Закриване на българските училища
 

През учебната година 1896-1897 г. в Македония е имало основани и издържани от Ексархията 843 училища с 1306 учители и 31 719 ученици.

На заседанията на Международния съюз на ОН председателят на Съюза и член на Камарата на лордовете Цилби Дикинсън запитва проф. Ибровац, ръководител на сръбската делегация, какво е станало с тези училища. Проф. Ибровац отговорил, че те са били закрити автоматически.
 

"Първата работа на сърбите е, щом като пристигнат на някое място да затворят училището и да го обърнат в казарма. После свикват учителите и им заявяват, че те няма какво да правят тук, ако не се обявят за сърби. Непокорните се прогонват в България или се изпращат в затворите."

(Виж "Карнегиева анкета", стр. 233.)

Учителите и сьответните населени места са били свиквани и поканвани да подпишат декларация, че се отказват от Екзархията, която досега им плащала заплатите, тъй като тя ги е назначавала на работа. За в бъдеще те стават сръбски държавни служители и заедно с декларациите трябва да дадат молба за назначаване.

Така в Битоля са събрани всички учители и са им предложени по-високи заплати, като им е обещано да бъдат признати прослужените години при пенсионирането им. Учителите заявили, че те не могат да работят в разрез със съвестта си и да се отричат от българската си същност. Готови са да подпишат оставките си и искат като обикновени сръбски граждани да си намерят подходяща работа.
Отговорът е: "Вие сте получавали заплати от Екзархията, все едно България ви е плащала. Българите са наши врагове и затова ще ви считаме като агенти на вражеската страна."

Никой не обръщал внимание на възраженията, че те получавали заплатите си от общините, които издържали училищйта. "Който се счита за българин, да върви в България."

На 13 юли биват депортирани 30 учители през Прилеп и Велес в Скопие, където ги очаквали 17 души учители от Прилеп и 6 души от Ресен. Всички са закарани в Сърбия, в гр. Смедерево, където на 28 август са натоварени на един австрийски кораб и стоварени в българския град Лом. По същия начин се е постъпвало с всички останали български учители. На работа в новоучредените сръбски училища останали много малък брой екзархийски учители. Всички по-будни и образовани учители емигрирали в България и Америка.

Новото поколение учители от Македония минавали през сръбските училища и учителските школи в Сърбия. Те не са били назначавани на работа по родните си места, а били изпращани на работа в Шумадия, Косово, Банат.

Във Валандовска, Удовска, Новоселска, Босилковска, Конска, Лапавичка, Драгоевска и няколко сьседии общини с над 10% ученици са допуснати да работят само 3-ма учители, местни хора. Тази политика се е прилагала непрекъснато. Така например в края на 1927 г. битолският жупан Маткович пренасочил в Черна гора и Шумадия 120 учители, местни жители.

Вместо тях в Македония се назначавали фанатизирани сърби - в повечето случаи хора с ниска култура и интелигентност и с крайно ограничени педагогически познания. Белград ги счита като "национални ратници", а населението ги посреща враждебно. Те не вземали никакво участие в обществения живот - дружества, читалища, кооперации. Дойде ли денят за получаване на заплатите, отивали в града по за няколко дии на "запой" и "лумпувание". Много рядко се срещали учители, престояли в Македония повече от 3 години. Те нямали контакти с местното населеиие и дружали само с другите сръбски чиновници.

Влиянието на сръбските учители бива неутрализираио от влиянието на македонското родолюбиво семейство. Много малко са били македончетата, завършили училища, които говорили правилно сръбски. Следването в чужбина се разрешавало само във Франция и Англия. Давали се стипендии за следване в Белград, но никой не записвал да следва сръбска филология.

При ревизиите на учителската работа сръбските училищни инспектори преценявали работата на колегите си по това, как отговарят децата на въпроса. "Па ща си ти?" Колкото по-бързи и повече са отговорите "Я сам прави србин", толкова по-добра била оценката за работата на учителя...

Основната работа на сръбските учители е да помагат на властите за унищожаване на българските книги. В коридорите на училището висял надпис: "За всяка донесена българска книга ще се получи една хубава наша книга!"

Притежаването, четенето и разпространяването на български книги се преследвало съдебно. На 25.ХI.1927 г. в Кавадарци са били осъдени 4 българчета. Трайко Попов, ученик от 7 клас от с. Гявато, Гевгелийско, Тодор Ставров от Кавадарци, Георги Василев, абитуриент от Струмица, и Антон Георгиев също от Струмица, обвинени по чл. 1 от ЗЗД, защото са притежавали, чели и разпространявали български книги. На 4 години затвор са били осъдени щипяните К. Шекеранов и калфата му Димко Нацев, понеже в дюкяна им са били намерени един брой в. "Македонско дело" и един позив. Делото е гледано на 21.III.1928 г.

В една статия в сръбския в. "Политика" (19.ХII.1925 г.) проф. Станкевич пише: "Мнозинството от учителите, назначени в нашите училища, са развратнищи и пияници. Повечето учители са изпратени там за наказание поради проявена развратност."

Така зам.директорът във Велес Стеван Симич се е опитал да изнасили една ученичка, дошла по работа в канцеларията. По този повоп се вдигнал голям шум и бил изпратен един инспектор да накетира случая. След известно време излязъл царски указ, по силата на който Симич от зам.директор бил издигнат в директор първа класа.

В Македония във всички училища се преподавало само на сръбски език. При започване на училищните занятия учениците ставали прави и произнасяли трикратно: "Я сам прави србин; отац мои и матер моя су прави срби." Като се влезе в някое учреждение, например пощата, се виждал надпис: "Говори се само служебим иезиком!"

Фирмите на кръчми, бакалници, гостилници са заменени със сръбски надписи и названия. Преследвали се тези, които притежават грамофонни плочи с български песни. В Кичево през февруари 1928 г. са арестувани Мирчо Зарев и Зоре Цветанов Аршинов загдето в единия имало плочи с български песни, а в другия грамофон; На всички кафеджии, у които са били намерени грамофонни плочи с български песни, заведенията са затворени и срещу тях са заведени дела.

За пеене на местни народни песни при събиране на гости глобата е 150 динара. За носене на каскети, тъй като били български шапки - глоба 150 динара. Вместо каскети е позволено да се носят само шумадийски шайкач или шубари (сръбски кожени калпаци). Всички презимена били със заповед променени с окончания "ич" вместо "ов" или "ски".

Писма, адресиран и с окончание на фамилното име "ов", не се доставят. Не се допускат фирми с надпис "Македония".

[Previous] [Next]
[Back to Index]