НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 - 1941 г.
МНИ, София
 

5. ВМРО СЛЕД 7 КОНГРЕС 1928-1941 г.

 На 7 конгрес от 21 до 26 юли 1928 г. в с. Покровник, Горноджумайско, в ЦК са избрани: Ив. Михайлов, Ив. Караджов и Стр. Развигоров. За запасни членове са избрани: Й. Гюрков, Вл. Куртев и Ив. п.Евтимов.

 В специална резолюция на конгреса ВМРО декларира, че ще продължи делото на Т. Александров и ще се бори за извоюване на пълна политическа автономия на Македония. С малки изключения на страната на ВМРО застават всички легални организации на македонските българи. Зад нея застават бойните сили във Вардарска и Егейска Македония и тези на спомагателната организация в Пиринския край. Така по естествен път ВМРО остава единствената организация, която продължава националноосвободителната борба срещу поробителите в Македония.

 В годините от 7 до 8 конгрес на ВМРО ­ 1928-1932 г. дейността на големите чети е прекратена. Налага се тактиката на специалните групи "тройки" и "петорки", които извършват атентати из всички градове на Вардарска и Егейска Македония. Групите се оказват твърде ефективно оръжие в ръцете на ВМРО.

 Докато протогеровистите насочват всички усилия срещу своите противници, ВМРО продължава своята дейност в поробена Македония. Тя всестранно подпомага създаването на ВЗПРО, известна като "Въртоп". Нейните чети и специални групи от тройки стават страшилище за сръбските власти. Четите и специалните групи на двете организации извършват и съвместни действия срещу важни цели на поробителите.

 На 11 май 1929 г. тройка на ВМРО наказва със смърт в Крива Паланка Илия Златев, станал сръбски доносник. На излизане от града атентаторите са открити и водят няколко часов бой с цяло жандармерийско отделение. Един от комитите е убит, а двама си пробиват тъп, като убиват 4 души сръбски жандарми.

 На 17 юни 1929 г. дойренската чета на войводата Йосиф Киров е открита близо до връх Висока чука, над Дойранското езеро. Завързва се сериозен бой, при който сръбските потери получават и подкрепление. Докато се стъмни, четниците, които са само 9 души изстрелват почти всичките си боеприпаси. При опит да си пробият път, прославеният в този край войвода Йосиф Киров пада убит заедно с още двама четници. Сръбските потери дават 13 убити, в това число и предводителя им кап. Желкович.

 Група на ВМРО начело с Крум Попов на 10 юли 1929 г. вдига във въздуха хотел "Шумадия" в Щип. Повече от 10 души, намиращи се в хотела са убити и ранени. Властите изгубват следите на комитите. Някои обаче ги насочва към с. Таринци. Сърбите събират цялото мъжко население от селото и го подкарват към Щип. Тук арестуваните са подложени на нечувани мъчения, за да посочат кои са атентаторите. Доведеният от сръбските власти Васил Евтимов, който уж видял атентаторите, не могъл да ги познае сред 42 мъже. Решението на сръбския комендант на Щип било всички арестувани да платят по три златни лири за направените "разноски" по задържането им и да бъдат пуснати. В тоя момент му докладват, че човекът, който е "видял" комитите е намерен обесен в двора на къщата си в Щип. Тогава комендантът избрал 22 души и дал нареждане да бъдат хвърлени в затвора като дейци и помагачи на ВМРО.

 Във връзка с атентата при Цариброд срещу експресния влак за София на 10 ноември 1929 г. югославското външно министерство възлага на своя посланик в София да запознае българското правителство с положението на границата, в което да се подчертае, че Пиротските спогодби, служат само на разбойници, които влизат на югославска територия да вършат атентати.

 Сражение с четата на Илия Ставрев и сръбски войски става на 20 ноември 1929 г. близо до Струга. Двама жандарми падат убити, а един е ранен. Четата се оттегля без жертви. На другия ден тя попада на сръбска потеря идваща откъм Охрид. Сражението започва веднага, но скоро се стъмва и четата отново се измъква без жертви.

 На 22 ноември 1931 г. бойна група на ВМРО извършва нов атентат срещу сръбското кафене "Уединение" в Струмица. Атентаторите са принудени първо да стрелят срещу стражите отвън, а след това хвърлят бомби в кафенето, пълно със сръбски офицери и чиновници. Трима загиват на място, 15 души са ранени, някои от които тежко.

 Атентати ВМРО извършва и в Егейска Македония. На 12 март 1932 г. петорка на организацията извършва атентат в единственото гръцко заведение във Воден, в което се събират гръцките официални власти. Бомбите разрушават ресторанта до основи, но само двама души са убити и няколко ранени. Атентаторите изчезват толкова бързо, че дори потерите се отказват да ги търсят, но и тоя път арестуват 22 българи. Малко по-късно е извършен атентат и в Костур. Трима атентатори хвърлят бомби в полицейското управление в града. Един полицай е убит, а петима са ранени. Полиция, войска и контрачети цяла седмица блокират града и района, но не намират никаква следа от атентаторите. Всички гръцки вестници по тоя случай пишат, че атентаторите не са дошли отвън, а са местни хора, което е твърде опасно за сигурността на държавата.

 На 19 април 1933 г. група на ВМРО начело с царевоселския войвода Дончо Христов, Димитър Паликрушиев от с. Виница, Ангел Симеонов от Царево село, Стоян Георгиев от с. Драгобрище, Царевоселско и Васил Николов от с. Кучино, Скопско, извършват дързък атентат. Те нападат жандармерийската станция при с. Драмче и избиват 9 души жандарми. Един от жандармите обаче успява да съобщи в Царево село, че най-малко 100 български комити се намират в селото. Повече от 3000 души войници и жандарми са вдигнати на крак. Сръбската потеря бързо затяга обръча около българските комити, които и не подозират какво става. Малко преди войската да ги открие, верният куриер на ВМРО Сандо Трайчев предупреждава малката чета, че е най-добре бързо да се изтеглят от този район. Дейците на ВМРО обаче приемат боя близо до с. Драмче, като се надяват, че когато се стъмни ще си пробият път. Не след дълго обаче района около тях почернява от войска и жандармерия. Комитите разбират, че позициите, които имат няма да им позволят да водят бой до вечерта и затова решават да изстрелят всичките си патрони, да хвърлят всички бомби срещу гъстите сръбски редици и ако не могат да си пробият път, да се самоубият. Сръбският предводител извиква на комитите, че ако се предадат сръбският крал ще ги помилва. Д. Паликрушев, който е юрист по образование, му отговаря, че те очакват не помилване от чужд крал, а награда от своя народ. На вашия крал, заявява Паликрушев, кажете да се моли за собственото си помилване. Град от куршуми засипва от всички страни войводите на ВМРО. Когато сърбите се приближават на по-малко от 20 метра, те хвърлят комитските бомби на всички страни като убиват 20 души и повече от 40 раняват. Всички дейци на ВМРО падат убити от сръбските куршуми или се самоубиват. Сръбските потери занасят телата им на жандармерийската станция "Гърлене", между Кочани и Царево село. Убитите комити стоят тук три дни на пътя за назидание на цялото население. Сърбите нареждат на бащата и брата на Д. Паликрушев да изкарат една бъчва ракия и вино и да черпят за убийството на най-големия "бандит" в този край. Цяла Македония и България оплакват петимата герои. ВМРО им посвещава специален брой от в. "Свобода или смърт" и ги награждава посмъртно с най-високите отличия на организацията.

 За да отмъстят за тях, само за три дни 27, 28 и 29 април 1933 г. бойните групи на ВМРО нападат няколко сръбски жандармерийски станции в скопско, брегалнишко и в малешевско.

 След тези удари, които уязвяват сръбския престиж в Македония, сръбските власти организират протестни митинги в цяла Вардарска Македония. В Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Струмица, Щип, Пирот, Ниш, Белград и др. с остри резолюции до българското правителство и Великите сили да предприемат наказателни мерки срещу ВМРО.

 По искане на своето правителство, английският посланик в София потърсва бърза връзка с ЦК на ВМРО. На 3 май става среща между него и Ив. Михайлов. Първият въпрос на посланика е дали ВМРО е разбрала, че трябва да спре атентатите, които застрашават мира на Балканите, но също и нейното съществуване. Ние се борим за национално освобождение, заявява Ив. Михайлов, атентатите са част от тази борба. От 1919 г. ние постоянно искаме от ОН, от европейските правителства, от световното обществено мнение да се застъпи пред Белград и Атина за малцинствените права на българите в Македония, съдържащи се в клаузите на мирните договори. Вместо това, сръбското правителство създава 35 хилядна специална въоръжена сила да убива и потиска българското население във Вардарска Македония.

 Гръцкото правителство с декрет определя 15800 души въоръжени формации със същите цели в Егейска Македония. Деянията на тези формации с неограничени и неконтролируеми права, продължава Ив. Михайлов, са неизброимите жертви, морални, материални и физически над българите из цяла Македония. ВМРО е била и днес е в законна отбрана. До преди години сръбското и гръцкото правителство твърдяха, заявява Ив. Михайлов, че нашите чети идват от България. Но от три години насам борбата се води само от местното население. Тая борба, включително и чрез атентати, заключава Ив. Михайлов, ще продължи докато ние не получим своите национални права и свобода, изразяваща се в пълна автономия.

 В доклад до своето правителство от 5 май 1933 г. английският посланик в София пише, че след обстойния разговор с Ив. Михайлов е стигнал до заключение, че за да се избегнат по-нататъшни усложнения на Балканите, Белград е длъжен да даде на македонците малцинствени права, които им се полагат по договорите. В противен случай нещата ще се задълбочават, а засилването на ревизионистичното движение ще доведе българите до по-големи искания-пълно откъсване на тази част от Македония от Югославия. Ив. Михайлов, продължава посланика, почти е формулирал тази идея пред него. Заключението му е, че при това положение или трябва да се направи нещо за облекчаване положението на населението във Вардарска Македония, за да се спрат атентатите, или трябва да се мисли за разтуряне и забрана на самата ВМРО.

 Документът отчасти е публикуван във в. "Таймс" на 20 май 1933 г., не толкова от загриженост към положението на българите в Македония, колкото като предупреждение към ВМРО, което вече се чува и от други страни във връзка с подготвяния балкански пакт, насочен по същество срещу България.

 Активизира се и външно-политическата дейност на ВМРО. През април 1929 г. В София пристигат Анте Павелич и Густав Перчец. Те са приети първо от НК на македонските братства, а след това се срещат с Ив. Михайлов. След разговорите двете страни стигат до споразумение за бъдещата обща дейност между македонските българи и хърватите срещу сръбските поробители. Уговорено е ВМРО да помогне за създаване на хърватската въстаническа армия. Хърватските въоръжени четници наричани "усташи", което на български означава въстаници. През 1930 - 1933 г. хърватите получават бази в Италия и Унгария, където обучават и комплектоват своята армия. Освен материална помощ, ВМРО изпраща и свои инструктори, които поемат военната подготовка на хърватите.

 Установеното сътрудничество между ВМРО и хърватите по това време има не само голямо политическо значение в борбата срещу общия поробител. Хърватите подпомагат във всяко отношение македонските българи в тогавашното югославско кралство. Хърватските офицери и войници се държат приятелски с местните българи в Македония. Чрез хървати, ВМРО успява да подпомогне морално и материално повече от 10 хиляди българи затворени в различни югославски затвори, които тук са поставени "извън законите", както пише К. Ципушев в книгата си " 19 години в сръбските затвори".

 Подобен съюз ВМРО сключва и с албанския революционен комитет за Косово. През април 1933 г. в Банкя, Софийско, се провежда двудневна среща между Ив. Михайлов и Хасан бей Прищина, председател на Косовския революционен комитет и бивш министър-председател на Албания. Двамата революционни дейци постигат споразумение за общи действия между българи и албанци срещу сръбските поробители. Уточнени са подробно и териториалните въпроси между двете страни. Според Хасан бей, ако в бъдеща Македония се обедини с България албанците ще настояват тези места в областта, в които преобладава албанският елемент (по това време става дума само за Дебър и някои села) да се присъединят към Албания. Ако се създаде независима Македония, тези райони ще останат в нейните граници. При подобно положение, добавя Ив. Михайлов, и българските села в Албания трябва да се върнат в границите на Македония. Прищина отговаря, че в името на добрите отношения, тези села могат да бъдат върнати към Македония. Ив. Михайлов и Хасан бей Прещина изработват цялостен проект за бъдещ съюз между ВМРО, Косовския комитет и Хърватското национално движение, начело с А. Павелич.

 Нов размах получава петиционното движение. През 1929 г. Гр. Атанасов от Кавадарци, Д. Илиев от Велес и Д. Шалев от Скопие, юристи и видни общественици в Кралство Югославия по искане на ВМРО връчват в ОН обширен меморандум от името на българското население в Македония. В него се изброяват сръбските жестокости над българското население и се заявява, че сръбското правителство се стреми да унищожи в Македония всичко, което може да служи за национално, културно и социално развитие на македонските българи. Те са подложени на системна денационализация и насилствена асимилация. Употребата на майчин български език е забранена, българските имена са променени със сръбски окончания, четенето на български книги и вестници е забранено, а пеенето на български песни се смята за престъпление. Меморандумът завършва с апел към ОН да се застъпи за правата на българското население в Македония, като на първо време бъдат отворени българските училища и черкви, закрити от сръбските власти.

 Подобен меморандум-апел от името на българската младеж във Вардарска Македония връчва в ОН през декември 1930 г. студентката от Скопие Гена Велева. В него авторката изнася огромен брой доказателства за сръбските престъпления в Македония. Посочва сведения за убити дейци на ММТРО, между тях: Бл. Монев от Щип, К. Ципушев от Радовиш, Т. Попйорданов от Кочани, Т. Куюмджиев от Гевгели, Б. Ангюшев от Дойран, Б. Андрейчин от Тетово, Гр. Зафирова от Велес, Л. Карагюлева от Битоля, Ив. Бояджиев, Р. Попов, М. Бръчков, Д. Припорски, С. Гърданов и собствения  брат магистър-фармацевт Милан Генов от Скопие. Единствената вина на тези интелектуалци, повечето завършили европейски университети, пише в апела си Г. Велева , е, че се чувстват българи и със своя авторитет дават пример и на по-малките ученици и студенти.

 Тревожен апел до ОН през февруари 1934 г. изпраща и Жермен Петрова, белгийка по народност, съпруга на инж. Ив. Петров от Скопие. В апела си тя изтъква, че още с идването си през 1930 г. е заварила Македония и Скопие в обсадно положение, че по ж.п. линиите на всеки сто метра са разположени полицейски патрули, че в Скопие всички обществени сгради се охраняват от военни, а на българите е забранено да вървят по тротоарите и да държат ръцете си в джобовете. Между българските семейства и тези на сръбските чиновници, продължава апелът, е издигната стена, нямат никакви връзки. Случаите на насилие, мъчение и убийства над македонските българи, чието единствено престъпление е, че не искат да станат сърби нямат край. Подчертавайки, че няма да Ј стигне цяла една книга, за да опише трагедията на българското население, авторката завършва изложението си с един трогателен призив към световната общественост, да се застъпи за правата на населението в Македония, защото стотици хиляди македонски българи продължават да живеят под смъртния кошмар на сръбския терор. Цял един народ, заключава апелът, е застрашен от унищожение от сръбския шовинизъм.

 По случай годишнината от масовите убийства в с. Търлис, Серско, през април 1933 г. студентите: Д. Цветков от Солун, Асен Ламбов от Сер и Аргир Апостолов от Костурско изпращат до ОН и до френската лига за правата на човека и гражданина изложение, в което се изтъква, че от 1919 г. насам българското население в Егейска Македония се намира в непрекъсната война, преследвания, прогонване и убийства.

 Островите на Егейско море и гръцките затвори са пълни с българи, се изтъква в изложението, част от които никога не се връщат обратно в родните си места. Единствената вина на тези хора е, че не могат да се откажат от българското си име и език. Изложението завършва с апел към ОН и френската лига за правата на човека да организират международна анкета, която да установи отговорните за това нечовешко положение и да положи необходимите мерки за възстановяване на мира и елементарните човешки права на това измъчено население под гръцка власт.

 Чрез тези изложения, меморандуми, петиции и апели, които населението в Македония и главно младежта изпраща до ОН и до световното обществено мнение, сръбското и гръцкото правителство се разобличават в най-чувствителната част на тяхната антибългарска и асимилаторска политика. Те трудно защитават тезите си, че съпротивата идва отвън, а не е дело на самото поробено население в Македония.

 Продължава активната дейност на МСС в чужбина. На 27 и 28 юли 1929 г. В Мюнхен се провежда Втория конгрес на студентския съюз в чужбина. На него участват 22 делегати от всичко 17 дружества. Отчетен доклад изнася Н. Коларов, член на секретариата на МСС. В доклада се изтъква, че въпреки известни смущения предизвикани от кризата във ВМРО, Студентския съюз като цяло е останал твърдо на поверения му пост и изпълнява с чувство на отговорност своите задължения.

 По отношение на положението в Македония в доклада се изтъква, че наред с икономическия н националния гнет, терорът над българите се е засилил изключително много. Той се изразява главно в масови насилия, арести и убийства без съд и без присъда. Задачата на студентския съюз в това отношение е да даде своята морална подкрепа на поробените братя, като направи техните жертви и страдания достояние на културната общественост в Европа. През 1928 - 1929 г. се изтъква в доклада, МСС е публикувал над 70 статии, апели и изложения в чуждия печат, отнасящи се до сръбските и гръцките насилия в Македония. Засягайки кризата във ВМРО, след обширни разисквания, конгресът взема решение МСС и студентските дружества в чужбина да не се занимават с проблемите в организацията, а да продължават своята родолюбива мисия и борба на културния фронт, срещу нестихващата дейност на антибългарската пропаганда в чужбина.

 Конгресът избира нов секретариат в състав: Никола Коларов от с. Царево село, Щипско, Живко Гелев от Скопие и Петър Мирчев от Битоля. В Контролната комисия са включени Димитър Михов от Скопие, Вангел Огнянов от Солунско и Георги Янев от Охридско.

 Работата на Втория конгрес на Студентския съюз в чужбина и успешният му завършек, резолюциите и решенията, приети на него в Мюнхен през юли 1929 г. имат особено значение за ВМРО, за общия националноосвободителен фронт на македонските българи, когато кризата в организацията в София все още бушува. Конгресът дава достоен отговор на яростната кампания подета от сръбските и гръцките официални власти срещу единството на македонските освободителни организации. Още повече, че по това време сръбските и гръцките вестници се надпреварват да пишат, че сред "поделенията" на ВМРО в Западна Европа са настъпили "разцепление и междуособици", които не само щели да ги доведат до крах, но щели да си покажат и истинската същност през чуждия свят. Надеждите на Белград и Атина обаче остават напразни. Редица водещи европейски вестници и телеграфни агенции публикуват резолюциите на конгреса, които наред с това недвусмислено изтъкват, че на него македонската интелигенция, противно на очакванията се е показала единна по всички основни въпроси на освободителното дело на Македония. Това е гаранция, според в. "Тогес Блат" от 30 юли 1929 г., че независимо от проблемите, които го съпътстват, то ще продължи да се развива жизнено и енергично, както досега.

 Конгресът още решава седалището на студентския съюз да се премести от Виена в Париж. Тази стъпка се мотивира както с нарастването на броя на студентите от Македония във Франция, така и с предимствата, които Париж притежава като световен политически център.

 Първостепенна задача на установилия се вече в Париж секретариат на МСС е да открие голяма библиотека, съдържаща всички чуждестранни научни трудове, художествена литература, списания, вестници и други материали, свързани с македонския въпрос. В едно писмо на Н. Коларов да ЦК на ВМРО от 20 ноември 1930 г. се казва, че седалището на секретариата бързо се е превърнало в главен център не само за редакциите на местните вестници, списания и телеграфни агенции, но и за всички журналисти, акредитирани във френската столица. В отговор на многото въпроси, свързани с Македония и освободителното дело, през октомври 1930 г. секретариатът прави специално "експозе" на френски език за чуждестранните журналисти. В него се казва, че населението в Македония векове наред е съграждало своята българска духовна и материална култура, борило се е и се бори с оръжие за своята свобода, не може да приеме и да се примири с чуждото робство. Това са всъщност и причините, се казва в "експозето", за националноосвободителната борба, която българите в Македония водят с легални и нелегални средства. В заключени се казва, че тази борба ще продължи дотогава, докато не се даде право на самоопределение на населението в Македония в духа на идеите и целите на революционното движение.

 По същото време (ноември 1930 г.) секретариатът взема решение да започне издаването на месечно научно-популярно списание като орган на съюза на македонските студентски дружества в чужбина. На 15 януари 1931 г. това вече е факт. В Париж се появява първата книжка на списанието "Ла жьон маседоан" ("Млада Македония"). В програмната му статия се казва, че списанието започва да излиза с цел да запознае френската и световната общественост с Македония, с борбите на македонските българи за културно и национално освобождение. Посочва се, че българското население във Вардарска и Егейска Македония, попаднало по силата на грабителски договори под сръбска и гръцка власт, е подложено на невероятно потисничество и асимилация. Поради тези причини в това списание интелигенцията от Македония ще изнася пред света всичко, което става там, за да покаже истината, хуманността и величието на своя идеал за свобода, въпрос, който има не само българско, но и европейско значение.

 В излезлите до края на 1931 г. десет книжки на списанието се появяват множество статии, разглеждащи македонския въпрос от най-различни страни. Техни автори са видни български и френски учени. Появата на сп. "Ла жьон Маседоан" издига на по-високо научно равнище дейността на студентския съюз в чужбина. Със своето богато и разнообразно по проблематика съдържание то запознава френските читатели с положението в Македония, с нейната българска история, етнография, културни паметници, борби, събития, личности, идеали и стремежи към свободен живот.

 Поради непрекъснатия сръбски и гръцки натиск срещу ВМРО обаче през 1932 г. френското правителство ограничава дейността на МСС. Това е причина сп. "Ла жьот Маседонан" да бъде спряно, а секретариатът на съюза за измести седалището си от Париж. С това обаче дейността на македонските студентски дружества не спира.

 От 18 до 20 септември 1932 г. в зала № 2 на Софийския университет се провежда Третият редовен конгрес на Македонския студентски съюз в чужбина. На него присъстват 37 делегати, представители на 13 студентски дружества от общо 17, обединяващи около 400 млади интелектуалци. В изнесения доклад от секретаря на съюза Н. Коларов се казва, че и през този отчетен период най-съществената част от цялостната дейност на секретариата и дружествата е посветена на борбата срещу разностранната антибългарска пропаганда, водена от сръбското и гръцкото правителство в Европа. Чрез своите брошури, пропагандни листовки, сп. "Ла жьон Маседоан", чрез живото слово, секретариатът непрекъснато е осведомявал световната общественост за всеки нов акт на насилие над българите в Македония.

 В отчета още се изтъква, че секретариатът е имал неизменната задача да поддържа сърдечни връзки със старите приятели и да печели нови такива за каузата на Македония. Специални връзки той е поддържал с френската лига за правата на човека и гражданина, Балканския комитет в Лондон и Международната лига за мир в Женева, както и с около 60 студентски съюза и организации. Изпратил е над 300 благодарствени писма до редакции и телеграфни агенции и отделни лица, които по един или друг начин са допринесли за популяризирането и утвърждаването на истината за Македония.

 Вземайки пред вид неблагоприятната по това време международна обстановка за освободителното движение, конгресът решава седалището на секретариатът да бъде преместено от Париж в София, а така също да започне издаването на в. "Вардар" като орган на МСС, който да обединява и направлява цялостната дейност на дружествата в чужбина.

 През 1932 г. Националните студентски съюзи и организации от т. нар. "ревизионистични държави"създават във Виена международна студентска "ревизионистична" федерация, която си поставя за цел да се бори за ревизия на несправедливите и насилнически договори след Първата световна война.

 При формирането на програмите на федерацията, активно участие вземат представители на МСС в чужбина.

 По инициатива на МСС и БНСС от 26 до 30 юни 1933 г. в София се провежда конференция на федерацията, в която участват студентски организации от Германия, Австрия, Унгария, САЩ, Холандия, Албания и Харватско. В изнесените доклади на конференцията по един категоричен начин се осъжда следвоенната система от насилнически договори и заробващата им същност за много народи, на първо място за българския.

 В резолюция на Софийската конференция до световната общественост се заявява, че студентската младеж на Албания, България, Германия, Хърватска и Унгария не признава създадената от мирните договори система на политическо и национално потисничество на техните народи и че тя ще се бори с всички средства срещу нея.

 По същото време (юни 1933 г.) секретариатът на МСС публикува в Париж на френски език две брошури - "Днешното положение на Балканите" и "От Ньой към свободата на Македония".

 В последната се напомня на чуждестранния читател, че каквито и старания, научни, пропагандни, военно-полицейски и пр., да прилагат сръбските и гръцките власти, борбата на цялото българско население в Македония, зараждащата се мощна вълна в света за ревизия на договорите на победителите, рано или късно ще доведат до освобождението на Македония. Тази дейност е един голям успех за ВМРО по това време.

 Въпреки строгите мерки, предприети срещу освободителното движение след Скопския студентски процес, дейността на ММТРО не само не спира, но приема и нови форми на изява. През декември 1932 г. в Скопие излиза първия нелегален в. "Освобождение", като орган на ММТРО, с под заглавие "Глас на поробена Македония". Той си поставя за цел да брани българската национална същност, език, борби и историческата истина за Македония, да организира и възпитава младото поколение и особено интелигенцията в български национален дух. Също да разобличава и да води борба срещу всички форми на асимилация, прилагани от сръбските и гръцките власти над българите в Македония.

 Излизащ на четири страници, списван на книжовен български език, вестникът дава на своите читатели богата историческа и политическа информация. В него намират място разнообразни рубрики като: "Страници от миналите борби на Македония", "Сръбското и гръцкото робство и съпротивата срещу него", "Чужди учени за Македония" и пр.

 Вестник "Освобождение" изиграва изключително важна роля в обединяване и организиране на младежта в Македония около идеята на ММТРО. Затова говори и едно донесение от 20 януари 1934 г. на главните петари на Скопски и Битолски окръг да ЦК на ВМРО, в което се казва, че е настъпило ново активизиране на дейността на ММТРО. В края на 1933 г. се казва в донесението ММТРО само във Вардарска Македония наброява повече от 60 петорки, шест има в Хърватско, три в Словения и 5 в самата Сърбия, създадени от следващите там младежи от Македония.

 В началото на 1932 се подготвя нов конгрес на организацията. От 11 до 15 април 1932 г. в Горна Джумая започва работа 8 конгрес на ВМРО. На него е изслушан и одобрен доклад за периода от 1928 до 1932 г. В доклада се изтъква, че въпреки трудностите, през които е преминала организацията тя е изпълнявала своята основна задача - да се бори с всички средства за свободата на българите в Македония. В тая борба, се казва в доклада, всички националноосвободителни организации на македонските българи, както и цялото население на Македония е на страната на ВМРО. Освен това хърватското и албанското националноосвободително движение са сключили с ВМРО споразумение за общи действия срещу великосръбската завоевателна и асимилаторска политика по отношение на македонските българи, хърватите и албанците.

 Конгресът избира нов ЦК на ВМРО начело с Ив. Михайлов, Вл. Куртев и Жоро Настев. За запасни членове са избрани К. Дрангов, М. Монев и Й. Чкатров.

 В специална резолюция към борческото население в Македония се посочва, че то години наред понася цялата варварска политика на сърби и гърци за насилствена асимилация, прогонване и убийства, но е запазило живо българското си национално чувство и съзнание и идеала за освобождение на Македония. ВМРО, продължава резолюцията, се прекланя пред всеки борец, обикновен член и симпатизант на освободителното дело, който дава отпор на чуждото робство. За ВМРО и занапред първостепенен дълг си остава да ръководи цялостния националноосвободителен фронт за освобождение на Македония под формата на автономия или пълна самостоятелност, се казва в резолюцията.

 По отношение на разпространяваната по това време идея за "Балканска федерация" в декларация на конгреса се заявява, че това е опит на поробителите да поддържат статуквото на Балканите, което е насочено против българските национални интереси. Поради тази причина ВМРО не може да я приеме и напълно я отхвърля. Обединението на балканските народи в една федерация, се казва в декларацията на конгреса, ще бъде възможно, когато Македония стане свободна и самоуправляваща се държава.

 Във връзка с новите задачи, поставени от конгреса за осигуряване въоръжените сили в Македония и пропагандния фронт в чужбина. С. Евтимов изнася доклад пред актива на ММС в София като между другото заявява, че пред младежта от Македония стоят поне две задачи. Първата е свързана с подготовката на кадри за въоръжената борба в Македония, защото ММС е главният източник на такива кадри и най-малко 10 хиляди младежи трябва да се подготвят да бродят като комити в Македония.

 Втората задача е във връзка със сръбската и гръцката пропаганда в чужбина. За победата над поробителите в Македония е необходимо да бъде подготвено и спечелено световното обществено мнение. Само чрез него могат да бъдат запазени плодовете на нашите борби и победи. Сърби и гърци, продължава С. Евтимов, занаят тази истина и хвърлят огромни средства за пропаганда в чужбина. Готвещите се за тази мисия младежки дейци трябва всестранно да изучават македонския въпрос в народностно, географско, икономическо и политическо отношение. Само въоръжени с широки познания, исторически и научни аргументи по този въпрос, дейците на ВМРО ще могат да отбиват вражеската пропаганда. Дипломацията на ВМРО трябва да изучава и тайните на общуване с чужденците. Много важно е самите чужденци да разберат, че македонския въпрос няма да изчезне, когато възрастното поколение борци си отиде, защото в Македония има 230 младежки организации с 30 хиляди редовни членове, повече от 600 млади интелектуалци в Македония са свързани с ВМРО и нейната борба. Новото поколение е по-подготвено, неговият патриотизъм е съзнателен и просветен и ще доведе докрай идеалите на своите предци.

 В отговор секретарят на ММС Ив. Георгиев заявява, че повече от 10 г. ММС готви своите членове за тази мисия и те са готови да продължат борбата по всички фронтове.

 В доклад до ЦК от март 1932 г. С. Евтимов предлага да бъдат изпратени нови 150 души младежи от Македония в различни европейски университети, които наред с усвояването на научните знания, да продължават и активната защита на каузата на македонските българи сред европейското и световното обществено мнение. От тях 100 души биха могли да заминат още през есента на 1933 г., като половината или по-голямата част бъдат от вътрешността на Вардарска и Егейска Македония. Другите 50 души, избрани по същия принцип, да заминат през 1934 г. Върху предложението Ив. Михайлов е сложил резолюция с пълно одобрение и с добавка, че по този начин ВМРО осигурява своята пропаганда и дипломатическа дейност в чужбина за цяло десетилетие.

 Като се оставят междуособиците в националноосвободителното движение в България, оказва се, че и в периода 1925 - 1934 г. както и преди само ВМРО води въоръжена борба срещу сръбските и гръцките поробители в Македония. Нито ВМРО (об.), нито протогеровистите се занимават с тази дейност. По данни на организацията от октомври 1924 г. до юни 1928 г. във Вардарска Македония действат 35 чети, 19 групи от по 7 души, 16 петорки и 32 тройки, 57 души куриери и други лица, свързани с движението и дейността на въоръжените сили на ВМРО. В този период четите провеждат 72 сражения срещу сръбските войски, жандарми и контрачети в цяла Вардарска Македония. Убити или безследно изчезнали са 163 души четници, войводи и подвойводи, и 130 души ранени. От сръбска страна в сраженията падат 814 души, между които 29 офицери, войводи, предводители на контрачети и над 1200 ранени.

 Групите на ВМРО-тройки и петорки, извършват 94 атентата и други бойни действия над различни обекти на сръбските въоръжени сили, при което влизат и в 27 сражения със сръбските потери. В тези акции падат убити 62 души и 38 са ранени. От сръбската страна са убити 197 души и над 320 души ранени.

 За периода август 1928 ­ декември 1933 г. в документите на организацията се съдържат сведения за 18 чети на ВМРО, 35 петорки, 21 тройки и 45 куриери. През посоченото време четите водят само 17 сражения със сръбските войски и жандарми, а специалните групи извършват 63 атентата срещу ж.п. линии, жандармерийски станции, военни застави, видни правителствени лица и пр. Жертвите на четите и бойните групи възлизат на 116 убити и безследно изчезнали, 82 ранени. От сръбска страна падат убити 299 души, сред които 21 офицери, подофицери, предводители на контрачети и над 600 ранени.

 За същото време в Егейска Македония, съобразно политиката на ВМРО за опазване на българското население от преследване и прогонване, организацията по-скоро "поддържа" "въоръжено присъствие", отколкото да води въоръжена борба срещу гръцките власти. От октомври 1924 г. до юни 1928 г. тук действат 20 чети на ВМРО, 8 петорки, 16 тройки и 26 души куриери. Макар че избягват срещи с гръцките власти, четите на ВМРО влизат в 32 сражения, при които дават 29 души убити, между тях трима войводи и 18 души ранени. От гръцка страна падат 94 убити, 8 офицери и подофицери и повече от 120 ранени. Бойните групи на организацията извършват 16 атентата срещу важни обекти на гръцките власти, влизат в 7 сражения с гръцките потери като дават 10 души убити и 6 души ранени. От гръцка страна са убити 32 и ранени повече от 60 души.

 За периода от август 1928 до 1933 г. в Егейска Македония действат 8 чети, които поддържат в изправност каналите на ВМРО от Албания към Вардарска и Егейска Македония, а оттам и към България. Тези чети са повечето сборни, от местни хора и добри познавачи на районите. Освен тях тук действат 11 петорки, 24 тройки и 17 куриери. Тези въоръжени дейци на ВМРО поддържат борческия дух и националното съзнание на българското население в Егейска Македония. В посоченото време четите имат 11 сражения с гръцките военни и андарти, като дават 24 души убити и над 40 ранени. Бойните групи, които действат из цяла Егейска Македония извършват 19 атентата, които разрушават редица гръцки жандармерийски станции, летни военни застави, ж.п.  линии и мостове, ресторанти и пр. Групите влизат в 22 сражения с гръцки потери.

 Това са сухите цифрови данни, извадени от различните документи на ВМРО-отчети и донесения на действащите войводи и местните околийски и окръжни ръководства, пунктовите началници и специални лица на ВМРО. Тези сведения говорят, че в разглежданото време се е водила голяма по размери националноосвободителна борба на българското население срещу окупаторските въоръжени сили на сърби и гърци в Македония.

 Тук е мястото да отбележим, че от 1919 до началото на 1933 г. в програмните документи на ВМРО е залегнало, че организацията се бори за автономия на Македония. Този лозунг дейците на организацията защитават пред свои и чужди представители, поради което получават и прозвището "автономисти". Те обаче се затрудняват да обяснят къде и как ще бъде създадена автономна Македония, след като сърби и гърци дори не признават, че във Вардарска и Егейска Македония живеят българи. Дълго време обаче дейците на организацията отбягват да говорят за друга форма за разрешаване на македонския въпрос, за да не хвърлят в тревога поробителите на Македония и техните покровители. Едва когато ревизионистичното движение обхваща голяма част от Европа, за да покаже, че македонския въпрос, както и в миналото, няма нищо общо със Сърбия и Гърция, на 10 февруари 1933 г. на Великия македонски събор в Горна Джумая, от името на ЦК на ВМРО е прочетена декларация, в която за първи път в своята история организацията официално заявява, че ще се бори за независима Македония. Новият лозунг, макар и известен, предизвиква бързо реакция между съседите на България, които като противовес замислят създаване на Балкански пакт, чрез който да си гарантират заграбените български земи.

 От своя страна ЦК на ВМРО в началото на януари 1934 г. публикува декларация, в която заявява, че вземайки повод от някои писания на световния печат около последните събития на Балканите, свързани с македонския въпрос, ВМРО държи да заяви, че още от турско време, както и след 1919 г. е принудена да си служи с революционни средства за освобождение на Македония от сръбско и гръцко робство, където асимилаторската политика се налага с варварски средства не само по отношение на българите, но и към другите етнически групи. ОН и международното обществено мнение не показват желание и възможност да изпълняват своите задължения. При това положение, заключава декларацията, борбата за освобождение на Македония ще продължи по единствено възможния и осветен от историята на всички народи път-с оръжие и кръв.

 Въпреки противодействието на българската дипломация, на 9 февруари 1934 г. в Атина, Гърция, Турция, Югославия и Румъния създават Балкански пакт, насочен срещу България и ВМРО. Това поставя България в деликатно положение. Великите сили - Англия, Франция, Италия, а също и Германия се обявяват в защита на България, но дават да се разбере, че са готови да жертват ВМРО, като занапред България поеме грижата за защита на българското население в Македония. При настъпилата политическа криза на 19 май 1934 г. Военният съюз и политическият кръг "Звено" извършват просръбски и профашистки преврат. Новото правителство отменя Търновската конституция, разтуря Народното събрание, забранява всички политически партии. То забранява националноосвободителните организации на македонските, тракийските, добруджанските и западнопокрайнските българи. На войската е дадена заповед да обезоръжи въоръжените сили на ВМРО и да арестува нейните ръководни дейци и войводи. Очакванията на Белград, че ВМРО ще окаже съпротива и гражданската война в България ще е неизбежна, не се оправдават. Ръководството на организацията издава категорична заповед нито един куршум на ВМРО да не бъде изстрелян срещу българската армия. От складовете на ВМРО само в Пиринския край и в Кюстендилско военните изземат 10 938 пушки, 637 пистолета, 47 картечници, 15 автомата, току що внесени от Германия, 7 минохвъргачки, 7767 бомби и 701 388 куршума. Членовете на ЦК, без Ив. Михайлов са арестувани и на първо време интернирани в Северна България.

 По случай забраната на организацията, в излезлия след преврата бр. 147 на в. "Свобода или смърт" между другото се посочва, че ВМРО е олицетворение на свободолюбивия дух на поробена Македония и на вечния устрем към правда и свобода. ВМРО е Илинден, Солунските атентати, Мара Бунева и безкрайната редица от мъченически образи, които блестят върху помрачените хоризонти над Македония и над българския дух. ВМРО олицетворява свещената памет и на онези 200 хиляди български синове, паднали по бойните полета за свободата на всички български земи. Кой българин може за скъса връзката с мъртвите, връзките с миналото и вярата в бъдещата свобода. ВМРО е била и ще бъде вечният носител на свещения огън на борбата и протеста срещу робството. Тя ще следва начертания ни път от Левски, Ботев, Караджата, Груев, Делчев, Тошев, Александров и хиляди други апостоли, от които организацията е получила своя велик завет. Каквито и преврати да се правят в България, никой честен българин не може да забрави отечеството на светите братя Кирил и Методий, на св. Кл. Охридски и не ще признае насилието. А дотогава ВМРО ще съществува и ще обединява любовта, енергията и борческия дух на Македония, за да спаси нейните деца от чужда духовна отрова и робство, заключава "Свобода или смърт."

Несъмнено разтурянето на ВМРО е голям удар върху националноосвободителното движение на българите във Вардарска и Егейска Македония. ВМРО решава да нанесе удар върху най-големия виновник за трагедията на Македония. На 9 октомври 1934 г. в гр. Марсилия (Франция) Владо Черноземски извършва атентат и убива сръбския крал Александър. В българската и в чуждестранната литература на това събитие се приписват какви ли не тайни международни заговори. Истината е, че още през 1931 г. на среща между Ив. Михайлов и Ан. Павелич е взето решение за тази акция. А. Павелич изрично пожелава това дело да бъде хърватско и да се извърши от усташите, но изисква от ВМРО отличен инструктор. За такъв е изпратен Вл. Черноземски. Когато наближава датата на посещението на крал Александър във Франция, трима хървати начело с техния инструктор пристигат на уговореното място. В часа, когато трябва да се действа, тримата хървати не дават признаци, че са по местата си. При това положение историческата отговорност за изпълнение на присъдата над сръбския крал се пада на Вл. Черноземски. Той изпълнява задачата и загива. Раняването на френския външен министър Луй Барту не е влизало в плана на Черноземски. Това е най-крупното политическо убийство от поредицата атентати, които ВМРО извършва над видни сръбски политически личности, свързани пряко със завоевателската политика, гоненията, убийствата и насилствената асимилация на българското население във Вардарска Македония в разглеждания период.

През 1936 г. МПО публикува брошурата на Ив. Михайлов, който по това време се намира в Турция, “Накъде вървиш Софийо?” В нея, след като се разглеждат редица събития, свързани със забраната на ВМРО, се казва, че българските държавници след 1919 г. нито веднъж не са посмели да се застъпят за правата на българите в Македония, въпреки че договорите са им давали това право. Но те трябва да знаят, продължава той, че няма да мине много време и Белград ще заговори за защита на югославски малцинства в България. В това отношение Ив. Михайлов, познавайки добре завоевателската политика на Белград към Македония, се оказва напълно прав.

Със забраната на ВМРО в България през май 1934 г. завършва въоръжената националноосвободителна борба в Македония. Нейните идеи обаче остават да живеят и се осъществяват чрез дейността на “културния фронт” на освободителното движение, който никога на спира.

От началото на 1936 г. Хърватско и главно Загреб постепенно се превръщат в център на българската интелигенция от Македония. Сред хърватското общество ММТРО намира пълно разбиране, подкрепа и съдействие. През 1936 г. в Загреб се създава студентско дружество “Вардар”, което си поставя за цел да обедини всички студенти от Македония в Кралство Югославия и да продължи чрез тях културно-националната програма на ВМРО и ММТРО на по-широка основа. Не случайно дружество “Вардар” става инициатор и основно ядро на създаденото през същата година Македонско народно движение (МАНАПО), което подобно на хърватското народно движение възприема идеята да се бори за самоопределение на населението във Вардарска Македония. Около тази програма бързо се обединява интелигенцията, студентството и младежта, независимо от политическите си възгледи.

По този начин ММТРО прераства във всенародно движение и през 1937 - 1940 г., първоначално прикрито, а след това и легално издига лозунга на ВМРО за “независима Македония”, извън Югославия. Този лозунг прави движението изключително популярно сред населението във Вардарска Македония. Но то не намира разбиране сред опозиционно настроени партии и организации в Югославия, с изключение на хърватските партии и хърватското национално движение. Дори ЮКП, която отначало се опитва да оглави движението, когато разбира неговите идеи за разрешаване на въпроса за Вардарска Македония извън Югославия, нарежда на своите членове да излязат от него. Тези, които не се подчиняват на партийното решение, загубват членството си в ЮКП. Един от тях е известният поет Коста Солев-Рацин от Велес. През 1939 г. влиятелни хърватски писатели и интелектуалци оказват съществена подкрепа на културния фронт и на движението за независима Македония като издават в Загреб, на велешки български диалект, стихосбирката на К. Рацин “Бели мугри”.

Разкривайки отчасти същността и целите на движението, сръбските власти предприемат жестоки мерки срещу неговите дейци ­ арести, побоища, интернирания, поради което след 1939 г. то потъва в дълбока нелегалност.

За да спрат по-нататъшното групиране на интелигенцията от Македония в Загреб и установяването на още по-здрави връзки с хърватската интелигенция на антисръбска основа, сръбските управляващи кръгове прибягват до различни политически ходове. Властите в Скопие стават привидно по-толерантни към невъдворената в Сърбия българска интелигенция. На някои те дори умишлено подхвърлят брошурата на Кр. Мисирков “За македонските работи”, излязла през 1903 г., в която е залегнала великосръбската идея за откъсване на българите в Македония от българската нация и тяхното обособяване като “македонци”. Тихомълком властите разрешават на излизащото в Скопие сръбско списание “Луч” да публикува материали и на местен български диалект, за което дотогава не би могло да се помисли. Нещо повече. Властите допускат списанието да бъде оглавено от местната българска интелигенция, като главен редактор става Георги Киселинчев от Охрид, завършил Солунската мъжка гимназия и славянска филология в Одеса. Сътрудници на списанието са главно дейци на ВМРО и ММТРО. Според направената от тях програма, целта на списанието е да публикува материали, отразяващи стопанското, историческо  и културно развитие на Вардарска Македония, като мобилизира и обедини местната интелигенция за по-активна дейност в полза на своя народ.

Допускайки тези изяви, сръбските власти се надяват, че ще удовлетворят интелигенцията в Македония и на “македонистична” почва ще я отклонят от дотогавашната є борба за българска национално-културна свобода. Чрез публикуване на материали от културното и борческото минало на Македония, на приказки, легенди, пословици, народни песни, разкази и пр. на местен български говор, без да засягат въпроса за народностния характер на населението, те всъщност показват, че Македония не е “Южна Сърбия”, а населението тук няма нищо общо със сръбската народност. Тази линия на списанието се следи от сръбските власти, които не закъсняват да реагират.

На 12 ноември 1937 г. в строго поверително донесение на началника на просветния отдел на “Вардарска боновина” Л. Алексич до министъра на просветата в Белград се обръща внимание на опасните последици, произтичащи от излизането на сп. “Луч”. След като подробно проследява биографията на Г. Киселинчев и посочва, че той е български възпитаник и в миналото е бил български учител, заради което е интерниран няколко пъти в Сърбия, в донесението се изказва учудване, че му е разрешено да се върне в “Южна Сърбия” и да издава споменатото списание. Полицията в Скопие е установила, че Киселинчев е събрал около себе си група известни привърженици на автономна Македония и с тях издава сп. “Луч”. В редица статии на това списание, продължава донесението, се чувства желанието на редакторите да отделят “Южна Сърбия” от сръбската култура и просвета, което предизвиква още по-голяма реакция сред местното население срещу сръбските власти. “Учениците от скопските училища, например, все по-малко и по-рядко говорят сръбски език извън училищата и открито изявяват необходимостта и правото си да говорят предимно на местен говор.”, подчертава сръбският висш чиновник.

Освен това списанието “не е казало нито една дума” по повод 25-годишнината от “освобождението” на “Южна Сърбия”. На запитването на властите “Защо?”, главните личности на списанието отговорили, че те гледат с други очи на тези събития  т.е. попадането на Вардарска Македония под сръбско иго през 1913 г. и затова няма да пишат нищо, за да не развалят репутацията, която списанието си е създало под тяхно ръководство.

След това донесение срещу сп. “Луч” и неговите редактори, на 18 ноември 1937 г. сръбският министър издава заповед за незабавното интерниране на Г. Киселинчев и на всички местни сътрудници на “Луч” в Сърбия. Списанието е спряно и конфискувано. На цялата редакционна колегия е наложена и глоба от по 20 000 динари.

Реакцията на сръбските власти към списанието и неговите редактори показва на интелигенцията във Вардарска Македония, че великосръбските управляващи среди никога няма да допуснат някаква местна културна автономия, ако тя не носи антибългарски и просръбски характер.

Началото на Втората световна война бележи нов етап в дейността на ММТРО и другите младежки организации, обединени в Македонското народно движение. Лозунгът за свободна и независима Македония се възприема от всички идейни течения сред българската младеж във Вардарска и Егейска Македония. Тези настроения намират израз в тайно писмо-изложение на ръководителите на ММТРО до българското правителство от август 1940 г. Разглеждайки бързо настъпващите промени в международното положение, авторите на изложението заявяват: “Трябва всички в България да знаят, че Македония не само не е загубена за българския народ, но обратно, в нея днес съществува по-здрав дух, отколкото когато и да било.” В писмото се настоява българското правителство да промени политиката си спрямо Македония, защото “проклятие ще падне над всеки българин, който забрави своите братя”.

След разпадането на кралска Югославия и кралство Гърция през април 1941 г. дейците на ВМРО и ММТРО, заедно с представители на всички дотогавашни националноосвободителни организации на българите в Македония, конституират българско народно управление във Вардарска и в голяма част от Егейска Македония, начело с Българските национални акционни комитети (БНАК). Това става далеч преди българската армия да влезе в Македония. На 15 април 1941 г. ръководството на Централния акционен комитет в Скопие изпраща изложение до българското правителство и до правителството на Германия, Италия и Съветския съюз. В него се посочва, че най-справедливото разрешение на македонския въпрос е да се изпълни желанието на цялото българско население ­ Македония незабавно да се присъедини към общото българско отечество.

На 19 април 1941 г., Великден, българската армия, в чиито редове се намират десетки хиляди македонски българи, както и две трети от офицерския състав, влиза в Македония, посрещната с неописуема радост от цялото население като освободителка и гарант на свободата на Македония и обединена България.

Така приключва 23 годишното сръбско и гръцко тиранично робство в Македония, съпътствано с трудно сравними в световната история насилия, асимилация, прогонване и физическо изтребление на българското население.

Дейците на всички течения на националноосвободителното движение, включително и на комунистическата организация начело с М. Шатаров, заедно с цялото българско население забравят и изоставят всички други лозунги и идеи, като автономия, самостоятелност, независима Македония или Балканска федерация. Всички те стават ревностни сторонници на обединението на Вардарска и Егейска Македония с България. Те са и първите организатори и строители на възобновените български национално-културни институции. Стотици хиляди бежанци, прогонени от поробителите, се връщат по родните си места да видят своите родители, братя и сестри в свободна Македония.

До българското правителство и царя са изпратени поздравителни писма и телеграми от 39 акционни национални комитети от Вардарска и Егейска Македония, от ръководството на ММТРО, МНИ, македонските братства, от Илинденската организация, Съюза на македонските жени, ЦК на МПО в САЩ и Канада. В поздравителната телеграма на ЦК на ВМРО до министър-председателя и царя се изтъква, че в обединена България Македония е най-скъпоценният диамант.

Единодушно изразеното желание за обединение на Македония с България от македонските българи и всички техни организации е равносилно на свободно национално и политическо самоопределение.

Националноосвободителната борба на българите в Вардарска и Егейска Македония в периода между двете световни войни, водена с въоръжени и с мирни (културни) средства, се увенчава с успех. Истината за тази борба, както е описана в документалното ни наследство, трябва да се знае от младите български поколения, за да я бранят решително от ограбване и фалшифициране. Това е завет и дълг на всеки истински българин.

[Previous] [Next]
[Back to Index]