. Също че неговите господари (полските съсловия) са избрали за крал един слуга.

 

 

Юли

 

... На 3-и преписах за моя милостив господар писмото, което полският посланик предаде на пашата. Съдържанието му беше: 1. Да се потвърди мирът между турския султан и короната на Полша. 2. Оплаква се много от насилническите нападения на татарите, също и на турците от Белград и иска да върнат заграбените хора и добитък. Султанът трябвало да им наложи това и същевременно да ги въздържа, за да щадят в бъдеще полското кралство от такива насилия. 3. Пише, че иска да бъде приятел с приятелите на султана и враг с враговете му и моли същото и от него. 4. И накрая споменава: След като отново присъединил към полската корона град Данциг, предлага да нападне с война своите и на турския император врагове, главно Московеца и Германеца (така нарича подигравателно римския император).

 

Посланикът е наредил да търсят навсякъде из Константинопол и Галата стари гръцки книги, които щял да заплати добре, само да му ги занесат. Пратил също и в патриаршията за хрониката Ἀγαυ υ и патриархът посредством Зигомала ме запита дали някога е имало такава книга. ...

 

На 10-и турският император изпрати на моя милостив господар оплакване с много точки, а именно какви щети са понесли турците от нашите в Хърватско и Унгария. Тази голяма дандания се дължи на следното: Нашите от Ерлау хванали няколко магарета на един турчин, за което султанът писал сериозно на нашия император да уреди турчинът да си получи магаретата. Той обаче отговорил, че през тези три години турците му оплячкосали противно на мира и всяка справедливост толкова села и ги превърнали в пепелища, превзели толкова много крепости, отвлекли толкова хиляди — не магарета, а хора като говеда — тях султанът трябвало също да върне.

 

На 16-и отидох при патриарха и му предадох писмо от господин канцлера д-р Андрее и г. Крузиус от Тюбинген,

 

202

 

 

които се извиняваха за дългото си мълчание поради много пътувания и той прие добре извинението.

 

Той подписа едно писмо и ми даде да видя неговия почерк.

 

При него седяха митрополитът на Берое [*], брат на йеромонах Матей, който същевременно е и като учител на патриарха, и един друг йеромонах от Крит, учен мъж, който е следвал в Падуа и дошъл тук, за да стане митрополит. Показах на патриарха и на всички присъствуващи писмото на Крузиус, което той беше писал до мене, но никой от тях не можеше да прочете неговия гръцки шрифт (Ductus graecos) и му се чудеха. Аз отидох с патриарха в черквата, където служиха вечерня и след като изпяха няколко псалми, патриархът прочете накратко едно стихотворение или притча — възхвала (мисля, че за дева Мария), при което запалиха восъчни свещи и кадиха. Като свърши службата, седнахме пред черквата, а патриархът си отиде в стаята. ...

 

Тази вечер [17-и] след вечеря имаше голямо земетресение, от което се разтресе не само цялата ни къща и земята, а и морето: галерите се движеха и водата се надигаше, като че ли ври. ...

 

Новопосветеният митрополит на Филаделфия [*] ... даде веднага угощение за повече от сто души. И аз бях поканен, но Зигомала не искаше да остане, а тръгна с мене за у нас и каза: „Те седят четири-пет часа и като свърши яденето, патриархът става, взема една чаша и казва: „Който ме обича, трябва да я изпие. И всеки трябва да изпие чашата си до дъно." Преди една година Зигомала се беше разболял от това. ...

 

Днес [24-и] прекараха край къщата ни един роб, който избягал от един турчин и се скрил при поляците, но го намерили. Беше с ботуши, шапка, чанта и палто като на полски кочияш. Заведоха го при пашата и ще трябва да изтърпи стотина удара.

 

Днес също султанът, връщайки се от лов, мина покрай къщата ни, но шествието беше толкова бедно, че у нас дори един княз се връща по-тържествено от лов.

 

Зигомала каза също: Патриархът три пъти седмично има ден за съдене: понеделник, сряда и петък. Когато обаче някой има важна работа, тича при Кантакузин и му подарява няколко дуката, а той пише на патриарха и почти му заповядва и патриархът не прави

 

203

 

 

нищо против. Тези съдии били само Judices personati или актьори, които заместват другиго. Защото те трябва да издават присъда само каквато Кантакузин иска. Ако той, протосингелът Зигомала, каже нещо... считат го за стар глупак.

 

Днес [26-и] г. Шмайсер и аз отидохме на празника на Св. Параскева... извън Галата, в селото, което е наречено на тази светица, и се намира под градината на султана. Извън селото на един хълм има кладенец, до който трябва да се върви далече през една галерия; считат го за свещен, както и много подобни кладенци. Там има няколко души, които не правят нищо друго освен да изнасят вода и я раздават на хората: те я пият, мият си главите и си носят от нея в къщи. Палят много восъчни свещици навън пред пещерата и закачат златни конци. Пред нея е разпъната палатка, в която седят хората. Там отиват хиляди хора, гърци и турци, мъже и жени. В селото е черквата, наречена също на тази светица, вътре е иконата ѝ и край нея горят много кандила. При светицата стоят монаси и свещеници и хората отиват при тях един след друг, свалят си чалмите, изповядват греховете си, като всеки си навежда главата към свещеника, който слага върху нея една книга, чете му нещо от нея и се моли за него — бог да прости греховете му. Така всеки счита, че е получил опрощение на всичките си грехове и подарява на свещеника или монаха 6, 10, 20 аспри. На този ден гърците печелят много и с дребна търговия.

 

Гъркините също отиват в черквата, но само за да ги видят, защото са облечени най-разкошно, със златни и сребърни синджири, в кадифе и коприна. Пред черквата седят множество просяци. След църковната служба ядат и пият в черквата и пред нея.

 

Девойките в Константинопол и Галата обаче не ходят на черква докато не се омъжат. На други места в Гърция този обичай го няма, а само там, където се боят от турците. ...

 

На 27-и полският посланик си отпътува, но не много радостен, защото не постигна това, за което главно беше изпратен тук: 1. Дали му един чауш, с който да претърсят къщите тук и където намери пленени поляци, да ги освободи срещу парите, за които били купени първоначално; 2. Той искал Татаринът да върне на поляците

 

204

 

 

хората, добитъка и каквото друго бил заграбил. Не постигна обаче нищо, защото турците оцениха един пленник, който са купили за около 20 или 30 дуката, на 200 дуката. За Татарина му казали: „Не можем да му предписваме какво да прави или не — той не е васал, нито феодал, а само единоверец и съюзник."

 

Каквото постигна иначе относно помощта срещу враговете, за сметка на него поляците се подчиниха на Турчина и трябва да му пращат годишен данък, имат или не нужда от Турчина, и следователно платиха позорно и достатъчно скъпо тези условия. Тежко им, ако използуват неговата помощ! ...

 

На 28-и дойде вест, че войводата на Влашко, Александър [*], умрял. Той по-рано, преди да стане войвода, бил в Константинопол и в Галата си взел жена и имал от нея деца. Неговият брат Мило трябваше да живее тук като заточен и едва преди няколко месеца умря тук, оставяйки един син, който получава от султана на ден по 40 аспри. Третият брат, Петър, е войвода в Богдания или Молдава. Ако сега синът на Александър има много пари да подкупи пашата, ще стане войвода, иначе не.

 

Войводата на Влашко трябва да дава на турския султан годишно 150 000 крони (някои казват дори 200 000). Поради това подвластните му живеят в голяма бедност. Защото той е само като наемател на султана, който трябва да му доставя годишно определеното, а каквото може да измъкне в повече от подвластните си, то е негово. Затова и седалището или дворът му е като чифлик, скован от дъски и покрит с дъски, защото турците не търпят да се строят замъци или солидни къщи. На Мехмед паша също трябва да дава годишно около 40—50 000 крони, а и на другите турски господари — тяхното. Заради това султанът не поставя там бейлербей, защото има много по-голяма полза от християните. А старите родове в страната, които в миналото са имали някакви претенции, се съревновават и борят помежду си, като всеки се стреми да даде на султана повече от другия. Също както Бекеш и Батори в Седмоградско се бориха за войводството, а подвластните след това трябваше да плащат.

 

Молдава дава 40 или 50 000 крони, защото е по-малка, но по-силна и по време на война молдавците трябва не само да воюват срещу други християни, но също и

 

205

 

 

да започват първи нападението, да строят окопи и да копаят и запълват ровове.

 

Седмоградско, също както Рагуза, дава годишно по 10 или 12 000 крони.

 

Когато някой стане войвода на тези три места — Влашко, Молдава и Седмоградско, султанът му изпраща знаме, шапка и дрехи по своя началник на конюшня за утвърждение.

 

Във всички бейлербейства и из цялата си империя турският император има специални хора, които събират данъка и десятъка и му го донасят. Местата, които не са подвластни на никакъв турчин, като Толна и др., имат още добър външен вид и са сравнително богати. Всички други нямат нищо, защото на повечето места бейлербейовете и санджакбейовете вземат от подвластните и за себе си: който граби и краде много, има много. Такива мошеници изпращат през 3—4 години на султана и на пашата подарък отвлечени момчета, жени, коне, пари и др. в зависимост от условията във всяка страна. Спахиите и чаушите също имат свои села, от които получават тимар или заплата. Те така дерат бедните хора, че едва имат хляб за ядене. Никой спахия не позволява на селяните си да ядат кокошка. Вземат им кокошки, плодове, пари и всичко. А в отдалечените от Константинопол места на това отгоре и позорят жените и децата им и бедните селяни трябва да мълчат. Ако живеят обаче близо до града, могат да се оплакват от такива насилия, понеже понякога наказват някой спахия, който не е подарил нищо на пашата. Защото в Турция „акчето" — аспрата (парите) оправя всичко, без подарък обаче никой не получава нищо.

 

Досега в турската империя нещата са вървели много зле, защото ако някой е имал вписано в книгата 10 000 аспри тимар, т. е. заплата или десятък, можел е да ги докара до 20—30 хиляди; комуто били вписани 30 000, докарвал ги до 50 000; а някои получавали двойно, тройно повече. Това разбрал главният ковчежник на султана, когото той довел със себе си от Магнезия, и подновил книгите за тимарите, като по този начин спестил на султана стотици хиляди дукати. ...

 

206

 

 

Август

 

На 1-и старият Зигомала дойде при мен и предложи да ми препише „Ecclesiatica & politica cum Energus", но със скъпата си работа никак не ми услужи, защото всяка седмица искаше един или два дуката за масата, [*] един талер за хартия и мастило, а за работата си още повече; при това пише извънредно бавно: целият труд, който струва около един дукат, щеше да ми излезе около 8 дуката. ...

 

Аз често му казвах, че на предшествениците на моя господар е намирал толкова хубави книги, а на мен не е намерил още нито една. ...

 

Техен обичай е също, като имат някоя малко по-хубава книга, да я препишат и като се яви купувач, да я продадат най-скъпо като книга, която никога още не е излизала от печат. А истинската книга (оригинала) си запазват винаги под ръка. ...

 

На 9-и маймуната на моя милостив господар ухапа почти до смърт едно малко момченце — турче в нашата къща, което я беше раздразнило с едно камъче. Милостивият ми господар веднага заповяда да я пребият до смърт, понеже тя беше наранила и други, непознати хора. ...

 

На 13-и един турчин донесе вест от Буда, че в Гомора избили 35 турци, които били слезли от корабите си и на брега принасяли в жертва овце, при което нашите ги нападнали и направили от тях жертва. ...

 

Хасан ага, бивш дворцов интендант на Улудж Али, дал на Мехмед паша 40 000 талера, за да стане султански наместник (Vice Re) на Алжир. И той като Улудж Али не е нито християнин, нито турчин.

 

Когато този Хасан ага отивал за Алжир, неговите роби, които го карали, направили заговор и искали да убият него и близките му. На сутринта обаче, когато това трябвало да стане, един празноглавец от Венеция, на име Карл, който можел да прави груби шеги (беше прислужник на Бартолоти, венециански търговец), разкрил това намерение на Хасан ага, докато на шега му пъдел мухите. Веднага се потурчил и Хасан ага му подарил две хиляди дуката, а някои от робите набили на кол, някои хвърлили в морето или подложили на други страхотни мъчения.

 

207

 

 

По време на ядене М. Освалд разказа, че Мехмед паша храни всеки ден по няколко стотин души, но няма толкова големи разходи за подправки и мазнина като нашия милостив господар. Защото там окачвали един голям казан, дълбок и широк почти като човешки бой, с вода над огъня, оставяли я да заври, след това хвърляли вътре ориз, няколко пълни шепи сол и две-три лъжици мазнина. Тогава идвали всички от прислугата и всеки вземал полагаемото му се: това им е яденето.

 

Изисканите яденета на великите господари са печени кокошки, гълъби, овче месо (говеждо месо ядат малко) и риба на супа или каша, така че рибата не се вижда, и почти сух, но варен с мазнина ориз. Дори и везир-пашите не употребяват нож, а лъжица — рядко. Питието им с вода, размесена с мед, или техният шербет, варен от круши, дюли и бадеми. Всички обичат да ядат и пият сладки храни и напитки. ...

 

Турската мода се състои в красиви дрехи от кадифе, коприна, златотъкани платове, перли, скъпоценни камъни. Някои туркини носят само на врата и ръцете си украшения на стойност две-три хиляди талера, защото си правят гердани и гривни само от перли и скъпоценни камъни: щом някой има много пари, облича жена си и децата си разкошно. ... Нашият пазач на портата поръча за дъщеря си един гердан и една гривна за 1300 талера.

 

На 19-и Доминик, нашият преводач, каза, че в България и Гърция някои умрели и погребани хора, които били отлъчени или били извънредно безбожни, не се разлагали. В тях нощем влизал дяволът и те излизали от гробовете, плашели хората и понякога дори ги заразявали и отравяли. Заради това ги разравяли и изгаряли. Всеки носел на това място по едно-две дървета за огъня, поповете стояли там, кадели и викали: „Господи, смили се над нас! Господи, смили се над нас!" ...

 

Спахиите и други господари.., които искат да бъдат твърде праведни, вземат една шеста или една седма част от тимарите си, а другите делят наравно: ако бедният селянин има две кокошки, едната е на спахията. Които са умни обаче, не постъпват така грубо, за да не разорят напълно своя тимар, а да се продължи работата. Великите господари, пашите и др. обаче изпращат в тимарите си своя войвода, т. е. управител, и казват:

 

208

 

 

„Донеси ми от това или онова село толкова" (защото знаят колко може да даде всяко). Управителят изпълнява, носи на господаря си хиляда аспри, но и за себе си взема 15—20 хиляди отгоре. Такива села се разоряват. Разоряват се също и селищата, където султанът има свои тимари, които не дава на спахия или някой друг, а турците откупуват за определена сума и след това се отнасят към бедните хора по собствено усмотрение. Хората в големите градове, които са подчинени непосредствено на султана, са най-добре — дават определеното, а след това са свободни. Ако някой им причини зло, имат си съдии. Те обаче често така съдят, че господ да е на помощ на християните. Но въпреки това в градовете са хиляди пъти по-добре, отколкото по селата. ...

 

Доходите за джамията Св. София се получават от няколко села, които са ѝ посветени. Също всички търговски и занаятчийски дюкяни в безистена и наоколо, които са няколко стотин, трябва всяка година да плащат по 10—20 дуката в зависимост от мястото, където са разположени. Тази огромна сграда е построена главно за да се издържа Св. София. Който иска да има там дюкян, трябва да го купи за 2500 дуката — 1000 талера, в зависимост от разположението му. Притежава го, докато е жив, след което го предава в наследство на децата си. Ако иска, може да го продаде.

 

Всички други дюкяни също принадлежат на определени джамии и когато някой купи такъв дюкян за 100—200 талера, след това ежегодно дава по няколко аспри за джамията. В града има също много къщи, които плащат наема на джамиите. И кервансараите трябва да плащат по нещо всяка година. Джамиите Св. София и на султан Мехмед имат огромен доход, от който се поддържа самата сграда, поповете [ходжите], които са много, училищата и всичко към тях. Защото при всяка голяма джамия на султана или пашите има училища, чиито учители получават по 50—60—70 аспри на ден; учителите имат по 12 или 15 ученици, а всеки ученик получава по 3—4 аспри. ... Ходжите не са отрупани с твърде големи заплати: един ходжа получава на ден около четири, пет до десет, двайсет аспри според това колко е важен. ...

 

209

 

 

Мехмед паша ... имал повече от 50 готвачи и 30 хлебари. Храната на простите слуги била твърде лоша — почти само една супа от ориз. На готвачите давали веднъж в седмицата ориз, сол, мазнина и подправки в кухнята и който влизал, крадял от тях. Турците, които живеят добре, имат три или четири вида супи от ориз, зеле и друго, понякога месо. През лятото не ядат почти нищо друго освен зеле, дини, ябълки и круши. Великите господари ядат 3 или 4 вида пилаф, т. е. сух ориз: бял, жълт, полубял, полужълт, мек и др. Хляб прислугата има достатъчно, а за пиене — от всеки кладенец.

 

Той [Освалд] каза също, че много родени турци никак не държали на турската вяра и имали нашата библия на арабски език, но трябвало да мълчат и да правят каквото и другите — да се молят и мият. В двора на султана и на други велики господари имало агали — скопци. Когато при тях отивал някой християнин, те не знаели ръцете ли или краката му да целуват, но не бивало да го правят, защото начаса биха си навлекли голямо подозрение. ...

 

Много християни, дори и когато са вече обрязани, се осмеляват да бягат, но ако ги заловят отново, бият ги жестоко. И ако някой не успее така няколко пъти, загубва надежда за освобождение, отдава се на безбожен живот и върши, каквото му се доще.

 

Гърците се потурчват твърде лесно. Сред тях има добри каменоделци, които строят красиви джамии и кервансараи. Край нашата къща има също майстори от Атина, които дялат красиви столове, ракли и други неща от камък, но само с листовидни орнаменти.

 

Бръснари тук има безброй много, които обикалят града с инструментите си и си търсят мющерии. Защото според закона всеки турчин трябва да се бръсне на три дни веднъж, но те го правят само веднъж в седмицата.

 

Турският султан има в канцеларията си по всяко време 44 писари, които забогатяват извънредно много, защото за една малка бележка, каквато един може да напише 30 на ден, получават един дукат; а за написване на дълго писмо на санджаците или на други велики господари — 100 дуката. Те не могат да измислят нищо свястно и каквото съчинят, е съвсем объркано, чера

 

210

 

 

 какво е. Имат определени образци за писане на писма. ...

 

 

Септември

 

... На 5-и моят милостив господар писа също на господин епископа на Залцбург да изпрати 1000 талера за никейски плочки, с каквито пашите облицовали залите си. Материалът е бял като тебешир, а отгоре са изрисувани красиви линии и цветя. От него правят чинии, чаши и други съдове за домакински нужди. Италианците го наричат майолика. Моят милостив господар изпрати такива съдове за повече от сто дуката във Венеция.

 

Днес пристигна един от синовете на татарския хан, който ще бъде на служба при султана. Той целуна ръцете на пашите в Дивана и му подариха златотъкана дреха. Тук винаги пребивава по един от синовете на татарския император, но без всякакъв разкош.

 

На 2-и моят милостив господар ми каза, че тук пристигнал важен Practicus [*] от Седмоградско, който водел и уреждал работите на Батори в Полша, и моят господар веднага наредил на своя шпионин да разузнае старателно какви са намеренията му. На Французина в Галата изпрати няколко талера, за да кули кокошки и бял хляб и да покани този пратеник с цел Да узнае нещо от него или неговите хора. Той даде съответна заповед и на Макс Бенкнер, също така на младия унгарски драгоман, т. е. преводач, и на стария унгарец, посредством д-р Саломон. Счита, че се касае за град Данциг.

 

Султанът беше заповядал три дни подред да разгласяват из града, че някой християнин или евреин, които са под негова власт (с изключение на търговците и чужденците), не бива да носи нещо от коприна, дори не и фини кърпи, а само груби за по половин талер. Може да носи също само прости, некрасиви обуща, чисти чалми, но груби и неголеми и само шалвари, без чорапи. Когато заптиета видят копринен колан на християнин или евреин, откъсват го от тялото му и го водят при съдията, който на туй отгоре нарежда да му ударят и няколко тояги. Защото наказанието е такова — който носи копринена дреха, вземат му я, трябва да

 

211

 

 

изтърпи няколко удара по стъпалата и да плати няколко дуката. Такава заповед е издавана преди също от султан Селим и Сюлейман. Сегашната е била предизвикана от една еврейка, която, както са я видели преди 14 дена, носела на врата си перли и скъпоценни камъни за около 40 000 дуката; също и от евреи, които ходят облечени в кадифе и коприна. ...

 

Няма думи да се изкаже с какъв страх живеят християните в Турция — винаги се страхуват за главата си. Щом патриархът види само някой чауш на пашата, не смее да прави нищо. Преди няколко години венецианският байло поискал от патриарха, комуто преди бил услужил с нещо, да разреши един от неговите служители да замине заедно с духовници от патриаршията за Гърция, където отивали да събират данъка. На това патриархът веднага казал: „Той иска главата ми." И когато неотдавна исках да замина с Теодосий, не ми позволиха поради страх от турците. ...

 

На 5-и М. Янсен, чирак на бръснаря, подведен от братовчед си — пазач в арсенала — се потурчи. Заръчал да кажат на майстора му, че станал мюсюлманин... Братята му ходели облечени в коприна, а той трябвало да се задоволява с просто синьо палтенце. Искали да го заведат в двореца на султана, но той не се съгласил и останал при Мустафа паша. Господарят ми беше много загрижен, защото това момче често разнасяше бележки между него и своя майстор и можеше да ги издаде. Той говори гръцки, турски и италиански.

 

Тримата коняри на моя милостив господар, които преди една година се потурчиха, ходят окаяни наоколо — не получават заплата и нямат пари нито за ядене, нито за пиене. Само Бенедикт получава нещо от своя паша, бейлербея. При това са яки, високи, представителни хора. Казват: ако знаели, че така ще им се случи, щели да търпят всичко при моя милостив господар. Георг молеше моя милостив господар да му помогне за спасение на бедната му душа и да му даде препоръка за родината, за да не му направят там нищо за това, че се е потурчил. ...

 

М. Освалд ми разказа също ..., че при Мехмед паша не отивал нито един везир паша от обич или приятелство, както в християнския свят господарите понякога се събират. Те и не бива да се посещават един другиго

 

212

 

 

в къщите си или да се канят взаимно на гости и да се веселят заедно, защото султанът и другите велики господари веднага ще ги заподозрат, че заедно вършат тайни заговори. ...

 

На 12-и в къщата на брата на Абрахам Хаим видях еврейско обрязване. На момченцето отрязаха цялата предна кожа, след това му цепнаха горната кожица чак до тялото, което било разликата между тяхното обрязване и на турците, защото турците отрязват само предната кожа. След това му изсмукаха кръвта, посипаха го с червен прах и го превързаха. Детето веднага престана да пищи и му дадоха име. В чест на божията заповед много евреи стояха по време на обрязването вътре и вън от къщата. При това свиреше доста хубава музика, по-добра от гръцката.

 

Днес, понеже денят и нощта са еднакви, свириха в синагогите си с рог.

 

Тъкмо днес от инквизицията, т. е. разследването, заловиха 250 развратни жени, които нямат мъже. Казват обаче, че много от тях били несправедливо наклеветени само от завист от техния имам, т. е. поп (който чете молитвите в джамиите им във всеки квартал), и от неговите другари, и то защото по време на Постите и байрама не им подарили пилаф, т. е. варен, сух ориз, и други яденета или шалвари и долни гащи. Сред турците има обичай да подаряват на поповете си по време на байрама и рамазана, т. е. постите, ризи и шалвари и най-хубавите им яденета. Други невенчани жени, които подарили на ходжите пари, не били издадени. Заради това казват, че Синам паша щял да проведе още едно претърсване, за да не се допусне несправедливост. ...

 

На 15-и при нас в къщата ни дойде един индиец на кон, на ръката си имаше един орел и още един на главата на коня си, 6 големи кучета вървяха две по две пред него, и едно малко мече, което му държеше стремето при слизане и качване на коня и тичаше край него. Моят господар му даде един талер.

 

Днес един френски кораб донесе вест, че холандците заловили дон Йохан [*] Австрийски, а поляците воювали с молдавците и Турчинът веднага заповяда на татарите да помогнат на молдавците.

 

На 19-и рано сутринта докараха 95 пленени християни във вериги. Сред тях имаше 11 германци и един от

 

213

 

 

тях, който бил краснописец, беше от Аугсбург. Останалите бяха повечето унгарци и малко хървати. Сред тях имаше един стар опитен човек на име Дамош, който бил съпровождач на войниците при Раб. Те влязоха тържествено по следния начин: 1. Отпред яздеха няколко турци; 2. След тях вървяха окованите във вериги пленници, а от двете им страни турци с боздугани, за да не може никой християнин да говори с тях; 3. В няколко коли седяха и лежаха ранените и момчетата. Един военен барабанчик, пленен заедно с тях, трябваше преди това да мине из целия град на кон и да бие барабан, въпреки че не е обичайно за турците да оставят [пленник] да язди. След него няколко пленници носеха четири или пет знамена, а останалите — седемдесет глави на посечени християни, напълнени със слама. Тези глави, след като ги покажат на пашите и момчетата, които държат конете на господарите си пред вратите, ги ритат като топки и ги хвърлят в един дълбок кладенец, където лежат много хиляди християнски глави. Сред германците имаше едно красиво момче, облечено в червена дамаска, като че ли беше благородник.

 

Пленниците разправят, че на 4-и август, значи преди седем седмици, около 700 турци недалеч от Раб направили три засади, след това една неделя по време на проповед изпратили няколко конници пред крепостта да вдигат шум. И нашите начаса поединично излезли да ги нападнат (защото от усърдие и силно желание никой не чакал другиго, а всеки искал да бъде пръв срещу врага), така че 180 от тях били посечени, а 160 — пленени. От тях 95 изпратили тук, а най-видните, сред които и благородници, задържали там. Тях след това ги обесват за краката и ги бият, разпъват, обтягат и измъчват, докато обещаят, че за откупа си ще дадат повече, отколкото изобщо притежават.

 

На 20-и заведоха тези пленници при пашата. Турците имат обичай да разрешават на пленниците, когато минават, да вземат каквото успеят да отмъкнат — чалми и др. — от турците, които срещат или стоят и ги гледат. Също и пленниците, които през града отиват на работа и срещнат хлебари, им вземат безнаказано всичкия хляб, също и грозде, круши и други неща — за ядене. Заради това хлебарите и други хора, които продават

 

214

 

 

подобни неща, щом видят отдалеч роби, избягват със стоката си. ...

 

На млади хора [които искат да направят мюсюлмани] турците показват златотъкани дрехи, дори им ги обличат и им обещават високи служби. Или, обратно, заплашват ги, че ако не станат турци, ще ги бият, ще ги приковат към галери и ще ги подлагат на други мъчения, докато ги придумат. ...

 

Дойде също вест, че пак водят 60 пленени християни и носят 20 глави от Токай. Комендант там е Карл Рубер (неговият брат е генерал в Каша — Ханс Рубер).... безбожник — в един диаментен пръстен имал седем дявола. Някои казват обаче, че ги бил пропъдил от себе си. ...

 

На 29-и в канцеларията на султана удариха 200 удара на един стар грък, който искал да покръсти едно турче. . ..

 

 

Октомври

 

... На 4-и следобед в 1 часа Георг, краснописец от Раб, неотдавна заловен и докаран заедно с други тук, бе подарен от султана на един турчин и с новия си господар замина за Буда. Той искал да го замени срещу брат си, който стои пленен в Раб. ...

 

На 7-и моят милостив господар изпрати преводача Матиаш, г. Шмайсер, Йеремия, Якоб Райнер и Йохан Кристоф Волцоген в Дивана на султана, където бяха събрани шестимата паши-везири ..., за да се оплачат от Хасан бей, санджакбей на Мохач или дефтердар на Унгария, който искал да постави нов санджакбей в Каниса или да посъветва султана да направи това, твърдейки че там наоколо има много хубави села, от които може да се извлече голяма изгода. И това са именно 180-те села, на които неотдавна санджакбеят на Сигет наложи данък. Защото турците придумват бедните селяни, като казват, че вече няма да ги ограбват, обират и пр., ако им се предадат. Заради това те се оставят да ги уговорят и без знанието на нашия император, чиято собственост са и земята, и хората, обещават да плащат на турците данък. ...

 

215

 

 

Фиг. 14. Турски забавления и веселби.

 

 

На 16-и погребаха мюфтията [*] [Хамид] и аз, г. Шмайсер и Волцоген и отидохме рано сутринта в къщата му и попитахме един емир със зелена чалма кога да бъде погребението на техния папа. Волцоген го назова с най-висшата титла, която знаеше, и смяташе по този начин да го омилостиви, за да ни каже времето и мястото. Той обаче започна ужасно да ни ругае: какво сме искали ние, неверни кучета, да гледаме техните работи, веднага да сме се махали. Продължи да ни проклина по най-страшен начин и да крещи, докато се скрихме от погледа му. ...

 

Въпреки това видяхме следното: На обед преди 12 часа в къщата на мюфтията дойдоха на коне везирите, докоснаха се до мъртвеца като до светец и след това си пипнаха лицето, като че ли по този начин искаха да получат от неговата святост. Оттам отнесоха мъртвеца в джамията на султан Мехмед, където изпълниха молитвата. (Казаха ни, че първи пашите повдигнали ковчега, след това го поели други и го носели не както другите мъртъвци на рамене, а 16 или 20 души, колкото можели

 

216

 

 

да хванат, го вдигнали високо и го носили с върха на пръстите си. ...).

 

На връщане... срещнахме и Михаил Кантакузин, който яздеше с 5 или 6 слуги и върху коня си имаше черна кадифена покривка — стар и приятен на вид човек.

 

На площада при джамията на султан Баязид видяхме различни забавления. Някои играеха с маймуни, други с кучета. Някои свиреха на лютни, а други пееха. Други показваха на народа различни щуротии и пред всеки имаше по няколко стотин зрители. И това става всеки ден на този площад около кинди, т. е. вечер около 3 или 4 часа. Там седят също фокусниците и гадателите — жени и мъже. Някои имат камъчета и фасулени зърна, други 6 или 8 зара, които хвърлят, когато някой ги пита за нещо. Държат до себе си също и една книжка, от която предсказват на хората щастие или нещастие, но всичко е само измама. Защото нашите еничари, също и чаушът често ги питаха кога ще пристигнат нашите куриери и подаръците, а те казваха: „Щом идваш при мене, ще получиш съкровище." Но кога ще стане, не знаеха и бъркаха безсрамно. ...

 

Днес [22-и] моят милостив господар каза, че Зеленият Петър от Седмоградско, който едва преди 6 дни пристигна оттам, бил получил Instruction, т. е. указания, какво да търси тук, между другото имало и една точка против нашия император, а именно:

 

„Ако германският император разгневи великите господари (разбирай унгарците) и иска да ги накаже заради бунтарство, то те, седмоградчаните, стига само султанът да се съгласи, ще им помогнат и ще ги пазят от германския император."

 

Моят милостив господар трябвало да даде 25 дуката на французина за това донесение. Той намерил също един турчин, комуто подарил 2 дуката, за да отнесе тайно в империята писмо тъкмо за тази хубава историйка.

 

Вчера изпратиха двама пленени турци с чауша при моя милостив господар заради техния откуп. Единият е Осман, еничарин, за когото нашият император Максимилиян беше дал 4000 талера на господаря му, който го бил пленил, само за да окаже приятелска услуга на пашата, тъй като той молил много пъти за него. Другият също е оценен за 4000 талера, но понеже бил заловен

 

217

 

 

в земите на своя господар, счита, че ще го освободят без нищо. Господарят ми му каза да си плати само своите 4000 талера и веднага ще го освободят. Чаушът обаче каза: „Къде остава мирът, щом пленяват хората в земите на султана?" А господарят ми: „Къде е мирът, когато вашите избиват 300—400 от нашите в нашите земи или ги пленяват и докарват тук, както неотдавна се случи пред Раб? Тогава и вие не искахте да върнете никого." „Ай", казаха те, „това се случи под Белград, а графът и неговите хора били отишли там с коне". Господарят ми отговори: „Това е очевидна всеобщоизвестна лъжа."

 

Те, турците, дори и самият паша, имат обичай, когато пленим някой виден турчин, веднага да го изискват и казват, че той бил пленен противно на мира. Ако не искат веднага да го пуснат, изискват го чрез писма до нашия император и настояват, докато го измъкнат. Те даже могат и да заплашват, че мирът ще бъде нарушен и те ще имат полза от това. Пленяват по 100 души, а не искат нито един да върнат. Моят милостив господар обаче е изключително добър в това отношение: когато турците изнасят пред него такива несправедливи неща, той безстрашно отговаря и дори на самия паша пише твърде остро, така че да му се поиска да се почеше над ушите. ...

 

На 24-и моят милостив господар каза, че кралят на Франция отнемал един след друг градовете от хугенотите. ...

 

Патриархът сега има разпра с Пиале паша, най-важния след Мехмед, който изпратил при него един чауш със заповед да направи митрополит някой си, който сигурно обещал да даде на пашата няколко стотин дуката. Патриархът обаче отговорил, че неговите духовници (clerici) не искали да се съгласят. Пашата отново изпратил при него чауша да му каже, че трябвало да се съгласи и да нареди на духовниците да отидат при него, той щял да ги научи. ... Същото става и по селата. При някой санджакбей или друг виден турчин отива някой грък, който едва може да чете, подарява му нещо и той му дава писмо до митрополита или владиката — да го направят свещеник, помощник-свещеник и др. или да му дадат тази или онази черква, и това трябва да се изпълни. Ето защо монасите се стремят

 

218

 

 

само да събират пари, за да откупуват служби от турците или от духовниците в патриаршията. ... И повечето не знаят и не мотат да четат и не учат нищо освен как да се доберат до пари, а нас ни считат за безделни еретици, които нямат какво да правят и само поставят за разискване безполезни въпроси — в църковните събори (concilus) всичко било решено и нямало какво повече да се спори. Заради това те и не четат нашите писания: патриархът ги предава на своите учени, а той се грижи само за светски неща. ...

 

За данъка на християните Зигомала ми докладва следното. Във всяко село или селище, а също и градче, има един спахия, кадия, чауш или друг управител на турския господар, който заповядва там или отива там, взема със себе си кадията, т. е. съдията, на същото място или област (защото не всяко село има свой собствен съдия, а само най-големите, където трябва да отиват хората от другите села) и издава заповед да се събира данъкът. Има при себе си списък на всички граждани или селяни там, които са разпределени на три групи: богати, средни и бедни. Богатият трябва да дава 3—4—5 дуката, средният — 80—100 аспри, а бедният — 30—40 аспри. И това става всяка година. Ако някой няма да даде, вземат му дрехата или каквото има в къщата му. Този потисник стои със слугите си 10—14 дни на едно място, докато събере данъка, а цялата община трябва през това време да го издържа и на туй отгоре да му подари няколко талера. Като се вземе този данък за султана, след това се събира и данък за патриарха, който пак трябва да се предаде на султана, така че за хората не остава нищо ...

 

На 26-и замина докторът от Хиос, Францискус Доместикус, при войводата в Молдава, където има назначение за двеста крони годишно, храна, дрехи и каквото иначе си припечели с лечение на други хора. Преди беше на гости при моя милостив господар — учен и много вежлив мъж.

 

Има още един твърде учен доктор в Хиос, който иска от тукашните гърци триста дуката годишно възнаграждение, ако желаят да дойде.

 

Днес гърците празнуват деня на Св. Димитър и всеки тича в селцето, което носи името на този светия; който днес не се натряска здравата, счита се, че не е грък.

 

219

 

 

И така те празнуват почти всичките си празници — мъжете с пиянство, а жените с разкошни дрехи и след това с някаква неразбираема литургия.

 

М. Освалд ми каза днес, че петдесет малки момчета и други тридесет — около двадесетгодишни, от прислугата на починалия Махмуд паша, изпратили в двореца на султана. Вдовицата му имала власт, ако иска, да изкара на пазара другите пленници и роби, дори и ако вече са се потурчили, както и други слуги на господаря и да ги продаде, ако нямат още писма за освобождение. Всички други паши имат много крепостни слуги, които са били християни, но са се потурчили и на които след време дават освободителни писма, но те не бива да отиват в християнския свят, а да останат в Турция, където им възлагат други служби ...

 

Днес също откараха под стража в Седемте кули бейлербея на Халеп. Малко преди това той беше подарил на султана четиридесет хиляди дуката, а на пашата невероятно съкровище от скъпоценни камъни. ...

 

Когато разправяли на един турски султан за сръчността и съобразителността на християните, той казал, че няма друго предимство освен това, че неговите хора са 10 срещу един християнин. ...

 

На 30-и разказваха защо турците обикновено носят широки и къси само до лакътя ръкави. Махмуд имал на палтото си дълги и широки ръкави и веднъж, като спял, една котка се мушнала в широкия му ръкав и там заспала. Когато се събудил и забелязал котката в ръкава си, не искал да я събуди, затова отрязъл ръкава до лакътя и го оставил заедно с котката. Поради това турците още носят само къси ръкави на палтата си и отдават на котките (както и на кучетата) голяма почит, като им раздават месо за милостиня. Определени хора разнасят из града на железни шишове печени парченца месо и след тях тичат много кучета и котки. Сред тях има и такива овети хора, които купуват за една аспра или няколко мангъра месо или карантия и ги хвърлят по покривите за котките и кучетата, а също и за птиците. Всичко по божия воля.

 

Двадесет-тридесет конници се отбиват от пътя, ако там лежи куче. Някои купуват птици, соколи, блатари, гургулици, каквито в града има извънредно много, и ги пускат да отлетят свободно, а други — риби и ги

 

220

 

 

хвърлят обратно във водата, както сами видяхме край Дунава. Считат го за божие дело и за благодеяние. ...

 

 

Ноември

 

На 1-и провеждаха разследване на бейлербея на Халеп в Седемте кули, където отидоха много съдии и чауши. Подозират го, че е имал връзки с Персиеца. ...

 

Когато г. Карл Рим и моят милостив господар преговаряха за мира с пашите-везири и отначало не вървеше както трябва, Махмуд бей, нашият стар преводач, каза:

 

„Вие, господа, се отнасяте твърде честно към работата. Сред турците не върви така. При тях трябва много да се говори и обещава, дори и да не възнамерявате да го изпълните. Така правят турците: често обещават големи неща и съвсем не им тежи на сърцето, че няма да изпълнят нищо." ...

 

Някои туркини вярват, че когато турчин срещне християнин, ще има голямо щастие.

 

На 5-и при мен дойде Теодосий Зигомала и подари на моя милостив господар 40 парченца подпечатана пръст и една хубава стомничка, също пълна с подпечатана пръст, които донесъл от остров Лемнос, като сам ходил и на планината, откъдето я копаят. Казва, че имало три жили: от едната копаели червеникава, от другата сива, а от третата бяла пръст. И било много строго забранено да се взема от нея, тъй като била само за султана, но не успявали да я опазят. ...

 

На 10-и аз и г. Шмайсер отидохме на кръщението на едно дете... Свещеникът стоеше пред черковната врата с всекидневните си дрехи, само с червена кърпа около врата, и една стара жена до него държеше детето. Иначе нямаше никакви жени, също и бащата на детето не беше. Свещеникът прочете няколко молитви над детето, накрая го разви и духна, като че ли искаше да изгони сатаната от него, и три пъти изрече някакви думи. След това го внесоха в черквата ... при кръщелната купел и го подадоха на кръстника — богат млад човек. Запалиха много кандила и восъчни свещи и искаха да ни дадат в ръка и на нас, но ние отказахме. Свещеникът прочете пак няколко молитви ... взе детето,

 

221

 

 

което беше само на около 20 дни, и го потопи три пъти във водата до корема, след което му поля и три пъти главата с вода и каза: „Този Христов слуга се кръщава в името на отца, на сина и на светия дух." ... Свещеникът върза на кръстника една широка червена кърпа около врата и една бяла престилка под червената кърпа, върху която положиха детето на възглавница, а го покриха с червената кърпа. Във всяка ръка му дадоха по една голяма восъчна свещ. Върху детето поставиха двя детски роклички от златотъкан плат и от същия плаг шапчица или качулка — трите струват над 16 ч дуката. ... Накрая един вдигна кръстника заедно с детето нависоко, а всички други извикаха да им дадат шербет или вино. ...

 

След кръщението, като се върнахме в къщата, въведоха ни в една широка стая, където наоколо бяха приготвени тесни и ниски масички, на които седнаха трима свещеници и други гости. Имаше също и трима музиканти — един арфист, един цигулар и едно момче с дайре, които свиреха и пееха. Поднесоха ни зеле вътре с месо [т. е. сарми], бял и жълт ориз, наденици, зеле, пълнено с яйца, печено месо, студени кокошки, нарове, ябълки, кестени, сирене и червено и бяло вино ... в позлатена чаша за здравето на новокръстеното, която обикаляше твърде често. Угощението продължило почти до сутринта, когато чак си легнали да спят, ние обаче се прибрахме рано. ... На всеки от нас това кръщение струваше по един талер: за музикантите половин талер, на еничарина 10 аспри и на Синан, бащата на детето, един талер ...

 

Кръщавките на децата траят 3 дни, а сватбите често 8 дни, тъй като вечер се събират и се веселят. И за да не пи притесняват турците, те молят еничарагата за един еничарин, който им е като Salva Guardi [*] и ги закриля. ...

 

Случва се на 10 години веднъж някой от богатите гърци да бъде изпратен от чаушбашията, който му възлага от името на султана да закупи определен брой добитък и волове във Влашко, да ги докара на свои разноски и след това да ги продаде тук, както се оценят. От това много от тях се разоряват. Неотдавна дойде реда и на нашия Синан и той трябваше да замине. Моят милостив господар обаче помоли чаушбашията за него,

 

222

 

 

като каза, че не е толкова богат, колкото го изкарват, и е мил човек и много услужва на турци и христикни. И в чест на моя милостив господар го освободиха от тая тегоба. Иначе той е богат колкото повечето от другите гърци на същата улица. ...

 

На 11-и вечерта видяхме за пръв път кометата [*]. Много е голяма, дълга и широка, и опашката ѝ стига докъм изток. ...

 

Днес [13-и] моят милостив господар отиде при пашата и между другото го попита дали нашият император не бива да накаже своите непокорни подвластни (имаше предвид разбунтувалите се унгарски господари). Пашата отговори: „Кой ще му попречи? Трябва обаче да го направи умело, с хитрост и тихомълком: да ги вкара майсторски като в мрежа и след това да им отреже главите. Защото германците, каза той, и унгарците не могат да се споразумеят и ако трябва да ги варят заедно, тяхната тлъстина и мазнина няма да се смеси." ...

 

Султан Мурад поръчал един звездоброец [*] от Кайро, който трябва да построи за сметка на султана извън Галата на един хълм, където беше къщата на венецианеца Андреа Грит, кула на няколко разтега дълбоко под земята и долу широка няколко разтега, за да може да наблюдава от нея и денем звездите на небето. Наредил е също да направят едно голямо месингово колело върху колони и за 7 години щял да направи такова устройство, с което ще може да проучва по небесното движение всички радости и нещастия, приятели и врагове на султана. Годишната му заплата е 3000 дуката, без другите му разходи, които му възстановяват. ... Султанът е наредил да доведат и един друг звездоброец, евреин от Салоник, който бил помагал на персийския цар, а сега трябвало да стане учител по астрономия на сина на султана.

 

Той казва, че кометата означавала нещастие за Барбария [*]. ...

 

Сред турците и унгарците най-разпространената игра е шахът. Турците иначе не бива да играят на нищо, защото всички други игри им са забранени. Унгарците учат децата си от малки на шах, като казват: „От това стават добри войници, тъй като бързо се научават как

 

223

 

 

да се подреждат за сражение." Въпреки че при тях тъкмо редът е доста лош.

 

Когато умре някой грък, неговите приятели и съседи отиват у дома му, за да го оплакват и да утешават скърбящите. Показват се съвсем нажалени, като че ли искат да си изскубят косите, викат и вият, удрят се по гърдите, дращят си лицето. Наемат и еврейки, които правят същото, както и други жени, които оплакват починалите с особен траурен припев, описващ техните добродетели и целия им живот. ... При гроба мъжете седят по-близо, а жените — малко по-далеч и пищят ужасно, докато поповете пеят службата си и изпълняват церемониите. Когато заравят мъртвеца, те тичат, падат върху гроба и крещят като езичници. ...

 

За турците е срамно, ако някой каже: „моята жена, твоята жена" и т. н., а говорят in plurali numero, като че ли са много. Също и когато говорят за себе си, употребяват множествено число, като казват: „Ние искаме да направим това, ние искаме да отидем там." Защото singularis принадлежи само на падишаха, техния император.

 

В Константинопол не знаят нищо за подагра, парализа, удар. И аз никога не видях нито един прокажен, покрит със струпеи, или крастав човек, нито малки деца, страдащи от такива неща. Едра шарка има. Рядко се срещат и сакати, куци или хилави хора, както и страдащи от треска, независимо от това, че там няма опитни бръснари, както при нас. В целия град всички бербери заедно не умеят колкото у нас един немарлив бръснар. На други места дори няма никой, който поне малко нещо да разбира. Най-голямото им изкуство е да подстрижат коса и понякога да изкъртят някой зъб.

 

„Ако не ме искаш, това ще ме радва", каза един италианец към иконата на разпнатия Христос, когато дяволът стоеше зад него. ...

 

Мохамед е забранил на турците виното ..., но учените, които обичат да пият вино, са смекчили този закон, като обясняват кому, как и при какви условия е забранено да пие вино. Независимо от това те (великите господари) не бива да пият открито, а само тайно. И който е обичал да пие вино, щом реши да се издига, престава да пие открито. Нашите драгомани, т. е. преводачи, като знаят че трябва да ходят при пашата, пазят

 

224

 

 

се усърдно да не миришат на вино. Защото Мурад бей проигра цялото си щастие по този начин. ...

 

Момчето на господин Карл фон Целтингер писа от сарая на преводача Али бей и му благодари, че го е завел там, защото бил добре, казвал се Мустафа и трябвало да учи „Елхамдюлилях" [*] — да преписва корана с немски букви, за да се научи да го чете. Това е първата им ,работа — да научат момчетата да четат и пеят корана по тяхната азбука или а-б-в.

 

Рагузанците трябва да оставят своя кораб, който Улудж Али плени, заедно със стоките: восък, плодове, кожи за 20 000 крони (корабът струва също толкова), които той задържа за себе си. ... Сто и тридесетте души, които бяха на кораба, между тях и капитана заедно с тримата му синове, ще продадат на [пазара за роби].

 

Християните в Константинопол имат свои собствени къщи, лозя и градини, както у нас, които се наследяват от децата или близките им роднини. Трябва само да плащат за тях годишно поземления данък и обикновените налози на султана.

 

Християните и евреите, които живеят в селища, където има кадия, т. е. съдия, и субашия, т. е. надзирател, така че простите турци да не могат да се отнасят към тях както им хрумне, предпочитат много повече да са под турците, отколкото под християните. Като дадат годишния си данък, след това са свободни. В християнския свят обаче през цялата година плащанията нямат край. Но и друго тук е угнетително: ако някой турчин има нещо против някой християнин, довежда 10—20 свидетели, които не знаят нито дума за работата, но християнинът трябва да излезе виновен и загубва отново всичко, каквото е събирал в продължение на много години. Защото свидетелството на християнина, дори и най-справедливото, не важи нищо пред свидетелството на турчина.

 

Турците казват, че ангелите и душите на хората умирали преди деня на страшния съд и в продължение на 40 години нямало да има живот освен бог. Също че хората били повече и по-високо от ангелите, които им били слуги и само духове, докато хората били дух и тяло едновременно. Те също трябвало да се борят с греха и

 

225

 

 

дявола, а ангелите не, защото се борели само заради нас с дявола. ...

 

Нa гърците са отнели доходите от черквите и те събират пари за издръжка на духовенството.

 

Арменците тук, както и гърците в Бруса или Брусия, искат да имат повече черкви, но турците не им разрешават

 

Недалеч от нашата къща има един кервансарай или странноприемница, където държат пленниците, често по 800 или 1000 души — жени, момчета, деца. Който иска да купува, отива там и ги оглежда. Някой дава за красиво момче или жена 600 крони — не си скъпят парите. ...

 

Следващият след султана, върху когото лежи управлението на цялата Турска империя, е Мехмед паша от Хърватско или Далмация. Той действува напълно по своя воля. ... Целият му годишен доход — от заплата и подаръци, възлиза на десет пъти по сто хиляди дуката.

 

Иначе всеки паша или везир, каквито има 7, получава постоянно 20 000 дуката, но те вземат още толкова от селските си владения.

 

Един делфин, обикновена големина, е дълъг 4 лакти, има тънка опашка, главата му е с дебела зурла като истинска свинска зурла. От нашата стая наблюдаваме често по 200—300 заедно — скачат и се въртят като колело. Пе ги ядат, само в Черно море при Трапезунд и на други места наоколо ги ловят и от тях правят масло или мас за горене в лампи вместо свещи. За моряците те са като пророци, защото когато са неспокойни, по това предвиждат лошо време и буря, или ако се виждат често, разбират, че сушата е близо.

 

Много турци идват в къщата ни и искат сланина, жлъчката, дроба и сърцето, а много често и изпражненията s. v. от свинете, от които правят нещо за опушване на лудите и родилките.

 

Те не ядат свинско месо, а повечето само овче месо, не разбират никак от готвене, пекат по половин овца и варят големи котли с ориз или каша. Това им е най-обикновената и най-хубавата храна. Хранят се отвратително и нечисто. Иначе са чисти при готвене и в къщи — вътре всичко е застлано с килими. ...

 

226

 

 

Декември

 

На 5-и моят милостив господар имаше аудиенция при пашата, който го попитал дали неговият император има брат, който се казва Матиас [*] и бил заминал за Холандия. И когато моят господар му отговорил с да, казал: „Така е добре — народите го искат и това е божие дело." След което моят милостив господар се осмелил и го запитал издалече: „Ако сега Испанцът сключи мир със султана заради Холандия и иска да го насъска против нашия император, дали той ще се остави да го подведат?" На това той отговорил: „Не. Старото приятелство между нас се запазва. Ние сме стари приятели. Мирът с Испанеца, ако се сключи, е непостоянен." ...

 

На 11-и свършиха турските пости и започна големият им байрам. Вчера забраниха, според обичая, пиенето на вино и през тези три дни жените не трябва да излизат по улиците. Като се срещнат познати, са много любезни едни към други, по-нискостоящите целуват по-видните, а равните си подават ръка един на друг и си пожелават щастие. ...

 

През тези три дни пленниците също имат празници, освен ако не е наложително да се работи. ...

 

Гърците спазват през годината четири главни пости: първите в чест на рождество Христово, когато постят 40 дни, а някои само 20; вторите са най-строги и съвпадат с постите на папистите; третите са в чест на апостолите; четвъртите — на дева Мария.

 

На 12-и край къщата ни прекараха около 20 пленници, приковани с вериги. Пред тях един германец трябваше да надува тромпета, а след тях имаше 5 коли, пълни с пленници, много от които германци. Водеха ги от Токай.

 

Когато турците говорят за някой от техните, който е паднал в бой срещу християните, не казват: „Той умря", а: „Той стана мъченик". ...

 

На 15-и валя за пръв път сняг.

 

В Турция сред многото неправди има и една много голяма: чаушите, еничарите и спахиите имат право, когато пътуват по султанско поръчение, посред пътя да вземат конете на чужди хора — пътници, търговци и каквито и да било други. И човек трябва да си разтовари стоката или те му я разтоварват, сядат на коня му

 

227

 

 

и отпътуват. А клетият човечец трябва да тича 3—4 мили подире му, докато получи пак коня си, защото когато се умори, чаушът го пуска и взема друг — първия, който срещне. Тези привилегии те получават, защото пътуват по работи на султана, а пощенски коне има на съвсем малко места. Ако по пътя не срещнат чужди коне и влязат в някое село, съдията или свещеникът трябва да набави кон на чауша, откъдето може. Ако не намери бързо, събарят го и му удрят 50 или повече тояги по стъпалата. От тази несправедливост се оплакваше и полският посланик, защото такива негодници отнемали със сила конете на полски търговци, противно на установения мир. ...

 

На 19-и Якоб Креденцер ми каза, че Зигмунд Херман фон Фрайзинген бил обрязан насила от господаря си, който само преди няколко седмици му дал освободително писмо — да замине, където иска. Той останал известно време при една германка, а освободителното си писмо поверил на един свой приятел и познат, докато пристигне новият посланик Зинцендорф, с чиито хора след това да замине за Германия. Когато обаче поискал да вземе освободителното си писмо от онзи, комуто го дал на съхранение, той така го бил наредил пред стария му господар, че го хванали насила и обрязали. Сега добрият човек бил в по-голям страх, отколкото преди. И това се случва на много клети пленници: след като са служили на своя господар 14—15 години и той ги освободи или преди да умре и на смъртно легло за спасение на душата си им даде освободително писмо, тогава се намират злосторни хора, които скъсват освободителните им писма и ги продават още веднъж.

 

На 22-и френският посланик целуна дрехата на султана и така се сбогува. Дадоха му както на всички други посланици за раздяла обед в сарая.

 

Днес влашкият посланик донесе подаръците: 144 дрехи от разни копринени, кадифени и отчасти златотъкани платове, каквито тук се правят; също 12 големи позлатени чаши — седмоградска изработка. ...

 

Днес [23-и] моят милостив господар ми разказа, че баварският княз му изпратил 500 талера заедно със списък какво да му купи за тях. А именно разкошни турски занаятчийски произведения, като конски гребени, бърсалки, турски восък и много други глупости. Също

 

228

 

 

и за госпожа дъщеря му, съпруга на ерцхерцог Карл, турски обувки, кесии, шалвари от коприна, каквито носят жените, кърпички, пера за писане и др. ...

 

Будовиц ми разказа, че в Париж и в цяла Франция, където чужди или други студенти живеят заедно или се събират и папистите искали да узнаят дали някой е папист или хугенот, следели го как живее и му предлагали да ходят заедно по жени. Когато някой не искал да отиде в публичен дом, считали това за сигурен знак, че е хугенот. ...

 

Днес, 28-и, бях с нашия преводач Доминик при предишния патриарх Митрофан, който ме прие най-любезно, поднесе ми сладко от захар и мед и превъзходно мискетово вино. Той живее в обширна къща и около него имаше няколко прислужници и трима-четирима монаси. Разказа ми, че няколко пъти ходил в нашата къща при предишните посланици — г. Аугерио [Бузбек] и г. Алберт [Вис], но Антоний Кантакузин го наклеветил на пашата, че донасял всичко на императорските посланици, и сега не идвал в нашата къща заради враговете си, но всичко, каквото имал в библиотеката си, било на разположение на моя милостив господар. Каза също, че докато стоял тук в къщата си, патриарх Йеремия не спял от страх, че ще му отнеме патриаршията. И особено ако сега знаел, че ние сме били при него, щял истински да се уплаши и да изпадне в силно подозрение, че той, Митрофан, иска да уреди работата си посредством господин императорския посланик. Той говори с мене също за разни гръцки книги: „Голямата библиотека на патриарх Фотий" [*], Манасиевата [*] летопис, която заел на г. посланика Алберт фон Вие, за да я препише, но той вече не му я върнал, също не му върнал и „Паралелите" [*] на Дамаскин, прекрасна книга. Също „Тезаурус" и други съчинения на Кирил [*] вече не могат да се намерят, както и много други, тъй като италианците и французите изкупили най-хубавите книги за много пари и ги изнесли от страната.

 

Междувременно монасите разказали на нашия прислужник Аугерио, че Митрофан, след като е трябвало да напусне патриаршията, поради многото разходи заложил всичките си сребърни съдове и обеднял.

 

Когато отивахме натам, видяхме около 100 галери с по три пейки за гребците (Triremes), всички подредени

 

229

 

 

пред арсенала, част от тях покрити с платно, а друга част — с дъски. Султанът тъкмо беше в градината си под арсенала. Предната част на неговия каик е цялата позлатена и има един позлатен дракон ...

 

Бейлербейството на Гърция има 30 или 34 санджакбейства, между които Босна, която в миналото е била царство. Буда има 18 или 19, Темешвар — 8 или 9. Санджакбейството на Белград обаче се простира чак до Ниса.

 

На 29-и моят милостив господар ме изпрати заедно с преводача Доминик, Якоб Райнер и М. Зебалд да посрещна новия посланик г. фон Зинцендорф и да предам на него и на цялата му свита любезния му поздрав и радостта му, че са пристигнали здрави с божия помощ. ...

 

Днес дойде също вест от Ван, Вавилон или Багдад и Шехерезул (и на трите места, лежащи край персийската граница, има бейлербейства), че Исмаел, царят на Персия, е мъртъв и имало разногласие по въпроса за наследника. ... Тгиурт бей с няколко хиляди души преминал от персийците към турците. Така че турците смятат, че сега ще бъде много лесно да завладеят Персия. ...

 

На 31-и получих чрез новото пратеничество писма от г. д-р Хербранд, г. д-р Осиандер, г. Хайланд, г. Крузиус от Тюбинген. ... Към писмото на г. д-р Хербранд имаше кратко изложение на лутеранското учение, преведено на гръцки език от г. Крузиус. Получиха се също писма от г. д-р Хербранд и г. Крузиус до тукашния патриарх, също отговорът на г. д-р Осиандер, от името на г. д-р Андрее, на писмото на патриарха за Аугсбургското верую; също и три много красиви часовничета, които бият, изпратени от г. д-р Андрее, като канцлер, и от г. Крузиус по нареждане на херцог Лудвиг Вюртемберг, както и за г. патриарха 40 талера, за г. Йоан Зигомала 23 и за сина му г. Теодосий 20... Господин Крузиус беше изпратил и евангелия в гръцки стихове за патриарха. Предадоха ми също 100 рейнски гулдена от негова княжеска милост херцог Лудвиг, за да купя гръцки книги. ...

[Previous] [Next]

[Back to Index]