На 9 октомври, 1934 г. югославският крал Александър пристига на крайцера “Дубровник" в Марсилия на своето първо официално посещение във Франция. Целта е да се демонстрира пред света нерушимият съюз между двете страни. То става във време на оживена дипломатическа дейност между европейските страни и на събития, които постепенно трасират пъя на Втората световна война. Домакините са се постарали посещението да придобие голяма тържественост. Ескортиран от миноносци на  френската средиземноморска ескадра, крайцерът хвърля котва на белгийския кей. От древния марсилски  форт проехтяват оръдейни салюти, на които оръдията на "Дубровник" отговарят. На неговата палуба се качва френска делегация, водена от министъра на морските сили Пиетри, който приветствува госта от името на френския президент. В адмиралска униформа кралят слиза на брега, където го посреща френският министър на външните работи Луи Барту. Привествено слово произнася генерал Жорж, сражавал се рамо до рамо със сръбската войска по време на Първата световна война на Солунския фронт. След това кралят се качва на чакащия го автомобил и се отправя към кметството, където го очаква официално посрещане. До него сяда Барту, а на отсрещната резервна седалка - генерал Жорж. Шофъорът е свалил гюрука, за да могат гражданите на Марсилия да видят и поздравят високия гост. В следващата кола са югославският външен министър Йевтич и френският министър Пиетри. Следват хората от кралската свита и посрещачите. Поради опасения от морска болест, кралица Мария пътува с влак. Атмосфера на нервност тегне над гостите и домакините. Върху бледото лице на краля е изписана умората от пътуването по бурното море и едно вътрешно напрежение страх от покушение. Може би съжалява, че не е послушал камердинера си да сложи бронирана жилетка под мундира, както при посещението си в България. Барту се старае да потисне своето безпокойство. От няколко дни в Париж витаят слухове за възможен атентат. Те проникват на страниците на вестниците “Пари миди" и “Пари соар". Особено силно е безпокойството сред кралския антураж. Шефът  на кралския двор генерал Диметриевия с изненада констатира, че предохронителните мерки са крайно недостатъчни. От двете страни на пътя, по който минавю кортежът, са разположени около 1500 полицаи и агенти, но непосредствената охрана на автомобила е предоставена на двама конни офицери. В последния момент, по неизвестни причини, се отменя решението кралският автомобил да се ескортира от отряд мотоциклетисти.

Кортежът се движи по средата на улица "Ла Канебер" със скорост на пешеходец. Тротоарите са запълнени с граждани. На места се чуват аплодисменти, на други – свиркания. Колоната вече навлиза в площада пред борсата. Часът е 4,20 след обяд. В този момент от тълпата между двама полицаи изкача добре облечен, с набито телосложение мъж, който притичва покрай коня на полковник Пиоле, викайки “Вив лъо роа!", скача на стъпалото на кралския автомобил и почти от упор стреля няколко пъти с револвера си срещу крал Александър, а след това и срещу Барту. Пръв се опитва да отблъсне атентютора генерал Жорж, но няколко изстрела го повалят на седалката. Шофъорът спира автомобила. В това време полковник Пиоле с бързо движение успява да успокои и обърне коня си и нанася със сабята си два удара върху атентатора, който пада върху паважа и продължава да стреля. Охраняващите полицаи също откриват огън по него. Настъпва неописуем хаос. Полицаите изтръгват от разярената тълпа атентатора, връзват му ръцете и го повличат към близкия участък, където го подлагат на разпит и побои. Това продължава до вечерта. Изпаднал в тежко състояние, той със сетни сили моли да го оставят, а да окажат първа помощ на пострадалите при покушението.

Куршумите върху крал Александър се оказват смъртоносни. Още в автомобила той изгубва съзнание. Пренасят го в префектурата, където след няколко минути умира. Присъствуващият при кончината външен министър Боголюб Йевтич покъсно ще разгласи, че уж в последните секунди на своя живот кралят прошепнал “Чувайте ми Югославию!", а френският полуофициоз “Тан" ще доукраси кралският завет: “Пазете Югославия и приятелството с Франция!". По такъв начин следовниците на Александър Карагеоргевич ще допълнят митологията на великосърбизма с още една легенда.

Крал Александър и Луи Барту. Тази снимка, както и следващите са поместени във френското списание "Илюстрасион" - октомври 1934 г.

В настъпилата суматоха на Барту се оказва първа помощ, но неговото състояние се влошава и заедно с изпадналия в безсъзнание атентатор с линейка е закаран в близката болница, където му се прави спешна операция, но сърцето не издържа и той умира.

Без да дойде в съзнание, атентаторът умира в 8 часа вечерта в болницата. В дрехите му откриват чехословашки паспорт на името на Петер Келемен, револвери "Маузер" и “Валтер" и бомба. На дясната му ръка е изписана татуировка с инициалите на ВМРО: череп, кръстосани кости и девиза “Свобода или смърт". Погребан е на 12 октомври в марсилските гробища в присъствието на двама детективи и гробари, като мястото не е означено.

Непосредствен свидетел на събитието е полковник Пиоле. Той разказва следното: "Кралят току-що бе напуснал белгийския кей сред радостните викове и аплодисменти на ентусиазираната тълпа. Съобразявайки се със заповедите, които бях получил от шефа на протокола, аз бях заел мястото си от дясната страна на автомобила с извадена сабя на рамо. Шумът на тълпата плашеше моя кон и аз  трябваше да го успокоявам.

Изведнъж един мъж изкочи от тълпата и минавайки пред моя кон, който се изви наполовина, се затече към вратата на кралския автомобил. И преди аз да имам време, за да направя каквото и да е движение, той беше вече скочил върху стъпалото на автомобила и беше прокарал ръката си през вратата. След това той стреля няколко пъти върху краля, който, заемайки почетно място, се намираше вдясно, имайки до себе си встрани Луи Барту и насреща генерал Жорж.

Освобождавайки се за момент, аз започнах да удрям убиеца със сабята си, но моят кон се изправи на задните си крака и възви в дясно.

Човекът беше паднал и се търкаляше по паважа обаче продължи да стреля, давайки четири револверни изстрела." [29]

"Ние, разказва шофъорът Фуасен, току-що бяхме  тръгнали, военната музика свиреше последните тактове на югославския марш. Пристигнахме на височината пред борсата. Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше “Да живее кралят!

В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер. Аз започиах да удрям, но много късно. Три или четири изстрела бяха дадени срещу владетеля. Полковникът, който беше на кон близо до мене, започна да удря убиеца със сабята си, но револверните изстрели не престанаха. Аз спрях колата. Кралят се беше свлекъл по седалката на автомобила и беше паднал на пода." [30]

Въпреки тежкото си нараняване (след 5-месечно лечение той оздравява) генерал Жорж си спомня: "С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен." [31]

[Previous] [Next]
[Back to Index]

29. Анри Роберт Пети. Репортаж, поместен във в. "Черно море" на 10 май 1937 г. под заглавие "Франция и Югославия се намериха отново съединени в общ траур."

30. Пак там.

31. В. "Днес", бр. 4 от 6 февруари 1936 г.