Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски

Николай Хайтов

 

Притурка трета

Писма до Н. Хайтов, бележки, документи и материали, свързани е тъмните страни в спора за гроба на В. Левски

 

1. Протокол № 4 от 2 октомври 1985 година на Научния съвет на АИМ ... относно книгата на Н. Хайтов “Последните мигове и гробът на В. Левски“  250

    - Ст. н. с. Магдалина Станчева в ролята на обвинител  254

2. Нито един вестник не публикува комюникето на БАН”, Румяна Радева   (28.04.1986)  256

3. Д-р Спас Разбойников - за фотоматериалите от разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“  257

4. Разговор с архитект Петър Ташев  (19.02.1989)  259

5. Писмо на Стефка Христова за Стамен Михайлов  (26.08.1985)  258

 

 

        1. Препис-извлечение

        ПРОТОКОЛ № 4

 

Днес, 2.Х. 1985 г., се състоя заседание на НС на АИМ при следния дневен ред:

 

I. Обсъждане мнението на Секцията по средновековна археология относно книгата на Н. Хайтов „Последни мигове и гробът на Левски“. (...)

 

ПРИСЪСТВАТ: акад. Д. Ангелов, проф. В. Велков, ст. н. с. Р. Катинчаров, ст. н. с. I ст. д-р X. Тодорова, ст. н. с. д-р И. Юрукова, ст. н. с. I ст. д-р Ж. Въжарова, проф. Т. Иванов, проф. В. Бешевлиев, ст. н. с. Д. Николов, ст. и. с. Л. Огненова, ст. н. с. Ат. Попов, проф. Г. Георгиев, ст. н. с. Л. Дончева, ст. н. с. Д. Овчаров, ст. н. с. А. Радунчева, доц. Л. Гетов, ст. н. с. Ал. Кузев, ст. н. с. Ел. Бакалова, н. с. Д. Гергова.

 

На заседанието на НС присъства и др. Янев - представител на Комитета за култура.

 

ОТСЪСТВАТ: проф. Ал. Фол, проф. Т. Кръстев, ст. н. с. Ал. Милчева - чужбина, ст. н. с. М. Чичикова - чужбина, ст. н. с. Т. Тотев - болен.

 

Редуциран списъчен състав — 21.

 

I. Обсъждане мнението на Секцията по средновековна археология относно книгата на Н. Хайтов „Последни мигове и гробът на Левски“.

 

250

 

 

Ст. н. с. Д. Овчаров - Две писма от акад. Балевски и от КК наложиха НС да излезе със съответно мнение и становище по повод книгата на Н. Хайтов. Заседанието на Средновековната секция се състоя на 14.1Х. 1985 г., продължи 4 часа и се изказаха 15 души - 9 археолози, 2-ма историци, 1 архитект, 1 литератор, 1 консерватор и 1 антрополог. Присъства и Н. Хайтов. (...)

 

РЕШЕНИЕ НА СЕКЦИЯТА:

 

Да се публикува отговорът на проф. Ст. Михайлов - 70 с.

 

Да се публикуват материалите от дискусията.

 

Да се изпрати в БАН и Комитета за култура протоколът от Секцията по средновековна археология.

 

Ст. н. с. I ст. д-р Ж. Въжарова - Обсъждането мина на много високо ниво. Книгата е издадена в тираж 58 000 броя и сега се готви второ издание. Как може Българската телевизия да излъчва подобни предавания, които заблуждават цялата наша общественост. Тя предлага да се издаде в същия тираж обсъждането в Секцията по средновековна археология. Да се излезе пред Българска телевизия в предаването „Всяка неделя“ в разговор около кръглата маса, в който да участват проф. Ст. Михайлов, ст. н. с. Г. Джингов, ст. н. с. М. Станчева, проф. П. Боев и проф. Ст. Бояджиев. Ст. н. с. I ст. д-р Ж. Въжарова предлага проф. В. Велков да прочете своята рецензия. (...)

 

Ст. н. с. Д. Овчаров - Не е било необходимо да се краде тялото на Левски, тъй като турците не се интересуват от мъртвите.

 

Ст. н. с. М. Станчева - Голямо и дълго беше мълчанието на АИМ към атаките, които бяха отправени срещу проф. Стамен Михайлов. АИМ трябваше да се бори и защити своя колега. На секцията Хайтов се държа като следовател в самия Археологически институт и ние го търпяхме. Въпросът е сега кой ще победи! Предлагам да се издаде цялата документация от разкопките. Трябва публично да се реабилитира археологията като наука, защото цял институт се обвинява в преклонение само в античната археология. Никакви материали от разкопките при църквата „Св. Петка“ не са постъпвали в Музея за история на София. Липсата на документация от разкопките е пропуск на АИМ. Трябва всеки да бъде стреснат от създалото се положение.

 

Ст. н. с. I ст. д-р Ж. Въжарова - Ст. н. с. М. Станчева в много неща беше права. Трябваше да има магнетофон по време

 

251

 

 

на заседанието. Не може такова важно заседание да се прави без магнетофон. Ние харчим пари за чужди експедиции, а нямаме средства за закупуването на магнетофон.

 

Ст. н. с. А. Радунчева - Трябва спешно да излезе отговор, който да бъде добре аргументиран и оформен. Според мен това е спекулация и дезинформация към целия български народ.

 

Ст. н. с. д-р Й. Юрукова - АИМ трябва остро да възрази на Хайтов, който е представител на широк кръг дилетанти. Ние трябва да защитим археологията като наука. Хайтов има порочната страст за слава.

 

Ст. н. с. Ал. Кузев - Още във в. „Литературен фронт“, когато Хайтов плюеше един археолог (проф. С. Михайлов), той плюеше цялата археологическа наука. Хайтов има позиции навсякъде - издателства, преса, телевизия. Отговорът на Археологическия институт трябва да бъде равностоен по тираж.

 

Ст. н. с. I ст. д-р X. Тодорова - Въпросът е станал политически. Предлагам акад. Д. Ангелов и други сътрудници от АИМ да се явят пред телевизията и атрактивно да обяснят случая.

 

Ст. н. с. Д. Николов - Трябва да се спаси авторитетът на Археологическия институт. Длъжни сме да кажем истината, защото Хайтов спекулира с най-съкровените чувства на целия български народ.

 

Акад. Д. Ангелов - Злото лежи в това, че в последно време дилетанти се намесват в историята. Писателите са галените чеда на нашето общество. Какви неща се пишат във в. „Литературен фронт“? Трябва да се направи най-подробна рецензия на книгата, която да излезе много спешно. Документацията от 1956 г. е загубена, тъй като не беше създаден Научен архив тогава към АИМ.

 

Ст. н. с. Д. Овчаров - Проф. Михайлов, когато дава своя отговор във в.,Литературен фронт“, той не се публикува, но след това Хайтов споменава за него. Ясно е, че той има достъп навсякъде.

 

Ст. н. с. А. Радунчева - обръща се към представителя на Комитета за култура др. Янев - Второто издание на книгата на Хайтов да бъде спряно.

 

Ст. н. с. Р. Катинчаров - Трябва да излезем с ясни и точни решения на Научния съвет.

 

            РЕШЕНИЕ НА НАУЧНИЯ СЪВЕТ:

 

1. Въз основа на обсъждането на Средновековната секция, НС на АИМ счита, че аргументите на Н. Хайтов не са състоятелни от гледна точка на археологията, историята и антропологията.

 

252

 

 

2. АИМ трябва да даде максимална информация пред Българска телевизия, преса и други средства за масова информация за книгата на Н. Хайтов, която заблуждава целия български народ.

 

3. Да се спре второто издание на книгата.

 

4. Да се подготви научна публикация на разкопките при църквата „Св. Петка“ и спешно да се издаде рецензия на книгата.

 

5. НС на АИМ счита, че не е целесъобразно поставянето на паметна плоча пред църквата „Св. Петка“, тъй като това ще доведе до заблуждение на целия български народ. (...)

 

Директор: акад. Д. Ангелов

Протоколирал: З. Христова

 

 

Протокол № 4 от 2 октомври 1985 година на Научния съвет на АИМ представлява, както е отбелязано в началото на документа, „обсъждане на мнението на Секцията по средновековна археология относно книгата на Н. Хайтов “Последните мигове и гробът на В. Левски“. А „решението“ на секцията е:

 

Да се публикува отговорът на Ст. Михайлов — 70 с.

 

Да се публикуват материалите от дискусията.

 

Да се изпрати в БАН и Комитета за култура протоколът на Секцията по средновековна археология.

 

Същественото в случая е, че в нито един ред в следващите 3 страници на протокола няма и помен от мотивировка на”мнението с което завършва той, а това „мнение“ се изчерпва с настояването да се спре второто издание на книгата за гроба на Левски. Цялата научна мотивировка се изчерпва с израза „Аргументите на Николай Хайтов не са състоятелни“.

 

Изглежда невероятно, но е факт: протокол от научно заседание, а да няма в него обсъден нито един факт в подкрепа на телеграфически изразеното „мнение“. И което е още по-смайващо, този протокол се вади от архива 17 години след написването му и се лансира като пресно „мнение“ на АИМ от 2001 г. в защита на версията, че гробът на Левски не е в църквата „ Св. Петка Самарджийска“. Дебепоочието на археолозите, осъществили този ход, може да се сравни само с неандерталското им невежество, проявено в техните „ становища “ и мнения през 1985 и 1986 г.

 

253

 

 

Ст. н. с. Магдалина Станчева в ролята на обвинител

 

Една от важните фигури в аферата с гроба на Левски е Магдалина Станчева. Родена е през 1924 г., завършила е класическа филология през 1948 г. в СУ. Още през следващата 1949 г. тя става хоноруван сътрудник в Археологическия музей при БАН, дори до 1952-а, когато е назначена за уредник на новосъздадения Музей за историята на София (МИС) и остава на тази и други длъжности в същия музей до пенсионирането ѝ.

 

Една особеност в нейната биография, че макар да е била дъщеря на действащ дипломат по време на Богдан-Филовото правителство, Станчева успява да влезе в строго охранявания в партийно отношение Археологически институт непосредствено след приключване на университета. Въпреки железния партиен принцип всички завършили висшето си образование да минат първо през т. нар. провинция. Оставането в столицата в подобни случаи е могло да става само при предоказана политическа верност или след договорка със специалните служби.

 

Как е уредила своя кадрови въпрос М. Станчева, сега е трудно да се установи, едно е обаче документирано в случая със спора за гроба на Левски. Тя се оказа един от най-важните обвинители на арх. Бобчев и не каза нито дума за предадените ѝ за съхранение кости на Левски.

 

По време на диспута през февруари 1985 г. за гроба на Левски тя направи всичко възможно да отклони акад. Н. Тодоров от решението му да подкрепи версията за препогребването на Левски. Показателно е в това отношение изказването на М. С. пред сътрудничката на акад. Н. Тодоров в БАН - Р. Радева.

 

Датата е 20 февруари 1986 година. Оставаха 6 дни до обявяване решението на определения за арбитър при спора за гроба на Левски зам.-председател на БАН Николай Тодоров. Действието се развива в преддверието на кабинета на отсъстващия в момента академик. При неговата сътрудничка Р. Р. се е появила в 15 часа и 15 минути ст. н. с. Магдалина Станчева, една от пълномощниците на АИМ в дискусията за гроба през февруари 1986 г. Тя пристига с изявление, че иска да предаде нещо особено важно на академика. Сътрудничката предлага да си запише какво е то и да му го връчи, когато се върне, и тогава се записва следното поръчение на г-жа Станчева: „Нека да знае акад. Тодоров, че арх. Мушанов (реставраторът на

 

254

 

 

църквата „Св. Петка Самарджийска“ - бел. м.) при реставраторската си работа е изхождал от религиозни, не наши, амбициозни съображения - надценявайки консервирания от него обект с цел повишаване на заслугите и славата му. Акцентувал е религиозната, а не търговската среда. За мен превръщането на църквата в място, където ще се правят религиозни демонстрации, е в грубо противоречие на партийната политика, на всичко, в което ние вярваме и изграждаме. Вие знаете ли, че по време на реставрационните работи Мушанов е допущал богомолци в църквата?! Знае ли се по-подробно какъв точно човек е специалистът експерт Мушанов? Според мене тук се води някаква политика. Тази политика може да е на патриаршията, може да е и друга някаква - не желая да я окачествявам, но акад. Тодоров много ще греши, ако я поддържа. С това той ще отрече всякаква научна достоверност на дискусията.“

 

(Арх. Н. Мушанов е съучастник в тридневното обсъждане на спора за гроба на Левски през февруари 1986 г. и като независим експерт отказва да подкрепи версията на археолога Михайлов.)

 

 

Личен архив на Николай Хайтов

 

Отправеното от М. Станчева послание до акад. Н. Тодоров си е една типична за времето политическа заплаха и изнудване. Помествам я в настоящата притурка в отговор на отправеното към акад. Тодоров през юни 2001 г. от председателя на Средновековната секция приАИМ Станислав Станилов обвинение, че академикът в качеството му на ръководител на дискусията за гроба на Левски през февруари 1986 г. упражнил „натиск“ върху археолозите, за да лъжат в полза на своите опоненти.

 

Вярно е точно обратното, масиран политически натиск върху акад. Тодоров в полза на археолозите, както ще видим в следващото писмо на Р. Радева!

 

255

 

 

2. 11, 20 ч. / 28 април 1986 г.

 

Другарю Хайтов,

 

В нито един вестник не се публикува комюникето, въпреки че „за всеки случай“ академиците го бяха окастрили от заключителната част за плочата. Така или иначе от него се разбираше, че в БАН въпросът е обсъждан надълго и нашироко и че археологическата теза пада.

 

Динков се обади в БТА. Разбира се, че лично Боян Трайков е спрял всичко, като заявил, че въпросът бил много сложен, че не можело да се реши „току-тъй“ и че иска акад. Н. Тодоров да му се обади лично. Това до 1 юни не може да стане, затова днес следобед - щом дойде акад. А. Балевски, ще влезем с Динков при него, за да го молим да се обади той.

 

На дъното на всичко вероятно е изложението (до XIII конгрес на БКП) на Стамен Михайлов. Днес разбрах, че е било адресирано лично до Т. Ж., което е направено даже не срещу Н. Т., а срещу А. Балевски - че същият бил внушил на Николай Тодоров да вземе решение срещу него от съображения на лична омраза. Това писмо сега се намира у А. Балевски, препратено му от кабинета на Т. Ж. Всъщност Ангел Балевски е засегнат лично и би следвало не само да се обади на Боян Трайков, а и да говори с Т. Ж.

 

Боян Трайков също се числял към личностите, ненавиждащи адресанта на това писмо.

 

Румяна Радева

 

 

28 април 1986 г., съобщение

 

В нито един вестник не се публикува комюникето на БАН. Помощникът на Балевски (сътрудник) Динков се обадил на Боян Трайков в БТА и разбрал, че именно Трайков спрял всичко. Казал, че не можело това да се реши току-тъй и пр. Явно от ЦК са го спрели.

 

Р. Радева

 

 

Другарю Хайтов,

. . .

В 22,30 часа ми се обади по телефона акад. Н. Тодоров, за да ми даде обичайните си 400 задачи за утре. Между другото спомена, че Константин Косев, който имал информация какво е

 

256

 

 

положението в БАН (секретарката Нели е писала доклада на Н. Тодоров), настоял в изводите (на този доклад) да не се споменава нищо за надгробна плоча, защото това щяло да срещне сериозен отпор в ЦК. Приготвих за Н. Тодоров мой проект за писмо, в който не се съобразих с това, въпреки всички снишавания на мерника, препоръчани от „малкото Косе“.

 

Р. Радева

7 април 1985 г.

 

П. П. Докладът, който Н. Тодоров ще изчете утре, е само 16 страници-язък за масрафа (писането на големия доклад). Изводите все пак са добри... Единствената подробност е, че вероятно за да не дразни лъвовете, Н. Т. не включва в доклада предложението за поставяне на паметна надгробна плоча, ами разреши да го включа в писмата, с които изпращаме доклада до Г. Йорданов и ЦК.

 

С най-сърдечни поздрави за финиша.

Р. Р.

 

 

Личен архив на Николай Хайтов

 

Следва да се поясни, че споменатият в писмото на Р. Радева Константин Косев е по времето на диспута в БАН зав. отдел „Образование“ в ЦК. В спора за гроба на Левски той държи за позицията на баща си акад. Димитър Косев и провежда изцяло неговата „линия".

 

 

3. Д-р Спас Разбойников - за фотоматериалите от разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“

 

Уважаеми другарю Хайтов,

 

Вчера се изясни, че трябва веднага да замина за ГДР. Ще се върна на 30 януари - не е толкова далеко.

 

Имам много важни и добри новини. Художничката Вера Недкова написа една декларация, по нейно желание без дата. Тя е културна и образована жена, владее перфектно няколко езика, макар и безпартийна, тя е народен художник и герой на социалистическия труд, което говори за признанието и уважението, с които се ползва.

 

257

 

 

Убедена е, че това е бил скелетът на Левски и че срещу тази истина има една опозиция от археолозите, служеща си с най-нечестни средства. В декларацията тя описва и дупката в зида, където са били пъхнати стъпалата, също че гробът е бил много плитък - тъй че е могла да рисува без особени затруднения при обикновеното осветление денем (в работното ѝ време). Също, че скелетът е бил неповреден - т. е. без счупвания. Но според нея е бил доста по-добре запазен, отколкото е представен на снимката -тя има Вашата книга. Не може да си обясни разликата. Пожела успех и да Ви поздравя. Има и други важни неща. Това е, че фотофилмите, правени там, не са загубени, а се пазят? Но археолозите отричат, сегашният директор - Сотиров, след моето настояване каза, че може и Стамен Михайлов да има нещо при себе си (напр. да е взел филмите и снимките), защото като ръководител и голям учен, който работи върху темата, има право да държи при себе си неща, макар че бил длъжен всъщност да ги предаде, където следва да са. Интересна позиция. Говорих със съпругата на тогавашния зав. фотоотдела при АИМ Хлебаров, починал преди 6 години. Тя потвърди, че той всичко е предал там при напускането си (пенсиониране), включително и тези филми, на помощничката си Роза Станева, която сега е завеждащ фотолаборатория. Хлебаров за съжаление нищо не бил запазил за себе си, дори не си е откопирал нито една снимка, за спомен или др. - бил много честен. Жена му знае за снимките на скелета на Левски, ставало е дума. Търсих я, за да се види дали няма нещо в техния архив. Но самата Роза Станева потвърди пред мен, когато говорихме сами, че всички филми от „Св. Петка“ са предадени и съхранявани, но няма нищо да дадат - на тях ще се видят скелетите в олтара, заснемани от разни страни с подробности, и няма да има вече някои спорове - не са загубени. Но как да се изискат, или да се изиска да се откопират изцяло, за да се прегледат всички кадри? Археолозите ще се съпротивляват и ще отричат - защото ще е доказателство срещу тях, със стойност на неоспорим документ...
 


Същественото в току-що цитираното писмо на д-р Спас Разбойников, един от участниците в диспута, състоял се в БАН за гроба на Левски през февруари 1986 г., е, че той разкрива, макар и малки, но съществени подробности за предумишленото укриване на фотоматериалите от разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ през май-юни 1956 г.

 

258

 

 

(4.) Разговор с архитект Петър Ташев, проведен на 19 февруари 1989 година у дома му
(Извадки от Дневника на Николай Хайтов)


ЗА АРХИТЕКТ БОБЧЕВ: „Той беше забележително честен, ерудиран и скромен човек. Възложих му като главен архитект на София да направи макет на стените на античния град. Мислех, че ще поиска за това поне 5000 лева (тогава бяха много пари). Бобчев каза, че ще направи макета, но за парите ще говорим после, като види колко време ще му отнеме. Направи макета, дойде при мене, извади една тетрадка, прави някаква сметка около час и „изчисли“, че тази работа му е струвала 743 лева, което беше нищожна цена за такъв огромен труд.

Той беше сгрешил формата на кулите на античната крепост — беше я начертал триъгълна отвън, но след това открил, че е била петоъгьлна, и си призна грешката открито, което малцина на негово място биха направили, още повече въпросното откритие беше направил сам. Той ръководеше всички разкопки в центъра на София, но археолозите не само че не признаха тези му заслуги, но когато излезе от Археологическия институт и пак идваше на разкопките, за да си довърши проучванията, М. Станчева го гонеше и той се криеше, за да огледа нещо от подземните зидове.

Той да извърши фалшификация - това е изключено.“

(Това бяха думите на арх. Ташев за арх. Бобчев)


По време на дискусията, започнала по повод на книгата ми „Последните мигове и гробът на Левски“ на 14 септември 1985 година, и арх. Бобчев, който не беше вече сред живите, бе обвинен от Стамен Михайлов, Георги Джингов и арх. Бояджиев във „ фалшификация“ на изработените от него скици на 1 и 12 юни 1956 година.

Вярно, че тези обвинения паднаха още в първите дни на организирания от БАН през 1986 г. диспут, скиците на арх. Бобчев бяха признати за „точни“ и безупречни, но факт е, че за известно време професионалната чест на арх. Бобчев бе поставена на изпитание. При това не от кого да е, а от неговите колеги - доказани фалшификатори на Дневника на разкопките - Cm. Михайлов и Г. Джингов.

В този ред на мисли характеристиката, която известният бивш главен архитект на София Петър Ташев прави на Бобчев, добре е да стане обществено достояние.

259

 

 

 

5. Писмо на Стефка Христова за Стамен Михайлов

 

Др. Николай Хайтов,

 

Като българка чувствам се задължена да Ви изкажа благодарността си за издадената Ви книга „Последните мигове и гробът на Васил Левски“. Много честни българи очакваха с нетърпение издаването ѝ. Мъка изпитвах, че може да не я издадат, понеже имаше Ваше изказване, че срещате трудности.

 

Бях в провинцията т. м., където една стара учителка е успяла веднага да се снабди с книгата Ви.

 

Първите ѝ думи бяха: „Най-после ще можем да коленичим пред светото място, където е погребан Левски.“

 

Няма българин, който да не е скътал дълбоко в душата и сърцето си любов и признателност за неговата саможертва към народа си.

 

Тази стара учителка ме запита: „Този ли е Стамен Михайлов, за когото си ми говорила в младите си години?“

 

Др. Н. Хайтов, аз познавам Ст. Михайлов, когато започваше кариерата си. Като студентка живеех при сестрата на проф. Николай Райнов Невена Райнова на ул. „Цар Крум“ 9. Бай Николай, както малцина от студентите можеха да се обърнат към него, беше мълчалив човек. Имаше навик да идва на кафе при сестра си и двамата бяха много самотни.

 

Веднъж каза, че е прибрал при себе си едно бедно момче от село, на което да помогне материално и даде образование, това момче е Ст. Михайлов. Дава му самостоятелна стая и се грижи бащински за него. Той го насочва към археология и съдейства да му отпуснат стипендия за Париж.

 

Проф. Николай Райнов винаги го е предупреждавал, когато се ожени, да напусне апартамента. Но Ст. Михайлов се оженва и освен съпругата си довежда и тъща си Поликсена, въпреки че му се е давало квартира за семейството. Ражда му се момченце, което кръщава Николайчо. Ясно е защо е кръстено така, апартаментът е голям и се намира на ул. „Трапезица“ 4, вх. III, срещу паметника на Ленин (мебели „Явор“).

 

Професор Николай Райнов се принуди заради него да напусне собствения си дом.

 

Наложи се да се съберат брат му проф. Стоян Райнов, сестра му и решиха, че най-разумно е той да се прибере при сестра си, за да могат двамата по-спокойно да живеят. Аз току-що се

 

260

 

 

бях омъжила и се преместихме при Ст. Михайлов, тогава му се роди и второто момченце.

 

Ст. Михайлов не можа да стане собственик на апартамента на човека, който се погрижи за него като роден баща, насочи го в професията с бъдеще да се издигне със знанията си, като професор, да внася светлина в мрака, коийто покрива в забрава историята на българския народ.

 

Не съм изненадана от византийщината на Ст. Михайлов да се изказва смело, че българите не са донесли и създали никаква култура и изкуство. Той действително е „византофил“... Той е лишен от всякакво чувство и родолюбив. (...)

 

Приемете уважението ми към Вас за благородния труд, с който доказахте истината за последните мигове и гроба на Васил Левски.

 

Стефка Христова

художник керамик

26 август 1985 г.

София

 

 

Писмото на Стефка Христова осветлява личността на човека Стамен Михайлов откъм една скрита от погледа на обществото страна - личностното му изграждане като върл византофил, и затова то има своето място сред документите, свързани с унищожението на гроба и костите на Левски.

 

Уместно е тук да добавим, че начинът, по който се отплаща Ст. Михайлов на своя благодетел Николай Райнов. е показателен и за враждебното му отношение към собствената му родина, проявено в неговата професионална практика след зачисляването му в Археологическия институт.

 

[Previous]

[Back to Index]