Отъ Плѣвенъ презъ Нишъ до Дойранъ
Петко Пѣевъ

ЧАСТЬ I. ДЕЙСТВИЯТА СРЕЩУ СЪРБИТѢ ПРЕЗЪ 1915 ГОД.

 

ГЛАВА I. МОБИЛИЗАЦИЯ, СЪСРѢДОТОЧЕНИЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА  (10.IX.-1.X.1915)

    1. Мобилизация  (10-17.IX.1915)  11

    2. Съсрѣдоточение къмъ границата  (18-28.IX.1915)  16

    3. Обявяване на войната  (1.X.1915)  23

 

ГЛАВА II. БОЕВЕ ЗА МИНАВАНЕ НА РѢКА ТИМОКЪ  (1-14.X.1915)

    1. Бой за в. Глоговица  (Кота 1198)  25

    2. Бой на дѣсниятъ брѣгъ на р. Тимокъ  (3-14.X.1915)  46

 

ГЛАВА III. ОТЪ Р. ТИМОКЪ ДО Р. БЪЛГАРСКА МОРАВА — БОЕВЕ ЗА ГР. НИШЪ  (15-30.X.1915)

    1. Бой при с. Бордимо  (15-18.X.1915)  53

    2. Бой източно отъ с. Дервентъ  (19.X.1915)  56

    3. Бой за Грамада  (20-22.X.1915)  62

    4. Влизане въ Нишъ и преследване на сърбитѣ къмъ р. Морава  (23-24.X.1915)  69

    5. Бой на дѣсния брѣгъ на р. Българска Морава  (24-30.X.1915)  74

 

ГЛАВА IV. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА СЪРБИТѢ ОТЪ РѢКА МОРАВА ДО КОСОВО ПОЛЕ  (31.X-21.XI.1915)

    1. Отѣ р. Морава до р. Топлица и гр. Прокупля  (31.X-1.XI.1915)  80

    2. Преследване и бой при в. Врата  (3.XI.1915)  83

    3. Преследване и бой прй с. Кечеколъ  (4-9.XI.1915)  87

    4. Отъ Кечеколъ презъ Прищина за Косово-поле  (10-21.XI.1915)  90

 

 

ГЛАВА I. МОБИЛИЗАЦИЯ, СЪСРѢДОТОЧЕНИЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

10 септемврий — 1 октомврий 1915 год.

 

1. Мобилизация

2. Съсрѣдоточение къмъ границата

3. Обявяване на войната

  

1. Мобилизация.

10—17 септемврий 1915 година.

 

Букурещкиятъ договоръ отъ 1913 година създаде едно неестествено положение на нашитѣ граници. Всѣки българинъ чувствуваше съ болка на сърдцето си жестоката и обидна неправда на коварнитѣ съседи. Нѣмаше българинъ, който да не съзнаваше, че това положение не може да трае дълго. Обявената презъ 1914 година общоевропейска война усили още повече натегнатото положение.

 

Дипломатическитѣ преговори съ великитѣ сили не обезпечаваха националнитѣ интереси, нито гарантираха корекция на сторената въ Букурещъ неправда.

 

А поведението на западнитѣ ни съседи — сърбитѣ, направи всѣки единъ българинъ да чувствува неизбѣжния изходъ отъ заредилитѣ се тягостни дни на неизвестность. Най-сетне съ Височайши указъ № 7, на 10 септемврий 1915 година се обяви обща мобилизация на армията.

 

Заповѣдьта за обща мобилизация се получи на 9. септ. въ 11 часа сл. пл., като мобилизацията се считаше отъ 10. септемврий 1 часа пр. пл., a съгласно телеграмата отъ началника на 9. пех. Плѣвенска дивизия № 1 отъ 10. септемврий, първиятъ оперативенъ день почва 24 часа следъ обявената мобилизация, т. е. отъ 11. септемврий въ 1 ч. пр. пл.

 

При обявяване мобилизацията, 57. пех. полкъ не сѫществуваше, освенъ въ мобилизационнитѣ планове на полковетѣ отъ 1-а бригада отъ 9. пехотна Плѣвенска дивизия.

 

 

12

 

Съ предписание № 556/1915 г. отъ командира на 1-ва бригада отъ дивизията, заповѣда се формирането на 57. пех. резервенъ полкъ съгласно щатоветѣ за военно време. Полкътъ се състоеше отъ: щабъ на полка, 3 дружини отъ по 4 роти, 1 картечна рота, 1 нестроева рота, музикантска и телефонна команди.

 

Полкътъ се формира въ гр. Плѣвенъ отъ кадъра на мирновременнитѣ трети дружини на 4. пех. Плѣвенски на Н. Ц. В. Престолонаследника Князъ Търновски полкъ и отъ 17. пех. Доростолски на Н. Им. В. Великия Князъ Владимиръ Александровичъ полкъ и - попълнени отъ наборитѣ 1895 година до 1905 година включително отъ запаса на армията.

 

За всѣки щабъ, рота и команда имаше приготвени отъ мирно време подробни мобилизационни планове за формирането, мобилизирането, разположението и всичката работа, която предстоеше да се извърши презъ мобилизационния периодъ.

 

Съ прочитане заповѣдьта за мобилизацията, намиращитѣ се на лице офицери отъ действителна служба получиха мобилизационнитѣ планове за своитѣ части и почнаха, подготвителната работа съ кадъра отъ офицери и войници. Тамъ гдето липсваше титулярниятъ началникъ, работата се започваше отъ намиращия се на лице офицеръ или подофицеръ. За командиръ на полка бѣ назначенъ подполковникъ Икономовъ Д., заемащъ до мобилизацията длъжностьта началникъ на 33. полково военно окрѫжие; до пристиганието му старшиятъ отъ дружиннитѣ командири майоръ Внгеловъ Спасъ, командиръ на 3. дружина го замѣстваше. Щаба на полка се настани въ прогимназията „Мария Луиза“, гдето енергичниятъ поручикъ Поповъ Крумъ, назначенъ за адютантъ на полка се справяше съ грамадната работа по мобилизацията и реквизицията.

 

Въ градоветѣ, селата, дори въ затънтенитѣ балкански колиби бѣ проникнала вестьта за мобилизацията още на 10. септемврий. Наистина, вестьта се очакваше отдавна и за всѣкиго тя не бѣше изненада. Но колко домашни работи имаше още недовършени, колко прощавания съ своитѣ близки предстояха? Нали Христосъ бѣ казалъ, че който иска да го следва да вземе кръста си и да го последва ... a който отива на война, въ защита на родина и близки, нали трѣбва да се отрече отъ себе си и да се прости съ всичко, защото незнае утрешния си день.

 

И въ трескавата си работа часоветѣ бързо летѣха, a само 24 часа отъ получаването въ селото или града на вестьта за мобилизация и повиканиятъ подъ знамената трѣбваше да тръгне. Така всрѣдъ общата залисия между своитѣ близки бързо изминава първиятъ день и още преди да изтече

 

 

13

 

24-иятъ часъ повиканитѣ подъ знамената сѫ вече събрани предъ общинското управление. Разпредѣлени по групи за разнитѣ части, подъ звуковетѣ на народната гайда, съ затикнати росни китки получени при милата раздѣла, съ развето гордо народното трицвѣтно знаме, групитѣ потеглятъ къмъ града.

 

Въ сѫщото това време въ града се развива още по трѣскава работа — началницитѣ отъ кадъра изоставили близкитѣ си въ кѫщи, приготвятъ се да посрѣщнатъ новитѣ свои близки — бойнитѣ си другари, съ които ще дѣлятъ скърби и радости и които съ цената на живота си, ще пазятъ онѣзи, които тѣ сѫ оставили... Пълнитѣ складове на полковетѣ се разтварятъ и носятъ се новитѣ войнишки дрехи всрѣдъ квартирнитѣ райони на ротитѣ. Гостоприемнитѣ плѣвенски граждани приготвятъ по нѣколко стаи отъ кѫщитѣ си, за да се настанятъ запаснитѣ войници.

 

На 11. септемврий — първиятъ оперативенъ день — почнаха да се явяватъ запаснитѣ войници. Презъ първитѣ дни се явиха войницитѣ въ първитѣ 6 роти, които се попълватъ отъ Плѣвенска околия, a малко по-късно се почна попълването и на останалитѣ 6 роти, които се попълваха отъ по-далечнитѣ Бѣлослатинска и Лудовитска околии.

 

Наредено бѣ пристигащитѣ запасни войници да се посрѣщатъ на края на града, отъ гдето се отвеждаха въ квартирнитѣ райони на съответнитѣ роти.

 

Още първиятъ день бѣха назначени нужднитѣ комисии: за преглеждане здравословното състояние на явилитѣ се запасни офицери и войници; за приемане на реквизиранитѣ коне, кола и други материяли нуждни за полка. Необходимото пъкъ облѣкло, снаряжение и въорѫжение се получи отъ 4. и 17. пех. полкове, като всѣка рота и команда получаваше нуждното ѝ количество отъ полка, отъ който се формираше.

 

До 14. септемврий се явиха всички запасни офицери и войници, освенъ тѣзи, които по законни причини не можаха да се явятъ. Къмъ това време ротитѣ и командитѣ получиха всичкото имъ необходимо облѣкло, снаряжение и въорѫжение. Ротитѣ бѣха формирани. Началствующитѣ лица измежду подофицеритѣ бѣха назначени. Презъ сѫщия день — 14. септемврий — ce почнаха и строеви занятия съ ротитѣ за подтегане и тренировка на войницитѣ. Сѫщиятъ този день следъ обѣдъ пристигна и титулярниятъ командиръ на полка подполковникъ Икономовъ.

 

На 15. септемврий сутриньта полкътъ бѣ съвършенно готовъ и построенъ въ пълния си съставъ съ музика на чело на лагера край гр. Плѣвенъ. Тукъ командирътъ на полка направи прегледъ на дружинитѣ, поздрави ги и въ кратка речь изтъкна важностьта на преживѣвания моментъ. Следъ

 

 

14

 

това пристигна командирътъ на бригадата полковникъ Бончевъ Йванъ (до мобилизацията е командувалъ 20. пех. полкъ) съ началникъ щаба на бригадата отъ генералния щабъ майоръ Тодоръ Георгиевъ. Съ властния си и проницателенъ погледъ командирътъ на бригадата прегледа ротитѣ, поздрави ги, a следъ това съ кратка и прочувствена речь изказа задоволството си, че ще командува изпитанитѣ герои при щурма на Одринъ презъ 1913 год., за да се довърши започнатото преди 3 години дѣло. На г. г. офицеритѣ отъ полка той даде нѣкой упѫтвания по предстоящата работа, като си послужи и съ примѣри отъ Балканската война.

 

Останалитѣ дни — 15, 16 и 17 септемврий, ротитѣ употрѣбиха за произвеждане строеви занятия ; довършване стъкмяването на обозитѣ ; запознаване войницитѣ съ сѫдбоносния за България моментъ, който преживѣваме и изпращане въ допълняющитѣ дружини излишнитѣ войници, следъ като полка бѣ попълненъ съ запасни до щатното число.

 

Цѣла седмица вече се измина отъ първия оперативенъ день всрѣдъ трѣскавата работа и човѣкъ наблюдаващъ кипящия животъ отъ страни, би помислилъ, че не остава нито една минута свободна за онѣзи, които бѣха вече облѣкли красивата и проста войнишка куртка. Но отиде ли нѣкой на пладне или вечерь да вкуси войнишката чорба ; надникне ли въ войнишката квартира, когато примѣрватъ даденитѣ имъ войнишки дрехи ; или пъкъ когато вечерь късно сѫ се събрали, за да си легнатъ — тогава той ще чуе радостни възклицания отъ случайната среща на стари познати бойни другари, които отъ две години сѫ се раздѣлили. Разнищватъ се тогава мили спомени за Айвасъ Баба, Хаджи-Иолу, за Одринъ, за Деве байръ и пр. докато незабелезано се завърже разговора за настоящата мобилизация. Тия моменти на настоящето служатъ за връзка между миналото и бѫдещето. Това не сѫ само празни и голи думи. Учениятъ би потърсилъ и намѣрилъ причинитѣ на настоящето да се криятъ като неизбѣжно последствие на три основни елементи: срѣда, племенни особенности и исторически моментъ. Познаващиятъ добре тия основни елементи за нашия народъ би очърталъ съ една непогрѣшима ясность развитието на събитията, които неизбѣжно го очакватъ, или по-право, които ще се развиятъ и ще преживѣе нашиятъ народъ. За познаващиятъ дълбокитѣ причини и процеса на историческитѣ събития е ясно, че тия последнитѣ не сѫ и не могатъ да бѫдатъ нѣщо произволно, но тѣ иматъ своитѣ причини и предпоставки и затуй се развиватъ по единъ неумолимъ начинъ, въпрѣки индивидуалнитѣ желания и воля.

 

Нашиятъ „чичо“ току що мобилизиранъ може би по-правилно схващаше историческия моментъ и предугаждаше

 

 

15

 

развоя на близкитѣ събития. Наистина, той нѣмаше познанията, нито претенциитѣ на „политиканитѣ", но той бѣ замѣсенъ отъ най-чистото българско тесто, ферментиралъ на българска почва и съвременникъ на историческия моментъ. И затова нашия „чичо“ отъ долината на р. Видъ и р. Златна Панега въ тия върховни моменти изправенъ предъ перспективата да осѫществи обединението на своето племе се отдаде на тая дълго подхранвана идея съ пълния свой устремъ.

 

Не искамъ да кажа, че този е най-добриятъ пѫть, нито най-полезния за народа ни моментъ. Но както ние предугаждаме наближаващата буря и тя ни връхлетява въпрѣки нашето желание или нежелание ; тъй и известни исторически събития се развиватъ неумолимо въпрѣки нашето желание или нежелание, въпрѣки нашитѣ смѣтки и въпрѣки волята на отдѣлната личность.

 

Наблюдателното и опитно око надзърнало въ войнишката квартира и спрѣло се на малкитѣ групички отъ току що облѣченитѣ въ войнишката куртка запасни войници ще забележи по оживѣнитѣ лица една неудържима енергия, за която трѣбва да се намѣри отдушникъ. А ако даде ухо и долови разговоритѣ, той ще чуе цѣла низа отъ спомени отъ бойнитѣ полета на Тракия и Македония ; ще чуе копнежитѣ на днешния българинъ, съ които е откърменъ и израстналъ. И тогава дълго таената болка за извършената неправда въ Букурещъ намира отдушникъ, като се изсипватъ закани къмъ виновницитѣ. Тукъ минаватъ по реда си и гърци и ромъни, и сърби, но все пакъ разговорътъ се спира повече надъ сърбитѣ. Още отъ сега се изказватъ предугажданията, че пакъ съ сърби ще си примѣримъ силитѣ.

 

Къмъ 17. септемврий вечерьта 57 пех. полкъ бѣ вече готовъ. Току що формиранъ бѣ полкътъ, но той не бѣше безъ свои традиций. Три години по-рано 4. и 17. пех. полкове дадоха животъ сѫщо на единъ полкъ, когото тогава нарекоха 53. пехотенъ полкъ. Този полкъ получилъ своето бойно кръщение при Одринъ, бѣ единъ отъ първитѣ съкрушители на силната крепость при фортоветѣ Айвазъ-Баба и Айджи-Иолу. По-после той твърдо отстояваше на сръбскитѣ атаки при Гюешево и Деве баиръ. Увѣнчалъ победоносното си „Калипетровско“ знаме съ лаври, полкътъ го сви по волята на сѫдбата „за по-добри дни“ и ето, две години само следъ това, пакъ 4. и 17. полкове дадоха животъ на единъ полкъ, когото нарекоха 57. пехотенъ полкъ. Измѣнилъ само номера си, полка получи почти сѫщитѣ набори, сѫщитѣ участници, a сѫщо и традициитѣ на 53. пехотенъ полкъ. И каточели за едно отличие за каления вече въ боеветѣ полкъ, съгласно наредба по полка № 5 полкътъ не се наричаше вече „резервенъ“, a само 57 пехотенъ полкъ.

 

 

16

 

Явяването на запаснитѣ войници въ казармата бѣ масово. Следъ като полкътъ се попълни до щатоветѣ за военно време, повърнаха се въ допълняющитѣ дружини 461 войници или 11.2% явили се повече. Макаръ че по-голѣмата часть — 86.6% отъ явилитѣ се запасни да бѣха отъ селата, повечето твърде отдалечени, a само 13.4% да бѣха граждани, пакъ стичането въ казармата бѣ твърде бързо. Още първиятъ оперативенъ день се явиха 12.5%; на втория оперативечъ день по-голѣмата часть — 67.8%, третия — 16.8%, a презъ останалитѣ дни се явиха, отъ отдалеченитѣ села или по други законни причини закъснѣли и останалитѣ 2.9 %. Току що преведенитѣ данни говорятъ най-добре за готовностьта на всѣки българинъ, при първия зовъ на Върховния Вождъ, да изпълни беззаветно отечествения си дългъ.

 

На 17. септемврий вечерьта, когато мобилизационниятъ периодъ се приключваше полкътъ бѣ напълно мобилизиранъ съгласно щатоветѣ и броеше:

 

Щабъ офицери 4

Оберъ офицери 37

Лѣкари 3

Чиновници 4

Свещеници 1

Подофицери 334

Войници 3907

Кола 45

Коне 341

Магарета 8

 

 

2. Съсрѣдоточение къмъ границата.

18—28 септемврий 1915 година

 

Едва що слънцето изгрѣваше на 18. септемврий, a плѣвенци отдавна бѣха будни. Каточели всички кѫщи сѫ напуснати отъ своитѣ обитатели. Първитѣ слънчеви лѫчи бѣха свидетели на необикновеното движение, което ставаше въ този градъ. На календаря ако погледне човѣкъ този день не бѣ праздниченъ, обаче по улицитѣ още отъ ранни зори се забелезваше оживление, рѣдко приживѣвано въ града. Групи по-малки или по-голѣми говорѣха оживено и бързаха за нѣкѫде, каточели сѫ закъснѣли. Жени и деца съ голѣми букети цвѣтя въ рѫце бързаха и само подкакяха по-старитѣ баби и старци да отиватъ по-бързо, че ще закъснѣятъ. Личеха и мѫже самотни съ пресилено изражение на лицето — мълчаливо вървѣха и тѣ всрѣдъ общото течение.

 

 

17

 

СПИСЪКЪ

на г. г. офицеритѣ, лѣкаритѣ и чиновницитѣ, които сѫ тръгнали въ походъ на 18-й септемврий 1915 година съ 57. пехотенъ полкъ.

 

 

18

 

Отъ време на време конникъ съ бързъ алюръ префучаваше всрѣдъ навалицата. По площадитѣ изъ града се строяваха войници съ окрасени съ цвѣтя гърди и натъкнати на дулото на пушкитѣ китки. Скоро улицитѣ екнаха отъ громки пѣсни и ротитѣ въ стройни редове маршируваха изъ улицитѣ. Часътъ бѣ 6 сутриньта. Голѣмиятъ площадъ „Съръ Пазаръ“ бѣ изпълненъ вече съ най-пъстъръ народъ — празднично облечени гражданки и граждани отъ най-елегантнитѣ до най-скромно стъкменитѣ, a между тѣхъ личеха яркитѣ цвѣтове на народни костюми изъ близката околность на Плѣвенъ, но не липсваха дори и отъ отдалеченитѣ села на Златна-Панега. Всрѣдъ този пъстъръ народъ екна полковата музика съ марша „Съюзници разбойници“, a отъ всички улици водящи къмъ площада се показаха стройнитѣ редове на ротитѣ. Въ 6 1/2 часа полкътъ бѣ построенъ и поздравенъ отъ командиритѣ на полка и бригадата, следъ което се отслужи молебенъ по случай тръгването на полка въ походъ. На молебена присѫтствуваха и началникътъ на дивизията генералъ майоръ Нерезовъ, който следъ молебена съ прочувствена речь пожела добъръ пѫть на полка.

 

Въ 8 часа челната рота отъ полка тръгна въ походъ подъ звуковетѣ на марша „Съюзници разбойници“. Раздвижи се огромната маса народъ и както вълнитѣ на бурното море се подематъ отъ морскитѣ дълбини и съ страшенъ ревъ излизатъ пѣнливи на повърхностьта, така отъ бездната на човѣшкото сърдце се изтръгна мощно и неудържимо „ура“, въ хармонията, на което се долавяха : грубиятъ и мощенъ войнишки гласъ, нѣжниятъ женски, крѣхкиятъ детски и изнгмощелиятъ старчески гласове. Росни китки отъ благоуханни цвѣтя обсипваха проточилата се колона на полка.

 

Присѫствующиятъ странникъ дълго би се очудвалъ на тази мила по своята задушевность, завидна по своята могѫщественость и величествена въ своята цѣлость картина презъ едва зазорилото се утро, ако не бѣ чулъ откъмъ 12 рота въ опашката на колоната на полка простичката пѣсень:

 

Грей зората, ечи трѫбата,

Азъ отивамъ напредъ въ бой

Прощавай, мила,...

 

Построениятъ въ каре полкъ постепенно се вливаше въ изтеглящата се по шосето за село Горни-Дѫбникъ колона, a очи свѣтящи въ стройнитѣ редове на полка и жадуващи очи „отъ народа“ търсиха се едни други. Тръгна тогава друга колона отъ пъстрия народъ покрай шосето. Виждаха се и такива групички изпращачи, които избързваха напредъ цѣли километри, причакваха на ново тамъ полка и пакъ нови букети се поднасяха, като тихо си шепнѣха, може би, последно „прости“. И дълго още не спираха да

 

 

19

 

се обстрѣлватъ съ мили погледи, докато шосето закриви край р. Видъ и града остана далечъ въ гърба на полка. Колоната се изгуби вече въ дългия ѝ пѫть, a изпращачитѣ останаха съ своитѣ спомени ...

 

Септемврий бѣше, a слънцето напомняше юлскитѣ горещини, поради което първиятъ походъ ставаше още по-труденъ за несвикналитѣ още съ раницитѣ запасни войници. Въпрѣки всичко това намиращитѣ се въ всѣка рота гайди и кавали почти не прекѫсваха своитѣ пѣсни презъ цѣлия походъ. Малкитѣ почивки се очакваха съ нетърпение, но не за отпочивка, a кръшно хоро да заиграятъ. Срѣщаха се и такива войници, които даже и презъ похода съ пъргави рѫченици не усѣщаха какъ часътъ се е изминалъ, a пушкитѣ имъ съ охота се носѣха отъ тѣхнитѣ другари. Далечъ бѣ останалъ вече градътъ, далечъ напредъ се показваше и първото село Ясенъ, a шосето бѣ почти безспирно поставено въ шпалиръ отъ надошлитѣ отъ близкитѣ села селянки, за да засвидетелствуватъ още единъ пѫть своята нѣжность къмъ своитѣ близки, които на тръгване отъ село бѣха вече изпратили. Тази картина при с. Ясенъ се повтаряше и по цѣлото протежение на похода.

 

Дългиятъ пѫть на полка всрѣдъ незабравимитѣ сцени на посрѣщания и изпращания, минаващъ презъ поля и планини, въ горещини и дъждове се очърта споредъ на таблицата и схемата (стр. 20 и 21).

 

Презъ походитѣ къмъ зоната за съсрѣдоточение полкътъ заедно съ 34. пехотенъ Троянски полкъ съставляваха 3. бригада, която пъкъ бѣше втори маршеви ешалонъ отъ 9. дивизия. Къмъ полка презъ походитѣ бѣ предадена и 4. дружина отъ 9. етапенъ полкъ, която на 24. септемврий се отдѣли отъ полка

 

Посрѣщанъ и изпращанъ полкътъ се движеше всрѣдъ дълги шпалири отъ селянки, деца и старци, надошли отъ околнитѣ села и наредени по пѫтя на движението. Така се движеше полкътъ докато замина с. Борованъ — последниятъ пунктъ отъ пѫтя на движението му, отъ гдето се комплектува полкътъ. И презъ останалия пѫть полкътъ бѣ посрѣщанъ най-радушно съ китки въ рѫце, поднасяно му бѣ стомни съ вода и всичко бѣ по сѫщия начинъ; липсваха само онѣзи очи, ноито се взираха и търсѣха нѣкого въ дългата колона. При с. Борованъ на 22. септемврий, адютантътъ на полка поручикъ Поповъ Кр. бѣ смѣненъ и назначенъ командиръ на 12. рота. На негово мѣсто бѣ назначенъ командирътъ на 12. рота поручикъ П. Пѣевъ.

 

Презъ всичкитѣ походи нощуването бѣ на квартири въ последния пунктъ отъ дневния походъ.

 

Следъ дългитѣ походи презъ време на 11 дни полкътъ пристигна на 28. септемврий въ с. Стакевци, гдето войницитѣ

 

 

20

 

 

измокрени отъ силенъ дъждъ се разположиха на квартири. Тукъ командирътъ на полка, съ заповѣдь по полка № 10 като изказва своята благодарность за положения трудъ презъ мобилизацията и презъ тежкитѣ походи добави, че при все това, извършеното е една малка частичка отъ онуй, което отъ сега предстои на полка. Съ това той прикани офицери и войници да се приготватъ за настѫпающия часъ, когато Отечеството ще поиска отъ насъ жертви до самопожертвуване.

 

Въ 6 1/2 часа командирътъ на полка събра г. г. офицеритѣ отъ полка въ широката стая на общинското управление и съобщи, че по всѣка вѣроятность въ скоро време ние ще бѫдемъ въ война съ Сърбия, заради това ще трѣбва да вземемъ нѣкой предохранителни мѣрки за запазване на границата, отъ която се намираме само на 5 километра. Съгласно заповѣдь № 46 (по книжката за донесение) отъ командира на бригадата, на полка се даваше граничниятъ участъкъ отъ в. Расовити камъкъ до в. Голашъ, дълъгъ

 

 

21

 

13 километра, да се охранява и наблюдава, като се усили пограничната стража. За тази цель още сѫщата вечерь се изпрати командирътъ на 1. дружина майоръ Цончевъ Никола съ 3. и 4. роти да заеме „Велена чука“ въ наша територия отстояща на 2 километра до границата.

 

Схема № 1.

Маршрутътъ на 57. п. полкъ презъ периода на съсредоточението — отъ Плѣвенъ до западната граница

 

 

Пограничната линия тукъ минава по билото на Св. Николскиятъ балканъ, северно отъ непроходимия Чипровски балканъ и около 17 километра юго-западно отъ гр. Бѣлоградчикъ. Дадениятъ граниченъ участъкъ за охранение отъ полка дълъгъ 13 километра е верига отъ високитѣ

 

 

22

 

Схема № 2.

Разположение на полка на 30. септ. вечерьта и боя за в. Глоговица на 1 и 2 октомврий 1915 г.

 

 

върхове: Расовити камъкъ — 1471 м.; Вѣтренъ — 1377 м., Петкова чука —1510 м.; Голашъ — 1754 м. и пр., a почти въ срѣдата на участъка, на най-низкото мѣсто на балкана, минаватъ само две планински конски пѫтеки отъ България

 

 

23

 

за Сърбия: презъ „Писана бука“ висока 1203 м. и презъ „Червени градъ“.

 

На 29. септемврий сутриньта на командира на 1. дружина се заповѣда да усили пограничната стража съ две роти, като се постави по една полурота на нашитѣ погранични постове на прохода „Писана бука“ и на „Червенъ градъ“. За цельта бѣха назначени 1. и 2. роти. Къмъ 9 и полчаса сутриньта полуротата отъ 1. рота наближаваше нашиятъ постъ изкачвайки се по стръмния склонъ. Имаше още 100 крачки до нашия пограниченъ постъ, когато друженъ залпъ се разнесе отъ сръбския пограниченъ постъ. Завърза се тогава престрелка, презъ време на която единъ нашъ подофицеръ бѣ убитъ и единъ войникъ отъ пограничнитѣ опълченци бѣ раненъ, поради което нашитѣ части се видѣха принудени да атакуватъ сръбския постъ и го отблъснаха. Веднага следъ това цѣлата първа дружина зае граничната линия. До вечерьта сръбскитѣ отдѣления настѫпиха три пѫти къмъ „Писана бука“, къмъ „Червенъ градъ" и в. Крушка и откриваха огънь, но нашитѣ части не имъ отговаряха. Презъ една отъ тѣзи престрелки бѣ убитъ единъ ефрейторъ отъ 3. рота. Деньтъ се приключи, но полка даде първитѣ свои скѫпи жертви на сръбското вѣроломство — безъ да е обявена войната, безъ да имъ е даденъ поводъ, тѣ откриха огънь по нашитѣ постове и по частитѣ намиращи се на наша територия.

 

 

3. Обявяване войната.

1. октомврий 1915 година.

 

Все по-ясно ставаше, че ние се намираме въ предвечерието на войната.

 

Съгласно оперативна заповѣдь отъ командира на бригадата № 10 отъ 30. септемврий, сѫщиятъ день 2 часа сл. пл. — полкътъ се приближи къмъ пограничната линия ; 1. дружина зае в. Червенъ градъ съ 2 1/2 роти, a съ слаби части на югъ до в. Голашъ; 3. дружина, картечната рота и едно планинско с. с. артилерийско отдѣление отъ 1. артилерийски полкъ на майоръ Стаматовъ, се разположи на „Николчова чука“ — два и половина километра източно отъ „Писана бука".

 

При това положение полкътъ остана до вечерьта, когато къмъ 8 часа сл. пл. се получи телефонограма за обявяване войната на Сърбия и почване военнитѣ действия отъ 1-й октомврий, a следъ това се получи и следниятъ манифестъ :

 

„Българи, вие всички сте свидетели на неимовѣрнитѣ усилия, които положихъ презъ течение на цѣлата година

 

 

24

 

за запазване на Балканитѣ и спокойствието на страната. Азъ и правителството се стараехме при следвания до сега неутралитетъ да постигнемъ идеалитѣ на българския народъ. Дветѣ воюващи групи отъ велики сили признаватъ голѣмата неправда, която ни се нанесе съ подѣлбата на Македония. И дветѣ воюващи страни сѫ съгласни, че тя въ по-голѣмата си часть трѣбва да принадлежи на България. Само нашата коварна съседка Сърбия остана непреклонна предъ съветитѣ на своитѣ приятели и съюзници. Сърбия не само не поиска да се вслуша въ тѣхнитѣ съвети, но въ озлобението и алчностьта си нападна собствената ни територия и нашитѣ храбри войски бидоха принудени да се сражаватъ за защитата на собствената ни земя.

 

Скѫпи народни идеали ме заставиха въ 1912 година да призова нашето храбро войнство на борба, въ която самоотвержено развя знамената на свободата и скѫса веригитѣ на робството. Нашитѣ съюзници сърби бѣха главната причина да загуби България. Изтощени и изморени, но не и победени, ние трѣбваше да свиемъ своитѣ знамена за по-добри дни. Добритѣ дни настѫпиха по-скоро отколкото можехме да очакваме.

 

Европейската война клони къмъ привършване. Победоноснитѣ армий на централнитѣ империй сѫ въ Сърбия и бързо напредватъ. Призовавамъ българския въорѫженъ народъ къмъ защитата на родния край, поруганъ отъ вѣроломния съседъ и къмъ освобождение на нашитѣ родни братя подъ сръбско иго. Нашето дѣло е право и свето.

 

Заповѣдвамъ прочее на нашата храбра армия да прогони неприятеля изъ предѣлитѣ на царството, да срази вѣроломния съседъ и да освободи отъ теглата нашитѣ измѫчени подъ сръбско иго братя. Ние ще воюваме противъ сърбитѣ едновременно съ храбритѣ войскм на централнитѣ империи.

 

Нека българскиятъ войникъ лети отъ победи къмъ победи! Напредъ ! Нека Богъ да благослови нашето орѫжие“.

 

 

Най-сетне неизбѣжното събитие, което всѣки предчувстваше е свършенъ фактъ.

 

 

25

 

ГЛАВА II. БОЕВЕ ЗА МИНАВАНЕ НА РѢКА ТИМОКЪ

(1—14 октомврий 1915 година).

 

1. Бой за в. Глоговица

2. Бой на дѣсниятъ брѣгъ на р. Тимокъ

 

 

1. Бой за в. Глоговица

Кота 1198.

 

Общо положение.

 

Като се хвърли единъ погледъ върху картата на зоната за общата концентрация на 1-а Армия, изведнъжъ се схваща ясно задачата, която предстоеше да се изпълни отъ 9. дивизия. Докато 1. дивизия бѣ насочена къмъ укрепения градъ Пиротъ, a 8. дивизия 50 километра по на северъ къмъ гр. Княжевацъ, 9-а дивизия бѣ насочена въ междината имъ и трѣбваше да премине р. Търговишки Тимокъ, да разкѫса връзката между дветѣ крепости, да ги заплаши съ обходъ, да откѫсне гарнизонитѣ имъ отъ пѫтя на отстѫплението имъ и тогава да се насочи къмъ гр. Нишъ.

 

Какъ изпъкна Глоговица.

 

На 30. септемврий вечерьта, командирътъ на полка бѣ извиканъ въ щаба на бригадата въ с. Стакевци. Тамъ предъ командиритѣ на 34 и 57 пех. полкове, командирътъ на бригадата прочете заповѣдьта по 9. пех дивизия № 2, съ която на 3-а бригада се заповѣдва да настѫпи на 1. октомврий сутриньта въ зоната (гледай схема № 2 на стр. 22): отъ северъ: „Писана бука“, с. Репушница, с. Алдина Рѣка, с. Иново и отъ югъ : в Голашъ, Вража Глава, с. Балтабериловци, като заеме висотитѣ: Китка (773), коти: 916, 989 и 782. Възъ основа на горната заповѣдь 57. пех. полкъ трѣбваше да настѫпи отъ Писана бука и като се спустне на югъ презъ с. Репушница, с. Алдина рѣка да заеме в. Китка. Командирътъ на полка, като разгледа картата и пѫтя за настѫплението на полка, натъкна се на отстоящия само на 4 1/2 клм. отъ границата върхъ „Глоговица“. Споредъ събранитѣ сведения презъ изтеклия день отъ пограничнитѣ части, сърбитѣ били укрепили и заели съ пехота и артилерия в. Глоговица. Презъ сѫщата висота минава най-удобната пѫтека за България презъ прохода Писана бука. Възпроизведе се тогава въ паметьта на командира на полка цѣлата тази мѣстность позната му още преди две години. Тогава презъ междусъюзническата война 9. дивизия бѣ минала границата презъ сѫщия този участькъ, затова като гледаше картата, командирътъ на полка си представи

 

 

26

 

ясно пълния релиефъ на масива Глоговица. Като взе всичко това предъ видъ командирътъ на полка изказа своето мнение: пѫтьтъ на полка отъ Писана бука за дадения му обектъ — в. Китка трѣбва да мине презъ масива Глоговица т. е. само следъ завладяването на заетия отъ сърбитѣ масивъ Глоговица и осигуряването му за насъ, полкътъ можеше да се насочи за в. Китка.

 

Командирътъ на бригадата, изслуша съ внимание доклада на командира на полка. Той сподѣли опасенията му да се извърши единъ фланговъ маршъ спремо в. Глоговица отстоящъ само на 3 километра отъ с. Репущница презъ кѫдето трѣбваше да премине полкътъ. Трѣбваше да се отнеме възможностьта на сърбитѣ да действуватъ както на фланга на полка, така сѫщо и въ тила на единствения му пѫть за съобщение презъ прохода Писана бука. Тогава командирътъ на бригадата вземайки отговорностьта върху себе си измѣни заповѣдьта по дивизията № 2 и насочи полка не презъ село Репущница, a презъ в. Глоговица. Така било угодно на сѫдбата да се впише въ историята още едно незнайно име, което дълго време ще буди скѫпи спомени на първата, но жестока среща съ врага.

 

Задача на полка

 

Съ оперативна заповѣдь по 3. бригада №11 отъ 30. септемврий 11 1/2 ч. сл. пл. се съобщаваше, че противникътъ заема съ една дивизия фронта отъ с. Иново до Суково, a съ предни части висотитѣ : Руска чука, Глоговица и Ягланъ. На полка се заповѣда на 1. октомврий въ 5 ч. пр. пл. да форсира границата при Писана бука и като настѫпи на западъ да завладѣе в. Глоговица, следъ което да остави тамъ една дружина да охранява дѣсния флангъ и тила на полка и бригадата и да настѫпи на югъ, да завладѣе в. Китка (кота 773) и се утвърди на нея. Въ дѣсно отъ полка ще действува 2. бригада отъ 8. дивизия, която ще премине презъ Кадѫбоазкия проходъ и ще се насочи къмъ гр. Княжевацъ ; въ лѣво ще действува 34 пех. полкъ, за да завладѣе висотитѣ 916, 989 и 782.

 

Горната заповѣдь бѣ предадена отъ командира на бригадата, лично на командира на полка, когато на 30 септемврий вечерьта бѣ въ щаба на бригадата.

 

Направени разпореждания

 

Въ изпълнение на горната заповѣдь по бригадата, издаде се оперативна заповѣдь по полка Na 12 отъ 1. октомврий 1 часа пр. пл., съ която се заповѣдва въ 6 часа пр. пл. на 1. октомврий полкътъ да бѫде на изходното си положение — Писана бука, отъ гдето да настѫпи за завладяването на в. Глоговица, като се назначи:

 

 

27

 

А. Бойна часть: Майоръ Цончевъ 1-а дружина — 4 роти.	Следъ като събере ротитѣ си отъ пограничната линия да настѫпи въ 6 ч. пр. пл. въ зоната Писака бука — в. Глоговица и северно отъ тая линия. Да атакува участъка отъ неприятелската позиция при Писана бука и северно отъ пѫтя.
Майоръ Георгиевъ Xр. 2-а дружина — 4 роти.	Следъ като събере ротитѣ си отъ пограничната линия, да настѫпи въ 6 ч. пр. пл. въ зоната: Писана бука, в. Глоговица и южно отъ тази линия. Да атакува участъка отъ неприятелската позиция при Писана бука и южно отъ нея.
Б. Полкова подържка: 3-а дружина — 4 роти. 1-а Картечна рота — 4 картечници. 1-а Планинска батарея на поручикъ Ганчевъ Ст. — 3 орѫдия.	Да настѫпи въ 5 часа преди пладне отъ мѣстото за нощуването си и се движи задъ 2-а дружина.
______ Всичко: 4 роти, 4 карт. и 3 орѫдия.

Домакинскиятъ обозъ остава въ с. Стакевци, a междиненъ складъ отъ хранителни припаси на Писана бука.

 

Превързоченъ пунктъ, първоначално източно отъ Писана бука, a следъ завладяването прохода — на самия проходъ.

 

Командирътъ на полка отложи настѫплението съ 1 часъ, понеже отъ връщането му отъ щаба на бригадата до началото на настѫплението имаше само 4 часа, презъ които трѣбваше да се разнесе заповѣдьта до дружинитѣ и да се събератъ пръснатитѣ на 13 километра по границата роти. Освенъ това трѣбваше движенията да се извършватъ ноще и въ непроходима планинска мѣстность.

 

Горната заповѣдь бѣ предадена отъ командира на полка лично на дружиннитѣ командири, за повикването на ноито бѣ разпоредено до като още командирътъ на полка бѣ въ щаба на бригадата.

 

Минаване границата и действията на 1. октомврий.

 

Къмъ 6 ч. пр. пл. на 1. октомврий дружинитѣ още не бѣха успѣли да събератъ ротитѣ си и заематъ изходното си положение на Писана бука.

 

 

28

 

Гѫста и непрозирна мъгла бѣ се спуснала. Отдавна слънцето бѣ изгрѣло и свѣтлитѣ му лѫчи се борѣха, за да проникнатъ оттатъкъ, на западъ отъ величавия балканъ. Както тъмната сръбска съвесть бѣ спустнала тъмно було върху произхода на потомцитѣ на нѣкогашнитѣ борци за свободата си отъ Чипровското, Пиротско и Нишко възстания, така непрозирно бѣ булото на мъглата, която обгръщаше вѣковнитѣ родни буки.

 

Минутитѣ бавно минаваха. Сърдцето биеше усилено предъ прага на великия часъ. Рѫката неволно вадѣше часовника, a бездушнитѣ стрелки каточели запираха своето движение, за да пристигнатъ въ опредѣления часъ ротитѣ отъ Орловъ камъкъ и Расовити камъкъ.

 

Часътъ е вече 7 пр. пл., Дружинитѣ, картечната рота и планинската батарея сѫ вече по мѣстата си, съ изключение на 2. и 7. роти, които имаха да правятъ най-дълъгъ пѫть. Три хиляди сърдца туптятъ усилено; три хиляди калени въ войната „чичовци" чакатъ само заповѣдьта „напредъ“, чувствувайки въ гърдитѣ си достатъчно мощь, за да разбулятъ величието на букитѣ и да срещнатъ подлия съседъ съ свалена маска.

 

Напредъ!.. се чу гласъ, колкото твърдъ, толкова и увѣренъ въ бѣсния устремъ, който ще последва — това бѣ гласътъ на командира на полка. Напредъ ! като ехо отгласиха дружинни, ротни и взводни командири. Чу се тогава шума отъ лекитѣ стѫпки що оставяха задъ себе си отлетѣлитѣ напредъ вериги. Тѣ бѣха дълги и гѫсти, но пакъ другарь, другаря си не виждаше — толкова бѣ гѫста мъглата. Тѣ всички обаче се чувствуваха и не само съседъ — съседа си, но и онзи тамъ въ дола и на върха и оттатъкъ него на другия върхъ — все полазени отъ нашитѣ вериги — тѣ чувствуваха се всички, защото въ единъ тактъ туптѣха сърдцата имъ, една мисъль ги носѣше напредъ — толкова силна бѣ невидимата връзка, що спояваше хилядитѣ въ едно нераздѣлно цѣло.

 

Едва се направиха 400—500 метра и чу се тресъкъ, последванъ отъ втори, трети — това бѣха първитѣ залпове отъ една сръбска рота. Макаръ и гѫстата мъгла да не позволяваше да се вижда на повече отъ 30—40 крачки, нашитѣ вериги откриха вихровъ огънь. Сърбитѣ не се виждаха, но тѣхната близость се чувствуваше отъ тѣхнитѣ залпове. Петь минути едва ли минаха отъ първия залпъ, но и тѣ бѣха достатъчни за огневото кръщение — първо за сега, наистина, но то възобнови вълненията на боя не изпитвани отъ две години. Да, само 5 минути нашъ вихровъ огънь и вече не се чуваше острото свирене на куршумитѣ така щедро изпращани намъ преди малко. Проясниха се тогава лицата на „новацитѣ“, що за първи пѫть въ живота си влизатъ

 

 

29

 

въ бой и първо бойно кръщение получаваха. И повѣрваха тѣзи „новаци“, че изнесоха боя до неговия край. . .

 

Въ този моментъ командирътъ на полка, чувствуващъ пулса на боя, заповѣда на полковата музика да свири „Шуми Марица“. — Тогава доловетѣ и вѣковната гора екнаха въ хармония съ величествения народенъ химнъ, каточели отдавна го познаваха, а громкиятъ викъ „ура" и „на „ножъ" изтръгнатъ отъ 3,000 гърла на старитѣ Плѣвенци и Доростолци, накара и непристѫпнитѣ планински усой, ответъ да дадатъ съ своето ехо. Гърмежитѣ престанаха, a всрѣдъ радушниятъ ответъ на познатитѣ и родни. но въ изгнание планински усои, се чуваха само бързи стѫпки и пръщение отъ прекършени клонове, които се изпречваха предъ неудържимиятъ устремъ на нашия войникъ. А той летѣше безспирно напредъ, държащъ здраво въ рѫце пушката си съ лъснатъ ножъ ; стискащъ зѫбитѣ си, каточели се боеше да не би да изпустне преждевременно и най-незначителната часть отъ силитѣ си; въздържащъ и дъхътъ си, каточе жарьта отъ гърдитѣ си ще изгуби. И дълго въ усгрема си бѣ гоненъ неудържимо врага. Кръщението съ огънь бѣ завършено съ простото, инакъ казано „на ножъ“, което несъкрушимъ въ упорството си, неудържимъ въ устрема си прави всѣки що този моментъ би преживѣлъ. Часътъ е 9 пр. пл, a мъглата е все тъй непрогледна, както бѣ и сутриньта. Ориентиране не можеше да стане освенъ по компаса. При все това настѫплението продължаваше като изпърво ставаше по посока на шума отъ глухитѣ стѫпки на отстѫпвающитѣ, a после по следитѣ на прѣснитѣ стѫпки. Изведнажъ скалистъ островъ всрѣдъ облацитѣ се изпрѣчи предъ насъ. Земя ! като морякъ всрѣдъ дълго блуждение по обширнитѣ морета, възкликнаха всички. Колкото и радостенъ да бѣ викътъ ни отъ съзрения величественъ върхъ, показващъ се всрѣдъ облацитѣ, все пакъ неговото име познато намъ още отъ тази сутринь, внуши ни инстинктивно едно уважение къмъ величието му, a сѫщевременно правѣше ни и по-горди, че намъ бѣ заповѣдано да стѫпимъ и овладѣемъ гордата Глоговица.

 

Така полкътъ настѫпи на около 3 километра западно отъ границата по твърде пресѣчена мѣстность. Когато той стигна хребета западно отъ кота 1073 къмъ 9 ч. пр. пл. мъглата бѣ разкрила овѣнчания съ окопи в. Глоговица. Тукъ командирътъ на полка даде заповѣдь, дружинитѣ да спратъ своето преследване. Необходима бѣ по-точна ориентировка, следъ като се очъртаха неприятелскитѣ окопи презъ орѣдѣлата мъгла. Освенъ това, въ бързото преследване на противника по пресѣчената мѣстность и въ мъглата ротитѣ доста много се бѣха размѣсили и трѣбваше да се устроятъ. Къмъ 9 1/2 ч.

 

 

30

 

пр. пл. неприятелската артилерия откри огънь по полка отъ къмъ Глоговица.

 

Въ 9 ч. 50 м. пр. пл съ донесение № 11, командирътъ на полка донесе на командира на бригадата, че е преостановилъ настѫплението на полка до вдигане на мъглата. Въ 11 ч. 15 м. пр. пл. се получи заповѣдь № 62 (отъ книжката за донесение) отъ командира на бригадата, съ която се потвърдява преостановеното настѫпление и се заповѣда полкътъ да се окопае, като остане на позицията си до втора заповѣдь. Веднага следъ това бѣ заповѣдано на 1. дружина, която бѣ се спуснала напредъ въ дола да се оттегли малко и заеме позиция по хребета западно отъ кота 1073, като остане въ дѣсно, a 2, дружина съ картечната рота въ лѣво ; 3 дружина — въ полкова подръжка на 300—400 метра задъ сѫщия хребетъ; планинската батарея да излѣзе на позиция 400 метра западно отъ кота 1073. До вечерьта полкътъ остана въ това си положение, като времето се използува за привеждане размѣсенитѣ роти и дружини въ редъ; за окопаване на заетата позиция и за разузнаване предлежащата мѣстность и неприятелската позиция презъ краткитѣ просвѣтвания на мъглата. Така заетата отъ полка позиция западно отъ кота 1073 отстоеше на 600—700 м. отъ предната неприятелска позиция заета съ около една рота и на около 1500 метра отъ главната позиция на противника на висотата Глоговица.

 

Втора рота, която тази сутринь не бѣ успѣла да се присъедини къмъ полка, по-късно получила заповѣдь отъ командира на бригадата да остане на Червенъ градъ и изпрати 1 взводъ по на северъ, на в. Вѣтренъ, отъ гдето да охранява дѣсния флангъ и тила на полка.

 

Седма рота, която тази сутринь сѫщо не бѣ успѣла да се присъедини къмъ полка бѣ развила своитѣ действия така : едната полурота, която била срещу поста Иванова ливада е била задържана отъ неприятелски части, които биватъ прогонени и когато вечерьта полуротата минавала презъ Писана бука, за да се присъедини къмъ полка, получила заповѣдь отъ командира на бригадата да остане на Писана бука и помага при пренасяне на раненитѣ. Останалата полурота съ ротния командиръ е била на Веселинова чука. Изпърво била задържана отъ слаби неприятелски части, но скоро тѣ били прогонени, тогава полуротата се насочила презъ с. Репущница и още сѫщиятъ день се присъедини къмъ лѣвия флангъ на дружината си.

 

Презъ сѫщия день придаденото къмъ бригадата полско с. с. артилерийско отдѣление още не бѣ успѣло да заеме позиция. Още сутриньта командирътъ на 9. артилерийски полкъ полковникъ Каменовъ бѣ излѣзълъ напредъ до кота 1073, за да избере позиции за батареитѣ. Като най-подходяща

 

 

31

 

позиция по липса на друга, се избра хребета при Писана бука. Тукъ се срѣщнаха нови спънки — гѫстата вѣковна гора пречеше на обстрела. Трѣбваше да се направятъ просѣки презъ гората, за да се открие обстрелъ, a това изискваше доста време — до вечерьта още не бѣха направени.

 

Мѣстность и неприятелска позиция.

 

Мѣстностьта, върху която се развиха воденитѣ отъ полка боеве за минаването на рѣка Търговишки Тимокъ има планински характеръ и е изпълнена съ западнитѣ склонове на Св. Николския балканъ (гледай схема № 2 — стр. 22). При границата балканътъ се издига отъ 1200 до 1800 метра надъ морското равнище, a въ посока на нашето настѫпление, на югозападъ, терена се снишава и при р. Търговишки Тимокъ достига до 300—400 метра. Отъ прохода Писана бука въ юго-западна посока се спуска единъ хребетъ обрасълъ съ вѣковна гора, като северно отъ него е с. Алдинци, a южно — с. Репущница. На 3 километра отъ границата при кога 1078 хребета се разширява и разклонява — единиятъ клонъ отива въ северо-западна посока къмъ с. Алдинци, a другиятъ клонъ отива въ юго-западна посока. По посока на последния клонъ отъ хребета се изпречва единъ грамаденъ скалистъ масивъ съ три отдѣлни върхове : най-високиятъ въ срѣдата е Глоговица 1198 м., северно отъ него на 750 метра е кота 1030, a южно на 1 километъръ отъ Гловица е в. Ягланъ — 1186 м. Масивътъ е обърнатъ като стена въ източна посока и се явява като стражъ на пѫтеката, която минава презъ прохода Писана бука, кота 1073 и в. Ягланъ за долината на рѣка Тимокъ. Източниятъ склонъ се спуска стръмно въ единъ дълбокъ долъ, отъ гдето е немислимо насочванието на полка. Само единъ малко по-полегатъ хребетъ като езикъ се издава на северо-изтокъ, спуска се съ нѣколко тераси, които даватъ удобни позиций и чрезъ една низка седловина се съединява съ юго-западния склонъ на кота 1073. Отъ сѫщата седловина излиза единъ хребетъ, който се явява между кота 1073 и в. Глоговица и може да послужи за предни позиции на противника заелъ в. Глоговица. По посока на настѫплението на полка, този езикъ се явява като единствениятъ мостъ, по който полкътъ би могълъ да достигне в. Глоговица. И тукъ стръмнината въ нѣкой участъци достига до 50°, но общия наклонъ не надминава 25°. Този езикъ е доста тѣсенъ и не дава възможность на цѣлия полкъ да се развърне въ боенъ редъ, но при все това, той е най-удобната посока, по която полка трѣбва да се насочи.

 

Мѣстностьта дава другъ единъ подстѫпъ северно на

 

 

32

 

масива, като се обхване неприятелската позиция отъ къмъ с. Алдинци, но този маньовъръ би билъ много рискуванъ безъ единъ достатъченъ заслонъ отъ къмъ в. Руска чука, която споредъ имеющитѣ сведения е заета отъ противника.

 

Отъ направенитѣ разузнавания презъ краткитѣ просвѣтвания презъ мъглата се установи, че масивътъ Глоговица е силно укрепенъ, което въ последствие следъ завладяванието му се потвърди. Самото бѝло на масива състоящъ се отъ 3 върха и 2 седловини, бѣ укрепено съ дълбоки 1.80 м. окопи, блиндирани и съ бойници, a самиятъ в. Глоговица бѣ увѣнчанъ съ затворено укрепление. Хребета, който като езикъ се спуща отъ масива въ северо-източна посока бѣ укрепенъ съ сѫщо такива окопи, съединени съ входове за съобщение до близкитѣ естествени закрития. Сърбитѣ бѣха добре оценили, че този хребетъ е единствениятъ подстѫпъ за настѫпающия, макаръ и твърде не удобенъ. Неудобствата що представляваше мѣстностьта за настѫпающия, сърбитѣ бѣха използували много умѣло за усилване на отбраната си. Всѣка тераса, всѣко разширяване на хребета бѣха овѣнчани съ блиндирани окопи. По такъвъ начинъ тѣ имаха 4—5 линии окопи до главната си позиция на билото на масива.

 

Съставъ и разпредѣление силитѣ на противника.

 

При обявяване на войната предъ фронта на 9. пех. дивизия е била насочена сръбската шумадийска дивизия I I позивь, въ състава на която сѫ влизали 2, 5 и 10 кадрови полкове.

 

Масивътъ Глоговица бѣ заетъ отъ сърбитѣ съ две дружини отъ 5. пехотенъ полкъ, 4 картечници, 2 полски и 4 планински с. с. орѫдия. Разположението на горнитѣ части бѣ следното: съ по-голѣмата часть отъ ротитѣ се заемаше самото бѝло на масива, съ около 2 роти бѣха заети окопитѣ по хребета, който се спускаше въ северо-източна посока и съ около една рота — хребета, който служеше за предна позиция на масива ; картечницитѣ бѣха разположени на самия върхъ Глоговица, полскитѣ орѫдия въ седловината южно отъ в. Глоговица, a планинскитѣ — на седловината северно отъ него.

 

Първа нощь въ Сърбия.

 

Вечерьта полкътъ взе мѣрки за охранение на бойния си редъ, като се изпратиха патрули и секретни постове напредъ и се поставиха дежурни части на позицията. Дружинитѣ отъ бойната часть почиваха на 15—20 крачки отъ окопитѣ си. Подъ зоркото око на охраняющитѣ части войницитѣ обвити

 

 

33

 

въ своитѣ платнища, прегърнали нераздѣлнитѣ си другарки манлихерки, отдадоха се на подкрепителния сънь. Умората имъ отъ изминатия день не бѣ малка, но очитѣ имъ още не се затваряха. Успѣли да отнесатъ още първиятъ день кървавата разпра далечъ отъ предѣлитѣ на скѫпата родина, гдето сѫ оставили близки на сърдцето си, тѣ се оставяха да цъфне блаженна усмивка на устата имъ и доволни отъ себе си тѣ не упорствуваха повече ... Сладкиятъ сънь ги пренесе къмъ мили спомени далечъ оттатъкъ балкана, къмъ бистритѣ води на р. Златна-Панега и лѫкатушната р. Видъ.

 

Действията на 2 октомврий.

 

Отдавна часовникътъ показваше, че се е съмнало, но само по неговитѣ стрелки можеше да се узнае, че деньтъ вече е настѫпилъ — толкова бѣ гѫста и непроницаема мъглата. Въпрѣки това, развоятъ на събитията не можеше да бѫде спрѣнъ и борбата пакъ трѣбваше да се продължи, макаръ къмъ съпротивата на противника и трудноститѣ, що изпрѣчваше мѣстностьта, да се прибавяха и незгодитѣ на атмосферата. Ha 1 окт. късно вечерьта началникътъ на дивизията бѣ заповѣдалъ : въ утрото на следния день нашата бригада да настѫпи и овладѣе Глоговица. По-късно, къмъ 7 часа пр. пл. на 2. октомврий се получи оперативната заповѣдь по бригадата № 12, съ която на полка се заповѣдваше на разсъмване да продължи настѫплението въ изпълнение на дадената още вчера задача. Въ сѫщата заповѣдь се добавяше, че една дружина съ една планинска батарея отъ 8. дивизия е насочена въ дѣсно отъ полка къмъ висотитѣ Руска чука и Гола чука.

 

Възъ основа на горната заповѣдь командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь по полка № 13., съ която на дружинитѣ се заповѣдваше да изпълнятъ възложената имъ отъ вчерашния день задача.

 

Отъ 2. дружина се назначи една полурота отъ 7. рота за връзка съ 34. пехотенъ полкъ.

 

Отъ 3. дружина се назначи единъ взводъ за охранение дѣсния флангъ на полка откъмъ с. Алдинци.

 

Сутриньта командирътъ на бригадата заповѣда да се чака втора заповѣдь за започване на настѫплението, защото мъглата не бѣ още вдигната и защото полскитѣ батареи още не бѣха готови. Макаръ че отъ вчера следъ обѣдъ и презъ нощьта да се сѣчеха просѣки презъ гората, за да се открие обстрела на батареитѣ, но тѣ още не бѣха готови.

 

Къмъ 11 ч. пр. пл. мъглата почна да се разрѣдява и командирътъ на полка заповѣда на планинската батарея да открие огънь по предната неприятелска позиция и по Глоговица. Въ сѫщото време командирътъ на бригадата съобщи

 

 

34

 

по телефона на командира на полка, че скоро и полскитѣ батареи ще бѫдатъ готови да откриятъ огънь, a следъ това го попита дали полкътъ е готовъ за настѫпление.

 

— Чакамъ само заповѣдьта ви, бѣ отговора на командира на полка.

 

— На добъръ часъ! Богъ да помага! бѣ отговора на бригадния командиръ.

 

Само 10 минути по-късно, въ 11 часа и 10 м. пр. пл., настѫплението се почна отъ 1. дружина, която бѣ малко назадъ и въ дѣсно и когато се изравни съ 2. дружина и последната почна настѫплението. Подъ натиска на 1. дружина отъ фронта и заплашенъ отъ къмъ фланга отъ 2. дружина, противникътъ не дочака на преднята си позиция и бързо отстѫпи. Къмъ 1 часа сл. пл. 1. дружина зае висотата съ преднята неприятелска позиция. Предъ висотата се спускаше дълбокъ долъ, отъ който се подемаше източниятъ склонъ на Глоговица съ една стръмнина до 600 и съвършенно откритъ. Тукъ дружинниятъ командиръ съобрази и реши да измѣсти дружината въ лѣво, като предпочете едно флангово кѫсо измѣстване отъ колкото да настѫпи предъ фронта си безъ никакво закритие и по единъ много стръменъ склонъ. Когато дружината се спусна на югъ (въ лѣво) въ дола, противникътъ забелеза това движение и планинската му батарея, както и картечницитѣ му откриха силенъ огънь по дружината. Тукъ падна убитъ, една отъ първитѣ жертви, подпоручикъ Малушевъ Константинъ Николовъ — взводенъ командиръ отъ 3. рота. Въ това време 2. дружина бѣше настѫпила вече напредъ. Тя, следъ като прогони противника, състоящъ се отъ около 1/2 рота,отъ първия му окопъ, продължи настѫплението си и достигна първата тераса, окопана и заета отъ противника. Тукъ 2. дружина преостанови временно настѫплението си, за да дочака другитѣ дружини, които бѣха останали назадъ ешалонирани една задъ друга по тѣсния хребетъ.

 

Къмъ 12 часа по обѣдъ две отъ полскитѣ батареи бѣха вече готови. Гѫстата мъгла препятствуваше да се наблюдава стрелбата, затова батареитѣ бѣха насочени посрѣдствомъ компаса и картата и откриха огънь. Наистина, при това положение безъ наблюдение, безъ корекция на стрелбата, огъньтъ не можеше да бѫде действителенъ, но фучението на нашитѣ снаряди надъ главитѣ на войницитѣ ни, грозниятъ трѣсъкъ, който се разнасяше отъ къмъ върха, въ който се разбиваха снарядитѣ, даваха онази самоувѣреность и сили на войницитѣ ни, че само онзи, който е преживѣлъ тѣзи минути, може да разбере, макаръ и да не може да изкаже съ думи, какво морално значение има огъньтъ на нашата артилерия въ такъвъ случай. Освенъ това, нашата

 

 

35

 

артилерия привлече върху себе си неприятелския артилерийски огънь и съ това облекчи положението на пехотата.

 

Презъ време на артилерийския двубой 1. дружина се почувствува облекчена отъ неприятелския артилерийски огънь и почна съ прецеждане по групи да напредва. Командирътъ на полка като забелеза бавното прецеждане напредъ на 1. дружина, изпрати заповѣдь да се ускори настѫплението и се подравни съ 2. дружина. Въпрѣки това обаче, понеже тѣсния фронтъ на хребета не позволяваше да се развърнатъ и дветѣ дружини въ пълния си съставъ, тѣ се ешалонираха въ дълбочина.

 

Докато дружинитѣ отъ бойната часть настѫпваха съ бой и бѣха стигнали вече предъ втората неприятелска линия окопи (първата тераса), дружината отъ полковата подръжка (3. дружина) следваше задъ полка, изпърво по ротно, но обстрелвана силно отъ неприятелскитѣ батареи, почна да настѫпва по взводно и даже по отдѣления. Въ това време командирътъ на 11. рота, поручикъ Лукашъ Константинъ бѣ раненъ отъ шрапнелъ въ крака. При настѫплението си дружината неусетно се увлече въ дѣсно и вмѣсто да следва задъ 2. — настѫпи задъ 1. дружина. По такъвъ начинъ полковата подръжка настигна 1. дружина, която бавно се прецеждаше отъ предната неприятелска позиция. Понеже подръжката закъснѣ, съ което задържаше настѫплението и на полка, къмъ 12 1/2 ч. сл. пл. командирътъ на полка изпрати устна заповѣдь до началника на полковата подърѫка да продължи и ускори настѫплението. Откритиятъ долъ силно обстрелванъ отъ неприятелската артилерия и разкалянитѣ отъ дъжда стръмни склонове затрудняваха още повече бавното прецеждане, което продължи около два часа.

 

Къмъ 3 1/2 ч. сл. пл. 2. дружина и картечната рота бѣха стигнали и заели втората линия неприятелски окопи разположени на първата малка тераса, a нѣкой роти бѣха се подали още напредъ. Първа дружина настѫпвайки задъ втора, бѣ я настигнала и остана ешалонирана задъ нея въ дълбочина. Трета дружина стигнала до първитѣ завладѣни отъ бойната часть неприятелски окопи, бѣ прикована отъ сръбската аргилерия и не можеше да се доближи до 1. и 2. дружини.

 

Непрогледната мъгла, която още отъ вчера се бѣ спустнала, отъ време на време се разрѣдяваше къмъ бѝлото на масива Глоговица и разкриваше неприятелската позиция. На Писана бука, гдето бѣха разположени батареитѣ, гѫстото було все непрозирно си оставаше, заради това адютантътъ на 9. артилерийски полкъ подпоручикъ Поповъ бѣ изпратенъ при командира на полка, гдето мъглата бѣ по-прозрачна. Изпърво командирътъ на полка се движеше съ полковата подръжка, но после си избра за наблюдателенъ пунктъ единъ отъ изоставенитѣ

 

 

36

 

отъ преднитѣ роти отъ полка окопи. Тамъ използуващъ временното просвѣтване презъ мъглата, наблюдаваше хода на боя и даваше своитѣ заповѣди, чрезъ намиращитѣ се при него офицери и войници : нѣколко войници, които служеха за свръзка съ дружинитѣ, заемаха единиятъ край на окопа ; адютантътъ на полка, който предаваше заповѣдитѣ и разпорежданията ; началникътъ на телефонната команда, който следѣше да се построятъ кабелнитѣ линии до командира на бригадата на Писана бука, a отъ тамъ до началника на артилерийското полско отдѣление и напредъ до направляющата 2. дружина. До него клекналъ единъ телефонистъ съ замѣтнато отгоре му платнище за предпазване отъ силния дъждъ — по-скоро апарата, отколкото телефониста — представляваше телефонната станция при командира на полка. Тукъ бѣ и подпоручикъ Поповъ — адютантътъ на командира на 9. артилерийски полкъ, комуто командирътъ на полка даваше заповѣди кои пунктове отъ неприятелската позиция да се обстрелватъ, a той даваше по телефона получената заповѣдь на командира на артилерийското отдѣление; той използуваще краткитѣ разрѣдявания на мъглата за изчисление даннитѣ за стрелбата и отъ забелезанитѣ попадения корегираше даннитѣ. Макаръ че командирътъ на полка имаше телефонна връзка, но кабелътъ често биваше прекѫсванъ, a най-вече този, който водѣше напредъ за връзка съ дружинитѣ и тогава пакъ оставаше най-простото и единствено срѣдство за предаване заповѣдитѣ — чрезъ изпращане ординарци.

 

Едва проникваха до насъ лѫчитѣ на есенното слънца презъ мъглата. Скоро, обаче и отъ тѣхъ трѣбваше да се лишиме, защото часътъ е вече 4 1/2 сл. пл. Дружинитѣ все още се намираха на терасата отдалечени на 600—700 м. отъ бѝлото на масива. Малко време оставаше до залѣзване на слънцето и щѣше да настѫпи пъленъ мракъ. Малко преди това бѣха заловени нѣколко сръбски войници пленници. Отъ разпита имъ се узна, че противникътъ заема Глоговица съ 2. дружини, 2 картечници, 2 полски и 2 планински орѫдия [1].

 

Бѣше се получила заповѣдь отъ командира на бригадата № 73 (отъ книжката за донесение), съ която се съобщаваше, че бригадната подръжка — втора дружина отъ 34. пехотенъ полкъ днесъ къмъ 10 часа пр. пл. трѣбвало да настѫпи отъ „Иванова ливада“ и презъ с. Репушница да се насочи къмъ в. Ягланъ и в. Глоговица за съдействие на атаката отъ полка.

 

Време за губене нѣмаше. Трѣбваше да се вземе едно смѣло решение. Адютантътъ на полка направилъ за себе си

 

 

1. Впоследствие почти всички сведення се потвърдиха; само планинскитѣ орѫдия, вмѣсто 2 се указаха 4.

 

 

37

 

обстойна преценка на положението, въ което се намираше и можеше да изпадне полка, докладва на командира на полка, че нощьта скоро ще настѫпи ; че полкътъ се намира на 600 метра отъ бѝлото и на 300—400 метра отъ преднитѣ неприятелски линии окопи; че полкътъ е ешалониранъ въ дълбочина по тѣсния хребетъ, безъ да може да развърне за боя всичкитѣ си дружини; че това положение за полка би било крайно неудобно, ако противникътъ би предприелъ контъръ атака, че презъ нощьта благодарение пресѣчената мѣстность, която добре се познава отъ сърбитѣ, полкътъ може да бѫде изложенъ на обхватъ отъ нѣколко роти или даже отъ малки части и да се предизвика паника; че и презъ нощьта полкътъ ще бѫде благодарна цель на неприятелската артилерия, която е измѣрила растоянието; че атмосфернитѣ условия сѫ крайно неблагоприятни за продължително престояване, защото дъжда бѣ измокрилъ войницитѣ до коститѣ, a вечерниятъ студенъ планински вѣтъръ би вкоченясалъ лежащитѣ въ кальта ; че въ подкрепа на полка е насочена дружината отъ бригадната подръжка за съдействието; най-сетне, че противникътъ споредъ пленническитѣ показания е достатъчно силенъ, за да може да предприеме енергични контръ-атаки при неблагоприятното за насъ положение. Всичко това докладвано на командира на полка бѣ взето предъ видъ и като се прецени отъ командира на полка, той реши: завладяването на Глоговица да се извърши още тази вечерь на всѣка цена. Веднага следъ това адютантътъ на полка бидейки увѣренъ, че изложенитѣ предъ командира на полка множество мотиви въ полза на атаката още тази вечерь ще бѫдатъ възприети, бѣ написалъ вече заповѣдьта до дружиннитѣ командири за атаката, но командирътъ на полка камѣри за по-удобно заповѣдьта да се изпрати устно, защото въ мрачината едва ще може да се прочете. Веднага следъ това изпратиха се ординарци до командиритѣ на дружинитѣ, за да предадатъ заповѣдьта за атаката съ горното съдържание, като се добави, че нашата артилерия ще имъ съдействува при атаката. На ординарцитѣ бѣ заповѣдано горната заповѣдь да разгласятъ и между всички срѣщнати офицери и войници. Заповѣдьта за продължение на атаката и довършването ѝ още тази вечерь се предаде и на артилерията. При предаването на заповѣдьта телефона престана да работи, но следъ 15—20 минути скѫсаниятъ кабелъ бѣ свързанъ отново. Заповѣда се на батареитѣ да дадатъ нѣколко урагани по неприятелскитѣ батареи и окопи на самия върхъ. Къмъ сѫщото това време, преди още да се получи отъ дружинитѣ заповѣдьта на командира на полка за атаката, дружинитѣ се изнесоха малко напредъ прикрито по лѣвия склонъ на хребета. Тукъ отъ главния хребетъ, който се спускаше отъ Глоговица се отдѣляше въ юго-източна посока и напречно

 

 

38

 

на посоката на настѫплението едно малко хребетче, представляваще втората тераса, която сърбитѣ бѣха използували за удобна позиция. Тази последнята се отдѣляше отъ първата тераса, гдето бѣха стигнали преднитѣ наши роти, съ единъ долъ. Преднитѣ роти минаваха дола и достигнаха до подножието на терасата. Ротитѣ отъ 1. дружина се приближиха и се подравниха съ втората, a 3. дружина се приближи до бойната часть.

 

Бѣше се вече мръкнало. Нищо не се виждаше. Ориентирането ставаше само по огненитѣ блясъци на пушкитѣ и по зловещия грохотъ на картечницитѣ. Противникътъ силно жарѣше, както съ пушеченъ огънь отъ терасата, така и съ картеченъ и артилерийски огънь отъ самото бѝло. Жертвитѣ се увеличаваха, a закритие никакво — лѣвиятъ склонъ на хребета се обстрелваше отъ терасата, a дѣсниятъ — отъ Глоговица. Предни вериги и подръжки — всичко бѣ изложено на убийственъ огънь. Нашитѣ вериги и картечници отговарятъ като насочватъ пушкитѣ си въ сръбскитѣ окопи представляващи свѣтли огнени линии ясно очъртани отъ непрекѫсната стрелба. Врагътъ бѣ прикритъ съ солидни блиндажи — огъньтъ ни не бѣ действителенъ. Изеднъжъ пламна въ огънь и самата Глоговица. Бризантни снаряди и шрапнели се изсипваха върху ѝ отъ нашитѣ полски батареи по заповѣдьта на командира на полка. За мигъ сръбскитѣ батареи отслабиха огъня си. Минутния шеметъ въ сръбскитѣ редове бѣ бързо използуванъ. Остъръ пронизителенъ зовъ отъ бойна трѫба се разнесе. Сигналиста на 10. рота по заповѣдь на ротния си командиръ поручикъ Христо Нечевъ, свирѣше съ студената си медна трѫба сигнала „атака". „Напредъ на ножъ!“ бѣ отгласа отъ дълбинитѣ на разгорещенитѣ сърдца. Зовътъ къмъ последното и най-мощното срѣдство въ трудната минута намѣри отзвукъ въ мощното и неудържимо „ура“. Полазиха тогава безбройни групички по стръмния до 30°—40° склонъ. Групичкитѣ бързо редѣеха косени отъ сръбскитѣ картечници ; ранени изоставяха; други изнемощѣли падаха по разкаляната отъ дъжда земя ; падаха и пакъ ставаха, докато една група отъ много роти отъ всички дружини се домогна до терасата. Сърбитѣ бѣха прогонени.

 

Успѣхътъ бѣ спечеленъ. Врагътъ бѣ изтласканъ отъ последнята тераса, която се зае отъ една група съставена отъ всички роти. Последнитѣ бѣха тъй много размѣсени въ упорития нощенъ бой, че мѫчно можеше да се опредѣли въ този моментъ състава на тази група отъ войници и началници. Противникътъ едва ли е билъ въ по-добро положение — чувствуваше се неговата умора. Незабелезано боя бѣ затихналъ следъ силното напрежение и отъ дветѣ страни. Тѣ мълкомъ бѣха си дали отдихъ. Нашитѣ роти бързо се

 

 

39

 

организирваха, защото имъ предстоеше още едно върховно усилие, — да овладѣятъ главната неприятелска позиция, отстояща на 250—300 м. отъ терасата, която току що бѣха овладѣли.

 

Дребниятъ дъждъ, който презъ изминатия день бѣ измокрилъ войницитѣ до кости, сега се превърна въ снѣгъ на едри парцали. Планинскиятъ студенъ вѣтъръ брулѣше съ снѣжинкитѣ пламналитѣ отъ боя лица, a измокренитѣ до кости дрехи правѣха да се вкоченясватъ лежащитѣ въ кальта борци.

 

Мрачна, тъмна бѣ нощьта. Изостанали назадъ войници — неволно въ вихрения устремъ или подали се на малодушието боязливци — бѣха осѣяли далечъ подъ първата тераса, хребета. Подтиквани отъ чувството на дългъ, неволно останалитѣ назадъ пълзѣха въ мрака нагоре и когато настѫпваха човѣшки кракъ задъ нѣкоя трънка, подбираха малодушнитѣ съ себе си. Така лазеха изостаналитѣ назадъ и увеличаваха сборището горе на втората тераса. „Сборище“ казваме, защото разпредѣленитѣ тамъ войници между оцелѣлитѣ началници, все още образа на рота нѣмаха. Мрътва тишина се възцари въ мрака. Пронизителниятъ студенъ вѣтьръ пригласяше на охканията и стененията на раненитѣ и умирающитѣ. Тукъ-тамъ се долавяха ясни гласове: кѫде сѫ ни началницитѣ ? — явление присѫщо въ всѣки бой. И всрѣдъ кипежа на боя, и преди него, и въ хаоса следъ затихването му, и всрѣдъ най-тъмната нощь — винаги войникътъ търси погледа на своя началникъ, на дѣсницата на когото да се облегне. Понѣкога камшикътъ даже би му се сторилъ като желана ласка предъ мисъльта, че той е изоставенъ.

 

„Тукъ съмъ, тукъ съмъ. Азъ съмъ командирътъ на 1. дружина", се чува въ тъмнината гласа на майоръ Цончевъ. Нѣкои малодушници бѣха си представили, че сѫ изоставени отъ всички, a началницитѣ имъ бѣха само на 5 крачки отъ тѣхъ въ тъмнината. . Подкрепени съ благата дума на „стареца" — както наричаха тѣ майоръ Цончевъ, войницитѣ се събираха и групата около него, тамъ на втората тераса, все повече се увеличаваше. Събираше ги той, както квачка събира пилцитѣ си.

 

Престрелката и зловещото клокочене отъ време на време на картечницитѣ показваха, че затихналиятъ бой не бѣ свършенъ, a заповѣдьта бѣ вече дадена : „още тази вечерь Глоговица да се овладее!“ Бѣше минало доста време, за да могатъ да се организиратъ разбърканитѣ роти, когато командирътъ на полка заповѣда на батареитѣ да откриятъ отново силенъ огънь по затвореното укрепление на върха. Затрещѣха гранатитѣ и шрапнелитѣ по челото на в. Глоговица. Отвърна и гордиятъ върхъ съ своитѣ батарей. Запѣха и картечницитѣ отъ Глоговица и Ягланъ своята пѣсень; отговориха

 

 

40

 

имъ и нашитѣ. И пламна въ нощьта пакъ отново лютиятъ бой. Така се продължи около 15 м. За мигъ сръбскитѣ картечници прекѫснаха стрелбата си и отъ къмъ Глоговица една верига се понесе къмъ терасата, гдето бѣха нашитѣ вериги. Въ контъръ атака се впущатъ сърбитѣ. Настана едно моментно колебание. Трѣсъкъ страшенъ, ето втори, трети, много последваха и захвърчаха много парчета отъ сръбскитѣ бомби. Ранени се отдръпнаха, здрави се размърдаха. Залегни! Огънь! се чуха команди къмъ размърдалитѣ се войници. Вихровъ огънь последва отъ залегналитѣ войници и всички отъ сръбската бомбиерска команда бѣха избити. Обадиха се тогава отново картечницитѣ отъ Глоговица и Ягланъ и закосиха нашитѣ вериги. Тукъ бѣ раненъ и командирътъ на 1 дружина майоръ Цончевъ Никола съ рекушетенъ куршумъ въ корема, но въпрѣки това, той не напустна дружината си до края на боя. Огъньтъ бѣ така убийственъ, че не позволяваше никому да се подигне напредъ.

 

Часътъ бѣ 9 сл. пл., когато полкътъ преживѣваше най-критическитѣ си минути. Аътъ каточе ли бѣ се разтворилъ — отъ върховното напрежение на сърбитѣ пехотниятъ имъ огънь се засили отъ фронта, отъ лѣво отъ къмъ в. Ягланъ и отъ дѣсно отъ къмъ затвореното укрепление на в. Глоговица картечницитѣ имъ стреляха съ цѣли ленти непрекѫснато. Полскитѣ имъ орѫдия бѣха излѣзли на открита позиция на самия гребенъ на висотата и отъ 400—500 метра стреляха съ убийственъ огънь въ упоръ. А всрѣдъ общия кипежъ зачестиха и бомбитѣ. Отвърна се отъ наша страна съ силенъ пехотенъ и картеченъ огънь. Чуваха се вече гласове отъ 1. и 2. дружини, че патронитѣ сѫ привършени. Изпратиха се отъ ротитѣ на полковата подърѫка — 3. дружина, които имаха по-малъкъ разходъ отъ патрони. Нашата артилерия продължи огъня си, но съ увеличенъ мѣрникъ, защото по блѣсъцитѣ на пушкитѣ се виждаше, че борбата се води за главната позиция. Напрежението бѣ сюблимно, жертвитѣ грамадни, a това положение не можеше дълго така да продължава. Едва ли минаха 10—15 минути и затихна нашата стрелба. Въ настѫпилото затишие се изтръгна гръмко и неудържимо „ура“. Адскиятъ огънь на сърбитѣ се усили. Викътъ „ура" продължаваше, но нашитѣ вериги така бѣха приковани къмъ земята, че никой не се дигаше напредъ. Тогава храбриятъ поручикъ Добревъ Иванъ Янакиевъ, взводенъ командиръ въ 4. рота, се вдигна, увлича една група войници съ себе си, полетява налредъ и въ своя устремъ пада смъртно раненъ отъ вражески крушумъ. Успѣли да спратъ за моментъ малката група храбърци, сърбитѣ отслабиха огъня си. Моментътъ бѣ използуванъ отъ командира на 12. рота поручикъ Поповъ Крумъ, за да поведе

 

 

41

 

една по-голѣма група войници задъ себе си. Наближава вече самото бѝло на висотата, но отъ 20—30 крачки бива посрѣщнатъ съ силна стрелба. „На ножъ“ командува той и се втурва напредъ. Още две крачки не направилъ и пада раненъ въ крака. Останала безъ водачъ групата залѣга и открива огънь, a двама преданни на своя ротенъ командиръ войници отъ 12 рота отнасятъ го бързо назадъ. Завързва се нова престрелка, a следъ нея нова вълна още по-силна и по-мощна се пониса напредъ. Предъ една отъ групитѣ е командирътъ на 10. рота поручикъ Нечевъ Христо, водена стихийно напредъ и привличана, каточели отъ магнитъ къмъ упорития врагъ. Но и той не бѣ пощаденъ. Той бѣ тежко раненъ въ гърдитѣ и бързо отнесенъ назадъ. Редятъ се героитѣ — падатъ едни, за да бѫдатъ последвани отъ други, a борбата доведена до рѫкопашенъ бой, бѣ достигнала най-голѣмото си ожесточение.

 

Далечъ въ мрачината, величието на момента се трѫбѣше отъ ротнитѣ трѫби.

 

„Ура“-та още се удължаваше отъ ехото на планинскитѣ върхове, когато сърбитѣ почувствуваха силата на мощния духъ, изразенъ въ неудържимия устремъ.

 

И ако нашиятъ огънь не бѣ достатъчно силенъ, за да ги застави да замълчатъ, то нашитѣ гърди где туптѣха български сърдца, като по чудо накара ги да замлъкнатъ. Минутитѣ не, секундитѣ бѣха сѫдбоносни. Оспорваната отъ два дни Глоговица трѣбваше да признае по-силния духомъ за свой повелитель. Жестока бѣ тукъ рѫкопашната борба (на ножъ), но за щастие жестокитѣ минути сѫ кратки. Часътъ нѣмаше още 10, когато упорството на сърбитѣ бѣ сломено. Бѝлото на масива, гдето бѣше главната неприятелска позиция, на единъ фронтъ отъ 400—500 метра, бѣ вече въ наше владение. Една голѣма часть отъ защитницитѣ бѣха избити, други пленени, a трети се разбѣгаха въ панически страхъ. Набързо се разпредѣлиха ротитѣ. Въ това време пристигна и командирътъ на 3. дружина, който като старши отъ дружиннитѣ командири заповѣда на командира на 7. рота съ своята полурота и усиленъ отъ 10. рота да настѫпи въ лѣво къмъ в. Ягланъ, който съставлява дѣсниятъ флангъ на сръбската позиция, разположенъ на 1 клм. южно отъ в. Глоговица и го овладѣе. Задачата бѣ изпълнена скоро, понеже не се срещна почти никакво съпротивление — противникътъ бѣ напустналъ вече позицията. Ротата намѣри изоставени отъ сърбитѣ 2 полски с. с. орѫдия и 4 ракли съ снаряди.

 

Къмъ 10 ч. сл. пл. всичко бѣ затихнало. Адскиятъ вой на борящитѣ се отъ два дни страни бѣ заглъхналъ. Горящата отъ два дни висота бѣ обгърната отъ нощния мракъ. Полкътъ бѣ вече господарь на масива Глоговица — това

 

 

42

 

той чувствуваше, макаръ още да не можеше да види ясно величието на своето дѣло. Веднага се приведоха въ редъ ротитѣ и дружинитѣ, до колкото бѣ възможно. Разпредѣли се позицията между тѣхъ и къмъ полунощь полкътъ бѣ затвърденъ върху цѣлия масивъ Глоговица. Назначиха се дежурни части, секретни постове и патрули за охранение. Назначиха се и команди въ помощь на санитаритѣ въ ротитѣ за прибирание на убититѣ и раненитѣ. Останалитѣ почиваха на новозаетата позиция.

 

Насочената 3. дружина 34 п. полкъ отъ бригадната подръжка, не бѣ успѣла да вземе никакво участие при атаката на в. Глоговица, a бѣше се спрѣла много назадъ на съседния въ лѣво хребетъ.

 

Рано сутриньта на 3. октомврий ясно слънце бѣ разпръснало мъглитѣ и отъ дълго време огрѣваше забулената Глоговица. Умората бѣ налѣгнала всички и макаръ зъзнящи отъ студъ, тѣ бѣха склопили очи. Нѣколко часа сънь бѣха достатъчни да възобновятъ силитѣ на борцитѣ и тѣ още отъ ранно утро бѣха станали, за да се увѣрятъ съ очитѣ си въ великото дѣло, що отъ два дни бѣха ковали всрѣдъ мъгла и мракъ. Накладоха се голѣми огньове и въ крѫгъ около тѣхъ, сушейки мокритѣ си дрехи, погледнаха неволно тамъ, къмъ изтокъ, отдето бѣха дошли. Събранитѣ така групи размѣняваха думи за преживѣнитѣ чувства, a лицата имъ сияеха отъ радость и задоволство. Животворното слънце обилно пръскаше свѣтлитѣ си, топли лѫчи, разкѫсали вече гѫстото було, що се спускаше тамъ надъ гордата Стара-планина. Ясното българско небе разпростре се и отсамъ балкана и помрачаваше се за сега само хей тамъ, къмъ Тимокъ.... Свежъ вѣтъръ повѣя отъ изтокъ и лъхна родния чистъ въздухъ. Зашумѣха букитѣ и долови се познатата пѣсень що шепнѣха нѣкога букитѣ на Бузлуджа. Шепотътъ имъ се отнесе отъ източния вѣтрецъ къмъ западъ, a крѣхкитѣ върхове на букитѣ тихо се преклониха къмъ свѣтналата отъ хайдушки огньове Глоговица.

 

Изправена група обърна погледа си на западъ, вижда много върхове и връхчета, долини и долинки, разхвърлени най-небрежно, a тамъ далечъ въ най-низката долина се забелязваше тукъ-тамъ сребристо лѫкатушниятъ Тимокъ.

 

Любували се дълго въ широкия просторъ на изтокъ и къмъ Тимокъ на западъ, скромно спиратъ погледа си близко по кървавия пѫть на полка, неподозиращи даже, че отъ изтокъ хиляди братски погледи съ възторгъ се любуваха на гордата Глоговица, a отъ западъ, северъ и югъ зашеметени вражески погледи плахо бѣxa устремени къмъ изгубения масивъ-колосъ. Изправени на върха тѣ гледатъ източния му склонъ и търсятъ отъ где сѫ минали тѣ презъ нощьта. Погледнатъ въ лѣво, погледнатъ въ дѣсно, a ни

 

 

43

 

тукъ, ни тамъ се спира окото — не имъ се вѣрва, че може да се изкачатъ по тази стръмнина. А тамъ въ дѣсно, виждатъ лежащи на земята хора ; други наведени надъ тѣхъ ги поставятъ на носилки или въ платнища. Наблизо пъкъ около тѣхъ имаше разхвърлени пушки и патрони. Кървавъ бѣ пѫтьтъ къмъ триумфа, незаличими бѣха оставенитѣ презъ тъмната нощь следи, за да увѣрятъ авторитѣ въ силата и величието на собственото имъ творение и пѫтьтъ къмъ него — пѫтьтъ на себеотрицанието.

 

Стотина трупове лежаха въ сръбски и български едноформи. Тѣ бѣха въ най-различни положения и съ най-разноозбразенъ изразъ на лицето. Тукъ, спокойно и самоувѣрено лице съ широко разтворени уста, каточели още продължаватъ неудържимото „ура“ преди да е улучено сърдцето. До него обезобразеното отъ безсилна злоба и ненависть лице на изгубилия вѣра въ силата на сияйната армия. Тамъ на самото бѝло лежи трупътъ на сръбския майоръ, въ когото се намѣри заповѣдь за задържането на силната позиция на всѣка цена, a подкрепления щѣли да имъ се изпратятъ.

 

Грамадитѣ отъ трупове на втората тераса и на горе къмъ бѝлото показватъ, че тукъ е билъ най-ожесточения бой. И гледаха живитѣ свидетели на своята творба, поглеждаха се взаимно въ очитѣ, каточе искаха да се увѣрятъ въ простотата на изпълнения дългъ — толкова голѣма бѣ скромностьта имъ. А въ това време очитѣ имъ бѣха отправени само къмъ бѫдещето.

 

Къмъ 8 часа пр. пл. на 3. октомврий командирътъ на полка обиколи позицията на полка и съ трепттящъ отъ вълнение гласъ поздрави ротитѣ съ блѣскавата победа постигната отъ полка още въ първия си бой. Къмъ 11 часа пр. пл. командирътъ на бригадата лично прегледа позицията и поздравлява войницитѣ: Здравейте храбреци ! Благодаря ви за подвига, юнаци. Ответъ бѣ громкиятъ войнишки отговоръ последванъ отъ неудържимо „ура“. После той отива при командира на полка и дружиннитѣ командири, разцѣлува ги и просълзенъ казва : „войникъ съмъ, но не мога да се сдържа отъ вълнение, господа ! Ta това е чудо ненадминато до сега ; трѣбва да дойдатъ тукъ и да видятъ всичката величавость на извършеното, което е несравнимо съ миналото“. Ехото още се отнасяше къмъ Тимокъ, когато новъ избликъ на искрени чувства даде изразъ на ново „ура“, a стотици войници се спустнаха и понесоха на рѫце бригадния си и полкови командири, готови да тръгнатъ и по най-кървавия пѫть, който води къмъ нови победи за постигане българскитѣ идеали.

 

 

44

 

Получени поздрави за победата.

 

Между полученитѣ поздрави : отъ командира на 58. полкъ, командира на бригадата и началника на дивизията, получи се и отъ командующия 1. армия предаденъ съ телеграма № 236 чрезъ командира на бригадата : „Моята сърдечна благодарность Вамъ, командиру 57 пех. полкъ и на славнитѣ юнаци отъ този полкъ, за първия крупенъ успѣхъ, придруженъ съ скѫпи трофеи. Този великъ подвигъ въодушевлява вашитѣ другари отъ 1. армия, които следватъ сѫщия пѫть за постигане общата цель."

 

Разходъ на патрони, снаряди и попълването имъ.

 

Презъ време на боя имаше моменти, когато нѣкои роти бѣха свършили патронитѣ си, особено на 2. октомврий вечерьта, когато пушечниятъ огънь бѣше твърде продължителенъ и интензивенъ, поради което имаше голѣмъ разходъ на патрони. Така,6. рота е имала 256 пушки въ началото на боя и е изсреляла 51,700 патрони или срѣдно на пушка по 202 патрона, макаръ че нѣколко десетки души излѣзоха отъ строя и не взеха участие до края на боя ; 8. рота е имала 278 пушки въ началото на боя и е разходвала 49,700 патрони. Общо полкътъ въ съставъ 10 1/4 роти съ 2,760 пушки (заедно съ ротни, дружинни и полкови подръжки) презъ цѣлия бой е изразходвалъ 169.577 патрони или срѣдно по 61 патрони. Тритѣ полски и планинската батареи презъ цѣлия бой сѫ изсреляли всичко едва 815 снаряди! Попълването на патронитѣ изпърво стана отъ ротитѣ отъ полковата подръжка. Изпратиха се и патроннитѣ коне следъ мръкване на 2. октомврий, отъ които само една часть стигнаха по втората тераса. До сутриньта на 3. октомврий патронитѣ бѣха попълнени, като се използуваха освенъ ротнитѣ патронни коне, но и продоволственитѣ и багажни коне.

 

Xрана.

 

Ha 1. октомврий за обѣдъ и вечеря се готви варено месо. На 2. октомврий — отъ неприкосновения запасъ. Топла храна се готви на Глоговица за обѣдъ на 3. октомврий.

 

Прибиране ранени и убити.

 

Леко раненитѣ още презъ боя се оттеглиха и отправиха къмъ полковия превързоченъ пунктъ разположенъ на Писана бука. Прибиране на тежко раненитѣ почна следъ затихване на боя и продължава цѣлата нощь и на другата сутринь. Въ помощь на ротнитѣ 8 носачи, които бѣха крайно недостатъчни да принесатъ срѣдно по 40—50 ранени въ

 

 

45

 

рота на растояние 4—5 километра до превързочния пунктъ, дадоха имъ се следъ боя по едно отдѣление отъ всѣка рота. Не малко послужиха за пренасянето на раненитѣ и заловенитѣ пленници, a така сѫщо и товарнитѣ коне на ротитѣ и нестроевата рота. Убититѣ се прибраха окончателно отъ дружина, която остана още нѣколко дни на в. Глоговица. Отъ убититѣ: двамата офицери, 1. подофицеръ и 17. войници се погребаха на Писана бука, a останалитѣ на самата висота Глоговица.

 

Резултатъ.

 

Резултатътъ отъ боя на 1. и 2. октомврий бѣ изпълнението на часть отъ дадената задача на полка съ оперативна заповѣдь по 3. бригада № 11 : завладяването на висотата Глоговица и затвърдяването на нея, за да се пази фланга и тила на бригадата.

 

Трофеи и пленници.

 

Заловени трофей отъ полка: 2 полски с. с. орѫдия система Шнайдеръ, 4 ракли съ 320 снаряди ; 2 километра кабелъ, 150 пушки, 2 ленти за картечница и 200 пленници.

 

Загуби.

 

Постигнатиятъ резултатъ бѣ изкупенъ съ цената на скѫпи жертви :

офицери:

 - убити: подпоручицитѣ Добревъ Иванъ Янакиевъ, взводенъ командиръ въ 4. рота и Малушевъ Константинъ Николовъ, взводенъ командиръ въ 3. рота ;

 - ранени: майоръ Цончевъ Никола Цончевъ, командиръ на 1 дружина, поручикъ Лукашъ Константинъ Лудвигъ — командиръ на 11. рота, поручикъ Поповъ Крумъ Константиновъ — командиръ на 12. рота, поручикъ Нечевъ Христо — командиръ на 10. рота;

 - контузени: подпоручикъ Крачуновъ Христо Наковъ — командиръ на 5. рота.

Войници и подофицери: убити 49, ранени 447, безвесть пропаднали 7, всичко излѣзли отъ строя 503 подофицери и войници.

 

Изчислени на процентъ отъ наличното число на участницитѣ имаше: офицери: убити 6.25%, ранени 12.5% и контузени 3.12%, a всичко излѣзли отъ строя 21.87%; войници и подофицери: убити 1.7%, ранени 16.2%; безвесть пропаднали 0.3%, a всичко излѣзли отъ строя 18.2%.

 

Отъ всички 447 ранени : 3.1% починаха отъ рани, 5.6% уволнени за винаги (инвалиди), 20% преведени на служба въ тилови части (останали съ недостатъци), 71.3% оздравѣли въ течение на 10 месеци и завърнали се въ полка.

 

Отъ всички 503 излѣзли отъ строя, само 63.4 % се завърнаха обратно въ полка, a останалитѣ 36.6% сѫ убити, безвесть

 

 

46

 

пропаднали, починали отъ рани, инвалиди и преведени на служба въ тилови части.

 

Отъ всички 503 излѣзли отъ строя: 88.8% сѫ ранени, 9.7% сѫ убити, и 1.5% безвесть пропаднали.

 

Последствия.

 

Завладяването на в. Глоговица има важни последствия за развилитѣ се действия въ единъ по-широкъ размѣръ:

 

1. Полкътъ стигна до дѣсния брѣгъ на р. Търговишки Тимокъ безъ бой.

 

2. Противникътъ отстѫпи безъ бой намиращата се южно отъ в. Глоговица укрепена висота Вража глава и висотитѣ още по на югъ, съ което се облекчи лѣвата колона отъ бригадата (34 пех. полкъ) и действующитѣ още по на югъ колони отъ дивизията по дѣсния брѣгъ на рѣка Тимокъ, за да достигнатъ безъ бой до дѣсния брѣгъ на сѫщата рѣка.

 

3. Противникътъ отстѫпи безъ бой и северно отъ в. Глоговица отъ укрепената висота Руска чука и още по на северъ, съ което се облекчи положението на частитѣ отъ 8. дивизия, действующи срещу Княжевацъ.

 

4. Най-сетне освенъ тактическитѣ успѣхи, които се спечелиха съ завладяването на Глоговица, „Този великъ подвигъ“ спечели „Първия крупенъ успѣхъ придруженъ отъ скѫпи трофей“, както се изрази Командующъ Армията, като даде и този резултатъ, че се повиши моралътъ и самоувѣреностьта ни въ ущърбъ на сръбската самоувѣреность.

 

 

2. Бой на дѣсния брѣгъ на рѣка Тимокъ.

3—14 Октомврий 1915 година.

 

Следъ завладяването на в. Глоговица, полкътъ трѣбваше да продължи настѫплението си до заемане дадениятъ му съ заповѣдь по бригадата № 11 обектъ — в. Китка (к. 773). За тази цель командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 14, съ която се заповѣдва: първа дружина да остане на в. Глоговица, гдето да се укрепи и охранява дѣсния флангъ и тила на полка и бригадата, като осигури за насъ прохода Писана бука, a съ останалитѣ дружини въ 3 часа сл. пл. полка продължи походния си маршъ въ 2 колони: лѣва колона въ съставъ: 2. дружина и планинската батарея на поручикъ Ганчевъ Стилиянъ, дѣсна колона въ съставъ : 3. дружина и картечната рота. Колонитѣ трѣбваше да се движатъ съвършенно безъ пѫть проточени въ колона по единъ, по извънредно пресѣчена планинска мѣстность, като лѣвата колона трѣбваше да достигне тази вечерь на висотата съ кота 1002, a дѣсната колона на около 1 1/2 клм. западно отъ нея.

 

 

47

 

Преди тръгването на полка въ похолъ съ артилерийската трѫба се забелеза отстѫплението на неприятелски колони (гледай схема № 22): 1) отъ в. Вража глава къмъ Муселинъ Перчинъ и Въртовче и 2) отъ к. 1102 презъ к. 1005 за в. Китка. За горното се донесе на бригадния командиръ съ донесение № 21.

 

Къмъ 8 часа сл. пл. колонитѣ достигнаха своитѣ обекти. До колко бѣ пресѣчена мѣстностьта се вижда отъ това, че за 5 часа се изминаха едва 5 клм. Полкътъ прекара нощьта съ мѣрки за близко охранение на позицията си.

 

На 4. октомврий къмъ обѣдъ се получи оперативна заповѣдь по 3. бригада № 13 отд З.окт., съ която се съобщава, че следъ боя за в. Глоговица противникътъ отстѫпилъ на лѣвия брѣгъ на рѣка Тимокъ. На полка съставляващъ дѣсна колона на бригадата се заповѣдва да продължи похода си и заеме в. Китка. По причина на късното получаване заповѣдьта полка тръгна едва въ 2 1/2 часа сл. пл. (оперативна заповѣдь № 15 по 57 полкъ) въ две колони : лѣва колона въ съставъ : 2. дружина и планинската батарея, дѣсна колона въ съставъ: 3. дружина и картечната рота. Преди тръгването на 3. дружина бѣ заповѣдано отъ командира на полка да изпрати една рота на в. Слива к. (735), която да подържа връзка между първа дружина и полка. Колонитѣ се движеха безъ пѫть по извънредно пресѣчена планинска мѣстность и въ гѫста непрогледна мъгла. Подържане връзката между колонитѣ при тѣзи условия бѣ невъзможно, макаръ че тѣ се движехя на около 1 1/2 клм. една отъ друга. И да имаше грамаденъ надписъ върху нашия обектъ — в. Китка — единъ връхъ всрѣдъ много върхове и връхчета обвити всички въ булото на мъглата, пакъ би било много трудно, за да не се каже невъзможно, намиpането му. Картата тукъ много малко можеше да послужи въ тъй силно пресѣчената мѣстность обвита въ мъгла. Компасътъ само ни сочеше посоката, по която дългата колона трѣбваше да се направлява ; a когато непроходими дълбоки уврази или отвесни върхове трѣбваше да се заобиколятъ, тогава и компасътъ преставаше да ни служи. И само този, който не е попадалъ въ това положение, a още повече да води войскова часть срещу врага, само той не може да си представи преживѣнитѣ моменти. Застаналъ на чело на лѣвата колона,, командирътъ на полка следъ цѣли 5 часа спускания и изкачвания презъ върхове и уврази, къмъ 7 1/2 часа сл. пл. той каза : ето, ние сме вече на Китка. А всѣки виждаше само другаря до себе си и по нищо не разбираше, че не е на нѣкой другъ върхъ, а е тъкмо на Китка — толкова бѣ непрогледно. Въ изтеклитѣ 5 часа, само 5 километра бѣха изминати. Дружината се ориентира по компаса, развърна се въ боенъ редъ и зае позиция съ фронтъ на юго-западъ.

 

 

48

 

Едва на другия день дѣсната колона се присъедини при полка на в. Китка.

 

На 5. октомврий къмъ обѣдъ се получи оперативна заповѣдь по 3. бригада № 14, съ която се съобщаваше, че противникътъ съ около една дивизия заема в. Модра Стена и висотитѣ северо-западно отъ нея. Части отъ 2. бригада 8. дивизия разположени въ дѣсно отъ полка заематъ в. Гола чука, a въ лѣво 34 пех. полкъ заема позиция на кота 916.

 

Схема № 3.

Боятъ на дѣсния брѣгъ на р. Тимокъ — 3–4 октомврий 1915 г.

 

 

На полка се заповѣда да заеме и отбранява в. Китка (к. 773) въ участъка отъ рѣка Брѣзова до рѣка Иневска — фронтъ отъ 4 клм. Въ изпълнение на горната заповѣдь командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 16.

 

 

49

 

За охранение дѣсния флангъ на бригадата се изпрати една рота на висотата между р. Брѣзово и р. Мала рѣка.

 

Първа дружина бѣ още на в. Глоговица, a втора рота на в. Писана бука съ сѫщитѣ си задачи.

 

Вечерьта полкътъ прекара на позицията, която почна да окопава.

 

Отъ 5. до 9. октомврий полкътъ остана на сѫщата си позиция, затвърдявайки се съ по-солидни окопи.

 

Очакваше се пристигането на полската артилерия. За разузнаване на противника се изпращаха всѣки день офицерски патрули, които винаги довеждаха пленници, достигащи до нѣколко десетки. Отъ разпита на пленницитѣ се установи, че срещу нашата дивизия е разположена Шумадийската дивизия въ съставъ 5, 10, 11, 13, действующи полкове и 10. допълняющи полкъ. Срещу полка е разположенъ 10. допълняющи полкъ съ 2 полски и 4 планински орѫдия на к. 684 и в. Гравище (к. 624.).

 

Понеже в. Гола чука бѣ завладѣна вече отъ 8. дивизия, съ което прохода презъ Писана бука се осигуряваше за насъ, командирътъ на бригадата заповѣда 1. дружина да се притегли по-близо до полка, като се разположи на в. Слива. На 7. октомврий дружината смѣни ротата отъ 3. дружина отъ в. Слива, която се присъедини къмъ дружината си, a на 8.октомврий, 2. рота се присъедини къмъ дружината си на в. Слива.

 

Дългото престояване на дивизията и полка на позиция бѣ наложено отъ необходимостьта да се построи пѫть, по който да се докара отъ Писана бука къмъ в. Китка полската артилерия, a сѫщо и да се притеглятъ домакинскитѣ коларски обози по-близо. Неимовѣренъ трудъ се изразходва за прехвърлянето на артилерията и обозитѣ презъ непроходимия св. Николски балканъ. Обозитѣ трѣбваше да се прехвърлятъ (гледай схема № 2 на стр. 22) отъ село Стакевци презъ св. Николскиятъ проходъ, a отъ тамъ по новопостроения пѫть презъ с. Яна, к. 1102, к. 1005. Едва на 9. октомврий полското с. с. артилерийско отдѣление предадено къмъ бригадата бѣ прехвърлено презъ балкана и се разположи на позиция въ участъка на полка. Сѫщиятъ день домакинскиятъ обозъ почна прехвърлянето си презъ с. Чупрене, св. Николскиятъ проходъ за с. Яна. До 9. октомврий доволствуването на полка съ хранителни припаси ставаше отъ междинния хранителенъ складъ учреденъ на Писана бука. Продоволственитѣ коне на ротитѣ водени отъ никога невъзмутимия коневодъ ежедневно или по-право денонощно, сновѣха неуморно, като изминаваха за едно отиване и връщане около 35 километра изъ непрестѫпната планина.

 

На 9. октомврий къмъ 10 часа сл. пл. се получи оперативна заповѣдь по 3. бригада № 15, съ която се съобщава,

 

 

50

 

че противникътъ съ около 5 пехотни полкове, 6 полски и 8 планински орѫдия заема позиция срещу нашата дивизия на линията: Причели, Модра Стена, Дрѣнова Глава. Въ лѣво отъ полка ще действува 58 п. полкъ отъ к. 916 къмъ в. Остра чука, a въ дѣсно 34 п. полкъ заедно съ 1. дружина отъ 57. п. полкъ ще направи обходъ презъ в. Слива и като премине р. Тимокъ ще се насочи къмъ в. Нерезина, Причели, Маджарица. На полка въ съставъ 3 дружини (две дружини отъ 57. п. полкъ и една отъ 34 п. полкъ) една картечна рота и 1/2 рота пионери се заповѣдва на 10. октомврий въ 6 ч. пр. пл. да настѫпи, премине р. Тимокъ и овладѣе висотитѣ 624 и 608, следъ което да атакува и овладѣе в. Маджарица и к. 684 (гледай схема № 3 на стр. 48). Полското артилерийско отдѣление (3 батареи) ще съдействува съ огънь при атаката на бригадата.

 

Въ изпълнение на горната заповѣдь командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 18, съ която назначи въ бойна часть 2. и 3. дружини съ картечната рота отъ полка. a въ полкова подърѫка 3. дружина отъ 34 п. полкъ.

 

Рано сутриньта на 10. октомврий дружинитѣ заеха изходното си положение и въ 6 часа пр. пл. преминаха въ настѫпление, a къмъ 7 часа пр. пл. преднитѣ роти бѣха стигнали непосрѣдствено на дѣсния брѣгъ на рѣката. Предстоеше да се прегази рѣката въ бродъ; тя имаше ширина около 15—20 м. и дълбока около 80 см. Предъ участъка на полка рѣката се вгъваше въ видъ на дѫга съ изпъкналата страна къмъ противника. Лѣвиятъ брѣгъ на рѣката има стръмни брѣгове, достигащи нѣкѫде до отвесни скали, отъ които непосрѣдствено се издига в. Гравище (к. 624), южно отъ която висота е разположено село Кална, a по на югъ висотата съ к. 608. Дветѣ висоти, както и висотитѣ по на западъ, сѫ окопани съ солидни блиндирани окопи. При това положение на полка предстоеше да прегази р. Тимокъ и атакува в. Гравище.

 

Току-що се бѣха спустнали преднитѣ роти отъ полка къмъ дѣсния брѣгъ, когато противникътъ откри силенъ пекотенъ и артилерийски огънь, както отъ фронта, така и отъ фланговетѣ. Нашитѣ вериги се спрѣха до брѣга. Неравна стрелба се завърза — срещу фронталния и флангови пехотенъ и артилерийски огънь, нашитѣ отвърнаха само съ пехотенъ огънь. Нашитѣ батарей разположени високо на бѝлото на в. Китка не можеха да обстрелватъ сръбскитѣ окопи, разположени низко, непосрѣдствено надъ лѣвия брѣгъ. Като виждаше тежкото положение на полка изоставенъ самъ на себе си, безъ артилерийско съдействие, командирътъ на полка заповѣда на дружинитѣ да се окопаятъ и дочакатъ обходната колона отъ 34 п. полкъ да премине рѣката. Съгласно получената отново заповѣдь отъ командира на бригадата,

 

 

51

 

изпрати се въ 1 часа 5 м. сл. пл. заповѣдь за продължение настѫплението. Повдигнаха се тогава веригитѣ, но бѣха посрещнати съ убийственъ огънь и отново приковани на мѣстото си. Обходната колона бѣ срещнала силна съпротива и до вечерьта не можа много да напредне. Нощьта завари полка на дѣсния брѣгъ на рѣката. Получи се заповѣдь да се извърши нощна атака. Изпратенитѣ части къмъ рѣката бѣха открити и отново убийственъ огънь се откри. Тогава командирътъ на полка въ 11 часа и 30 м. сл. пл. съ донесение № 41 до командира на бригадата, като изложи положението на полка при недостатъчното артилерийско съдействие изказа мнението си да се извърши атаката чрезъ обходъ и завърши: „Героитѣ на Глоговица не биха се спрѣли при рѣка Тимокъ, ако не бѣше тъй непристѫпна позицията на в. Гравище“. Следъ единъ часъ, съ изпратената заповѣдь № 36 (отъ книжката за донесението) командирътъ на бригадата предоставяше на командира на полка да извърши възможното. Командирътъ на полка заповѣда на дружинитѣ да се оттеглятъ незабелязано въ тъмнината отъ брѣга на рѣката на 100—200 крачки по хребета, гдето ще се дочака завършване обхода отъ 34 п. полкъ.

 

Въ това положение полкътъ премина до 13. октомврий, презъ което време се водѣше съ промѣнлива сила ежедневно огнева — пехотна и артилерийска — борба. На 12 октомврий въ 11 часа и 40 минути презъ нощьта се откри отъ сръбска страна силна пехотна, картечна и артилерийска стрелба по позицията на полка, която продължи до 12 часа и 20 м. пр. пл. на 13. октомврий. Следъ туй стрелбата затихна, но не последва пехотно настѫпление. На 13. октомврий сутриньта се изпрати патрулъ, който като прегазилъ рѣката и се доближилъ до окопитѣ, намѣрилъ ги незаети. Тъкмо се докладваше за резултата отъ изпратения патрулъ, доведоха се двама пленници, които потвърдиха, че презъ нощьта следъ силната стрелба, сърбитѣ оттеглили артилерията си, a следъ това и пехотата си по цѣлия фронтъ — 11 сръбски полкъ отстѫпилъ отъ Модра стена по шосето за Бѣла Паланка или Нишъ; 10. допълняющи полкъ, който заемалъ к. 684 и в. Маджарица, тази нощь къмъ 3 часа пр. пл. е отстѫпилъ въ сѫщата посока презъ с. Яловикъ Изворъ; 10. активенъ полкъ, който е заемалъ висотитѣ Причели отстѫпилъ въ неизвестна посока.

 

Бѣше 11 1/2 часа пр. пл., когато се потвърди оттеглянето на сърбитѣ. Първата заповѣдь на командира на полка бѣ да се заеме веднага съ две роти в. Гравище, следъ което съ донесение № 43 (отъ книжката за донесение) донесе на командира на бригадата за отгеглянето на сърбитѣ. Сѫщото се доложи веднага и устно по телефона за продължение

 

 

52

 

настѫплението и достигане обектитѣ дадени съ оперативна заповѣдь по бригадата № 15.

 

Командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь по полка N:2 19.

 

Въ 1 часа и 30 м. сл. пл. веригитѣ се спуснаха отъ дѣсния брѣгъ на рѣка Тимокъ и на тринадесетия день отъ почване военнитѣ действия, преминаха на лѣвия брѣгъ. Пороенъ дъждъ се изливаше, a малкитѣ колонки съ неимовѣрни усилия се изкачваха по стръмнитѣ висоти. Следъ като се преминаха изоставенитѣ нѣколко реда окопи, нѣкой отъ които бѣха опасани съ телени мрежи, дружинитѣ стигнаха обектитѣ си. Мѣстностьта бѣ тъй пресѣчена и склоноветѣ тъй стръмни, че за 5 часа дружинитѣ изминаха едва 4 клм., при това безъ нѣкакво съпротивление отъ противника. Той бѣ отстѫпилъ предъ фронта на полка и дивизията благодарение стремителнитѣ действия презъ миналага нощь на части отъ 8. дивизия действующи по на северъ.

 

Бѣха запалени голѣми огньове презъ краткото прекратяване на дъжда, за да показватъ на съседнитѣ наши части до где е стигналъ полкътъ, когато се забелязаха много колони отъ наши части спускащи се на югъ къмъ с. Иново и с. Бзлта Бериловци, a после покатерили се къмъ онѣмѣлата сега Модра Стена.

 

Презъ боеветѣ отъ 10. до 13. октомврий 1. дружина, както са каза по-горе, действуваше въ състава на 34 п. полкъ. На дружината е билъ даденъ обектъ : в. Нерезина и в. Причели. Първата висота и висотата съ гърбицитѣ южно отъ първата, биватъ заети почти безъ съпротива, но още сѫщия день противникътъ предприема нѣколко дневни и нощни контъръ-атаки, които биватъ кърваво отбити. Дружината се затвърдява на заетата позиция, гдето остава до 13 октомврий 2 часа пр. пл.

 

Къмъ това време 34. п. полкъ е трѣбвало да извърши по-далеченъ обходъ на неприятелската позиция, поради което презъ нощьта срещу 12. октомврий, 34 п. полкъ е билъ отдръпнатъ назадъ. Въ сѫщото време първа дружина отъ 57 п. полкъ по заповѣдь отъ командира на 34 п. полкъ е отстѫпила на в. Върла чука, като е подържала огньоветѣ си на старата си позиция за заблуждение на противника.

 

На 13. октомврий къмъ 4 часа сл. пл. дружината получава на ново заповѣдь да настѫпи, преминава отново р. Тимокъ и заема в. Дражоловица (к. 776). На 14. октомврий, съгласно получената заповѣдь отъ командира на бригадата, първа дружина се присъедини къмъ полка.

 

На 14. октомврий полкътъ престоя на заетата позиция. Тамъ се дочакаха другитѣ полкове на дивизията да се подравнятъ съ полка. За събиране сведения за противника изпратиха се усилени офицерски патрули напредъ на около десеть

 

 

53

 

километра, които никѫде не сѫ срещнали противникъ. Отъ мѣстнитѣ жители се узна, че отстѫпающитѣ сърби сѫ нощували на 13. октомврий въ с. Дервентъ.

 

По такъвъ начинъ се приключиха боеветѣ край брѣговетѣ на р. Търговишки Тимокъ.

 

Презъ труднитѣ походи въ планината и боеветѣ край брѣговетѣ на рѣка Търговишки Тимокъ въ периода отъ 3 до 14 октомврий, полкътъ залови 143 пленници.

 

Презъ сѫщия периодъ отъ време или по-право презъ боеветѣ на 10, 11 и 12 октомврий бистритѣ планински води на Тимокъ се обагриха отъ кръвьта на 14 убити и 52 ранени войници и подофицери.

 

 

ГЛАВА III. ОТЪ Р. ТИМОКЪ ДО Р. БЪЛГАРСКА МОРАВА — БОЕВЕ ЗА ГР. НИШЪ

15—30 октомврий 1915 година.

 

1. Бой при с. Бордимо

2. Бой източно отъ с. Дервентъ

3. Бой за Грамада

4. Влизане въ Нишъ и преследване на сърбитѣ къмъ р. Морава

5. Бой на дѣсния брѣгъ на р. Българска Морава

 

 

1. Бой при с. Бордимо.

15—18 октомврий 1915 година.

 

На 15. октомврий въ 4 часа пр. пл. се получи оперативна заповѣдь по 3 бригада № 17, съ която се съобщаваше, че разбитиятъ противникъ при гр. Княжевацъ е въ пълно отстѫпление. Нашата 1 армия ще преследва противника по цѣлия фронтъ, като : 8 дивизия ще настѫпи по посока Княжевацъ, Алексинацъ, 9 дивизия по посока : Модра стена, Дервентъ и Нишъ ; 1 дивизия по посока — Пиротъ, Бѣла Паланка и Нишъ. Непосрѣдствено въ лѣво отъ полка ще действува 58 п. полкъ, a въ дѣсно — 34 п. полкъ. На 57 п. полкъ съ предаденитѣ 1 1/2 планински батареи (5 орѫдия) отъ 19 артилерийски полкъ се заповѣдваше на 15. октомврий въ 8 часа предъ пладне да настѫпи по пѫтя: к. 841, Боровацъ, Гюшевацъ, Бордимо и заеме линията: кота 633 и висотата югозападко отъ с. Бордимо, като изпрати една дружина съ едно планинско орѫдие по пѫтя к. 910, с. Влахово, Околище, за свръзка съ дѣсната колона на бригадата (34 п.). За цельта командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 21 отъ 15. октомврий.

 

Рано сутриньта завалѣ силенъ дъждъ. Въ 8 ч. пр. пл. походната колона на полка почна да се изтегля по каменливата

 

 

54

 

пѫтека, която минаваше покрай дерето на планинската р. Маноилиска.

 

По пѫтя на следването предстоеше да се премине при с. Околище р. Висевска, която бѣ дълбока около 1 1/2 м. Мостъ нѣмаше, a рѣката бѣ дълбока и не можеше да се премине въ бродъ. Трѣбваше да се построй мостъ, a материали и понтониери нѣмаше. Разпореди се да се изкаратъ всички кола отъ с. Околище, вкараха се въ рѣката и върху тѣхъ се построи мостъ. За всичко това се изгубиха около 2 часа.

 

Схема № 4.

Бой при с. Бурдимо и западно отъ него на 15–18 окт. 1915 г.

 

 

Къмъ 5 часа сл. пл. полка тъкмо бѣ стигналъ с. Бордимо, когато се завърза престрелка между нашитѣ патрули и слаби сръбски части отъ къмъ кота 633 и с. Тиовацъ, но скоро тѣ бѣха прогонени. Промеждутъка между полка и 34 п. полкъ бѣ доста голѣмъ — 34 п. бѣ заелъ к. 760, заради това командирътъ на бригадата заповѣда да се удължи дѣсния флангъ на полка още на северъ. Полка зае следната позиция: на дѣсния флангъ 2. дружина на кота 752, въ центъра 1. дружина на к. 633, на лѣвия флангъ 3. дружина

 

 

55

 

34 п. полкъ и картечната рота на к. 571 изнесена на 1 1/2 клм. предъ общата линия на позицията ; a 3. дружина 57 п. — въ полкова подръжка като се разположи въ западния край на с. Бордимо.

 

Полкътъ премина нощьта на заетата позиция, безъ да бѫде обезпокояванъ отъ противника. Презъ нощьта се взеха мѣрки за близко охранение, като ротитѣ се окопаха на заетата позиция.

 

Още рано сутриньта на 16 октомврий бѣ възстановено съприкосновението съ противника, което отъ 3 дни бѣ прекѫснато. Отъ рѣка Търговишки Тимокъ противникътъ бѣ тъй бързо отстѫпилъ, че нашитѣ преследващи го колони едва следъ три дни успѣха да го настигнатъ западно отъ с. Бордимо. Въ 7 часа и 40 м. пр. пл. отъ к. 557 североизточно отъ с. Изворъ, сърбитѣ откриха силенъ картеченъ и артилерийски огънь по 1 дружина. Огъньтъ продължи около 1/2 часъ. Два часа по-късно — въ 9 часа пр. пл. се завърза силна престрелка съ пехотенъ и картеченъ огънь на лѣвия флангъ на полка — дружината отъ 34 полкъ, която престрелка продължи около 20 м. Останалиятъ день мина спокойно. Вечерьта първа дружина бѣ смѣнена отъ полковата подръжка (3 дружина), a 2. дружина бѣ смѣнена отъ 34 п. полкъ. Въ полкова подръжка останаха 1 и 2 дружини, които се разположиха на западния край на с. Бордимо.

 

На 17. октомврий къмъ обѣдъ командирътъ на бригадата заповѣда дѣсния флангъ отъ полка да настѫпи, за да заеме висотата съ к. 557 с. и. отъ с. Изворъ, съ което да се подравни съ издадената напредъ лѣвофлангова дружина. Въ изпълнение на горната заповѣдь дѣсниятъ флангъ се усили съ втора дружина отъ полковата подръжка и въ 3 часа сл. пл. полка настѫпи, като имаше въ бойна часть: 3. дружина южно отъ к. 557 и 2. дружина северно отъ сѫщата кота; въ полкова подръжка бѣ назначена 1. дружина, която да се движи задъ 3. дружина. Лѣвофланговата дружина (3 др. 34 п. полкъ) заедно съ картечната рота остана на мѣстото си, като съдействуваше съ огънь при настѫплението на останалитѣ дружини. Планинската батарея остана на позицията си да съдействува на атаката съ огънь. Следъ кратка престрелка, която бѣ по-ожесточена въ участъка на 3. дружина, съпротивата на противника бѣ сломена и къмъ 5 часа сл. пл. противнинътъ бѣ прогоненъ отъ позицията му. Съ заемане новата си позиция дружинитѣ се окопаха. Нощьта мина спокойно съ мѣрки за близко охранение на позицията.

 

На 18. октомврий сутриньта командирътъ на полка като забеляза, че 2 дружина се бѣ откѫснала въ дѣсно (на северъ) на около 1 клм. заповѣда на командира на 1 дружина (полковата подръжка) да изпрати една рота (първа р.), която да заеме образувалата се празнина между 2 и 3 дружини. Къмъ

 

 

56

 

часа и 20 м, пр. пл. се почна артилерийски двубой, който съ прекѫсване продължи до къмъ 12 часа по обѣдъ. Следъ пладне по цѣлия фронтъ отново затихна, каточели отдихъ желанъ и дветѣ страни си даваха — еднитѣ, силитѣ си да подкрепятъ за новъ устремъ напредъ, a другитѣ подъ гнета на умората.

 

Презъ боятъ отъ 15—18 октомврий полкътъ залови 28 души пленници като даде загуби: войници: убити 1 и ранени 13.

 

 

2. Бой източно отъ с. Дервентъ.

19. октомврий 1915 година.

 

Още на 18. октомврий вечерьта се получи оперативна заповѣдь по 3 бригада № 18, съ която се съобщаваше, че противникътъ съ около 1 п. полкъ 2 полски и 4 планински орѫдия заема висотитѣ по дѣсния брѣгъ на Изворската рѣка. На 19. октомврий нашата дивизия ще атакува противника по фронта на висотитѣ: 515, 580, 657 и 1327 (в. Плешъ). Въ дѣсно непосрѣдствено отъ полка ще действува 34 п. полкъ, a въ лѣво по долината на р. Свърлишки Тимокъ — 58 полкъ. Придаденитѣ къмъ бригадата 4 полски батареи трѣбваше да съдействуватъ на атаката съ огъня си отъ к. 719. Дивизионниятъ резервь — 33 п. полкъ бѣ притегленъ къмъ дѣсния флангъ на дивизията, задъ нашата бригада.

 

На полка съ придадената отъ 19 арт. полкъ планинска батарея и 1 взводъ пионери се заповѣдваше да настѫпи на 19 октомврий, следъ като получи втора заповѣдь, въ зоната ограничена съ посокитѣ: с. Главчене, коти 580, 370 и р. Стубла. с. Залиево, с. Загрево, с. Дервентъ и да атакува противника гдето го срещне.

 

Възъ основа на горната заповѣдь командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдъ № 23.

 

Още презъ нощьта дружинитѣ заеха изходното си положение като на позицията се оставиха слаби части съ сѫщия фронтъ.

 

Рано сутриньта на 19 октомврий полкътъ бѣ готовъ да пустне своитѣ вериги, като буйни вълни напредъ къмъ неприятелскитѣ линии. Очакваше се само заповѣдьта : напредъ!

 

Затихналитѣ отъ вчерашния день околности на с. Изворъ бѣха огласени отъ пръскащитѣ се шрапнели, съ които сръбската батарея обсипа разположението на полка. Тукъ сме още! каточе искаха да ни кажатъ, a бѣлитѣ облачета на шрапнелитѣ появили се ту въ лѣво, ту въ дѣсно, ту отпредъ, ту отзадъ, показваха нервностьта и безсилната злоба на нашитѣ врагове. Не губейки ни моментъ, нашитѣ планинци съ спокойния си отговоръ ги накараха скоро да замлъкнатъ.

 

 

57

 

Къмъ 11 часа пр. пл. две наши полски батарей откриха силенъ огънь по висотитѣ : Мърликъ долъ (к. 726) и Станковъ връхъ (к. 650) намиращи се на три-четири километра на северъ отъ обекта на полка — к. 580. Тѣзи висоти бѣха командующи надъ околностьта и срещу тѣхъ действуваха части отъ 8 дивизия. Боятъ къмъ тѣзи висоти се разгорещяваше все повече и повече. Следъ около 1 часъ отъ къмъ

 

Схема № 5.

Боятъ източно отъ с. Дервентъ на 19. октомврий 1915 г.

 

 

Мърликъ долъ се забелязаха отстпающи групи — навѣрно действующи тамъ части отъ 8. дивизия сѫ преминали въ настѫпление, защото малко следъ това се получи донесение и отъ командира на 2. дружина майоръ Георгиевъ Хр. (дѣснофланговата дружина), че въ дѣсно 34 п. полкъ е почналъ настѫплението, поради което самъ е далъ заповѣдь на дружината си да настѫпи. Полкътъ бѣ готовъ да литне напредъ, но допълнителната заповѣдь за почване настѫплението още

 

 

58

 

не бѣ получена. Командирътъ на полка наблюдаваше развитието на боя на северъ (въ дѣсно) отъ полка и като схвана критическия моментъ за противника, не искаше да го пропустне и даде заповѣдь за започване настѫплението.

 

Слънцето бѣше тъкмо надъ главитѣ ни и 12-иятъ часъ тъкмо удари, когато се чу дългоочакваната заповѣдь: напредъ! — дадена отъ командира на полка и като ехо разнесена отъ войницитѣ за свръзка съ дружинитѣ. Не се минаха 5 минути и дълги вериги последвани отъ втори, трети и четвърти се понесоха напредъ. Въ сѫщитѣ тѣзи 5 минути планинската батарея при полка и полскитѣ батареи отъ к. 719 откриха силенъ огънь по кота 580 — обекта на полка. Не закъснѣха и сърбитѣ да се обадятъ съ своята артилерия и почна се тогава силенъ артилерийски двубой, който бѣ използуванъ отъ нашитѣ вериги за безнаказаното имъ настѫпление.

 

Къмъ това време се получи устно заповѣдьта за настѫплението. Командирътъ на бригадата, който въ сѫщия моментъ като забелязалъ отстѫпающитѣ сръбски части изпрати заповѣдь по своя инициатива да се почне настѫплението безъ да е още получена заповѣдь отъ началника на дивизията, но командирътъ на полка сѫщо по своя инициатива бѣ вече далъ своята заповѣдь. Ето случай на разумна инициатива, единъ отъ залозитѣ за победата, която бѣ проявена тукъ и отъ командира на бригадата и отъ командира на полка и отъ командира на 2 дружина. Зоркото око на началника не изпускаше и най-малкото трепване въ разположението на противника, a ценнитѣ военни добродетели на началницитѣ бѣха достатъчни, за да поематъ върху си голѣмитѣ отговорности.

 

Бѣше 12 1/2 часа следъ пладне когато сръбската артилерия замлъкна. Нашитѣ вериги бѣха достигнали на около 1500 метра отъ сръбскитѣ окопи. Нѣколко минути само следъ това забелязваха се отстѫпающи групи отъ сръбскитѣ окопи. Това не остава незабелязано отъ зоркото око на батарейнитѣ командири, които дадоха заповѣдь веднага да се пренесе огъня отъ всички наши батареи по окопитѣ. Отстѫпающитѣ групи се увеличаваха, a крачкитѣ имъ се ускоряваха. Платото на котата 580 почерняваше все повече отъ отстѫпающитѣ, изпърво нѣщо като въ строй, a скоро въ безредно паническо бѣгство. Ураганитѣ на нашитѣ батареи довършиха дѣлото си. Повече отъ една дружина, която заемаше кога 580 се пръсна въ всички посоки. Неудържимо и громко „ура“ разнесоха околнитѣ чуки въ отзвукъ на признателнитѣ сърдца на скромнитѣ пехотници къмъ бойнитѣ си другари артилеристи. Веригитѣ неволно ускоряваха крачката си и летѣха неудържимо напредъ. Само къмъ лѣвия флангъ на полка се чуваше силна пехотна стрелба размѣсена

 

 

59

 

съ зловещото клокочене на 2 сръбски картечници. Отъ къмъ горичката, западно отъ с. Изворъ се спускаше единъ хребетъ въ западна посока паралелно на нашето настѫпление. Тамъ около една сръбска рота съ две картечници бѣше се загнѣздила и обстрелваха въ флангъ летящитѣ къмъ к. 580 наши вериги. Изненадани отъ неочаквано силната съпротива, устременитѣ напредъ вериги за моментъ се смутиха и залегнаха. Веднага бѣ изпратена 12. рота отъ къмъ горичката западно отъ с. Изворъ. Настѫпвайки по сѫщия хребетъ тя бързо се яви въ флангъ на сръбската рота, откри точенъ огънь по тѣхъ и въ скоро време една часть бѣха избити, половината пленени, a останалитѣ обърнаха въ бѣгство. Облекчени вече отъ къмъ лѣвия си флангъ веригитѣ продължиха вихрено напредъ и въ 2 часа и 15 минути сл. пл. висотата съ к. 530 бѣ въ наше владение. Десеть минути само отъ както първитѣ вериги, които увѣнчаха висотата, едва се бѣха изминали, когато едно орѫдие отъ планинската батарея заедно съ командира на отдѣлението майоръ Стаматовъ пристигна на висотата, стовариха го и отъ открита позиция откри огънь. Отстѫпающата сръбска колона отъ пехота и артилерия, която се изтегляше по шосето западно отъ с. Дервентъ бѣ прицелната точка на орѫдието. Трѣбва обаче да признаемъ, че въпрѣки устрема на нашитѣ летящи вериги, сръбската колона се движеше съ по-голѣма скорость отъ тѣхъ. Може, би това бѣше, защото сърбитѣ се движеха назадъ. . . ? Благодарение на това, сръбската колона бѣ успѣла вече да се отдалечи на почетно растояние и нашето орѫдие не можеше вече да ги достигне. Затова то насочи своятъ огънь по отстѫпающитѣ групи, които още не бѣха успѣли да стигнатъ до шосето. Въ това време пристигнаха и другитѣ орѫдия отъ планинската батарея на поручикъ Ганчевъ Стилянъ.

 

Рогитѣ отъ полковата подръжка още не бѣха се изкачили на кота 580, когато противникътъ току-що бѣ заелъ висотата източно отъ кота 370. Сърбитѣ заблаговременно бѣха построили двуяростни блиндирани окопи. Намиращъ се въ отстѫпление, противникътъ бѣ успѣлъ да организира ариергардъ отъ около три-четири роти, две картечници и две планински орѫдия, подъ прикритието на който ариергардъ да се изтеглятъ отстѫпающитѣ колони. Едва що последнитѣ роти отъ полковата подръжка се изкачиха на току що завладената височина съ кота 580, когато отъ заблаговременно укрепената си ариергардна позиция противникътъ откри артилерийски огънь, a скоро следъ това се обадиха и картечницитѣ му. За отблъскване оставениятъ ариергардъ и отхвърлянето на сърбитѣ на лѣвия брѣгъ на р. Свърлишки Тимокъ, командирътъ на полка насочи дружинитѣ така : 3 дружина съ картечната рота да настѫпи въ лѣво отъ шосето къмъ

 

 

60

 

висотата източно отъ кота 370, атакува оставения тамъ ариергардъ и заеме кота 370 ; 2. дружина да настѫпи въ дѣсно отъ шосето и заеме висотата северно отъ кота 370 ; 1. дружина — въ полкова подръжка ; планинската батарея — да се разположи на кота 680.

 

Между обектитѣ на 2. и 3. дружини — висотитѣ северно и източно отъ к. 370 — минаваше една долина съ мочурливо дъно, която трѣбваше да се прегази отъ 2. дружина, за да премине въ дѣсно отъ шосето и се насочи къмъ опредѣлената висота. Веригитѣ се насочиха подържани отъ планинската батарея. Втора дружина бѣ се спуснала вече въ дола, когато сърбитѣ откриха силенъ пехотенъ и картеченъ огънь по нея. Взводоветѣ и ротитѣ достигнаха намиращитѣ се тукъ-тамъ синури и слаби гънки на мѣстностьта и залегнаха на около 700—800 м. отъ противника. Трета дружина настѫпвайки въ лѣво по единъ хребетъ и подпомагана отъ картечната рота продължаваше по-успѣшно, макаръ и бавно настѫплението си. Прикована отъ неприятелския огънь 2. дружина бѣ въ много неизгодно положение. Опититѣ направени да се превдигне— неуспѣха. Когато 3. дружина достигна 4—500 метра до противника и тя сѫщо бѣ прикована отъ силния огънь. Положението, въ което изпаднаха дружинитѣ бѣ тежко. Единствениятъ изходъ, за да се излѣзе отъ това тежко положение бѣ втора дружина да заеме часъ по-скоро висотата въ дѣсно (северно) отъ шосето, отъ гдето биха фланкирали сръбската ариергардна позиция. И ако ариергардътъ имъ би се увлекълъ въ своята съпротива, би се заплашилъ пѫтя на отстѫплението му. Безъ да губи време, командирътъ на полка изпрати командиру 2. дружина заповѣдь веднага да продължи настѫплението си, въпрѣки силниятъ неприятелски огънь. Минаха 30 минути и адютантътъ на полка докладва на командира на полка, че изпратениятъ войникъ да предаде заповѣдьта още го нѣмаше, нито пъкъ дружината се превдигна напредъ. Тогава командирътъ на полка се обърна нъмъ адютанта си: заповѣдьта трѣбва да се предаде и затова лично вие предайте командиру 2. дружина веднага да настѫпи. Време за губене нѣмаше. Адютантътъ бързо възсѣдна ездовиятъ си конь, взема съ себе си коненъ ординарецъ съобщи му заповѣдьта, която трѣбваше да се предаде, заповѣда му въ случай на нещастие съ него, той да я предаде и обсипанъ отъ градъ отъ коршуми, полетѣ въ галопъ съ коня си презъ сѫщия долъ, въ който цѣлата дружина бѣ прикована отъ силния картеченъ и пехотенъ огънь на сърбитѣ. И докато цѣлата дружина бѣ прикована къмъ земята отъ неприятелския огънь и никой не смѣеше да повдигне глава, постѫпката на адютанта да отнесе заповѣдьта съ конь на 700 метра до неприятелскитѣ вериги, ако не бѣ безумно смѣла, то тя бѣ дръзко предизвикателна.

 

 

61

 

И на това предизвикателство сърбитѣ отговориха съ вихъръ отъ пехотенъ и картеченъ огънь по него. Въпрѣки всичко, заповѣдьта бѣ предадена и изпълнена. Може би, тая дръзка постѫпка на адютанта, оказа влияние на дружината, защото веднага следъ предаване заповѣдьта, въпрѣки силниятъ неприятелски огънь веригитѣ на дружината се привдигнаха и настѫпваха вече, за да се измъкнатъ отъ дола. Тогава адютантътъ смѣтна задачата си изпълнена, възсѣдна отново коня си и преследванъ отъ огъня на две картечници той полетѣ въ зигь-загъ презъ открития долъ къмъ наблюдателния пунктъ на командира на полка. Заповѣдьта бѣ изпълнена съ цената на единъ конь, който бѣ раненъ още на скоро следъ тръгването на адютанта. Въ сѫщото време 3. дружина изпърво използувала горичката на хребета успѣ да се приближи на около 400 метра, a после подпомогната съ силенъ картеченъ и артилерийски огънь тя успѣ да се доближи на около 300 метра, гдето бѣ прикована отъ силния неприятелски огънь по открития хребетъ. Тукъ командирътъ на дружината майоръ Днгеловъ насочи дружинната си подръжка въ лѣво, за да се яви на фланга на противника, a съ ротитѣ отъ фронта подържаше силенъ огънь, дочаквайки завършването на обхвата.

 

Това бѣ положението на дружинитѣ отъ бойната часть на полка, когато отъ скалистия връхъ съ кота 726 (в. Мърликъ долъ) 3 клм. северно отъ к. 380 и току що завзетъ отъ наши части, се обади наша полска батарея. Заела точно флангова позиция, батареята откри точенъ огънь по сърбитѣ предъ участъка на полка. Не се минаха и две минути и насочениятъ огънь бѣ така точенъ, че гейзери отъ пръстъ, камъни и дървета отъ разрушенитѣ блиндажи се издигаха високо отъ попадналитѣ удачно бризантни снаряди. Раненитѣ и близкостоящитѣ до тѣхъ сърби се размърдаха. Нѣколко снаряди попаднаха въ самия окопъ. Нашитѣ вериги забележиха ефикасното съдействие на полската артилерия, и бързо използуваха момента, за да продължаватъ прибѣгванията си напредъ. Въ това време попаднаха още нѣколко снаряди въ сръбскитѣ окопи и близкитѣ до попаденията оцѣлѣли сърби се отдръпнаха назадъ. Нашитѣ роти схванаха това и още по-енергично продължиха прибѣжкитѣ си. Неизбѣгна този моментъ и отъ зоркото око на командира на полка. Едва що бѣ далъ заповѣдь на полковата музика, когато голитѣ чукари бѣха огласени отъ народния химнъ. Громко „ура" подето отъ хиляди гърла, каточе ли дари крила на тѣзи, които бѣха приковани неподвижно къмъ земята само преди 2 минути. Неудържимо полетѣха всички вериги — и отъ хребета предъ горичката и отъ обхватната рота и отъ дола излизащитѣ роти на 2. дружина — всички бѣха устремени къмъ непристѫпнитѣ преди 2 минути сръбски окопи.

 

 

62

 

Бѣше 4 ч. 35 минути сл. пл. когато отъ изтокъ и североизтокъ нашитѣ вериги стѫпиха върху сръбскитѣ окопи. Една минута само преди това, сърбитѣ не издържаха силния устремъ и въ безредно бѣгство отстѫпиха къмъ Дервентъ, за да удължатъ безредната и дълга колона отъ пехота, артилерия и обози, която още се виждаше оттатъкъ р. Свърлишки Тимокъ. Не единъ пѫть вече полкътъ бѣ гонилъ сърбитѣ, но този бѣ първиятъ случай, когато нашитѣ роти преследваха противника „по петитѣ“. Все по-глухо долитаха звуцитѣ отъ полковата музика, a вихренитѣ стѫпки на крилатитѣ „Чичовци“ все повече застигаха неувѣренитѣ стѫпки на бѣгащитѣ. „Дръжте ги, до като не сѫ избѣгали“, „да хванемъ обозитѣ имъ“ — такива викове се чуваха всрѣдъ преследващитѣ вериги. Взводни и ротни командири бѣха безсилни да задържатъ стихийниятъ полетъ на веригитѣ и само дълкокитѣ води на Свърлишки Тимокъ дойдоха на помощь на началницитѣ. Размѣсенитѣ отъ разни роти вериги се спрѣха и откриха силенъ огънь.

 

Вечерниятъ здрачъ вече обгръщаше земята и забулени въ мрака, сърбитѣ се измъкнаха, за да не чуватъ повече „стѫпкитѣ“ подире си. А нашитѣ роти се приведоха въ редъ, макаръ и трудно, оттеглиха се отъ брѣга и заеха позиция: 1-а дружина, която бѣ повече запазена, зае позиция въ дѣсно (северно) отъ шосето; 3-а дружина съ картечната рота се оттегли отъ брѣга и зае позиция въ лѣво отъ шосето; a 2-а дружина увлечена въ преследване на отстѫпвающия противникъ бѣ оттеглена и оставена въ полкова подръжка ; планинската батарея остана край шосето, понеже въ тъмнината не можеше да заеме позиция. Нощьта премина съ мѣрки за охранение на заетата позиция.

 

Днешниятъ успѣшенъ бой за полка, насоченъ съ така просто казанитѣ думи на бригадния командиръ (опер. зап. № 18) „да атакува противника гдето го срещне" отъ Изворъ до Дервенъ, постигна блѣскави резултати. Врагътъ прогоненъ отъ кота 580, не бѣ оставенъ на ариергардната си позиция и бѣ отхвърленъ къмъ самитѣ врати на втората си столица — Нишъ. Той остави 72 пленници въ наши рѫце. И този бой се изкупи съ нови жертви : 4 убити, 2 безвесть пропаднали и 36 ранени войници; изстреляни патрони 83,355.

 

 

3. Бой за Грамада — вратитѣ на Нишъ

20—22 октомврий 1915 година.

 

На 20. октомврий сутриньта се получи оперативна заповѣдь по 3-а бригада № 19, съ която се съобщава, че противникътъ отстѫпилъ на лѣвия брѣгъ на рѣка Свърлишки Тимокъ и заема линията на висотитѣ: Липница и Преконожка

 

 

63

 

пещера. По допълнителна заповѣдь (следъ като нашата артилерия открие огънь), нашата дивизия ще продължи настѫплението. На 57 п. полкъ съ предадената къмъ него 8 с. с. планинска батарея се заповѣдва да настѫпи, прогони противника и заеме в. Липница (к. 572). Въ лѣво отъ полка ще действуватъ части отъ 58 п. полкъ, a въ дѣсно 34 п. полкъ

 

Схема № 6.

Боятъ за прохода Грамада на 22. октомврий 1915 год.

 

 

Командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 24, съ която назначи въ бойна часть 1 и 3 дружини и картечната рота, a 2 дружина въ полкова подръжка, планинската батарея на позиция на висотата северно отъ к. 370.

 

Вихрениятъ устремъ „по петитѣ на сърбитѣ“ презъ вчерашния бой не даде възможность на нашитѣ полски батареи да следватъ пехотата въ пресѣчената мѣстность.

 

 

64

 

Полкътъ зае опредѣлената му позиция и почна да се окопава. Очакваше се приближаването на полскага аргилерия, за да се продължи настѫплението напредъ презъ р. Свърлежки Тимокъ. Въ това време по шосето отъ къмъ Дервентъ, Грамада, гр. Нишъ една дълга, доста разтегната колона движейки се къмъ насъ преминаваше рѣката. Боязливо и неувѣрено се приближаваха къмъ разположението на полка преднитѣ части на колоната, състоящи се отъ жени, деца и старци. Групи съ високо издигнати пръти съ привързани бѣли кърпи, предшествуваха колоната. И когато преднитѣ части на колоната преминаха презъ нашето разположение отправени на западъ къмъ р. Търговишки Тимокъ, каточе ли безкрайна стана колоната. Недавна тѣ бѣха прокудени изъ роднитѣ си огнища подъ страха предъ „Българскитѣ звѣрства“. Така имъ бѣ втълпено отъ офицери и кметове. И тѣзи нещастници трѣбва много да сѫ изстрадали „при своитѣ“, за да иматъ куража и предпочетатъ доброволно да се хвърлятъ въ устата на „звѣроветѣ". Днесъ тѣ бѣха изоставени на произвола на сѫдбата отъ „роднитѣ си братя“. Следъ като имъ бѣ отвлеченъ и добитъкъ и кола, тѣ обърнаха погледитѣ си къмъ „звѣроветѣ“. И сълзи отъ умиление блѣскаха на очитѣ имъ, когато видѣха, че „звѣроветѣ българи“ не посегнаха нито на живота имъ, нито на покѫщнината имъ, що носѣха съ себе си. Трогнати отъ изненадата си, тѣ съ радость отговаряха не само на въпроситѣ, но разказваха искренно всичко що знаеха. Не само единъ съобщи, a много отъ групитѣ на дългата колона потвърдиха, че вчерашниятъ ни бой е билъ удостоенъ отъ височайшето присѫтствие на краль Петъръ. Отъ височинитѣ на Дервентъ той е наблюдавалъ хода на боя. Наблюдаванъ е билъ отъ него и боятъ на р. Търговишки Тимокъ отъ височинитѣ западно отъ в. Гравище и с. Кална. И въ единия и въ другия бой Височайшиятъ зритель е видѣлъ картини възпроизведени отъ недавнашната ни история, които картини е преживѣлъ точно 30 години по-рано на Сливница тогавашниятъ сръбски краль Миланъ.

 

Лѣвиятъ брѣгъ на рѣката бѣ укрепенъ съ блиндирани окопи, които презъ нощьта сѫ били заети отново отъ сърбитѣ, защого тази сутринь се забелѣзваха войници въ окопитѣ. Мѣстностьта предъ фронта на полка бѣ съвършенно открита. Изпратенитѣ напредъ патрули установиха, че рѣката нѣма мостъ, но може да се мине въ бродъ на дълбочина около 90 см. Въ дѣсно отъ полка (северно) минаваше дерето на рѣкичката Сливовачка, която се вливаше въ рѣка Свърлишки Тимокъ и даваше едничкиятъ прикритъ подстѫпъ на полка до рѣката. Заради това по заповѣдь на командира на бригадата лѣвата дружина (3-а) бѣ смѣнена отъ една дружина отъ 58 п. полкъ и прехвърлена по скритъ

 

 

65

 

подстѫпъ на дѣсния флангъ на полка. Отъ тукъ дружината по допълнителна заповѣдь трѣбваше да премине по Сливовашкото дере и първа да премине въ бродъ рѣката.

 

Пладне отдавна минаваше, a заповѣдь за настѫпление нѣмаше. Къмъ 3 часа сл. пл. въ дѣсно отъ полка колонитѣ на 2. бригада се спуснаха къмъ рѣката и почнаха да я преминаватъ. Командирътъ на полка, като забелеза това, поиска да се справи съ командира на бригадата по телефона, но той току-що бѣ престаналъ да работи. Въ 3 часа и 15 м. сл. пл. съ коненъ ординарецъ се изпрати донесение Na 81 (отъ книжката за донесения) до командира на бригадата, съ което, като се донасяше за настѫплението на 2. бригада, запитваше се дали трѣбва и 57. п. полкъ да настѫпи. Началникътъ на дивизията, като забелезалъ че 57. полкъ още не е настѫпилъ, изпрати направо до командира на полка заповѣдь № 338 (отъ книжката за донесения), съ която на полка се заповѣдва, ако още не е получена заповѣдь отъ командира на бригадата за почване на настѫплението, веднага да настѫпи къмъ даденитѣ обективи на полка. Часътъ бѣ 4 сл. пл. когато току-що се правѣха разпорежданията за почване на настѫплението и командирътъ на бригадата самъ пристигна. Не успѣлъ да предаде заповѣдьта за настѫплението по телефона по причина прекѫсване на кабела той не дочака възстановяванието имъ, пристигна самъ и даде заповѣдь за почване настѫплението. Понеже апаратитѣ бѣха стари, елементитѣ изтощени и кабелътъ старъ, то прекѫсването се случваше много често.

 

Въ 4 ч. и 15 м. сл. пл. полка почна настѫплението си по цѣлия си фронтъ. Заплашени отъ настѫпающата 2. бригада сърбитѣ отстѫпиха и предъ фронта на полка. Направиха се нѣколко мостчета отъ поставени напреки току-що отсечени дървета и въ 4 часа и 45 м. почна преминаването на отсрещния брѣгъ. Понеже преминаването по импровизиранитѣ мостчета ставаше много бавно, даде се заповѣдь на останалитѣ роти да прегазятъ рѣката като се съблечатъ. Къмъ 9 часа сл. пл. всички роти бѣха преминали на отсрещния брѣгъ. Тъмна бѣ нощьта. Мѣстностьта бѣ непозната. Като се иматъ предъ видъ тия обстоятелства и като се взема подъ внимание близостьта на противника, командирътъ на полка заповѣда да се преустанови настѫплението. Дружинитѣ се разположиха въ боенъ редъ на в. Калафатъ на 1 километъръ западно отъ рѣката, гдето и нощуваха, като се охраняваха съ секретни постове. Накладоха се огньове по източния склонъ на висотата, съ които се означаваше достигнатата линия. Само по огньоветѣ по-вишитѣ началници можеха да се ориентиратъ за разположението на частитѣ въ даденъ моментъ. Само по тѣхъ съседнитѣ

 

 

66

 

части узнаваха мѣстата си взаимно въ планинскага мѣстность, a особено ноще.

 

На 21. октомврий въ 5 часа 45 м. пр. пл. полкътъ бѣ построень въ сборенъ редъ. Въ този строй докато още не бѣше се съмнало полкътъ продължи настѫплението си за достигане опредѣления му отъ вчера обекгь. Едва къмъ 7 часа прпл., бѣ вече свѣтло, когато ясно се очърта укрепената неприятелска позиция на в. Грамада. Въ 7 ч. и 5 м. пр. пл. неприятелската артилерия отъ къмъ Грамада откри огънь по последнитѣ взводове отъ полка, но безрезултатно, понеже и последнитѣ роти отъ полка вече прехвърлиха гребена и движението ставаше закрито. Въ 7 часа и 10 м. пр. пл. полкътъ бѣше вече на в. Липница (к. 572). Отъ направеното съ бинокълъ разузнаване ясно се забелезваха неприятелскитѣ окопи, които овѣнчаваха следнитѣ висоти, очъртани въ видъ на дѫга : висотитѣ северо-източно отъ с. Грабовче, в. Лилякъ (к. 757), в. Байтарица (к. 742), к. 511, к. 658. Ориентиранъ отъ така очъртаната неприятелска позиция, командирътъ на полка се видѣ принуденъ да разположи дружинитѣ си така : 3. дружина съ картечната рота на дѣсния флангъ съ фронтъ на западъ къмъ с. Грабовче; дружина на лѣвия флангъ съ фронтъ на югъ къмъ к. 658 ; 2. дружина — въ полкова подръжка, разлоложението на която представляваше хипотенузата на правия ѫгълъ образуванъ отъ дружинитѣ на бойната часть. Това неблагоприятно разположение на полка произтичаше главно отъ това, че до Дервентъ общата посока на настѫплението на дивизията бѣ къмъ западъ, следъ което дивизията трѣбваше да промѣни настѫплението си въ югозападна посока. Поради това дѣсното крило на дивизията трѣбваше да се подаде напредъ.

 

При това захождане на цѣлия фронтъ на дивизията, понеже полкътъ бѣ въ центъра на разположението и понеже дѣсното крило (2. бригада) закъснѣ съ захождането си, то полкътъ бѣ принуденъ да заеме крайно неблагоприятното очъртание на своя фронтъ като разположи дружинитѣ си отъ бойната часть подъ правъ ѫгълъ.

 

До 9 1/2 часа пр. пл. три неприятелски батареи обстрелваха съ слабъ огънь разположението на полка, когато нашитѣ три полски батареи излѣзли вече на позиции имъ отговориха. Артилерийскиятъ двубой съ промѣнлива сила продължаваше до 12 1/2 часа сл. пл. когато достигна най-голѣмата си интензивность.

 

Девета дивизия форсира р. Търговишки Тимокъ между Пиротъ и Княжевацъ. Следъ редица боеве тя форсира и р. Свърлешки Тимокъ и се отзова предъ прохода Грамада. Този проходъ образуванъ отъ скалистата Свърлешка планина и силно пресѣчената Преконожка планина, отстоящъ

 

 

67

 

само на 14 клм. по права линия отъ гр. Нишъ, се явява единствената врата на североизтокъ отъ града. Значението на прохода е толяова по-голѣмо, че презъ него минава единственото удобно шосе въ тази посока и дебушира въ долината на р. Нишава и Нишкото поле. Сърбитѣ ясно сьзнаваха важностьта на прохода презъ Грамада за отбраната на втората си столица. Тѣ изоставиха идеята да се брани крепостьта на старитѣ фортове разположени на последнитѣ низки хълмове, които се отдѣляха отъ Свърлешката и Кориловската планини. Затова тѣ изнесоха отбраната на гр. Нишъ на командующитѣ височини при прохода Грамада. Присѫтствието на краль Петъръ тукъ, когато се развиваха боеветѣ, потвърдява изказаната мисъль. Позицията на сърбитѣ минава по височинитѣ северно отъ Грабовче, в. Лилякъ (к. 757), в. Байтарица (к. 742), к. 658, к. 857, к. 951 на Преконожката планина и к. 1076 на масива Вишеградъ, който пъкъ е най-западната часть на Свърлешката планина. Последната планина съставена отъ редица скалисти върхове отстоящи отъ два до четири клм. отъ р. Нишава се простира отъ изтокъ къмъ западъ и спуска южнитѣ си склонове стръмно къмъ пролома на р. Нишава. Отъ тукъ трѣбааше да дебушира 1. дивизия. Отъ пръвь погледъ върху сръбската позиция, веднага се хвърля въ очи ключа на цѣлата позиция — това е високиятъ и скалистъ връхъ съ кота 1076, който се явява като стражъ на дѣсния флангъ на позицията. Наистина, той е трудно-достѫпенъ, но овладяването му решава участьта на цѣлата позиция. Надвесенъ надъ южната половина отъ позицията, този върхъ дава възможность да се обстреля съ огънь отъ фланга и тила тази половина отъ позицията. Отъ друга страна той се намира само на 4 километра отъ шосето, което минава презъ прохода и съ завладяването му би се заплашилъ единствениятъ удобенъ пѫть за отстѫпление и изтегляне на артилерията и обозитѣ. По такъвъ начинъ завладяването на кота 1076 ще предизвика или отстѫплението на сърбитѣ отъ цѣлата позиция, или тѣ биха били отхвърлени на северъ въ планината. Тази тежка задача — овладяването на к. 1076 — бѣ възложена на 4 пех. полкъ, който бѣ насоченъ по билото на Свърлешката планина.

 

Преценили важностьта на прохода Грамада за отбраната на Нишъ сърбитѣ бѣха приготвили заблаговременно укрепена позиция. Още миналата нощь позицията бѣ заета. Постоянно пристигащитѣ нови части, които ясно се наблюдаваха и мощниятъ артилерийски огънь на противника бѣха явнитѣ признаци, че той е решенъ да даде решителенъ отпоръ на тая позиция.

 

Къмъ 5 ч. сл. пл, на 21. октомврий се получи заповѣдь отъ командира на бригадата, съ която се заповѣдва полкътъ да преустанови настѫплението си до втора заповѣдь, като

 

 

68

 

се утвърди на заетата позиция. Макаръ че дъждь валѣше, a нѣгде отъ мочурливата почва извираше вода, но неприятелскиятъ огънь бѣ така силенъ, че още съ заемане позицията ротитѣ почнаха окопаването си. Окопитѣ се построиха за „стоишкомъ“ (1.40 м.), a тамъ гдето почвата се оказваше мочурлива — за на колене (0.90 м.). Когато се събираше повече вода отъ дъжда или отъ почвата, тя се изгребваше съ котелкитѣ за храна. Нощьта полкътъ премина на позицията си.

 

На 22. октомврий въ 7 часа и 55 м. пр. пл. почна артилерийскиятъ двубой, който продължи до обѣдъ. Къмъ 1 часа и 30 м. сл. пл. 34 п. полкъ настѫпи по посока на висотитѣ при с. Грабовче докато се подравни съ полка. По този начинъ дѣсниятъ флангъ на полка бѣ облекченъ и за да се поправи неизгодното разположение на дружинитѣ подъ правъ ѫгълъ, командирътъ на полка заповѣда на командира на 3. дружина да подаде дѣсниятъ флангъ на дружината си напредъ и да заеме фронтъ на югъ къмъ к. 658 — обекта на полка.

 

Противникътъ като забелязя изнасянето напредъ дѣсния флангъ на 3. дружина, смѣтна това за общо настѫпление и съ яростенъ артилерийски огънь се нахвърли върху настѫпающитѣ напредъ роти.

 

Въ единѣ отъ окопитѣ на ротитѣ отъ 3. дружина бѣ наблюдателниятъ пунитѣ на командира на дружината. Още рано следъ обѣдъ командирътъ на полка бѣ отишелъ тамъ да наблюдава. Предъ фронта на полка имаше само рѣдка стрелба — пехотна и артилерийска. Дъждъ валѣше и пълнѣше нашитѣ окопи, въ които нашитѣ войници газеха кальта, не смогвайки да изхвърлятъ водата, защото мѣстото не позволяваше да се отвежда водата за изтичане. Къмъ 3 часа и 40 м. сл. пл. силна пушечна стрелба се разнесе отъ къмъ крайния лѣви флангъ на дивизията. Скоро стрелбата се обърна въ вихрова, a въ сѫщото време по високия скалистъ връхъ съ к. 1076 се забелязаха вериги, които бързо се удължиха въ лѣво и дѣсно, каточели извираха изъ земята. Въ това време бѣ забелязана дълга колона разтегната по билото на Вишеградъ — това бѣ колоната на 4 п. лолкъ.

 

Въ сѫщото време се забелязаха изпърво отъ Преконожка планина (к. 951), a после и пона северъ, малки групи, които бързо се оттегляха назадъ — това бѣха първитѣ разколебани групи заемащи неприятелската позиция. Командирътъ на полка забеляза това и безъ да губи благоприятния моментъ, въ 4 часа сл. пл. заповѣда (устно) на командиритѣ на дружинитѣ веднага да настѫпятъ къмъ дадения отъ по-рано обектъ на полка — к. 658 и к. 512. Въ сѫщото време адютантътъ на полка бѣ на полковия наблюдателенъ пунктъ отъ гдето сѫщо забелезва отстѫпающитѣ неприятелски групи. Понеже телефона до пункта,

 

 

69

 

гдето бѣ командирътъ на полка не работѣше, адютантътъ доложи по телефона веднага на началника щаба на бригадата майоръ Т. Георгиевъ за сръбското отстѫпление. По поводъ на това командирътъ на полка бѣ повиканъ отъ бригадния командиръ да се яви на телефона.

 

Въ 4 часа 15 м. сл. пл. командирътъ на полка получи потвърѫдение отъ командира на бригадата на дадената за настѫпление заповѣдь. Когато дружинитѣ стигнаха Предоножката рѣка тѣ бѣха силно обстреляни съ пехотенъ огънь отъ къмъ в. Байтарица (к. 742) и 3. дружина бѣ спрѣла настѫплението си (донесение отъ 3. дружина № 24). Въ дѣсно отъ шосето къмъ в. Байтарица (д. 752) бѣ насоченъ 34 п. полкъ, a понеже той бѣ останалъ назадъ, то полкътъ, a най-вече дѣсната 3. дружина изпадна подъ фланговия огънь на сърбитѣ. Съ цель да не се губи време и да не се задържа настѫплението, командирътъ на полка безъ да дочака 34 полкъ, насочи 3. дружина въ дѣсно отъ шосето къмъ обекта на 34 полкъ, a първа дружина въ лѣво отъ щосето — на прохода и заповѣда да се продължи най-енергично настѫплението. Когато дружинитѣ бѣха минали рѣката и достигнаха шосето, сърбитѣ не издържаха до край и отстѫпиха. Въ 5 часа и 5 м. сл. пл. преднитѣ роти достигнаха превала на прохода съ к. 512 (донесение командиру бригадата № 92), гдето бѣха заловени две ракли и 50 снаряди.

 

Полкътъ зае позиция, като 1. дружина съ картечната рота зае висотата непосрѣдствено въ дѣсно отъ шосето, 2. дружина въ лѣво отъ шосето да к. 658, a 3. дружина въ полкова подръжка. Къмъ 7 часа сл. пл. се получи заповѣдь отъ командира на бригадата да се изпрати въ бойна часть и полкова подръжка, която да заеме в. Байтарица. Къмъ това време 34 п. полкъ още не бѣ заелъ този върхъ, който съставляваше неговия обектъ. Съ тритѣ си дружини на позиция, полкътъ премина нощьта спокойно съ изключение на слаба пушечна стрелба къмъ в. Байтарица.

 

Съ завладяването на прохода Грамада вратата отъ къмъ северо-изтокъ на стария български градъ и временната втора сръбска столица Нишъ бѣ отворена.

 

Въ този бой полкътъ даде 8 убити и 37 ранени войници, като се заловиха 15 пленници, 2 ракли и 50 снаряди.

 

 

4. Влизане въ Нишъ и преследване къмъ рѣка Морава

23—24 октомврий 1915 година.

 

Въ тихо и спокойно утро полкътъ осъмна на заетата позиция на 23 октомврий. Изеднъжъ въ 7 часа и 45 м. пр. пл. силенъ тресъкъ разтърси сьседнитѣ висоти, a грамаденъ облакъ отъ черъ димъ се издигна високо къмъ небесата по

 

 

70

 

посока на крепостьта, за да известятъ намъ, да чуятъ и роднитѣ чуки надничащи надъ Нишава, въздишката на отчаянието ва сърбитѣ — тѣ като напускаха втората си столица — Нишъ, хвърлиха въ въздуха муниционнитѣ погреби на крепостьта.

 

Къмъ 2 часа следъ пл. се получи оперативна заповѣдь по 3. бригада № 20, съ която се съобщава, че разбитиятъ противникъ презъ вчерашния бой е отстѫпилъ и че днесъ дивизията ще преследва противника. На полка съ придадената къмъ него дружина на майоръ Шиковъ отъ 33 п. полкъ се заповѣдва да настѫпи и достигне линията съ кота 605 и кота 518. Веднага съ получаването заповѣдьта полкътъ настѫпи, като имаше въ бойна часть: 1. дружина съ картечната рота отъ лѣво, дружината на майоръ Шиковъ — въ центъра, a 2. дружина — на дѣсния флангъ, въ полкова подръжка бѣ 3. дружина, която се движеше задъ центъра.

 

Схема № 7.

Боеве и преследване на сърбитѣ съ 57. полкъ отъ р. Търговишки Тимокъ до р. Българска Морава

 

 

Дружинитѣ минаваха отъ връхъ на връхъ, минаха дерето на с. Врело и се изкачиха на хребета южно отъ него отъ гдето се забелѣзваха върху кота 518 очертанитѣ контури на страховитото укрепление Детлякъ — тамъ бѣ насоченъ полкътъ. Малко следъ това дружинитѣ вече се изкачваха на висотитѣ юго-западно отъ с. Врело, когато громко и радостно „Ура" се разнесе отъ преднитѣ роти; „Ура“ въ опиянение се подемаше и отъ по заднитѣ роти бързайки къмъ върха. А тамъ горе на върха не се чуваше звънтенето на ножоветѣ, нито охканието на раненитѣ, нито глухото падане на безжизнени тѣла; тамъ горе всички стърчаха,

 

 

71

 

викаха въ захласъ и гледаха гиздавия старъ български градъ. Опомнени отъ изпречилото се очертание на укреплението Детлякъ, дружинитѣ продължиха настѫплението си къмъ него и въ 5 часа и 30 м. сл. пл. безъ да срещне противникъ полкътъ го зае. Къмъ това време дружината отъ 33 п. полкъ получи заповѣдь да се присъедини къмъ своя полкъ, който бѣше въ дивизионенъ резервъ. Сѫщата вечерь той влѣзе въ напустнатия отъ сърбскитѣ войски гр. Нишъ.

 

Съгласно заповѣдьта отъ командира на бригадата, полкътъ съ придадената къмъ него батарея на поручикъ Ганчевъ зае висотата Градакъ (кота 419), на която имаше построена батарея. Полкътъ се разположи на позиция : 1. дружина въ дѣсно, 3. дружина съ картечната рота и планинската батарея — въ лѣво, a 2. дружина — въ предни постове на линията на с. Долна Брѣзина, отстояща на 4 клм. отъ града Нишъ; отъ 1. дружина бѣ изпратена 2. рота на висотата съ кота 605 за свръзка съ частитѣ отъ 2. бригада.

 

Нощьта мина спокойно, ако не се взематъ подъ внимание вълненията що изпитваха сърцата предъ вълшебно освѣтения градъ — градътъ, който буди спомена за своя древенъ произходъ.

 

Градътъ Нишъ е разположенъ въ една отъ най-красивитѣ долини, която нѣкога е образувала дъно на езеро съ около 24 клм. дължина и 18 клм. ширина. Първитѣ сведения за сѫществуването на Нишъ датиратъ отъ 140 г. сл. Р. Хр. Съ своето мѣстоположение той винаги е билъ важенъ пунктъ на главния пѫть отъ Централна Европа презъ Бѣлградъ за Цариградъ и Азия.

 

По тая причина той е билъ обектъ на близки и далечни народи. Презъ III вѣкъ сл. Р. Хр. подъ стенитѣ на града сѫ стигнали готитѣ. Въ IV в. римлянитѣ сѫ направили отъ града страшна крепость, като стражъ на тѣхната обширна империя. И въпрѣки това въ V вѣкъ градътъ е билъ превзетъ и разоренъ отъ Атила, a следъ неговата смърть минава въ рѫцетѣ на остготитѣ.

 

По-късно градътъ минава въ рѫцетѣ на Византия и въ времето на Константинъ Велики той е възобновилъ Нишъ — неговиятъ роденъ градъ — разхубавилъ го, като е издигналъ великолепни постройки. Презъ времето на императоръ Юстиниянъ, въ VI вѣкъ, е била възстановена крепостьта на града като я направилъ непривземаема за тогавашното време.

 

До началото на IX вѣкъ Нишъ е минавалъ презъ рѫцетѣ на Римъ, готи, хуни и Византия. Обаче въ 809 год. царь Крумъ е останалъ господарь на града, който съ течение на вѣковетѣ е станалъ центъръ и крепость на българизма. Но презъ дългитѣ вѣкове имало е моменти при

 

 

72

 

слабость на българското царство, когато градътъ е минавалъ въ рѫцетѣ на съседитѣ. Така, въ 1018 година Нишь е падналъ подъ владичеството на гърцитѣ при Василий българоубиецъ. Въ 1072 година маджаритѣ сѫ превзели и опустошили града, но още на следната година българитѣ сѫ изгонили маджаритѣ, за да попаднатъ отъ ново подъ игото на гърцигѣ. Въ 1330 година градътъ пада за първи пѫть въ рѫцетѣ на сърбитѣ, които го владѣли въ течение на 55 години до 1385 година, когато Нишъ е билъ превзетъ отъ турцитѣ.

 

Презъ цѣлото владичество на турцитѣ, Нишъ съ цѣлия Моравски край — на изтокъ отъ р. Българска Морава — е билъ населенъ съ българи. Това се вижда отъ множество документи оставени отъ разни пѫтешественици минали презъ Балканитѣ, a сѫщо и отъ разни военачалници, които сѫ нахлували въ тая область, както е случая съ писмото на австрийския главнокоманцующъ, което въ 1639 година е отправилъ до генералъ Ветерани — комендантъ на Нишъ и всички новоокупирани части отъ България. Независимо отъ документитѣ оставени отъ тия чужденци сѫществуватъ множество документи, оставени отъ самитѣ сърби, които признаватъ Нишъ за български градъ.

 

Така, въ новата етнографическа география отпечатена въ 1804 година отъ Павелъ Соларичъ се признава, че Нишъ е голѣмъ български градъ разположенъ на югъ отъ Сърбия.

 

Въ срѣдата на XIX вѣкъ презъ продължителнитѣ борби за религиозната и политическа независимость на българския народъ, населението отъ Нишъ и околностьта му е вземало най-живо участие. Нишъ е билъ сѣдалище на българска митрополия. Въ Нишъ бѣха отворени едни отъ първитѣ български училища. И въпрѣки всичко това, благодарение подлата и шовинистична политика на Милошъ, Михаилъ и Миланъ, сърбитѣ успѣха следъ осврбодителната война въ 1877/78 година да заробятъ тоя български край и да включатъ въ своитѣ граници Нишъ — града владенъ отъ българитѣ още отъ царъ Крумъ ; града признатъ отъ цѣлия свѣтъ и отъ самитѣ сърби за български ; града населяванъ отъ съзнателни и любящи родината си българи, които дадоха потоци кръвь и хиляди жертви за религиозната и политическа свобода на своя народъ, за да бѫдатъ откѫснати отъ Родината още въ зората на нейното освобождение и да бѫдатъ хвърлени въ ново робство.

 

На 23 октомврий 1915 година Нишъ бѣще освободенъ отъ второто сръбско иго и гражданитѣ приветствуваха съ радость първитѣ български войскови части, които тоя день влѣзоха въ града.

 

На 24. окт. 8 часа пр. пл. се получи оперативна заповедь по бригадата № 21, съ която се съобщава, че противникътъ

 

 

73

 

отстѫпилъ отъ Нишъ къмъ Прокупле и нашата дивизия ще премине въ настѫпление. На полка съ придаденитѣ една полска и две планински батареи се заповѣдваше да настѫпи презъ с. Долна Брѣзина, гр. Нишъ и с. Александровацъ (на лѣвия брѣгъ на р. Морава), гдето да заеме позиция. Въ лѣво отъ полка ще действува 58 полкъ, a въ дѣсно — части отъ 8 дивизия.

 

Въ авангардъ бѣ назначена 3. дружина, която трѣбваше да заеме мѣстото си съ своитѣ разчленения следъ преминаване на града. Въ 10 ч. и 30 м. пр пл. челната дружина тръгна отъ кантона на шосето източно отъ с. Долна-Брѣзина по опредѣления на полка маршрутъ. Въ 11 часа и 20 м. пр. пл. полкътъ влѣзе въ града съ марша „Съюзници Разбойници“ свиренъ отъ полковата музика. Улицитѣ, презъ които полкътъ минаваше бѣха изпъстрени отъ граждани и гражданки, много отъ които поднасяха цвѣтя на офицеритѣ и войницитѣ. На много здания се забелезваше българското трицвѣтно знаме. Въ града дружинитѣ бѣха пропустнати и поздравени отъ началника на дивизията.

 

Току-що авангардната дружина се изтегляше отъ западния край на града, когато се чуха нѣколко артилерийски изстрели — сръбска далекобойна батарея разположена на хребета източно отъ с. Александровацъ, обстрелваше Нишката гара, гдето имаше 400—500 вагони. Полкътъ се спре. Следъ направеното разузнаване въ 3 часа и 40 м. сл. пл. командирътъ на полка заповѣда да се продължи двтдението, a когато полкътъ излѣзе отъ града, развърна се въ боенъ редъ : 3. дружина и 2 роти отъ 1. дружина — въ бойна часть, a 2. дружина и картечната рота — въ полкова подръжка и настѫпи по дветѣ страни на шосето Нишъ — Прокупле. Две роти отъ 1. дружина се изпратиха къмъ с. Дол. Меджурево за охранение лѣвия флангъ на полка. Полската батарея излѣзе на позиция, но понеже растоянието бѣ голѣмо откри огънь съ най-голѣмия си мѣрникъ. Въ това време пристигна командующиятъ 1. армия генераль Бояджиевъ и началникътъ на дивизията генералъ Нерѣзовъ, които лично наблюдаваха и се осведомяваха за създадената обстановка и за противника.

 

Мѣстностьта, по която полкътъ настѫпваше, представляваше широко поле, равно като дланъ, безъ никакви гънки и цѣлото покрито съ мочурища, поради което на нѣкои мѣста ротитѣ се сгѫстяваха само на шосето и близко до него. Въ 4 часа и 25 м. сл. пл. се чу силенъ взривъ — сърбитѣ, като забелезаха настѫплението на полка хвърлиха въ въздуха моста при с. Мраморъ на р. Морава, презъ който трѣбваше да мине полкътъ. Дветѣ планински батареи на майоръ Стаматовъ излѣзоха на позиция при окрѫжния затворъ и въ 5 часа и 5 м. сл. пл. откриха огънь.

 

 

74

 

Когато полкътъ премина желѣзопѫтната линия и доближи 2 клм. до рѣката, противникътъ откри пехотенъ и картеченъ огънь, като обстрелваше най-силно правото като свѣщь шосе, когато ротитѣ се принуждаваха отъ мочуритѣ да се сгѫстяватъ до шосето.

 

Достигнали до пълноводната рѣка Българска Морава, следъ като бѣ разрушенъ моста, полкътъ бѣ принуденъ да преустанови преследването на противника и заеме позиция отъ дветѣ страни на шосето Нишъ — Прокупле.

 

Отъ преминаването на р. Търговишки Тимокъ, изминаха 10 дни въ походи и боеве: при с. Бурдино и Грамада, кѫдето самъ краль Петъръ бѣ свидетель на разгрома на сияйната си армия. На 23 октомврий 1915 г. кральтъ на Сърбия се отказа отъ втората си столица, сръбското правителството последва кральтъ си, a сръбскитѣ войски чувствуваики отчужденостьта си къмъ нѣкогашния български градъ, ограбиха го и каточели скѫсваха всѣка връзка съ него, та разрушихи моста на голѣмата рѣка Българска Морава. На 24 октомврий стройнитѣ редове на полка маршируваха изъ улицитѣ на Нишъ всрѣдъ безбройни посрещачи, които окрасиха геройскитѣ гърди съ росни родни цвѣтя.

 

Светата кръвь на 19 убити, 86 ранени и 2 безвесть пропаднали войници отъ полка, които уросиха пѫтя (гл. схема № 7 на стр. 70) отъ Тимокъ до Българска Морава, остави неизличима следа и връзка съ роднитѣ моравски братя.

 

Презъ сѫщия периодъ отъ време полкътъ взема 115 пленници, 2 зарядни ракли и 50 снаряди.

 

 

5. Бой за преминаване на р. Българска Морава.

24—30 октомврий 1915 година.

 

На 24 октомврий вечерьта полкътъ достигна на 500 метра до р. Българска Морава и зае позиция отъ дветѣ страни на шосето Нишъ—Прокупле, като въ бойна часть се назначи : 1. дружина (две роти) въ дѣсно; 3. дружина съ картечната рота въ лѣво, a 2. дружина въ полкова подръжка на 300—400 метра назадъ. Мѣстностьта бѣ мочурлива и препятствуваше за окопаване. Направенитѣ едва 60—70 см. дълбоки окопи се пълнѣха съ вода. Презъ нощьта 2 полски и 2 гаубични батареи заеха позиция източно отъ Ново село, a планинскитѣ батареи бѣха оттеглени. Още вечерьта се направи разузнаване за проходимостьта на рѣката и разрушенията на моста, отъ което се установи, че рѣката е широка около 100 метра и дълбока 2—3 метра. Мостътъ има 5 свода, отъ които най-близкиятъ до лѣвия брѣгъ (до противника) е

 

 

75

 

разрушенъ на широчина 15—20 м. Отъ това се вижда, че рѣката е непроходима докато не се направи моста или до като не се докаратъ понтони.

 

Схема № 8.

Бой за преминаване на р. Българска Морава на 24—30 окт. 1915 г.

 

 

На полка предстоеше по какъвто и да е начинъ да премине на лѣвия брѣгъ на рѣката. Понеже полкътъ не разполагаше нито съ понтони, нито съ материали за поправката на разрушения мостъ, то първитѣ разузнавания още на 24 октомврий се правѣха за изучване проходимостьта на рѣката и намиране бродове предъ участъка на полка : на северъ до с. Лалинацъ и на югъ до с. Долно Мегюрево. Въ резултатъ отъ разузнаванията се потвърди, че рѣката е дълбока повече отъ човѣшки рѫстъ и е непроходима. Отъ мѣстното население се узна, че при с. Дол. Мепорево има бродъ, но само лѣте, когато водата на рѣката намалява и може да се преминава презъ нея.

 

Второто срѣдство за минаване на рѣката бѣ моста при с. Мраморъ, следъ като се поправи 20 метровото му прекѫсване. За цельта бѣха нуждни технически срѣдства макаръ и твърде скромни за голѣмото предприятие, което предстоеше. Най-голѣмото затруднение обаче бѣше, че лѣвия брѣгъ на рѣката се заемаше отъ противника съ пехота и артилерия и поправката на моста трѣбваше да се извърши подъ изстрелитѣ му. При очевиднитѣ трудности трѣбваше да се взематъ всички мѣрки за извършване и приготвяне всички подготвителни работи:

 

1. Да се разузнае за силата и разположението на

 

 

76

 

противника : Отъ наблюдението съ око и бинокълъ непосрѣдстрено отъ дѣсния брѣгъ на рѣката се събраха първитѣ сведения; отъ огневитѣ разузнавания — съ пехотенъ, картеченъ и артилерийски огънь — противникътъ бѣ предизвиканъ да издаде своето присѫтствие и сили; най-после отъ показанията на пленницитѣ се установи, че сръбската дринска дивизия въ съставъ отъ 4 полка заема лѣвия брѣгъ на рѣката отъ в. Тумба до с. Кочани. Срещу участъка на полка при с. Мраморъ сърбитѣ иматъ две дружини, 2 картечници, 1 планинска, 1 гаубична и 1 далекобойна батареи. Окопитѣ на сърбитѣ бѣха блиндирани и разположени непосрѣдствено на лѣвия брѣгъ на рѣката, картечницитѣ сѫ разположени срещу моста и го обстрелватъ надлъжно.

 

2. За форсиране на рѣката при това положение бѣ необходима силна и мощна артилерия : Още на 24 октомврий презъ нощьта 2 полски и 2 гаубични батареи бѣха разположени въ участъка на полка източно отъ с. Ново-село. На 27 октомврий излѣзоха на позиция въ участъка на полка още 3 далекобойни батареи. Масираниятъ огънь на 22 орѫдия трѣбваше да прикове противника и по такъвъ начинъ да се съдействува за форсирането на рѣката.

 

3. За сѫщата цель бѣха крайно необходими достатъчно технически срѣдства : нуждниятъ материалъ за поправката на моста; нуждното количество понтони за прехвърляне първитѣ пехотни отдѣления на лѣвия брѣгъ подъ чието прикритие да се извърши поправката на моста ; необходимитѣ понтонни части за поправката на моста и за каране понтонитѣ — всички тези инжинерни части, понтони и материали трѣбваше да се подвезатъ близо до моста презъ вечерьта, когато щѣше да се извърши форсирането на рѣката.

 

На 27 октомврий вечерьта, когато на полка бѣ заповѣдано да форсира рѣката, бѣха докарани на дѣсния брѣгъ 32 греди — дървенъ материалъ за поправката на моста и две рибарски лодки за извършване десанта на лѣвия брѣгъ отъ първитѣ пехотни отдѣления и нито единъ понтонеръ! Изглежда сериозно се е разчитало да се извърши десантъ отъ цѣлъ полкъ подъ носа на противника само съ две рибарски лодки ! А сѫщо сериозно трѣбва да е било желанието да се поправи моста подъ изстрелитѣ на противника само съ 32 греди и безъ нито единъ специалистъ понтонеръ ! !

 

4. Всички подготвителни работи трѣбваше да се запазятъ въ тайна, затова вземаха се мѣрки за предпазването отъ шпионажъ отъ страна на населението — вземаха се заложници и се забрани напускането на населенитѣ пунктове безъ писмено разрешение отъ щаба на полка. Изпратенитѣ по единъ взводъ въ с. Лалинацъ и с. Долно Мегюрево, освенъ задачитѣ да охраняватъ фланговетѣ на полка, имаха и длъжноститѣ на военни полицаи въ селата.

 

 

77

 

Така полкътъ премина въ подготовка на десанта. На 27 октомврий късно вечерьта се получи оперативна заповѣдь по 3 бригада № 22, съ която на полка съ придадената му сѫщата вечерь дружина на майоръ Дяковъ отъ 34. п. полкъ се заповѣдваше да форсира рѣката призори на 28 октомврий, да атакува противника на заетата отъ него позиция и го преследва презъ с. Александровацъ, с. Мерошина и к. 401, т. е. на около 8—9 километра отвъдъ моста за осигуряването му за насъ.

 

Въ изпълнение горната заповѣдь командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 25, съ която назначи въ бойна часть: 1. дружина въ дѣсно, 2. дружина съ картечната рота въ лѣво, a 3. дружина и дружината отъ 34 п. полкъ въ полкова подръжка. Дветѣ роти отъ 1. дружина оставени да охраняватъ лѣвия флангъ при с. Дол. Мегюрево получиха заповѣдь още сѫщата вечерь да се присъединятъ къмъ дружината си. Най-напредъ трѣбваше да премине полковата подръжка като направи десантъ подъ прикритието на дружинитѣ отъ бойната часть и артилерията, a следъ това трѣбваше да преминатъ и дружинитѣ отъ бойната часть по моста следъ като го поправятъ. Артилерията трѣбваше да съдействува съ мощния си огънь, като прикове сърбитѣ къмъ окопитѣ имъ и принуди сръбскитѣ батареи да замлъкнатъ.

 

Презъ днитѣ 25, 26 и 27-й октомврий се водиха престрелки съ промѣнлива сила — както отъ ротитѣ и картечницитѣ, така и отъ всичкитѣ батареи се извършваше престрелка до разнитѣ пунктове на неприятелската позиция. Сърбитѣ отговаряха на нашия огънь и съ това разкриваха своето разположение.

 

Неприятелскиятъ огънь презъ тия дни бѣ така силенъ, че не позволяваше не само никакво движение задъ окопитѣ и къмъ тѣхъ, но и въ самитѣ окопи. Войницитѣ така бѣха приковани, че трѣбваше да лежатъ цѣлъ день въ пълнитѣ съ вода окопи. Неволното изправяне въ окопа, за да се намѣсти нѣкой войникъ по-добре предизвикваше винаги огъня на сърбитѣ. Съ радость всички чакаха да се мръкне, за да излѣзатъ отъ окопитѣ, представляващи цѣли локви и да раздвижатъ гѫбясалитѣ си отъ водата тѣла. Спусне ли се вечерниятъ мракъ, започва се живота въ тила на позицията. Тихо и безшумно се приближаватъ продоволственитѣ коне, за да донесятъ храната, a конетѣ съ патронитѣ стоварваха сандъцитѣ, за да се попълватъ изразходванитѣ презъ деня патрони. Пакъ само презъ нощьта можеха да се отнасятъ назадъ раненитѣ. Тежко се минаваха така днитѣ и всѣки чакаше часа, когато ще се получи заповѣдь да се напуснатъ локвитѣ и се настѫпи напредъ.

 

 

78

 

Понеже на 27 октомврий презъ нощьта още не бѣше докаранъ нуждния материалъ, то заповѣдьта за форсиранего на рѣката се огложи за следната нощь — на 28 срещу 29 октомврий.

 

На 29 октомврий сутриньта трѣбваше да се премине рѣката. Преди още да се съмне, дружинитѣ отъ бойната часть настѫпиха и се доближиха до самия брѣгъ, гдето заеха позиция. Къмъ това време се докараха съ кола две лодки на 500—600 метра отъ брѣга. За да не се издава мкого шумъ, отнесоха се до брѣга на рѫце. Войницитѣ, които ще направятъ първия рейсъ, бѣха на брѣга. Лодката тихо се спустна въ водата. Само на 100 метра, обаче, се намираха сърбитѣ и спускането на тежката лодка въ водата отъ 30—40 души не можеше да стане съвършено безъ шумъ. Сърбитѣ чули шумъ веднага откриха огънь. Тѣ освѣтиха нашия брѣгъ съ прожекторъ. Обадиха се картечницитѣ, a скоро следъ това и артилерията имъ. Нашитѣ батареи не закъснѣха съ своя съсрѣдоточенъ огьнь. Първитѣ утрени лѫчи огрѣха пламналитѣ вече брѣгове при с. Мраморъ и каточели дадоха новъ импулсъ на кипящата борба. Но както огненитѣ траектории отразени въ водата ставаха все по-бледни и изчезваха при дневната свѣтлина, тъй ставаше все по-очевидно, че проектираниятъ десантъ е невъзможенъ, затова стрелбата ставаше вече по-рѣдка, до като къмъ 9 часа преди пладне затихна. Тогава на основание заповѣдь отъ командира на бригадага № 169 издаде се заповѣдь по полка № 26, съ която на полка влизащъ въ състава на дивизията се възлагаше да отбранява дѣсния брѣгъ на р. Морава, докато пристигне понтонната дружина.

 

Тукъ Плѣвенци почувствуваха голѣмото значение на техническитѣ срѣдства. Въпрѣки високиятъ имъ духъ и готовность за самопожертвуване, тѣ се почувствуваха немощни и слаби предъ пълноводната рѣка съ своитѣ две първобитни рибарски лодки. Но ако нашитѣ дѣди бѣха увѣрени, че съ черешевото топче ще разгромятъ турската империя, защо тѣхнитѣ наследници да не вѣрватъ, че съ своитѣ две рибарски лодки ще извършатъ десантъ предъ носа на сърбитѣ...? О, колко сладка си ти вълшебна илюзия? ! И колко горчиво е неизбѣжното разочарование... Тъй пропадна и нашиятъ десантъ, за който е трѣбвало да се допуска, че по-скоро всички ще бѫдатъ прехвърлени презъ Морава на крилата на войнишкия духъ, отколкото съ помощьта на дветѣ тежки рибарски лодки безъ гребци.

 

На 30 октомврий къмъ 5 часа следъ пладне далечъ въ тила на противника при р. Морава се забелѣзаха шрапнелни пръскания къмъ с. Девча и с. Петровацъ, намиращи се на 12 клм. северно отъ гр. Прокупле (гледай кроки № 9 на стр. 82). Ясно бѣ, че нашитѣ колони водѣха тамъ бой

 

 

79

 

и заплашваха да отрежатъ сръбскитѣ части по лѣвия брѣгъ на р. Морава отъ пѫтя за отстѫплението имъ презъ Прокупле. Когато вечерниятъ здрачъ забули далечнитѣ бѣли облачета на шрапнелитѣ, нѣкаква радостна надежда просвѣтна въ сърцата на нашитѣ войници.

 

Къмъ 12 1/3 часа презъ нощьта, срещу 31 октомврий, командирътъ на 2. дружина съобщи по телефона, че отъ лѣвия брѣгъ се чува шумъ — скърцане на кола, кучешки лай и други признаци, които показваха, че сърбитѣ се оттеглятъ отъ позицията. Това сведение се съобщи по телефона въ щаба на бригадата. Въ това време, обаче, въ щаба на бригадата бѣха заети съ получаванитѣ тревожни сведения, за действията, които се развиваха на югъ.

 

Тамъ на югъ къмъ гр. Лесковацъ нашитѣ полкове отъ 1. Софийска дивизия изнемогваха подъ силния мапоръ на голѣмото ядро отъ сръбската армия подъ водителството на сръбския престолонаследникъ князъ Александъръ. Първата бригада отъ Плѣвенската дивизия бѣ вече изпратена тамъ. Сръбскиятъ напоръ трѣбва да е билъ много силенъ и положението на нашитѣ полкове много критическо, за да се поиска изпращането и на нашия полкъ на югъ къмъ Лесковецъ.

 

И наистина, къмъ 2 1/2 часа преди пладне, на 31 октомврий полкътъ получи заповѣдь веднага още презъ нощьта да предаде позицията си на една дружина отъ 34. п. полкъ и се оттегли при болницата — окрѫжния затворъ при гр. Нишъ, гдето ще получи нова заповѣдь. Къмъ 4 1/2 часа пр. пл. полкътъ бѣ смѣненъ и почна да се оттегля. Когато дружинитѣ на полка се изтеглиха назадъ, по шосето се движеше понтонната дружина, която трѣбваше да построи мостъ на понтони и да поправи разрушения мостъ при с. Мраморъ.

 

А колко трѣбва да се съжалява, че толкова късно се отправя полкътъ въ най-важната посока — къмъ Лесковецъ. Вмѣсто да се правятъ водевилни десанти и да се губи цѣла седмица скѫпо време въ мочуритѣ предъ непроходимата рѣка, както отъ полка тъй и отъ други части отъ 9. и 6. дивизии, много по-резултатно би било да бѣха насочени по единствения запазенъ мостъ на р. Морава при гр. Лесковецъ. Толкова повече, че по посоката презъ Лѣсковецъ би се натиснало най-чувствителното мѣсто на сърбитѣ, като се заплаши отстѫплението имъ на западъ. Или ако, наистина, се е налагало непременно по на северъ — къмъ с. Мраморъ или другаде — да се форсира рѣката, то би трѣбвало много по сериозно да се замисли и подготви едно такова предприятие, за да не се даватъ заповѣди, които предварително сѫ осѫдени да останатъ не изпълнени.

 

 

80

 

Презъ времето отъ 24 до 30 октомврий включително полкътъ прекара на позиция на дѣсния брѣгъ на р. Морава въ своитѣ окопи прилични на локви.

 

Въ седмодневнитѣ боеве водитѣ на р. Българска Морава бѣха обагрени отъ кръвьта на 23 убити, 33 ранени и 3 контузени войници. Тукъ прави впечатление голѣмиятъ процентъ на убититѣ въ сравнение съ раненитѣ, което може би се дължи на близкото и продължително разположение на полка до противника.

 

Въ сѫщото време бѣха заловени 22 пленници.

 

 

ГЛАВА IV. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА СЪРБИТѢ ОТЪ РѢКА МОРАВА ДО КОСОВО ПОЛЕ

31 октомврий — 21 ноемврий 1915 год.

 

1. Отѣ р. Морава до р. Топлица и гр. Прокупля

2. Преследване и бой при в. Врата

3. Преследване и бой прй с. Кечеколъ

4. Отъ Кечеколъ презъ Прищина за Косово-поле

 

 

1. Отъ р. Морава до р. Топлица и гр. Прокупля

31 октомврий — 1 ноемврий 1915 г.

 

Рано сутриньта ма 31 октомврий цѣлиятъ полкъ бѣ съсрѣдоточенъ при окрѫжния затворъ край гр. Нишъ, очакващъ новата заповѣдь, за да литне на югъ къмъ Лѣсковецъ. Недавна полкътъ бѣ удостоенъ при Грамада съ Височайшето присѫтствие на сръбския краль. Тогава той бѣ свидетель при поражението на своитѣ полкове. А сега не бѣ изключена възможностьта неговиятъ наследникъ князъ Александъръ да бѫде свидетель на още по страшно поражение за сияйната армия. И наистина, отстѫплението на сръбскитѣ дивизии при Лесковецъ трѣбва да е започнало вече, защото отправянето на полка на югъ къмъ Лесковецъ бѣ вече лишно: Заповедьта за това бѣ отмѣнена. Нашитѣ дивизии при Лесковецъ бѣха вече въ настѫпление. Получи се сѫщо потвърѫдение на сведенията презъ нощьта, че сърбитѣ се оттеглятъ отъ брѣга на Морава при с. Мраморъ. Въ това време полкътъ получи заповѣдь, вмѣсто на югъ, да настѫпи веднага и преследва отстѫпающия противникь къмъ с. Мраморъ, да премине рѣката по поправения мостъ и продължи походътъ си къмъ с. Александровацъ и гр. Прокупля. Къмъ обѣдъ полкътъ премина рѣката по поправения мостъ и продължи къмъ Прокупля. Когато полкътъ стигна с.

 

 

81

 

Александровацъ една депутация отъ първенцитѣ на чело съ кмета на селото се представи на командира на полка и като го поздрави съ „добре дошли“ съобщи, че наблизо има закопани презъ миналата нощь сръбски орѫдия. Следъ като се каза на депутацията, че мирното население ще се остави да си гледа спокойно работата, остави се единъ взводъ отъ 2. рота, който да прибере всичкото изоставено орѫжие и да изкопае заровенитѣ орѫдия. И наистина, бѣха намѣрени 5 орѫдия.

 

Полкътъ се движеше вече по шосето за Прокупля : осѣяно отъ стотици пушки, раници и хиляди патрони. Това бѣха явнитѣ признаци отъ едва извършеното паническо бѣгство. Тежко е положението на онази войска, която е заразена отъ бацила на паниката. Граденото дълго, дълго време съ цената на скѫпи жертви рухва въ единъ само моментъ! Докато въ началото се виждаха разхвърляни само отдѣлни пушки и пачки патрони, съ напредването си полкътъ виждаше все по на често и все по-голѣми купчини отъ пушки и сандъци съ патрони. Днесъ сърбитѣ бѣха жертва на този страшенъ бацилъ. Но не стигаше това. Поражението на сърбитѣ бѣ пълно. Скоро почнаха да се появяватъ боязливо малки групички отъ сръбски войници, които се предаваха. Колкото повече полкътъ напредваше въ своя победоносенъ походъ, толкова повече тѣзи групички ставаха все по-многобройни и толкова по-често се срещаха, до като най-после тѣ станаха две безкрайни колони, движащи се отъ дветѣ страни на шосето въ посока противоположна на движението на полка.

 

Често, твърде често, почти безспирно групичкитѣ викаха възсторжено: „Живио, брача бугари! Живио царь Фердинандъ“! Тѣзи отъ тѣхъ, които до този моментъ още носѣха пушкитѣ си, за да покажатъ своего примирение, хвърляха ги на земята, продължавайки да викатъ: „живио брача бугари!".

 

Така тѣзи безспорно храбри сръбска войници, които отъ Тимокъ до Морава показаха чудеса отъ храбрость, въ една нощь само забравиха своята клетва, потѫпкаха своята войнишка честь и потърсиха милость предъ великодушния български войникъ.

 

Въ своя победоносенъ походъ, виждайки отъ близо страшното неприятелско поражение, полкътъ достигна сѫщата вечерь до кота 370, отстояща на 5 клм. отъ гр. Прокупля. Полкътъ зае позиция на тая висота: 2. дружина съ картечната рота въ лѣво; 3 дружина въ дѣсно, полската - батарея на поручикъ Д. Влаевъ въ участъка на 2. дружина; a 1. дружина, която бѣ въ полкова подръжка получи заповѣдь още сѫщата вечерь заедно съ единъ ескадронъ да влѣзе и заеме гр. Прокупля. Презъ сѫщата нощь влѣзоха въ града и слаби германски части. Точно следъ единъ

 

 

82

 

Схема № 9.

Боеве и преследване на сърбитѣ отъ 57 п. полкъ отъ р. Българска Морава до гр. Прищина

 

 

месецъ на съвмѣстни действия съ своитѣ съюзници, полкътъ влѣзе въ непосрѣдственъ контактъ съ германски части.

 

Изминатиятъ день бѣ день на триумфъ. И той дойде

 

 

83

 

като заслужена награда за великото търпение, което войницитѣ си наложиха да чакатъ въ калнитѣ окопи на брѣга на Морава. Тѣ знаеха, че този день ще дойде и тѣ съ търпение го дочакаха. И колкото по-тежки бѣха страданията имъ, когато бѣха приковани презъ дългитѣ дни отъ огъня на сърбитѣ въ мочуритѣ и локвитѣ, толкова по горди се чувствуваха тѣ въ този день на триумфъ.

 

Оставили далечъ задъ себе си р. Морава, изпълнени отъ голѣмата радость, която преживѣха презъ изминатия день, ротитѣ преминаха нощьта въ сравнително спокоенъ сънь на заетата позиция.

 

Презъ този день полкътъ залови богати трофей: 5 орѫдия, много пушки и патрони и повече отъ хиляда пленници.

 

 

2. Преследване и боя при в. Врата (К. 1400)

3 ноемврий 1913 година

 

Полкътъ премина р. Морава и достигна гр. Прокупля. Въ това време сръбската армия бѣ вече претърпѣла редъ несполучливи боеве и бѣ сериозно пострадала и разнебитена. Една голѣма часть отъ източна и северна Сърбия бѣ окупирана. Оставаше сега да се събиратъ плодоветѣ на досегашнитѣ победи — да се преследва съ усилени походи отстѫпающата сръбска армия; да се пресѣкатъ пѫтшцата за отстѫплението ѝ; да се разгроми съвършенно и плени артилерията, обозитѣ и частитѣ ѝ. Наистина, тази задача за нашата армия не бѣ лека, но затуй пъкъ резултатитѣ щѣха да бѫдатъ решителни.

 

И колкото трудна и да бѣ тази задача, нѣмаше войникъ, който да трепне отъ усилията, които се искаха отъ него. Всѣки съзнаваше, че трѣбваше да се изкара дѣлото до край, макаръ че къмъ досегашнитѣ усилия въ борба съ противника, трѣбваше да се прибавятъ нови усилия. Следъ минаването на гр. Прокупля полкътъ трѣбваше да навлѣзе въ трудно достѫпната планинска стара Сърбия, лишена не само отъ шосета, но дори и отъ обикновени коларски пѫтища. Често на полка предстоеше да се движи по обикновенна конска пѫтека, a по нѣкога се лишава и отъ нея, като се движи презъ почти недостѫпната планина. Всички тѣзи трудности ставаха още по-голѣми, като се взематъ предъ видъ затрудненията, които срещатъ продоволственитѣ обози и артилерията. А ако се взематъ подъ внимание и атмосфернитѣ несгоди на приближаващата зима, всѣкиму ще стане ясно колко трудна бѣ задачата, която предстоеше на полка.

 

 

84

 

Но това e войната. Офицери и войници подлагатъ на тежки изпитания всичкитѣ свои физически, морални и интелектуални сили. Тѣмъ предстои борба съ противника съ всичкитѣ му машини и технически срѣдства ; борба съ природата ; борба съ атмосфернитѣ стихий ; най-после най-тежката борба — борба съ самия себе си — съ своя страхъ, съ своитѣ инстинкти. И всѣкога въ борбата той трѣбва да бѫде готовъ да я води до самопожертвувание. Само тогава ще му се y михне сигурно победата.

 

Рано сутриньта на 1. ноември полкътъ получи заповѣдь, съ която като се съобщава, че сръбската армия е въ пълно отстѫпление, на полка съ предадената планинска батарея на подпоручикъ Ранчевъ се заповѣдваше да продължи преследването на сърбитѣ, като се движи по пѫтеката : к. 370, с. Бериля, с. Пасиячи, къмъ гр. Прищина.

 

Още въ началото на похода предъ полка се изпречи р. Тополница дълбока около 0.90 м. Войницитѣ събуха ботушитѣ и панталонитѣ и прегазиха студената вода на рѣката. Непосрѣдствено следъ прегазването ѝ полкътъ навлѣзе по тѣсна, стръмна пѫтека въ планината.

 

Вечерьта полкътъ достигна с. Пасиячи и зае позиция на линията на в. Орловъ камъкъ.

 

На 3. ноември пѫтьтъ за следването на полка се очъртаваше по труднодостѫпната конска пѫтека, която минава презъ: с. Пасиячи, в. Езерна (к. 585), с. Драгидео, к. 1452, к. 1400, с. Добри долъ, с. Ракиница за къмъ Прищина.

 

Къмъ обѣдъ, когато полкътъ достигна до с. Драгидео, пѫтеката, по която следваше, се изгуби. Вземаха се водачи, които да покажатъ върха Врата (к. 1400). По-нататъкъ полкътъ навлѣзе въ почти непристѫпната Петрова планина. Никаква следа отъ човѣшки кракъ да е стѫпялъ нѣкога не се забелезваше.

 

Полкътъ разтегнатъ въ колона по единъ следваше по бѝлото на единъ хребетъ. Нѣкѫде стръмнината достигаше до 40°—50°. Росната шума, която покриваше земята правѣше пѫтеката плъзгава и затрудняваше още повече движението. Високи буки се издигаха въ небесата. А нѣгде огромнитѣ имъ трупове бѣха повалени отъ природни стихий и препречваха пѫтя на колоната. Формираниятъ взводъ полкови пионери съ брадви и лостове разчистваха съ голѣми усилия пѫтеката, за да могатъ да минатъ товарнитѣ коне на картечната рота, батареята и обознитѣ коне.

 

Къмъ 2 часа сл. пл. челната рота на колоната достигна водораздѣлния хребетъ, отъ гдето презъ просвѣтванията на мъглата се откриваше широкъ обзоръ върху цѣлъ лабиринтъ отъ хребети, върхове и долини. Водачитѣ не можаха да покажатъ върха Врата. Командирътъ на полка се взираше въ този лабиринтъ и търсѣше върха, безъ да може съ увѣреность

 

 

85

 

да се спре окото нѣкѫде. Въ този именно моментъ се чува пехотенъ изстрелъ, последванъ отъ втори, трети, a скоро и цѣла престрелка, която бѣ завързана отъ челния отрядъ. По такъвъ начинъ посоката за движението на полка бѣ опредѣлена — посока „на изстрелъ“ — тамъ гдето бѣ започнатъ боя.

 

Колоната на полка — нанизанъ въ колона по единъ въ пресѣчената планинска мѣстность — бѣ тъй дълга, че трѣбваха 3—4 часа, за да се развърне въ боенъ редъ. Затова командирътъ на полка като дочака авангарда да се съсрѣдоточи, насочи го къмъ к. 1400. Вѣковна девствена гора покриваше цѣлата планина. Еава що малкитѣ колонки на авангарда се бѣха впуснали напредъ, когато страшенъ трясъкъ отъ бризантни снаряди се разнесе, a ехото на доловетѣ и тънтежа отъ разбиването имъ въ вѣковнитѣ дървета правѣше ефекта още по-силенъ и опъваше нервитѣ до скѫсване. Малкитѣ групички намѣриха закрила отъ бризантнитѣ парчета задъ широкитѣ вѣковни дънери, но моралниятъ гнетъ бѣ ужасенъ. Едничкото спасение отъ него бѣ само прогонването на врага. И почнаха се тогава кѫситѣ прибѣжки отъ дърво до дърво. Скоро къмъ бризантнитѣ снаряди се прибави и свиренето на пехотнитѣ куршуми, които съ плѣсъкъ се забиваха въ грамаднитѣ трупове на дърветата.

 

Позицията на противника се очърта. Той заемаше гребена на командующата висота Врата (к. 1400), която заплашително се издигаше надъ дълбокия долъ, презъ който полкътъ трѣбваше да премине. На самия гребенъ ясно се виждаха дветѣ сръбски планински орѫдия, които бѣха заели открита позиция. Духътъ на нашитѣ войници трѣбва да е билъ могѫщъ, за да намѣратъ сили въ себе си да се понесатъ безспирно напредъ, всрѣдъ адския вой на гората, която ехтѣше отъ трѣсъка на бризантнитѣ снаряди.

 

Ехото на доловетѣ разнасяше далечъ страшната пукотня отъ стрелбата и достигна до ротитѣ отъ дългата походна колона. Войницитѣ тамъ не виждаха, но чувствуваха разгорещяванието на боя и инстинктивно тѣхнитѣ крачки се ускоряваха. Тѣ забравиха умората си и нѣщо силно, могѫщо ги правѣше крилати. Тѣ не знаеха, може би, но тѣ чувствуваха ясно само едно: минутка по-скоро тѣ трѣбва да стигнатъ и се наредятъ рамо до рамо до своитѣ бойни другари, които, може би, изнемогватъ въ боя. И ето, ротитѣ следъ като се изтегляха отъ походната колона, развръщаха се въ боенъ редъ и безъ да се дочакватъ другитѣ роти полетяваха напредъ, усилваха бойнитѣ вериги и даваха новъ тласъкъ напредъ. Картечната рота едва що изтеглена отъ дългата походна колона излѣзе на позиция. Нейнитѣ картечници не закъснѣха да поздравятъ врага съ страшния

 

 

86

 

си грохотъ. Така ротитѣ се вливаха една по една и усилваха бойния редъ.

 

Вечерниятъ здрачъ вече се спускаше и като слабъ вуалъ обгръщаше цѣлата планина, когато огненъ блѣсъкъ свѣтна надъ самия връхъ Врата, последванъ скоро отъ силенъ трясъкъ! Наши, наши сѫ! като мълния се разнесе по дългитѣ вериги.

 

Да, това бѣха снарядитѣ отъ нашата батарея, току що излѣзла на позиция. Мощно, стихийно „ура“ се изтръгна отъ сърдцата на пехотинцитѣ. Тѣ каточели не чуваха вече страшнитѣ трясъци на бризантнитѣ гранати, нито плѣсъка на куршумитѣ, които сърбитѣ изобилно изпращаха. Дългитѣ вериги се дигнаха и отъ 1500 крачки отъ противника съ стихиенъ устремъ полетѣха напредъ. Следъ нѣколко минути само, ротитѣ се намѣриха въ подножието на в. Врата.

 

Нѣколко снаряди изстреляни отъ нашата батарея едва ли сѫ нанесли чувствителни материялни загуби на врага. Огъньтъ на нашитѣ картечници едва ли можеше да бѫде тъй действителенъ отъ около 1800 крачки. Не можеше обаче да се откаже моралната имъ подкрепа за нашитѣ роти. A тѣ летѣха въ неудържимъ устремъ.

 

Букитѣ, каточели се разчувствуваха. Доловетѣ, каточели оживѣха и огласиха далечъ мощното ура. Сърбитѣ чуха страшния ревъ отъ подножието на „Вратата". Тѣ виждаха приближаващата се бѣсна вълна, която скоро трѣбваше да ги залѣе. Картината трѣбва да е била поразителна въ своето величие, за да съкруши борческия духъ на сърбитѣ, които се почувствуваха слаби и немощни кацнали върху високия връхъ. Къмъ 6 ч. сл. пл. тѣ неиздържаха и напустнаха висотата, a 10 минути по късно преднитѣ вериги овѣнчаха върха и заеха напустнатата неприятелска позиция. Скоро следъ това голѣмитѣ условни двойни огньове съобщаваха далечъ въ лѣво и дѣсно достигнатата отъ полка линия.

 

Отъ заловенитѣ пленици се узна, че полкътъ е билъ насоченъ срещу лѣвия флангъ отъ сръбската позиция, която е била заета отъ 1. баталионъ отъ 5. пехотенъ сръбски полкъ. По волята на сѫдбата трѣбвало е въ днешния бой полкътъ отново да примѣри силитѣ си съ сѫщия 5. сръбски полкъ, съ когото се срещна още презъ първия день отъ войната и отъ когото изтръгна първата крупна победа за нашата армия — тамъ, на Глоговица.

 

Една е разликата при борбата на полка съ 5. пехотенъ сръбски полкъ — тамъ на Глоговица и тукъ при Врата. Тогава нашиятъ устремъ срещна отчаяната съпротива на сърбитѣ и пѫтьтъ къмъ победата бѣ обилно облянъ въ кърви. Днесъ нашиятъ устремъ бѣ запазилъ своята стихийнскть, защото само съ мощното българско ура понесено още отъ

 

 

87

 

1500 крачки врага бѣ вече разколебанъ. Днешниятъ бой се изкупи отъ кръвьта на 1 убитъ и 6 ранени войници. Отъ Прокупля до Врата бѣха заловени 24 пленници.

 

 

3. Преследване и бой при с. Кечеколъ

4—9 ноемврий 1915 година

 

Съ заповѣдь № 138 (отъ книжката за донесение), командирътъ на полка заповѣдваше: на 4. ноемврий въ 7 ч. пр. пл., полкътъ да настѫпи и преследва разбития презъ вчерашния день противникъ по пѫтя: в. Врата, с. Добри-до, с. Ракиница. Въ авангардъ бѣ назначена: 1. дружина и картечната рота; въ главни сили: 3. дружана, планинската батарея и 2. дружина. Понеже показаната на каргата пѫтека често се губѣше въ планината, намѣри се за водачъ единъ старецъ отъ близкитѣ колиби, който знаеше пѫтеката за с. Добри-до. Тамъ той често билъ ходѣлъ на пазаръ, споредъ разказитѣ му.

 

Гѫста непрозирна мъгла забуляше планината въ утрото на 4. ноември. Едва къмъ 8 1/2 часа мъглата се пзоясни малко, тогава авангарда се изтегли, воденъ отъ водача-сърбинъ. Едва що полкътъ бѣ се изтеглилъ въ походна колона и току-ще се бѣ спустналъ въ единъ долъ, водачътъ отказа да продължава, заявявайки, че не знае пѫтя. Въпрѣки увещаванията и дори заплашванията той отказа да говори повече и стана жертва на своя фанатизъмъ. Koлибата на този неизвестенъ старикъ бѣ близо до подножието на в. Врата, която миналия день бѣ заета отъ сърбитѣ. Той бѣ свидетель на поражението, което предната вечерь претърпѣ родната му войска. Той знаеше, че разбития 5. п. сръбски полкъ трѣбваше да отстѫпи тази сутринь и той искаше да пренесе своята дань на Отечеството си. Доста старъ, за да носи пушка, той пожела да използува случая — да забави движението на полка, като даде време да се изтегли и спаси отъ ново поражение рздниятъ му 5. полкъ. И той се пожертвува, но спаси своитѣ отъ пленяване, както ще видимъ по-долу. И този простъ старикъ, живѣлъ въ самоти колиба всрѣдъ планината, бѣ тъй самоотверженъ, щото извика удивление при страшния споменъ за ония, които казвайки „добре дошли“ на враговетѣ, викаха : да се свърши войната, та границата да мине дори и край плета ми !

 

Изпратенитѣ патрули скоро намѣриха пѫтеката и полкътъ продължи похода си. Дъждъ завалѣ, a дългата колона на полка продължаваше да се спуска и изкачва, следвайки тѣсната и стръмна планинска пѫтека.

 

Облѣклото бѣ вече измокрено когато стана по-студено. Къмъ 10 часа сутриньта вмѣсто дъждовнитѣ капки, бѣли снѣ кинки започнаха да прехвъркватъ.

 

 

88

 

Скоро малкитѣ снѣжинки наедряха и зачестиха. Голѣми едри снѣжни парцали се сипѣха обилно и въ малко време обгьрнаха планината съ бѣла покривка. Но ето, появи се силенъ вѣтъръ, който изстудяваше още повече въздуха и прогони нѣжнитѣ снѣжинки. Вмѣсто тѣхъ, студена вихрушка донесе малки, остри като иглички ледени кристалчега, които се забиваха до болка въ замръзналитѣ лица. Сълзи блѣсваха въ очитѣ, но тѣ не можеха да се търкулнатъ, защото замръзваха на лицата преди да паднагь. Брадясалитѣ лица се покриха съ единъ леденъ пластъ отъ замръзналитѣ сьлзи. Измокренитѣ отъ дъжда шинели се вкоченясаха и до толкова се втвърдиха, че не бѣ възможно нито да се разкопчеятъ, нито дори да се бръкне въ джеба. Температурата имаше, може би, повече отъ 20° R подъ нулата. Разкаляната отъ дъжда пѫтека се покри съ поледица. И въпрѣки всичко това подъ вледенения шинель туптѣше пламено войнишко сърдце и дългата колона на полка, макаръ и бавно и въ борба жестока съ природа и стихии следваше безспирно своя пѫть — пѫтьтъ на трогателно и величаво себеотрицание.

 

Когато авангардътъ на полка бѣ наближилъ Добри-до, той бѣ забелѣзалъ по височинитѣ южно отъ сѫщото село една сръбска колонка отъ около единъ взводъ отстѫпваща въ югозападна посока. Този взводъ е билъ последната ариергардна часть на отстѫпващия 5. пех. сръбски полкъ, който успѣ да се измъкне безнаказано само благодарение на това, че полкътъ бѣ задържанъ известно време отъ своя водачъ-сърбинъ (гл. схема № 9 на стр. 82). Къмъ два часа следъ пладне авангардътъ влѣзе въ с. Добри-до, състояще се отъ десетина кѫщи. Предъ видъ извънредно трудния походъ и лошото време, полкътъ получи заповѣдь да пренощува въ с. Добри-до. Авангардната (първа) дружина зае южнитѣ висоти, като изпрати втора рота до Вулино бърдо.

 

Въ това положение полкътъ нощува край голѣми огньове, около които войницитѣ изсушиха мокрото си облѣкло.

 

На 5 ноемврий полкътъ пристигна на в. Вулино бърдо, гдето до 1912 година се е намиралъ пограниченъ постъ отъ старата сръбско-турска граница. Тукъ 1. дружина заедно съ части отъ 34. п. полкъ успѣвагъ да пленятъ единъ сръбски ескадронъ въ пълния му съставъ заедно съ конетѣ му.

 

Полкътъ зае позиция по висотитѣ на линията на в. Вулино бърдо, като имаше въ дѣсно 34. п. полкъ. Въ дѣсно отъ бригадата действуваха германски части, a въ лѣво 2. бригада отъ дивизията. Предъ видъ на това, че съседнитѣ колони бѣха изостанали доста назадъ, бригадата остана на заетата позиция до 7 ноемврий. Тукъ бригадата въ съставъ отъ петь дружини (три дружини отъ 57. полкъ и две дружини

 

 

89

 

отъ 34 полкъ) и една планинска батарея [1] бѣ спрѣна отъ силния заслонъ на сърбитѣ усиленъ съ полски, гаубични и далекобойни батареи. А задъ този заслонъ, сръбскитѣ дивизии отстѫпващи отъ Лесковецъ презъ Лебане, спокойно се оттегляха къмъ Прищина. Нашата бригада отъ 5 дружини и само съ една планинска батарея останала почти безъ снаряди бѣ принудена да ги наблюдава безпомощно и да ги пропустне да минаватъ безнаказано. Наистина, изпратенитѣ напредъ слаби части откриваха далеченъ огънь и безпокоеха отстѫпващитѣ колони, a патрули отъ по нѣколко души залавяха по нѣколко десятки пленници, но мѫчно бѣ когато се наблюдаваше да се изплъзва ядрото отъ сръбската армия.

 

Следъ другитѣ пропуски за обграждане на сръбската армия, то би било все още възможно, ако въ посоката на бригадата бѣ изпратена по-силна колона и ако германскитѣ части настѫпващи въ дѣсно (западно) отъ бригадата не се движеха толкова бавно.

 

Следъ три дневно престояване на позицията, на 18 ноември полкътъ продължи настѫплението си.

 

На 9. ноември къмъ полка се придаде планинското артилерийско отдѣление на подполковникъ Веселиновъ. Така усиленъ полкътъ продължи похода си съ цель да настигне противника и го разбие.

 

Колоната на полка се нижеше по долината на една лѫкатушна рѣкичка. Слънцето клонѣше вече къмъ залѣзь. По всичко изглеждаше, че и днешния день ще измине безъ да се настигне бързо отстѫпающиятъ противникъ. Изведнъжъ нѣгде отъ близо предъ полка се чу гърмежъ. Но още изненадата не бѣ разсѣяна, когато отъ къмъ сѫщата посока се чу зловещото тракане на картечница.

 

Заелъ една висота надвесена надъ пѫтеката, по която ще мине полкътъ, противникътъ бѣ открилъ пехотенъ и картеченъ огънь по единъ нашъ патрулъ. Командирътъ на полка който се намираше предъ авангарда веднага насочи челния отрядъ къмъ заетата отъ противника висота; останалитѣ роти отъ авангарда (3. дружина) насочи по друга пѫтека къмъ сѫщата висота; 2. дружина — сѫщо насочи по една напречна пѫтека; a 1. дружина съ батериитѣ останаха въ долината въ полкова подръжка.

 

Здрачъ се веча спускаше, когато челниятъ отрядъ — 11. рота се бѣше явилъ отъ къмъ с. Кечеколъ въ тила на сърбитѣ и откри силенъ огънь. Противникътъ заплашенъ отъ пленяване, използува мрачината и бързо отстѫпи къмъ с. Кечеколъ преди дружинитѣ да успѣятъ да се развърнатъ

 

 

1. Батареята разполагаше само съ около 150 снаряди, a подвозъ презъ планината липсваше.

 

 

90

 

въ боенъ редъ. Къмъ 8 часа стрелбата намалѣ, a къмъ 9 часа вече утихна.

 

Това бѣ последната среща на полка съ сърбитѣ презъ цѣлата война.

 

Далъ жертви при коварното нападение на сърбитѣ още преди обявяване войната, полкътъ влѣзе въ жестокъ, кървавъ бой ще първиятъ день на войната. При втория день той изтръгна „първия крупенъ успѣхъ за нашата армия“. По нататъкъ навлѣзе въ Сърбия презъ източната ѝ граница преброди цѣлото кралство, достигна старата ѝ югозападна граница при Вулино бърдо, навлѣзе въ непристѫпнитѣ албански планини и стигна при Кечеколъ ...

 

Колкото упорита и кървава бѣ първата среща въ двудневния бой при Глоговица, толкова пъкъ кратка и лека бѣ последната среща при Кечеколъ — кат последна конвулсия на сломения вече врагъ.

 

Полкътъ премина нощьта на заетата линия при пръснатитѣ колиби на албанското село Кечеколъ.

 

При преследването на противника отъ Врата до Кечеколъ полкътъ обагри албанскитѣ усои съ кръвьта на 2 убити и 8 ранени, като даде и 1 пленникъ. Въ замѣна на това презъ сѫщото време полкътъ залови 498 пленници.

 

 

4. Отъ Кечеколъ презъ Прищина за Косово поле

10—21 ноемврий 1915 година.

 

На 10 ноември когато къмъ 9 часа мъглата се разрѣдяваше, можеше да се забележи колоната на полка току що почнала да се нижи по стръмната планинска пѫтека. Този день полкътъ трѣбваше да стигне висотата съ к. 955 при с. Гращица. По права линия измѣрено растоянието по картата бѣ тъкмо 7 клм. Цѣли два часа вече бѣха изминали откакто ротитѣ последователно се вливаха въ дългата колона на полка, докато дойде редътъ и на последната рота да се изтегли въ общата колона на полка по тѣсната планинска пѫтека. Последната минаваше по билото на планинскитѣ хребети и тъй много лѫкатушеше, че растоянието се утрояваше.

 

Тукъ-тамъ по върховетѣ, покрай които минаваше пѫтеката, имаше колиби. Слънцето грѣеше вече надъ главитѣ ни. Отъ три часа полкътъ безспирно вървѣше a седъмтѣ километра още не бѣха изминати. Нѣщо повече, полкътъ се намираше още въ района на с. Кечеколъ. Когато следъ много спускания и изкачвания се забелезваха колиби, водачътъ авторитетно казваше : това е еди коя си махала отъ Кечеколъ. Най сетне къмъ 4 часа сѫ пл. полкътъ стигна с. Гращица, безъ да срещне неприятелски части и се разположи на бивакъ.

 

 

91

 

Ha 11 ноември полкътъ влѣзе въ гр. Прищина, безъ да срещне противникъ. Следъ 40 дневни походи и боеве отъ обявяване на войната за първи пѫть полкътъ се настани на квартири въ градъ гдето намѣри сравнително по-голѣми удобства за почивка.

 

Отъ 1 ноември следъ като полкътъ прегази р. Тополница и навлѣзе въ планината, на коларския обозъ вече не бѣ възможно да следва полка. По тази причина презъ 10 дневнитѣ походи презъ непрестѫпнитѣ планини до пристигането въ гр. Прищина, полкътъ се продоволствуваше само чрезъ товарнитѣ продоволствени коне. Съ напредването си полкътъ се отдалечаваше все повече и повече отъ коларскитѣ си обози. Образуваниятъ ешалонъ отъ товарнитѣ коне почти непрекѫснато сновѣше между полка и коларския обозъ, отъ гдето получаваше хлѣбъ и продукти. Когато полкътъ се бѣ отдалечилъ вече въ планината, ешалонътъ употрѣбяваше отъ 3 до 6 дни за едно отиване и връщане до полка.

 

Съзнанието на войницитѣ бѣ тъй високо, че тѣ понасяха търпеливо освенъ другитѣ несгоди, но и лишението даше отъ хлѣбъ. Едва презъ 3, 4 или 5 дни тѣ получаваха по 1 хлѣбъ. Наистина, тукъ-тамъ се реквизираха картофи, царевица или добитъкъ за клане, но тѣ бѣха въ малки количества. Въ тѣзи случаи, липсата на соль създаваше голѣми неудобства. Така напримѣръ, когато полкътъ стигна въ с. Добри-до презъ ужасно мразовитата виелица и войницитѣ не бѣха получили отъ нѣколко дни хлѣбъ, реквизиранитѣ въ достатъчно количество свини, не можаха да бѫдатъ напълно използувани, защото нѣмаше нито грамъ соль, нито троха хлѣбъ. Измръзнали, изтощени и изгладнѣли, войницитѣ се задоволиха съ малко безсолни свински кебапи.

 

Цѣли 10 дни полкътъ бѣ въ непрекѫснати походи при най-неблагоприятни условия. Тѣснитѣ и стръмни планински пѫтеки затрудняваха походитѣ и твърде много изморяваха войницитѣ. Крайно тежкитѣ атмосферни условия изтощаваха още повече отслабналитѣ организми. Недостатъчната храна, даже и на сухия хлѣбъ, ускоряваше изтощението на здравитѣ тѣла, които почнаха да приличатъ на сѣнки. И при всичко това, тѣзи сѣнки въплъщаваха въ себе си единъ могѫщъ духъ, за когото нѣмаше непреодолима преграда. Какъ мила и трогателна бѣ картината, когато на 3 ноември при Врата войницитѣ се понесоха още отъ 1500 м. съ неудържимъ устремъ въ атака и съ своето страховито „ура“ разколебаха врага. A на другия день нито страшната виелица, нито мразовитиятъ студъ бѣxa въ състояние да спратъ движението на колоната — божествениятъ пламъ горящъ въ гърдитѣ имъ подържаше топла българската кръвь, която течеше въ жилитѣ имъ.

 

Когато полкътъ влизаше въ Прищина, последнитѣ ариергарди

 

 

92

 

на разгромената сръбска армия се изтѣгляха на западъ къмъ Албания — единствената свободна посока.

 

Полкътъ както и цѣлата дивизия, остана въ Прищина, за да дочака поправянето на пѫтищата и пристигането на обозитѣ и полската артилерия.

 

На 14 ноември полкътъ заедно съ придаденото 3. арт. план. отдѣление отъ 1. арт. полкъ, получи заповѣдь да се съсрѣдоточи къмъ с. Скуланово, поради което още сѫщия день напустна гр. Прищина.

 

Широко, равно поле се простираше. Това бѣше историческото Косово поле. Тукъ селцата бѣха твърде малки. Вечерьта полкътъ се разположи на квартири въ с. Скуланово и близкитѣ селца — разположени почти всрѣдъ Косово поле. На 16 ноември 3. дружина, която бѣ изпратена да поправи пѫтя за артилерията се присъедини къмъ полка.

 

Когато полкътъ се съсрѣдоточаваше къмъ Косово поле, останкитѣ на сръбската армия се оттегляха на западъ и групираха къмъ Призренъ. Полкътъ въ състава на дивизията трѣбваше да дочака артилерията и обозитѣ си, за да настѫпи и доунищожи врага. Презъ това време обаче нашата 3. Балканска дивизия преследваше отстѫпающитѣ неприятелски части и на 16 ноември като ги достигна къмъ Призренъ, нанесе имъ последния ударъ. Сръбската армия, следъ като даде голѣма часть отъ артилерията и обоза си въ пленъ, бѣ пръсната изъ непристѫпнитѣ албански планини. Тамъ една часть стана жертва на албанскитѣ чети, друга часть загина въ снѣжнитѣ виелици и само останалата часть отъ останкитѣ на сияйната сръбска армия можаха да достигнатъ до брѣговетѣ на морето, отъ гдето тѣхнитѣ съюзници ги пренесоха на островъ Корфо.

 

Сръбската армия бѣ разбита и прогонена, поради което проектираното настѫпление на полка на западъ къмъ Призренъ ставаше безпредметно.

 

До 21. ноември полкътъ остана всрѣдъ обширното Косово поле. Тамъ се приключи и първата часть отъ войната — войната срещу Сърбия.

 

Обърнемъ ли погледъ по изминатия отъ полка пѫть, бихме могли да го раздѣлимъ на две части. Първата часть бѣ презъ периода на съсрѣдоточаванието на нашата армия отъ гр. Плѣвенъ до границата при с. Стакевци. Този периодъ отъ 18. до 30 септември 1915 г. трая 13 дни, отъ които 9 дни въ походи, 2 дни дневка и 2 дни охрана на границата (гл. схема № 1 на стр 21). Презъ това време дългиятъ цѣли 194 клм. пѫть на полка бѣ покриванъ съ росни китки благоуханни цвѣтя отъ мили посрещачи и изпращачи.

 

Втората часть отъ този дълъгъ пѫть бѣ отъ обявяването войната на 1. октомври до 21. ноември 1915 год. (гл. схема

 

 

93

 

№ 7 на стр. 70 и схема № 9 на стр. 82). Каква е била дейностьта на полка презъ тѣзи 52 дни ние току що разгледахме, a тукъ тя може да се изрази отъ следнитѣ числа : 17 дни въ походи за преследване противника; 26 дни въ боеве, отъ които 8 дни съ настѫпление и 18 дни на позиция при брѣговетѣ на р. Тимокъ и р. Морава ; най-сетне достигналъ Косово поле, полкътъ премина 9 дни въ почивка и подтегане за нови походи. Презъ това време полкътъ като преброди цѣла Сърбия измина 214 клм. и достигна широкото Косово поле. Дългиятъ този пѫть бѣ очъртанъ съ незаличимитѣ следи на свещенна българска кръвь и отъ безкръстни гробове.

 

Време ще мине, но букитѣ на Глоговица и водитѣ на Тимокъ и Морава нѣма да престанатъ — тѣ ще пѣятъ позната пѣсень: тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира ... И ще чакатъ тѣ родни братя да закрепнатъ и пакъ жива българска речь да чуятъ.

 

Презъ тази часть отъ войната полкътъ даде скѫпи жертви: офицери убити 2; ранени 4;. контузени 1; войници убити 82, ранени 632, контузени 3, безвесть пропаднали 9, паднали въ пленъ 1 ; a всичко излѣзли отъ строя, офицери, подофицери и войници 734.

 

Презъ сѫщото време полкътъ залови повече отъ 2000 пленници сърби, 7 орѫдия, 6 ракли и много пушки и бойни припаси.

[Previous] [Next]

[Back to Index]