Създаване на първата училищна община в Бързорек. — Йордан х. Константинов Джинот (живот и дейност). — Учители в Бързорек. — Създаване на втората училищна община в западната страна. — Учители в западната страна. — Установяване на праздника Св. Св. Кирил и Методи за всенароден.
В началото на XIX век велешките граждани, като виждали ползата от
училищата, започнали да размишляват: как да образуват училищна община и
как да изнамерят средства за да се учат децата даром.
Според едни, липсата на средства било главното препятствие; според други, немали още понятие как требвало да се заведе общината, и най-после трети, бояли се от владиката да не им прати некой грък даскал, та да въведе и гръцкия език в училищата, за което много пъти им натяквал. Без съмнение, съществували и трите препятствия, но най-главното било липсата на силна воля у гражданите, особено у първенците. Затова се ограничили само: да направят некои и други постройки в училищата ; да заръчат на черковните епитропи да се грижат за чистотата на училищата, а чрез черковните клисари (слуги) да се метат училищата и снабдяват с вода за пиене и пр.
Около 1802—1805 година, в двете общини вече наброявали, 20-тина момчета — големи ученици, които са се приготовлявали за свещеници и калугери и са учели Апостолът, Евангелието и черковното пеение. Но като немали книги за писане заличавали писаното върху стари кожени книги (пергаментни) и то преимуществено ония, които не са могли да ги четат — глаголицата, та върху заличеното са писали ново писмо. Второ, 30—40 ученика, които учели наустница и псалтир и трето, 100-тина ученика и от двата пола, които учели азбуке. Последните понеже имали книжки — буквари, то Хаджи Стефко Урумов, около 1805 година им написал около 20—30 таблици от азбуке, слогове, речи, изречения до молитви и даже философски мъдрословия, но толко искусно написани, щото всеки ги мислел за печатани. Тия таблици окачени по стените на класната стая служели за обучение на учениците в училището над параклиса Св. Георгия.
В западната община се настанил да учи децата около 1800—1818 година Давче Ангелов Станин, родом от Велес, който бил много грамотен и написал дори некакво си тълкувание, което може би и днес се съхранява в къщата на некое от по-интелегентните семейства във Велес.
9
В същата година, Петруш х. Михов, родом от Велес, написал Църковна катавасия, с много тропари и обряди, за служене литургия, в която тук там имало нещо и на гръцки, но било написано със славянски букви и на славянски текст. Тая книга е била много искусно написана, като да е напечатена. В 1826 година е била подвезана в Цариград от баща му Михо и от братята му Георги и Косте. До скоро се намирала у Георги Менкаджиев, от дето по-късно е изчезнала.
Около 1810 година, се настанил в Бързорък, даскал Митре [5] или Митре Българмицев, родом от с. Нагоричино, Кумановско. Той е бил един от най-добрите и примерни даскали и сладкогласен певец в черквата. Носил е карцула чохена или кожена черна шапка. Той е учителствувал във Велес около 45 години, от които 22 години като частен, полуобщински и 23 години общински учител. В последните години учел е само момичета. Неговите ученици и ученички, със стотини се броят само в града, а освен тех, в околните градове и села са се разпространили доста грамотни търговци, учители и свещеници. Той около 1855—1857 година, се отеглил от училището, защото вече невиждал, а около 1865 година умрел от старост. Той оставил двама синове, които били добри певци в черквата.
Около 1810—1830 в западната община се настанил друг ветеран, даскал Пано, родом от Велес, който дълги години учел децата и от двата пола на книга и църковно пеение. Той знаял и нещо по гръцки.
Около 1820—1835 година, двама нови даскали са се настанили : единия в Бързорък Янко Скатев, родом от Велес; а другия в Западната страна Коце, син на поп Наума, който тоже учителствувал около 15 години.
Около 1820 година гражданите, особено по-бедните, почнали да натякват на първенците: че вече е време да се нареди общинско управление, което да се грижи за безплатното учение на бедните; да тури ред в училищата; да прочисти учителите, като остави само по-добрите и да снабди училищата с книги, по които да учат децата и пр. Вследствие на тази агитация, събрали се първенците в една от стаите на Бързоречкото училище и като взели пред вид: че още нема парични средства за да се обърнат училищата на общински (безплатни); че нема книги и пособия за училищата и пр.: то взели следните мерки: 1) заръчали на черковните епитропи, щото от приходите на черковите да се плаща за 20 ученика и за 10 ученички бедни ; 2) заръчали на тия търговци от помежду си, които отивали по търговия в Бълград, Буда Пеща, Виена, Брашова, Букурещ и др., да купят учебници и географски карти за училищата, и да търсят некой добър от новата система учител; и 3) направили и некои разпореждания в черквата в смисъл да се увеличи прихода от свещи, дискуси и пр.
Едва в 1824 година некои от гореупоменатите търговци донесли неколко екземпляра буквари напечатани в Брашова от
10
Петър х. Берон ; други донесли пак буквари, напечатани в Будин в 1826 година от Василий Ненович, които тутакси били въведени в училищата; а трети направили парични подаръци.
Търговците велешани: Зафир Ангелов, Ангелко Палашов и Яню х. Георгиев Свакяров, като отивали за Виена и Пеща, в последния град ги срещнал учителя на Славяно-сръбското училище в Земун, Георги Захариади, и им препоръчал издадената от него „Славянска граматика”, напечатана в Будин в 1832 година. Те, след като чули неговите обяснения, записали се за спомоществователи и на връщане взели по неколко екземпляра, които и въвели във велешките училища. Характерно е, че записването на тримата търговци е станало в Пеща за което дословно четем следното: „Господ Йоан Хаджии Георг из Велеса!” „Господ Михаил х. Пано и Зафир Ангело из Велеса”, а четвъртия е бил записан като спомоществовател във Велес.
— „Велес, у Македонской. Господар Ангелко Палашов, Болгарин, Велики Търговец, любител книжества и основател Библиотеке Велеске.” Един екземпляр от тая славянска граматика имало у П. Урумов.
Същите търговци, след две години, донесли около 66 таблици, които били печатени в Белград, от габровския учител Неофит Иеромонах Рилски, за въвеждането в българскитъ училища на бейлланкастерската система — за взаимо обучение.
Всичко това ни показва колко са били редки в онова време, българските книги, а особено учебниците.
В 1832 година, първенците от Бързоръчката страна, се събрали в метоха Св. Георгий и като прегледали всичките сметки на епитропите от приходите на черквите и от разходите на училищата, избрали изпомежду си 6 души, от които 2-ма за черковни епитропи и 4-ма за училищно настоятелство; един от първите като касиер и един от последните като библиотекар на училищата. Така е била съставена първата училищна община във Велес [6], която прогласила: 1) че учението е вече безплатно, и 2) че на учителите ще се плаща от общината — от черковните приходи. Всичко това било извършено без формалности и без писмени актове, а просто устно и мълчешката, защото е съществувала опастност от турците или пък от владиката, за да не стане въпрос и съмнение, та да се спре и пропадне училищното дело. Доколко се помни за епитропи на черквите били избрани Т. Килисаров и Хаджи Тоне, а за надзиратели на училищата х. Димо Палашов, Давче Пулков, Кимо Лапев и Ангелко Палашев (библиотекар). Настоятелството до гдето намери главен и по-добър учител, оставило за такъв даскал Митре с 1000 гроша годишна заплата и двама помощници с 500 и 300 гроша заплата. Разделени били в три помещения : големи, средни и малки, обаче, мъжкии женски наедно. Ангелко Палашев, който се учил в Авсгрия, е бил най-млад от другите и понеже имал големо влечение към книгите завзел се да нареди в една училищна стая библиотека. [7] Покрай многото чер-
11
ковни книги, ръкописи на пергамент, имало и разни печатни книги: на славянски, на български, печатени в Солун, като: Камен падна от небето, Еврейте и Християнската кръв, Българско евангелие, печатено с гръцки букви в Солун и др.; книги печатени в Москополе, особено един речник на 4 езика, гръцки, български, латински и албански; 1—2 книги печатани в Ватоша; друга, печатена в Самоков; гръцки, печатени в Мелник; сръбски книги, печатени в Белград и в Будин; други печатени във Венеция и в Милано на илирически и италиянски език; 2—3 тома голем формат латински речник и 2—3 тома тоже голем гръцки речник и пр. пр.
Училищните настоятели давали сметка на 3—4 години в събрание, гдето пак са бивали преизбирани или пък на техното место са избирали други.
В 1837 година, училищното настоятелство условило младия учител Иордан х. Константинов — Джинот, родом от гр. Велес, за главен общински учител в Бързоречката страна, с 300 гроша годишна заплата.
Предполага се, че Йордан Хаджи Константинов — Джинот да е бил роден в 1818 год. в една проста къщица във Велес, махала Бързорвик, по настоящем ремонтирана и собственост на Илия Къртов, некогаш негов любим ученик.
Семейното положение на Джинот — се състояло: от баща му Хаджи Константин, добър българин и дългогодишен клисар (черковно-служител) в черквата Св. Спас на източната страна на града; майка му — Милица; братята му Хаджи Петруш и Хаджи Георги и сестра му Маца (Мария), богоязливи, трудолюбиви и честни българи на града. Въпросните членове от семейството на Джинот не са оставили следи от своята църковно-национална дейност във Велес.
Много малко се знае, какво образование е имал Иордан х. Константинов Джинота, къде го е получил и кои са били неговите доблестни учители [8]. По показания на едни велешани, некогашни негови ученици, Джинот първоначално се е учил при прочутия за времето си във Велес — учител — Митре, във велешкото българско училище Св. Георги, метоха на Рилската Обител; по късно се учил в Самоков на тъй нареченото в това време „Ново учение” при учителя Никола Самоковлията и най-сетне заминал за Солун, където е изучил Ланкастеровата метода. По сведения на други велешани, тоже ученици на Джинот, техният учител след като е изучил: наустницата, псалтира, святчето, апостола и евангелието, малко емвтане, писане, черковна пеение при музикословния Даскал Митре, отишъл да учи в Самоков при Никола Самоковлията, който по късно станал български учител във Велес, в училичещо Св. Георги, а след като е свършил учението си и при него отправил се в Белград и в Русия. Когато Джинот се върнал във Велес с намврение да стане български учител, разбрал е, че в Гърция и в гърцките училища в Солун се е въвела Ланкастерова-метода, и за
12
това е заминал за същия град, дето е престоял две години за да изучи въпросната метода.
В 1836/7 учебна година Джинот е отворил частно свое българско училище във Велес, а в 1840 година става вече народен български учител в училището Св. Георги.
Джинот се явява с обширни за времето си познания по география, история, етимология, фонетика, математика, физика, естествена история, философия, логика, риторика, методика, черковно-пеение и краснописане. Той владеел повечето от славянските езици и дори неколко чужди, като старо-гръцки, ново-гръцки, турски, албански, влашки, а на стари години е изучавал цигански и санскритски.
При тоя интелектуален багаж Йордан Хаджи Константинов-Джинот е притежавал твърда воля, самоувереност, постоянство, изобретателност — и влечение към самоусъвършенствувание и търсене на старинни (книги, монети и други предмети). В училище Йордан Хаджи Константинов — Джинот е бил сериозен строг, взискателен, нервозен и безпрекословен. Не обичал нареждания, съвети и припомвания от страна на черковне-училищните власти.
Той е завещал за ввчни времена на свещениците изучаването на: наустницата, псалтира, святчето и други черковни книги; а в общинските училища във Велес, Скопие, Прилеп и другаде из Македония е въвел .Новото учение”. Въвел е тоже в употребление „Песъчницата” [9] с подвижните букви, с които децата бързо се научавали да образуват: слогове, думи и изречения. Джинот раздвоявал учениците си на три класи : І Клас, наречен клас за малки деца и с програма: присловници, Богонравница, География (Европа), Аритметика (4-те прости действия), Църковна история (до 5-то гоение), Свещена История (до Израилските съдии), Катихизис, Пословици, Вексели и облигаци.
II клас — за средни деца и с програма: Буквар, Славянски разговори, Сръбски имена (вероятно славянска граматика), Руски пространни катихизис, География (Турция, Русия и Германия), Примери от добродетели (5 глави), Граматика (осемьте части), слова сръбски, славянски и руски с правила, числителници (прости раздробления и тройно правило), Всемирна история (старите времена до Христа), Църковна история (Седемтех събори), Свещенна История (до Иерусалимското пленение от Навхудоносора), Три слова за въскресение, преображение и успение Богородично, Енциклопедийте от Г. А. С. Б., Кратка антропология, нещо за планетите, Пословици и дневник глиренски (Чармилски 2).
III Клас - клас — за первите (най-големите деца) и с програма : Граматика Мразовича, Захаревича, Цветник (изучаване 50 учебни листа с писмо и слушателно). Всемирна История с Генелогия, Хронология и География, Физика, Стематография, Свещена История, Църковна история, География с изображание на карти. За планетите, Митология, Практическа аритметика, История на Св. Св. Кирила и Методия с свидетелства, За старите фило-
13
софи, Компас. Биография на знаменити мъже и философи (слушателно), Славянска граматика, Свещенослужение, Речник 500 речи славяно-руско-български с етимология, Български речи със славянско граматическо склонение, Писмо.
Въпросната програма на Джинот е била обнародвана в Цариградски вестник 1852 година № 68 и преподавана в Скопие. Предполага се курса на I клас да е траел една година, а онзи на II—III класове по две години. [10]
В запазените, макар и непълни записки от Илия Г. Къртов, некогашен ученик на Джинот, се намират наименованията на предметите, по които е държано бележки, а именно: граматика, реторика, поетика, музика, живописание, глиптика, хоревтика, архитектура, богословие, философия, логика, физика, зоология, законословие, язвословие, математика, история и др. Предполага се, че въпросните предмети са били преподавани на учениците от специалния (висш) клас.
Учениците на Джинот немали учебници, а са се учили по записки, които им диктувал поменатия учител. Той е давал своите записки на учениците си от учебници и ръководства на руски и сърбски езици. Географическата карта на Европа е била на руски език. До колко методично са били преподавани от Джинот пъстрите материи от учебната му програма и до колко са били усвоявани от учениците му, мъчно е да се каже, без обида на самата истина. Впрочем, неможе да се отрече, че той се явява както обновител и реформатор на българските училища и учебни програми във Велес, Скопие, Прилеп и другаде в Македония. Характеристично е, гдето Йордан х. Константинов Джинот силно вервал по негово време за близкото освобождение на България, Македония и Тракия, дори той е давал да изучават учениците му стихотворения и речи за посрещане на руските освободителни войски във Велес.
Йордан х. Константинов-Джинот е бил на средна възраст човек, със строг поглед, с тънки правилни черти на лицето, с бледа чиста кожа и с малка брадичка. Носил европейски дрехи, чиста бела горна риза с черна връзка. Той е прекарвал един вид аскетически живот. Хранел се е много слабо с хлеб, млеко, сирене, яйца, зеленчуци и то в много ограничено количество. Чистата вода е била едничкото му питие. Тютюн не пушел, но и спиртни питиета не употреблявал. [11]
През свободното си ваканционно време той е обхождал позните градове и села, на населението на които е проповедвал събуждане от национално-политическата им заспалост. Същевременно е давал много добри описания на редица градове и по-големи села, които описания публикувал в Цариградски Вестник № 113 от 1853 год.
В същия вестник, Джинот е писал разни статии по опростяването на правописа, изхвърлянето на: Ъ, Ер малък, [ттт. и заменяването съ: О, Ъ, ?? и Я. Той е апелирал за приемането в употребление от славянски свет на обща славянска граматика и правопис. Вж. (Цариградски вестник 1852 година № 69, 70, 79, 82 и 83).
14
Йордан Джинот е приготвил некакъв си речник от хиляда думи на 23 езици, от които 14 славянски и 9 чужди, но говорими в Турция (Цариградски Вестник, 1853 година № 149).
Той по думите на Цариградския Вестник, боравил и с драматургия, написал е „Диониси Тиран”, драма в едно действие и „Филман Скъртов”, драма в три действия; а също така е имал готови за печат :
„Некои съчинения многополезни за деца и учени стари”.
„Как се кръщава младенеца”, „Две части святия служба”.
„Хронология до 1524 година, основана на Св. Писание”, „Анофорическо основание на все священое писание”, „Книжица поп Асен, пвеней Цар Соломона” (Ц. в. 1852 год. бр. 92, 1853, бр. 141.)
Неизвестността, обаче, забуля издавани ли са въпросните трудове
и каква е техната морално-научна стойност.
Джинот е бил в писмени отношения с руски и сръбски учени, между които е Милоевич и Управителния Съвет на Дружеството „Сръбска Словестности” в Белград, с редакторите на Сърбския „Гласник”, който вестник е давал прием на статиите му, също е имал познанство с некой си Михаил Попович от Браила, който му е изпращал учебници за училището в Скопие и най-сетне с Чомакова, Тъпчилещова и други пионери по църковния въпрос в Цариград, на които редовно им изпращал писма и документи.
Джинот обичал и уважавал достойните за уважение гръцки философи и писатели. Но е мразел от дън душа гръцкото духовенство, грандоманите, фанатичните и българоненавистните гърци, които изобилствували по това време.
Той бил в приятелски отношения с лекаря във Велес Василаки, грък, родом от Серес, но човек с напредничави идеи и демократ по убеждение.
Паралелно с това, той се показал на обществото във Велес и другаде, където отивал, добър християнин, горещ патриот и високонравствен човек. (Вж. Ц. в. 1852 год. бр. 89, относно писмото за страстите и другите дела).
На първо место в своите речи и проповеди — Джинот е поставял народността. С разни притчи и доводи, е правил да се разбере от слушателите си, че онзи, който се отрича от народността си, неможе да бъде добър човек. [12] По мнението на Джинот българинът изобщо, и велешанецът в частност, са разумни хора и като такива за нищо в света нема да се откажат от народността си.
Той е бил слушан и уважаван от съгражданите си. Той е обичал и милеел повече за средната занаятчийска и долната работническа класи. Духовенството и богаташите стоели далеч от сърдцето на Джинот; дори е изобличавал публично некои от чорбаджиите и духовниците за техните надутости, среболюбие, мания да ръководят и управляват народа, та макар и по крив път и най-сетне за техната национална-политическа заспалост.
При тоя ред на нещата Джинот е бил в опозиция с велешките първенци и свещеници и в края на краищата е треб-
15
вало да напустне училището, за да отвори частно такова в което се разпореждал, както той е намирал за добре.
Когато Джинот е напуснал общинското училище във Велес, и се отказал да приеме 6000 гроша общинска заплата е бил заместен от некогашния си учител Николай Сомоковлията (1846 г.).
Частното училище на Джинот е било посещавано от много ученици, на които е било преподавано: граматика, география, история, сметане, пение и краснописание. Тук са дохождали мнозина от пробудените граждани — българи, разбира се в свободното време на учителя, на които граждани Джинот е разправял, че българите са народ със славно минало, имали са свое царство и царе и са нанасяли големи победи на гърците и на другите врагове на България. Дошло е време, говорел той, българинът да се събуди от вековния си робски сън, да се освободи църковно и политически и да заживее свободно и да върви в пътя на прогреса. Препоръчвал е на съгражданите си идеята за обединение на славяните, на първо место българи, сърби и руси, като представял изгодите за славянския народ от въпросното обединение.
Джинот, както споменахме и другаде, през летните ваканционни дни обикалял по разните градове и села в Македония, където е проповядвал национално-политическа пробуда на българския народ. Естествено е, че въпросния апостол не е могъл да не бъде забелезан и преследван от гръцките владици и техните органи, както и от самата власт, ала при все това, нищо не е могло да отчае ревностния проповедник.
В 1848 година Джинот е бил повикан от скопските първенци Хаджи Георги и Хаджи Христо Попови за народен учител, където с готовност е заминал и станал български народен учител в Скопие.
Тук той е заварил българското народно училище много неуредено; в него са се изучавали на черковно-славянски език: наустница, святче, псалтир и други неколко черковни книги. Но подпомогнат морално и материално от скопските първенци братя Хаджи Христо и х. Георги Попови, братя х. Кочови, Константин Икономов и др., Джинот е наредил веднага българско народно училище по образеца на велешкото.
Въпросното училище се помещавало в едно приспособено за тая цел здание в черковния двор на Св. Богородица. През учебната 1850—51 година въпросното училище е било посещавано вече от около 180 ученика, разпределени по образеца на училището във Велес на три класа и при почти същата програма.
Джинот е въвел строга военна дисциплина между учениците си. Всеки 10 ученика имали по един десетар, който носил червена лента на рамото си. Над десетарите са били поставени старши ученици, които носили жълта тенекия на гърдите си, а най-горния чин е билъ чинът на стотниците, които носили освен горните отличителни знаци и дървени сабли. [13]
16
Длъжността на изброените началници — ученици е била да пазят ред и мир в училището, вън от него, в черквата и по скопските улици.
Учениците на Джинот в Скопие преди и подир учебните занаятия нареждали са се в черковно-училищния двор и с висок глас четели молитва. В празднични дни поменатите ученици под ръководството на любимия си учител декламирали избрани стихотворения, казвали диалози, комедии с научно нравствено-патриотичен характер и пр.; а самия той в празднични дни е държал в черквата проповеди, с които е канел населението към борба срещу гръцките владици, които се стремели всячески да одушат всичко българско. Говорил и за славното минало на българския народ и държава, за онеправданата с нищо национално-политическа заспалост на бьлгарите и пр.
Между всичко туй Джинот е проповедвал в Скопие дълбока нравственост в живота и строга въздържателност от всекакви излишества.
Джинот и неговото „Ново училище” се прочуло и в далечната околност на Скопие. Ученици от: Куманово, Тетово, Дебър, Призрен и другаде дошли в Скопие и са се записали като негови ученици.
Скопският гръцки владика Йоаким, лукав и фанатичен гърк, обърнал целото си внимание върху Джинот и неговите проповеди [14] и търсил случай да махне от Скопие, това плашилище за гръцкото паство.
В 1850 година Джинот и други Скопски първенци били оклеветени от Високопреосвещения брат на Юда—гръцкия владика Иоаким, носител на християнското братство, пред турските власти в размирничество. Братя Попови, едни от стълбовете на българщината в Скопие са били заточени; а Джинот е бил оправдан и останал в Скопие за учител, както и по-рано.
Кримската война, обаче, е озлобила турските власти към българите изобщо и учителите и свещениците в частност. Възползуван от това обстоятелство, Йоаким е успел повторно да издействува от тогавашния Скопски мютесариф Мехмед Али бей да отстрани от българското народно училище Йордан Хаджи Константинов — Джинот. Последният прибрал се в къщата на верния си другар Божидар Ботум, където е преподавал частни уроци на Скопската младеж с по-голем ентусиазъм и енергия.
В 1857 година вследствие новото оклеветяване на Джинот от гръцкия владика пред Скопския мютесариф, че той преповедвал на Скопското население да не плаща данъци на държавата, е бил арестуван, и въпреки големите усилия на видни Скопски българи пред находящия се по това време в Скопие Теофик Паша, е требвало да напустне Скопие и да замине за Белград. Джинот изпроводен от множество народ, който със сълзи на очите изпращал любимия си учител, [15] напустнал Ско-
17
пие, в който град 8 години наред е достойно учителствувал и е заминал за Белград, където са били заточени братя Попови. Тукъ той живеел добре, и е успел дори да намери некои нему познати сърби и велешани — българи, които му помогнали в много отношения.
Обаче, свободния живот в Бълград не е привързал Велешкия българин-патриот Джинот за столицата на Сърбия. Очите му са били обърнати винаги другаде . . . в стеняща в робски окови Македония, в която живеели „пресладките за Джинот болгари”.
И наистина не след много той е успел да се снабди с препоръчителни писма от Белградския паша и сръбското правителство и след едномесечно стоене в Бълград, върнал се обратно в Скопие. (Ц. в. 1857, 323).
Впрочем, при самото пристигане в Скопие, Джинот е бил забелезан и наклеветен отново от гръцкия Скопски владика пред мютесарифа в бунтовничество и по негова заповед е бил съпроводен под конвой в Призрен при валията. Тук е бил хвърлен в Призренския затвор и след неколко време под стража е бил изпроводен чак в Битоля, понеже Велес по това време е попадал административно под същия град.
В затвора в Битоля той е стоял около един месец и благодарение застъпничеството и поръчителството на Димко паша (Велешанеца Радев) е бил освободен при задължение да не отива вече в Скопие. Освободен от затвора, върнал се е във Велес и се е предал на книжовен труд. Той е написал дълги и подробни описание на Прилеп, Велес, Кратово, Охрид, Преспа, Дебърска ръка и много други градове, села и монастири, които описания са били помествани в Цариградски вестник.
В 1859 година Джинот, въпреки запрещението да отива в Скопие, отишел в любимия си град, където е учителствувал цели 3 години, но не е можал да живее дълго време незабелезан от неприятелите си. Поради което е напуснал града и е заминал за Прилеп, където също се условил за учител.
Впрочем, Битолския владика Венедикт бил добре известен за гъркофобството и дейността на велешанеца учител-апостол, та побързал да го изпъди от Прилеп, но за големо негово съжаление, не успел.
И тук той е показал голема дейност и преданост към църковно-училищното дело. Народът извънредно много го обикнал и почитал, защото той е дал силен потик на борба срещу тогавашния гръцки владика Венедикта.
Поради това, Венедикт, който се е върнал в Битоля, го оклеветил като бунтовник и молил бързото му премахване от Прилеп. „В затвора е местото на неблагонадежните и бунтовниците българи”, казал в мезлича, носителя в Християнското братство — Венедикт.
И наистина, през пролетта на 1860 година Джинот, по заповед на Битолския валия, бил арестуван и под стража отведен за втори път в Битоля и затворен в тамошния зат-
18
вор. И тоя път, благодарение постъпките на влиятелния пред турските власти Димко Радев, известния под името Димко паша, Джинот е бил освободен и изпратен на постоянно местожителство в родния му град Велес.
Интерниран във Велес той е отворил свое частно училище, но не могъл за дълго да просвещава учениците и гражданите си, понеже дошлия по това време във Велес Пелагонийския гръцки владика Венедикт, заедно с Велешкия гръцки владика Антим немилостиво напади от Джинот, оклеветили го пред великия везир Мехмед Паша Къбразлията, че той е много опасен човек за държавата, че е бил в сношение с руското и сръбското правителства, от където е получавал пари, в замена на което е готвил българското население във Велес, Скопие, Прилеп и другаде към възтания против държавата и, че дори много пъти е бивал подушван и арестуван от местните власти и пр. Великият везир при наличността на тия обвинения наредил да го арестуват и да се обискира къщата му.
При обиска намерили в библиотеката му съчиненията на Раковски и други писатели забранени от тогавашната турска цензура поради което поменатият учител и апостол за трети път под стража е бил арестуван и изпратен в Битоля.
Велешкият родолюбец Димко Радев и други битолски първенци и този път са се опитали да се застъпят за народния си учител, обаче не могли да издействуват помилването му. Джинот е бил осъден на заточение и изпратен пеша и под силна стража в Айдан — Азия. [16]
Големи изпитания, лишения, грубости е претърпел този велешки народен мъченик през дългия път (около 200 километра) от Велес до Айдан. Некой от съпровождающите го стражари дори е искал по насилствен начин да му вземе златния часовник. Джинот се е възпротивил на това обирничество на стражаря и затова е получил от последния един камшик с удар в лицето, следствие на което се е пръснало едното му око.
Той е пристигнал в Солун съвършенно изтощен и от там е заминал за Чанак-Кале, където е чакал цел месец параход за Смирна.
В Смирна тоже е престоял един месец, но тук властите са се показали по милостиви спрямо измъчения и болен заточеник, като са взели грижата за лечението му. От Смирна той е заминал за Айдан. Тук благодарение, владението на гръцкия език, запознал се с един влиятелен грък и при това кмет, който се застъпил за освобождението му и свободното му живеене в Айдан.
Същият грък погрижел се за постъпването и церенето му в една гръцка болница. Тук той се е пооправил и окончателно заздравела раната на окото му. Наскоро напуснал болницата и си е наел една къщица, в която е предавал частни уроци по гръцки език на много гръцки младежи от Айдан, с чиито бащи се бил запознал.
19
Характерен е за случая следния чуден парадокс: Когато духовните пастири на гръцкия народ не се спирали пред средствата да оклеветят и изпратят на заточение българския учител-апостол Джинот, намирали се други техни сънародници, които употребявали всичкото си влияние за неговото освобождение, изцеряване, настаняване и прехрана в Айдан ... И на тоя опасен враг за гръцкия народ и църква, те поверявали образованието и възпитанието на милите си рожби? ...
От друга страна святелите на българското самосъзнание и заклетия враг на гръцкото духовенство и народ открива гръцко училище, макар и частно и преподава гръцки език на гръцките момчета! ...
Обаче по застъпничеството на некои цариградски българи, след двугодишно заточение в Айдан, Джинот е бил освободен и в 1864 година през Цариград се е завърнал във Велес. Тук отваря частното си училище и започва преподаването, както по-рано. Училището му, се е посещавало от достатъчно ученици. Приятелите и познайниците му посещавали са го в свободното си време и уважително са слушали неговите разкази, поучения, мъдрувания и други.
В 1866/7 година бил отново нает за главен учител в училището Свети Георги в Бързорек.
Като главен учител отхвърлил вече употреблението на „Песъчницата”, като задължил учениците да пишат направо на черните си плочи. Азбуката е била учена по буквар, а сетне е вървело и изучването на таблиците.
На по-възрастните ученици давали са се познания по: свещена история, българска история, всеобща история, граматика, география, аритметика, краснописание и черковно пение.
В 1869 година Йордан х. Константинов — Джинот е отишъл да учителствува в Скопие на местото на Стоян Костов, които е станал секретар на Паисия, Скопски гръцки владика, родом от Кукуш и по всека вероятност и българин. Но още в началото на 1870 год., се е върнал във Велес, защото променили са се вече времената, въздигнало се е народното съзнание, науката прогресирала, по ясно очертани станали народните идеали и предстояли вече да се обмислят покъщите патища за реализирането на обединението и църковно политическо освобождение на българския народ.
Ветеранът на българската кауза — Джинот — отстъпил местото си на по-млади, по-деятелни синове на България, в очакване реализирането на неговите идеални мечти. Берлинският договор отровил старческата душа на Джинот и направил тъжни последните му години. На 19 август 1882 година ненадейната смърт [17], след като е боледувал само три дена, е повлекла в гроба великия за времето си български учител, апостол и революционер Йордан хаджи Константинов — Джинот, като записа в историята на Македонските българи с ярки слова неговата дейност за преуспеването на народната кауза и ги е завещала за вечни времена като пример на съгражданите и сънародниците му.
21
Той не е оставил наследници, понеже бил неженен. Книжките от библиотеката му били разграбени, само известна част запазени от тогавашната община (черковна), а друга, главно ръкописите, по невежество са били разкъсани и разхвърляни.
Говори се още, че Джинот е имал и много пари и то в звонково злато, които били взети от окръжающите го при смъртното му легло; мистерия, която може би един ден бъдещето ще открие.
Около 1843 година, когато главен учител в Бързоречката община е бил Йордан х. Константинов-Джинот, който е имал да взима 7,000 гроша заплата, наложило се поради липса на средства да се прегледат сметките на черковното и училищното настоятелства и видели, че има 2-3000 гроша дефицит. Затова в едно събрание били избрани нови училищни и черковни настоятели, и записани били волни помощи–пожертвувания от гражданите. Едни давали готови пари, други в запис със лихва, която са плащали ежегодно, а трети — в материали, нуждни за жилища и пр. В това събрание протокола бил написан от Ангелко Пелашов в училищната кондика (училищния тефтер) като нарекъл общината: „Славяно-Българско училищно настоятелство на Бързоречки Св. Георгия Самописца”. Той снабдил общината и с печат издълбан в Пеща, който наоколо има следния надпис: „Печ. Велеското-Българско училище: 1845”; посредата е изрисуван петел, който е зинал да изкукурига, а зад него едно отсечено дърво, от което поникнала нова клонка с един добър лист [18].
Ето и самия училищен печат:
Ето и частния му печат:
На местото на Йордан х. Константинов за главен учител условили некой си Спиридон от Ниш, който бил интелегентен човек, и учителствувал в Бързорек от 1845—1848 г. с по 5000 гроша годишно. Той бил и медик, та успешно це-
22
рил хората. За негов помощник, покрай другите учители, бил условен и Димко Хаджи Давчев, родом от Велес, който учителствувал от 1845—1848 година с по 600 гроша годишна заплата.
На 23 април 1847 година, прегледани били отново сметките на училищното настоятелство, в което е бил Янко Христов, и според училищния тефтер указало се следното.
Янко Христов и другарите му за 4 години, като епитропи на Славяно-Българското Бързоречко училище Св. Георги предадоха сметка:Направили капитал от нищо от № 1 до № 52 . . .
Облигации и броени гроша 34,749
Волни облигации има отъ гроша 9,690
44.709Това са издействували Янко с дружината, което се намира по-доле записано подробно”.
По-горе видехме, че първите и последующите черковни епитропи са
бивали по двама, а училищни—4-ма. В 1847 год., обаче, определили, първо
да бъде само един черковен епитроп, а училищни надзиратели двама, с право
да се преизбират всека година и второ, сметките да се дават всека година.
Вследствие на това, на 23 април 1847 година, избрани били за училищни настоятели
: Ангелко Палашов и Хаджи Мишко х. Стоянов. По тоя случай Ангелко е написал
в училищната книга следното:
„Аз гръшныи и раб Божии Ангелко Палашов зрител и настоятель словено-болгарской учйлиште Брьцоречкогъ стаго Георги Самописца начна водит рачунъ со страхъ Божи и да будетъ милость и благодать верху ма. Божи будет аминъ.месец Април 23, лето 1847 г.
Велес город
В същата книга има напечатано и следното:
Во има отца и сина и светаго Духа: Амин! Со милости Божию ммй же двама зпотроим училищньi Словено-Болгарскогъ стеаго Георги А. Самописца за грешни Ангелко Палашов и X. Мишко X. Стоанович влегохме епитропи да служимо на нашево кчилище с душам и съ телом сос тим уставот (заглавието) на годину рачун предават со страх Божи потом же за во будуще другу годину друйш епитропи да се постават со общинско избиране да будетъ то-есть да има що годъ понале от наука училищна и тако дале! И от една година више епитроп да не буде! Ного како дойде годината да моли община училищна рачун да си предаде со страхъ Божи.Да покаже приход и заход.........
Велес у 30 Април лето 1847-о
Печ. Велеското Българско училище 1845”.
23
Същата година новото настоятелство условило за главен учител Николай, родом от Самоков (според едни Константин Николакиев, а според други Николаки Костантинов), с 5000 гроша годишна заплата. Той е бил един от добрите учители, много скромен и интелегентен човек. Учителствувал в Бързорък от 1847—1850 година, когато умствено се побъркал, и напустнал училището. Преподавал граматика, география, история, Св. история, краснописание, аритметика и нещо за търговия, за записи, за сметки и пр. Той раздал на отличните ученици на изпита, по неколко екземпляри от Фотиновото „Любословие” купено от собствени средства. За негов помощник бил условен Георги Скотето, родом от Велес, (който добре изучи Ланкастеровата метода в Габрово, изпроводен нарочно за това от Бързоречката община), с 2400 гроша годишна заплата; а за помощници на последния били: Димитрия Илия Пашов, родом от Тиквеш, с 750 гроша годишно и Андрей Петкович от Башино село с 1000 гроша годишно. Последният, след като напуснал училището, заминал за Русия да се учи, гдето станал генерален консул, както и брат му Костантин. Георги Скотето бил умен и трудолюбив учител, той наредил взаимното училище при най-усъвършенствуваната система. Населението било много доволно от него, особено за сладкогласното му пеение в черквата. Той е учителствувал от 1848—1863 година. Заплатата му се увеличавала всеки две години. Това е могло да става, защото общината значително е забогатела.
И наистина през 1848 година Бързоречката община е имала вече свой капитал в облигации 43.912 гроша. От лихвите на тези облиции и от църковните приходи се е подържало училището. Църквата, след като е посрещала своите разноски, давала е годишно на училището около 13,000 гроша.
През същата година в Бързоречката община условили за учителка Митра Козарска, родена от Велес, с 325 гроша годишна заплата, а за нейна помощница Митра Милова, родом тоже от Велес, с 250 гроша годишна заплата. С това са отделили поне по-големите ученички да се учат самостоятелно в женско училище.
Около 1849 година Бързоречани условили за учител Архимандрит Дамаскин, родом от Панагюрище, (възпитаник на владиката Авксентия), с 5000 гроша годишна заплата. Той учителствувал до 1885 година. Преподавал на 40 ученика в една голема стая: Закон Божи, Катихизис, Св. История, Граматика, Есопови-басни, Аритметика, География и пр., а на 10-тина по-големи ученика, освен това и гръцки език. Разбирал и от ланкастерската система, затова постоянно надзиравал взаимното училище и училището на даскал Митре за черковното пеение. За да възбуди съревнование в учениците, направил премии от кръгли тенекета, колкото 20 стотинки, предупчени на две места по края и проврени с връв, върху които имало положен печат с червен восък: за единиците само от едната страна, за десетиците и от двете страни, а имало и стотици; те се казвали пулове
24
(вулинки — печати). На ония ученици, които добре отговаряли урока си давал им по един такъв пул, и като се съберат 10 разменявал ги с една десетка и по тоя начин можел да знае кой ученик напредва. Обаче, хитрите деца, намирали средство да му развалят тая хубава сметка. Така, когато учителят си стоял в своята стая, и пред него в открита кутия, поставени били полувете, тогава наговарали се 2—3 деца, вън на коридора да се сбият и да нададат писъци, а едно или две деца, отиват да обадят на учителя, който като излезал в коридора да се разправя с биещите се, то тия които го повикат — посегали в кутията и откраднали колкото могат пулове, особено от десетиците, даже и от стотиците, които после си разделяли помежду си, та в проверката те излизали най-добри и най-силни ученици. Това озадачило учителя, който като не могъл да открие истината, се чудел и маел как е възможно лениви и тъпави ученици да имат най-вече пулове. Но след като открил работата, захвърлил на страна пуловете и започнал да отбелезва на една тетрадка забележките към учениците си. Той бил един от добрите учители, а при това скромен и тих [20], който си знаел добре работата.
През 1856 година условили за главни учители: Нешкович и жена му Тина или Сия, родом от Австрия, той за главен учител, а тя за женското училище, с 10,000 гроша годишна заплата на двамата. Понеже не знаели добре български език, преподавали на хърватски, предметите: граматика, история, землеописание, естествена история с образци и окачени фигури по стените, стокознание, аритметика и немски и пр. и то на един клас от 40—50 ученика, а другия клас от 10—15 ученика освен горните предмети още и търговски сметки, книговодство, обезателно записи, контракти, писмоводство и немски език.
Той бил свършил правните науки в Пещанския университет. Много е дружел с Георги Икономов и наедно работели против гръцкия владика и възбужуавали населението, особено първенците, да искат български владици. Той е стоял две години, а третата не можал да довърши, защото се скарал с епитропите за ненавременното изплащане на заплатата му и защото бил неврастеник, та от малко се сърдел и ругаел ; например когато отивали учениците в стаята му да го питате, какво ще каже „застава”, той ако не могъл леко да им разправи на български, изведнаж с ярост ги изгонвал и изругавал.
А жена му учела 30—40 най-големи ученички, освен на книга, още и на ръкоделие, което е знаела много добре, та е привлекла вниманието и обичта на всички велешанки.
Гражданите от Западната страна, като виждали Бързоречките училища отдавна обърнати на общински и добре наредени, захванали и те да говорят и да натякват на своите първенци, че требвало вече да вземате пример от Бързоречани и да наредят общински училища. Западните първенци, събрали се на неколко пъти по тоя въпрос, но все немогли да се съгласят да направят училищата общински. Причината за това: според едни е била, че тия първенци, като по-близо до митрополията, в която
25
взимали участие неловко им било в отношенията им с владиката да отворят градски общински училища ; а според други, немало е средства за да се подържат училищата от черковния приход. Види се и двете причини са съществували, но най-после по натиск отдолу, първенците били принудени да наредят щото на учителите да се плаща от черковните приходи чрез епитропа. Тогава били условени: 1) даскал Елиско П. Янков, родом от Велес, който учителствувал с 1400 гроша годишно от 1840 година до 1858 година, но половината от последните си години учил само момичета; 2) Елисей Поп Теофилов, родом от Велес, с 1000—2000 гроша годишно, от 1840-до 1860 година, когато се запопил. 3) Георги Трайков (Поп Грую), родом от Велес с 1000 гроша годишно, от 1840—1856 год., когато тоже се запопил. Първият от тех даскал Елиско бил „ала даскал Митре” и се ограничил само с черковно славянски книги и черковно пение, а другите двама, като по-млади въвели в училището и нещо от по-новите учения на български. Разбира се, че и на тримата постепено заплатата им е бивала увеличавана.
По такъв начин и в западната страна, наредили вече училищно настоятелство, по образеца на Бързоречките училища и се плащало редовно на учителите от черковните приходи и от частни волни помощи Така, щото Велес вече се гордеял със своите добре наредени, за онова време, училища. Но владиката постоянно им натяквал да условят и един гръцки учител, защото патриаршията не го оставала на мира. Първенците отговаряли, че немат средства и помещение за гръцко училище. Тогава владиката поставил един свой човек за гръцки учител в митрополията, като му плащал от себе си да учи българчетата даром на гръцки език. Събрали се 10-тина ученици, особено децата на чорбаджиите, които не могли да откажат пред владиката. Всички ученици недостояли нито два месеца, защото един по един избегали, тогава и самият гръцки даскал изфирясял.
Този малък факт ни дава повод да отбележим, че Бързоречката страна никога недопуснала, нито гръцки учител, нито пък да се чете и пее в черквата по гърцки, когато в Западната страна, макар и с големи усилия, владиката е сполучил да прокара щото от десната страна в черквата да се пее по гръцки, макар когато той сам, лично е служил литургия.
Не след много време и Западната страна, почнала да чувствува училищен дефицит, затова в едно събрание от граждани, епитропите изложили положението за материалната част на училището; тогава събрани били волни помощи в пари и в облигации, (по същия начин както бързоречани). Мнозина от заможните издали записи за да плащате лихвите им, които захващали от 100—2000 гроша, а и черквата давала ежегодно по 10,000 гроша. Така се закрепила и тая община, която броила 170 ученика от двата пола.
Всичко това се наложило, защото напливът на ученици бил поразителен за общинските училища и на двете страни които възлизали на 385 от двата пола. Усещало се вече голема нужда.
26
В 1848 година, в Западната страна условили. Янко Менкаджиев, родом от Велес, с 1500 гроша годишно, който учил до 1851 година; Милутин Будимирович, сърбин, който се оженил във Велес за влаинка. Той бил и медик, та церил от разни болести; учителствувал до къде 1855 година [21]; Жинзифов, родом от Струга или от Преспанско, баща на Ксенофонт — Райко Жинзифов, той бил учител на Български, Гърцки и Псалтир с 2400 гроша годишна заплата до къде 1854 година, бил тоже и добър аптекар; Андон Кирков, родом от Велес, учителствувал като помощник,от 1849—1878, с годишна заплата от 1200—2400 греша и пеял като псалт в черквата; Арсо Иванов, родом от Велес, учил частно децата в Западната страна от 1853—1858 година, а до 1862 година, като общински учител с 1600—1800 гроша годишна заплата; Хаджи Косте Свакяров, родом от Велес, от 1855—1861 с 1500—2000 гроша годишно, а в 1861 година се запопил, той знаел и гръцки език.
Най-сетне в 1857 година, условили един добър учител, Георги Икономов, родом от Дупница, с 10,000 гроша годишна заплата, като главен учител. Той наредил западните училища, в новосъградените помещения за главно и за взаимно училище, като ги разпределил на отделения и класове. Подир свършването на таблиците, учениците учили аритметика, граматика, всеобща история, българска история, кратък катехизис и пр. Той учителствувал 4 години до 1862 година. От него били доволни всички. В негово време, най-напред в 1858 година, се отпразнувал всенародно и тържествено праздникът Св. Кирил и Методи, когато Икономов в приежетвието на владиката е държал една бляскава реч, за миналата слава на българския народ. От тогава, ежегодно се празнува тоя народен празник, от тогава датира и началото на черковния въпрос във Велес — борбата с гръцкия владика и с Патрияршията.