Отъ Плѣвенъ презъ Нишъ до Дойранъ
Петко Пѣевъ

 

На паметьта на загиналитѣ презъ войната борци за обединението на българския народъ

и на подраставащитѣ поколения посветявамъ настоящата книга.

На загиналитѣ отъ 57 п. полкъ.

 

Тозъ, който падне,

Въ бой за свобода

Той не умира...

Хр. Ботйовъ.

 

Достойни синове на Родината,

 

Азъ зная, че безсмъртнитѣ не се нуждаятъ отъ прославата на смъртния. Азъ зная, че вашата велика любовь не бѣ затворена въ малкото и егоистично човѣшко сърце. Съ неугасимия си пламъ тя заливаше щедро предѣлитѣ на вашата скѫпа Родина — тогава съ всичкитѣ си сили, съ оралото и съ мощнитѣ си мишци вие ковѣхте мирното благосъстояние и културния прогресъ.

 

Скѫпи рожби на българското племе,

 

Вашата душа бѣ смутена отъ жестоката неправда въ Букурещъ. Вашето сърце бѣ потръпнало болезнено отъ откѫснатитѣ живи части отъ племето ви. До васъ долитаха горчивитѣ вопли на брата-робъ все по-силно и по-сърцераздирателно. Тогава вашата любовь премина тѣснитѣ граници на България, за да огрѣе цѣлото племе. И литнахте на западъ, разкѫсахте веригитѣ на роба, преминахте презъ Тимокъ, Морава и се спустнахте по долината на Вардаръ. A презъ цѣлия вашъ пѫть, който бѣ пѫтя на свещенния дългъ, вашата утеха и вашата радость бѣ, когато вие слушахте топлитѣ молитви на освободенитѣ братя, произнасяни съ чиста и звучна родна българска речь на всѣкѫде отъ кѫдето минахте — и при брѣга на Българска Морава, и въ

 

 

5 

подножието на величествената Шаръ планина и по долината на Вардаръ.

 

Мили покойници,

 

Предъ олтаря на Родината вашата любовь бѣ безпредѣлна. И съ смирение достойно за любовьта ви, предложихте вашия животъ, за да изкупите свободата на роба и честьта на безчестенитѣ, да дарувате утеха и радость на угнетенитѣ.

 

На вашитѣ безкръстни гробове и братски могили днесъ родна майка не може цвѣте да посади, нито кристална сълза да пролѣе, нито кандило на гроба да запали.

 

Не ни укорявайте. Не преливайте чашата на нашитѣ горчивини.

 

Повѣрвайте ни и утеха нека ви бѫде:

 

Въ нашитѣ сърца поникнаха цвѣтя отъ вашето семе що хвърлихте — цвѣтя, които цъвтятъ и неувѣхватъ и чийто плодъ ще бѫдатъ вашитѣ завѣти.

 

Въ нашитѣ сърца кандило сега свети, чиято чаша е нашиятъ животъ, чийто чистъ елей сѫ вашитѣ свѣтли дѣла и чийто пламъ сѫ вашитѣ идеали.

 

 

6

 

 

ПРЕДГОВОРЪ

 

 

Презъ войната 1915—1918 год., 57-й пех. полкъ влизаше въ състава на 3/9 пех. бригада. Комплектованъ отъ кораво Плѣвенско население, този полкъ, макаръ и съ запасни въ по-напреднала възрасть, още въ първитѣ дни на войната, доказа по единъ неуспоримъ начинъ своитѣ високи боеви качества и възстанови поколебаното презъ войната 1912—1913 год. бойно реноме на Плѣвенци. Въ двудневния бой на в. Глоговица, южно отъ прохода Писана бука, на 1 и 2 октомврий 1915 год., този полкъ. съ единъ удивителенъ устремъ и съ една завидна самоотверженость атакува силно укрепената позиция на противника на поменатата висота, разби врага, взе повече отъ 200 пленници и първи отъ армията презъ тази война взема трофеи 2 полски орѫдия. Даденитѣ въ този бой около 500 убити и ранени сами по себе си говорятъ за усилията, които е направилъ полкътъ и качествата, които е проявилъ.

 

Получилъ така достойно своето бойно кръщение, този полкъ по-нататъкъ, въ продължение на цѣлата война, изнесе борбата съ многобройнитѣ противници по всички фронтове на бойния театъръ съ една достойна за удивление и адмирация преданность и самопожертвуване. Въ тази дълга борба, той остави много свѣтли, достойни за подражание дѣла, които сѫ гордость не само за полка и Плѣвенци, но и за цѣлата армия.

 

Написванието бойната история на 57-й пех. полкъ, изпъстрена съ толкова много славни дѣла и бойни подвизи,

 

 

7

 

и направянето сѫщата достояние на публиката и потомството е инициатива повече отъ похвална.

 

Въ това отношение решението на г-нъ П. Пѣевъ, активенъ деецъ въ редоветѣ на този полкъ, да напише и отпечати неговата история, заслужава всѣка похвала и подкрепа.

 

Имайки възможность да прегледаме тази история още преди нейното напечатване, смѣло можемъ да кажемъ, че тя е написана съ една вещина, която прави честь на нейния авторъ. Написана пълно, ясно, правдиво и не само съ изложение на военнитѣ събития, a и съ всички преживѣлици, които съпѫтствуватъ войната, тази история е единъ цененъ приносъ и заслужава да краси не само библиотекитѣ, но и полѝцитѣ на всички родолюбиви българи, които милеятъ за доброто на своята родина и на които сѫ скѫпи споменитѣ за бойнитѣ дѣла на въорѫжения български народъ.

 

Тод. Георгиевъ

Генералъ — бившъ н-къ Щаба на 3/9 пех. бригада.

 

[Next]

[Back to Index]