Панонските легенди или Пространните жития на славянскитѣ просветители Кирил и Методий

Васил Сл. Киселков

 

Помен и житие

на нашия блажен учител Константин философ, пѫрви наставник на словенския народ.

 

— В четиринадесетия ден от месец февруарий. —

 

Благослови, отче !

 

  1. Увод
  2. Потеклото на Константина
  3. Детство
  4. Учение в Цариград
  5. Прение с сваления патриарх Иоан VII
  6. При сарацините. — Прение с тях
  7. В удединение. — При брата си Методий
  8. При хазарите. Климентовите мощи
  9. Прения с хазари и иудеи
10. Пренията с иудеите продѫлжават
11. Тѫржество на християнството
12. Между фулския народ
13. Врѫщане в Цариград. — Соломоновата чаша
14. Моравските пратеници в Цариград. — Изнамиране на славянската азбука
15. Братята в Моравия. — На пѫт за Рим
16. Прение с триезичниците вѫв Венеция
17. Тѫржествен прием в Рим
18. Смѫрт и погребение на Кирила в Рим

 

 

§ 1. Увод.

 

Милостивият и щедѫр Бог, който очаква да се покаят хората, „за да се спасят всички и да дойдат до познание на истината” [1] — [той не иска грешника да умре, а да се покае и да живее, макар и да се грижи най-вече за зло!] — не изоставя човешкия род от слабост да отпадне (от него), да се поддаде на дяволовата сѫблазѫн и да погине, а през всичките години и времена, както преди, така и до сега не престава да ни вѫрши много благодеяния, най-напред чрез патриарсите, и отците, след тях чрез пророците, а след тях чрез апостолите и мѫчениците, и чрез праведните мѫже и учители, избирайки ги от този многобурен живот. А Господ познава онези, които са негови (избраници). Той казва; „Моите овце слушат моя глас, и аз ги познавам, и по име ги повиквам, и те идат след мене, и аз им давам живот вечен." [2] Така направи и в нашето поколение, като ни вѫздигна този учител, който просвети нашия народ, що беше помрачил своят ум със слабост, а най-вече с дяволова лѫст, та не искаше да ходи в светлината на божиите заповеди. Макар и на кратко, неговото житие явява, какѫв беше той. Слущайки за него, който иска, нека му подражава, като стане бодѫр и отфѫрли леността, според думите на апостола: „Подражавайте на мене, както аз на Христа." [3]

 

 

          § 2. Потеклото на Константина.

 

В град Солун живееше някой благороден и богат човек, по име Лѫв, който заемаше длѫжността помощник на военачалника. Той беше правоверен и

 

 

6

 

изпѫлняваше точно всички божи заповеди, както някога Йов. Като живе сѫс сѫпругата си, родиха му се седем деца, от които най-малко беше седмото, философа Константин, нашия наставник и учител. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка, за да го откѫрми, обаче, докле се откѫрми, детето не рачи да се отдаде на чужда грѫд, освен на майчината си. Това стана по божие усмотрение, за да бѫде отхранена с чисто мляко добрата фиданка от добрия корен. След това тези добри родители се обрекоха да се не сѫбират и така, като брат и сестра, проживяха в Господа 14 години, и докато ги раздели смѫртта, те не нарушиха този оброк. Когато (бащата) щеше да умира, майката оплакваше това дете, говорейки: За нищо не се грижа, освен за този единствен младенец — как ще бѫде отгледан! — А той ѝ каза: Вярвай ми, жено, надея се на Вога, че той ще му даде такѫв баща и настойник, който се грижи и за всички християни. — Това се и сбѫдна.

 

 

§ 3. Детство.

 

Когато беше на седем години, детето сѫнува сѫн и го разказа на баща си и на майка си. — Като сѫбра всичките девици от нашия град, военачалника ми рече: На твоя вѫзраст, която щеш от тях си избери за другарка и помощница. Като огледах и разгледах всички, аз видях една, от всички най-красна, лицето ѝ светеше, и беше накитена с мониста от злато и бисер, и с всяка хубост: нейното име беше София — сиреч, премѫдрост. Нея избрах. — Като чуха тези думи, неговите родители му казаха: „Сине, пази заповедта на баща си и не отфѫрляй наставленията на майка си, защото заповедта е светилник, а закона — светлина. Речи на премѫдростта: ти си моя сестра, а мѫдростта направи твоя сродница; премѫдростта грее по-силно от слѫнцето." [4] И ако си вземеш нея за сѫпруга, тя ще те избави от много злини!

 

Когато го дадоха на учение, от всички ученици най-много преуспяваше в книгите чрез своята бѫрза памет, та всички му се чудеха. Според обичая — децата на богатите да играят на лов — един ден (Константин)

 

 

7

 

излезе на полето с тях, като взе своя крагуй; щом го пусна, по божие усмотрение излезе вятѫр, грабна (крагуя) и го отнесе. Поради това детето изпадна в униние и печал, та два дни не яде. Сѫс своето человеколюбие милостивия Бог като не му позволяваше да привиква на земни удоволствия, на време го улови: както в старо време улови Плакида (вѫв време) на лов с елен, така и тогова (улови вѫв време на лов) с крагуй. Като поразмисли в себе си вѫрху суетата на този живот, (Константин) окайваше себе си, говорейки: Такѫв ли е този живот, та вместо радост да иде печал? От днес ще хвана други пѫт, който е по-добѫр от досегашният, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот! — Подтикнат от тази (мисѫл), той си стоеше у дома, като изучаваше науст книгите на Григория Богослов. На стената нарисува крѫст и такава похвала написа на Григория: О Григорий, по тяло човек, а по душа ангел! Макар по тяло да си човек, но се яви ангел, защото твоите уста като един от серафимите прославят Бога и просвещават вселената чрез тѫлкуванието на правата вяра. Затова приеми и мене, който коленича пред тебе с любов и вяра, приеми ме и ми бѫди учител и просветител! — Така се обричаше (Константин). Изучавайки много от беседите (на Григория) и техния далбок смисѫл, (той) изпадаше в униние, когато не можеше да ги разбере основно.

 

(В Солун) имаше един чужденец, който разбираше граматиката. (Константин) отиде при него и, като падна пред нозете му и му се отдаде, молеше го: Добри деецо, рече, научи ме на граматическото изкуство! — А той, понеже беше погребал таланта си, му отговори: Юноше, не си хаби труда, защото отдавна сѫм се зарекѫл, щото през живота ои да не уча никого на него. — Като му се кланяше изново, детето му думаше сѫс сѫлзи на очи: Вземи целия ми дял, що ми се пада от бащиния ми дом, ала ме научи! — Но като не иска да го послуша онзи (чужденец, детето) си отиде у дома и се отдаде на молитва, та дано постигне желанието на своето сѫрце. И скоро Бог изпѫлни волята на боещия се от него (Константин).

 

 

8

 

Царевия настойник, който се наричаше логотет, като чу за неговата красота, мѫдрост и прилежно учение, що бе проявил, прати за него, та да се учи сѫс царя. Детето като чу това, с радост се опѫти; като коленичи по пѫтя, то се помоли, говорейки: „Боже на нашите отци и Господи на милостта, който всичко си сѫтворил сѫс своята дума и с премѫдрост си наредил, щото човека да владее над сѫтворените от тебе твари, подари ми премѫдростта, що е край твоите престоли, за да разбера, що е угодно на тебе, и да се спася! Аз сѫм твой раб и син на твоя робиня.” [5] — При това, прочее, като изказа Соломоновата молитва и стана, той рече: Амин!

 

 

§ 4. Учение в Цариград.

 

Когато пристина в Цариград, предадоха го на учители да се учи, и след като изучи граматиката за три месеца, отдаде се на други науки. Изучи Хомира и геометрията, а при Лѫва и Фотия — диялектиката и всички философски науки; освен тях още риторика и аритметика, астрономия и словесност и всички други елински изкуства. И то тѫй ги изучи всички както (друг) би изучил само един от тия (предмети): защото (през време на учението) бѫрзината и прилежанието се сдружиха и се надварваха взаимно, та по този начин се постигаше края на науките и изкуствата. Отличавайки се сѫс своята скромност в учението, беседваше повече с онези, с които беше по-полезно (да се разговаря); странеше от хора, които клонят кѫм буйност, и се стремеше само кѫм едно единствено нещо: след като е заменил земното с небесното, как да излезе из това тяло и да живее с Бога.

 

Като виде, обаче, какѫв човек е той, логотета му даде власт над своя дома и (му позволи) свободно да влиза в царевия дворец. Веднаж той го запита: Философе, желал бих да узная, що е философията? — А (Константин) веднаг аму отговори с бѫрзия си ум: Да се познаят божиите и човешките неща; да се приближи човек до Бога, доколкото е вѫзможно, и да се приучи чрез добродетел да стане по образ и по подобие като онзи, който го е сѫздал. — И оттогава

 

 

9

 

(логотета), толкова велик и почтен мѫж, още повече го обикна и постоянно го разпитваше за всичко. (Константин) му изложи философското учение, като изказваше дѫлбоки мисли с малко думи. Живейки в чистота, колкото повече угаждаше Богу, толкова повече по-любим ставаше на всички. И логотета, който му отдаваше всякаква достойна почит, му предлагаше много злато, обаче той не (го) приемаше. А веднаж му рече: Отколе твоята хубост и мѫдрост ме заставят извѫнредно много да те обичам; имам крѫщелница, която аз извадих из купела : красна, богата и от добѫр и знатен род; ако искаш, да ти я дам за сѫпруга. След като получи сега от царя голяма чест и звание за благородство, очаквай нещо повече защото скоро и военачалник ще станеш! — А философа му отвѫрна: Наистина, дарѫт е голям за онези, които го желаят, обаче, за мене няма нищо по-хубаво от учението, чрез което след като си обогатя ума, ще потѫрся прадедовата си чест и богатство. — Като чу неговият отговор, логотетѫт отиде при царицата и ѝ каза": Този млад философ не обича този живот, а за да не го изпуснем за обществена работа, то, след като го подстрижем за -духовник, да му дадем служба — нека бѫде библиотекар при патриарха в Св. София; дано така поне да го задѫржим. — Така и направиха с него.

 

След като прекара много малко време с тях (Константин) отиде на Босфора и тайно се скри в един монастир. Тѫрсиха го шест месеца и едва го намериха. Понеже не можаха да го заставят (да остане) на тази служба, помолиха го да заеме учителска катедра и да учи тоземците и чужденците по философия, обслужван и подпомаган с всичко. И той се сѫгласи на това.

 

 

§ 5. Прение с сваления патриарх Иоан VII.

 

 

Патриарх Анис пѫк бе повдигнал ерес, говорейки, да не се почитат светите икони. Но след като се сѫбра сѫбор, обвиниха го, че не проповядва истината, и го прогониха от (патриаршеския) стол. А (той) казваше : Силом ме изгониха, без да ме оборят, защото

 

 

10

 

никой не може да противостои на моите думи! — След като се посѫветва с патрициите, царят изпрати при него философа, като каза (на Анися) така: Ако можеш да обориш тогова юноша, то пак ще заемеш своя стол. — Като виде, че философа телом е толкова млад, ала без да знае, че той има ум на старец, и че и онези, които бяха изпратени с него (са сѫщо като него млади), Анис им каза: Че как ще се препирам аз с вас, когато нито за подножието ми не сте достойни? — А философа му отвѫрна: Не се придѫржай о хорския навик (да се сѫди за ума на някого по неговата вѫзраст), но погледни кѫм божиите заповеди; защото както и ти си сѫздаден от Бога от земя и от душа, така и ние всички. Затова и ти, човече, който гледаш кѫм земята, не се надигай! — Но Анис пак вѫзрази: Не е прилично да тѫрсим цветя на есен, нито старец да пращаме на борба, както някого си юноша Нестор. — А философа му отвѫрна: Самичѫк се обвиняваш. Кажи, през коя вѫзраст душата е по-силна от тялото? — В старост, — отвѫрна Анис. Философа тогава запита: Та на каква борба те караме, на телесна ли или на духовна? — А той отговори : На духовна. — Философа пѫк (му) кава: Та сега ти ще бѫдеш по-силен. Но я не ни разправяй такива приказки, защото нито без време тѫрсим ние цветя, нито без време те караме на борба! — Като биде посрамен по този (начин), старецѫт иначе обѫрна разговора и каза: Юноше, кажи ми, щом като нито се кланяме, нито целуваме крѫста, когато той е разрушен, то защо вие не се срамувате, когато отдавате почит на икона, макар и до гѫрдите само нарисувана? — А философѫт отговори: Защото крѫстат има четири части, и ако едната от тях липсва, той губи вече своя образ, а пѫк иконата тѫкмо чрез лицето си изобразява онзи, заради когото бива писана; който я гледа, не вижда нито лицето на лѫва, нито това на риса, а лицето на пѫрвия. — Стареца пак запита: А защо се кланяте на крѫст без надпис, когато е имало и други крѫстове, (т. е. не само с образа на Христа), а пѫк не отдавате почит на икона, ако вѫрху нея не е написано името на онзи, чийто

 

 

11

 

образ изобразява? — Защото всеки крѫст — отговори философѫт — е подобен на крѫста Христов, а всичките икони не изобразяват все един и сѫщи образ. — А стареца (пак) запита: Щом като Бог е рекѫл на Мойсея: „да не си правиш никакво подобие (на нещо, което е горе на небето и долу на земята)," [6] то защо вие, които си правите (такива подобия, им) се кланяте? — На това философѫт отговори: Ако беше рекѫл Бог: да не си правиш никакво подобие, — би било право (твоето) вѫзражение, обаче той е казал: не всякакво, — сиреч: недостойно (подобие да не си правиш). — Като не можа да вѫзрази против това, засрамен, ето че стареца млѫкна.

 

 

§ 6. При сарацините. — Прение с тях.

 

След това пѫк агаряните, наричани сарацини, подигнаха хула срещу божествеността на Св. Троица, говорейки: Че как вие, християните, които вярвате в едного Бога, го преврѫщате в троица, „говорейки, че има Отец, и Син, и Дух? Ако може да обясните явно, то изпратете мѫже, които могат да говорят по този (вѫпрос) и да ни оборят. — Тогава философа беше на 24 години. Царя сѫбра сѫвет, повика него и му рече: Философе, чуеш ли, какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на Св. Троица, иди и им се противопостави. Тогава Бог, който е сѫздател на всички неща и който се слави в троицата — Отец, и Син, и Св. Дух — нека той те надари с благодат и сила словесна и нека те представи като други, нов Давид пред Голиата, когото победи с три камѫка, и нека те вѫзвѫрне при нас, след като те е сподобил с небесно царство! — Като го изслуша, философѫт отговори : С радост ще отида за християнската вяра. За мене има ли нещо по-славно на този свят от това, да живея и да умра за Св. Троица? — (На помощ) му дадоха Асикрита (и) Георгия (Полаша) и ги изпратиха.

 

Като пристигнаха тамо, те забелязаха странни и отвратителни неща, извѫршени от сарацините; тях сарацините бяха извѫршили за гавра и присмех на всички, които бяха християни и живееха в онази

 

 

12

 

местност, като не малко ги оскѫрбяваха: отвѫн по вратите на всички християни бяха изписали демонски изображения, които пораждаха удивление и вѫзмущение. (Агаряните) запитаха философа, казвайки: Философе, можеш ли да разбереш, що означава това? — А той отговори:

 

Виждам демонски образи и мисля,  че тук вѫтре живеят християни; като не могат да живеят заедно с тях, демоните бягат от тях навѫн; а дето няма тоя знак отвѫн (по вратите), демоните живеят вѫтре заедно с хората!

 

Когато седеха на обед, агаряните — мѫдри и учени хора, запознати с геометрията, с астрономията и с другите науки изпитателно разпитваха философа, говорейки:

 

Философе, не ти ли се види чудно, дето божия пророк Мохамед, след като ни донесе блага вест от Бога, обѫрна много хора (кѫм вярата си), и всички ние се придѫржаме о неговия закон, без да го нарушаваме в нещо, а вие, християните, които се придѫржате о закона на Христа, вашия пророк, го изпѫлнявате тѫй, както всекиму от вас е угодно — едни така, други иначе? —

 

На това философѫт отговори:

 

Нашия Бог прилича на морската глѫбина. Пророка казва за него: „Кой ще разкаже за неговия род? От земята се взема неговия живот.” [7] За да го намерят, мнозина се спущат в тази глѫбина, и силните по ум, като обогатят своя разум чрез неговата помощ, преплават и се заврѫщат, а пѫк слабите, като хора, които се опитват да преплават морето с прогнили кораби, едни потѫват, а други, люшкани от безсилна леност, с мѫка едва си поотдѫхват. А вашето (учение за Бога) е (като) плитко и тясно море, което всеки може да го прескочи, малѫк и голям; то не излиза извѫн човешките обичаи и него всеки може да постигне. А (вашия пророк) нищо не ви е заповядал. Щом като той не ви е укротил гнева и похотта, а (ги е) отпуснал, то в коя ли пропаст ще ви вкара? Който е с ума си, нека разбере! Христос не така (прави:) той издига отдолу нагоре онова, що е тежко; чрез вяра и добродетел божия той поучава человека. Бидейки творец на всичко, той е сѫздал человека между ангелите и скотовете, като го е

 

 

13

 

отличил от скотовете чрез дата да говори и да мисли, а от ангелите — чрез гнева и похотта. И кой кѫм които се приближи, повече кѫм тях се приобщава — или кѫм вишите (ангелите) или кѫм нишите (скотовете). —

 

(Агаряните) пак запитаха (философѫт):

 

Обясни, ако знаеш: щом като Бог е един, как го славите в три (божества)? наричате го Отец, и Син, и Дух. Ако е така, както говорите, то дайте му и жена, та да се разплодят от него много богове! —

 

На това философѫт отговори:

 

Не говорете тѫй безчестна хула! Ние добре сме се научили от пророците, и от отците, и от учителите да славим троицата: Отец, Слово и Дух — три лица на едно сѫщество. Словото се вѫплоти в Дева и се роди заради нашето спасение, както свидетелствува и вашия пророк Мохамед, пишейки така: „Изпратихме нашия дух при Дева, като сѫизводихме да роди." [8] От него аз ви давам разяснение за Троицата. —

 

Поразени от тези думи, (агаряните) вѫзвиха разговора кѫм друго, казвайки:

 

Така е, както думаш, гостенино. Но ако Христос е ваш Бог, защо не постѫпвате, както заповядва? В Евангелието пѫк е писано : „Молете се за враговете (си) и правете добро на онези, които ви ненавиждат и ви гонят, и си обрѫщайте бузата кѫм онези, които ви бият." [9] Обаче, вие не вѫршите така, а наопѫки: наострювате (си) орѫжието против онези, които така постѫпват с вас. —

 

На това фидософѫт отговори:

 

Щом като има две заповеди в закона, то кой се явява негов изпѫлнител: онзи, който пази едната заповед ли, или онзи, който пази и двете? — Който пази и двете, — отговориха му те. А философа продѫлжи : Бог е рекѫл: „Молете се за онези, които (ви) обиждат," [10] ала той е рекѫл и това : „В този живот никой не може да прояви по-голяма любов от тази, щото да положи душата си за приятелите (си)." [11] А за приятелите си ние това и вѫршим, за да не бѫде душата им пленена заедно с тялото. —

 

(Агаряните) пак продумаха:

 

Христос е платил данѫк за себе си и за другите; защо вие не правите като него? Като не плащате вече данѫк за себе си, защо поне на тѫй великия и силен измаилтянски народ да не плащате данѫк за

 

 

14

 

вашите братя и приятели? Та ние малко искаме: само една златица, и докогато цялата земя сѫществува, като никой други (народ), ние ще опазим мира между нас и вас. —

 

Философа пѫк отговори:

 

Ако някой, който вѫрви след учителя си, иска да вѫрви по неговите стѫпки, ала го срещне други и го отклони, то този приятел ли му е или враг? — Враг, — му отговориха. Философа продѫлжи: Когато Христос плати данѫк, кое царство бе: измаилтянско ли или римско? — То се знае, че римско, — отвѫрнаха те. А той каза: Затова пѫк не е прилично да ни упреквате, задето всички плащаме данѫк на римляните. —

 

След това, за да го изпитат, (агаряните) му зададоха още много други вѫпроси по всички изкуства, що и самите те умееха. Но (философа) всичко им поясни. И когато ги наддума и по тези (вѫпроси), те го запитаха: Че откѫде ти знаеш всичко това? — А той им отговори: Някой си човек си напѫлнил един мях с вода от морето, носял го и се хвалял на минувачите, казвайки: Виждате ли вода, каквато никой няма освен мене? — Тогава при него дошѫл един крайморец, та му казал: Ти луд ли ставаш, та се хвалиш с този миризлив мях? Че ние имаме цяла морска бездна! — Сѫщо така постѫпвате и вие. Че от нас са произлезли всичките изкуства! — След това (агаряните) му показаха една за почуда градина, която, без да е садена, понякога самичка пониква от земята. И когато той им обясни, как става това, те му показаха всичкото си богатство, украсените сѫс злато, сребро, скѫпоценни камѫни и бисер кѫщи, говорейки: Гледай дивно чудо, философе! Велика е силата и несметно е богатството на амерумна, сарацинския владетел! — А (философѫт) им каза: Не е чудно това. Слава и хвала на Бога, който е сѫздал всичко това и който го е дал за утеха на хората. Всичко това е на него, а не на другиго!

 

По-сетне като се отдадоха на злобата си, дадоха му да пие отрова. Ала милостивия Бог, който е казал: „И да изпиете нещо смѫртоносно, няма да ви повреди," [12] избави го от нея и го повѫрна здрав пак в земята му.

 

 

15

 

 

§ 7. В удединение. — При брата си Методий.

 

Не след много време като се отказа от целия този живот, (философа) се уедини в безмѫлвие на едно място, само в себе си унесен. За утрешния ден той не оставяше нищо, а всичко раздаваше на сиромасите; тази грижа той предоставяше на Бога, който за всички всеки ден се грижи. Веднаж, в един празник, когато служителя му се окайваше: На такѫв светѫл празник ние нямаме нищо (за ядене)! философа му рече: Онзи, който някога е нахранил израилтяните в пустинята, той и на нас ще даде храна тук. Очаквайки божията помощ, иди та повикай поне пет души сиромаси! — Когато дойде време за обед, един човек тутакси донесе (цяло) бреме всякакви ядива и десет златици. За всичко това (философа) благодари на Бога.

 

А като отиде на Олимп при брата си Методия, заживе там и започна непрестанно да се моли Богу, беседвайки само с книгите.

 

 

§ 8. При хазарите. Климентовите мощи.

 

От хазарите пристигнаха при царя пратеници, говорейки: Отначало ние знаем: единаго Бога, който е над всичко, и нему ние се кланяме на изток, ала като пазим и други наши срамотни обичаи. Обаче, евреите ни подучват да вѫзприемем тяхната вяра и дело, а на друга страна сарацините ни теглят кѫм своята вяра, като ни обещават мир и много дарове, казвайки: Нашата вяра е най-добра (от верите) на всичките народи. Поради това, тачейки старата дружба и обич, изпращаме пратеници при вас, които сте голям народ и владеете царство от Бога. И като искаме вашия сѫвет, молим да ни изпратите измежду вас (някой) учен мѫж, та, ако обори евреите и сарацините, и ние да вѫзприемем вашата вяра. — Тогава царя като потѫрси философѫт и го намери, обясни му молбата на хазарите, говорейки: Философе, иди при тези хора и им обясни (вѫпроса) за Св. Троица с нейна помощ, защото това не може да извѫрши достойно никой други! — Ако заповядаш, господарю, —

 

 

16

 

отвѫрна философа — на такава работа с радост ще отида пеш, и бос, и без нищо, както е заповядал Господ на учениците си да ходят. — А царя му отвѫрна: Добре ми забелязваш, но ако беше пожелал доброволно да извѫршиш това дело. Ала като имаш предвид царският авторитет и чест, почестно иди с царска помощ!

 

И веднага се опѫти. И когато дойде в Херсон, тука изучи еврейският език и книжнина, като преведе осемтях части на граматиката, и по този (начин) обогати своя разум. Тука живееше някой самарянин и когато идваше, той се препираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. Като ги измоли от него, философа се затвори в жилището си и се предаде на молитва. След като прие от Бога просветление, започна да чете книгите безпогрешно. А когато виде (това), самарянина вѫзкликна сѫс силен глас: Наистина, които вярват в Христа, скоро приемат Св. Дух и благодат! — А неговия син веднага се покрѫсти, а след него и той сам. Тука (философа) намери Евангелие и Псалтир, написани с роски (рушки) букви и човек говорещ този език; и като беседва с него и усвои силата на речта, с оглед кѫм своя говор отдели гласните и сѫгласните букви, а след като се помоли Богу, тутакси започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, хвалейки Бога.

 

А като чу, че св. Климент още лежи в морето, след като се помоли, (философа) каза: Вярвам в Бога и се надея на св. Климента, че аз ще го намеря и ще го извадя из морето. След като убеди архиепископа, (заедно с него), с целия клир и с всички благоговейни мѫже се качи на кораб и отиде при мястото. След като утихна морето добре, дошлите започнаха да копаят, пеейки. Тутакси се понесе обилно благоухание като из много кадилници. А след това се явиха светите мощи, прибраха ги и ги внесоха в града, като всички граждани им отдадоха чест и слава както се разказва в обретението му.

 

А когато хазарския воевода излезе с войска, отвред настѫпа срещу християнския град и го обкрѫжи. Но щом узна, без да се мае, философѫт отиде при него.

 

 

17

 

Като се разговаря с него и му превежда поучителни слова, той го укроти. И след като се обеща да се покрѫсти, (воеводата) си отиде, без да извѫрши никаква пакост на гражданите. А философа се завѫрна обратно.

 

Ала когато си правеше молитвата през пѫрвия час, нападнаха го маджари, които виеха като вѫлци и искаха да го убият. Той нито се изплаши, нито прекѫсна молитвата си, а само вѫзгласяше: „Господи помилуй!" защото бе свѫршил вече службата. Като го видяха, по божие повеление (маджарите) се укротиха и започнаха да му се кланят. И след като изслушаха поучителните слова из устата му, те го пуснаха с цялата (му) дружина.

 

 

§ 9. Прения с хазари и иудеи.

 

Като се качи на кораба, (философа) се опѫти за хазарската страна, между Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врата на Кавказките планини. Хазарите пѫк изпратиха насреща му един лукав и пакостлив мѫж, който влезе в разговор с него и му рече: Защо вие имате лошият обичай та поставяте на едно място цар от друго място и от други род, а ние това правим според рода? А философа му отговори: Защото и Бог вместо Саула, който в нищо не му угаждаше, избра Давида, който му угаждаше, и неговия род.

 

— Той пак запита: Че защо вие казвате всички притчи (все) от книгите, що дѫржите в рѫце? Ние пѫк не правим така, но като да сме погѫлнали всичката мѫдрост, изнасяме я из гѫрдите си, без да се гордеем с Писанието като вас. — Философа му отвѫрна: Ще ти отговоря на това: Ако срещнеш някой гол човек и ти каже: Имам много дрехи и злато, — ще ли му повярваш, като го виждаш, че е гол? — Не! — отговори той. — Така и аз ти казвам, (т. е. не ти вярвам) — рече му философѫт (и веднага го запита): Но ако си погѫлнал всичката мѫдрост, я кажи ми, колко рода има (от Адама) до Мойсея и по колко години е управлявал всеки род? Като не можа да му отговори на това, (лукавия човек) замлѫкна.

 

Когато философа пристигна там, и щяха да сядат за обед у кагана, запитаха го: Какѫв е твоя

 

 

18

 

сан, та да те поставим на сѫответното място? — А той каза: Имах дядо много славен и велик, който стоеше близо до царя; когато отфѫрли доброволно отдадената му почест, той биде изгонен в чужда земя, осиромаше и тука ме роди. Макар и да дирих някогашната си дядовска чест, аз не можах да я постигна, защото сѫм Адамов внук. — Достойно и право казваш, гостенино, — отговориха му те. Оттогава най-вече започнаха да му отдават почест. Като взе чашата, кагана рече: Да пием в името на единаго Бога, който е сѫтворил цялата твар! — А философа като взе чашата, рече: Пия в името на единаго Бога и на неговото Слово, което с една дума е сѫтворило цялата твар, чрез което небесата се отвѫрдиха, и на животворещия Дух, чрез който сѫществува всичката им сила! [13] — А кагана му забеляза: Та всички еднакво говорим за него, само че различно го тачим: вие славите Троицата, а ние — единаго Бога, придѫржайки се о книгите. — Философа пѫк му отвѫрна: Книгите проповядват слово и дух. Ако един почита тебе, а не почита твоето слово и твоя дух, а пѫк други почита и тебе, и твоето слово, и твоя дух, тогава кой от двамата те почита повече? — Който почита и трите, — отвѫрна кагана. Тогава философа рече: Затова и ние постѫпваме по-добре, като поясняваме чрез примери като слушаме пророците. Защо го Исаия рече: „Чуй ме, Иякове и Израилю, когото аз призовавам; аз сѫм пѫрвият и аз сѫм последния; сега ме проводи Господ и неговия Дух". [14]

 

Иудеите, които стояха наоколо му, запитаха го: Я ни кажи, как може женския пол да вмести в своята утроба Бога, когото не може да погледне, а камо ли да го роди? — С прѫст като посочи кѫм кагана и кѫм пѫрвия му сѫветник, философ рече: Ако някой каже, че пѫрвия сѫветник не може да замести кагана, и че последния каганов служител може и кагана да замести и почет да му отдаде, кажете ми, как ще нарека тоя човек: умен ли или безумен? — Те му отговориха: Дори много безумен. — А философа запита иудеите: От всички видими творения, кое е най-достойно за почит? — Човекѫт, — отговориха

 

 

19

 

му, — защото е сѫздаден според божият образ. —

 

Философа тогава ги запита:

 

Та не са ли гламави, които говорят, че Бог не може да се вмести в человека? Че той се вмести и в кѫпина, и в облак, и в буря, и в дим, когато се ява на Мойсея и на Йова. Някой като боледува, как може да цери другиго? Когато пѫк човешкия род е дошел до изчезване, от кого би могѫл той пак да се обнови, ако не от самия творец? Кажете ми! Когато лекарят иска да наложи пластир вѫрху болни, вѫрху дѫрво ли ще го постави или вѫрху камѫк? От това ще ли се излекува човек? И защо Мойсей, като простре рѫце (кѫм Бога), рече в молитвата си чрез Св. Дух: Затова, щедри Господи, не ни се явявай в каменен грѫм и в трѫбен глас, но се всели в нашата утроба, като отнемеш греховете ни! — Тѫй казва Акила. —

 

И тѫй се разотидоха от обеда, като определиха ден за беседа по всички тези (вѫпроси).

 

 

§ 10. Пренията с иудеите продѫлжават.

 

Когато седна пак с кагана, философа рече:

 

Между вас само аз сѫм без род и без другари. Ние ще се препираме (по вѫпроса) за Бога, в чиито рѫце е всичко, (дори) и нашите сѫрца. Обаче, когато ние говорим, което разберат онези, които са силни в словото, нека казват: Така е! — а което не разберат, нека запитат — ще им го поясним.

 

А иудеите отговориха и казаха: И ние тачим буквата и духа на книгите. Я ни кажи: Бог кой закон даде на хората най-напред, Мойсеевия ли или този, о който вие се придѫржате? Философа пѫк им отговори: Затова ли питате, та да се придѫржате о пѫрвия закон? — Да, защото о пѫрвия тряба (да се придѫржаме), — отговориха иудеите. А философѫт им забеляза: Щом като искате да се придѫржате о Мойсеевия закон, то откажете се сѫвсем от обрезанието. — Те му отвѫрнаха: Защо така говориш? — А философа ги запита: Кажете ми откровено: след обрезанието ли е даден пѫрвия закон или пѫк преди обрезанието? — Мислим, след обрезанието, — отговориха.

 

Философа пак запита:

 

След предаването заповедта Адаму и след падението

 

 

20

 

на Адама най-напред Бог не даде ли на Ноя закон, наричайки го завет? Защото (Бог) му рече: „Ето, с тебе, и с твоето семе, и с цялата ти земя, аз поставям моя завет, който ще се крепи на три заповеди"; [15] и: „Всичко яжте, както и тревния зеленчук: и което е под небесата, и което е на земята, и което е вѫв водата; само месо не яжте (понеже в крѫвтта има божия душа)"; и: „Който пролее човешка крѫв, вместо нея да се пролее неговата крѫв". [16] Вѫпреки това, защо казвате, че тряба да се придѫржате о пѫрвия закон? —

 

А иудеите му отговориха: Ние се придѫржаме о пѫрвия, Мойсеевия закон, обаче, него Бог не е нарекѫл закон, а завет, както и по-рано беше (го) нарекѫл заповед кѫм человека в рая, а кѫм Аврама — иначе: обрезание, а не закон; а друго е закон, друго е завет; и творецѫт е нарекѫл двете неща с различни имена. —

 

Философа пѫк им отговори:

 

А аз ви казвам по този (вѫпрос) така: закона се нарича завет, защото Бог е казал на Аврама: „Влагам моя закон вѫв вашата плѫт, той ще бѫде знамение между мене и тебе.” [17] И кѫм Иеремия той се провиква: „Слушай (думите) на този завет, и кажи на Иудовите мѫже и на иерусалимските жители, и кажи им : Така говори Господ Бог Израилев: проклет е човека, който не послуша думите на този завет, що аз заповядах на вашите отци в деня, в който ги изведох из египетската земя". [18]

 

На това иудеите отговориха: И ние смятаме така, че закона се нарича и завет, и колкото от тях се придѫржаха о Мойсеевия закон, всички угодиха Богу; и ние, които се придѫржаме о него, смятаме, че сѫщо ще бѫдем (богоугодници), а вие, които вѫздигате друг закон, потѫпквате Божия закон. —

 

А Философа им каза:

 

Ние хубаво правим. Ако да не бе се водил по обрезанието, а се придѫржаше о Ноевия завет, Аврам не би се нарекѫл божи приятел; и Мойсей, след като написа нов закон, (отпосле) не се придѫржа о пѫрвия закон. По сѫщия пѫт ходим и ние: откак приехме от Бога закона, ние се придѫржаме о него, за да пребѫжда твѫрдо божията заповед. Когато Бог даде Ною закон, той не му каза, че и друг ще даде, а е дава такѫв,

 

 

21

 

който вечно ще пребивава в жива душа. Сѫщо когато даваше на Аврама обещанието, Бог не му вѫзвести, че ще даде на Мойсея друг (закон). Но как вие тачите закона, когато чрез Иезикила Бог прогласи: Ще го изменя и друг закон ще ви дам! И Иеремия каза явно: „Ето, идат дни, говори Господ, и ще завещая на дома Израилев и на дома Иудов нов завет: не според завета, който завещах на вашите отци в деня, когато им поех рѫката да ги изведа из египетската земя; и защото те престѫпиха завета ми, и аз ги вѫзненавидих, — ето моя завет, който ще завещая на дома Израилев. След онези дни, рече Господ, ще положа закона си в помислите им и ще го напиша в сѫрцата им, и аз ще бѫда техен Бог, и те ще бѫдат мои хора". [19] Сѫщият Иеремия пак рече: „Така говори Господ: Застанете на пѫтищата, и попитайте за вечните господни пѫтеки, и вижте, кой е най-прав пѫт, и ходете по него, и ще намерите очищение на вашите души. Но те рекоха: Не щем да идем! — Поставих над вас пазачи (и казах): Слушайте гласа на трѫбата. Но те рекоха: Не щем да слушаме! — Зарад това слушайте, народи, и вие, които пасете стадата между тях". [20] И веднага (прибави): „Слушай, землйо, ето аз ще докарам вѫрху тези хора зло, плод на отвращението им, защото не внимаваха в моите слова и отфѫрлиха моя закон”, [21] що проповядваха пророците. Не само с това, но и с много други доводи из пророците ще докажа, че закона ще се изменя. —

 

Ала иудеите го пресякоха: Наистина, всеки йудеин знае това, че щв бѫде така, обаче още не е дошло време за помазаника.

 

А философѫт им рече:

 

Защо си вѫобразявате така, щом виждате, че Иерусалим е разорен и че жертвите са престанали, и че се е сбѫднало всичко, що са предсказали пророците за вас? Малахия явно се провиква за вас: „Немам моето благоволение вѫв вас, говори Господ вседержител; жертва от вашите рѫце не ще приема; защото от изтока до залеза на слѫнцето народите ще славят моето име и на всяко място ще му се принася тамян и чиста жертва, защото велико е моето име между народите, говори Госдод вседержител”. [22]

 

 

22

 

— Иудеите пѫк му отговориха: (Значи), казващ това, че всички народи ще бѫдат благословени в нас и обрезани в град Иерусалим. —

 

А философа запита:

 

Че защо Мойсей казва: „Ако слушате и изпѫлнявате всичко, пределите ви ще бѫдат от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река, Ефрат"? [23] И ние просветените от божията слава народи от Аврамовото семе, което е излязло от Иесеевия корен и което е наречено чаяние на народите и светлина на цялата земя и на всичките острови, ще бѫдем благословени. За онзи закон и за онова място пророците много не говорят. А Захария рече: „Радвай се много, дѫщи Сионова: ето царя ти иде при тебе, кротѫк, вѫзседнал на оселско жребе, рожба на яремник". [24] И още: „Ще изтреби орѫжието от Ефрема и конете от Иерусалим, и ще вѫзвести мир на народите и властта му ще бѫде от краищата на земята до краищата на вселената". [25] А Яков рече: „Не ще прекѫсне да управлява княз от Иуда, нито вожд от бедрата му, докле не дойде онзи, комуто всички ще се покорят и който е чаяние на народите". [26] Като виждате всичко това да е станало, кого другиго чакате? От ангел научен, Даниил пѫк рече: (Определени) са 70 седмици, т. е. 490 години, преди вожда Христа да се запечата видението и пророчеството. — Как ви се чини, кое е желязното царство, което Даниил мисли под сѫневидението (Новохудоносорово)? [27]

 

Римското, — отговориха. — „А що е камѫка, който се оттрѫгнал от планината без човешка рѫка? [28] — ги запита философа. — Помазаният — отговориха те, и пак го запитаха: Щом като онзи, за когото се разказва чрез пророците и чрез други неща, вече е дошѫл, както казваш, то как и досега римското царство се дѫржи на власт? — философѫт отговори:

 

Не се дѫржи, премина то вече, както и други (царства), според сѫневидението, защото нашето царство не е римско, а Христово, както рече пророка: „Небесния Бог ще вѫздигне царство, което няма да се развали во веки; и царството му няма да премине в други люди, ще сѫкруши и довѫрши всички царства, а то ще стои вечно". [29] Сега не е ли християнско царството, което се назовава с Христовото име ? А

 

 

23

 

— римляните почитаха идоли. Християните пѫк — едни от този, едни от онзи народ и племе — царуват в името Христово, както сѫобщава и пророк Исаия, говорейки ви: „Оставихте името си за насита на избраните ми; вас ще избие Господ, а служителите си ще нарече с друго име, което ще бѫде благословено по цялата земя: защото те ще благославят истинаго Бога, и които се кѫлнат на земята, да се кѫлнат в небесния Бог”. [30] Не са ли се сбѫднали всички пророчески предсказания, явно изречени за Христа? Исаия така разказва за неговото рождение от девица: „Ето, девица ще зачне, и ще роди син, и ще нарекат името му Емануил, — което ще рече: Бог с нас". [31] А Михей рече: „И ти, Витлиеме, земя Юдова, не ставай най-малѫк между Юдовите воеводства, защото от тебе ще излезе вожд, който ще уварди моя народ, Израиля, и на когото изходите са из начало от дни вечни. Затова ще даде (воеводствата на Витлием) до времето на онѫзи, която ще го роди". [32] А Иеремия (каза): „Попитайте и вижте, мѫж ражда ли? Защото е голям онзи ден, като него други не е имало; ще бѫде време на утеснение за Якова, но ще се избави от него." [33] И Исаия рече: „Даже преди да роди, преди да дойде раждането, родилката отбягна болките и роди от мѫжки пол." [34]

 

А иудеите пак вѫзразиха: Ние сме от Симовото благословено семе, благословените от отца Ноя, а вие не сте. — След като обясни и това, (философа) каза:

 

Благословението на вашият отец не е нищо друго, освен хвала Богу, до когото не ще достигне нищо друго. Защото (кѫм Сима Ной) така е (казал): „Благословен Господ Бог Симов!" [35] а кѫм Ияфета, от когото ние произхождаме, рече: „Господ да разпространи Ияфета и да се насели в селищата Симови." [36]

 

Обяснявайки им вѫз основа на пророците и на други книги, (философа) не ги остави, докато сами не казаха: Така е, както Ти казваш. — И пак запитаха: Защо вие, които се уповавате на човек, мислите, че ще бѫдете благословени, когато книгите проклинат такѫв (човек)? — Философѫт отговори: Та Давид проклет ли е или благословен? — Даже много благословен, — отговориха. —

 

 

24

 

Та и ние се уповаваме на онзи, на, когото и той, — каза философѫт. А пѫк Давид каза в псалмите: „Защото (е) чоловек от моя свят, на когото се уповавах; този человек е Бог Христос." [37] А който се уповава на прост човек, то и ние го смятаме за прокѫлнат. —

 

 Иудеите предложиха друг вѫпрос, казвайки: Защо вие, християните, се отричате от обрезанието, когато Христос не го отфѫрли, а го извѫрши според закона? — Философѫт отговори: Който най-напред каза на Аврама: „Това нека бѫде белега между тебе и мене," [38] той извѫрши обрезанието като дойде; от онова (време) до тогова се изпѫлнявà, а по-нататѫк не го остави да загине, ала (вместо него) даде ни крѫщението... [*]

 

Иудеите пак го запитаха: Защо мислите, че угаждате на Бога, когато се кланяте на идоли? А философѫт отговори:

 

Най-напред се научете да правите разлика между икона и идол; и, като имате това пред вид, не нападайте християните, защото за този образ има десет имена вѫв вашият език. Но и аз ще ви попитам: образ на скинията ли, що Мойсей виде на планината и свали, или образ на образа направи от дѫрво, кожа и козина с изкусно умение — подобен образ, личен херувим? [39] Понеже го направи тѫй, заради това ще кажем ли, че вие отдавате чест и се кланяте на дѫрвото, кожата и козината, а не на Бога, който е дал в онова време такѫв (образ)? Сѫщото (важи) и за Соломоновия храм, [40] — понеже (и той) имаше херувимски и ангелски икони и много други изображения. Така сѫщо и ние, християните, когато правим образи на божиите угодници, ние (им) отдаваме чест, като отлѫчваме доброто от демонските образи; та и книгите (в едни случаи) хулят онези, които принасят в жертва своите синове и дѫщери и проповядват божи гняв, обаче, (в други случаи) ги вѫзхваляват. —

 

Иудеите пак запитаха: Може ли да не сте противни на Бога, щом като ядете свинско и заешко

 

 

*. Пропускаме един вѫпрос, зададен от иудеите, и Константиновият отговор, защото и казания груб реализѫм не хармонира с благочестивия тон и дух на житието, както се изразява Н. Начов, (Библиотека, приложение на Цѫрковен вестник, кн. XXI, стр, 66, забел. 26).

 

 

25

 

месо? [41] — Той им отговори:

 

Пѫрвия завет заповядва: „Всичко яжте, както и тревния зеленчук; за чистите всичко е чисто, за осквернените и сѫвестта им се е осквернила." [42] И Бог говори в битието: „Ето, всичко е твѫрде добро," — но поради лакомията ви само малко нещо забрани. Той рече: „Яде Ияков, и се насити, и се отметна вѫзлюбленият." И пак : „Седнаха хората да ядат и пият, и станаха да играят." [43]

 

От многото, (що написа философа), това изложихме накратко, колкото да се помни. А който иска да дири сѫщите тия беседи изложени подробно, ще ги намери в книгите му, — доколкото (ги) преведе нашият учител, архиепископ Методий, като ги раздели на осем части; тук ще види и (неговата) словесна сила от божията благодат подобна на горещ пламѫк срещу противниците.

 

Като изслушаха всички тия и други подобни сладки негови думи, хазарския каган и неговите велможи му казаха: От Бога си изпратен тук за наше назидание. И понеже всички книги от него си и учил, ти всичко ни разясни по ред, като всички ни наслади до насита с медените слова на светите книги. Ала ние сме неуки хора: ние вярваме в това, че ти си от Бога. Ако желаеш още повече да се успокоят нашите души, с притчи ни обяснявай по ред всичко, за което те питаме. — Така си разотидоха да си отпочинат.

 

 

§ 11. Тѫржество на християнството.

 

Като се сѫбраха на другия ден, (хазарите) му казаха: Почтени мѫжо, чрез притчи и ум покажи ни вярата, която е най-добра от всички. — И философѫт им отговори:

 

Един мѫж и неговата жена били много почитани и обичани от някой-си цар. Но щом сѫгрешили, (царя) ги изгонил из земята (си). Като живели там много години, народили деца в сиромашия. Когато се сѫбирали, децата се сѫветвали, по кой пѫт пак биха се вѫзвѫрнали в пѫрвото (си) положение. Едното от тя изказало едно мнение, другото — друго, а третото пѫк — сѫвсем друго. На

 

 

26

 

кое мнение би трябало да се спрат? Не ли на най-доброто? —

 

А те му отговориха: Та защо говориш така? Всеки му се чини, че неговото мнение е по-добро от онова (на другите). Иудеите смятат, че тяхното (учение за вярата) е по-добро от онова (на другите), сарацините — сѫщо тѫй, и другите — пак тѫй. Поясни ни да разберем, кое от тези (учения) е най-доброто. — Философѫт отговори: Огѫнят изпитва златото и среброто, а човека с разум отлѫчва лѫжата от истината. Но кажете ми: от що произлезе пѫрвото падение? не ли от гледането, и от сладкия плод, и от пожелание за божественото ? — Те отговориха; Така е. — А философа каза: Ако на едного, след кото е ял мед, (и на други), след като е пил студена вода, стане лошо, и дойде един лекар и каже (на пѫрвия): Още по-много мед като изядеш, ще оздравееш, — а на онзи, който е пил студена вода, каже: Като се напиеш сѫс студена вода и застанеш гол на студа, ще оздравееш, — (и ако след това дойде) друг лекар и не каже сѫщото, а заповяда противно лекуване: (пѫрвия) да пости и вместо мед да пие горчиво, а (другия) вместо студено да, пие топло и да се грее, тогава кой от двамата по-изкусно лекува? — Всички отговориха: Който заповядва противното лекуване, защото похотната сласт тряба да се умѫртвява с горчивината на този живот, а гордостта — сѫс смирение; всяко нещо тряба с нему противното да се лекува. И ние казваме: Дѫрво, което изпѫрво ражда бодли, сетне ражда сладѫк плод. — А философа забеляза: Добре казахте. (Изпѫрво) и Христовия закон открива суровостта на божия живот, ала отпосле вѫв вечните жилища принася стократно плод. —

 

Един от тези сѫветници, който познаваше добре сарацинската злоба, попита философа: Гостенино, кажи ми, защо вие не почитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа, казвайки: „Велик пророк се е родил от девица, Мойсеева сестра, мѫртви е вѫзкресявал и всякакви рани е лекувал с величава. сила." [44] — Философа му отговори:

 

 

27

 

Нека кагана двама ни отсѫди. Но я кажи: ако Мохамед е пророк, как ще вярваме на Даниила? А пѫк този рече: До Христа всяко видение и пророчество ще престане. Че (Мохамед) как може да бѫде пророк, щом като се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, то ще отфѫрлим Даниила.

 

— Мнозина от тях забелязаха: Каквото е говорил Даниил, говорил го е чрез божия дух. А за Мохамеда всички знаем, че е лѫжец и пагубник на общото спасение; най-хубавите си лѫжовни учения е измислил за зло и срамотия. — А пѫрвия между тях сѫветник каза на сарацинските приятели: С божията помощ този гостенин свали на земята всичката еврейска гордост, а вашата зафѫрди зад реката, защото е скверна. А пѫк кѫм всички каза : Както Бог е дал на християнския цар сѫвѫршена мѫдрост и власт над всичките народи, така той е дал у тези народи и (сѫвѫршена) вяра, и без нея никой не може да прекара вечен живот. Богу слава во веки! — Амин! — отвѫрнаха всички. (Тогава), просѫлзен, философа се обѫрна кѫм всички:

 

Братя, отци, приятели и чеда! Ето, Бог даде разбиране и достоен отговор на всичко; ако ли има още някой, който да се противи, нека дойде да оборва или да бѫде оборен. Който е сѫгласен с това, нека се покрѫсти в името на Св. Троица, а който неще — аз сѫвсем не сѫм виновен за това, ала той ще види (истината) в сѫдния ден, когато Ветхия по дни седне да сѫди всички народи като Бог. [45]

 

Те отвѫрнаха: Ние не сме врази на себе си и повеляваме тѫй: полека-лека, който може, нека се крѫщава доброволно, който иска — (дори) от днес; а който от вас се кланя кѫм запад, или се моли на еврейски, иди дѫржи сарацинската вяра, скоро ще приеме смѫрт от нас.

 

 И така си разотидоха радостни. От тях се покрѫстиха до 200 души, като се отказаха от поганските гадости и от незаконните женитби. А пѫк кагана написа такова писмо на царя:

 

Господарю, изпратил ни си такѫв мѫж, който ни обясни чрез слово и дедо, че християнската вяра е свята; и като разбрахме, че това е сѫщинската вяра, заповядахме да се покрѫстят самоволно, надявайки се, че и ние ще направим сѫщото. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим,

 

 

28

 

дето поискаш. —

 

Когато да изпрати философа, кагана започна да му дава много дарове, ала той не ги прие, казвайки:

 

Дай ми, колкото пленени гѫрци имаш тук; за мене то е по-хубаво от всички дарове. — Като ги сѫбраха до 200 души, дадоха му ги. И радостно пое той своя пѫт.

 

 

§ 12. Между фулския народ.

 

Ког то стигнаха до безводни пусги места, (Константин и неговите сѫпѫтници) не можаха да понасят жаждата. Намериха в (едно) мочурище малко вода, ала не можаха да пият от нея, понеже беше (горчива) като злѫч. След като всички се разпрѫснаха да дирят вода, (философа) каза на брата си Методия: Вече не мога да тѫрпя да жадувам, я гребни от тази вода! Този, който някога превѫрна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще утеши и нас двама ни. — Като гребнаха, двамата я намериха студена и сладка като медовина. И след като пиха, прославиха Бога, който извѫрши това на своите раби. Когато вечеряха с архиепископа в Херсон, философа му рече: Благослови ме, отче, както баща ми би ме благословил! — Когато някои го запитаха насаме, защо направи това, философѫт отговори: Наистина утре ще ни остави и ще отиде при Господа. — Така и стана — пророчеството му се сбѫдна.

 

У фулското племе имаше голям дѫб, сраснат с череша, под който извѫршваха треби; наричаха го с името Александѫр; на женския пол не позволяваха да пристѫпи при него, ни при требите в негова чест. Като чу за него, философа не се помая да не се потруди за тези (хора) и, като застана между тях, каза им:

 

Елините са отишли в вечната мѫка, задето като на Бога се кланяха на небето и на земята, такова велико и добро творение, ами как ще се избавите от вечният огѫн вие, които се кланяте на дѫрво, най-простата вещ, което е приготвено за огѫн? —

 

Те му отговориха : Не от сега сме започнали да вѫршим това, а сме го наследили от нашите бащи; дѫбѫт изпѫлнява всичките ни молби, а най вече той изпраща много дѫжд. И как ще извѫршим това (— да изгорим

 

 

29

 

дѫба), което никой от нас не е дрѫзнал да извѫрши? Ако някой би дрѫзнал да извѫрши това, смѫрт ще го сполети, а ние не ще видим дѫжд до край. — А философа им каза:

 

Че Бог говори в Писанието за вас, а вие защо се отмятате него? От името на Господа Исаия велегласно говори: „Ида да сѫбера всичките народи и езици; и те ще дойдат и ще видят славата ми, и ще туря знамение между тях, и спасените от тях ще изпратя у народите — в Тарсис, Фул, Луд, Мосох, Туван и Елада и в далечните острови, които не са чули името ми; и ще проповядват славата ми между народите, говори Господ вседержител." [46] И пак: „Ето, аз ще изпрат много рибари и ловци, и ще ви изловят из хѫлмовете и из скалите." [47] Братя, познайте Бога, който ви е сѫтворил. Ето Евангелието на новия божи завет, в който сте се крѫстили.

 

След като ги придума така сѫс сладка реч, заповяда им да отсекат дѫрвото и да го изгорят. Старейшината им се поклони, приближи се до Евангелието и го целуна; и всички така (направиха). Като взеха от философа бели свещи, пеейки, отидоха при дѫрвото. Философа пое секирата и като удари (дѫрвото) 33 пѫти, заповяда на всички да го секат, да го изкоренят и изгорят. Още в сѫщата нощ Бог изпрати дѫжд, и с голяма радост прославиха Бога, а Бог се зарадва много на това.

 

 

§ 13. Врѫщане в Цариград. — Соломоновата чаша.

 

Философѫт отиде в Цариград. И след като виде царя, седейки в цѫрквата на светите апостоли живееше безмѫлвно, молейки се Богу. В Св. София имаше чаша от скѫпоцен камѫк, Соломоново изделие, вѫрху която е еврейски и самарянски букви бяха написани стихове, що никой не можеще нито да прочете, нито да разясни. Като взе чашата, философа ги прочете и разясни. Пѫрвия стих беше тѫй: Чашо моя, чашо моя, предсказвай, докато звездата (изгрее)! За питие бѫди на Господа Пѫрвенец, който бди нощя! — След него вторият: От друго дѫрво направена за вкусване Господне; с радост пий и се опий, и

 

 

30

 

извикай: алилуия! — След него третият: Ето князѫт; и целия сѫбор ще види неговата слава, и цар Давид сред него. — А след него написано числото: 909°. — Като пресметна по-точно, философа намери, че от дванадесетата година от Соломоновото царуване до рождението на Христа (има) 909 години. А това беше пророчество за Христа.

 

 

§ 14. Моравските пратеници в Цариград. — Изнамиране на славянската азбука.

 

Когато философа се радваше в Бога, пак пристигна нова вест и (му се откри) работа не по-малка от пѫрвата. Подучен от Бога, моравския княз Ростилав се посѫветва сѫс своите (подвластни) князе и е моравците и изпрати (пратеници) до царя Михаила, говорейки: За нашите хора, които се отказаха от поганството и приеха християнството, ние нямаме такѫв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такѫв епископ и учител. От вас по вси страни винаги изхожда добѫр закон. — Като свика сѫвет, царя призова Константина философ и го накара да изслуша тази молба. И (му) рече: Философе, зная, че си много уморен, но ти тряба та отидеш там; освен тебе други никой не може да свѫрши тази работа. — А философѫт отговори: Макар и да сѫм телесно уморен и болен, с радост ще отида там, ако имат букви в своя език. — Царя му каза: Дядо ми, и баща ми, и много други, които са дирили (да узнаят) това, не са го открили, та как аз мога това да открия? — А философа забеляза: Че вѫрху вода кой може да напише беседа, без да бѫде наречен еретик? — Царя пѫк му отговори заедно с уйка си Варда: Ако ти поискаш това, то може да ти го даде Бог, който дава и на всички, които просят без двоумение, и отваря на онези, които похлопат. [48] — Като си отиде, по предишния (си) обичай философа се предаде на молитва и с други сподвижници. Понеже се вслушва в молитвите на своите раби, Бог веднага му се яви; и тутакси сѫстави буквите и започна да пише

 

 

31

 

евангелската беседа: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог," [49] и т. н.

 

Царя се зарадва и сѫс сѫветниците си прослави Бога. И изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова писмо:

 

Бог, който заповядва всекиму „да дойде до познание на истината” [50] и да се домогне до по-голям чин (на нравствено сѫвѫршенство), като виде твоята вяра и подвиг, и сега, в наши години, направи (такова нещо), като яви буквите вѫв вашият език, каквото (нещо) по-рано не е било, освен в най-старо време, та и вие да се причислите кѫм великите народи, които славят Бога на свой език. И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мѫж почетен и благочестив, много учен и философ. И приеми този дар, по-добѫр и по-почтен повече от всяко злато и сребро, и от скѫпоцен камѫк, и от нетрайното богатство. Стани с него да утвѫрдиш бѫрзо работата и от все сѫрце да подириш Бога; ала и общото спасение не пренебрегвай, но подтикни всички да не се ленят, а да поемат истинския пѫт, та (тогаз) и ти, с подвига си след като си ги научил да познават Бога, да получиш вместо него наградата си и в този и в бѫдащия век за всички онези души, които ще повярват в нашия Бог Христос: от сега и до край като оставиш на идещите поколения своя помен, подобно на великия цар Константин.

 

 

§ 15. Братята в Моравия. — На пѫт за Рим.

 

Когато пристигна (философа) в Моравия, Ростислав го прие с голяма чест, сѫбра ученици и (му) ги предаде да ги учи. В кратко време като преведе целия цѫрковен чин, запозна ги с утринната, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията. И, според предсказанието на пророка, ушите на глухите се отвориха да чуят евангелското слово, а езика на гѫгнивите стана ясен. [51] На това Бог се зарадва, а дявола се посрами. Когато се ширеше Божието учение, още от начало злия завистник, проклетия дявол, не тѫрпе това добро, а, като влезе в своите сѫсѫди, започна да подбужда мнозина, говорейки им: По този начин не се слави Бог, защото, ако това беше угодно

 

 

32

 

нему, той не би ли могѫл да направи, щото още от начало и те (т. е. словените) да славят Бога, пишейки с букви своите беседи ? А пак той е избрал само три езика: еврейски, грѫцки и латински, чрез които тряба да се прославя Бог. — Които говореха това, бяха латински сѫмишленици: архиереи, иереи и ученици. След като се бори с тях, както Давид с инородците, и ги победи с (помощта на) евангелското слово, нарече ги триезичници и пилатовци, защото Пилат беше написал надписа вѫрху Господния крѫст на тези три езика. И не само това единствено говореха, а проповядваха и друго безчестие, като казваха, че под земята живеят хора с големи глави; че всяка гад е творение на дявола; че ако някой убие змия, чрез това ще се избави от девет гряха; че ако някой убие някого, три месеца да пие от дѫрвена чаша, без да се докосва до стѫклена; освен това, те не пазеха да не се извѫршват жертвоприношения според някогашния (езически) обичай и да не се извѫршват нечестни женитби. Всички тези (заблуди) като изсече като трѫне, философа ги подпали сѫс словесния огѫн, говорейки, както пророка бе казал по този (вѫпрос):

 

„Принеси Богу жертва на хвала и отдай на Вишния своите обети. [52] Жената на младостта си не напущай, защото, ако я напуснеш, след като си я вѫзненавидел, нечестие ще покрие твоята похот, казва Господ вседержител. [53] (Затова) внимавайте в духа си и никой от вас да не оставя жената на младостта си. А направихте онова, що аз ненавидех; защото Бог стана свидетел между тебе и жената на младостта ти, която ти остави; и тя е твоя другарка и жена на завета ти." [54]. — И в Евангелието Господ казва: „Чухте, че е речено на древните: не прелюбодействувай! Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече той е прелюбодействувал в сѫрцето си с нея." [55] — И пак: „Казвам ви: който си напусне жената, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува." [56] — И апостола рече: „Което Бог е сѫчетал, човек да го не разлѫчи.” [57]

 

 

33

 

Като навѫрши 40 месеца в Моравия, (философѫт) отиде (в Рим) да освети учениците си. Когато отиваше той, панонския княз Коцел го прие и, обхванат от силна любов да изучи словенските книги, предаде му до 50 ученика да се учат на тях. И като му отдаде голяма почет, изпрати го нататѫк. Понеже проповядваше евангелското учение даром, (философа) не взе нито от Ростислава, нито от Коцеля ни злато, ни сребро, ни друго нещо; ала от двамата измоли само 900 пленици и ги отпусна.

 

 

§ 16. Прение с триезичниците вѫв Венеция.

 

Когато философа беше вѫв Венеция, епископй, попове и черноризци налетяха вѫрху него като врани врѫз сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки: Човече, кажи ни, защо сега си сѫздал книги на словените и ги поучаваш, щом като те(книгите) не са открити от никого от по-рано, нито от апостолите, нито от римския папа, нито от Григория Богослов, нито от Иеронима, нито от Августина ? Ние знаем само три езика, чрез които трябва да се слави Бог в книгите : еврейският, елинският и латинския. — Философѫт им отговори:

 

Бог не изпраща ли дѫжд еднакво за всички? Сѫщо тѫй и слѫнцето не свети ли на всички? [58] И не дишаме ли еднакво всички вѫздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бѫдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога ли смятате за безсилен, та не може да направи (и другите да се просветят) или го смятате за завистник, та не желае това? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога всеки на свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. Ако ли не искате да разберете от тия (примери), поне от Писанието познайте Бога. Давид се провиква: „Пейте Господу, всичка земля, пейте Господу песен нова." [59] И пак: „Вѫзкликнете Господу, всичка земля, пейте и радвайте се, и вѫзпейте." [60] А другаде: „Всичката земя да ти се поклони и да те вѫзпее, и да вѫзпее твоето

 

 

34

 

то име, Вишний." [61] И пак: „Хвалете Бога, всичкй народи, похвалете го, всички люди, и всяко дихание да хвали Господа." [62] В Евангелието пѫк се казва: „Колкото от тях го приеха, даде им власт да бѫдат божии чеда." [63] И пак в сѫщото: „Не се моля само за тях, но и за онези, които ще повярват в мене чрез тяхното слово, та да бѫдат всички едно, както ти, Отче, си в мене и аз в тебе." [64] И според Матея (Бог) рече: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всички народи, крѫщавайте ги в името на Отца, и Сина, и Св. Дух; учете ги да пазят всичко, що сѫм ви заповядал. И ето, аз сѫм с вас през всичките дни до скончанието на века, амин." [65] И според Марка (Бог) рече: „Идете по всичкия свят и проповядвайте Евангелието на всяка твар; който повярва и се крѫсти, ще бѫде спасен, а който не повярва, ще бѫде осѫден. Онези, които повярват, ще бѫдат последвани от тези знамения: с моето име бесове ще изпжждат, и нови езици ще говорят." [66] И кѫм вас, законоучителите, казва: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, дето затваряте царството небесно пред человеците; защото вие не влязвате, та не оставяте да влязат в него, които искат да влязат." [67] И пак: „Горко вам, законници, защото взехте ключа на знанието, и сами не влязохте, та и забранихте на тези, които искаха да влязат." [68] А кѫм коринтяните Павел рече: „Искам вие всички да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от тогози, който говори езици, освен ако не тѫлкува, за да приеме и цѫрквата поука. И сега, братя, ако дойда при вас и говоря (незнайни) езици, какво ще ви ползувам, ако ви не говоря с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение? И вѫздушните (неща), които издават глас — свирка или гусла, ако по свирнята не издават различие, то как ще се познае, кога се свири сѫс свирки и, кога се свири с гусли? Защото, ако трѫбата би издала неопределен глас, кой ще се приготви за бой? Така и вие, ако с езика си не дадете разумни слова, как ще се познае това, което говорите? Защото на вятѫр ще говорите. Сѫщо толкоз

 

 

35

 

вида гласове се случват на света, и ни един от тях не е без значение: ако не позная значението на гласа, ще бѫда чужденец за този, който ми говори; и този, който говори — за мене чужденец. Така и вие, понеже сте ревнители на духовните (дарования), старайте се да се преумножат у вас за назидание на цѫрквата. Затова, който говори с език (незнаен), нека се моли (за дарбата и) да тѫлкува. Защото ако се моли по език (незнаен), духа ми се моли, а ума ми остава безплоден. И тѫй, що е? Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, ще пея и с ума си. Ако словословиш с духа си, онзи, който заема мястото на простака, как ще рече на твоята молба „амин”, щом не знае, що говориш? Защото ти благодариш добре, но другия, (който е неразумен), не се поучава. Благодаря на моя Бог, че от всички ви повече езици говоря; но в цѫрква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да поуча и други, нежели десетки хиляди думи с език (незнаен). Братя, не бивайте деца по ум, но по злоба, а по ум бѫдете сѫвѫршени. В закона е писано: с други езици и с други устни ще говоря на този народ, и нито така ще ме послушат, казва Господ. Затова езиците са белег не за тези, които вярват, но за тези, които не вярват; а пророчеството е не за тези, които не вярват, а за тези, които вярват. И тѫй, ако се сѫбере всичката цѫрква наедно и всичките заговорят по (незнайни) езици, и влязат някои простаци или неверующи, не ще ли рекат, че сте полудели? Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой простак или неверуещ, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва, и тайните на сѫрцето му стават явни; и тѫй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас. И тѫй, братя, що има? Когато се сѫбирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, тѫлкование има: всичко да бива за поука. Ако ли някой говори с език (незнаен), (да говорят) по двама или най-много по трима, и наред, а един да тѫлкува. Ако ли нема тѫлкувател, да мѫлчи в цѫрква и да говори на себе си и Богу. А пророците да говорят

 

 

36

 

двама или трима, а другите да разсѫждават; ако ли някому, който седи, дойде откровение, пѫрвия да млѫкне. Защото един след други всички можете да пророчествувате, всички да се научават и утешават. И пророческите духове се покоряват на пророците: защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както по всичките цѫркви на светците. Жените ви да мѫлчат в цѫрквите, защото не им е повелено да говорят, но да се покоряват, както и закона казва; ако ли искат да научат нещо, да питат мѫжете си у дома, защото е срамотно на жени да говорят в цѫрква. Словото божие от вас ли излезе? Или е достигнало само до вас? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповеди Господни. Но ако някой не разумява, да не разумява! Затова, братя, имайте ревност да пророчествувате, и не забранявайте да говорят езици. Всичко да бива благообразно и редовно." [69] И другаде говори: „И всеки език да изповядва, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца, амин.” [70] — С тези и с още много други думи (философа) ги посрами, остави ги и си замина.

 

 

§ 17. Тѫржествен прием в Рим.

 

Като узна за философа, римския папа изпрати за него. А когато той дойде в Рим, самия папа Адриян с всички граждани, носейки свещи, излезе да посрещне него, който носеше и мощите на св. Климента, мѫченик и папа римски. И тутакси Бог извѫрши преславни чудеса тук: излекува разслабен човек, и много други се излекуваха от различни недѫзи; така сѫщо и плениците, които се обѫрнаха кѫм Христа и св. Климента, се избавиха от онези, които ги бяха пленили. Като прие словенските книги, папата ги освети и положи в цѫрквата на св. Мария, която се нарича Фотида, и извѫршиха над тях света служба. След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят словенските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на словенски език служба в цѫрквата на свети апостол Петѫр. А на другия ден служиха в цѫрквата на

 

 

37

 

св. Петронила, а на третия ден служиха в цѫрквата на св. Андрея, а от там пѫк в цѫрквата на великия вселенски учител, апостол Павел. И цялата нощ служиха, славословейки на словенски, а на утре пѫк отслужиха служба над неговия свет гроб, имайки на помощ епископа Арсения, който беше един от седемтех епископи, и библиотекаря Анастасия. А философа сѫс своите ученици не спираше да вѫздава Богу достойна хвала за това. А римляните постоянно прииждаха при него и го разпитваха за всичко, и два и три пѫти получаваха разяснение от него. Някой-си евреин пѫк, който сѫщо така идваше, се препираше с него и веднаж му каза: Според изчислението на годините, още не е дошѫл Христос, за когото говорят пророците, че щял да се роди от девица. След като пресметна годините от Адама по родове, философа подробно му доказа, че е дошѫл (Христос) и (пресметна дори), колко години има от тогава до сега. И след като го вразуми, отпусна го.

 

 

§ 18. Смѫрт и погребение на Кирила в Рим.

 

Много трудове сполетяха философа, та заболе. И когато понасяше болестта много дни, веднаж, след като виде божие явление, той почна да пее така: Духа ми се вѫзвиси и сѫрцето ми се вѫзрадва за тези, които ми казаха: Да влезем в Господния дом! — И като се облече в почестни дрехи, така прекара целия този ден, радвайки се и говорейки: От сега аз вече не сѫм служител нито на царя, нито никому другиму на земята, а само на Бога вседержител: не бях, бидох и сѫм во веки, амин. — На утрешния ден се облече в свет монашески образ, и, като прибави кѫм светлината светлина, нарече си име Кирил. И в този (сѫвѫршен монашески) образ прекара 50 дни. А когато наближи часа да приеме покой и да се представи вѫв вечните жилища, след като повдигна рѫце кѫм Бога, помоли се сѫс сѫлзи (на очи), говорейки така:

 

Господи, Боже мой, който си сѫздал всички ангелски чинове и безплѫтни сили; който си разперил небето и основял земята, и всичко, що сѫществува, си привел от небитие в битие; който винаги слушаш онези,

 

 

38

 

които изпѫлняват волята ти и се боят от тебе и спазват заповедите ти, чуй моята молитва и запази верното си стадо, при което беше оставил на служба мене, неспособният и недостоен твой раб! Избави го от безбожната и поганска злоба на тези, които те хулят, и погуби триезичната ерес, и направи много да порастне цѫрквата ти, и обедини всички в единодушие, и сѫздай изредни хора, които да мислят еднакво за твоята истинска вяра и право изповедание, и вдѫхни в сѫрцата им словото от усиновението си! Ако си приел нас, недостойните за проповядване на Евангелието на твоя Христос, които залягаме в добри дела, и които вѫршим угодното на тебе — твой дар е. Които ми беше предал, като твои, предавам (ги пак) на тебе: вкарай ги в ред с крепката си десница и ги покрий с покрова на крилете си, та всички да хвалят и славят името на тебе — на Отца, и Сина, и Св. Дух, амин! — Целуна всички сѫс светото целувание и рече: Благословен (да бѫде) Бог, който не ни даде за лов на зѫбите на нашите невидими врази, а сѫкруши тяхната мрежа, и ни избави от загинване! —

 

И така почина в Господа, бидейки на 42 години, в 14. ден от месец февруарий, втори индикт, а от сѫтворението на този свят в 6377. год. (= 869).

 

И папата заповяда на всички гѫрци, които бяха в Рим, а така сѫщо и на римляните, които бяха се стекли сѫс свещи, да пеят над него и да го сѫпроводят, както биха направили на самия папа. Това и сториха. А брат му Методий сѫобщи на папата, казвайки: Майка (ни) ни е заклела, че който от нас умре по-рано, (другия) да го пренесе в своя братски монастир и там да го погребе. — И папата заповяда да го поставят в ковчег и да заковат ковчега с железни гвоздеи. И така го дѫржа седем дни, готвейки (го) за пѫт. Обаче, римските епископи казаха на папата: Понеже Бог е довел тука тогова, който е ходил по много земи, и тук е приел душата му, като почетен мѫж нему му се пада да бѫде погребан тука. — А папата отвѫрна: Заради неговата светост и любов, след като наруших римският обичай, ще го погреба в моя гроб в цѫрквата на светият апостол Петѫр. — А Методий

 

 

39

 

му рече: Понеже мене не послушахте и не ми го дадохте, то, ако обичате, нека почива в цѫрквата на св. Климента, с когото е дошѫл и тук! — И папата заповяда така да се направи. И когато изново се сѫбраха и щяха да го проваждат с чест с целия народ, епископите казаха: Отворете ковчега да видим, да не би да е взето нещо от него! — И макар че много се мѫчиха, по божие повеление не можаха да отковат ковчега. И така с ковчега го положиха в гроба, в десната страна на олтаря в цѫрквата на св. Климента, кѫдето започнаха да стават много чудеса; римляните като видяха тия чудеса, още по-хубаво се привѫрзаха кѫм неговата светост и почит; и като нарисуваха иконата му над неговия гроб, започнаха да палят над него дене и нощя, хвалейки Бога, който прославя така (тези), които него славят. Защото нему е славата, и честта, и поклонението во веки веков. Амин.

 

 


 

Забележки кѫм Кириловото житие.

 

1. I Тимот., II, 4.

 

2. Иоан, X, 27—28.

 

3. I Коринт., IV, 16.

 

4. Притчи, VI, 20, 23; VII, 4; премѫдр. VII, 29.

 

5. Премѫдрости, IX, 1—2, 4—5; псалом CXV, 7.

 

6. Изход, XX, 4.

 

7. Исаия, LIII, 8.

 

8. Алкоран, сура XIX, 17.

 

9. Лука, VI, 27—29; Матей, V, 44.

 

10. Лука, VI, 28.

 

11. Йоан, XV, 13.

 

12. Марко, XVI, 18.

 

13. Псалом XXXIII, 16.

 

14. Исаия, XLIII, 12, 16.

 

15. Битие, IX, 9.

 

16. Битие, IX, 3—6.

 

17. Битие, XVII, 7, 13.

 

18. Иеремия, XI, 2—3.

 

19. Иеремия, XXXI, 31—33.

 

20. Иеремия, VI, 16—18.

 

21. Иеремия, VI, 19.

 

22. Малахия, I, 10—11.

 

23. Второзак., XI, 22—24.

 

24. Захария, IX, 9.

 

25. Захария, IX, 10.

 

26. Битие, XLIX, 10.

 

27. Даниил, II, 40, 44; IX, 25—27.

 

28. Даниил, II, 34, 35.

 

29. Даниил, II, 44.

 

30. Исаия, LXV, 15—16.

 

31. Исаия, VII, 14; Мат., I, 23.

 

32. Михей, V, 2—3; Матей, II, 16.

 

33. Иеремия, XXX, 6...

 

34. Иоан, LXVI, 7.

 

35. Битие, IX, 26.

 

36. Битие, IX, 27.

 

37. Псалом XL, 9.

 

38. Битие, Ж, 12.

 

39. Изход, XXXVI,

 

40. II Паралипоменон, 5.

 

41. Второзак., XIV, 7—8.

 

42. Битие, IX, 3; Тит., 1, 15.

 

43. Второзак., XXXII, 15; Изход, XXXII, 6.

 

44. Алкоран, сура III, 35; XIX, 27; III, 48.

 

45. Даниил, VII, 9—10.

 

46. Исаия, LXVI, 19—20.

 

47. Иеремия, XVI, 16.

 

48. Лука, XI, 9.

 

49. Иоан, I, 1.

 

50. I Тимот., II, 4.

 

51. Исаия, XXXV, 5; XXXII, 4.

 

52. Псалом XLIX, 14.

 

53. Малахия, II, 15—16.

 

54. Малахия, II, 14.

 

55. Матей, V, 27—28:

 

56. Матей, V, 31—32.

 

57. Матей, XIX, 6.

 

58. Матей, V, 45.

 

59. Псалом XCV, 1.

 

60. Псалом XCVII, 4.

 

61. Псалом LXV, 4.

 

62. Псалом CXVI, 1; CL, 6.

 

63. Иоан, I, 12.

 

64. Иоан, XVII, 20—21.

 

65. Матей, XXVIII, 18—20.

 

66. Марко, XVI, 15—17.

 

67. Матей, XXIII, 13.

 

68. Лука, XI, 52.

 

69. I Коринт., XIV, 5—40.

 

70. Филип., II, 11.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]