V
        Отъ настаняването на Гърция въ Западна Тракия чакъ до когато я напускатъ, все за комити се говореше, но не можехме да видимъ нито единъ такъвъ, живъ или мъртавъ. Много пти ставаха нощни тревоги съ престрелка, придружени и съ картеченъ огънь, но въ резултата нищо не се указваше. Когато спхъ на полето съ семейството си, една дъждовна нощь къмъ края на ноемврий, се събудихме отъ усилена престрелка, придружена съ картеченъ огънь. На мстото на полесражението между града и българската махала, вмсто убити комити, се намри едно убито магаре, съ нколко рани отъ куршуми. То бше виновникътъ на нощната тревога, понеже часовиятъ го взелъ за комита и открилъ огънь. Гръцка неустрашимость! Другъ пть, следъ такава една тревога, сутриньта гърцит разправяха, че български комити хвърлили бомба въ една караулна палатка, отъ която били ранени двама гръцки войника. Следствието обаче, установи, че войницит часовои, като си играли сь една бомба, последната експлодирала и наранила двама войника, единиятъ тежко, а другиятъ по леко. Такива тревоги ставаха на презъ вечерь. На малкит мосчета често пти бха поставяни бомби отъ самит гърци, особено къмъ турското село Шаинхаръ (Айтосъ) съ цель да създадатъ претексъ за ограбване на населението му, както и стана: мжкото население б изпратено на заточение на о-въ Милосъ, а съ женското се гавреха най-цинично, като не пощадиха дори и девицит. Такива бомби поставяха и по нагорнището на ж. п. линия Дедеагачъ-Гюмюрджина, къмъ гръцкото село Кърка, безъ да причинятъ нкакви повреди. Отъ разследванията, направени отъ английски капитанъ, който надзираваше ж п. линия С-О и живееше въ инспекционното здание на сщата компания, се установи, че тия бомби не е поставени отъ комити, нито пъкъ били въ състояние да приченатъ сериозна повреда, а се поставяли отъ разни невежи, съ цель да се хвърлятъ обвинения срещу българит. Гърцит е толкова храбри и неустрашими, щото, гдето седнатъ и станатъ все за комити говорятъ, но не единъ въорженъ комита не можаха да хванатъ, а пълнятъ островит си все съ като менъ страшни комити, които не смятъ да излезатъ извънъ града и при всички денонощни обиски нищо компрометирующе не можаха да намрятъ. Нощно време снова патраулни команди, навярно да дадатъ на комитит да се отстранятъ, та да не стане нкой хаталъкъ, защото „комите шега не снае," както пятъ и гълчатъ гърцит гръмогласно. Това се вика „ала греха." Гърцит заслужено носятъ името „Паликарета." Отъ мечка не се боятъ, а отъ жаба се стрскатъ и бгатъ, както бгаха презъ последната Турско-гръцка война, Когато Есатъ паша, ако не бше рускиятъ царь да ги спаси, щше да ги настигне чакъ въ Атина. Такова бгане, само че много по-позорно се повтори и въ Мала-Азия. Такива герои съ хиляди избгаха въ Деде Агачъ, безъ шапки и оржия, цли изцапани съ калъ, и то не само войници, но и офицери. За сполетялата ги катастрофа обвиняваха на лво и дсно своит съюзници, съ изключение на англичанит. Благодарение на българит, войници въ гръцката армия, турския напоръ е билъ възпиранъ и съ това се дало възможность на гърцит да се спасятъ съ прочутото бгство. Бха съставили специални команди само отъ българи съ задача да разрушавать мостове, тунели, ж. п. линии и да опожаряватъ градове и села. Отъ многото такива българи, достатъчно е да споменемъ имената на Иоанисъ Петкосъ. Кирисъ Вълчосъ и др. отъ частьта „Кедронъ инокиа 990 Екпизонъ пизику 3 Мирархия скодала —Ески Шеиръ.



Иванъ Петковъ отъ с. Домусъ-дере.



Христо Дистариди
отъ гр. Кавакли, дезертиоръ отъ армията ни и войникъ — отъ гръцката —

        На войника Христо Дисцаридисъ отъ гр Кавакли дезертиралъ отъ армията ни въ гръцката. Такива млади българчета запазиха часть отъ разбитата и обърната въ паническо б
гство гръцка редовна армия. За тоя имъ подвигъ съ стотици българи станаха жертва на паликеретата. Въ числото на тия войници имаше и български поданници, които трбва да предяватъ своит претенции чрезъ правителството, но не желаятъ, когато гърцит за нищо и никакви нща вдигатъ аларма за да имъ даде България стотици милиона грешни български пари. Тукъ му е мстото да кажа няколко думи и за „евзонит" съ които гърцитъ се хвалятъ и при лгане и при ставане поради тхната неустрашимость и голмото имъ геройство. Наистина, т е по-добри отъ другит войници, за това всички ги третиратъ като галени деца, може би за това, че между всички войници т е най-добрит бегълци. Облеклото имъ е следното: малъкъ червенъ фесъ, въ видъ на шопски подкалникъ, съ дълъгъ пиекюлъ и се носи накривенъ на една страна; пискюлътъ виси на рамото и закрива едната му часть. Сщит носятъ фустанела, кса бла риса съ бръчки, добре опнати гащи, царвули съ остри върхове и съ пискюлъ на върховет, кса до колната шинела или пелерина. Това е облклото имъ, за по голъмъ ефектъ. Една вечерь, като се прибирахъ въ кщи, край града къмь лозята четирима евзони, които говорха помежду си тихо по български. Като чухъ това, просто не поврвахъ на слуха си, защото до тогава знаехъ отъ гърците че евзонит е все отборъ гърци. За да проверя, какви е въ действителность, решихъ да вла съ тхъ въ разговоръ, затова като ги застигнахъ, поздравихъ ги съ „яшу, паликаря!" (здравейте, юници!"). Следь това ги испитахъ на македонски диалектъ: „Отъ ка е сте!" Т ме погледниха недоврчиво, но като имъ казахъ, че съмъ българскиятъ адвокатъ, който пише оплакванията на другарит имъ българи т се успокоиха и почнаха да разговарятъ и съ мене. Тогава узнах, че са българи отъ Македония. Като имъ казахъ, че евзонитъ е само чисти гърци, т се изсмяха, че въ тхния лохосъ (рота) имало само 10—12 гърци, а останалит били все българи. Помежду си говорли български, но се пазели, защото ги наказвали, когато ги чуятъ, че говорятъ български. До като били въ Мала Азия не имъ запрещавали да си говорятъ на български. Командирит имъ даже ги карали да пятъ български псни, но сега не имъ позволявали нито дума по български да кажатъ.  

назад  нагоре  напред