Борбите на македонския народ за освобождение
Д. Влахов
 

4. Македонската револ. организация след Илинденското Възстание
 

През време на реформените акции .македонската револ. организация не престана да се бори; тя продължаваше да развива революционна дейност. Сега, обаче, нейната дейност беше насочена по-скоро в направление, да компрометира със своите действия турския режим в Македония. Нейните чети и отделни революционери засилиха терористическите акции: атентатите по железнопътните линии и мостове зачестиха, но, едновременно с това, първите хора на организацията започнаха да разглеждат критически дотогавашната нейна тактика. Те поискаха да почерпят поука от миналия, опит.

В сред ръководителите на рев. Организация, се очертаха вече две течения: българско — консервативно и националистично и македонско — крайно демократично. Представителите на първото течение, “десницата”, които имаха ръководството на организационната дейност в

22

западна и северозападна Македония (през време съществуването на организацията те често успеваха да се налагат и в общото ръководство на организацията) почнаха да губят вера в революционната сила на масите. Впрочем те никога не са имали голема вера в неговата сила. Те верваха в освободителната мисия на европейската дипломация и на българската въоръжена сила.

Те успеха да наложат възстанието в 1903 год. Те беха, които сметаха, че християнска Европа ще се трогне от страданията на македонския народ и при вида на неговото нещастно положение, което неминуемо требваше да настъпи след възстанието, ще поиска да наложи на Турция да даде автономно управление на Македония.

За нещастие, за ръководители на организацията след Илинденското възстание останаха пак лица, които имаха такава идеология. Но, след възстанието, тия ръководители още повече изгубиха вера в революционната сила на масите. Те почнаха по-открито да работят в това направление; те почнаха да се стремят да съгласуват действията на револ. организация с политиката на бълг.правителства.

По-рано, докато организацията беше масова, водителите на десницата, макар и да имаха същата идеология, беха заставени от масите и от ръководителите на рев. организация в Солунския виляет да се противопоставят на върховизма, което и правеха: те се бориха против него. Те се бориха с всички сили против агентите на българския монархизъм, който искаше да превземе рев. организация, да направлява нейната дейност, съответно своите интереси, и да си послужи с нея, когато тия интереси

23

биха изисквали това. След възстанието, положението беше изменено. Същите тия лица, които беха заставени от македонските револ. маси да се борят против върховния македонски комитет, след възстанието, след големите жертви, които населението в Македония и специално в югозападния край даде, след умората, която то почувствува от борбата — открито вече про-поведваха тактиката на върховизма.

Върховния македонски комитет в България изгуби своето право „на съществувание”.

И действително, каква смисъл имаше да съществуват две отделни върховистки организации, когато десницата в макед. рев. организация, — това беха авторитетни и влиятелни хора в последнята — капитулира пред „блестящите перспективи”, които българските правителства им рисуваха за техното отечество, когато тя открито приемаше техната програма — присъединението към България, и техната тактика — възстаннически и единични акции, с цел да предизвикат война между България и Турция?

Върховнитя македонски комитет, който имаше своя център в София, се разтури — по волята на българското правителство и дворец.

Той се разтури, защото бълг. правителство и дворец предпочитаха да имат за проводници на своята политика, по отношение на Македония лица, които беха работили всред македонския народ и които имаха влияние всред него (на това се дължеше и техното издигане в революционната организация до положението на нейни ръководители).

24

Но революционно организираното македонско население не се повлече след тия водители. Техното влияние се простираше само в Битолския револ. окръг и отчасти в Скопския окръг. Макар и авторитета на тия водители да беше голем — Гарванов, Сарафов, Матов беха представители на новия върховизм — населението се обяви против техната политика.

Три окръга на революционната организация — всичко беха пет — се обявиха решително против политиката на новия върховизм: Серския, Струмишкия и Солунския окръзи беха за самостоятелността на макед. револ. движение.

Вътре в организацията явно се очертаха две течения; образуваха се два враждебни лагери. В мак. организация настъпи разцепление, което се последва с ред убийства на дейци и от двата лагера. И двете течения действуваха от името на македонската революционна организация.

Тия две течения в макед. револ. организация продължаваха да съществуват и по-нататък.

Те се проявиха и в борбите, които техните представители водеха, на легална почва, в Македония, когато за такива борби съществуваха там условия, а именно през време на конституционното управление в Турция от 1908 до 1912 год.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]