С Иля войвода в Крагуевац
Дякон Игнатий преживява най-силно
Дякон Игнатий — Левски и дякон Генадий се явяват при Раковски и
постъпват в организираната от него Легия. Те не са сами. От всички центрове
на България пристигали и продължавали да пристигат самоотвержени народни
борци, готови да умрат за освобождението.
Тяхната обаче готовност не се харесвала на тогавашното сръбско правителство, както и по-късно не се харесваше на великобългарските шовинистични правителства нито едно национално-освободително движение на Балканите, което отказ-
36
ваше да им бъде слуга, както например бе случаят с истинското македонско революционно движение.
Действително в битката за Белградската крепост българските революционери се борели храбро срещу турския гарнизон, но бизат поразени от съобщението за постигнатото примирие между двете тогавашни правителства — сръбското и турското. Исканията на първото биват удовлетворени и то прекратило борбата срещу турския гарнизон. Контрата останала в българските революционери, защото, след примирието, тогавашното сръбско правителство решава да разтури Първата българска легия.
Самото разтуряне на Легията бива предшествувано от чести раздори между българските национал-революционери. Тези раздори биват засилени между другото и от това, че тогавашното сръбско правителство не било искрено в своите намерения и не устояло на дадените обещания.
Недоволството се засилило извънредно много. Сам Раковски започва да
им говори за разбирателство и съгласие. „След дългия разговор — пише Ив.
П. Кършовски, — в който Раковски доказваше всичките тайни мисли на Сърбия,
той каза: „Семето на раздора и несъгласието е вече посято помежду ни и
е хванало корен”. И повторно пак каза: „За нас никакво спасение няма и
не остава, освен съгласно да се държиме, а в същото време да молим правителството
да ни позволи да отидем на границата в Княжевац или Зайчар, гдето ще седим
да се приготвяме и чакаме згодно време. В това време, ако дойде на Сърбия
в сметка, тя ще ни позволи да преминем; ако ли пък видиме, че Сърбия ще
се примири с Турция, което е по-вероятно от първото, тогава за нас нищо
друго не остава, освен една нощ да преминеме границата и да почнем нашето
свето дело.” [1]
1. Из спомените на Ив. П. х. Кършовски. Д.Т.С., стр. 622.
37
Тези обаче планове останали само едно пожелание, тъй като раздорът помежду им извършил своето — нашите революционери се разделили на две: едната група с Иля войвода, а другата с Раковски.
Наскоро излязло решение от сръбското правителство, по силата на което
групата на Иля войвода да замине за Крагуевац, където ще й бъде дадено
оръжие, за да премине в България. Но това било само повод да се улесни
разтурването на Първата българска легия, а не да се ускори осъществяването
на нейния идеал. „Не се мина много време — пише Ив. П. Кършовски, — излезе
решение, щото едната половина, която беше под командата на Иля, да отиде
в Крагуевац и там ще да вземе оръжие, и като се приготви, ще замине през
граница. С тази лъжа се изпроводиха те в Крагуевац, гдето ги наместиха
под шатри и им се каза, че само да си отпочинат, ще приемат оръжие да вървят
за през граница. Останалите, пак под командата на Раковски, си останаха
в Белград.
„Първата половина с Иля, що отиде в Крагуевац, очакваше от ден на ден кой час да приеме оръжие, според обещанието на сръбското правителство, и да пътува. Минаха се ден-два, три, недели — две, три, мина се 1 месец и половина, надеждата се изгуби; защото беше вече Петровден. Всеки разбра, че е бил вече излъган, но нямаше какво да прави, защото беше обвързан и подхвърлен под военния закон... Хляба, който ядоха досега тези свободолюбци, трябваше и да го заплатят. Тук не беше работата да се заплати хляба, който са яли тези волонтиери (доброволци, б. м.), но главното да се намери средство как да се развали и разпръсне тази чета. Затова сръбското правителство накара волонтиерите да ходят да косят сено, да го събират за военни коне, возят и др. т., с което да ги докарат в отчая-
38
ние и сами да поискат да ги разпръснат. Като косиха един месец сено и друга работа вършеха, дойдоха в несносно (непоносимо, б. м.) положение и отчаяние, но никой пак не смееше да подаде първи глас, защото знаеше що го чака. Неколцина, които не можеха да търпят вече това тиранство, договарят се да побягнат. И през една нощ, когато били оставени да пазят сеното, въоръжават се със собственото оръжие, което имали от по-напред приготвено скрито, и побягват. Подир два дни търсене улавят ги на границата, вземат им оръжието и ги турят в затвора с намерение да ги предадат на турците. Като се разнесе тази вест, голямо вълнение настана между останалите и се предостави на неколцина да помолят от името на всички да бъдат пуснати запрените, в противен случай (ако не бъдат пуснати, б. м.) ще се породи по-голямо зло.
Сръбското правителство пусна запрените. В същото време разпусна тази чета, що беше под командата на Иля войвода. Всекиму се даде по един прогонен лист (протерен пасом). И ги проводиха: един на една страна, а други на друга.” [1]
Не била по-щастлива участта на другите революционери, които остават
при Раковски. Като разбират какво става с групата на Иля войвода, те решават
сами да напуснат Сърбия; решават да отидат във Влашко да дирят работа.
Вследствие на това, нашите революционери преживяват най-трагична действителност,
преглътват хиляди горчиви хапове на дълбоко разочарование.
Дякон Игнатий преживява най-силно
Дякон Игнатий тръгва за Белград с разпалени сили и с големи надежди
да се бори за освобождението на народа, а след разтурването на легията
трябва вече да мисли как и по какъв начин да се завърне в поробена България,
където го
39
свързват много тежки спомени и горчиви преживявания. Може би по-силно от всеки друг български революционер той преживява и преглъща случилото се в Белград. Той чувствува тревогата на революционера-емигрант, огорчен и прободен от тежки съмнения и разочарования.