ЗА ОДИСЕЯТА ОКОЛО РЪКОПИСА НА ТАЗИ КНИГА
(ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ)
Преди двадесетина години директорът на издателство "Народна младеж" ми предложи да напиша научно-популярна книга за Кирил и Методий. Популяризаторският жанр ми е чужд - никога не съм обяснявал каквото и да е на някого, но приех предложението, защото отдавна исках да изясня някои неща на себе си във връзка с Моравската мисия на светите братя.
Захващам се да пиша само ако ми замирише на лъжа. Така стана и този път. В множеството публикации за Моравската мисия на Кирил и Методий надуших наслоявани с години заблуди и неразгадани тайни. Пишех, за да се отстранят лъжите около най-важния период в живота на славянските първоучители.
Публикациите на Имре Боба u на Петер Пюшпьоки Надь насочиха вниманието ми към автентичните документи от IX в., свързани с моравците. Тъй като Великата Моравия на Светополк се срути под ударите на племенния съюз на маджарите, завладяващи Карпатския басейн в края на IX в., почти всички латински, гръцки и арабски извори за събитията от онова време са издадени на унгарски език.
Така работата ми бе значително облекчена. Просто тръгнах като след жътва - подир историците ни, и събирайки разпилените класове, ги връзвах в един сноп. Събраните автентични документи от IX-X в. ме убедиха, че през IX в. е
211
имало две Моравии, а Моравската мисия на св. св. Кирил и Методий е била в областта на българската (по-голямата или Велика) Моравия, сред българските славяни (абодрити, тимокчани, браничевци). Едва след смъртта на Константин-Кирил, Методий попада в северната, Малка Моравия. През 873 г. Светополк, тръгвайки от Южната, Българска Моравия в междуречието на Дунав и Тиса, стига до Северната Моравия (разположена на територията на днешна Словакия) и обединява двете области в обща държавна формация. Този факт обяснява и дейността на Методий в Северна Моравия след 873 г.
Предадох ръкописа на книгата ми "Империум Кристианум и славянските апостоли" на издателство "Народна младеж". Ала директорът на въпросното издателство щом разбра, че не съм включил негови стихотворения в подготвената от мен антология на съвременна българска поезия, захвърли ръкописа ми. Шест години дори не направи предложение да бъде включен в плановете на издателството. А веднъж този директор ми обясни: "Петер, ти много си направил за България, но за мен нищо не си направил, затова ще почакаш..."
Взех си ръкописа и го занесох в Издателството на Отечествения фронт, откъдето го изтеглих през 1989 г., когато издателството фалира. Съкратих и промених структурата на ръкописа, като използвах новоизлезли студии и научни съобщения; включих и най-необходимия научен апарат, за да предложа книгата на издателството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Естествено жанрът, структурата и
212
стилът на една книга е трудно да отговарят на изискванията на три различно профилирани издателства. В моя "кентавър " цитатите са не на латински, гръцки или арабски език, а от унгарски преводи на изворите или от текстове в български христоматии, които съм имал под ръка в Будапеща.
Издателството на моята Alma mater не заради това обаче остави ръкописа ми да "зрее " години, а защото твърде много хора са били заинтересувани той да не получи публичност.
Разбирам, че написаното може да е неприемливо за онези, чиито произведения преповтарят традиционното — изградено върху незачитането на автентичните извори, погрешно схващане за Моравия. В светлината на разкритите и анализирани в настоящата книга, премълчавани или непознати исторически документи от IX-X в. идеите на "непоклатимите" традиционалисти може да деградират във фикция. Но това нека си остане грижа за последните...
Ако камъчето, което, благодарение на ИК "Огледало ", сега хвърлям с двадесетгодишно закъснение в застоялата вода на предубеденостите около Моравската мисия предизвика научно оживление, значи съм постигнал целта си.
Щастлив съм, че времето ме настига!
Петер Юхас
22 май, 2000 г.
София