2. Сѫщинското значение на името Μόκρος y Анна Комнина.
(Приносъ къмъ историята и географията на Македония).
Отъ Ив. Дуйчевъ.
- част I
- част II
I.
Въ течение на дълги години, още отъ втората половина на XVIII в., въ науката се утвърдили, възъ основа на така нареченитѣ „грамоти" на Пинция и неговия синъ Плезо, схващанията за сѫществуванието на нѣкакъвъ български царь Шишманъ въ края на Х-ия вѣкъ, чийто синъ билъ Саиуилъ, съ второ име Стефанъ. Непреходната заслуга за разбиването на тази легенда, която ученитѣ приемаха единъ отъ другъ почти безкритично, се пада на г. проф. В. Н. Златарски, който, следъ прозорливо и дълбоко критично изследване, установи, че тѣзи подправени вписки на българитѣ-изгнанници Пинций и сина му Плезо принадлежатъ едва къмъ XIV в. и само недоглеждането на единъ йезуитски свещеникъ, Даниелъ Фарлати († 1773), е могло да създаде тази почти двувѣковна заблуда. [1] Все пакъ, съ личностьта на Самуила и до днесъ остава свързана легендата за неизвестенъ български царь „Мокъръ" (Μόκρος), който се явява ту като самия Самуилъ, съ второ име Μόκρος, ту като баща на Самуила, като „Шишманъ-Мокъръ".
Първоизточникътъ на това сведение за нѣкакъвъ български царь „Мокъръ" (Μόκρος) е византийската писателка отъ първата половина на XII в. Анна Комнина. Когато говори, въ кн. VII на своята Алексиада, за похода на баща си, императора Алексия I Комнина (1081—1116), противъ печенезитѣ оттатъкъ Балкана, презъ 1087/8 г., и съобщава за града Преславъ, тя добавя:
1. Вж. подробно В. Н. Златарски, Тъй нареченитѣ „грамоти" на Пинция и неговия синъ Плезо. ГСУиф., XV—XVI (1919/20). — Срв. още сѫщия, Западната българска държава до провъзгласяването на Самуила за царь. Мак. Пp., II (1926), 2, стр. 5, бел. 1. — сѫщия, История, I, 2, 038, бел. 1.
15
„Това е прочутъ градъ, разположенъ къмъ Дунава; нѣкога той нѣмалъ това варварско име, но билъ елински по наименование — μεγάλη πόλις (великъ градъ) и въ сѫщность и по име. Но откакъ Мокросъ, царьтъ на българитѣ, и неговитѣ потомци и още повече пъкъ Самуилъ, последниятъ отъ българската династия, като Седекия отъ йудеитѣ, нападатъ Запада, (този градъ) получилъ с сьставно наименование, назоваванъ, отъ елинската речь μεγάλη (велики), съ прибавено слово отъ (езика на) славянороднитѣ, (та) μεγάλη Πρισθλάβα (Περισθλάβα) (Велики Преславъ) отъ тѣхъ (славянороднитѣ) всѣкога се назовава." [1]
Указание за сѫщия тоя български царь Μόκρος Анна Комнина дава и по-нататъкъ, кн. XII, 9, въ връзка съ описанието на р. Дринъ и Охридското езеро, като твърди, че езерото Лихнида получило името Ахрида по (отъ името на)
„Мокра, царя на българигѣ, (който царувалъ) най-първенъ и най-подире (царувалия) Самуилъ, който живѣлъ презъ времето на багрянороднитѣ императори Константина и Василия." [2]
Още Du-Cange, презъ XVII в., въ своитѣ бележки къмъ Алексиадата на Анна Комнина, се спрѣлъ на загадъчното име Μόκρος и го отождествилъ съ името на самия Самуилъ: Μόκρος — qui et Samuel dictus. [3] Другаде, [4] като говори за Аароновия родъ (Ἀρωνίοι,) и Аарона, той отбелязва, погрѣшно назовавайки Аарона предходникъ на Самуила: Aaron, quibusdam Araon dictus, Bulgariae Princeps, quem Mocrus, seu Samuel, illius successor, interfecit. Въ своето съчинение Illyricum vetus et nоvum,
1. Annae Comnenae Alexiadis, lib. VII, 3: I. 235,8-18 ed. Teubner:
2. Ibid, lib. XII, 9: II. 172,9-12, ed. Teubner:
3. C. Du-Cange . . . in Annae Comnenae caes. Alexiadem notae, ad Аn. Comn. Alex., II, 564, ed. Bonn., — cp. ibid., II, 650.
4. Ibid., II, 652.
16
като изрежда българскитѣ владѣтели отъ първото царство, той пише за Самуила: Samuel qui et Mocrus ab Anna Comnena et alliis (?) adpellatur. [1]
Около единъ вѣкъ следъ Дюканжа, несъмненно подъ негово влияние, йезуитскиятъ свещеникъ Даниелъ Фарлати, въ именитото съчинение Illyricum sacrum, въ връзка съ указанието на така назованитѣ „грамоти" на Пинция и на сина му Плезо за нѣкакъвъ български царь Стефанъ, синъ на Шишмана, въ края на Х-ия в., пише:
„Търсейки причината на това нѣщо (именно, че Самуилъ билъ назованъ, споредъ Фарлати, съ име Стефанъ), азъ забелязахъ, че българскитѣ крале се наричатъ често съ две и повече имена, както тоя сѫщиятъ Самуилъ, когото Анна Комнина и други писатели (?) наричатъ Мокъръ (Мокросъ), и Гавриила, Самуиловия синъ, едни го наричатъ Радомиръ, a други Романъ... И тъй, Самуилъ е ималъ име не само Мокъръ, но и Стефанъ, съ което Пинций предпочелъ да го именува." [2]
Наскоро I. G. Stritter повтаря указанието за Самуилъ-Мокрусъ. [3] Създадена така, легендата за Самуилъ-„Мокъръ" минава отъ единъ изследвачъ y другъ, като обаче y нѣкои добива по-своеобразенъ видъ. У нѣкои това име като че ли се сближава съ прилагателно име „мокъръ".
Френскиятъ пѫтешественикъ отъ първата половина нa миналия вѣкъ, Pouqueville, като описва пѫтуването си въ Македония и засѣга града Охридъ, съобщава: „Следъ смъртьта на Юстиниана, българитѣ, по времето на тѣхния царъ Mochrus, който основалъ градъ на мѣстото на Сатионъ, при изхода на Мокренското дефиле, промѣнили името Лихнида и Юстинианополъ, поради омразата си спрямо ромеитѣ, въ Ахрида". [4] По-нататъкъ той съобщава, че къмъ 1014 год., споредъ
1. С. Du-Cange, Illyricum vetus et novum, Posonii, 1746. Familiae Dalmaticae et Slavonicae, p. 100; cp. още ibid., p. 87 Samuel qui et Mocrus.
2. Illyricum sacrum. Venetiis 1751—1819. — Vol. III. Ecclesia spalateosis olim Salonitana. Auctore Daniele Farlato, presbytero societatis Jesu. Venetiis 1765., p. 111. — cp. B. H. Златарски, Тъй нареченитѣ „грамоти" . . ., стр. 10 сл.
3. I. G. Strillerus. Memoriae populorum, olim ad Danubium, Pontem Euxinum, Paludem Meotidem, Causasum . . . incolentium ex scriptoribus historiae byzantinae. Petropoli 1774, II, 458.
4. F. G. H. L. Pouqueville, Voyage de la Grèce., 2 éd., Paris 1826, III, 53.
17
думитѣ на Анна Комнина, „езерото и страната получили името Ахрида или Mochrida, отъ Mocrus, царя на българитѣ, който отсетне билъ назованъ Самуилъ". [1] Споредъ него, [2] основаването на „новата Охрида" традиционно се поставя „aux temps des despotes de la Servie, sous le règne de leur roi Samuel", докато, обаче, другаде [3] той ясно указва Самуила като царь на българитѣ.
Отъждествяването на Μόκρος съ Самуила било възприето отъ Zacharie von Lingenthal, който съобщава, въ връзка съ промѣната на името Лихнида въ Ахрида, че „новото име градътъ трѣбва да е получилъ, както разказва Анна Комнина, ἀπὸ Μόκρου τοῦ Βουλγάρων βασιλέως etc. . . при което остава съмнително, дали името Ахрида се изважда отъ Mocrus, по-сетне Самуилъ наречения български царь, (Ochrida вмѣсто Mochrida) или то ще рече само, че това промѣняне на името е станало следъ Mocrus'a. При този Mocrus или Самуилъ, прочее, българската държава достигнала върха на своето разширение и мощь". [4] Това отъждествяване приема, по Lingenthal, и I. G. von Hahn, който сѫщо говори за „der König Mocrus, später Samuel genannt. . .”. [5]
Ha указаното мѣсто y Анна Комнина обърналъ внимание сѫщо А. Гилфердингъ и го използувалъ по свой начинъ въ своята история на сърбитѣ и българитѣ. Като говори за българската история въ края на Х-ия в. и за въстанието на комитопулитѣ, той съобщава, че глава на западно-българското въстание „станалъ Шишманъ (наричанъ иначе Мокръ), единъ отъ най-могѫщитѣ български боляри, съ своитѣ синове". [6] По-нататъкъ [7] той допълня, че „гръцкитѣ лѣтописци не указватъ името на този боляринъ, бащата на славния български царь Самуила и неговитѣ нещастни братя. Анна Комнина го назовава
1. ibid., III, 54, n. 1.
2. ibid., III, 54.
3. ibid., III, 58.
4. Zach, v. Lingenthal, Beiträge zur Geschichte der bulgarischen Kirche. St. Petersburg. 1864, S. 9. — cp. още S. 15.
5. I. G. v. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, въ Denkschriften der kaiserlich. Akad. der Wissensch., philos.-histor. Klasse, XV, 1867., S. 130.
6. А. Гильфердингъ, Письма объ исторіи сербовъ и болгаръ. Москва 1854/5, — Сочиненія, I (1868), 143.
7. Сочиненія, I, 143, прим 3.
18
Μόκρος", — при което той указва Anna Comn., lib. VII, 3. Гилфердингъ, следователно, дава ново тълкуване на това известие на византийската авторка: споредъ него, името Μόκρος принадлежи не на Самуила, както смѣтали Дюканжъ и Фарлати, a на Самуиловия баща, който се именувалъ Шишманъ и Мокръ. Другаде [1] Гилфердингъ пише за комитопулитѣ: „Тѣхния баща древнитѣ известия — за съжаление, твърде неопредѣлителни и забъркани — наричатъ съ две имена: Шишманъ и Мокръ", a по-нататъкъ добавя, че „името на Мокра, бащата на Самуила и неговитѣ братя, е запазила Анна Комнина, VII, 3" (цитира съответното мѣсто). Самъ той, изглежда е чувствувалъ цѣлата неяснота на това указание y Анна Комнина, та заявява:
„Името на българския царь Мокра и въобще личностьта на Самуиловия баща, който, при това, ималъ очевидно голѣмо значение въ българската история, сѫ дотолкова загадъчни и тъмни, че само при откриването на нови източници ще може да се узнае нѣщо по-положително за него. Впрочемъ, не трѣбва да се очудваме, че едно и сѫщо лице се явява въ историческитѣ паметници съ двойно име; такъвъ е билъ обичаятъ презъ това време въ България, както се вижда отъ множество положителни известия."
Затова Гилфердингъ увѣрено назовава бащата на четиримата комитопули съ име Шишманъ-Мокри. [2]
Изказаното отъ Гилфердинга схващане за „Шишмана-Мокри" се вкоренява дълооко въ научната книжнина, a още повече въ популярнитѣ исторически писания. Наскоро следъ това Г. С. Раковски пише, че „Шишманъ-Мокры и неговы славни сынове освобождаватъ Болгария . . ." [3], видимо подъ влиянието на Гилфердинга. [4] Е. Голубински сѫщо приема, че бащата на комитопулитѣ се наричалъ Шишманъ-Мокри. [5] А. Rambaud пише, че следъ покорението на Източна България, „боляринътъ Mocros или Шишманъ вдигналъ българското знаме въ областьта Охридъ и станалъ баща на нова династия". [6] Указанието за
1. ibid., 198/99.
2. ibid., 199; cp. още ibid., 120/21. Шишманъ-Мокрошъ.
3. Г. С. Рaковски, Нѣколко рѣчи о Асѣню пьрвому, великому царю болгарскому и сыну му Асѣню второму. Бѣлградъ 1860, стр. 88.
4. Ср. още п. т., стр 73.
5. Е. Голyбинскiй, Краткій очеркъ правосл. церквей, Москва 1871, стр. 9.
6. Rambaud, L'Empire grec au X-e siècle, Paris 1870, p. 322; cp. 322, n. 1.
19
Шишмана-Мокри намира отгласъ въ писанията на цѣла редица автори, като напр., T. Н. Шишковъ [1], Г. Бобриковъ, [2] П. Горовъ, [3] Ст. Радославлевичъ, [4] В. Томашекъ, [5] L. Lamouche, [6] L. Dupuy-Peyon, [7] A. de Gubernatis, [8] R. P. Guerin-Songeon, [9] Ив. Маноловъ [10] и други. [11]
Въ отговоръ на Гилфердинга, К. Hopf изтъква, че „когато . . . Шишманъ се отъждествява съ Мокрось y Anna Комнина (VII, 3, vol. I, 343, ed. Bonn.), то това почива на едно съвършено неразбиране на посоченото мѣсто (auf einem gänzlich Missverstehen der angeführten Stelle). Мокросъ, предецътъ (der Ahne) на старитѣ български царе е, несъмненно, никой другъ, освенъ Крумъ (Krumos)". [12] Своето твърдение, обаче, К. Hopf не подкрепя съ никакви докази и съображения.
Фp. Рaчки, като смѣта Шишмана наистина за баща на Самуила, добавя, че даденото y Анна Комнина второ име на Шишмана — Μόκρος, не е негово кръстно име или презиме, a име на мѣстото, отгдето билъ родомъ Шишманъ, сиречъ, че билъ отъ Мокра или мокрянинъ. „Отъ онова време, пише той, намъ сѫ познати две мѣста съ това име: едко въ нишката епархия, друго въ охридската (по грамотитѣ на имп. Василия II).
1. Исторія на българския народъ, Цариградъ 1873, стр. 175; 184., като „Шишманъ-Мокри".
2. Историческо обозрѣние на България (прев.), Букурещъ 1874, стр. 14, 15, 18.
3. Н. Горовъ — Сл. Кесяковъ, Кратка бълг. история, Пловдивъ 1882, стр. 44.
4. Историја Бугаризма на Балканском полуострову, Београд 1890., стр. 63, 70, 73.
5. цитирано по Ив. Д. Шишмановъ, СбНУК, XVI-XVII (1900), 575.
6. La Bulgarie dans le passé et le présent, Paris 1892, p. 65.
7. La Bulgarie aux bulgares. Paris-Bruxelles 1896: p. 40, un boyar de Tirnovo, Chichman-Moker.
8. La Bulgarie et les Bulgares, Florence 1899, p. 256.
9. Histoire de la Bulgarie, Paris 1913, p. 197; 205.
10. сп. Общъ Подемъ, I (1917), стр. 873, 881. — Cp. сѫщо Cт. Младеновъ, ГСУиф., XVII (1920/21), стр. 285.
11. Ср. напр., СбНУК, V (1891), 258. „Шишманъ или Сисманъ, нареченъ и Мокъръ. Анна Комнина, като погърчва името му, нарича го Мокросъ". Той билъ родомъ отъ Търново. — ср. Псп., IV (1888), 25/26, стр. 100, бел. 1., стр. 101, бел. 1. — П. П. Карапетровъ, Сбирка отъ статии, Срѣдецъ lb98, стр. 222, бел. 149.
12. К. Hopf, Griechische Geschichte въ Ersch und Gruber's Encyclopädie, Leipzig 1867., T. 85, S. 124, Anm. 12.
20
Като се сравни това свидетелство съ грамотата отъ 994 год. (сиречь, „грамотитѣ" на Пинция и сина му Плезо, б. м.), Шишманъ е могълъ да бѫде или отъ първото мѣсто, или отъ нѣкое друго близо до Търново; но всѣки случай, отъ предбалканска България". [1] В. Кѫнчовъ, две десетилѣтия по-късно, като говори за областьта Мокра въ Охридско, се запитва: „He е ли възможно тази область да е била отечество и владѣние на Самуиловия баща Шишмана, и отъ нея той да е получилъ наименованието си Мокри или Мокрянинъ?" [2] Следъ откриването на Самуиловия надписъ, Анниното указание дава възможность за нови обяснения на името Μόκρος като мѣстно название. Въ нова комбинация то се явява y проф. А. Иширковъ, който пише за „четиримата синове на българския велможа Никола, който живѣлъ въ областьта Мокра на юго-западъ отъ Охридско езеро”. [3] С. Радевъ съобщава за Шишмана, бащата на Самуила, че „des recherches récentes etablissent qu'il était originaire de la Macédoine même, de la province de Mocra, à l'ouest du lac d'Ochrida." [4]
Въ своята история на българитѣ Ν. Ι. Κοκκονε се противопоставя на схващането за еднаквостьта на Самуила и Мокра и изказва мнение, близко до изказаното отъ К. Hopf'a :
„Аxрисъ или Охридъ (старата Лихнида) се нарича градътъ, езерото и областьта около него. Споредъ Анна Комнина Ахрисъ се е наименовало отъ (по) българския царь Мокросъ, и, осланяйки се на това мѣсто, Дьоканжъ и мнозина други твърдятъ, че Самуилъ споредъ Комнина носилъ и името Μόκρος... Ho на това мѣсто — което, смѣтамъ, е непълно или повредено, — се противопоставя друго по-ясно мѣсто, отъ което се извежда безсъмнено, че Μόκρος е билъ другъ, a не Самуилъ (VII, 3 отъ Анна К.). Вѣроятно е (εἶναι πιθανὸν), че поради извращение (παραφθορὰν) или опущение при преписването (ἀντιγραφικὸν λάθος) името Μόκρος стои вмѣсто Κροῦμος,
1. Fr. Rački, Borba južnih Slovena za državnu neodvisnost u XI. vijeku, въ Rad jugoslav. akad., кн. XXIV (1873), стр. 93 и бел. 1. — Cp. В. H. Златарски, ц. с., стр. 13—14.
2. СбНУК, IV (1891), 96.
3. Лѣтописъ на Бълг. Ак. H., III (1916), 82. — cp. сѫщия, Les confines occidentaux des terres bulgares, Lausanne 1915, p. 26.
4. S. Radeff, La Macécoine et la Renaissance bulgare au XlX-e siècle, Sofia 1918, p. 27, n. 1.
21
който пръвъ нападалъ Запада. Отъ друга страна, освенъ неубедителностьта на приведеното (сведение), узнаваме, че не езерото, но часть отъ Охридската область се е назовавала на славянски езикъ Μόκρος (привежда указанието на Теофилакта Охридски, вж. по-долу). . .” [1]
Като се позовава на Коккони, G. Schlumberger подчертава какъ „par suite d'une erreur, on a pu croire que Samuel avait également porté le nom de Mocros”. [2]
Ha указаното сведение y Анна Комнина и изказанитѣ мнения върху него се спира и М. Дриновъ и, като критикува разбирането на Гилфердинга, че отъ това указание на Анна Комнина може да се приеме отъждествяването на Шишмана съ Мокра, той пише: [3] „Ние не можемъ да допуснемъ, че отъ тѣзи думи може да се извади такова мнение. Не се иска твърде голѣмо внимание, за да се види, че тукъ Анна подъ името Мокръ разумява нѣкого отъ родоначалницитѣ на прежнитѣ български владѣтели, a не Самуиловия отецъ". Относно опита на К. Хопфа да отъждестви Мокра съ Крума, той забелязва: „К. Хопфъ не се съмнява, че подъ Мокръ тукъ се разумѣва Крумъ, но това на е за вѣрване".
Дори откриването на самия Самуиловъ надписъ, въ който се споменаватъ имената на баща му Никола и майка му Рипсимия, не можа да премахне убеждението за това, че Самуиловиятъ баща е носилъ нѣколко имена, и самиятъ издатель на надписа, Т. Успенски, смѣта, че Шишманъ е ималъ второ име — Никола. [4] Въ връзка съ публикуването на този паметникъ, Т. Д. Флорински засѣга въпроса за името Μόκρος: „Съвременнитѣ византийски лѣтописци, както се знае, не споменаватъ за царь Шишмана. Анна Комнина (VII, 3) нарича Самуиловия баща Мокъръ . . . Възможенъ е въпросътъ: това неразбираемо Μόκρος не е ли неправилно четене или извращение на първоначалното Νικόλαος?” [5]
1. Ν. Ι. Κ(οκκονε), Ἱστορία των Βουλγάρν. ἐν Ἀθήναις 1877, стр. 116, бел. 1.
2. G. Schlumberger, L'Épopée byzantine à la fin du dixième siècle, Paris 1896, p. 599, n. 3.
3. ПСп., кн. IX-X (1882), стр. 57, бел. 29. — Cъчинeния, I, 329 заб. 29.
4. ИРАИК, IV (1899), 1, стр. 4.
5. ИРАИК, IV (1899), 1, стр. 8.
22
Г. Баласчевъ изказва мнение, че „Μόκρο (sic) y Анна Комнина не означава собственото име на Шишмана, сиречь неговото християнско име, но означава народното име или мѣстното произхождение на Самуиловия баща. Съ това се обяснява и премѣстването на българския държавенъ животъ въ преспанската область и въ Охридъ, сиречь въ тѣзи мѣста, гдето той се родилъ и гдето естествено могълъ да има по-силно влияние". [1] По-късно той иначе тълкува това име, като го свързва съ Никола: „Съ пропадането на източното българско царство се издига западното подъ върховната власть на комитопулитѣ: четиримата синове на българския велможа Никола и Рапсимия, които живѣли въ областьта Мокра, на югозападъ отъ Охридъ, ставатъ български царе и царь Самуилъ избира крепостьта Охридъ за своя столица . . ." [2]
Е. Спострановъ, въ своитѣ бележки за града Охридъ, [3] изказва мнение за Аннинитѣ думи като указание, че „Охридъ доста отъ старо време почналъ да се смѣсва съ Лихнида". He е ясно точно кого той разбира подъ името „Мокрусъ". „Историцитѣ отъ това време, пише той, които писвали повече по слухъ, безъ да знаятъ добре географията, не могли да знаятъ, че Мокрусъ избралъ за своя столица друго мѣсто, a не самата Лихнида, която се намирала твърде близо до новата столица". [4] По-нататъкъ той добавя, че „Охридъ почналъ да носи това име доста рано, преди да стане столица на царь Самуила. Смѣсвали го съ Лихнида поради близостьта съ последната и значението ѝ, що имала по-преди . . .", [5] отъ които редове може да се мисли, че за този авторъ „Мокрусъ" и Самуилъ сѫ тъждествени.
Сръбскиятъ ученъ Б. Прокичъ пише, че „що се отнася до името Mokro (Μόκρος), то погрѣшно се заключава отъ едно мѣсто изъ Анна Комнина (ed. Reiffer., 1, 235,11), че Мокро е билъ баща на Самуила, докато той изглежда само като единъ предходникъ на Самуила (ein Vorgänger Samuels). Отъ едно друго мѣсго изъ Анна Комнина (ed. R., II, 179,9) се заключава
1. ИРАИК, VI (1901), 2/3, 461, прим. 1.
2. Сп. Съвременна Илюстрация, II (1914), бр. 23/24, стр. 14/15.
3. Славянски гласъ, III (1905), 4, стр. 147.
4. ibid., 153.
5. ibid., 160.
23
сѫщото". [1] По-късно той се спира по-подробно на това име: „Така, освенъ името Шишманъ, нѣкои историци взиматъ и името Мокро (Μόκρος) като име на бащата на четиримата князе. За това тѣ се позоваватъ на едно мѣсто y Анна Комнина, гдето наистина се споменава Мокро, но не като баща на Самуила, но като пръвъ български царь въ Велики Преславъ, следъ когото сѫ владѣли неговитѣ потомци, па чакъ най-после Самуилъ. Но нито името Мокро, както нито името Шишманъ не могатъ повече да се удържатъ, следъ най-новитѣ открития, отъ които несъмнено се утвърди, че бащата на основателя на македонското царство и κόμης’ътъ на Скилица е носилъ име Никола" [2] (по открития Самуиловъ надписъ). Отдѣлно за Аннинитѣ думи, той смѣта, че „тукъ Μόκρος стои вѣроятно вмѣсто Βορίσης (Μπρόσης, Μπόρις), което име е носилъ първиятъ християнски български владѣтель въ Велики Преславъ. — Сѫщото това се вижда и отъ едно друго мѣсто изъ Анна Комнина (II, 172,9)” [3].
Сръбскиятъ ученъ Вл. Петковичъ въ една статия за произхода на царя Самуила [4], изказа мнението, че царь Самуилъ произхождалъ отъ заселенитѣ презъ първата половина на IX в., при византийския императоръ Теофила (829—841), персийски колонисти, таканазованитѣ вардариоти, въ Солунско, Воденско и Охридско. Неговъ главенъ доказъ е наличностьта на мѣстни имена въ Охридско, като Мокра, Мокрена, Мокранъ, Мокранска планина, които той сближава съ името на персийската область Мок'ранъ. Споредъ него, „изразитѣ, въ които се указва y Анна Комнина, царь Мокросъ, сѫ зле построени и, поради това, твърде тъмни (mal construites et par conséquent très obscures), [5] затова той предпочита латинския преводъ y Migne. „Името Мокросъ се намира указано още веднъжъ, едновременно съ това на Самуила, на едно друго мѣсто y Анна Комнина (I, 343, ed. В.), но текстътъ тукъ е сѫщо така забърканъ (aussi embrouillé) и не дава възможность да се разбере сѫществуващето отношение
1. В. Prokić, Die Zusätze in der Handschrift des Ioh. Skylitzes codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV. München 1906, S. 38.
2. Б. Прокић, Постанак једне словенске царевине y Маћедонији y X. веку. Глас српске крал. Акад., LXXVI (1908), 243/44.
3. ibid., 244, бел. 1.
4. Vlad. P. Pеtkoviс. Une hypothèse sur le Car Samuel, Paris 1919.
5. ibid., p. 9.
24
между дветѣ имена". [1] Той смѣта, че името Μόκρος трѣбва да гласи по-скоро Mokhran, Moghran или Mohran, като го сближава съ съответни персийски имена, съ окончание -анъ. [2] Произходътъ на това име въ Охридско може да бѫде обяснено, споредъ него, „или чрезъ наличностьта на нѣкаква колония, дошла отъ Mokran (Персия), която се настанила въ областьта, като ѝ дала името на своята родина, или чрезъ нѣкаква личность, или по-скоро нѣкакъвъ родъ съ това име, който ималъ голѣмо влияние въ казаната область". [3] По негови думи, името Mokra „paraît dériver plutôt d'une racine étrangère que slave..." [4] Той смѣта, че „е по-разумно да се търси произхода на това име въ сходното име на нѣкoя забележителна личность, която е оставила следа въ тази область. . . Сѫществуването на родъ Mokhrides. . . е повече отъ вѣроятно. Множество географски наименования въ Охридско дължатъ своето име на името на членоветѣ на този родъ". [5] Затова той мисли, че самъ Самуилъ е принадлежалъ къмъ този родъ на Мокридитѣ [6]. Въ времето на Самуила, споредъ него, въ охридската околность е сѫществувала една неславянска колония, и „ако Анна Комнина (разб., кн. XII, 9) приписва на Самуила наименованието на Охридъ, това значи, че произходътъ на това наименование не поже никакъ да бѫде смѣтанъ за славянски". [7] Авторътъ заключава, че „царь Самуилъ произхождалъ отъ едно поселение перси, настанени въ Македония, при императора Теофила. . . Изсрѣдъ тѣзи поселенци произлѣзълъ прочутиятъ родъ на Мокридитѣ (Mokhrides), назованъ така по единъ именитъ членъ, който носѣлъ легендарното име Mоkhr(an), погърчено въ Mоkrоs. Единъ изъ тѣзи мокриди билъ царь Самуилъ", [8] a общо четиримата
1. ibid., p. 9.
2. Авторътъ посочва името на с. „Ressan" въ Охридско, като близко до посоченото отъ него персийско име; споредъ него, името Mokran се намира въ Охриско и Македония въ разни форми (ср. Мориово), и изобщо той намира въ Македония „bien de réminiscences persanes" (p. 10). Той дори сближава това име съ името „bah'ag'a Mokrani", въ Алжирия, презъ XIX в. (p. 11, п. 29).
3. ibid., p. 11.
4. ibid., p. 15/16.
5. ibid., p. 16.
6. ibid., p. 16.
7. ibid., p. 22/23.
8. ibid., p. 24/25.
25
братя — това сѫ били „комитопули-мокриди". [1]
Споредъ Ст. Ал. Найденовичъ, „Анна Комнина съ названието Мокръ е визирала не Самуиловия родъ, a съвсемъ другъ български боляринъ". [2]
Като засѣга това известие на Анна Комнина, проф. В. Н. Златарски пише : „He е мѫчно, мислимъ, да се разбере, че тукъ Самуилъ не е представенъ като синъ на нѣкой си български царь Мокъръ, и наопаки, че Мокъръ може да се приеме за баща на Самуила; очевидно, тукъ се говори за нѣкакъвъ си предѣдъ нa българската династия отъ IX и X в. (к. м.), но кой, остава за сега неизвестно. Да се вижда въ него непремѣнно ханъ Крумъ, както мисли Хопфъ, ни се показва малко обосновано". [3] Той смѣта за неприемливо сѫщо обяснението на Рачки за името Μόκρος като мѣстно име на родното Шишманово мѣсто. Другаде [4] сѫщиятъ ученъ говори за това сведение като за „тъмно известие на Анна Комнина".
На името Μόκρος е обърналъ внимание и Ив. Снѣгаровъ. [5] Той смѣта, че това име не може да се приписва на Самуиловия баща. Напротивъ. Самуилъ, споредъ него билъ назованъ най-напредъ съ име Мокъръ, a после билъ нареченъ Самуилъ. Затова той твърди : „латинскиятъ преводъ на Минъ ни се представлява по-близъкъ до истинския смисъль на текста :... a priori appelatione Mochri regis Bulgari, ejus qui deinde Samuel est nominatus (... отъ първото име на българския царь Мокъръ, оня, който сетне е нареченъ Самуилъ). Отъ тукъ той заключава : „Излиза, че царь Самуилъ е ималъ освенъ библейско, и народно име Мокъръ. Ако е вѣрно, че Самуилъ се наричалъ и Стефанъ, както се съобщава въ Далматинския записъ, то Самуилъ е ималъ и гръцко име, т. е. три имена, [6] както
1. ibid., p. 26.
2. Мнението на Фарлати, авторъ на „Illyr. Sacrum", върху родословието на ц. Самуила, въ Ун. Юб. Сб. С. Бобчевъ. София 1921, стр. 254, бел. 1 : ср. стр. 259.
3. В. Н. Златарски, Тъй нареченитѣ „грамоти" на Пинцио..., стр. 28, бел. 2.
4. М. Пр., II (1926), 2, стр. 5, бел. 1. — История, I, 2, 638, бел. 1.
5. Ив. Снѣгaровъ, История на Охридската архиепископия, София, 1924, I, 33, бел. 2.
6. Явно е, че авторъть (cp. още ibid., 39) не е използувалъ резултатитѣ отъ убедителного изследване на проф. В. Н. Златарски за „далматинския записъ", сиречъ „грамотитѣ" на Пинцио и Плезо, публикувано още въ 1921 год., затова безкритично повтаря едно безспорно опровъргано схващане за Самуилъ-Стефанъ.
26
и неговиятъ синъ Гаврилъ-Романъ-Радомиръ. Обаче, трѣбва да се забележи, че нийде въ другь паметникъ нито Самуилъ, нито нѣкой другъ български владѣтель не е нареченъ Мокъръ, и съмнително е Самуилъ да е носилъ това име. Можеби, Анна Комнина е смѣсила названието на планината Мокра, наречена тъй поради физическитѣ си качества (въ противоположность на съседната планина Суха гора) съ нѣкое съзвучно народно име на Самуила, или по-скоро тя е изпаднала въ недоразумение : намѣсто да каже, че Лихнида е получила това название „Охридъ" при царь Самуила, тя е казала, че този градъ (sic) билъ нареченъ така по името на тоя български царь." [1] Другаде [2] този авторъ изказва мисъльта, че промѣната на името Лихнида въ Охридъ било дѣло на заселилитѣ се славяни : „Славянитѣ, които масово се заселили въ тоя градъ и околностьта му, сѫ го запазили, но измѣнили само неговия етниченъ обликъ... Освенъ това, славянитѣ промѣнили името на гр. Лихнида въ Охридъ. Поради дълбоката етнографска промѣна въ тази область, новото име се наложило и на гърцитѣ, макаръ че византийскитѣ писатели въ възторга си отъ старогръцкото минало величие, сегизъ-тогизъ си спомняли за древното име Λυχνίδος". Анниното известие той разбира въ смисъль, че Лихнида била преименувана „Ахрида отъ варваритѣ, подъ които разбира българитѣ, защото тя веднага отбелязва, че това станало по името на българския царь Мокъръ, после нареченъ Самуилъ". [3]
Споредъ K. Regling, названието Ἀχρίς, нѣмало нищо общо съ името Μόκρος, както и това последното нѣма нищо общо съ името на царя Самуила. [4]
Като разглежда въпроса за произхода на името „Охридъ", проф. Л. Милетичъ, между другото, пише : „Понятно е, че гърцитѣ, които до образуването на западната българска държава, която издига Охридъ за столица, все още продължавали
1. ср. още ibid., 20, бел. 3.
2. Градъ Охридь, истор. очеркъ. Maк. Пp., IV ( 1928), 98.
3. ibid., 98, бел. 1.
4. Lychnidos, eine neue Münzstätte in Illyrien, въ Zeitschrift für Numismatik, XXXV (1925), 4, S. 255 ff. — cp. Maк. Пp., II, (1926), 2, 140/1.
27
да си служатъ съ старото название Лихнидосъ, вече се видѣли принудени да възприематъ новото българско име на града, когато то вече официално всѫду се е налагало. Отзивъ на тоя обратъ, окончателното измѣстване на по-старото име съ новото българско име, намираме y А. Комнина, гдето се разказва за преобразованията, които царь Самуилъ е направилъ въ града и околностьта, та изрично се изтъква, че Лихнида се преименувалъ на дивия (варварския) езикъ на бълг. царь Самуилъ въ „Ахрида". [1] По нататъкъ той пише за „името Мокросъ, което по незнание Анна Комнина криво е разбрала за собствено име на царь Самуила", [2] и за „царь Самуилъ, който ужъ носилъ и име Мокросъ". [3]
Проф. Н. П. Благоевъ, критикувайки схващанията на Вл. Петковичъ, повтаря, безъ обаче да добави нѣкакви докази, изказаното отъ Хопфа мнение, че „българскиятъ царь Мокросъ (Μόκρος) е князъ Крумъ (Κροῦμος), който действително пръвъ предприелъ нашествия въ византийскитѣ европейски области, но само авторката или погрѣшно е написала, или погрѣшно е разбрала името му". Той сѫщо отрича, че „Мокъръ" и Самуилъ сѫ едно и сѫщо лице, и твърди, че това сѫ двама български „царе. . , които въ разни времена сѫ предприемали нашествия въ византийскитѣ европейски области".' [4]
В. Аврамовъ смѣта, на едно мѣсто, „Мокъръ" за Самуила и пише, че следъ смъртьта на Ив. Цимисхий, Мокъръ или Самуилъ, при отцепването на подчиненитѣ на Византия български земи, дошълъ и превзелъ града Преславъ, — отъ което заключава, че тѣзи области „сѫ били освободени отъ българската армия и границата на българското царство се прострѣла чакъ до устието на Дунава". [5] Въ допълнение, той съобщава, че „новитѣ историци, начело съ проф. Златарски, като дойдатъ до царь Мокра, тѣ не го признаватъ за царь, a
1. Мак. Пр., II (1926), 2, 144.; cp. ibid., 144, бел. 1.
2. ibid., 146.
3. ibid., 146.
4. H. П. Благоевъ, Критически погледъ върху известията на Й. Скилица за произхода на ц. Самуиловата държава. Мак. Пp., II (1926), 4, стр. 22. Сѫщото повтаря Г. Симеоновски, Политическата история на западната македонска область, София 1927, стр. 200.
5. В. Аврамовъ, Юбилеенъ сбориикъ Плиска-Преславъ. София 1929. II, 137.
28
само четиримата му синове, и обявяватъ сведенията на Анна за „тъмно известие", като се основаватъ само на Скилица и Кедринъ, които не пишатъ нищо за царь Мокра. Ние, обаче, сме на противно мнение и го считаме за царъ". [1] На сѫщото мѣсто, обаче, y този авторъ „Мокъръ" се явява като име на Самуиловия баща: Никола-Шишманъ-Мокъръ: „Като се вземе предвидъ, пише той, че . . . родътъ на нашитѣ четирима комитопули билъ отъ арменско произхождение, то не е чудно баща имъ, царь Никола Мокъръ, да е носилъ и прозвището Шишманъ, което е турско, азиятско. Другъ царь следъ Бориса II и братъ му Романъ и преди Давида и Самуила не е имало освенъ посочениятъ отъ Анна Комнена царь Мокъръ". [2]
Неотдавна проф. Ст. Романски, въ една статия за името Охридъ, [3] засегна и известието на Анна Комнина. „Трѣбва . . . да се приеме, пише той, че до дохождането на славянитѣ езерото и градътъ на него сѫ носили име Λυχνὶς Λυχνιδός, и то известно време още е останало като име на езерото, докато градътъ е билъ нареченъ, съ огледъ на своето положение на рида надъ езерото, съ ново, славянско име Охридъ, както се и отбелязва по време на заемането му отъ българитѣ и основаването на Самуиловата държава. Така тъкмо трѣбва и да се разбира често цитуваното свидетелство на Анна Комнена за преименуването на старото име Лихнидосъ въ Ахрида на варварския езикъ на българския царь Самуилъ
II.
Името Μόκρος като име на нѣкакъвъ български царь (Μόκρος ὁ τῶν Βουλγάρων βασιλεύς; Μόκρου τοῦ Βουλγάρων βασιλέως) е δίς λεγομένον въ цѣлата наша историческа традиция, именно въ кн. VII и въ кн. XII отъ Алексиадата на Анна Комнина. Необходимо е да се разгледатъ, преди всичко, тѣзи две мѣста y византийската писателка, гдето се споменава това име Μόκρος. Особено внимание заслужава второто мѣсто —
1. ibid., II, 137.
2. ibid., II, 138; ср. ibid., 136.
3. Имената на нѣкои макед. градове. — Охридъ, въ Maк. Пp., V (1929), 3, стр. 76.
29
въ кн. XII, 9 отъ Аннината Алексиада, гдето се описва началото и течениети на р. Дринъ:
[1] сиречь:
„Тази рѣка Дримонъ — нека нѣщо и за нейното течение да разправя — тече горе изъ езерото Лихнида, което оварварениятъ сега езикъ назова Ахрида отъ Мокра, царя на българитѣ, (който царувалъ) най-първенъ и най-сетне (царувалия) Самуилъ, който живѣлъ презъ времето на багрянороднитѣ императори Константина и Василия, презъ нѣкакви стотина ровове, които назоваваме мостове. Изтичатъ, прочее, като отъ нѣкакви различни начала изъ езерото отдѣлни рѣки и, достигайки до сто (на брой), не пресѣкватъ, докле не се слѣятъ при Дебъръ въ рѣката, (която) оттукъ се назовава Дримонъ, и като се съединятъ съ нея, тѣ я разширяватъ и уголѣмяватъ. Тя (Дримонъ), като заобиколи крайнинитѣ на Далмация и се отправи къмъ северъ, после извива къмъ югъ и като достигне основитѣ на Елисса, влива се въ Адриатическия заливъ".
Това мѣсто y Анна Комнина — твърде тъмно и неразбираемо, както подчертаватъ нѣколцина учени (Гилфердингъ, Коккони, Вл. Петковичъ, проф. В. Н. Златарски), — е дало начало на нѣколко недоразумения въ историческата книжнина.
По тѣзи думи на Анна Комнина, оварварениятъ езикъ назовалъ езерото Лихнида Ахрида „отъ (по) Мокра, царя на
1. Anna Comnena, ibid., XII, 19: 179,6-21, ed. Teubner (II, 174,5-20 ed. Bonn.).
30
българитѣ, (който царувалъ) най-първенъ и най-сетне (царувалия) Самуилъ ..." Du-Cange изтълкувалъ това мѣсто като указание, че името Ахрида вмѣсто Лихнида е било изведено отъ името на Мокра: Olim Lychnidus ... Postremo Achris, Achrida, seu . . . Acre da, nuncupata est, a Mocro Bulgarorum rege hanc appellationem sortitu, ut Аnni innuit lib. 12 . . ." [1] Въ сѫщия смисъль e билъ направенъ латинския преводъ на това мѣсто отъ Алексиадата. [2] Споредъ Le Beau [3] името Ахрида е било дадено на старата Лихнида отъ българитѣ, които установили тамъ своята столица. Рouqueville [4] твърди, че езерото и мѣстностьта добили името Ахрида или Mochrida отъ Mocrus, царя на българитѣ . . . Zach. v. Lingenthal [5] се запитва, дали името Ахрида „трѣбва да се извежда отъ (von) Mocrus, по-сетне Самуилъ назования български царь (Ochrida вмѣсто Mochrida) или пъкъ думитѣ на Анна трѣбва да се разбиратъ че тази промѣна е станала следъ (seit) Mocrus". Сръбскиятъ ученъ Б. Нушичъ [6] съобщава, че, следъ дохождането на славянитѣ на полуострова, изчезва и името Лихнида, но е неизвестно, дали градътъ е билъ разрушенъ отъ тѣхъ и издигнатъ новъ градъ Охридъ, или пъкъ „je истом граду Лихнидосу словенски „варварски језикъ", као што Анна Комнинова пише, натурно можда ново име". Заселването на славянитѣ, споредъ проф. А. Иширковъ, [7] въ областьта на Охридското езеро промѣнило не само етническия съставъ на населението, но и мѣстнитѣ наименования . . . Името Лихнида, y гърцитѣ Λιχνιδὸς... се промѣнило тогазъ въ Ахрида y гърцитѣ и Охридъ y българитѣ. По-нататъкъ той допълня, [8] че, споредъ Анна Комнина, „името Лихнида на езерото прекръстили въ Ахрида варваритѣ". Ив. Снѣгаровъ [9] смѣта, че Лихнида е получилъ името Охридъ при царь Самуила, не че е билъ нареченъ по името на тоя български царь; той указва сѫщо, [10] че
1. Notae, ibid., 502.
2. Annae Comnenae Alexias, Venetiis 1729, p. 293.
3. Histoire du Bas-Empire, Paris 1773, t. XVI, p. 324.
4. ц. c, III, 54, note 1.
5. ц. c., S. 9.
6. Kpaj обала Охридскогa језера, Београд 1894, стр. 76.
7. А. Иширковъ, Лѣт. БДкН., III (1916), 79/80. — сѫщия, Les confines occidentaux, p. 23.
8. ibid. 80, бел. 1.
9. ц. c., I, 33, бел. 2.
10. ц. с., 163/4, бел. 1.
31
името Ахрида се е явило по-рано, но смѣта, че било утвърдено едвамъ когато Самуилъ е пренесълъ столицата си въ Охридъ. Тази промѣна на името той свързва съ заселението на славянитѣ. [1] Вл. Петковичъ опита наистина да изведе името на града Охридъ направо отъ Μόκρος — споредъ него Мокранъ: Mokhran — Mokhrid — Ochrid. [2] Споредъ проф. Л. Mилетичъ, [3] смисълътъ е: „Лихнида е била преименувана на дивия (варварски) езикъ на българския царь Самуилъ въ Охрида". Сѫщото повтаря и проф. Ст. Романски. [4] Двамата учени, обаче, възприематъ едно особено четене на Анниния текстъ:
3a името на езерото Охрида Fluss, PWRE, XIII, 2, (1927), 2115, съобщава: „Sur Zeit Anna Comnena hiess er bereits See von Ochrida", като привежда, безъ нѣкакви поправки текста на Анна Комнина.
Въ основа на това сведение y Анна Комнина нѣкои автори заключаватъ, че градътъ Охридъ е билъ основанъ отъ Самуила или по негово време. Споредъ Pouqueville, [5] основаването на новата Охрида се поставя традиционно презъ царуването на царь Самуила. Aug. F. Gfrörer изрично указва, [6] че Самуилъ основалъ за нова България (Neubulgarien) една втора столица, при езерото Лихнида, „welcher nunmehr den bulgarischen Namen Achrida empfing.”
Сѫщото това мѣсто y Анна Комнина е дало основание на нѣкои автори да указватъ нѣкакви особени мѣрки отъ страна на ц. Самуила за оправяне и канализиране на езерото Лихнида, околнитѣ блата и течението на р. Дринъ. Споредъ Дюканжа, българскиятъ царь Самуилъ, като искалъ да изчерпи (exhaurire volens) езерото Лихнида, на което построилъ града Ахрида, направилъ тѣзи ровове или ями, за които говори Анна, като ги назовава τάφρους. [7] Анниниятъ текстъ е билъ преведенъ на
1. Maк. пp., IV (1928), I, 98.
2. op. cit., p. 17.
3. Мак. Пр., II (1926), 2, 144; cp. ibid., 144, бел. 1.
4. Мак. Пр., V (1929), 3, 76.
5. op. c., III, 54.
6. Byzantinische Geschichten, Graz 1874, II, 638. — вж. още Е. Спространовъ, ц.м., стр. 160.
7. Du-Cangii Notae, ibid., II. 518, като разглежда думитѣ γεφύρας и στρούγας, добавя: In his porro Annae . . . locis intelligi plenum est alveos illos, quos olim Samuel Bulgarorum Rex, Lychnitidem paludem, cui Achridis inaedificatum oppidum, exhaurire volens fecerat... Anna lib. 12. fossas istas et alveos Lychnitidis paludis τάφρους vocat.
32
латински въ сѫщия смисъль:
„Рѣката Дриминь... получава началото си изъ езерото Лихнида, което падналиятъ сега въ варварство езикъ назовалъ Ахрида по първото наименование на Мокра, царя на българитѣ, онзи, който отсетне билъ назованъ Самуилъ. Живѣлъ той при императоритѣ Константина и Василия багрянороднитѣ. Когато предприелъ да отводни и изчерпи това езеро, отвелъ го въ нѣкакви ровове или ями, сто (на брой), които назоваваме мостове. Тѣ имали брѣгове и спускове каточели надолу проходими и отъ единъ въ другъ преминаващи чрезъ проникващи изворни протоци, така щото при всѣки потокъ изглежда сякашъ тамъ се явява началото на извора". [1]
Този преводъ и тълкувание, като отнесалъ сведението къмъ 1014 г., повторилъ, съ малки измѣнения въ началото, I. G. Stritter въ забележителното си съчинение Memoriae populorum... [2] и издадения отъ него преводъ замѣстилъ y мнозина отъ по-къснитѣ изследвачи оригинала.
Споредъ думитѣ на Pouqueville, на българския царь Самуилъ се приписва заздравяването (assainissement) на Охридската область, защото този царь „събралъ всички изтичащи отъ езерото води въ единъ само отводъ и изчистилъ отводитѣ или вмѣстилищата (canaux ou réservoirs). [3] Нѣколко време по-късно, Ami Воué, [4] като описва басейна на Охридското езеро, съобщава, между другото, че рѣката „Дринъ начева
1. Annae Comnenae Alexias, Venetiis 1729, P. 293/4. Drymon porro hic amnis . . . caput atque originem a Lichnitide trahit palude, quam lingua nunc in barbariem degenerans Achridem vocat, a priori appellatione Mochri Regis Bulgari, ejus qui deinde Samuel est nominatus. Floruit is imperantibus Constantino et Basilio Porphyrogenitis: quando istam paludem derivare exhaurireque aggressus, in fossas eam quasdam sive alveos fecuit centum quos pontes appellamus, ripas enim et crepidines habent quas subtus pervias et ex uno in alium meabiles penetrantibus scaturiginum venis. adeo ut in rivo quolibet caput fontis velut ibi nascentis esse videatur. Издательтъ добавя на полето, ibid. 294: Achris palus a Mochro Rege Bulgaro exhausta et denominata.
2. I. G. Stritterus Memoriae populorum, Olim ad Danubium, Pontum Euxinum, Paludem Meotidem, Caucasum... in colentium ex scriptoribus historiae byzantinae. Petropoi 1774, II, 633/34.
3. loc. cit., p. 58. — cp. сѫщо Псп., VI (1888), 25/26, стр. 102.
4. Ami Boué, La Turquie d'Europe, Paris 1840, I p. 76.
33
при Струга, гдето езерото има все още блатисти брѣгове, въпрѣки древнитѣ работи на българскитѣ царе презъ тѣхното пребивание въ Охридъ (malgré les travaux anciens des rois bulgares pendant leur résidence à Ochri)", като намеква именно за тѣзи работи на Самуила, за които, споредъ Дюканжа, се говори y Анна.
За Самуиловата династия А. Гилфердингъ съобщава, че „до каква степень новата българска династия се грижила за своята столица, доказва огромната работа, която, ако може да се осланяме на свидетелството на Анна Комнина, за съжаление твърде неразбираемо и неясно, предприелъ бащата на Самуила и самъ той (Самуилъ — И. Д.) завършилъ, за да изсуши околностьта на Охрида отъ блатата, явяващи се поради близостьта на езерото. Тѣ заповѣдали да пресѣкатъ тѣзи блата съ цѣла система канали, по които водата се стичала въ рѣка Дринъ. На каналитѣ било направено такова количество мостове, че мѣстото добило наименование „сто моста". [1] Той добавя, че това мѣсто y Анна е твърде тъмно, и предполага, че между думитѣ γεγονότος и διὰ τινων τάφρων има пропускъ". [2]
Μ. Γ. Δήμιτσα повтаря сѫщото твърдение, [3] a пъкъ англичанката G. M. Mackenzie, като говори за града Охридъ, назовава го „стомостния градъ на древна България (the „hundred—bridged city of ancien Bulgaria)", гдето, въ края на X в., Самуилъ установилъ своята столица. [4] Като се позовава на указаното мѣсто y Stritter'a, К. Иречекъ, [5] въ своята „История на българитѣ" съобщава, че Самуилъ се преселилъ по-нататъкъ въ очарователната Охрида . . . По разпореждане на Самуила околнитѣ блата били изсушени чрезъ многобройни канали, които се изливали въ Дринъ. Сръбскиятъ ученъ Б. Нушичъ [6] сѫщо повтаря, че били направени канали изъ езерото въ рѣката
1. ц. м., стр. 210/211.
2. ц. м., стр. 210, бел. 3.
3.
4. G. M. Mackenzie — A. P. Irby Travels in the Slavonic provinces of Turkey in Europe, 2 ed., London 1877, I, 103.
5. изд. Стр. Славчевь, стр. 112 и бел. 11, стр. 149.
6. ц. с., стр. 78.
34
Дринъ и надъ тѣзи канали били построени толкова мостове, че това мѣсто получило име „сто мостове". Като се позовава на Штритеръ, обаче не точно, [1] известниятъ френски византинистъ G. Schlumberger [2] утвърѫдава, че „Самуилъ пресушилъ околнитѣ блата чрезъ многобройнитѣ канали, които се изливали въ р. Дринъ". Следъ Schlumberger, това повтаря и Н. Станевъ [3]. Като описва града Охридъ, Alfred Rambaud [4] го назовава „градътъ на стотѣ мостове (la ville aux cent ponts)" и „албанска Венеция". За сѫщитѣ дѣла y Самуила говори Д. Цухлевъ, [5] като се позовава на Иречека и Штритеръ, a Ив. Снѣгаровъ [6] допълня, че „споредъ съобщението на Анна Комнина, Самуилъ изсушилъ околнитѣ блата при р. Дринъ съ цѣла система отъ канали, по които водата се стичала въ рѣката. На каналитѣ построилъ сто мостове". Той смѣта, че „канализацията на блатата, несьмнено, била предприета следъ като Охридъ станалъ столица на България, което е било чакъ при Самуила, a Анна Комнина счита именно Самуила за устроитель на българската столица Охридъ". [7] Проф. Л. Милетичъ [8], като се позовава на Анна Комнина, указва „преобразованията, които царь Самуилъ е направилъ въ града и околностьта, като е изсушилъ околнитѣ блата при р. Дримъ съ прокарването на канали и пр."
Напоследъкъ англичанката Elizabeth A. S. Dawes предложи новъ преводъ, та и ново тълкуване на тѣзи думи y Анна Комнина, при което царь Μόκρος се свързва само съ промѣната на името Лихнида въ Ахрида:
„Тази рѣка Дринъ... тече горе отъ езерото Лихнида презъ сто прокопа (channels), които назоваваме „мостове". Сегашниятъ разваленъ езикъ назовава това езеро Ахрида, следъ (after) царя на българитѣ, който живѣлъ по времето на императоритѣ Константина и Василия багрянороднитѣ и билъ най-напредъ (at first) наричанъ
1. Указва Stritter, II, 683 вм. II, 633/34.
2. L'Epopée byzantine à la fin du dixième siècle. Paris 1895, p. 613/4, сѫщо p. 614, n. 1.
3. СбНУК, XIV (1898), отд. Критика стр. 27.
4. Etudes sur l'histoire byzantine, Paris 1912, p. 291.
5. История на българската църква, София 1910, I, 803.
6. ц. с., I, 33.
7. ц. с., стр. 33, бел. 2.
8. Maк. Пр., II (1926), 2, стр. 144.
35
Mocrus, a напоследъкъ (latterly) Самуилъ." [1]
G. Buckler, обаче, въ своето изследване върху Анна Комнина, съобщава за канализирането на еззрото Лихнида отъ българския царь Самуилъ „въ сто рова, назовани прокопи". [2]
Явно е, обаче, че името „Ахрида", „Охридъ" нѣма никаква връзка съ името Μόκρος, както се изтъква въ изследванията на редица учени, които сѫ се занимавали съ името на града Охридъ, [3] и само пресилени и неестествени сближения могатъ да извеждатъ езихово едното име отъ другото. Не може да се приеме сѫщо предположенигто на Zach. v. Langenthal, [4] че името Ахрида е било, можеби, установено следъ времето на този царь Μόκρος, подъ когото той разбира именно Самуила, защото това име е засвидетелствувано много по-рано. [5] За да се допусне пъкъ, че името Ахрида е било установено отъ Самуила, като се отрича тъждественностьта на Мокра съ Самуила, трѣбва да се допустне една основна промѣна на цѣлия Аннинъ текстъ, именно: . . . Αχρίδα προσηγόρευσεν . . . ἀπὸ τοῦ Βουλγάρων βασιλένς . . . Σαμουήλ, както предлагатъ нѣкои учени. [6]
Най-приемливо и допустимо обяснение на Аннинитѣ думи: ὁ δὲ Δρυμὼν οὖτος ὁ ποταμός. . . ῥεῖ μὲν ἄνωθεν ἀπὸ τῆς
1. Eliz. A. S. Daves, The Alexiad, London 1928, p. 321.
2. G. Buckler, Anna Comnena, Oxf. Univ. Press 1929, p. 403, бел. 5; вж. тукъ по-долу.
3. За името „Ахрида", „Охридъ", ср. напр., писаното отъ Zach. v. Lingenthal, Beiträge..., S. 15. — Hahn, op. c., S. 97. — Μ. Γ. Δήμιτσα. Ἀρχαιά γεωγραφία τῆς Μακεδονίας, Атина 1870 и 1874: I, 175, бел. 1 и II, стр. 612. сл. — Ив. Снѣгаровъ, История на Охридската архиеп., I, 163/4, бел. 1. — Й. Ивановъ, Сб. В. Н. Златарски, стр. 56., въ отговоръ на Вл. Петковича. — K. Regling, Zeitsch. f. Numism., XXXV (1925), I, S. 255. Maк. пр., II (1926), 2, 141. — Л. Милетичъ, Maк. пр., II (1926), 2, 144. сл. — Ст. Младеновъ, Българска мисъль, II (1928), 7/8, стр. 488/89. — Ст. Романски, Мак. пр., V (1929), 3, 76 сл.
4. ц. c., S. 9.
5. Ha Цариградския съборъ презъ 879 г. присѫтствувалъ митрополитъ Гавриилъ Охридски: Γαβριὴλ Ἀχρίδης, отбелязанъ въ актоветѣ на събора, вж. Mansi Amplissima Coll. Concil., 17a et 18a, Ann, 872—967, p. 373—6. cp. E. Гoлyбинcки, ц. c. 58. — B. H. Златарски, История. I, 2, 210.
6. Мак. пp., II (1926), 2, 144. — Maк. пp., V (1929), 3, 76.
36
Λυχνίτιδος λίμνης ἥν ἡ νῦν γλῶττα ὲκβαρβαρώσασα Ἀχρίδα προσηγόρευσεν ἀπὸ Μόκρου. . . e предположението, че въ текста на Анна Комнина е смѣсено едно мѣстно име ὁ Μόκρος съ еднаквото нему по написъ име ὁ Μόρκος, като име на нѣкакъвъ българинъ владѣтель.
(Ще се свърши).