Македония под сръбско иго, 1913-1941, Стоян Бояджиев

Органи на сръбския терор
 
 
Ежедневният и повсеместен терор се е възлагал на армията, жандармерията и потераджийските чети.

В Македония е била дислоцирана по гарнизоните 40 000-на редовна сръбска армия. Жандармерийският корпус е в състав от 11-12 000 души. Трябва да са има предвид, че в цяла Югославия е имало на служба 17 060 души жандармеристи. Докато в останалата част на Югославия се падало по 1 жандармерист на 1570 души, то в Македония 1 жандармерист се падал на 102 жители, т.е. 15 пъти повече жандармерия е настанена в Македония.

Всъщност войската, жандармерията и контрачетите били в непрекъсната война с местното население и четите на ВМРО. На войската и жандармерията съдействали контрачетническите потери. Те са съставени от неуточнен брой лица от бившите сръбски четници, местни предатели и ренегати, насилстяено мобилизирано местно население и членове на сръбските националистически организации.

Такива са "Ориуна" ("Организация югословенских националиста"), "СРНАО" ("Сръбска национална омладина"), "Ядранска стража", "Народна Одбрана", "Сокол", "Бела рука", и най-вече "Удружение против бугарских бандита". Лично място в това "Удружение" заемали разни родоотстъпници, които са били членове на ВМРО, но са отстранени заради злоупотреба или вулгарни изстъпления и поради това са минали на служба при поробителите на своя народ. Между тях си Стоян Мишев, бабалък на президента на Република Македония Киро Глигоров, злоупотребил с организационни пари.

Той избягва в Белград и след 6 месеца се връща като шеф на "Удружение". Убит от ВМРО. Други предатели са Михайло Каламатиевич, родом от Щип, избягал в 1941 г. в чужбина, Ване Арсов от с. Долани, Щипско, убит от ВМРО, Мито Соджукаро от с. Соколарци, Кочанско, убит от ВМРО, Илия Пандурски, роден в с. Дуботица, Пиринска Македония, убит от ВМРО, Сане Смилански от с. Долни, Щипско, убиец на бащата и брата на Ив. Михайлов. Сръбските власти поради отказа да им се подчинява, го заливат с бензин и изгарят.

Целият този репресивен апарат грабел, биел, убивал, плячкосвал имуществото на селяните. Под названието "екзекутива" или "одбор" жандармерията предпочитала да действа с потери, в които насилствено включвали местното население. Извеждали селяните на първа линия пред себе си, излагайки ги на сигурна смърт при сблъсък с четите на ВМРО. Когато при акции не са могли да се справят с дадена чета на ВМРО, жандармеристите сами убивали някои от селяните и ги представяли за убити от "комитаджиите".

За център на обучение на жандармеристите била създадена голяма школа във Валандово, най-голямата в Югославия. Дислоцирани са навсякъде: в околийските и общниските центрове, в полските и планинските села, по протежение на цялата граница с България, по дължината на жп линии и шосета. Навсякъде са създавани жандармерийски станции, и повечето случаи настанявани в местните училища. Където нямало такива, местното население е било мобилизирано да работи ангария на строежите им.

По протежение на жп линии на всеки 5 км са иззидани караулни постове. Броят на жандармите в тези постове, в караулните и казармите зависел от големината на населеното място. Във всяко околийско селище е имало по един взвод от 20-35 души, докато в селата те са 10-20 души. На територията на Малешевската околия била изградена втората по големина в Югославия казарма с дължина 105 м, снабдена с най-модерни по това време оръжия.

От 1921 г. започва непрекъснато увеличаване на личния състав на жандармерията. От тогава до 1934 г. в документите се говори не само за взводове, но и за батальони и бригади.

Тези сили са били лесно подвижни и прехвърляни непрекъснато. Така например от едно известие на коменданта на 4-а чета, първи батальон на Втора жандармерийска бригада за Радовишка околия на 13 май 1921 г. се вижда, че поради поява на "бугарски комити" на местната жандармерия в с. Смиланци (състояща се от 4 души) се изпраща цяла бригада. Поради поява на трима комити с. Съчево (Струмишио), от които единият се самоубива, а вторият успял да се укрие, само за останалия един - Тома Филев, в преследването взема участие цялата жандармерия и войската в гр. Струмица, която изпраща напред всички жители на селото, начело с брата и роднините на комитата. От 1920-1934 г. се води една перманентна война, в която, от една страна, са войската, жандармерията, потерите, а от друга, малочислените чети на ВМРО.

В Македония под сръбско иго всичко е подчинено на войската и полицията, Те са властни да правят обиск, когато и където намерят за добре, денем или нощем. Те са всесилни и си присвояват правата на общинските власти, живеят и се хранят за сметка на населението. Те не само не пазят имота, живота и честта на местното население, но посягат на него - грабят, малтретират арестанти и затворници и направо убиват по свое усмотрение. Унищожена е всяка свобода на движението. По пътищата имало твърде много военни постове (т.нар. "станици"), които са всъщност цели крепости, заобиколени с мрежа от бодлива тел. За да се отиде донякъде, дори на нивата за работа, трябвало разрешение ("дозвола"), което се получават срещу подкуп.

Има доста публикации от чужденци, допуснати в Македония, които твърдят, че са в страна с обсадно положение. Такива са например впечатленията на спецалния дописник Геди от в. "Дейли експрес" от 16.III.1928 г., на Анри Поззи - "Войната се връща", и др.

Жандармите фактически са по-големи и от самия жупан. За делата си не отговарят пред никого. Селяните биват събирани кой където е срещнат и отвеждани в потерята. Не им се позволява да отидат в къщи да си вземат хляб и дрехи и така скитали дни гладни и необлечени. Зимно време десетки измират от замръзване. В потерите селяните са невъоръжени и само с мотики вървят напред. Така тази "доброволна милиция" загива от умора, студ и глад.

Жандармерията граби на общо основание, арестува невинни хора и вземала откуп, за да ги освободи. В 1922 г. при атентат на жп линия Скопие-Белград при Лесковац загиват 11 жандарми, които се връщат в Сърбия, уволнени от служба в Македония. В джобовете на един само са намерени 75 000 динара в златни лири, а във всичките общо 500 000 динара в злато. Всичко това те успели да награбят от местното население.

Жандармерията е главният носител на терора. Нейният личен състав непрекъснато се увеличавал. През втората половина на януари 1923 г. за началник на Брегалнишки оиръг е назначен Добрица Маткович, една от най-мразените личности в поробена Македония. Той е бивш началник на УДБА в Белград. Първата му работа е да увеличи броя на жандармеристите. Създаден е още 1 конен полк с 4 ескадрона, 1 пехотен полк с 2 батальона, а съществуващия 47-и пехотен полк е подсилен с 2 батальона и едно картечно отделение.

Четите на ВМРО са в непрекъснат боен сблъсък с жандармерията. Сърбите дават голям брой жертви убити и ранени. В периода 1919-1934 г. са отбелязани 467 акции на четите на ВМРО, при които са убити 263 служебни правителствени лица, 185 са ранени и 268 цивилни лица са убити или ранени. От четите на ВМРО загиват, както следва: от Царевоселска оиолия - 8 души, от Кочанско - 7, Кратовско - 16, Велешко - 2, Струмишко - 7. В този период водачи на четите са Иван Янев, Владо Черноземски, Стойчо Кардулов, Траян Лакавишки, Атанас Калчев (тиквешки войвода), Гале Цингаров, Стефан Караджов, Панчо Михайлов, Ефрем поп Траянов, Христо Андонов (от с. Гърлище, Валандовско), Георги Въндев, Стоян Мандалов (от с. Стояново), Трифон Саев, Дончо Христов Ролев, Паргов и др. Имало и една чета на ВМРО, на Шабан Облешевски, съставена само от турци от Щипска, Кочанска и Радовишка околия.

На жандармерията било възложено да кръстосва в граничния пояс от Крива паланка до Струмица. С оглед спиране на колонизацията на Македония от сръбски и черногорски преселници, които заграбват най-плодоносните земи, четата на Иван Янев-Бърлю извършва набег над колонистите в с. Кадрифаково (Овче поле). За отмъщение великият жупан Добрица Маткович нарежда войска и жандармерия да навлизат в селата Брест, Ново село и Гарван (Лакавишко) на 3 март 1923 г. Изловени са десетки невинни селяни, жени и 12-13-годишни деца. От задържаните биват разстреляни 29 души. Наредени за разстрел са още 19 жители на селата. Тогава се намесват двама хърватски офицери, които е конете си застанали пред строените за разстрел и така ги спасяват. Друг вулгарен убиец е "големият" сръбски войвода Коста Пелянец, чиято банда избила 43 селяни от с. Фурка, Гевгелийско, между които жени и едно дете.
 
 
[Previous] [Next]
[Back to Index]