Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов
Съдържание
Берлинската неправда
Уводъ ................................ 1
I. Македония и македонскиятъ въпросъ
1. Европа, Турската империя и македонскиятъ въпросъ
Членъ 23 отъ Берлинския договоръ. — Реформаторски опити въ Турция презъ XIX вѣкъ. — Гюлханскиятъ Хати-шерифъ, Хати-хумаюна и Отоманската конституция отъ 1876 г. — Европа и покровителството на християнитѣ — Борбата между Слона и Кита. — Противореформениятъ методъ на Турция. — Сѫдбата на чл. 23. — Новиятъ законъ за вилаетитѣ......... 7
2. Македония следъ Берлинския договоръ
Първиятъ въорѫженъ протестъ. — Възстания въ Кресненско и въ Разлога. — Съзаклятие въ Югозападна Македония, съ митрополитъ Натанаила начело. — Видимо примирение съ турското владичество. — Мирна просвѣтна дейность. — Екзархътъ затвърдява положението си въ Цариградъ. — Солунската гимназия и нейната роля. — Събитията отъ 1885—86 г. въ Княжеството. — Последици отъ Съединението, Сръбско-българската война и разрива съ Русия. — Руската политика въ Македония........................ 15
3. Социални предпоставки за революционна борба
Погледъ върху положението на Турция при Абдулъ Хамида. — Поразителенъ контрастъ съ новоосвободенитѣ балкански държави. — Социално робство. — Чифликчии, чифлигари и поземелни собственици — Десятъкътъ. — Пѫдарскиятъ институтъ и неговото предназначение. — Разбойничество и разбойнишки категории. — Македонска мартирология. — Турски терористически комитети. — Турскиятъ манталитетъ..... 23
II. Начало на организирана революционна борба
1. Вѫтрешната революционна организация и нейнитѣ първи стѫпки
Спасителната идея на Любенъ Каравеловъ — Дамянъ Груевъ и нейното приложение въ Македония. — Първи опити. — Революционенъ комитетъ въ Солунъ. — „Македонска революционна организация” и „Централенъ комитетъ”. — Първи комитети въ провинцията. — Пере Тошевъ и Гьорче Петровъ въ Битоля. — Ресенското събрание отъ 1894 г. — Д. Груевъ посвещава Хр. Матова. — Началенъ периодъ: клетва, десетници, вноски. — Д. Груевъ и Г. Дѣлчевъ въ Щипъ. — Щастливо съчетание. — Дѣлчевъ организира погранични пунктове и канали. — Учредителното събрание отъ 1896 г. — Решенията му. — Новиятъ обликъ на Организацията.......... 37
2. Арменската криза отъ 1895—96 г.
Затишието следъ 1880 г. — Режимътъ на Абдулъ Хамидъ. — Арменскиятъ въпросъ. — Сѫдбата на чл. 61. — Арменскитѣ революционни комитети. — Първи вълнения въ арменскитѣ вилаети. — Застѫпничеството на Англия.— Сализбури противъ Турция. — Разногласия между Силитъ. — Кланетата презъ 1896 г. — Пръстътъ на Червения султанъ. — Новитѣ реформи. — Победители и победени край Босфора........ 47
3. България и затрудненията на Турция презъ 1895—1897 г.
Македония и арменскитѣ събития. — Първиятъ македонски комитетъ въ България. — Трайко Китанчевъ. — Офицеритѣ. — Четнишко движение въ Македония. — Доспатъ и Мелникъ. — Цели на движението. — Движението и Вѫтрешната организация. — Движението като прецедентъ. — Реформената политика на Стоиловото правителство. — Нови султански реформи. — Македония и Гръцко-турската война, отъ 1897 год. — България и Гръцко-турската война — Преговори за турско-български съюзъ. — Цената на неутралитета........ 55
4. Организацията и чуждитѣ пропаганди
Българитѣ и румънското национално движение. — Съзнателнитѣ власи участвуватъ масово въ революционната борба. — Организацията и гърцизмътъ. — Революционна проповѣдь всрѣдъ гъркоманитѣ. — Застрашениятъ елинизъмъ воюва. — Българитѣ протестанти и унияти. — Сръбската пропаганда носителка на разколъ и поквара. — Турско-сръбски фронтъ. — Сърбитѣ презъ Винишката афера. — Борбата въ Куманово.— Екзекуции на шпиони. — Македонската политика на Бѣлградъ. — Предвижданията на първитѣ революционери ..... 67
5. Винишката афера
Първи разкрития. — Бомби въ Битоля. — Доне Стояновъ — праотецъ на твърдостьта. — Народна демонстрация въ Прилепъ. — Заловенъ скопски куриеръ. — Афера въ Дѣдино. — Винишкото убийство. — Заловени материали. — Инквизиторътъ Дервишъ ефенди. — Аферата обхваща цѣлия Скопски санджакъ. — Турски инквизиторски гений. — Предательтъ Георги Ивановъ. — Трагедията на Йосифъ Даскаловъ. — Отгласътъ на аферата въ България и въ чужбина. — Държането на Хр. Матовъ. — Султанска игра на великодушие. — Равносмѣтка. — Македонскиятъ въпросъ въ нова форма. — Българската опасность и мѣркитѣ на властьта. — Походъ противъ учителитѣ. — Сръбската пропаганда въ помощь на турцитѣ......... 73
6. Въорѫжение и средства
Първи доставки. — Кримкитѣ. — Братя Иванови и Н. Тюфекчиевъ. — Самовъорѫжаване. — Гръцки пушки „Гра”. — Оскѫдность на манлихери. — Първи уроци по бомболѣярно изкуство. — Фабрика въ Осоговския балканъ. — Бомболѣярници въ вѫтрешностьта. — Грижи за пари. — Членски вноски. — Облози. — Революционни обири. — Две акции на Г.Дѣлчевъ. — Четата на Сл. Мерджановъ. — Аферата мисъ Стонъ. — Световна сензация. — Перипетии на дветѣ пленени жени.— Цилка се освобождава отъ бременность. — Преговори за откупъ. — Олово вмѣсто злато. — Щастливъ край. — Какъ бѣ изразходвана откупната сума. — Други прояви на „психоза”. — Илюзии около Зографския монастиръ. — Кампания на Б. Сарафовъ за пари. — Екзекуции и афери.— Скъперничество и пожертвователность. — Чорбаджиитѣ и свещеницитѣ ...... 81
III. Революционното движение следъ Винишката афера (1898, 1899, 1900 и 1901)
1. Постоянни агитационно-организаторски чети
Винишкиятъ ударъ. — Дефекти и уроци. — Съвземане и реорганизация. — Новиятъ четнишки институтъ. — Нова фаза. — Предтечи на четничеството. — Харамийскиятъ елементъ въ новото четничестео. — Окръжното отъ 1898 г. — Ролята на Гоце Дѣлчевъ. — Четнишки школи: Мих. Попето, Хр. Чернопѣевъ и Марко Лерински. — Възпитаницитѣ имъ. — Свещени сѣнки ... — Интелигенцията завладява четитѣ. — Четата — символъ на подготовка и сила. - Екзекуции на турски злодеи. — Наставническа и реферматорска дейность. — Революционизиране на селото.................. 95
2. Турски тероръ и революционенъ подемъ
Непрекѫснатъ низъ отъ афери. — Афери презъ 1899 година.— Валандовската афера. — Първото сражение. — Сражение на единъ срещу сто. — 1900 година. — Афери въ Енидже Вардарско, Тиквешко, Одринско, Лозенградско, М. Търновско. — Попъ Ставревата афера въ Битоля и арестуването на Д. Груевъ. — Голямата Солунска афера. — Важни разкрития. — Централниятъ комитетъ обезглавенъ. — Отзвукътъ въ другитѣ околии: Кукушка, Гевгелийска, Воденска, Тиквешка, Радовишка. — Рекапитулация на Солунската афера. — На пѫть за Подрумъ-кале. — Иванчовата афера въ Костурско. — Четникъ предатель. — Методътъ на Мухтаръ ага. — Страшень сѫдъ за предателитъ. — Г. Дѣлчевъ и съвземането на Костурско .... 107
3. Революционери и църковници
„Екзархьтъ и Караджата”. — Мисията на Екзархията. — Първи опозиционни прояви. — Между турския чукъ и революционната наковалня. — Дамянъ Груевъ за Екзарха. — Екзархийско окрѫжно противъ неблагонадежднитѣ. — Посрѣдничеството на Върховния комитетъ. — Екзархията отстѫпва. — Две партии въ Солунъ. — Различия и борби. — Метаморфозата на Благодетелното братство. — Капитулацията на еволюциониститѣ. — Ролята на Ив. Гарвановъ.......... 119
IV. Сѫдбоносната година (1902)
1. Битолскиятъ окрѫгъ
1902 година и издигането на II-рия революционенъ окрѫгъ. — Отвѫдвардарската обиколка на Г. Дѣлчевъ. — Гоце на работа вѫтре. — Реорганизиране на Костурския районъ. — Четнишката школа на Марко Лерински. — Методи Патчевъ въ Прилепско. — Кадино-село. — Сл. Арсовъ въ Ресенско. — Ник. Петровъ Русеновъ и неговитѣ ученици. — Самородни войводи въ Охридско. — Сражения и афери въ Битолския окрѫгъ. — Сражение въ Търсье — Пѫтелейската катастрофа. — Подвигътъ на Дине Абдурамана. — Леринскиятъ районъ разстроенъ. — Ракитнишката афера............ 131
2. Върховизъмъ и централизъмъ
Македонското революционно движение въ България. — Първиятъ Върховенъ комитетъ. — Различия. — Кой да рѫководи и кой да определи времето на възстанието. — Разбиранията на ген. Николаевъ. — Поведението на Задграничното представителство. — Стратегемитѣ на Гьорче. — По-дълбоки причини на разкола. — Сарафовиятъ комитетъ. — Неговата дейность. — Терорътъ. — Последици отъ убийството на Михайляну. — Конфликтъ между Сарафовъ и Задграничното представителство. — Генералъ Цончевъ на сцената. — Разривъ между Цончева и Сарафова. — Сарафовиятъ комитетъ арестуванъ. — Времененъ комитетъ. — Комитетъ Михайловски—Цончевъ. — Конгресна директива. — Сарафовъ съ вѫтрешнитѣ. — Цончевъ замисля възстание. — Два върховни комитета и два македонски лагера въ България. — Дветѣ тези. — Фракционни омрази и гонения ...................... 145
3. Разколътъ въ вѫтрешностьта
Последици на разкола въ Княжеството. — Първи пионери на върховизма оттатъкъ границата. — Дончо войвода и Бакалчето. — Въорѫжена саморазправа. — Прогонени и обезорѫжени върховитски чети. — Опити за изясняване на спора чрезъ диспути предъ населението. — Поквара и разложение.— Върховисткитѣ агитации. — Контра-агитациитѣ на вѫтрешнитѣ. — Слаби мѣста на Организацията. — Джумайско, Малешевско и Петричко завладени. — Полк. Янковъ въ Костурско. — Преговори и опити за помирение. — Янковъ решенъ да разбунтува Костурско и Леринско. — Янковъ се съюзява съ Коте. — Походъ противъ Леринъ. — Янковитѣ планове осуетени. — Костурско спасено. — Заслугата на В. Чекаларовъ и П. Кляшевъ. — Изъ „Запискитѣ” на полковникъ Янковъ ....... 159
4. Джумайското възстание
Усилията на Вѫтрешната организация да осуети възстанието въ Джумайско. — Първата пушка въ с. Желѣзница. — 19 сражения. — Какъ се потуши възстанието. — Статистика на изнасилванията и обезчестяванията. — Екзекуция на възстаналитѣ села. — Бѣжанцитѣ въ България. — Ролята на кореспондента Джонъ Макдоналдъ. — Отзвукътъ на възстанието въ България. — Спорове между двата Върховни комитета. — Трагизмътъ на Вѫтрешната организация. — Цариградскитѣ дипломати за Джумайското възстание............ 177
5. Австро-рускитѣ реформи
Дипломатическитѣ канцеларии и положението въ Македония. — Отзиви на европейския печатъ. — Руски съчувствия за бѣжанцитѣ — Европейската дипломация предъ нова заплаха. — Дветѣ „най-прѣко заинтересовани Сили”. — Погледъ върху международнитѣ отношения презъ 1902 г. — Реформаторски Сили изпреварени отъ Турция. — Султански реформи. — Хилми паша въ Солунъ. — Обиколката на графъ Ламсдорфъ. — Австро-рускиятъ реформенъ проектъ. — „Пѫдарски реформи”. — Руски предупреждения.................... 185
V. Предилинденски периодъ
1. Януарскиятъ конгресъ въ Солунъ и голѣмиятъ споръ около възстанието
Съставъ на конгреса. — Разисквания. — Ролята на Ив. Гарвановъ и А. Лозанчевъ. — Доклади. — Какъ се постигна „единодушието”. — Съвещания въ София. — Два лагера: за и противъ възстанието. — „Перманентното възстание” на Гьорче Петровъ .— Идеитѣ на Г. Дѣлчевъ. — Две категории революционери; битолчани и „прелетни борци”. — Постигнатъ компромисъ. — Доволни и недоволни. — Най-крайнитѣ.— Зародишъ на бѫдеще разцепление......... 197
2. Презъ реформената ера
Главниятъ инспекторъ Хилми паша —„Най-блѣскавиятъ адвокатъ на своя господарь”. — Неговата мисия. — Блокади, обиски и арести. — Постоянна екзекуция. — Обявяване на австро-рускитѣ реформи. — Амнистията. — Пѫдарската клауза — Турцитѣ противъ стражарската реформа. — Албанскиятъ бунтъ. — Убитъ руски вицеконсулъ въ Митровица. — Мобилизация и съсрѣдоточаване на войски въ Феризовичъ. — Фалитъ на австро-рускитѣ реформи. — Първа мобилизация на организационнитѣ сили въ Западна Македония. — Сражение и операции около Избища. — Борбата около Ѫрбино и смъртьта на Т. Давидовъ. — Чети отъ България................. 211
3. Последнитѣ дни на Гоце
Следъ софийскитѣ съвещания. — Надежди и усилия на Г. Дѣлчевъ. — Динамитниятъ атентать при Ангиста. — Динамитарството. — Несполучилъ опитъ на Мих. Герджиковъ. — Дѣлчевъ въ Солунъ. — Гоце и Даме. — Какво даде тѣхната среща. — Баница. — Гоце сънува гроба си. — Въздишката на Македония ................ 227
4. Въ Смилево
Амнистираниятъ подрумски заточеникъ на пѫть за родното си село. — Предстоящето голѣмо събитие. — Изборътъ на Смилево. — Конгресътъ. — Охрана. — Делегати. — Бюро. — Доклади за състоянието на районитѣ. — За и противъ възстанието. — Намѣсата на Д. Груевъ. — Главенъ щабъ. — Масово или партизанско възстание. — Районни горски началства. — Възстанически дисциплинаренъ уставъ. — Докато въ Смилево заседаваше конгресътъ...................... 235
5. Солунскитѣ атентати
Идеологически произходъ на солунскитѣ динамитари. — Пловдивскиятъ крѫжокъ следъ 1895 год. — Две жертви. — Велешката група въ Солунъ. — Ролята на Сл. Мерджановъ. — „Анархизмътъ” на „гемиджиитѣ”. — Произходъ на терористическата доктрина. — Грижи за парични средства. — Планове за миниране на Отоманската банка въ Цариградъ и Солунъ.— Къртишка работа. — Цариградскиятъ каналъ разкритъ. — „Гемиджиитѣ” намиратъ пари и динамитъ. — Конфликтъ съ Ив. Гарвановъ. — Въ подземието всичко готово. — Съзаклятницитѣ решени да действуватъ. — Последно съвещание. — Атентатъ на „Гвадалкивиръ”. — Атентатъ по желѣзницата. — Голѣмиягъ атентатъ на 16 априлъ. — Клане въ Солунъ. — Последнитѣ съзаклятнически бомби. — Изпълненъ смъртенъ заветъ ........................... 243
6. Последици и отражения на солунскитѣ атентати
Арести и воененъ сѫдъ въ Солунъ. — Процесътъ на атентаторитѣ. — Отгласътъ въ провинцията. — Турска наеженость. — Страхътъ на Хамида. — Клане въ Битоля. — Арести въ Велесъ. — Системата на Хилми паша: тероръ и изгладняване. — Масови интернирания. — Стопански застой. — Ефектътъ въ чужбина. — Турското правителство и „анархиститѣ”. — Турски постѫпки въ София. — Европа и „коренътъ на злото” въ Турция. — Удивление и почить предъ саможертвата на динамитаритѣ. — Атентатитѣ и реформената акция. — Гърцитѣ предлагатъ услугитѣ си на султана. — Викторъ Бераръ за гръцкото падение. — Засилване на четитѣ. — Страшниятъ месецъ май. — Унищожението на Смърдешъ. — Грандиозно сражение при „Локвата” и „Виняритѣ”. — Други сражения ........ 263
7. Въ навечерието
Организацията следъ солунскитѣ атентати. — Обезглавени комитети. — Груевъ и Сарафовъ изъ Битолския окрѫгъ. — Да възстане ли Охридско? — Спорове за Коте въ Костурско. — Усилена доставка на пушки, патрони, гилзи и барутъ. Разпредѣление на въорѫженитѣ сили. — Запасяване съ храни и други припаси. — Дата на възстанието. — Надежди въ България. — Илиндень. — Окрѫжно до районнитѣ началства. — Възвание до народа. — Тайната запазена и изненадата осигурена ............................ 275
VI. Илинденското възстание
1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ
Възстанието въ Смилево. — Участието на Главния щабъ. — Сражения. — Смилево — укрепенъ лагеръ. — Свободни дни. — На лагеръ въ планината. — Тактиката на Груева.— Участието на власитѣ. — Други акции въ Битолския районъ...... 287
Крушово на Св. Илия. — Първиятъ изстрелъ. — Градътъ въ рѫцетѣ на възстаницитѣ. — Отблъснати турски нападения. — Горското началство въ освободения градъ. — Временно правителство.— Революционенъ сѫдъ. — Българи, власи и гъркомани побратимени ...................... 290
Възстанието въ Демиръ Хисарско. — Обредътъ въ с. Прострени. — Нападнати кули и чифлици. — Нападение на Брѣзовската кула. — Сражение въ Прибилци. — Д.-хисарци и боятъ при Карбуница. — Изгарянето на Цѣръ. — Смъртьта и погребението на Йорданъ Пиперковъ ................ 294
Възстанието въ Горна Прѣспа. — Илиндень въ с. Болно. — Демонстрация предъ Ресенъ. — Престрелки по шосето. — Единъ възстаникъ въ Царедворъ. — Сражение въ Подмочани. — Изтровенъ гарнизонъ въ Крушье. — Сражение въ Крушье. — Опожарени села. — Възстанието масово. — Затишие следъ 28 юлий. — Въ Долна Прѣспа. — Нападения на Наколецъ и Пъпли. — Недоразумения между войводите......... 297
Възстанието въ Костурско. — Закъснение. — Центрове и центрови войводи — Опитъ за нападение на гр. Костурь. — Нападение на Вишени. — Сражения около Клисура. — Двадесетдневно владение на градеца. — Опожаряване на Жервени. — Походъ противъ Кѫпещица и Билища. — Възстанишка победа на Дѫмбенскитѣ върхове. — Грандиозно сражение на Биглата. — Превземане на Невеска. — Пленници и трофеи....... 301
Възстанието въ Леринско. — Линията и мостътъ при Екши-су разрушени. — Сражение въ с. Битоша. — Сражения при Раково и Буфъ. — Опожарени села. — Комбинирани акции съ костурскитѣ чети. — Сражения вь Нидженския районъ .... 308
Възстанието въ Охридско. — Съседството на Арнаутлука. — Безъ ни една бомба и безъ ни една манлихерка. — Илинденско възвание въ гр. Охридъ. — Нападнати кули. — Избити кяи, таксилдари и поляци. — Сѫдбоносно прибързване на малесийския войвода. — Сражение въ Ташъ Морунища. — Борба до последна капка кръвь въ селската църква. — Малесийски бѣжанци въ Горна Дебърца. — Нападения на Брѣжани, Издеглавье и Сирулския ридъ. — Тежки последици отъ две несполуки. — Пленени кервани съ припаси. — Разбитъ башибозукъ. — Опожарени села. — Непрекѫснати сражения. — Нѣколкодневно затишие .................... 310
Възстанието въ Кичевско. — Демонстрация въ Кичево. — Паника всрѣдъ турцитѣ. — Нападение на гарнизона въ Изворъ. — Аскеръ и възстаници, сражавайки се, бързатъ къмъ Изворъ. — Възстаници по петитѣ на аскера. — Възстаницитѣ нападатъ Вранещица. — Рѫкопашенъ бой надъ Карбуница. — Цената на победата — Горна и Долна Копачка свободни. — Въ Рабетинѣ колъ......................... 315
Прилепскиятъ районъ презъ възстанието. — Злополучно сражение. — Гьорче Петровъ съ чета въ Прилепско. — Нападение въ Витолища. — Дребни акции............... 319
2. Преображенското възстание въ Одринско
Конгресътъ на „Петрова нива”. — Преразпределение на VII революционенъ окрѫгъ. — Рѫководно боево тѣло. — Първиятъ районъ. — Смъртни дружинки. — М. Търновската комуна. — Съвещания подъ Мегалово. — Дата на възстанието. — Разногласия и решения. — Отгласъ отъ убийството на Ростковски. — Първата нощь. — Акции въ първия районъ: Василико, Потурнаково, Граматиково, Стоилово, Цикнихоръ Паспалово, Сазара, Рѣзово, Маджура, Корфо-колиби, Индже-кьой, Урум-бегли и пр. — Въ другитѣ райони. — Хаджи Талашманъ. — Динамитенъ атентатъ въ Кулели Бургасъ. — Гърцитѣ отъ Черноморското крайбрѣжие. — Ефектъ и значение на възстанието въ Странджа...................... 323
3. Възстанишки действия въ другитѣ окрѫзи
Причини за слабото участие на другитѣ окрѫзи въ възстанието. — Върховниятъ комитетъ и Илинденското възстание. — Съвмѣстна борба между върховистки и вѫтрешни чети. — Държането на Яне Сандански. — Сѣрски окрѫженъ конгресъ. — Планъ за възстание на 14 септемврий. — Сражения въ Д. Хисарско. — Я. Сандански и Ю. Стояновъ въ Мелнишко. — Цончевъ и Янковъ въ Пирина. — Сражения при с. Пиринъ и на върха „Куклитѣ”. — Възстанишки действия въ Неврокопско.—Нападение въ с. Обидимъ. — Сражения въ Драмско. — Сражения въ Г. Джумайско. — Възстание въ Разложко. — Бунтъ и сѣчь въ Мехомия. — Нападения въ Бачево и Бѣлица. — Бѣжанци. — Четитѣ прибрани въ България. — Сражението на в. „Св. Богородица” и смъртьта на Раданъ Тодевъ. — Сражение на Суходолъ.................... 337
Участието на Солунския окрѫгъ въ възстанието. — Сава Михайловъ въ Гевгелийско. — Атентатъ по желѣзопѫтната линия при Гевгели. — Сражение при с. Клисура. — Сражение на „Башъ бунаръ” въ Паяка. — Динамитенъ атентатъ при Смоквица. — Атентати и сражения въ Воденско. — Сражение въ с. Постуларъ. — Обредътъ въ с. Корнишоръ. — Убийството на Кр. Асеновъ. — Наказани предатели въ с. Крива. — Динамитенъ атентатъ и нападение въ Гумендже. — Други сражения въ Енидже Вардарско. — Сражение въ Арджанското блато ........... 347
Скопскиятъ окрѫгъ презъ възстанието. — Четата на Ник. Пушкаровъ въ Скопско. — Атентатъ по желѣзницата Скопие—Солунъ. — Сърбоманска чета. — Сражения надъ Кожле, Вѣтърско и Гюрище. — Други сражения въ Скопския санджакъ: Прешовско, Малешевско, Щипско и Кочанско........ 351
4. Илинденското възстание и турската власть
Декларацията на Вътрешната организация. — Актъ на политически реализъмъ и на мѫдра умѣреность. — Старанията на Главния щабъ. — Предупреждение до директора на Източнитѣ желѣзници. — Манифестация на солидарность съ християнскитѣ народности въ Македония. — Търпимость спрямо мирното турско население. — Изненадата на турската власть. — Претълкувано „затишие предъ буря”. — Турски страхъ за градоветѣ. — Първитѣ турски действия. — Омеръ Ружди паша и походътъ противъ Крушово. — Ефектътъ отъ първитѣ възстанишки акции въ чужбина. — Ружди паша смѣненъ съ Назъръ паша. — Мечти и илюзии презъ днитѣ на свободата. — Планътъ и въорѫженитѣ сили на новия главнокомандуващъ.— Най-резултатната мѣрка противъ възстаницитѣ....... 355
5. Турското настѫпление въ Битолския окрѫгъ
Въ района на Главния щабъ. — Десеть хилядна армия срещу Гявато — Смилево. — Гявато въ пламъци.— 17 августъ. — Възстаницитѣ въ отстѫпление. — Ужаси въ лагера „Голѣмъ гаръ.” — Смилево въ пламъци. — Дамянъ Груевъ предъ смилевскитѣ домочадия. — Сражение въ Боишката планина. — Последнитѣ жертви на Цапари ...................... 365
Презъ последнитѣ дни на свободата въ Крушово. — Разногласия между възстанишкия щабъ и Временното правителство. — Приготовления за отбрана. — Войската на Бахтиаръ паша въ Прилепското поле. — Желѣзниятъ обрѫчъ. —Турски парламентьоръ и отговорътъ на Гюрчинъ войвода. — „Боятъ настана. . .” — Героична отбрана. — Победительтъ отдава почести на падналитѣ герои при „Слива”. — Борба при „Мечкинъ каменъ” и смъртьта на Пито Гули. — Крушово подъ желѣзната пета на победителя. — Скѫпо платена свобода ... 370
Край на свободнитѣ дни въ Горна Прѣспа. — Сражения въ Ехла. — Ниази бей, бѫдещиятъ герой на младотурската революция, въ с. Дърмени. — Нападения и палежи на села. — Възстанишкитѣ чети временно напущатъ района. — Смъртьта на Кочо Кочовски. — Мъченическа смърть на единъ влахъ. — Въ тръстиката. — Гладъ, страдания и смърть. — Живота и спасението на избѣгалитѣ въ острова „Градъ”. — Въ Долна Прѣспа. — Кокаревъ и Пенчо убити. — Злодеяния на Коте. — Германската планина прибѣжище и гробница на възстаницитѣ. — Палежи и жестокости презъ м. септемврий..... 375
Турското настѫпление въ Демиръ Хисарско. — 20 хилядна армия прѣкосва района. — Сражения и палежи. — Затишие. — Демиръ Хисарско прибѣжище на Главния щабъ. — Голѣмо сражение на 17 септемврий: 1000 борци, командувани отъ Главния щабъ. — Лебедовата пѣсень на възстаницитѣ........ 382
Турското настѫпление въ Костурско. — Сражение на 14 августъ: 27 убити. — Опожарени села. — Митрополитъ Каравангелисъ на сцената. — Вичъ окупиранъ. — И Корещата наводнена отъ войски. — Въ Германската планина. — Два възстанишки отряда: къмъ Мориовско и къмь Грамосъ. — Сражението надъ Апоскепъ и отмъщението на аскера. — Изъ дневника на единъ центровъ войвода. — Набѣгътъ на Чекаларова въ Колонята. — Опожарени турски и арнаутски села. — Турци и арнаути ужасени, власи и гърци тържествуватъ. — Одисеята на другия отрядъ изъ Мориовско и Нидже. Сражения. — Гробътъ на Манолъ Розовъ. — Признаци на разколебаване. — По-голѣмата часть отъ отряда се завръща. — Среща съ Гьорче Петровъ. — Сражение надъ Чаница. — Среща съ Борисъ Са рафовъ. — Л. п. Трайковъ и Ив. Поповъ се връщатъ въ Костурско. — Трагични сцени подъ „Бѣлъ каменъ”. — Четници отклоняватъ Ив. Попова отъ самоубийство. — Прославенитѣ отряди стопени. — Всички войводи си отиватъ, освенъ Митре Влаха ............................ 384
Турското настѫпление въ Леринско. — Кръвопролитни сражения въ Нидже-планина. — Скѫпи жертви. — Смъртьта на леринския горски началникъ Лечо Настевъ Цѣровски. — Борисъ Сарафовъ въ Леринско. — Разформируване на четитѣ и складиране на орѫжието ................... 395
Край на затишието въ Охридско. — Сражение надъ Куратица на 4 августъ. — Куратица, Свинища и Рѣчица опожарени. — Турски походъ срещу Брѣжани. — Сарафовъ въ Охридско. — Сражения надъ Мраморецъ и Турье. — Безразборно унищожаване на села и воденици. — Проблемата за прехраната въ Охридско. — Първиятъ ентусиазъмъ изпаренъ. — Едно предателство. — Турски походъ срещу „Гърмешница”. — Сражението. — Скѫпи жертви. — Кървава трагедия въ „Марково долче” — Следъ „Гърмешница”. — Населението напуща горитѣ. — Горското началство, въ отчаяние, напуща района. — Разформируване на последнитѣ чети............. 397
Възстанието въ Кичевско и албанцитѣ отъ Дебъръ. — Какъ Л. Джеровъ спечели благоразположението на дебранитѣ. — Борбата около Лопушникъ. — Героичната отбрана на Душегубица.— Нападателитѣ въ отстѫпление. — Единъ миражъ. — Сражение на „Два камна”. — Душегубица и Лавчани опожарени. — Дървеното топче на Кленоецъ. — Затишие. — Ново аскерско нахлуване. — Варварски методи за обезорѫжаване: капитулация или опозоряване. — Семействата се връщатъ въ селата. — Предадено орѫжие. — Последното изгорено село. — Демобилизация.............. 403
Брой на сраженията, атентатитѣ и убититѣ борци презъ Илинденския периодъ въ Македония и Одринско. — Сражения и убити въ Битолския вилаетъ. — Сражения и убити въ другитѣ вилаети. — Динамитни атентати. — Общъ брой на сраженията и убититѣ.......................... 408
6. Опустошения и звѣрства презъ възстанието
Турско-гръцки фронтъ. — Мними български жестокости въ Крушово. — Постѫпки на гръцкото правителство. — Истината за Крушово. — Гъркомански протести противъ турскитѣ звѣрства. — Интерпелация въ Камарата на общинитѣ. — Балфуръ и неговитѣ „везни на престѫпностьта”. — Английското обществено мнение и възстанието. — Преценката на Пресансе. — Възстанишкитѣ насилия презъ първитѣ акции. — Възстаницитѣ не посѣгатъ на живота на турскитѣ домочадия. — Ни единъ опитъ за изнасилване на туркиня. — Характеръ на турскитѣ опустошения и зверства. — Безчовечни и свирепи потушители. — Властьта подстрекава. — Редифитѣ бѣснуватъ. — Опасность отъ всеобщо клане въ Цариградъ. — Планомѣрность и размѣръ на турскитѣ опустошения и звѣрства. — Въ Битолската каза. — Масови обезчестявания въ Ресенско. — Случаи на аскерски садизъмъ въ Костурско. — Две човѣшки касапници въ Леринско. — Приоритетъ на Охридско въ вилаета. — Мѣстото на Кичевската каза. — Статистика на звѣрствата и опустошенията въ Битолския вилаетъ. — Задачата на 40 хилядната турска армия въ Одринско. — Ненадминати опустошения и звѣрства въ Лозенградско, М. Търновско и Василикоско. — Два красноречиви рапорта. — Статистика на опустошенията и зверствата въ Одринския вилаетъ. — Въ другитѣ вилаети. — Статистика на опустошенията и зверствата въ Македония и Одринско.................. 411
7. Краятъ
Главниятъ щабъ изненаданъ отъ безразборния палежъ. — Мемоаръ на Щаба до Великитѣ сили. — Заканата приложена въ Одринско и въ Колоня. — Какъ се отразяваха турскитѣ опустошения и зверства върху духа на възстаницитѣ. — Тактиката на пестене сили и надеждитѣ въ България — Хипнозъ. — Събранието надъ Слоещица. — Изложение на Щаба до българското правителство. — Решение за демобилизация.— Краятъ. — България и Илинденското възстание. — Меморандумъ до Великитѣ сили. — Митинги. — Правителството разтуря камарата и хвърля страната въ избирателна борба. — Нота до Великитѣ сили и частична мобилизация. — Митинги съ войнствени резолюции. — Правителството изпраща наново Г. Д. Начовича въ Цариградъ. — Перфидна турска игра. — Султанска благодарность къмъ войскитѣ. — Султанска милость и кръвожадни закани. — Задължения и отговорности на България. — Безъ планъ, безъ воля и безъ куражъ за действие. — Неизпълненъ и по-скромния дългъ спрямо опожаряванитѣ и изтрѣбванитѣ българи. — Заключителни думи. — Илинденъ въ националната история на българитѣ ...... 431
[Previous] [Next]
[Back to Index]