Македония под сръбско иго, 1913-1941, Стоян Бояджиев

Ликвидиране на българската църква
 

Започва усилено да се прилагат правомощията на чудовищния декрет, с цел да се изкорени българщината в "Южна Сърбия".

Създадената със султански ферман на 28.II.1871 г. Българската екзархия в Цариград не е подмината също.

Още преди да бъде учредена Екзархията македонските българи отваряли свои църкви, манастири и училища. Това трябва да се подчертае.

Българите в Скопие още в 1829 г. поискали от Гръцката патриаршия в Цариград да им се изпрати владика българин. Историческата долномахленска църква "Св. Неделя" в Битоля е осветена на 13.Х.1863 г.

Костницата в църквата "Св. Спас" в Скопие е завършена на 1 март 1864 г. До основаването на Екзархията македонските българи били изградили църкви и открили около 180 училища. Така че противно на сръбската и гръцката пропаганда, не Екзархиява създава българската народност, а обратното.

Първите атаки се насочват към българските митрополити, назначени със султански фермани. Към 1912 г. в Македония имало седем български митрополии: Охрид, Дебър, Битоля, Скопие, Велес, Струмица и Неврокоп, а в Солун, Воден, Костур, Лерин, Кукуш, Сер, Драма, Мелник - има епископии.

С побоища, арести и заплахи българските владици за дни, а някъде и за часове, са изгонени от Македония. Изгонването им е краят на Екзархията и на Българската православна църква във "Вардарската Бановина". В Македония под сръбско има в владици, 833 свещенижи и 761 църкви. Сръбският патриарх Варнава дал нареждане всички свещеници да заявят от амвона, че са "прави срби", в противен случай да бъдат уволнени и изгонени в България, което е извършено за няколко месеца.

Под предлог, че искат да поправят старите храмове, сърбите започнали да ги измазват. Под новата мазилка изчезват българските надписи на ктитори и светии. Докато в скопската църква "Св. Димитри" заличавали надписите на българските гробове, в Охрид разрушавали всички гробища с надписи около църквата "Си. Климент" и премахнали плочата с надпис "Тук почива Григор Пърличев - български учител и народеи поет".

В църквите са поставени именници със сръбски имена, по които да се кръщават децата. Забранено е честването на "имен ден". Вместо него се нарежда всеки дом да си избере името на един сръбски светец, който трябва да се слави според сръбския календар. "Где ие Слава - ту ие србин."

Във Велес е разлепено съобщение до коя дата всеки дом да посочи кога ще празнува "Слава". Полицейски агенти със списък в ръка ходят от къща на къща на по-видните граждани българи и им съобщават, че банът иска да знае коя "слава" имат или кой светец са избрали да славят, за да ги почете този ден. Зловещо известният Жика Лазич сам е ходил да прави инспекция по къщите, като е съобщавал чрез полицаите си, че ще отиде лично той да им честити тяхната "слава". В този ден е трябвало задължително да гори непрекъснато свещ и да има "клоач" с варено жито, посипано с мляна захар.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]