ДАННИ ОТ ПО-НОВО ВРЕМЕ
 

1. Прогрес в земледелието. Дете бех на 12 години, когато за. пръв път преди 45 години прилепските чифликчии: Мойсо х. Илиев и Диме Коров донесоха железен плуг, американска система. Ние, тогавашни дечурлига, тичахме като по мечка, да видим опитите и демонстрациите с това модерно орждие, правени вън от града. Понеже се оказа неотговарящ американскиятъ плуг за тамошната почва, зае се с неговата преработка простия железар-ковач Ицо Гавазов (баща на революционера Иордан Гавазов) и след като го приспособи, създаде тип железен плуг—Македонска система) От тогава с десетки железари почнаха да фабрикуват плугове, които изпълниха прилепските чифлици, прескочиха  битолско и по-далеч и днес и последното колибарско заселище в страната пори земята с плуг.

Кой насърдчи македонскиятъ земледелец? По чия инициатива държавна или частна, му бе препоръчано това модерно земледелско оръдие ? Кой агроном или катедра, коя конференция или сдружение пропагандира идеята между македонеца-роб за рационалното използуване на оранта ? Кой учител-техник или кое земледелско училище, механическо или друго  такова, или  кой  железар-майстор послужи  за

14

пример и образец на Ицо Гавазов да приспособи американския плуг на македонска почва. Той и целото земледелско македонско население беха хора прости, неуки. По чие вдъхновение тогава всичко това ставаше? Къде ще търсим причината на този културен прогрес между македонските българи земледелци и железари ? Никъде другаде освен в техния природен интелектъ, в техната вродена интелигентност.На какво се дължи тоя природен интелект и как се е зародил той у македонските българи, ще видим по-сетне. Сега нека продължим изучванията на данните и доказателствата за тая вродена интелигентност у македонския българин.

2. Архитектурата (строежа на сгради, мостове, пътища). През време на Балканската война всички почти сръбски офицери и граждански чиновници удивляваха се на „лепи куйки и лепи села и вароши" в окупираните от тех земи. А и ние не по-малко се удивлявахме на техните възклицания, заключавайки, че тези хора требва да живеят в прости къщи и колиби. Имаше защо да се удивляват „братата" сърби. Градовете: Скопие, Прилеп, Битоля и другаде, както и много села из Демир-Хисарско, “Гяват-кол”- (Битолско), Преспата и пр. импонираха с нови и хигиенични жилищни сгради, солидна направа; с училищни помещения, отговарящи на всички хигиенични и педагогични изисквания; с черкви и манастири; със шосейни пътища и мостове според последната дума на архитектурата и техниката. И кои, мислите, беха архитектите инжинерите и техниците на тия постройки? Учени, дипломирани и премирани некои капацитети са създали техните планове и изпълнили техните постройки ? — Не. Прости хора в пълната смисъл на думата, които не са прескочили прага на училището, нито стажували при некой по-сведущ от тех, нито пък некакъв курс са посещавали. Чкатровци се казват архитектите и майсторите, що построиха целата шосейна мрежа в битолския вилает, заедно с прословутите каменни мостове. А Чкатровци беха хора неграмотни и си служеха с рабуш за водене сметките. Коста Лауцов е архитект на повече от 50 черкви и манастири в Прилепско. Той е твореца на прилепския часовник, монументална сграда, висока 55 метра, в основата с 6-то ъгълник, във форма на призма с консувиден връх и доле при основата с по една чешма от всека страна на многоъгълника. Той е съграден в 1830 г. и втор нема на целия Балкански полуостров. Христо Тасламичев е твореца на прилепското училищно здание, наподобяваще Пловдивската гимназия, според кореспондентите, що посетиха града след „хуриета". Смилевчани, с белите „долами", са майсторите и архитектите на всички „конаци", палати пашински и безброй монументални

15

сгради в гр. Битоля. Даже архитектът на днешната черква в Рилския манастир е костурчанец. А Коста Лауцовъ, Христо Тасламичев и смилевчани също така са хора на опита и практиката, без всякакви научни и теоретически познания. Тяхната творба не сведочи ли  за техния прогресивен умъ и за техния природен интелект?

3. Ще минем в областта на живописта (иконопистта) и резбарството. Кой не е слушал, че всички наши стари черкви и ония от по-ново време са изписани със живопис от македонски зографи. Те, в своето мнозинство, произхождат от Реканско (Дебърско) от с. Лазарополе, Гаре и Тресанче. Всички те, както и поединични такива (Йоан Зуграфо и Адамче Зуграфо) от Прилеп са художници, при липса на най-елементарните теоретически познания на това изкуство. Те не са видели нито училище, нито по-достоен от тех художник, от произведенията на които да копират и черпят поука. Те са продукт на своите бащи, чийто занаят са усвоили от опит с чираклък. Те скицират и творят на памет, на изуст, тъй както им ражда умът. Кой посетител не се е удивлявал на изящната резбарска творба на иконостаса при скопската катедрала св. Богородица, съградена в 1830 г.; или от богато и разкошно изпъстрен  варакосани орнаменти рез-барски иконостас на прилепената черква св. Благовещение, съградена в 1838 г.1) Кой не се е любувал на чудната майстория на иконостаса при Слепченския манастир св. Иван Предтеча; или на още по-красивия с резбарски творения иконостас при дебърския манастир св. Иванъ Бигор и при дебърската черква св. Илия?

В Пазарджик, в черквата св. Богородица, се намира най-забележителният в България иконостас, работен от майстор на „дебърската школа". Андрея Протич, директор на Археологическия музей в София, в своя труд, “Guide a travesr la Bulgarie, Archeologie, Histoire, Art”, казва: „В XIV в. Галичник и неговата околия са център на оная школа, която създаде най-хубавите паметници на рибарството и живопистта, що красят много черкви и манастири в Македония и България". Майсторът художник и резбар е също облечен в „бела долама" и произхожда от същите ония „мияци", от чийто род са смилевци, лазарополци и др. реканци. Кой музей, кои изложби и галерии са посетили и при кой прочут художник са вземали уроци, черпали поука, стажували и практикували тия наши творци? Коя по-достойна ръка и по-опитно длето са напътвали тези македонски художници? — Никой. И те са творили и създавали така, както им раждала главата.

1) Прилепският иконостас е работен от майстор   Димитрия / Мияк, три години и свършен в 1858 г.

16

Милле с положителност твърди, че в XIV в. е съществувала македонска живописна школа, стремяща се към търсене ефекти. Тая школа е била център, от където искуството е хвърляло светлина към Пелопонес и Мистра, Русия и Новгород. Тая школа имала по-скоро връзка със Запад, отколкото с Изток. Запазен паметник от тая школа, преситен от нов лирически дух, който е внесъл много жизнено и „човечно" във византийската догматика, е живописта на Земенския манастир, разположен 1,5 км. от гара Земен, по линията Кюстендил—София. Пространно изследване върху тоя македонски паметник е направил бившия уредник на Народния музей, г- А. Грабар.

Дебърската школа (Галичник, Лазарополе и др.) за църковна живопис и резбарство е дала майстори и ученици, които са бродили из целия Балкански полуостров, със седалища: Солунъ, Пирея, Сер, Пловдив, Александрия (Ромъния), Ниш и Сараево. Без преувеличение може да се каже, че по-големата част от черквите на Балканския п-в са рисувани от труженници на тая школа. Най-добрите паметници са запазени в св. Ив. Бигор (Дебърско), св. Спас (Скопие), катедралите в Сараево, Призрен, Сер, както и св. Богородица в Пазарджик, без да говорим за др. църкви.—(Галичанин, в. „Слово", 1. III бр. 723). Сръбският крал Александър, при едно посещение черквата св. Спас в Скопие, останал смаян от художественото резбарско искуство на иконостаса, дело на дебърската школа и пожелал да се извика майстор от тоя край, за да изработи подобен иконостас и в дворцовата черква.

4. Да споменем накъсо за разните еснафи: железари, ковачи, коюмджии (златари), бакърджии, мутафчии, скулптори (тахчии в Прилеп) и др., чиито изделия се търсеха не само в собствените пазари из Македония, но износ намираха и далеч зад граница по целия Балкански п-в. Кой не е виждал прилепските кантари, ножове, тесли, или бакърните изделия, стружките златарски изделия, дебърските и тетовските цигарлъци, чибуци и пр. Творците и създателите на всички тия  изделия са обикновенно еснаф

-хора, прости, невежи; делат и търкат с първобитни инструменти, невидели нищо ново, модерно и съвременно. И те творят тъй, както им диктува собствения ум.

5. Изкуството на Козма Чеков от Леринско (Македония) е първо по рода си явление не само у нас, но и в целия Балкански п-в. А то може  с успехъ да конкурира и всеки даже европейски копринен център. Коприненото тъкачество на Чекова е гордост за Македония, що е родила такъв   даровит син. Тази преценка личи от личните мнения на наши и чужди посетители на изложбата му

17

и на царя и други високопоставени персони. То (изкуството му) просто пленява посетителя. Чудиш се и не можеш разбра, човешка ръка ли е работила тия финни материи, или вълшебство и илюзия са те за окото. При тая гледка гръцкият пълномощен министър си позволил да каже на г-н Чеков, че той би бил по-ценен в Гърция.1)

6. И македонската жена не е останала по-назад от мъжа в своята творба. Прилепените килими, ямболии и покрови (веленца); смилевските шевици и бродерии и разните национални носии из Македония не са ли творби на македонската мома и булка? По качество и художественост не удивляват ли любителя? Македонските шевици и носии не държат ли първо место между всички други национални такива? Тези носии са първи даже за целото славянство по богатсвото на мотивите в орнамента и по хармонията на боите. Царят, царицата, престолонаследникът и принцесите не са ли по-красиви и по-пленителни в македонски носии? Прилепските килими и ямболии не съперничат ли на пиротските, а далеч надминаватъ чипровските? Кое тъкачно училище, или кои курсове са свършили македонските моми и булки; кой художник е напътствал работата им, е съчетавал боите, фигурите, формите и пр. Къде са видели образци, изложби, етнографски музеи, та са копирали и присаждали познанията си на своите творения? С какви модерни и усъвършенствувани помагала си служат в своята индустрия? Какви са тия нежни ржце, що са пипали тия изящни и в деликатна форма изработени вещи? Наверно, мнозина неведущи, ще помиспят, че това са творби на буржоазния дамски свет, или на школувани моми и булки? — Не. Нито градската жена, нито селската, занимаваща се с тъкачество, или със шевици и бродерии на национални костюми и носии, не произхождат от буржоазната среда. Те са по-скоро бедната класа (особено в градовете), които работятъ свое или чуждо изделие и с това се препитават. Като такива, те не са видели школа, те са прости и неграмотни. Наука и просвета, курсове, специализация, изложби, музеи, сбирки, пособия, ръководетва и пр. източници, от дето биха черпили поука и познания, — всичко това е непонятно за тех. Модерни помагала и усъвършенствувани машини и инструменти са далеч от техните разбирания. Сновалки, родан (чекрик), елемия (въртележка), разбой (стан), совалка, кроено, нищи, скрипци, бърдо — ето целия инвентар на килимарската индустрия. Всички тия инструменти са изработени или от цигани-майстори, или от обикновенните дърводелци. Инсталацията е приспособена в некое

18

мазе или на некой край из двора, в плевнята, конюшната или на чардака. Боядисването на преждите извършват повечето сами с растителни бои (от зелени листа на слива, пипер, млечок и др.), или в обикновени боялници (с пикоч зарити по бунищата), или пък при бояджии, които също си служат с растителни бои (кори от ясен, листа и плодове от разни растения). Рецептите за боядисването са продукт на опита. Съчетанието на боите, цветовете, както и формите, всичко това се върши от ум и „на изуст".

Успехът на прилепската килимарска индустрия толкова беше се засилил напоследък, особено в края на турския режим, щото прилепските килими и ямболии се пласираха по всички пазари на Македония, дори до Неврокоп, Драма, Сер, Кавала, Гюмурджина, Скопско, Солунско и другаде. Даже Екзархията на времето (в края на турския режим) обърна внимание на тази индустрия и за да насърдчи производството й, изпрати учителки специалистки да ръководят занятията.

На същите примитивни начала се изработват шевиците (везане) и бродерията, както и всички други окраски на националните пъстри носии, каквито са: смилевските, дебърските, битолско-прилепските (в полето), мариовските, ресенските, стружките, скопските и пр. Всеко селско момиче, още от млада възраст (10 годишно) се залавя с приготовление на приката си. Събрали се зимно време по седенки, или денски по дворища и мегдани, а често пъти наседали покрай некое бунище, за да се ползват от топлината на гниящите и вонещи материали по купищата (това е обикновенно из кичевските, мариовските, прилепените и битолските села), държат в нечистите, попукани и груби селски ръце платно, игла и конци. Навели се над работата си, тези простички момичета бодят, плетат и творят над нея краски, форми и фигури във всевъзможни комбинации и преплитания на линии, триъгълници и многоъгълници, често пъти закачайки се и обикновенно припевайки народни или революционни песни. Не говори ли всичко това за умствените и природни дарби на тези сополанковци?

7. Ще минем към просветното дело на страната, за да се натъкнем на още по-поразителната действителност — на учителското творчество.

Има ли нужда да навеждам факти и данни, за да доказвам, че учебното дело в българското училище заемаше първо место в страната, сочеше се с пръст от наши и хора и с завист гледаха на него инородните и вражески настроени спрямо нас елементи. Не беха ли национална гордост за нас ласките на разните европейски консули и пътешественици, или натоварени с разни мисии, персони,

19

 предадени лично на учители и директори или писмено (в разни кореспонденции и рапорти из европейската преса) от чуеното и виденото при посещение на училищата ни? Не очудихме ли и самите сърби, при окупацията през Балканската война, с уредбата и успеха на нашето училище? „Па ща е то майко му у всяку село и училище", казваха големи и малки личности сръбски. При посрещането на сръбския престолонаследник Александър, сега вече крал — след окупацията — ресенския сръбски началник Мануиловик ни рекомандува „бугарски екзархийски инспектор и учители, кои много са радили за преуспеване бугарско школо". Престолонаследникът ни стисна реката, за да може отсетне тия „бугарски" радетели да бъдатъ първи арестувани (на 16 юни 1913 г.), изтезавани и екстернирани от сръбската власт.

Българското училище бе образцово във всеко отношение: и по уредба и по успех. Сгради училищни и пансионски най-модерни; хигиенична покъщнина; помагала, пособия, сбирки (особено след хуриета) пълнеха кабинетите. Успехът, показан от ученици и учители, бе за завиждане. Този успех по-ценен ставаше, като се има пред вид, че ученици и учители беха същевременно апостоли и революционери по освободителното дело; актьори, сказчици, музиканти, спортисти (юнаци), проповедници, лекари, съдии и пр. за просветата на обществото.

Кой бе виновника за всичко това, за тази национална гордост? — македоннския учител. Да, той, най-преданния, най-трудолюбивия и най-самоотвержения син на Македония; той издигна българското училище до степен, будяща завист у турци, гърци, власи и сърбомани. Той бе творител в страната и на модерна гражданственост и дисциплина.

А какви беха условията, при които се подвизаваше македонският учител въ полето на просветата? — Никакви. Гонен и преследван от властта на всека стъпка ; лишен от помагала, пособия, ръководства, библиотеки, конференции, събрания, екскурзии и срещи през всичкото време на Хамидовия режим ; лишен даже и от много учебници (като история и география отечествени, народна литература); лишен от вестник и всеко четиво, потребно за самообразование и самоусъвършенствуване; забранени беха дори книги, като педагогиката на Басаричек и сп. „Природа". От где черпеше тогава той, македонският учител, познания и поука за учащите се и за народа, при наличността на посоченить пречки и спънки? От никъде. Той бе самоук; той бе сам творец и създател на методи и принципи педагогически; той работеше и обучаваше тъй както му „раждаше главата"....

20
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]