Карпошовото въстание (1689 г.), Петър Петров

ИЗБУХВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КАРПОШОВОТО ВЪСТАНИЕ

2.

Карпошовото въстание. Другият личен българин, който подобно на Страхил войвода води хайдушка дружина, идва при австрийците и се поставя под тяхно командуване, е Карпош войвода.

В научната и научно-популярната литература съществуват големи разногласия относно названието Карпош - лично име ли е това, или прякор. Османотурските документи навсякъде назовават този хайдушки главатар с прозвището Карпуз или Карпос. И тъй като става дума за изписването на това прозвище на един неславянски език, очевидно може да се получи известно видоизменение и изопачаване. На български и на другите балкански славянски езици по-благозвучно би било да се нарича Карпош.

Най-близкото название до името Карпош е турската дума карпуз, означаваща 'диня, любеница'. В преносен смисъл същата дума означава 'дебел, топчест, червен', откъдето би могло да се получи прякорът Дебелият, Дебелачко, както и личното име Червенко (подобно на Белчо). Близка до името Карпош е и гръцката дума карпос, употребявана изобщо за плод, т.е. близка по значение на турската карпуз. Езикова близост до името Карпош има и думата карпа, означаваща 'скала, зъбер, камък'. Оттук би могло да се даде прозвище на човек "силен като камък", или пък в буквален превод да идва от името Петър, което на гръцки означава 'камък'. Най-сетне името Карпош би могло да се свърже със свети великомъченик Карп, чиято памет се чествува на 13/26 октомври. Така или иначе, мнения и хипотези много, но реални факти липсват. Поради това наличните засега сведения не дават възможност да се вземе категорично становище по въпроса - Карпош лично име ли е или прозвище.

Оскъдни са данните и за дейността на Карпош като хайдутин до избухването на въстанието през 1689 г. Турските хронисти Рашид и Дефтердар съобщават, че първоначално Карпош бил хайдушки главатар и в продължение на няколко години действувал с дружината си в Доспат планина, т.е. в Западните Родопи.

По-определени сведения дава Силяхдар. Според него още преди падането на Ниш, т.е. преди 24 септември 1689 г. българското население се отзовава на призивите за непокорство спрямо турската власт и вдига бунт в районите на София и Пловдив. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в Ниш, вливат се в техните батальони и заедно с тях нападат мохамеданските градове, оплячкосват ги и ги опожаряват, като причиняват големи щети на мохамеданското население. "Между тези най-изтъкнати злосторници се намираше проклетият неверник, наречен Карпош", продължава Силяхдар. С други думи, съвременникът на събитията Силяхдар изрично сочи Карпош като един от онези българи, които дошли при австрийците от района на Тракия. А това вече е несъмнено доказателство за неговия български произход.

През август и началото на септември 1689 г. Карпош вече е на път за Ниш и се намира в района на Знеполе. За това говори една султанска заповед, издадена между 6 и 15 септември, адресирана до кадиите на Брезник, Пирот, Враня, Ниш, Лесковац и до мартолосбашиите и представителите на вилаетските аяни на споменатите кази. В тази заповед се казва, че в тези кази действуват хайдути и че е било заповядано на Мехмед, мартолосбашия на Знеполе, с всички налични сили и с мартолосбашиите да тръгне против "появилия се хайдутин на име Карпош и Да уреди по всякакъв начин да се залови и да се накаже". Издаването на тази заповед до кадиите на петте кази показва, че действията на хайдутите и по-специално на Карпош, действия засегнали обширния район от София до Пирот и Ниш, сериозно са застрашили турския тил преди решителната битка за Ниш. Мартолосбашията Мехмед не успява да се справи с поставената му задача и след 20 дни е издадена нова султанска заповед, с която на негово място като мартолосбашия и координатор на действията против хайдутите е назначен сарачът Али - последният наскоро преди това е приел исляма. Али успява да влезе в сражение с дружината на Карпош, унищожава една част от хайдутите, залавя десетина души и ги довежда в София, но не успява да постигне главната цел - да залови и ликвидира самия Карпош.

Веднага след падането на Ниш, между 26 септември и 5 октомври, със султанска заповед е наредено на кадиите на Дупница и Радомир, както и на съответните вилаетски аяни, да съберат всички способни за бой мохамедани от двете кази и да ги изпратят за защита на Знеполе. По всичко изглежда, че Карпош все още се намирал с дружината си в този район.

Същевременно в новата обстановка, докато Ниш се намира в ръцете на австрийците и се очаква техният удар да бъде насочен към София, а и не е по силите на властите да се справят с хайдутите, султанът издава заповед за мартолосбашия в казите Кюстендил, Сирищник и Радомир да бъде назначен Карпош, а за мартолосбашия в казите Петрич и Мелник - някой си Сугаре. Тази заповед означава, че властта опрощавала всички досегашни действия на Карпош и неговите сподвижници и се опитва да ги привлече на своя страна, както това е правено многократно с разни бунтовници и изменници.

Не е известно дали Карпош приема това назначение, но почти веднага след това последвала нова султанска заповед. В нея се казва, че назначаването на Карпош за мартолосбашия на Кюстендил, Сирищник и Радомир е станало по препоръка на Махмуд ага, началник на еничарите; че Карпош е силен, храбър и способен да се справи с хайдутите. И за да бъде спечелен за османската власт, е назначен на още по-висока длъжност - за мартолосбашия на още 10 кази - Щип, Радовиш, Велес, Дойран, Серес, Аврет Хисар, Неврокоп, Разлог, Петрич и Мелник. Султанската заповед изисквала от властите на споменатите 13 кази никой да не се меси в действията на Карпош, докато той честно изпълнява задълженията си.

Не подлежи на съмнение фактът, че Карпош не приема и това предложение на султанските власти. Обвеяният със слава и кален в много битки в продължение на десетина години хайдушки главатар едва ли би се решил така леко да се продаде за една несигурна служба и да се постави в услуга на довчерашните си врагове. Пък и политическата обстановка за това била крайно неблагоприятна - след превземането на Ниш австрийците минали в решително настъпление на север и на юг, в редиците на османската власт и армията настанала паника, а българското население очаквало скорошното си освобождение.

По същото време, когато властите правят опити да привлекат на своя страна Карпош, са предприети сериозни мерки за преграждане на всички проходи, които водят от Ниш към вътрешността на страната. Султанска заповед, издадена между 26 септември и 5 октомври 1689 г., изисквала да се наемат и изпратят допълнително въоръжени стрелци за защита на Драгоманския проход: от Пловдив - 200 души, от Пазарджик, Кюстендил и София - по 100, и от Самоков и Дупница - по 80.

В началото на октомври 1689 г. става ясно, че настъплението на австрийците ще бъде предприето в две посоки: на север към Видин, и на юг - към Скопие. Затова няколко султански заповеди, издадени между 6 и 14 октомври, предвиждат спешни мерки за защита на Знеполе, на проходите около Враня (за тях трябвало да бъдат доведени бойци чак от казите Скопие, Тетово, Кичево, Велес, Прилеп и Мариово) и особено на района между Кюстендил и Крива Паланка (тук се предвиждала евакуация на мохамеданските жени и деца).

Особено подробна е султанската заповед, изпратена до алайбея на Кюстендилския санджак и до мартолосбашията на Кюстендил. В нея се сочи, че хайдутите много се бунтуват, поради което е необходимо да се съберат всички годни за борба и бой мохамедани и да се изпратят за защита на проходите около Враня. Специално внимание е необходимо да се обърне на района между Крива Паланка и Кюстендил, където трябва да се разположат заими, тимариоти и мартолоси. По-нататък в заповедта се препоръчва да се изпратят хора навсякъде, които "да се превърнат в очи и уши", т.е. да разузнават за всяко брожение и бунт на раята.

Посочените султански заповеди се оказват твърде закъснели, тъй като австрийците вече са предприели своето настъпление на север и на юг от Ниш. И докато австрийската войска не среща особена съпротива по посока на Косово и Видин, в направлението Лесковац -Браня - Крива Паланка тя се изправя срещу значителни турски сили.

Както вече бе посочено, след поражението на турците при Ниш, основните сили от разгромената им войска се оттеглят в посока на Драгоман, за да защитят прохода и да спрат настъплението на австрийците към София, а така също и в района на Браня и Крива Паланка - да преградят пътя към Кюстендил и Щип. От своя страна и генерал Пиколомини, преди да предприеме големия си поход през Косово до Скопие, изпраща една част от войските си, за да се защити откъм Драгоманския проход и да преследва турците по посока на Враня и Крива Паланка.

И в трите направления, в които настъпват австрийците - към Видин, към Косово и Скопие, и към Враня и Крива Паланка, те разчитат твърде много на помощта на местното християнско население. Една част от това население вече е включено в техните батальони, друга - действува като хайдути в тила на турската армия, на трета предстои да окаже помощ с хора и храни, когато австрийците достигат до техните селища.

Най-голяма помощ австрийците очакват от българите при настъплението си по посока на Враня и Крива Паланка. Първо, защото в това направление разполагат с най-малко сили, и второ - защото възможностите за получаване на помощ от българите тук са най-големи. Вече бе казано, че в щаба на австрийците в Ниш пристига Страхил войвода с бойците си и че много българи се вливат в австрийските отряди. В района на Знеполе и Враня пък, както се вижда от султанските заповеди и от турските хронисти, действува с дружината си Карпош, а също и други български хайдути.

Настъплението на австрийците по долината на р. Южна Морава се развива успешно и те на 13 октомври 1689 г. завземат Лесковац, завладяват след това Гърделичката клисура и се явяват пред Враня. Тук именно, в района между Враня и Крива Паланка, турците правят отчаян опит да спрат настъплението на австрийците, като им противопоставят значителни военни сили.

Описание на тази битка оставя Джевдет паша. Според него австрийците и техните съюзници дошли близо до Крива Паланка с такива огромни сили, че полята и равнините не могли да ги поберат. Вестта за тяхното пристигане е предизвикала ужас и страх сред султанската войска. На проведеното в турския лагер съвещание едни предлагали да не се воюва, а други -войската да тръгне начело с главнокомандуващия, като султанът и свитата му остават в тила. Решаващо за започване на битката се оказва мнението на ходжата на падишаха. Продължителната и кървава битка завършва с успех за австрийците, а турската войска се разбягва. Тогава голяма част от австрийските войници се отдават на грабеж, като някои дори достигат до шатрата на султана. Ходжата обаче насърчава прислугата, готвачите и пазачите и те, хвърляйки се в боя, успяват да изтикат нападателите от султанския лагер. Това дава кураж на разбитата султанска армия, тя се съвзема, предприема контранастъпление и успява да победи австрийците.

Много неща в това описание са неверни. Нито основните австрийски сили, нито султанът с армията си се намирали при Крива Паланка. Преувеличена е ролята на ходжата в тази битка. Неточно е предаден и крайният изход от това сражение. Такава битка обаче наистина е станала при Крива Паланка и в нея турската войска е разбита, което дава възможност на австрийците не само да превземат тамошната крепост, но и да продължат настъплението си към Куманово.

В потвърждение на горното е разказът на Силяхдар за градовете, които австрийците успяват да превземат по време на тази война: Ипек, Призрен, Тетово, Щип, Прищина, Вълчитрън. Косово, Нови Пазар, Митровица, Скопие, Лесковац, Чачак. Балево, Догдже (?), Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Барош, Ургуб (?), Куманово, Рожай, Лебане, Пирот, Крушевац, Смедерево, Видин, Гроцка, Кобилич, Грегоница (?), Крива Паланка и Бела Паланка. Изричното споменаване на Лесковац, Враня, Крива Паланка, Куманово и Щип като градове, превзети от австрийците, показва, че битката северно от Крива Паланка била неблагоприятна за турската войска и че австрийците и техните съюзници не само са излезли победители, но и продължават настъплението си на юг. А това именно е районът, в който избухва и се разпространява въстанието на Карпош.

По време на тези бойни действия австрийците правят опит да превземат и Кюстендил, като по този начин разгромят отрупаните в този район турски войски. В това нападение взема най-активно участие Страхил войвода.

Силяхдар разказва, че османските власти в Кюстендил научили за плановете на Страхил войвода с 4 000 австрийци, унгарци и хайдути да нападне града. Затова те се обърнали за помощ към коменданта (мухафъза) на София - Хюсеин паша, като изтъквали, че ако помощта не дойде за ден-два, не само цялата област ще падне във вражи ръце, но нападателите ще ограбят имуществата им и ще заробят семействата им.

Хюсеин паша заповядва на двама малоазийски началници - Ахмед паша от Хамид и Мехмед бей от Джаник, намиращи се в София, незабавно да заминат за Кюстендил. Те обаче възроптали против това нареждане и се забавили с неговото изпълнение. Същевременно Страхил войвода потегля за Кюстендил с посочения отряд от австрийци, унгарци и българи хайдути, като непрекъснато го попълва с хора от местното население. И тъй като градът е охраняван откъм полето от 300 души сеймени, той минава през планината и напада през нощта. Така отрядът успява да влезе в града. Избити са много мохамедани, техни жени и деца са взети в плен, причинени са големи материални щети. Накрая нападателите подпалват града и се оттеглят. Едва след това турските защитници на крепостта и сеймените от полето се съвземат и започват преследване. В последвалото сражение, според хрониста, от отряда на Страхил войвода загиват около 200 души. Не по-малко са жертвите и от страна на мохамеданите. Все пак те успяват да си възвърнат някои от пленниците.

Накрая, според сведенията на Силяхдар, тъй като мохамеданското население на Кюстендил силно пострадало, кадията се оплакал на коменданта на София Хюсеин паша от поведението на двамата малоазийски началници. Той от своя страна съобщил до канцеларията на султана, че отрядът на Страхил войвода е постигнал успехи благодарение на предателството на посочените двама военачалници. Във връзка с това е изпратен дворцовият коджабашия Генч Мехмед ага, който със специален ферман пристига в София и свиква заседание на местния диван, където е решено двамата провалили се военачалници да бъдат обезглавени.

Хронистът не съобщава точната дата на тази акция, но несъмнено тя е станала по време на австрийското настъпление на юг и преди турската контраофанзива, т.е. през октомври 1689 г., непосредствено след битката при Крива Паланка. Показателен е фактът, че тази акция става на същата територия - на Кюстендилския санджак, в която по това време се развива Карпошовото въстание. Връзката между настъплението на австрийците и действията на свързаните с тях Страхил и Карпош е очевидна: те са участвували в състава на австрийската войска при нейното настъпление в посока Лесковац - Враня - Крива Паланка - Куманово; след приключване на бойните действия, когато австрийците се оттеглят на север да презимуват, Карпош е оставен за управител на района Крива Паланка - Куманово, а Страхил войвода се завръща в Ниш при главното австрийско командуване. За съжаление обаче югославските и особено скопските историци и публицисти избягват да говорят за акцията в Кюстендил и участието на Страхил войвода като командир на голям и сборен отряд, тъй като това поставя под съмнение хипотезата
им за "македонския характер" на Карпошовото въстание.

И така, българските войводи Страхил и Карпош са действували в състава на източното крило от армията на Пиколомини, което воювало в направлението Лесковац - Враня - Крива Паланка - Куманово. Те нямат нищо общо с действията на западното крило, в което също така били включени бойци от местното християнско население, и което действува в направлението Косово - Качаник - Скопие. Наистина Рашид разказва, че в Качанишката клисура имало привърженици на Карпош, но това не означава че те били бойци от подчинения му отряд.

Хронистите, които обикновено описват предимно бойни действия, не дават никакви сведения за упражняваната от Карпош власт в предоставената му територия: начин на администриране, взаимоотношения между християни и мохамедани и т.н. Единствените, макар и оскъдни данни, се отнасят до предприетите укрепителни мероприятия, до броя на подчинените на Карпош бойци и до взаимоотношенията му с австрийците.

Хронистите са категорични, че главните опорни пунктове на Карпош били Крива Паланка и Куманово. В първия град той разполага с 6 топа и подсилва крепостта чрез изграждането "от всички страни на широк й дълбок ров". В Куманово също така са подсилени укрепленията чрез широк и дълбок ров и здрави плетове. Всъщност за нещо повече, поради краткото време, едва ли е могло и да се мисли.

Много по-трудно е да се определи броят на подчинените на Карпош бойци. Трудността идва от това, чe техният брой е различен в началото на бойните действия и при разгрома на въстанието.

Според Рашид, Карпош овладял Крива Паланка начело на отряд от „няколко хиляди невернишки неприятели", т.е. под негово командуване се намирали австрийци, унгарци и хайдути. Силяхдар също така разказа че Карпош бил "главатар на дружина, която броеше повече от 3 000 немюсюлмански разбойници от редовете на бунтовната рая и от външния неприятел", и че при разгрома на въстанието в Крива Паланка имало "германски, унгарски и хайдутски разбойници". Когато пък говорят за разгрома на Карпош при Куманово, хронистите споменават далеч по-малко бойци: според Силяьдар дружината на Карпош се състояла от 200 души "злобни неверници", а според Рашид - от "многобройни неверници".

Анализът на тези данни показва няколко безспорни неща. Първо, подобно на Страхил войвода, и Карпош се присъединява с хайдушката си дружина към австрийците и се поставя под тяхно командуване. Второ, и той като Страхил войвода взема участие в източното крило от армията на Пиколомини в направлението Лесковац - Враня - Крива Паланка. Трето, и той като Страхил войвода командува сборен отряд от австрийци, унгарци и българи хайдути: Страхил войвода ръководи превземането на Кюстендил, а Карпош - на Крива Паланка. Четвърто, и двата отряда наброяват по няколко хиляди души: за отряда на Страхил се сочи числото 4 000 души, а за Карпош - 3 000. Пето, след оттеглянето на австрийците за презимуване, те оставят определено количество войска, съставена от техни бойци и от хайдути и въстаници, както в Качанишката клисура, така и в Крива Паланка. Шесто, докато Страхил войвода се оттегля заедно с основните австрийски сили към Ниш, Карпош е оставен за управител на района Крива Паланка - Куманово. Седмо, по време на залавянето на Карпош дружината му наброява около 200 души: несъмнено това са били хайдути от първоначалния състав на дружината му и присъединили се по-късно въстаници от местното население в посочения район, т.е. броят на българите християни в отряда на Карпош е поне няколко пъти по-голям (имат се предвид дадените жертви, пленените и разпръснали се бойци).

Що се отнася до взаимоотношенията на Карпош с австрийското командуване, тук нещата са съвършено ясни. Преди всичко австрийците изисквали от всички хайдушки главатари и християнски първенци да положат клетва за вярност към императора и да се подчиняват на заповедите на техните военачалници. Фактът, че Карпош и Страхил войвода командували сборни отряди от австрийци, унгарци и хайдути показва, че през цялото време те действуват като съставна част от австрийската войска. За Карпош по-специално се сочи, че с такъв сборен отряд е превзел Крива Паланка и че отбранявал крепостта не само със собствени бойци, но и с австрийци и унгарци. С други думи, до самия си разгром Карпош съгласува действията си с австрийците и се ръководи от техните военни планове.

Хронистът Мехмед Рашид пък добавя, че Карпош се провъзгласил за "крал на Куманово" и че тази си титла измолил или съгласувал с австрийците. Той пише:
"През последните няколко години се появил и някой си проклетник, наречен Карпош, който водейки се с хайдути разбойници се провъзгласил за крал на Куманово и на неговото искане императорът на Австрия му изпратил калпак. Около него се били насъбрали голям брой хайдути отметници и много рая неверници."

Даването на този калпак несъмнено има голямо символично значение: от една страна Карпош влиза във васални отношения към австрийския император; от друга страна получава власт от същия този император. За връзките на Карпош с австрийците най-сетне може да се съди и от факта, че при залавянето му от татарите у него са намерени документи, издадени от виенския двор. Те са преведени от немски на турски. Присъстващият Хаджи Омер ага, капукехая на великия везир Мустафа паша Кюпрюлю, съобщава, че според тези документи Австрия предоставя на Карпош управлението върху територията на Крива Паланка и Куманово и че тези документи силно го компрометирали. За всичко това разказва хронистът Ускудар и твърди, че е чул този разказ от приятеля си Омер ага. Впрочем и други турски хронисти разказват, че Карпош е получил титлата си "кумановски крал" от австрийския император по свое искане.

Косвени данни за връзките на Карпош с австрийците могат да се извлекат и от три набега на австрийски войски през или близо до територии, контролирани от въстаниците, където се съсредоточавали турски войски.

Георг Кристиян фон Холщайн, заместник на Пиколомини след смъртта на последния, узнал че около Щип се е съсредоточила 6000 турска войска под командуването на Махмуд паша от Скопие. С неочакван военен набег той тръгнал от Враня през кумановското село Оризари и на 10 ноември 1689 г. се явил пред Щип, където станало голямо сражение. Турците дали около 2000 убити. След това австрийците влезли Щип, ограбили го и го запалили, като взели със себе си и огромна плячка. Тук към тях се присъединили много местни жители. На връщане те пресрещнали един турски разузнавателен отряд от 300 души и унищожили половината от тях.

В средата на ноември 1689 г. австрийският щаб Призрен узнава за съсредоточаването на турски войски между Тетово и Леуново, на Влаиница при Гостивар. Сборен отряд от австрийци и албанци католици нападат и унищожават около 600 души турци, а останалите се разбягали.

Пак в средата на ноември 1689 г. от Прищина австрийците извършили нападение през Скопие до Велес и Тиквеш. Специално във Велес отрядът навлиза в пазара и го запалва. Убити са около 30 души турци, а други са пленени.

Разгромът на въстанието на Карпош и неговата гибел са свързани с турско-татарската контраофанзива през втората половина не ноември 1689 г.

Както вече бе посочено, султан Селим Гирай пристигнал с 30-хилядна татарска войска на 14 ноември 1689 г. във военния лагер край София. На другия ден, 15 ноември, е проведен специален военен съвет, който набелязва обширен план за военни и политически действия. Според този план Селим Гирай трябвало да тръгне за Кюстендил и при Скопие да се срещне с Халил паша от Пелопонес. На този съвет е решено да бъдат убити повечето от виновниците за военната катастрофа, а имуществата им да се конфискуват. Бил реорганизиран еничарският корпус и са мобилизирани всички възможни сили. Великият везир Бекри Мустафа паша е сменен и на негово място е поставен Фадли Мехмед Челеби. За главнокомандуващ (сераскер) на унгарския фронт е назначен еничарският ага Коджа Махмуд паша. Още на 15 ноември 1689 г. до кадиите на Скопие, Тетово, Кичево, Мариово, Вълчитрън, Дукагин, Призрен и други са изпратени фермани за смекчаване на режима към християните, за отмяна на редица данъци и т.н. - всичко това с цел да се спечели християнското население.

Турско-татарската войска, водена от сераскера Махмуд паша и султан Селим Гирай, тръгва на 20 ноември 1689 г. от София за Дупница. В Кюстендил тя остава няколко дни, като успява да разбие в околностите на града хайдушка дружина от 100 души. И тъй като това се съобщава при описанието на бойните действия против Карпош, очевидно става дума за част от неговите бойци, охраняващи планините между Кюстендил и Крива Паланка.

След това турско-татарската войска се насочва към Крива Паланка, която е главен укрепен пункт на Карпош. Гарнизонът на крепостта, състоящ се от австрийци, унгарци и българи хайдути, е унищожен, а градът - запален. Самият Карпош, пред невъзможността да се сражава с такава превъзхождаща го по численост войска, се оттеглил в Куманово. Тук, пред крепостта, става голямо сражение, в което Карпош и голяма част от бойците му са пленени. След това турско-татарската войска превзема града и продължава пътя си за Скопие, където пристига в края на ноември 1689 г. Градът е изоставен от защитниците му и се предава без бой. С това е сложен край на съпротивата в района, в който се развива въстанието начело с Карпош.

За гибелта на Карпош в изворите съществуват известни различия. Според Силяхдар, когато Селим Гирай е в Скопие, той изпраща войска, която ликвидира дружината на Карпош от 200 души, а него самия успява да залови. Доведен във вериги, той е набит на кол. Заедно с него е обесен и някой си свещеник от с. Манастир, Кумановско, също така активен участник въа въстанието. Според Рашид, Карпош е заловен в Куманово, доведен в Скопие и набит на кол при моста на р. Вардар, като е оставен така за назидание и като символ на мохамеданската победа. Същото твърди и Дефтердар.

След разгрома на Карпош турско-татарската войски продължава настъплението си на север. В началото на декември 1689 г. тя превзема Тетово, а в края на декември - Прищина. На 1 и 2 януари 1690 г. австрийците загубили Качаник, Призрен и Ипек, а след десетина дни изоставят цяло Косово и се оттеглят в Ниш. Поради настъпилата зима бойните действия са прекратени. Султан Селим Гирай е извикан при султана в Одрин, за д бъде награден, а войската му е върната обратно Крим. Интересно е да се отбележи, че при своето настъпление турско-татарската войска освобождава заловените в плен австрийци и унгарци, но избива християнските бунтовници, а жените и децата им заробва.

Военните действия между австрийците и турци продължават през цялата 1690 г. Във връзка с повторното превземане на Ниш на 8 октомври 1690 г. е последното сведение, което Силяхдар дава за Страхил войвода. Според него Страхил се изплашил от обрата на бойните действия и започнал да разсъждава г следния начин: "Ако турците превземат Ниш. [австрийците] ще ме предадат и [турците] ще ме убият." Затова той предложил на генерал Ветерани: "Турската войска е малко и щом пристигне да обсади крепостта, аз ще намирам отвън и като събера хайдутите, да се нахвърля върху тях и да извърша нощно нападение. Ти пък като излезеш отвътре, ще сечеш турците и ще ги унищожиш в гръб, да се уговорим." Тези думи разкриват високото обществено положение, което Страхил войвода заема в австрийската войска, доверието с което се е ползвал пред генерал Ветерани, способността му да съчетава пробиването на обсада на крепост с удари отвътре и нападения в тила на обсадителите, всепризнатия му авторитет като безспорен хайдушки ръководител, голямата численост на участвувалите в Австро-Турската война българи, на които можело да се разчита като на сериозна сила в хода на военните действия.

Планът на Страхил войвода е приет и той излиза от крепостта, за да събере хайдутите и да се подготви за неговото изпълнение. Австрийците обаче предават Ниш преждевременно и замисълът за двоен удар върху турската войска е осуетен. В турски плен при превземането на Ниш са заловени майката, жената и едно момиче на Страхил войвода, които са подарени като роби на един бюлюкбашия (полковник) албанец заради участието му в превземането на града.

[Previous] [Next]
[Back to Index]