V. ПРИЧИНИ ЗА ИЗТЪКНАТИТЕ КАЧЕСТВА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ
. . .
Около X—XI в. венецианци развиват оживена търговия; по-късно си пробиват път и други италиянски републики: Пиза, Генуа. Към ХШ в. надмощие в търговията взема Рагуза и Дубровник. Към XV в. навлизат в страната и рудничари от Унгария и условията, при които е била поставена да се развива економически Македония, са гарантирали напредъка на населението й във всеко отношение.
3. Близкостта и съседството с Византия са давали често пъти повод за дълги и непрекъснати войни. Цели столетия се водят българо-гръцки племенни борби за надмощие и завладяване на едната или другата страна. И в единия и в другия случай, т. е. победителка или победена, Византия е упражнявала силно влияние със своята култура върху племето ни.
4. Чрез честите нахлувания на разни народи в страната, ставали са кръстосвания, които са довеждали към подобрение на расата.
5. Македонецът притежава част от качествата на древния македонски народ, вождове на който са били Филип Македонски и неговият син Александър Велики. Даже запазен е старомакедонският антропологически тип в днешния македонец, поради който Филип е успел да създаде яките основи на великата македонска държава. А кой не знае духовните и физически качества на старите македонци?
6. През турското владичество македонските българи щастливи са да имат около себе си Охридската архиепископия до 1767 г., която бе жив свидетел на българската народност. Не е без значение и влиянието на сръбската Ипекска патриаршия, която се е намирала в съседство с Македония. И манастирите: Зографски, Хилендарски, Св. Прохор Пчински, Св. Яким Осоговски, Св. Наум Охридски, Св. Иоан Бигор (Дебърско), Св. Иоан Слепченски (Демир-Хисарско), Лесновския манастир (Тетовско), дето славянобългарското четмо и писмо бе се запазило най-жизнеспособно, са упражнявали своето пряко или косвено влияние за крепкостта на българския дух. По-големите манастири (Зографски, Хилендарски, Св. Иван Рилски) са имали из много градове и села в страната своите метоси, където представителите манастирски са поддържали келийни училища и са крвопили българския непоколебим народен дух. Освен туй Македония е по-далеч от центъра на фанариотското гръцко духовенство — Цариград, и следователно по-недостъпна за патриаршеските козни и пъклени замисли.
7. Македония е по-близо до славяните в Австрия, посредством които влезла в контакт с цивилизацията в западна Европа. Македонските търговци често пътували в Австрия и Унгария. Сам Шафарик се е срещал с тех
29
често в Нови-Садъ, а Колар в Пеща и Виена, като и двамата не малко са
допринесли за събуждането на родолюбивата искра в душите на тези македонски
българи. Свободолюбивите идеи на англо-саксонската раса, тъй гениално популяризирани
отъ френските писатели в XVIII в., през Виена, Прага, Буда-Пеща, Нови-Сад,
Карловец, Земун, Белград, Рагуза, проникнали в страната и упражнили своето
влияние върху умовете на слабокултурното още население, потиснато под двойното
гръцко-турско робство.
8. Дълговековното робство на потиснатите народи, кара последните да
търсят и измислят начини, средства и способи за своята отбрана, самозащита
и освобождение. А това напрегане на умствените, моралните и физическите
сили, води към прогрес, усъвършенствуване и по-широка културност. Така,
германецът в последната война, за да не бъде победен и съкрушен, изнамери
цепелина, усъвършенствува подводницата и откри 42 см.-то оръдие. А македонецът
продължава да е още роб.
9. Големите землевладелски имоти (чифлиците), каквито изобилваха в Македония,
дават възможност и грижа за по-модерно, по-доходно и по-образцово обработване
на стопанството.
10. Най-сетне, под робския режим, при липса на грижи, полезни инициативи
и насърдчения от страна на властта за добрия поминък и благосъстоянието
на населението, както това става в една свободна и правова държава, народът
е принуден сам да взема мерки, да се грижи за по-добрия си поминък и благосъстояние.
А този стремеж води към усъвършенствуване на занаята, професията, индустрията,
търговията, стопанството и пр. Този поттик прави човека по-културен. Нуждата
ражда прогреса.
Отрицателни качества на македонския българин.
И у македонските българи, както и у всека друга нация, не липсват и отрицателни качества, макар и те, отрицателните качества, според мен, да са един вид дарби. Защото, не всеки може да бъде „Боримечката", който лани вдигна целата столична полиция на крак и след като взе много жертви, стана и той курбан; или не всеки може да стане шеф на група атентатори, конспиратори, фалшификатори и пр. За щастие, тези отрицателни качества не са притежание на целокупното македонско племе, а по единична проява, на отделен индивид, на отделна група, може би. Така, ний виждаме македонци да стоят начело на некоя :конспиративна акция; съучастници в некоя фалшификаторска афера; родоотстъпници и предатели, както и притежаващи некои други пороци (кражба, лъжа, завист,
30
злоба, пиянство, безнравственост и пр.). Но можем ли да вадим от тук
заключение, че всички тия качества са свойствени на целото племе, че всички
македонци, целото това племе е порочно ? — Не. Тези отрицателни качества
са продукт на лошо възпитание, на лоша среда, на лакомство за "лесно печелене
на богатство, на амбиция за чест, за слава и пр. и пр. Такива и др. подобни
лоши качества не липсват и у най-културните нации, колко повече те требва
да проли-чават тук, на ориента, особено на Балканите, където са на лице
всички условия за техното съществуване. Ето защо, ний с положителност можем
да кажем, че македонските българи не са: конспиратори, не са родоотстъпници
и отечествопредатели ; не са фалшификатори, не са порочни.
Може ли сега такъв народ, който е дал велики хора в далечното и близко минало и който през най-мрачните и безнадеждни времена не е престанал да има будна съвест; да има хора с извънредни дарования, с безкрайна любов към родината и народа и с воля да жертвува за тех сили и живот? Може ли такъв народ да загине? Една област, която има такива заслуги към българската и. славянска култура; едно население, което прояви такива обществени добродетели, такава жизнеспособност и такива дарби за напредък и развитие, не заслужава ли повече уважение от всички и по-добра участ?
Не, една страна, която е дала живот на синове, като: св. Кирил и Методи, св. Климент, св. Наум, Отец Паисий, Братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Мара Бунева и още цела плеада достойни чада ; Македония, която и сега продължава да дава живот на самоотвержени синове, не може да бъде одушена и загубена. Македония е жива и не е далеч часа, когато наново ще изгрее слънцето на свободата за тоя край. Тогава и македонските българи ще добият възможност да прояват и развият напълно своите високи дарби и да внесат своята дан в съкровищницата на българската и общочовешка култура.
31