ПРЕДГОВОР
проф. Любомир Панайотов
 

Христо Силянов, известен български поет и публицист, е и един от най-авторитетните и задълбочени изследователи на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Извънредно талантлив, със солидно образование, той едновременно с това е активен участник в революционните борби, организирани и ръководени от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Всичко това му позволява да създаде творчество с голямо и трайно значение, извънредно разнообразно по своя характер. И поезията му, притежаваща несъмнена художествена стойност, и спомените му, написани живо и колоритно, и научните му трудове, задълбочени и прецизни, са посветени изцяло на дълголетната и славна борба, която българското население от Македония и Одринско води срещу чуждото иго, борба, изпълнена с напрежение и героизъм, с безбройни примери на саможертва в името на светлия идеал.

Въпросът за Македония и Одринско е труден и сложен и се отнася преди всичко до съдбата на българите в тези области. Той възниква след 1878 г., когато на Берлинския конгрес по волята на западните противници на Русия територията на възстановената в резултат на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) българска държава е разпокъсана, а Македония и Одринско остават под властта на Османската империя. Дотогава двете области съставляват част от общия въпрос за освобождение на българския народ от чуждото духовно и политическо иго. Неговата сложност и трудност се обуславя от обстоятелството, че върху борбата на българското население, останало под османска власт, упражняват непрекъснато влияние различни външни и вътрешни фактори, като политиката на Високата порта, съперничеството на великите сили на Балканите, териториалните аспирации на балканските монархии и т. н. При такива тежки условия българското население от Македония и Одринско, откъснато от народа в Княжество България, организира героична и продължителна съпротива срещу чуждите поробители, следвайки заветите от епохата на българското национално възраждане. Начело на освободителното движение в Христо Иванов Силянов двете области застава вътрешната организация. Историята на това движение, в което Христо Силянов е непосредствен участник, а по-късно негов пръв задълбочен историограф, е светла страница от българската историческа летопис.

Христо Иванов Силянов е роден на 24 май 1880 г. в Цариград, а умира в София на 26 септември 1939 г. Баща му е българин от Охрид, преселен отрано в столицата на Османската империя. Той умира твърде млад и синът отрасва под грижите на чичо си. След като завършва начално образование в родния си град, младият Христо продължава да учи в Солун, после се прехвърля в Битоля, където завършва класическа гимназия. За известно време той учителствува в Македония, първоначално в Прилеп, а след това в Леринско до момента, когато преминава в нелегалност. Висшето си образование по история получава в София, след което специализира в Швейцария.

Към вътрешната организация Хр. Силянов се присъединява още като ученик в Битолската гимназия. Тук преподавател е Дамян Груев, инициатор за създаване на организацията и един от нейните най-видни ръководни дейци. Благотворното му влияние изпитват всички напредничави и родолюбиви учители и ученици. През 1901 г. Груев попада в затвора, но посятото от него семе намира благодатна почва. Бившите му ученици следват начертания от него път и като апостоли, войводи, четници служат всеотдайно на освободителното дело.

Не случайно Христо Силянов започва трудното си поприще на революционер като учител. Преподаватели в българските училища в Македония и Одринско са почти всички видни дейци на организацията. Като учители те имали възможност по-дълго време да работят легално и да разширяват връзките си с местното население. Освен това, доколкото отделя средства за училищата във вилаетите на Европейска Турция, българската държава оказва косвено материална подкрепа на дейците на вътрешната организация, избягвайки по този начин упреците, че подстрекава към размирици в империята. Учители за различни срокове от време са били Гоце Делчев, Дамян Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Михаил Герджиков и много други.

Христо Силянов престоява в Прилеп около една година, след което се прехвърля в Леринско и Костурско. Тук той постъпва в четата на Марко Лерински и изпълнява отговорни задачи по закупуване на оръжие за организацията от Гърция. В спомените си е обрисувал с възхищение и любов местните бойни ръководители — Марко Лерински, Васил Чакаларов, Пандо Кляшев и др. С четата на М. Лерински придружава Гоце Делчев в обиколката, която апостолът прави в Югозападна Македония в качеството си на главен ревизор на четите, т. е. главнокомандуващ на въоръжените сили на организацията. На него Силянов посвещава свои стихотворения, в които разкрива огромното му обаяние. Характеристиката, която дава за Г. Делчев, допълва писаното от П. К. Яворов и другите му съратници.

Поради заболяване Хр. Силянов е принуден да замине за София и след излекуването си отново се поставя на разположение на организацията. В столицата на княжеството взема живо участие в разискванията около решението на Солунския конгрес за въоръжено въстание през 1903 г. Без да бъде привърженик на лявото течение в организацията, той споделя скептицизма на Гоце Делчев относно целесъобразността на това решение. Повечето от ръководните дейци на движението преценяват, че подготовката на такава важна с последствията си акция не е достатъчна и че вътрешната и международната обстановка не са много благоприятни.

По време на Илинденско-Преображенското въстание Хр. Силянов се намира в Одринско. Той е един от дейците, които осъществяват единството в целите, методите и средствата на революционната борба в двете поробени области. Присъединява се към четата на Михаил Герджиков и взема участие в конгреса на Одрински революционен окръг, състоял се в Странджа, в местността Петрова нива. Заедно с Анастас Разбойников е избран за секретар на конгреса, който набелязва мерки за засилване подготовката за въстание, изработва план за въстаническите действия и избира Главно ръководно боево тяло. То съсредоточава в ръцете си върховната революционна власт в Одринско и обединява в себе си военното и политическото ръководство на въоръжените сили на организацията в окръга. На него е предоставено правото да определи датата на въстанието.

В изпълнение на конгресните решения въстаническите действия в Одрински революционен окръг избухват на празника Преображение (6/19 август 1903 г.). Христо Силянов е в четата на Михаил Герджиков, която заема градчетата Василико (дн. Мичурин) и Ахтопол. Участието си в събитията, разиграли се в Странджа през славната 1903 г., е отразил в интересно и живо написаните си спомени.

След поражението на въстанието Силянов се оттегля в България, като продължава активно да работи в полза на освободителното дело. През 1908 г. е привлечен като допълнителен член на задграничното представителство на ЦК на ВМОРО. Неговите разбирания, отразени в изданията на организацията, са пропити със стремежа да се запази нейното единство. В спора между лявото и дясното течение в освободителното движение поддържа центристки разбирания с тенденции на симпатии към дейците на десницата.

Когато избухва Балканската война (1912-1913 г.), Силянов е отново с пушка в ръка и застава начело на чета на организацията, която прониква дълбоко в тила на противника, озовавайки се в Костурско, където преди години е направил първите си стъпки като четник. По време на войната много българи от Македония и Одринско, повече от 30 хиляди души, живеещи в България, са мобилизирани в българската армия, а други, които нямали мобилизационно назначение, влизат като доброволци в редовете на македоно-одринското опълчение, което възлиза на 14 670 бойци и офицери. На българска страна участвуват четите и милицията на ВМОРО, които действуват в тила на противника. Формирани били 91 чети с 2174 души. Македоно-одринското опълчение, както и милицията и четите на организацията се сражават на българска страна както срещу турците по време на Първата балканска война, така и по-късно през Втората балканска, или Междусъюзническа война (1913 г.), срещу бившите съюзници на България — Сърбия и Гърция.

Наред с дейността си в освободителното македоно-одринско движение Христо Силянов се откроява като талантлив и крайно активен публицист. Той сътрудничи или участвува в редакциите на вестниците и списанията, които издава организацията или са близки по своето направление до нейните разбирания. Тогава се появяват и откъси от неговите спомени. Вестниците „Революционен лист” и „Илинден” поместват негови статии, посветени на стратегията и тактиката на движението.

През 1904 г. Христо Силянов съвместно с Александър Кипров поставя основите на хумористичния вестник „Българан”, придобил голяма популярност сред българската общественост. Този вестник е едно от най-сполучливите хумористични издания през епохата, направило огромно впечатление на съвременниците.

През различно време Силянов е редактор на в. „Илинден”, в. „Ден”, сп. „Сила” и други издания. В продължение на 5 години урежда сп. „Сила”, където дава път на редица млади поети, поместили първите си произведения и разкрили големите си възможности.

Христо Силянов е избран за председател на дружеството на софийските журналисти и дълги години е подпредседател на Македонския научен институт. Той е автор на две стихосбирки с революционна тематика — „Тъгите на роба” (1903 г., заедно с Вл. Ковачев) и „Стихове” (1906 г.). Участието си в освободителните борби на Македония и Одринско е описал в спомените си: „Писма и изповеди на един четник”, „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско” и „От Витоша до Грамос”. През 1916 г. издава полемичната брошура „Сръбско-българският спор и Русия”. Написана от убеден русофил, тази книга показва, че без предварително решаване на Македонския въпрос и едно русофилско правителство не е могло да присъедини България към Съглашението през Първата световна война. През 1919 г. с псевдоним Спектатор издава брошурата „Македонската емиграция, българският национален въпрос”. „Освободителните борби на Македония”, т. 1 (1933 г.) и т. II (1943 г.), са истински шедьовър на разнообразното по характер и значително по количество негово творчество. Първият том носи подзаглавие „Илинденското въстание”, а вторият — „След Илинденското въстание” и е обнародван след смъртта на автора. Христо Силянов е замислил и събрал материали за написване и на трети том, посветен на събитията около и след Хуриета от 1908 г., но не е успял да осъществи начинанието си. Обнародваните томове обаче са самостойно обособени изследвания с голяма познавателна стойност.

Христо Силянов се нагърбва с основно проучване на македоно-одринското освободително движение по поръчение на Илинденската организация. Изборът върху него не бил случаен. Неговите съвременници ценели високо личните му качества, които оказват благотворно отражение върху неговото творчество. Поет по призвание, професионален историк и активен участник в движението — всичко това съставлява благоприятна предпоставка за успешна научна разработка на такъв сложен и труден въпрос. Изследването му е написано на жив и увлекателен език и се отличава с големи научни достойнства и преди всичко със стремеж за историческа обективност.

Първият том е изготвен въз основа на най-важните източници за националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Става дума преди всичко за „Мемоара на вътрешната организация” от 1904 г., в който се изнасят много ценни сведения за причините и развитието на революционните борби в двете области. Сведенията са събрани от ръководството на организацията непосредствено след потушаване на въстанието. Те са извлечени от докладите и съобщенията на различните комитети и дейци, взели живо участие във въоръжената борба. Друг важен източник са „Материали за историята на македонското освободително движение”, издадени от Македонския научен институт в 11 книжки, всички с изключение на последните две под редакцията на проф. Л. Милетич. Тази поредица съдържа спомени на най-видните дейци на вътрешната организация, като Дамян Груев, Гьорче Петров, д-р Христо Татарчев, Михаил Герджиков, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и други. Почти всички райони на Македония и Одринско са представени и от изнесените факти се вижда огромното влияние на организацията сред масите. Спомените разкриват изявата на ръководните дейци на организацията като български патриоти.

Освен тази поредица Христо Силянов е използувал спомени и други материали, пръснати по разните издания на Илинденската организация. Той е подпомаган от живи по онова време участници в движението, които му предоставили различни сведения, спомени и дневници, материали, твърде ценни за научното дирене, някои от които въобще необнародвани и по-късно, за съжаление изгубени за изследователя.

Най-ценен източник са обаче архивите на външното министерство. Това са преди всичко документи на българските дипломатически агенти в Цариград и търговските агенти в главните градове на Македония и Одринско. Те се отличават с богата информация за положението и борбите на българите във вилаетите. Тези тъй важни документи за първи път са ползувани за научно изследване от Христо Силянов, те не са видени от никого преди него и за дълго време са останали недостъпни за изследователите след него. Самият този факт разкрива значението и голямата научна стойност на труда на Хр. Силянов.

Друго важно достойнство на произведенията на Силянов е обстоятелството, че развитието на националноосвободителното движение в Македония и Одринско е разгледано от демократичните и прогресивните позиции на вътрешната организация. С обилен документален материал авторът разкрива отрицателната роля на Върховния комитет в освободителните борби на българите от двете области. Заедно с това осъжда и политиката на двореца и българските правителства ио отношение на македонския въпрос. Заслужава да се подчертае, че трудът на Христо Силянов е ценен източник, който недвусмислено разкрива българския характер на движението в Македония и Одринско. И това е направено не преднамерено, с нарочно подбрани материали, а се чувствува като неизбежен извод от цялото изложение.

Трудно е накратко да се изложи богатството от проблеми, които се съдържат в този труд. В първия том се обосновават причините за възникване на освободителното движение в Македония и Одринско. Авторът се спира върху поведението на европейската дипломация и решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., който наред с големите неправди върху българския народ, като го разпокъсва, дава обещания за реформи в останалите под властта на Османската империя области. Тези обещания за реформи обуславят законността на борбите, които българите от европейските вилаети на империята водят за своето освобождение. Особено значение имат чл. 23 и 62 на Берлинския договор, по силата на които Високата порта е трябвало да гарантира равноправие на вероизповеданията и да осигури такива права на не-турското население, които биха довели до политическа автономия на някои области в рамките на османската държава. Искането за автономия става основен лозунг на революционното движение в Македония и Одринско.

Христо Силянов много сполучливо е разкрил социалните причини за революционната борба на двете области. Сведенията за аграрните отношения са много ценни. Ценни са също и сведенията за административния произвол в пределите на Турция. Разбойничеството се окачествява като неизлечима язва в организма на империята.

Възникването и идеологията на организацията са тясно свързани с международната обстановка и вътрешното развитие на Османската империя. Разкрито е и движението на бежанците от Македония и Одринско в България и дейността на Върховния комитет.

Приведени са много данни за създаване на мрежата от комитети и за усилията на вътрешната организация да въоръжи населението. Македоно-одринските революционери ползуват опита на дейците на Българското възраждане, на Българския революционен централен комитет начело с Левски, Каравелов и Ботев.

Организацията оформя идейните си принципи в борбата с привържениците на Екзархията, които смятат подобно на просветителите от Възраждането, че освобождението от чуждо иго може да се постигне по мирен начин и с мирни средства, по пътя на културния напредък. Привържениците на екзархийската политика създават така нареченото Революционно братство, което се влива по-късно във вътрешната организация. Подробно е проследена и борбата срещу върховизма, без да се крият отрицателните последици от противопоставянето на двата центъра на освободителното македоно-одринско движение. Вината за взаимните борби пада върху Върховния комитет, по-точно върху течението на ген. Ив. Цончев.

Важен дял в дейността на вътрешната организация заема борбата й срещу чуждите пропаганди — гръцка, сръбска и румънска. Пропагандите са носители на разкол и поквара сред поробеното население. Освен това те служат на османските власти в борбата им срещу революционното движение.

Детайлно е проследено развитието на вътрешната организация, създаването на четническия институт, сблъскванията на четите с аскера, многобройните „афери” (така тогава били наричани провалите в нелегалната дейност), въстаническите движения от 1895 и 1902 г., решението за въстание от началото на 1903 г. и самата му подготовка. Прекрасна панорама е дадена на въстаническите действия по време на Илинденско-Преображенското въстание във всички революционни окръзи. Първият том завършва с поражението на въстанието и с оценка за неговото място в българската история. „Илинденският подвиг — подчертава Христо Силянов — е не само най-висшата точка на борческото напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода” (с. 443).

Напоследък бяха обнародвани документални сборници и изследвания, издирени са допълнителни нови архивни материали и спомени на участници в движението. Всичко това дава възможност да се попълнят допуснатите от Силянов неточности и празнини и да се хвърли допълнителна светлина върху събитията в Македония и Одринско, нуждаещи се от проучване и изясняване от позициите на марксистко-ленинското учение по националния въпрос. Осъществяването на тази задача е належащо заради огромния поток от тенденциозни антинаучни изследвания и публикации в някои страни, издавани преднамерено с антибългарска насоченост.

Вторият том е също богат на проблеми. Той е естествено продължение на първия том, макар че му отстъпва по обработка на материала и в него личи една недовършеност. Тук се дават ценни сведения за отклика от Илинденско-Преображенското въстание в България и зад граница, както и за движението, възникнало в помощ на пострадалите от османските репресии.

И във втория том Христо Силянов отделя най-голямо внимание върху развитието на революционното движение в Македония, като съвсем бегло засяга и движението в Одринско. Спира се подробно на споровете, които възникват във вътрешната организация и довеждат не само до разцепление в редовете й, но и до ожесточени взаимни борби. Привеждат се подробни сведения за общите и окръжните конгреси на организацията и се разкриват идейните схващания на отделните течения. Макар и да се стреми да изложи в спокоен тон и обективно различията, общо взето, Силянов се отнася отрицателно към идейните схващания на левицата в организацията и главната отговорност за разрива в движението хвърля върху нейните дейци. Неговите позиции се покриват с линията, следвана от в. „Илинден”, на който бил, както вече се каза, активен сътрудник. Съвсем открито се обявява против групата на серчани и Яне Сандански. В същност левицата се опитва да демократизира организацията и да запази нейната самостоятелност. По такъв начин тя следва заветите на Гоце Делчев. В нейните редици нямало единство по всички въпроси и групата на серчани допуснала погрешни стъпки в дейността си, но не може да се приеме безкритично становището на Силянов. Въпросът е много по-сложен и осветленията, дадени във втория том, подлежат на преоценка.

Значително място е отделено на реформената акция на великите сили след Илйнденско-Преображенското въстание. От приведените данни за различните договори и съглашения, както и за дейността на изпратените в Македония жандармерийски офицери се вижда ясно, че основната причина за провала на реформите се дължи на факта, че правителствата на великите сили се стремят не да разрешат македонския въпрос, като предоставят политическа автономия на Македония, а да задържат националноосвободителното движение на българското население от тази област. Одринско, както е известно, е изключено от обсега на реформите.

Просторно и с изобилие от факти във втория том се проследява разрастването на чуждите пропаганди в Македония и различните форми на дейност, които се използуват от техните представители в борбата им срещу вътрешната организация и Българската екзархия. Трябва да се каже, че по този въпрос в нашата историография липсват сериозни проучвания. Това още повече увеличава стойността на изнесения от Силянов фактически материал във втория том на забележителното му изследване.

Трудът на Христо Силянов „Освободителните борби на Македония” заема централно място сред съчиненията, посветени на историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Наред с „Български старини от Македония” на Йордан Иванов, „Македония. Етнография и статистика” на Васил Кънчов и „Материали за историята на македонското освободително движение” под редакцията на Любомир Милетич това изследване съставлява основно градиво за проучването и осветляването на събитията в останалите по силата на Берлинския договор под османска власт области. Трудовете на Йордан Иванов и Васил Кънчов, станали библиографска рядкост, бяха преиздадени от Държавно издателство „Наука и изкуство” в поредицата „Българско историческо наследство”. Поради нарасналия интерес към историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринско и системното изопачаване на историческата правда за това движение в чуждата историография се наложи в същата поредица да бъде издадено фототипно и посоченото съчинение на Христо Силянов.

И двата тома се издават фототипно, така че текстът на автора се запазва изцяло. По този начин изданието е предназначено не само за широк кръг читатели, интересуващи се от историята на националноосвободителното движение на българското население в Македония и Одринско в периода след Берлинския конгрес, но представлява улеснение при научна разработка на многобройните въпроси, които Силянов подробно е изследвал или е поставил началото на тяхното осветление. Все с цел да се улесни ползуването им двата тома на „Освободителните борби на Македония” са снабдени с показалци на личните имена и на географските и етническите имена. В показалците на личните имена се дават кратки оценъчни данни за държавници и общественици, за по-видните ръководители на ВМОРО и ВМОК и за някои отделни дейци на организацията. Селищата в показалците на географските и етническите имена на бившата Османска империя до Балканската война (1912-1913 г.) са отбелязани според тогавашните им имена и административна принадлежност по кази. В скоби се посочват местните им названия. Селищата на територията на НР България са отразени и с техните днешни имена.

проф. Любомир Панайотов
 

[Next]
[Back to Index]