Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912
Славе Гоцев
 
I. Социално-икономически и политически предпоставки за национално-революционните борби в Малешевско-Пиянечкия край през 60-те и 70-те години на XIX век

   3. Национално-революционното движение през 70-те години на XIX век

E. Отзвукът от въстанието
 

Разловското въстание от 1876 г. избухнало в момента (две седмици след Априлското, б. а.), когато почти всчики очи били обърнати към героичната борба и масовите погроми в останалата част на България. Въпреки това обаче още в началото то намерило отражение и било отбелязано като сериозна проява на българското революционно и освободително движение от местни дейци и чужди представители и журналисти.

У нас сведения за избухването и за жестокото потушаване на въстанието проникнали само в някои български вестници. Те били заети твърде много с обилните сведения за въстанието в другите райони на страната. [313] Във в. „Български глас”, бр. 8 от 8 юни 1876 г. кореспонденция от Русчук съобщава, че „в селата Кочани (с. Лъки, Кочанско, б. а.) и Малешево {селата Разловци и Митрашинци, б. а.) са се подигнали български въстаници. Тия въстаници като поминали през Разловци, подигнали това село на оръжие. После минали през с. Митрашинци, дето станало кръвопролитно сбиване между турските власти и българските въстаници. От турците паднали много души, въстаниците загубили само 19 души. От Скопие са изпратени 400 души турци да ги преследват”. Във в. „Зорница”, излизащ в Цариград, бр. 23 от 18 юни 1876 г. е поместена дописка за малешевското въстание. В умерен тон с оглед на цензурата той съобщава и за бедствията на населението в Малешевско-Пиянечкия край вслед-
 

313. Пак там, с. 118.

86
 

ствие башибозушките жестокости. Сведения за въстанието в Малешево и Пиянец, макар и в неточен вид съобщава и в. „Български глас”, година I от 25 май 1876 г. „Пишат ни из Солун, че храбрият войвода дядо Ильо се появил в Струмишката околност (разбирай Малешево, б. а.) с една доста добре оружена чета. Това ни дава голяма радост, защото всяко турско сърце ще да замръзне по ония страни от появяването на тоя непобедим юнак. И в Македония въстание...”

Същият вестник, бр. 15 от 27 юли 1876 г. пише: — „Пишат в „Обзор”, че в Македония числото на въстаналите българи се състояло на 4000 души и че тяхната позиция е недостъпна и се защитава юнашки. Недостатъкът в оръжие е причина дето много села са готови и не могат да въстанат... Един фабрикант е обещал на българския комитет да го снабди с 1200 до 2000 пушки.”

В писмо от 30 юли 1876 г. кюстендилският владика Иларион също уведомява Българската екзархия за събитията в с. Разловци. Стараейки се да омаловажи политическия характер на въстанието, той изтъква като причина неудовлетворението на селяните от тяхна жалба срещу неправдите на един спахия. [314]

Представяйки събитията в с. Разловци като лично дело и законна самоотбрана, Иларион искал да внуши на Екзархията, че тя трябвало да защити обвинените и преследваните несправедливо християни от епархията му като бунтовници.

Известия за Разловското въстание достигнали веднага и до София. Известната учителка и патриотка Йорданка Филаретова, която по това време редовно осведомявала руския консул в Пловдив — Найден Геров — за положението на народните маси в този край му съобщила и за останалите събития в Малешевско-Пиянечкия край. „В Малешево, в Македония, с. Разловци по причина, че 18 души от селото излезли прости хайдути без никаква цел за въстание... Осман ага юзбашия от София изгоре и разсипа цялото село.” [315] Й. Филаретова подобно на кюстендилския владика Иларион изтъквала нарочно липсата на политически ха-
 

314. Априлското въстание. Т. 2., С., 1955, с. 81—82.

315. Из Архива на Н. Геров. Т. II, С., 1914, с. 644—647.

87
 

рактер на събитията в Пиянечко и хвърляла цялата вина върху онези 18 души „прости хайдути”, с цел да предизвика застъпничеството на Найден Геров пред руското консулство в Цариград и пред Международната комисия за оправдание на арестуваните българи от този край.

Сведенията на учителката Йорданка Филаретова, дадени на Найден Геров напълно се потвърждават и от данните, които през август и септември 1876 г. са дадени на руския консул в Солун от един от струмишките първенци, българина Мито Мишов и от двама беровци — поп Атанас и Илия Стоилов. Мито Мишов разказал подробно не само за неговото арестуване, но и за арестуването на още 6 души търговци от Струмица, за закарването им в Пехчево и за техните измъчвания в затвора. М. Мишов разказал също пред консула, че каймакамът в Пехчево упорито настоявал .да изтръгне признания от него, че „Димитър Попгеоргиев Беровски му е бил изпращал писмо и че то е било прочетено на всеослушание във фабриката за спиртни напитки, собственост на някои си Ставро, също от Струмица и в което „разбойникът Мито Попгеоргиев им бил писал, че щял наскоро да дойде при тях и настоявал те да се готвят, за да се вдигнат с оръжие срещу турците”. [316]

Тези сведения на Мито Мишов, споделени пред руския консул в Солун, имат изключително голямо значение, защото потвърждават предпоставките, че в плановете за вдигане на въстание е било включено не само селското население, но и градското и в конкретния случай работниците от спиртната фабрика на струмичанеца Ставро. [317]

Има значение също така и изложението, което направили пред руския консул двамата беровци — поп Атанас и Илия Стоилов. След като разказали за избухването на Разловското въстание, за.убитите турци от въстаниците в с. Митрашинци и за жестокостите, които били извършени от турците при потушаването на въстанието, те му съобщили също така, че в 12-те малешевски села били арестувани 43 коджабашии, све-
 

316. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 43.

317. Лапе, Л., Цит. съч., с. 43.

88
 

щеници и чорбаджии, и че семействата на Димитър Попгеоргиев и братята му били интернирани. [318]

За ръководителя на въстанието Димитър Попгеоргиев се казва дословно. „Преди той не живееше в Малешево, постоянно странствуваше в течение на три години по разни места, поради разпри със струмишкия митрополит.” Друг съществен момент в това донесение е съобщението, че всичкото оръжие, намиращо се у селяните, било събрано и предадено на турските власти. [319]

Във в. „Зорница”, бр. 25 от 18 юни 1876 г. е поместено писмо от съпругата (попадията) на поп Стоян Разловски, продиктувано от скопския митрополит. В него се съобщава и издига високо глас против опустошенията в Малешевско-Пиянечкия край, направени от аскера и башибозука, за заграбените храни, добитък и т. н. Този протест чрез вестника предизвиква назначаването на една комисия за разследване на случая.

Всички данни, изнесени дотук, говорят съвсем красноречиво и неопровержимо, че въстанието в с. Разловци през 1876 г., макар и да не се е разширило из цяла Македония поради създалите се неблагоприятни обстоятелства, е носело всички белези на едно организирано движение; че въстаниците в този край се вдигнали на оръжие и са мрели като българи, че това движение е всъщност едно звено от общата борба на българския народ по време на Априлската епопея и че е „отглас на Априлското средногорско въстание”. [320]

Тези факти са силен и съкрушителен удар върху всички онези фалшификатори на историята в чужбина, както напр. скопските историци, които се опитват да характеризират Разловското въстание не като българско, а „като проява на някакво самостойно македонско въстание”. Такива политико-пропагандни твърдения, както може всеки да се убеди, са лишени от всякаква научна обоснованост. Те са кощунство към паметта на героите, дали живота си в името на свободата и националното достойнство.
 

318. Пак там, с. 44.

319. АВПР, гл. А, VA2, 1876 г., д. 907, л. 128—129. (Цит. по Дойнов, Д., пос. съч. с. 120.).

320. Кирил патриарх Български. Съпротивата..., с. 76—77.

89
 

Сведения за избухването на Разловското въстание достигнали и до Сърбия. В дописка от 2/14 юли, излизащ в Нови сад в. „Застава” пише: „Въстанието като че ли е почнало и в Македония. В с. Малешево (с. Разловци, б. а.) са се побунили българите, убили са заптиите и турците, които са били там, и са отишли в планината. Това те са извършили и в други места.” В следващата дописка под заглавие „Въстанието в България” вестникът пише: „И в Македония са се появили български въстаници — те наброяват 40 000 души.” [321] В тези дописки въстанието в с. Разловци се разглежда като проява на общобългарското Априлско въстание, което избухва последователно в един или друг район.

Разловското въстание намерило също така отражение и в съобщенията на чуждите консули в Солун по това време. Така например австрийският консул фон Каири в донесение до граф Андраши от 17 юли 1876 г. съобщава, че „Местното управление — вярва, да е било открито едно съзаклятие между българските жители на гр. Струмица и селата на планинската околия Малеш”. [322] Поради това жителите — християни от Струмица били разоръжени, към Малеш били изпратени от Скопие две дружини башибозук. Щяла да бъде извършена очна ставка между струмичани и компрометираните лица в Малеш. Австрийският консул съобщава също, че „Из различните части на вилаета са изпратени полицейски агенти, за да разкрият разколенията на българското движение”. [323]

В друго донесение до граф Андраши от 12 юли 1876 г. същият консул съобщава, че „Една извънредна следствена комисия, в състав от трима членове на Диван Темиз (Апелативен съд) по име Ефкал ефенди, Нано ефенди и Хасан бей и двамина членове на Темиз Хокук (Първоинстанционен съд) по име Ибрахим бей и Стерьо ефенди, под шефството на председателя на втория споменат съд по име Ахмед бей, е била изпратена в Малеш, за да разследва компрометираните български въстаници и жители на оня край...” [324]
 

321. „Застава”, № 98 и 107, 2/14 и 18/30 юли 1876.

322. Кирил патриарх Български. Принос..., с. 176, док. № 44.

323. Пак там.

324. Пак там, с. 181, док. № 50.

90
 

Информация за въстаническата подготовка и избухването на Разловското въстание имало и английското консулство в Солун. В доклад на посланика Блънт до английския посланик в Цариград Елиът, с дата 13 юни 1876 г. се съобщава за вълненията в Македония през пролетта на 1876 г. В него се съобщава също така за въстанието в Малешево, което определя като въстание на българи, и за усилията на турските власти да разкрият създадения според него под чуждо (руско) влияние „български комитет” в Солун. [325]

В докладите на Блънт се дават важни данни за българските национални чувства на населението в Македония. Навсякъде в неговите доклади се говори за българи и за българско население в Македония. В един от неговите доклади е описано ярко тържественото посрещане на българския владика в големия български град Велес. Пристигането на владиката в този град предизвикало „силно движение” сред българското население в Тиквеш, Малешево, Радовиш, Струмица, Петрич, Мелник, Дойран, Кукуш и др. места. [326]

Руското консулство в Солун имало най-пълна осведоменост за характера и размерите на въстанието и действията на разловските въстаници. Веднага след въстанието и последвалите насилия и жестокости в руското консулство по понятни причини идвали десетки българи да искат закрила. [327] Консулството пристъпило към записване на техните разкази или пък получавало изложения, написани от самите тъжители на български език, който препращало на руското посолство в Цариград. [328]

Първият руски доклад, в който се отбелязват събитията в Малешевско, е от 18 май 1876 г. В него се съобщава, че в Малеш и Струмишката област, са изпратени бойни запаси, „където по слухове християнското население е неспокойно. От Струмица били доведени 1 свещеник и 1 лекар — грък, заподозрени в подстрекателство”. [329]

Главната причина за неуспеха на Разловското въс-
 

325. Христов, Хр. Цит. съч., с. 69. (Доклад от 13 юни 1870 г.).

326. Пак там, с. 68. (док. от 2 февруари 1874 г.).

327. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 120.

328. Пак там.

329. Пак там.

91
 

тание е това, че то избухва преждевременно, без организаторите да били успели да обиколят всички райони и да завършат цялостна подготовка. Турските власти били по следите на революционните дейци и се готвели да им нанесат удар.

Друга причина за погрома на въстанието е обстоятелството, че то не било вдигнато едновременно във всички подготвени селища и по този начин придобило разпокъсан характер. Но за неуспеха на въстанието главна роля изиграло обстоятелството, че въстаническите действия в Малешевско-Пиянечкия край са се водили откъснато, некоординирани с военните действия на другите революционни окръзи в България. И турското правителство, което разполагало с големи сили, могло още в самото начало да вземе всички мерки за неговото смазване.

Макар че тук не е възможно да приведем подробен доказателствен материал, за да се разкрие страшната картина на народните страдания в Малешевско-Пиянечкия край и съседните им райони, след въстанието, достатъчно е да отбележим според запазените и до днес народни предания, че грабежи, насилия и убийства са вършени из всички селища в Източна Македония. Така например въпреки пълното разорение на някои села, турските власти започнали да събират принудително неплатения държавен данък. Този данък бил събиран с големи насилия и жестокости: побоища, яздене на българските селяни-мъже, изнасилване на жените и пр.

За отбелязване е фактът, че в Малешевско-Пиянечкия край в процеса на подготовката, както по време на въстанието, тук бил направен опит, който послужил като основа за последвалите по-късно организирани борби и въстания.


[Previous] [Next]
[Back to Index]