Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912
Славе Гоцев
 
II. Националноосвободителното движение в Малешевско-Пиянечкия край през периода 1878-1912 година

   3. Национално-революционните борби в Малешево и Пиянец в периода 1903—1912 година
 

След Илинденско-Преображенското въстание положението на населението в Малешевско-Пиянечския край, както и в цяла Македония и Одринско се усложнява. И в този край започват да се прилагат изработените от Русия и Австро-Унгария Мюрщегски реформи. Въпреки съпротивата на Турция и на тогавашните правителства на Гърция и Сърбия реформите се прилагат, освен в околиите на Скопския санджак и в части от Солунския и Битолския вилает, в които живеело предимно българско население и действувала революционна организация. Но тъй като прилагането на реформите било предоставено на добрата воля на турското правителство, те не допринасят почти нищо за облекчение положението на потиснатото българско население. [637]

Напротив, положението на населението и в Малешевска околия след въстанието се влошава. Турското правителство и в този край продължава да създава всевъзможни спънки за неговото културно-национално развитие. Естествено това не минава без отпор от страна на вътрешната организация, която била единствен закрилник на беззащитното население. [638]

След въстанието националноосвободителното дело в Малешевска околия е трябвало да се справя с големи мъчнотии. Извън разрухата и покрусата, преки наследници от неуспешното въстание, вътрешната организация в Скопския санджак в това число и в Ма-
 

637. Борбите в Македония..., с. 22.

638. Пак там.

200
 

лешево и Пиянец били изложени на безогледни нападения от страна на въоръжената сръбска пропаганда. Сръбските чети, съставени от декласирани наемници начело с офицери — шовинисти, нападали и тероризирали селата, вършели масови и единични убийства. Те не само не били преследвани от турските власти, но били съзнателно поощрявани в борбата против вътрешната организация. Тези чети действували като сътрудници и съюзници, на турските власти. [639] Сръбските въоръжени банди през 1906 г. проникват и в Малешевско. Това се потвърждава от едно писмо на малешевския четник Ярелиски, изпратено до Дончо войвода в Горна Джумая. В него той му съобщава, че в местността Клепало, близо до с. Дворище, Малешевско са били заловени от Малешевската околийска чета двама сръбски въоръжени четници (членове на сръбска терористична чета) и са били закарани в Малешевската планина за разследване... [639a]

Заслужава да цитираме част от оценките, които Даме Груев дава за сръбската пропаганда пред кореспондента на руския вестник „Новое время” в началото на 1905 г. Груев изтъква, че враждебното отношение на тази пропаганда към поробените българи се засилва след въстанието, когато се пораждат опасения, че реформите могат да доведат до автономно управление, което съседните държави не желаят. Той заявява:

„Ефектът от въстанието и призракът от близката македонска автономия изплаши сърбите от кралството; те искаха щото туй да се случи, колкото се може по-късно и в същото време побързаха със сръбската пропаганда, като значително разшириха района й, и то с доста неморални и предизвикателни средства... Появи се енергично противодействие срещу сръбската пропаганда от страна на българите...” [640]


За отбелязване е фактът, че до Илинденско-Преображенското въстание чифлигарите от Малешевско-Пиянечкия край избягвали да откупват земите, на които работели като изполичари. Селяните от този край, изглежда, са вярвали, че при едно успешно въстание
 

639. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. С., 1969, с. 214.

639a. ИМ — Благоевград, ф. 2.2., ин. № 2434.

640. Пандев, К. Цит. съч., с. 23.

201
 

тези земи автоматически и безвъзмездно ще станат тяхна собственост. Нещастният край на въстанието отдалечава тази надежда за неопределено време и откупването на земи започнало с особено бърз темп. [641]

През лятото на 1904 г. в много околии на Скопския (в т. ч. и Малешевско-Пиянечкия край), Струмишкия и Серския революционни окръзи се подело едно невиждано дотогава движение: по бейските земи не се явявали работниците, жътвари. Това било протест срещу неограничените злоупотреби със селско-работническия труд: неимоверни ниски надници; принудително безплатна работа (ангария) в празнични дни и пр. За Хилми паша и за чуждите реформаторски органи не било трудно да се досетят от кого било дадено това нареждане: стачка на безимотни селяни не е мислимо без вътрешна организация, сиреч без подчинение на едно всеобщо ръководство. [642]

Въпросът за икономическата борба на организацията се поставя за пръв път на общо разглеждане на скопския окръжен конгрес. На този конгрес по доклада на икономическата комисия било взето следното решение:

1. Надницата на жетварите се определя: 10 гроша за мъже; 7 1/2 гроша за жени и 5 гроша за деца;

2. На момците (ратаите) се определя годишна заплата: 200 шиника от 3 семена (ръж, ечемик, пшеница), 15 шиника параспур (семе за земята, която момците засяват за себе си, б. а.) и 3 лири турски.

3. Запрещава се на християните да откупват спахълъка (десятъка).

4. Запрещава се на християните да купуват турски земи и чифлици. [643]


Методичното провеждане на антибългарската политика в Малешевско-Пиянечкия край, както и в другите околии на Македония и Одринско, започнала да отчайва населението. То започнало да губи и последната макар и малка надежда, че положението му ще стане по-сносно. До този извод стигнали и цивилните европейски агенти, които наблюдавали изпълнението на реформите, и виждали как Турция поощрява
 

641. Пак там.

642. Силянов, Хр. Цит. съч., т. II, с. 411.

643. Пак там, с. 413.

202
 

антибългарската пропаганда в Македония. [644]

Турските власти след въстанието в Малешевска околия, а също така и в другите околии на Македония започнали отново да затварят българските училища. Така в Царево село, Пехчево и Берово били затворени училищата под предлог, че нямало достатъчно деца. [645] По същото време в много селища на Македония, където турските власти затваряли българските училища се разрешавало отварянето на сръбски такива, като например във Велес, Дойран, Берово и др. [646]

След Илинденско-Преображенското въстание, когато четите на вътрешната организация и в Малешевската околия отстъпиха пред кървавия турски погром, българското население в този край, заживя още повече с идеята за освободителната мисия на свободна България. Ето защо в Малешевско-Пиянечкия край представителите на Върховния комитет си създават здрава и постоянна база сред населението.

Революционното движение в този край в периода 1905—1908 г. се развива главно в действията на местната и влезлите от България чети. Тези чети поддържат духа на населението и наказват разни турски насилници. [647]

Поради особеното си географско местоположение Малешевският край след Илинденско-Преображенското въстание до 1912/1913 г. представлява най-удобно населен край, през който минава един от главните нелегални канали на ВМОРО, който свързва свободните предели на България с вътрешността на Македония. Този канал е ползуван от дейците на вътрешната организация за пренасяне на оръжие (главно пушки, патрони, бомби и динамит, б. а.) и на писма и вестници от България за различни селища в Македония. Ето защо и през този период турците са гледали на населението от този край като на опасни комитаджии за империята на султана. [648]

Поради това българското население в Малешевска
 

644. ЦДИА, ф. 3, оп. 8, а. е. 654, л. 43. (Цит. по Георгиев, Г., Й. Шопов, пос. съч., с. 221).

645. Пендев, Б. Спомени, личен архив.

646. Георгиев, Г., Й. Шопов. Цит. съч., с. 220.

647. Гоцев, Яне. Цит. „Спомени”.

648. Пак там.

203
 

околия до Балканските войни 1912—1913 г. е често тормозено и е под постоянен турски надзор. Главната цел на турските власти е да ликвидира Малешевската околийска чета.

През пролетта на 1905 г. на турците им се отдава при едно сражение в с. Вирче, Пиянечко да убият пиянечкия войвода М. Билярски. А само след два месеца и малешевския войвода Христо Кутруля при едно сражение между селата Робово и Будинарци — Малешевско. За настъпилата скръб между населението в Малешево и Пиянец след смъртта на двамата войводи, свидетелствуват и песните за тях, които наскоро след гибелта им били съчинени и се пеели навсякъде из този край. А тези песни текстуално, така както се пеят от народа и днес са следните:

„Македонийо, ой родино,
ти голгота на борците!
Грабиш жертви се отбрани
Плач и ридания от вси страни.
Стани, стани, юнако Малешевски!
Ах, не ставаш, че си умрял,
че куршум те е пронизал.
Твое живот вече угасна,
Твоето име вече порасна!
и
„Оздолу иде Биляр войвода,
с неговата чета, се отбор юнаци.
Първа пушка що ми пукна,
Биляр войвода ми погоди, в левата страна,
в левата страна, в клетото сърце...”

Една година след гибелта на двамата околийски войводи, Малешевско-Пиянечкият край, както и цяла Македония и Одринско, били потресени от едно неизмеримо народно нещастие — на 23 декември 1906 г. загива на връх Петлец, близо до с. Русиново, Малешевско, вождът на ВМОРО по това време — Даме Груев.

Във връзка с убийството на Даме и неговите помощници Борис Пендев от с. Владимирово, Малешевско в спомените си разказва:

204
 

„През тази есен между дейците на Вътрешната организация в Малешевския край започна да се говори, че наскоро щял да се състои Вторият конгрес на ВМОРО за разглеждане и решаване на някои важни въпроси на революционното дело. По това време околийски войвода на четите в Малешевско, стана Сандо Китанов от село Лешко, Горноджумайско. Спомням си много добре, че той идва една неделна вечер на гости на баща ми (той също бе член на селския комитет на ВМОРО) и му довери тайната, че след една седмица по нелегален канал през Малешевско за България щял да мине вождът на ВМОРО по това време — Даме Груев.

На 22 декември 1906 г. Даме заедно с неговия сподвижник и близък другар Георги Карчев пристигнали късно през нощта и с един ден по-рано в с. Русиново. Най-първо се отбили в къщата на селския куриер на организацията Григор Крапев. Тук били също Сандо Китанов, селският войвода в с. Русиново Иван Белчев и четникът на организацията Георги Попстоянов от с. Владимирово. На краткото съвещание, което се състояло в къщата на Крапев, станали разисквания по някои актуални въпроси на революционното дело. След това за по-голяма сигурност на гостите Иван Белчев предложил те да бъдат настанени в къщата на Васко Алагьозов, която по това време бе една от най-хубавите къщи в селото и не бе много подозрителна за турците. Домакинът изразил голямо задоволство от факта, че ще му гостува най-големият човек на Вътрешната организация, но направил и едно възражение, че през деня той очаквал да дойдат у него двама турци от Пехчево, собственици на пасища в Малешевския балкан, за да приберат наема си. Поради тази причина той предложил гостите да бъдат настанени в една от съседните къщи, за да не се случат някои неочаквани неприятности.

„Ние взехме за несериозно съображението на Васко Алагьозов — разказва ми по-късно Иван Белчев — и гостите отседнаха в неговата къща. За охрана в селото изпратихме двамата членове на селската милиция — Григор Митов Полизов и Григор Крапев. За по-голяма сигурност и със съгласието на Даме изпратихме Васил Алагьозов да отиде към черквата уж на богослужение, а на жена му възложихме да стои до

205
 
обяд в двора и доколкото забележи, че двамата турци от Пехчево идват да излезе и да ги посрещне по-далеч от къщата, за да ги упъти да търсят мъжа й Васко към черквата. Тя така бе и направила. Изглежда, обаче, че турците не й бяха повярвали, защото заптието, което придружавало собственика на пасището, Мула Алиов, още не изслушал докрай обясненията на жената на Алагьозов, изведнъж се бе вмъкнал в двора на къщата, бързо изтичал по стълбите и се упътил точно към стаята, в която се намирали гостите. Той бе чул нашия разговор, разбрал че сме комити и бързо слезнал в двора на къщата. С разтреперан глас бе извикал: „Ефенди, в къщата има баш комити!” И се скрил в мазето.

Мула Алиов също се уплашил, блъснал силно към двора жената на Алагьозов и се заслонил зад ъгъла. По същото време през задния вход на къщата дотича Григор Полизов и още от вратата започна да вика: „Братя, излизайте и веднага бягайте навън, защото в селото пристигна турски аскер и башибозук от Берово, и веднага се упътиха към Белчовата махала.”

Като разбрахме, че сме изложени на сериозна опасност, ние взехме бързо решение: да се измъкнем незабавно от къщата и от селото и да се упътим към планината. Даме и Карчев взеха пушките и заедно с Полизов изтичаха през предната врата, но турчинът, който се бе скрил зад ъгъла, откри веднага огън по тях и успя да нарани Даме Груев в десния му крак. Започва да стреля и по Григор Полизов, но вместо него, тежко наранява жената на Алагьозов. Като чухме пукотевицата около къщата, аз, Сандо Китанов и Георги Попстоянов веднага се измъкнахме през задната врата и започнахме да се прехвърляме през плетищата на съседните къщи, но веднага бяхме забелязани от идващия турски аскер, който откри силен огън срещу нас. Ние отговорихме също с огън по турските войници. В завързалата се престрелка турците убиха Георги Попстоянов от с. Владимирово. Ние двамата със Сандо Китанов продължавахме да се отбраняваме и да се прехвърляме през плетищата. За мое голямо щастие, случайно се натъкнах на една наша съселянка, която носеше сено, за да храни овцете. Аз

206
 
легнах до един плет, като и казах да ме покрие със сено. Тя веднага стори това и по този начин спаси живота ми от неизбежната смърт...”


Сандо Китанов, който почти успял да се измъкне от селото невредим, двама турци го настигнали накрая на селото, искали да го заловят жив. В завързалата се престрелка вражески куршум смъртоносно го пронизал в главата. По това време Даме Груев и Георги Карчев успяват с помощта на селския четник Григор Крапев да се измъкнат от селото. Тяхната цел била да стигнат час по-скоро в балкана, до връх Петлец, където мястото бе удобно за укриване и за отбрана. Но раненият Даме трудно се движил, кръвта от крака му оставала алена диря по снега, а по нея вървели и преследващите ги турци. Близо до връх Петлец те се натъкнали на идващия аскер откъм с. Владимирово. Даме и Карчев веднага взели удобна позиция и в завързалия се ожесточен бой те се сражават упорито и достойно. Борбата продължила цели два часа, но силите били неравни, положението безизходно. Така на 23 декември 1906 г. Даме Груев и неговият верен другар Георги Карчев, прихлупени един до друг, посрещат геройски смъртта.

За отбелязване е фактът, че турците въобще не подозират, че са убили вожда на организацията Даме Груев, за чиято глава султанът бе обещал хиляда златни лири. Турските власти разрешават на малешевци да вземат труповете и да ги погребат по български обичай. Телата на убитите бяха докарани на коне в с. Русиново от селянина Алексо Попстоянов.

На 24 декември 1906 г. още рано сутринта, се разнесе страшната вест, че през вчерашния ден при сражение с турския аскер на връх Петлец са убити Даме Груев и околийския войвода Сандо Китанов. Аз бях тогава в 5 клас на българското прогимназиално училище в с. Владимирово. През този ден нашите учители бяха много развълнувани и с тъжни лица. Всичките ученици бяхме построени в двора на училището и директорът Костаки Гавритов с развълнуван глас и със сълзи на очите ни каза: „Скъпи ученици, за българското население в Македония, този ден е траурен. Вчера горе в балкана, над с. Русиново, геройски е загинал в сражение с турския аскер големият народен

207
 

син, вождът на ВМОРО — Даме Груев. Предлагам с едноминутно мълчание да се преклоним пред светлата памет на великия апостол.”

През този ден в с. Русиново се бяха събрали много хора, дошли от съседните села Владимирово, Ратево, Берово, Пехчево, Панчарево, Будинарци, Мачево, Митрашинци и други, за да присъствуват на погребението на Даме и неговите бойни другари. Всички убити бяха погребани в един гроб, пред селската черква в с. Русиново. От присъствуващите нямаше човек, който да не плаче. Плачеха всички, защото разбираха каква е загубата за българското население в Македония и Одринско, загубата на ВМОРО и революционното й дело. [649]

Турците узнали за имената на убитите след няколко дни. Радостта им била голяма. Най-после загинали и ръководителят на ВМОРО — Даме Груев и друг неин виден деец, войводата Сандо Китанов. Победата за тях била толкова значителна, че поискали възнаграждение за участвувалите в боя офицери и войници. Ето документа, в който се говори за това:

„Великото везирство до Военното министерство:

Съобщаваме за сведение на ваше превъзходителство, че главният инспектор на румелийските вилаети с тезкерето си от 10 зилхидже 1324 г. (10. I. 1907 г.) под № 1050 съобщава, че от четирима разбойници (комити, б. а.), убити в каазата Османие, единият е Даме Груев, вторият — Сандо, т. е. Александър Китанов, а третият — Карчо, родом от гр. Кукуш.

Понеже още преди време беше разгласено, че за премахването на Даме Груев ще бъдат дадени 1000 лири награда, твърде справедливо е да се възнаградят всички, които са допринесли за неговото убийство и това на другарите му...”

Списъкът е предоставен на височайше благоусмотрение.

14 януари

Мехмед Фериад велик везир [650]


649. Спомените на Борис Пендев за гибелта на Даме Груев са публикувани във в. „Пиринско дело”, бр. 4, 7 януари 1972.

650. Вж. Статията на Танова, Спасина Хисарлъшка. „Подвиг — съхранен в народната памет”, публикувана във в. „Пиринско дело”, бр. 225 от 25 декември 1981.

Не всички подробности около смъртта на Даме Груев са изяснени, но някои документи сочат, че той става жертва от предателство от страна на сръбската пропаганда. С поверителен рапорт № 55 от 26. I. 1907 г. Димитър Ризов, български дипломатически агент в Белград, съобщава на Министерството на външните работи за реакцията в сръбската столица след гибелта на Даме Груев. Сред четническите кръгове в Белград по това време открито се говори, че той е предаден на турските власти от сръбския войвода Йово Стойкович. Последният, заедно със своята чета е изпратен към края на 1906 г. в Малешевско със специална задача да следи движението на българските чети, да, ги предава на турците, ако сам не е в състояние да ги унищожи. (ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а. е. 2494, л. 42—43.)

208
 

Населението в Малешевско и Горноджумайско изплакало скръбта си по тяхната загуба в песента:

„Двама войводи, мамо, двама убити —
Сандо Китанов и Даме Груев...”


А българското население из цяла Македония и Одринско също наскоро запява тъжна песен за апостола Даме Груев:

„... Дойде, майко, края на моята младост,
щастлив и смъртен час и за мен.
Сестрина нямам да спохожда на моя гроб
                                                            осиромашен,
ни невестина нямам да дохожда,
да пролива две сълзи за мен.
Не плачи мила майчице, за син ти Даме.
Ако Даме падна, геройски той загина
и на врага, той жив не се даде.
Както Караджата и Ботев и той падна
                                                            в неравен бой.
Макар и Гоце Делчев да падна,
на Европа и той всичко доказа...
И никой не ще ни нарушава вековния мир,
сал тебе, майко, ще смущава
невесел, спомен заради него и мен”.


В годините преди младотурската революция в Малашевско-Пиянечкия край положението на населението било адско. Под ударите на турските власти и

209
 

тук както и в Битолско, Кумановско, Скопско, Щипско, Охридско и др. ежедневно падали убити българи. Този масов терор над българите в Македония бил добре известен и на чуждите дипломати в Турция и намерило отражение и в английските сини и френските жълти книги. [651]

През 1908 г. в Турция настъпват събития, които силно се отразяват в Македония, включително и в Малешевско и Пиянец. Още от края на XIX в. сред турските буржоазни сили и интелигентски среди се надигало все по-силно недоволство от съществуващата политическа система. Дори хора, произлезли от господствуващата турска класа, особено млади офицери — виждат причината за крайната изостаналост и военна политическа слабост на Турция в закостенелия режим на Абдул Хамид. На такава основа се заражда и под влияние на Руската революция от 1905 г. се засилва младотурското движение. То имало за цел да смъкне деспотичния Абдул-Хамидов режим, да реформира държавата и да доведе турската буржоазия на зласт.

Буржоазно-националистическо по своята същност, младотурското движение още със зараждането си излиза с декларация за широки демократични реформи и равноправие на всички народности в Турция.

Младотурците направили опит да влезнат във връзка с ВМОРО. Младотурското движение, което било подмолно, нелегално, незасегнало обаче турските маси. Главно затова то не можало да обедини демократичните сили на различните народности в Турция за обща борба против султанския деспотизъм. Все пак сред дейците на левицата във ВМОРО вече си пробивало път гледището, че разрешаването на македоно-одринския въпрос трябва да се търси в общата демократизация на Турция. Такова гледище, което съвпадало с декларативната платформа на младотурците, застъпват Павел Делирадев, Ангел Томов и други дейци на левицата в сп. „Одрински глас”. [652]

Младотурците имали особено силно влияние сред
 

651. Подробности за това вж. Влахов, Т. България и младотурската революция — Годишник на Софийския университет, т. III, кн. III — История, С., 1966, с. 7—39.

652. Влахов, Т. Кукуш и неговото минало..., с. 224.

210
 

младите офицери в Македония. Солун и Битоля били главните средища на тяхното движение. Затова младотурската революция започва в Македония и понеже младотурците не били свързани с масите, се изразява във военен преврат. [653] Изплашен, Абдул Хамид побърза да възстанови прословутата Конституция от 1876 г. Така се извърши младотурската революция, която по определението на Ленин остана чисто буржоазна революция, без да може да се развие като буржоазнодемократична. [654]

С обявяването на Хуриета (свободата) — така се нарече младотурската революция — вътрешната организация излиза от нелегалност. Яне Сандански излиза с манифест „Към всички народности в империята”, в който с горещи думи призовавал мюсюлмани и хиристияни с братски усилия да доведат докрай борбата против тиранията в името на свободата за всички народи в Турция. [655]

В Малешевско-Пиянечкия край вестта за станалата промяна — за Хуриета, се схваща като край на тиранията, на феодалния и национален гнет, като начало на пълно свободен живот. Неописуема радост обхваща народните маси. Стари турци и българи със сълзи на умиление се прегръщали. Много от комитите, които били в планината се прибирали в домовете си. В Малешевско и Пиянец започнало да се говори, че е настъпила нова ера на братство, равенство и социална справедливост. В Пехчево, който бил административен център на турската власт в Малешевска околия, било организирано голямо тържество, на което присъствували много комити, освободени политзатворници, а също и околийският малешевски войвода Славе Младеновски от с. Владимирово и неговите помощници Ефтим Левентов, също от Владимирово и Ангел Шопов от с. Панчарево. Но това опиянение на населението не продължава за дълго време. Турските заптии в Малешевско и Пиянечко, започнали да не се съобразяват с лансираните лозунги на младотурците и започнали отново да арестуват някои от
 

653. Пак там, с. 225.

654. Ленин, В. И. Съч., т. 25, с. 388.

655. Манифестът е даден изцяло от Делирадев, Павел. Яне Сандански. С., 1946, с. 30—32.

211
 

по-видните хора на организацията в този край. [656]

Младотурците, след като не изпълнили дадените обещания в първите дни на революцията, като не разрешили чифлигарския въпрос и като не подобрили консумативната способност на народните маси и вместо това започнали да го тероризират, народът в Малешево и Пиянец, а също и навсякъде в Македония отново запява:

„Хилми паша, пак царува
със старите паши.
Нови планове мъдрува,
Как да ни изплаши.
Не щем вече да сме роби,
На разни бегове,
искаме да сме свободни
в нашите домове...”


Тези условия наложили и една нова борба в Малешевско-Пиянечкия край.

През ноември 1909 г. младотурците гласували „Закон за бандите”, т. е. против комитите, който държал под отговорност цели семейства, от които някой член бил напуснал семейството си, а също и всички жители на селото, което би подслонило някой комитаджия. През лятото на 1910 г. започнали системни обиски в Малешево и Пиянец за изземване на намиращото се у хората оръжие, при което мирното българско население се подлагало на тежки мъчения. Околийският войвода Славе Младеновски, бил един от тези, който пръв схванал играта на младотурците и станал отново нелегален. Не изминало много време, последвали го и Ангел Шопов и други дейци на вътрешната организация в Малешевския край. Образуваната чета започнала отново да обикаля малешевските и пиянечките села. [657]

Обезоръжителната акция на младотурците се изявява навсякъде по районите и в Западна и Северна Македония. Но от нея най-много пострадали селища от Скопския окръг (Щипско, Кочанско, Малешевско и др.) кой повече, кой по-малко. Главно най-много по-
 

656. Пендев, Б. Цит. „Спомени”, с. 11—12.

657. Пак там.

212
 

страдал Щип, който бил обсаден дори с топове. Това говори много за възбудения дух на младотурците спрямо официална България, спрямо която било насочено обезоръжаването. Но обезоръжаването имало и локален характер на озлобление спрямо Щип и специално спрямо Скопския окръг, поради сведенията, които имала властта за тайните срещи на бивши нелегални по Овчеполието и другаде, на които срещи и конференции се обсъждал въпросът за възобновяване на ВМОРО. [658]

По силата на недоверието също и Христо Чернопеев в началото на февруари 1910 г. скъсва с младотурците и възобновява Струмишкия революционен окръг. По-късно става събрание на бивши нелегални дейци от вътрешната организация в гр. Варна. В София се събират наново Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Чавдаров, Занков, Дякона, Т. Николов, Апостолов и др. и изработват правилник. [659]

Бивши македонски революционери, намиращи се по това време в София, независимо от станалите съвещания и решения във Варна, се събират на едно общо събрание в салона на „Дюлгерското здание” в София през лятото на 1910 г. и избират Централен комитет. На това събрание присъствували Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров, Александър Протогеров, полк. Николов, Петър Чаулев, Милан Гюрлуков, Стоян Мишев, Дончо Златков, Лазар Фертика, Дончо Кратовски и др., които избират за Централен комитет на ВМОРО — Тодор Александров, Христо Чернопеев и Петър Чаулев. Задгранични членове били Христо Матов и Тодор Лазаров. [660]

Възобновената през 1910 г. ВМОРО възприема като основен метод на действие бомбените атентати по жп линии, мостове, държавни турски учреждения и пр. Ето няколко примери:

На 21 ноември 1911 г. на площада (чаршията) в Щип, група на ВМОРО възпламенява мощна бомба близо до „Чарши Джами”. Ранени са двама турци и един българин. Турските военни полицейски власти
 

658. Динев, А. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. С., 1934, с. 16.

659. Динев, А. Цит. съч., с. 18.

660. Пак там, с. 20.

213
 

веднага се нахвърлят срещу българското население, като убиват 20 души, раняват 262, безследно изчезват 7 души и ограбват десетки български къщи и дюкяни. Това злодеяние предизвиква страшно негодувание във всички окръзи на Македония, а също и в България. [661]

На 19 юли 1912 г. посред бял ден хора на ВМОРО възпламеняват две бомби на пазара в Кочани, които причиняват смъртта на 10 души главно турци. Турските власти вместо да търсят виновните за атентата се втурват по българските махали и къщи и извършват масови кървави погроми. На място убиват 39 души българи и тежко нараняват над 200 души, между които жени, деца и старци, много от които умират вследствие на тежките рани.

Тези варварски погроми, които по свирепост и резултати надминават Щипското клане от ноември 1911 г. предизвикват възбуда и негодувание до краен предел сред българското население навсякъде из Македония. [662]

Балканските държави, които с десетилетия се готвят за разпределяне на турското наследство, внимателно следят развоя на събитията в империята. Нито една от тях обаче не е могла да се намеси сама, не само защото трудно би се справила с такава тежка задача, но и защото другите балкански държави не биха им позволили. Следователно за евентуална война срещу Турция, балканските държави е трябвало да се споразумеят помежду си. Такова споразумение обаче, години наред се оказвало трудно осъществимо поради претенциите на Сърбия и Гърция към Македония, в която преобладава българското население, което под ръководството на ВМОРО води дългогодишна борба за освобождение.

В резултат на дълги преговори на 29 февруари 1912 г. между България и Сърбия е подписан съюзен договор. А след дълго протакане на преговори на 29 май 1912 г. е подписан „Отбранителен и съюзнически договор между България и Гърция”. [664]
 

661. Тошев, А. Балканските войни. Т. I, С., 1920, с. 323.

662. Пак там, с. 354—355.

663. Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония — 1912–1915. С., БАН, 1981, с. 16.

664. Пак там, с. 17.

214
 

България постига устно споразумение и с Черна гора, по силата на което двете страни си обещават всестранна помощ в случай на война срещу Турция. [665]

На 1 октомври 1912 г. България от името на съюзните държави изпраща нота до Турция и до великите сили с искания, които се свеждах до изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор, т. е. Македония да получи пълна административна автономия. Турция отхвърля такова искане. На 5 октомври 1912 г. България, Сърбия и Гърция обвявяват война на Турция. [666]

Десетки хиляди българи ог Македония, в т. ч. и от Малешевско-Пиянечкия край участвуват във войната срещу Турция. Над 30 хиляди от тях са редовни войници и офицери в българската армия. Близо 15 хиляди българи от Македония и Одринско, които не са служили във войската, образуват доброволчески корпус — Македоно-Одринско опълчение с 12 батальона: Дебърски, Битолски, Одрински, Охридски, Костурски, Кумановски, Велешки, Прилепски, Серски, Лозенградски и Солунски. Според родното им място доброволците се разпределят: от Битолска околия — 457; от Велешка — 449; Кочанска — 203; Щипска — 440; от Малешевска — 77; Пехчевска (разбирай Царевоселска околия, б. а.) — 16 и т. н. [667]

Доброволците от Малешевско и Пиянечко заедно с четата на ВМОРО в този край начело с войводата Стефан Чавдаров вземат най-активно участие в боевете срещу турците, като оказват ценна помощ на братската българска войска при освобождението на Източна Македония и преди всичко на Пиянечкия край. [668]

Заедно с целия български народ българското население от Малешевията и Пиянец, следят с трепет хода на военните действия и с възторжена радост посрещат всяка вест за победата на българската армия. В желанието си да се сложи край на войната малешевци и пиянечани били готови да окажат всякаква подкрепа на българската войска. По-голяма част от доброоволците в сформирания през октомври 1912 г.
 

665. Пак там.

666. История на България. Т. II, с. 255.

667. Гоцев, Д. Цит. съч., с. 44.

668. Пендев, Б. Цит. „Спомени”.

215
 

партизански отряд в София под командуването на подпоручика от запаса Никола Лефтеров, били от Малешевско-Пиянечкия край. [669]

Въоръжени с пушки и бомби и прекрасно обучени за бойни действия, този отряд представлявал една първокласна партизанска част. В деня на обявяването на мобилизацията, отрядът бил заел пътищата при Равнашка чука и Елешничка чука, Горноджумайско и прекъсва съобщенията между Горна Джумая и Царево село. Още стотици български патриоти от Пиянечкия край се стичат под командата на подпоручик Лефтеров. В никой друг район на Македония в тила на врага не били образувани толкова многобройни милиционерски отряди. [670]

Още на втория ден от войната — 6 (19 октомври) — подпоручик Лефтеров успява да установи връзка с настъпващата по долината на Струма 7-ма Рилска дивизия, като дават ценни разузнавателни сведения за разположението на силите и вражеските войски. Същевременно доброволците от Малешево и Пиянец водят бой с турски части при Равнишка чука. Пристъпите на турците били отбити със загуби. Те не могли да заемат Лещанска и Пиянечка чука, за да възстановят комуникациите в своя тил. По този начин, когато 7-ма Рилска дивизия, командувана от генерал Тодоров, настъпва в този край срещу противника, в тила му вече действували доброволци на подпоручик Лефтеров. [671]

Отрядът и милицията на ВМОРО в Малешевско оказват ценно съдействие на българската войска в ранното утро на 8/21 октомври при разгрома на една турска рота в м. Занога, близо до Пехчево. Вражеските войници били изтласкани с удар „на нож” от техните окопи. Но в този момент се появяват нови турски сили, които контраатакуват. И те са разбити и отхвърлени. Това било първата голяма победа на малешевските доброволци и милицията. Много от тях за първи път влизали в стълкновения с врага и това било бойното им кръщение. [672]

В своя дневник за боя при Занога и за общото
 

669. Гоцев, Яне. Цит. „Спомени”.

670. Митев, Йоно. Въстаници и доброволци. С., НСОФ, 1969.

671. Пак там, с. 286.

672. Пак там.

216
 

отстъпление на турската войска на 8 октомври 1912 г. подпоручик Лефтеров пише следното:

„Турските батальони тоя ден грозно отстъпваха. Войниците се отцепваха и бягаха, а офицерите се задоволяваха само с отстъпващите войници и се стремяха да вземат дълъг път към Струмица. Християните, които им бяха обозни и караха храна и бойни припаси, оставяха обозите и бягаха към българската войска.” [673]


На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров потегля към гр. Пехчево със стотина доброволци и 300 души местна милиция. Използувайки падналата мъгла, турските войски без бой отстъпват на юг. Населението в Пехчево веднага изпраща куриер, за да съобщи, че турската войска е избягала от Пехчево към Берово. Доброволците и една рота от 7-ма Рилска дивизия влизат в Пехчево, посрещнати радостно от цялото българско население. Турците се оттеглили така бързо, че не успели да приберат оръжието от складовете, или поне да го направят негодно, като вземат затворите на пушките. Взетото от складовете оръжие подпоручик Лефтеров раздава на милицията. След това отрядът тръгва на юг. [674]

Малешевци и пиянечани заживяват с радостната мисъл, че е настъпил вече краят на турското владичество, че е изгряла и за тях свободата.

Като войници в сформираната през пролетта на 1913 г. малешевска бригада заминават ентусиазирани доброволци и за тракийския боен театър, изпратени тържествено от цялото малешевско българско население. [675]

В резултат на Междусъюзническата война през 1913 г., която е подготвена и умишлено провокирана от сръбската и гръцката управляваща буржоазия, доминиращото българско население във Вардарска и Егейска Македония, в т. ч. и в Малешево и Пиянец попадат отново под жесток национален и политически гнет. [676]

Новите робски условия в Малешевско-Пиянечкия край наложиха и нова борба срещу сръбските поробители. [677]
 

673. Пак там.

674. Пак там.

675. Пендев, Б. Цит. „Спомени”.

676. Гоцев, Д. Цит. съч., с. 52.

677. Пак там.


[Previous] [Next]
[Back to Index]