Панонските легенди или Пространните жития на славянскитѣ просветители Кирил и Методий

Васил Сл. Киселков

 

ПРЕДГОВОР.

 

 

На бѫлгарското образовано общество поднасяме в превод пространните жития на сѫздателите на славянската писменост, Кирил и Методий. Кой и кога ги е написал? Дали Кириловото житие е писано от Методия, за да засвидетелствува своята братска обич кѫм Кирила, а това на Методия — от някой от неговите лични ученици и почитатели, както мисли проф. Брюкнер, или пѫк и двете жития са дело на Охридският или Велички епископ Климент, в какѫвто смисѫл се бе изказал по-рано проф. Лавров, а след него и проф. Вондрак? Дали пѫрвом са били написани на грѫцки език, а отпосле преведени на славянски, както бяха се изказали Миклошич и Воронов, или пѫк пѫрвичната им редакция е славянска, както изобщо се подѫржа днес от най-видните представители на славистиката? Доколко и самите вести, що ни дават тези жития, за живота и дейността на сѫздателите на славянската писменост, са верни и потвѫрѫдават ли се от други книжовни паметници от славянски и латински произход? — Тези и редица други свѫрзани с тях вѫпроси са се налагали и се налагат на всеки учен, който се занимава с основите на славянската писменост. Без да се докосваме до тях, обаче, ние само ще изтѫкнем, че пространните жития на двамата братя, Кирил и Методий, познати в науката под името »панонски легенди«, са краеѫгѫлния камѫк, около който се движат всички вѫпроси, що

 

 

4

 

засягат както живота и дейността на самите просветители, така и самите основи на славянския културен живот. Те са почвата, вѫрху която се градят всички мнения и теории за произхода на славянското писмо и за неговата пѫрвоначална родина. Макар че от всички славянски народи ние, бѫлгарите, би трябвало най-много да се интересуваме за живота и дейността на Кирила и Методия, при все това почти нищо не сме сторили да сѫдадем нещо, което да задоволи любознателността на нашето образовано общество и учеща се младеж.

 

За да попѫлним една празнота в нашата книжнина и да дадем вѫзможност на всеки, който жѫдува да се опознае по-отблизо с живота и дейността на сѫздателите на славянската писменост и у когото житейските залиси не са убили всяка склонност да се опознае изобщо с историческото ни и културно минало, решихме се да преведем пространните жития на Кирила и Методия от старобѫлгарски на новобѫлгарски език. Превода направихме по текстовете, що издаде през 1920. година проф. Александѫр Теодоров—Балан в книгата си »Кирил  и Методий«, брой пѫрви от «Университетска библиотека«. Доколкото бе вѫзможно, старахме се да превеждаме буквално, защото мислим, че тѫй трябва да се превежда всеки исторически документ. За пѫлнота и яснота на мислите прибавихме някой думи и изрази, като за отличие ги заградихме в малки скоби. — Доколко сме успели в своята работа, нека отсѫдят четците.

 

Д-р В. Сл. Киселков

 

[Next]

[Back to Index]