IV

          Кметьтъ на с. Чобанъ-Кьой, Атанасъ, родомъ отъ Кавакли (България), български поданикъ и дизерторъ отъ армията ни, а сега инвалидъ отъ гръцката армия, оголи напълно мирното и трудолюбиво население на това българско село. Преди да последватъ разпорежданията за масовит
интернирания на българит, както се узна по-после, по своя инициатива, подпомогнатъ отъ участъковия старши, изгони половината жители отъ българската часть на селото, макаръ че мнозина отъ тхъ да имаха по 1—2 синове, войници въ гръцката армия, взели живо участие на Малоазиятския фронтъ. На нкои отъ тхъ синоветъ дори бха убити за величието на Гърция. Тия българи, следъ като имъ ограбиха всичко, съ усиленъ конвой ги откараха къмъ българската граница. На Димо Мулето и на много скотовъдци задигнаха цлит стада, та въ Суда нямаха пари дори за хлбъ. Другата половина отъ селото е гръкомани. Направихме постпки въ Деде Агачъ, но тамошнитъ военни и административни власти ни казаха, че т не знаели нищо за това, нито пъкъ били давали заповдь за екстерниране на българит. Вследствие на това даде се заповъдь за повръщане на екстерниранит, но какво е било очудването имъ, когато се завърнаха по домовет си: кщит и хамбарит имъ били съвършено празни и пометени въ разстояние на 4 дни. Българит въ Дедеагачко бха поставени вънъ отъ законитъ и на вско обвинение срещу тхъ се даваше бръзъ ходъ. безъ да се искатъ доказателства. Достатъчно 6 да се донесе устно или писмено, че еди-кой си е комита, или се сношава съ тхъ, или пъкъ, че говори лошо за Гърция, веднага го изпращатъ въ нкой островъ на „поправка". За този му подвигъ кметътъ Атанась, наистина, 6 уволненъ, но той се настани въ сщото село като кръчмарь търговець, за да си отмъсти по добре, както и стана. Насилствено се събираха разни суми, ужъ „волни" пожертвувания, размрит на които опредляше кметътъ, и. ако нкой би отказалъ да заплати определената му сума, следъ 2—3 дни биваше повиканъ въ общината да отговаря по нкое скроено обвинение, а опредлената му сума се вземаше отъ домашнит му въ двоенъ ржмъръ. Участъковия старши биеше арестуванит по най зверски начинъ, следъ което, съ букаи на рцет или вързани за опашката на коня се изпращаха въ Деде-Агачъ, а отъ тамъ непременно на нкой островъ. Донесенията и на най-долния стражаръ се уважаваха, стига да се каже, че обвиняемиятъ българинъ е комита или се сношава съ тхъ. Огъ Деде-Агачъ, по такъвъ начинъ откараха касапинътъ Маверъ Радиковъ въ гр. Софлу, заедно съ единъ турчинъ отъ с. Шахинларъ.
        Презъ м. декемврий 1922 год, Никола Тюркеджиевъ отъ отъ Деде Агачъ, търговецъ-земевладлецъ, съ влияние изъ околията, Габровски възпитаникъ, чийто синъ, като войникъ отъ гръцката армия, б взлъ живо участие на Мало-Азийския фронтъ, бше фиктивно обвинень, че по средъ 6лъ день, въ недля (в-ь Гърция въ празднични дни до обдъ е отворени всички магазини и заведения) били разтоварени въ магазина му два товара бомби и оржия за комитит. Понеже при обиска не се немри нищо, казаха, че оржията и бомбит били експедирани за местоназначението имъ. Казаха, че българиньтъ не билъ толкова непредвидивъ. Вследствие на това лъжливо обвинение, наедно съ малолетния му синь, б затворенъ цли 15 дни въ затворъ безъ прозорци и безь огънь презъ най-голмия студъ, следъ което бха освободени, га че ли нищо не е било. Въ такива случаи гърцит не си правятъ трудъ като насъ, да хабятъ книги за актове и дознания, които да предаватъ на прокурора. Когато имъ скимне, извършватъ обиска сами и то нощно време, понеже не обичатъ да работятъ при свтлина. Такива обвиняеми все нощно време се затварятъ и освобождаватъ. Комитетскит дла се изпълняватъ въ тъмница и се държатъ въ най-голма тайна, а на обвиняемит, напълно изолиранъ, не позволяватъ да се вижда съ никого, макаръ и отъ далечъ, защото ги биятъ съ волски жили вмсто съ руската нагайка. Не имъ се позволява да се топлятъ при такава обстановка. Разрешава се само да имъ се носи храна и пари, съ които стражарътъ, отъ съжаление, имъ купува узо (ракия) и вино, за да не усщатъ студа. Чисто „ала Грека." По такъвъ начинъ по-добре се скуби затворника — Ганьо.


назад  нагоре  напред