НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 - 1941 г.
МНИ, София
 

4. КРИЗАТА ВЪВ ВМРО, 1928 - 1934 г.

В края на 1927 и в началото на 1928 г. положението в Македония се изостря. Затова допринасят засилената дейност на ВМРО и ММТРО, убийството на щипския окръжен началник ген. Ковачевич, скопския студентски процес, убийството на правния референт В. Прелич и пр.

Наред с това сред ръководните дейци и институции на ВМРО назрява нова криза. Формално тя се проявява във връзка с подготовката на VII конгрес на организацията, но фактически разногласията между Ал. Протогеров и Ив. Михайлов, започват още след убийството на Т. Александров. Макар че неведнъж декларира, че няма доказателство за участие на Ал. Протогеров в това убийство, подозрението на Ив. Михайлов си остава докрай.

Отношенията между тях се охлаждат и поради различните виждания на двамата относно характера и тактиката на въоръжената борба в Македония. Ал. Протогеров застъпва становището, че борбата срещу сръбските и гръцките поробители трябва да се води по изпитания революционен път, с големи, добре въоръжени чети. Ив. Михайлов защитава тезата, че този вид въоръжена борба е остарял и трябва да отстъпи място на нови методи на борба, с по-малко сили и средства, но с по-голям ефект за освободителното дело.

На тая почва през 1926 - 1927 г. отношенията между двамата се обтягат докрай. В поредица от писма Ал. Протогеров обвинява Ив. Михайлов, че действа тайно и самостоятелно, било в Македония, било в чужбина, без да уведомява ЦК и ЗП на организацията. В писмо от 10 юли 1926 г. Ив. Михайлов му отговаря, че той все още не е предал чантата на Т. Александров, в която има важни организационни документи. Обвинява го също, че крие имената на някои главни лица от разузнаването в Македония. Освен това, публично, включително и пред Л. Неманов, е осъждал атентатите, вършени от ВМРО срещу важни цели на поробителите в Македония. Това, пише Ив. Михайлов, е равносилно на предателство.

През 1927 г. започват да се проявяват различия и на чисто идейна основа. Ал. Протогеров, или по-скоро някои хора около него, започват да говорят за “напускане на революционната борба” и търсене на легални форми за постигане на автономия на Вардарска Македония. Срещу това организацията да “преотстъпи” на Белград правото да се грижи за “славянското население” в Егейска Македония.  Ив. Михайлов и неговите привърженици реагират остро. В писмо на С. Евтимов от 5 август 1927 г. от Женева до Г. Баждаров се казва, че тези идеи се разпространяват по “масонска линия”, главно от френските масони, които в повечето случаи са сърби. Борбата за освобождението на Македония е работа не само на ВМРО, но и на всички българи. По този въпрос не могат да се правят концесии с никого, заключава С. Евтимов.

През август-септември 1927 г., пише К. Пърличев, отношенията между двамата членове на ЦК стават недопустимо груби.

В края на декември 1927 г. Ив. Михайлов заедно със съпругата си Менча Кърничева заминава за Италия и Германия, без знанието на ЦК. Преди заминаването си той се среща с членовете на ЗП, като освен за мисията в чужбина, с тях разглежда и важни организационни въпроси. Един от тях е подготовката на VII конгрес и бъдещия състав  на ЦК. Ив. Михайлов открито заявява, че повече не би могъл да работи с Ал. Протогеров и поставя въпроса “той” или “аз”. На запитването “Кой да го замести?”, Ив. Михайлов отсича, че това не може да бъде П. Шанданов, нито Й. Гюрков - и двамата запасни членове на ЦК. Така въпросът остава открит.

В Италия и в Германия, освен с хора от Вардарска и Егейска Македония, Ив. Михайлов се среща с видни представители на управляващите среди, с които разисква въпросът за засилване на дейността на ВМРО в Западна Европа, към което проявяват интерес правителствата в двете страни. Вместо 20 дни, както обещава пред ЗП той остава в чужбина повече от два месеца.

От началото на 1928 г. започва усилена подготовка за провеждане на VII конгрес на ВМРО. Ив. Михайлов изработва подробен план за преустройство на ръководните органи и институции на организацията, както и за промяна на устава и правилника на ВМРО.

На 3 март 1928 г. става дълго подготвяната среща на ЦК и ЗП, на която присъстват и запасните членове на ЦК - Й. Гюрков, П. Шанданов и Ан. Узунов. Обсъжда се въпросът за провеждане на конгрес на организацията в най-близко време. Основният проблем, който се разисква е дали конгресът да се проведе по чл. 150 от Правилника, който предвижда пълен брой делегати, или да се проведе по чл. 170, който допуска това да стане с намален брой делегати. Поради разногласия въпросът остава неразрешен.

На поредната сбирка, на 6 март 1928 г., на ЦК и ЗП наред с въпросите, свързани с конгреса Ал. Протогеров уведомява ЦК и ЗП, че ще се оттегли от ВМРО и че на предстоящия конгрес няма да се кандидатира за член на ЦК.

Решаваща среща се провежда на 8 март 1928 г. На нея членовете на ЦК възприемат аргументите на Ив. Михайлов, че поради трудните условия, в които действа организацията, конгресът да се проведе по      чл. 170 от Правилника ­ с намален брой делегати. Това решение е оформено в протокол № 8, който е подписан от всички членове на ЦК. Ал. Протогеров го подписва с особено мнение. По силата на този протокол от Скопски революционен окръг трябва да бъдат избрани 8 делегати вместо 9; от Битолски - 6 вместо 11; от Струмишки - 4 вместо 7; от Серски - 1 вместо 6 и от Солунски - 2 вместо 7 души делегати. Това е изключителен успех на Ив. Михайлов, защото по този начин си осигурява мнозинство на конгреса.

Поредното важно съвещание на ЦК и ЗП, посветено на устава и правилника на организацията става на 14 март. Тук Ив. Михайлов представя своя план за промени в организационната структура на ВМРО. В него се предвижда ЗП да отпадне като институция или да бъде назначавано от ЦК с ограничени пълномощия, както е било в повечето случаи от създаването на организацията, да не се дублира ЦК. Г. Баждаров отрича аргументите на Ив. Михайлов и заявява, че ако ЗП не се запази в дотогавашния му вид в работата на революционната организация ще настъпи хаос. Той настоява ЗП да се запази, защото службите извън България, които работят със ЗП изискват това. Ив. Михайлов изтъква, че повече не може да съществува една аномалия - разделянето на една и съща власт от два института - ЦК и ЗП, отговорни пред конгреса. Според дотогавашния правилник ЗП изпълнява външните служби на организацията, без да пита ЦК и без да отговаря пред него, а дава отчет само пред конгреса. В правилника обаче се казва, че ЦК отговаря за цялата вътрешна и външна дейност на организацията.

На съвещанието не присъства Ал. Протогеров поради “заболяване”, но изпраща открито писмо, в което изказва своето мнение по разискваните въпроси. По измененията в устава и правилника той пише:  1. Новите условия налагат нови цели, нови задачи и нови средства за борба, така че и уставът трябва да се пригоди към тях; 2. Върховното ръководство на ВМРО  да се остави само на едно тяло, а не на две, както е досега ­ ЦК и ЗП. С казаното в писмото Ал. Протогеров по същество подкрепя проекта на Ив. Михайлов за намаляване функциите на ЗП.

На искането на Г. Баждаров съвещанието да се обедини около едно мнение по въпроса за бъдещето устройство на управлението Ив. Михайлов отговаря, че въпросът е от компетентността на конгреса, където могат да се поставят и други проекти.

Две мнения се оформят по разискваните въпроси. Ив. Михайлов е подкрепян само от Й. Гюрков. Г. Попхристов и П. Шанданов се присъединяват към представителите на ЗП, които искат запазване на дотогавашния статут в организацията. По-късно идеята на Ив. Михайлов за закриване на ЗП или за неговото назначаване е подкрепена и от Ст. Развигоров, Вл. Куртев и К. Дрангов.

Разискванията върху тази тема продължават и на свиканото по инициатива на Ив. Михайлов ново съвещание на 21 март 1928 г. И този път оформените страни не отстъпват от своите позиции. Решено е само от името на съвещанието да се изпрати писмо до Ал. Протогеров, с което да бъде запитан защо, след като се е оттеглил организацията изпълнява функции на член на ЦК, като организира събрания и избира делегати за конгреса в Серски и Струмски революционен окръг. В отговор от 23 март 1928 г. до ЦК и до ЗП Протогеров пише, че решението му за оттегляне от ВМРО е окончателно, но не се отказва от присъствие на конгреса.

В проведените още няколко срещи между ЦК и ЗП в разменените писма между Ив. Михайлов и Ал. Протогеров с Г. Попхристов, К. Пърличев и др., противоречията не само че не се изглаждат, но се задълбочават. Ал. Протогеров и Г. Попхростов се отказват от подписите под протокол № 8. представителите на ЗП се ориентират към пълна подкрепа на Ал. Протогеров. Така около него се обединяват тримата членове на ЗП. Г. Попхристов, П. Шанданов, В. Пундев, Г. Кулишев. На страната на Ив. Михайлов застават Й. Гюрков, К. Дрангов, Ст. Развигоров, С. Евтимов, Вл. Куртев и др.

В тази обстановка Ив. Михайлов и неговите привърженици са изправени пред опасността двамата членове на ЦК и ЗП да свикат конгрес без тях. В този дух се развива и избирането на делегати в някои от революционните окръзи. Изборът в Солунски окръг става на 2 април 1928 г. На събранието присъства Ал. Протогеров и категорично е отхвърлено решението за намален брой делегати, като се избират 7 вместо 2 души, предвидени по протокол № 8. Събранието в Битолски революционен окръг става на 4 април. И тук се противопоставят на решението за намален брой като избират 11 души делегати. На събранието участва и Г. Попхристов.

Ив. Михайлов прави всичко възможно да осуети тези избори като ги представя за незаконни и направени в нарушение на протокол № 8. В писмо от 8 април 1928 г. той осведомява ЗП за нередностите при избора в Солунски и Битолски революционен окръг, където са избрани лица, нямащи качества и право да бъдат делегати. Той запитва ЗП дали смятат тези избори за редовни и дали все още държат на взетото решение да се проведе конгрес с намален състав.

На 20 април Ив. Михайлов пише писмо и на Г. Попхристов, в което между другото се заявява: Апелирам за последен път, с надежда, че ще ме разбереш най-правилно. Нека двамата да свикаме конгрес на условената от ЦК и ЗП база. На панаир, пише той, не бива да ходим. В отговор от 25 април 1928 г. Г. Попхристов настоява за среща на тримата членове на ЦК, за да коригират решението си за избора на делегати съобразно устава, както и да се организира обща среща на ЦК с ЗП, за да се решат всички спорни въпроси.

След този отговор връзките между Ив. Михайлов и двамата му колеги от ЦК, а също и със ЗП почти се прекъсват. На 2 май 1928 г. К. Пърличев отправя покана за обща среща на ЦК и ЗП. Ив. Михайлов му отговаря да не се обръща към него, защото той не е причина за бавенето на конгреса. и че ЦК е взел решение за неговото провеждане с протокол № 8. На 16 май 1928 г. става последната среща между ЦК и ЗП. И тук двете страни остават на своите становища относно условията за свикването на конгреса.

При така стеклите се обстоятелства три поредни помирителни комисии се опитват да намерят компромисно решение на спорните въпроси. В първата комисия влизат бившите членове на ЦК Хр. Коцев и Д. Мирчев. Техните усилия не довеждат до положителен резултат. Във втората комисия от края на май 1928 г. влизат: Ив. Караджов, Ст. Филипов и Йонко Вапцаров. И те завършват своята мисия без успех. Третата помирителна комисия, съставена от д-р К. Станишев, Й. Мирчев и Г. Кулишев прави най-сериозни стъпки за сближаване на позицийте на двете страни. Те се срещат и изслушват всички членове на ЦК и ЗП. Двете страни, според комисията, спорят по следните въпроси: 1. Бъдещото положение, функции и ръководство на ЗП. 2. Брой и качество на делегатите на конгреса. 3. Състав на бъдещия ЦК. Ал. Протогеров, Г. Попхристов и членовете на ЗП изтъкват пред комисията, че се отказват официално от протокол № 8 и настояват ръководните тела на организацията ­ ЦК и ЗП да се определят предварително и след това да се отиде на конгрес.

От своя страна Ив. Михайлов заявява, че при това положение ръководните органи на ВМРО трябва да бъдат избрани на самия конгрес. Другата страна обаче се опасява, че по този начин Ив. Михайлов може да наложи на конгреса свои хора в ЦК, а съдбата на ЗП става неясна, което ще доведе до разцепление на организацията.

Така един конфликт между двама членове на ЦК прераства в безпринципен сблъсък между Ив. Михайлов и ЗП и довежда Организацията до безизходна криза. Впрочем ще бъде интересно да посочим едно мнение на Ив. Михайлов за ЗП, макар и казано малко по-късно. Трябва да кажа, пише той, че както аз така и мнозина други искахме да видим в тяхно (на ЗП) лице енергични дейци. Те обаче се оказват тромави, без фантазия, без стремеж да създават по-широки връзки с българската свободна общественост. Те до голяма степен са в плен на остарели разбирания относно пропагандата за каузата. Не импонират на младежите, сред които трябва да се подбират бъдещите общественици и борци.

От другата страна К. Пърличев пише, че Ив. Михайлов е искал да се освободи от ЗП, което винаги е било контрол над неговите своеволия, отклонения и разточителство. ЗП, според него, не е давало съгласие за строги наказателни мерки, особено за убийства, като е предупреждавало Ив. Михайлов за безразборното прилагане на смъртното наказание." Казаното от двамата хвърля допълнителна светлина за характера на кризата.

В тази обстановка Ив. Михайлов и неговите привърженици са изправени пред опасността двамата членове на ЦК и ЗП да свикат конгрес без тях. Кризата достига своя връх, когато на 7 юли 1928 г. по нареждане на Ив. Михайлов на ул. "Екзарх Йосиф" в София пада убит Ал. Протогеров. В издаденото от щаба на Михайлов съобщение се заявява, че 6 конгрес на ВМРО е дал мандат на ЦК да издири и накаже всички виновници за убийството на Т. Александров. Във връзка с това решение, продължава съобщението, а също и поради други важни интереси на освободителното дело, наказателната мярка от 7 юли е станала наложителна.

Наред с комюникето на Ив. Михайлов, публикувано е комюнике на ЗП и декларация на ЦК, подписана от Г. Попхристов и П. Шанданов, в които се заявява, че убийството е извършено без знанието на Г. Попхристов и на ЗП. Според Устава на ВМРО мястото на Ал. Протогеров се заема от П. Шанаданов, пръв запасен член на ЦК, избран на 6 конгрес на ВМРО през 1925 г.

Убийството на Ал. Протогеров, предизвиква объркване сред част от македонските освободителни организации и българската общественост. То довежда до сериозни спорове в НК, главно по въпроса за позицията на върховното тяло на македонските братства. След активната намеса на Й. Гюрков, К. Дрангов, Ас. Аврамов, както и на самия Ив. Михайлов, решено е, НК да запази "неутралитет", а на директора на в. "Македония" Г. Кулишев е забранено да публикува материали за Ал. Протогеров.

НК излиза с призив към македонските братства да запазят спокойствие и неутралитет по отношение на събитията във ВМРО. След известни сътресения, легалните организации на македонските българи, НК парламентарната група, МНИ, Илинденската организация, студентското дружество "Вардар", ММС, Македонския женски съюз, МСС в чужбина и ММТРО в Македония, малко по-късно и МПО в САЩ и Канада застават на страната на ВМРО начело с Ив. Михайлов с убеждението, че именно тя продължава борбите за освобождение на Македония от сръбско и гръцко робство.

Загрижени от разрастването на кризата във ВМРО и в бежанските организации на 12 юли 1928 г. НК назначава помирителна комисия, в която влизат: Ив. Хаджов, Г. Кнодов и Л. Томов. Комисията се среща с представители на двете страни, но поради отказа им да приемат каквито и да било аргументи за помирение, мисията пропада.

На същия ден 12 юли, делегати избрани за конгреса от Струмишки и Серски революционен окръзи изпращат писмо до членовете на ЦК Ив. Михайлов и Г. Попхристов, до ЗП и до делегатите от петте революционни окръзи за свикване на конгрес на базата на окръжното от 28 март 1928 г., подписано от тримата членове на ЦК. На 15 юли с писмо Ив. Михайлов отговаря, че е "съгласен да се свика 7 общ конгрес на ВМРО. Г. Попхристов и ЗП отказват да дадат отговор. Ново писмо от част от делегатите, събрали се в Горна Джумая е изпратено по специална делегация до Г. Попхристов и ЗП на 20 юли. Вместо отговор ЗП изпраща апел до делегатите да не правят конгрес в нарушение на устава и правилника на ВМРО.

След поредния отказ на Г. Попхристов и ЗП на 21 юли 1928 г., всички делегати се събират в с. Покровник, Горноджумайско, където в местното училище е открит 7 конгрес на ВМРО. Сформирана е тричленна комисия за проверка на пълномощията, а след това и бюро на конгреса в състав: Ив. Караджов-председател, секретари ­ С. Развигоров и Б. Бунев и подпредседатели- Ил. Попилиев и Кр. Лазаров. Приет е и дневния ред на конгреса: 1. Отчет на ЦК; 2. Отчет на ЗП; 3. Дебати по отчетите; 4. Промени в Устава и Правилника; 5. Разни; 6. Избор на ЦК и ЗП и 7. Приемане на резолюциите.

Присъстват делегати от три революционни окръга:Скопски окръг - 8 делегати, Струмишки - 4 (според Ив. Михайлов 5) и Серски - 1. Пиринска Македония е представена от 5 души, които се водят за делегати на части от Серски и Струмишки революционни окръзи. Или общо 18 делегати от общо 26 по намаления състав, което съставлява две трети от всички делегати. Освен това, пред своите критици Ив. Михайлов се аргументира, че 3 от 5 революционни окръзи са представени на конгреса, което било в пълно съзвучие с традициите на организацията, имайки пред вид кюстендилския конгрес на ВМРО от 1908 г.

На конгреса присъстват и 14 души гости, одобрени поименно от делегатите. Това са главно заслужили дейци на Организацията и привърженици на Ив. Михайлов.

Пред конгреса Ив. Михайлов прави специално изложение за убийството на Ал. Протогеров. Обвиненията срещу него започват още от началото на 20-те години, като минават през некоректното отношение към Т. Александров, след това участие в неговото убийство,до намерението му да "изтреби всички приятели на Тодор", връзките му с генерал Шкойнов и с Кимон Георгиев, все във вреда на ВМРО. Конгресът приема резолюция, с която оправдава Ив. Михайлов. В нея се казва, че още преди септември 1924 г. Ал. Протогеров, служейки си със заблуди и интриги"непрекъснато се е стремял да опетни името на Т. Александров, да създава настроение против него, които довеждат до неговото убийство. Със своето поведение той е внасял разкол в организацията и е застрашавал нейната цялост и самостоятелност. Той е участник и в убийството на Т. Александров. Имайки пред вид казаното, според резолюцията на конгреса, Ив. Михайлов е изпълнил своя дълг, като е решил и е дал заповед за неговото убийство. С това той е запазил върховните интереси на организацията.

На конгреса е избран нов ЦК на ВМРО, в който влизат: Ив. Михайлов, Ив. Караджов и Ст. Развигоров. За запасни членове са избрани: Й. Гюрков, Вл. Куртев и Ив. Попевтимов.

Конгресът не избира членове на ЗП. Дотогавашната дейност на ЗП е оценена като "пълно бездействие" и системно изолиране на ЦК от обществени фактори и лица, а също и неправомерна намеса в неговите компетенции. Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски, които отказват да присъстват на конгреса, както и Г. Попхристов са обявени за отпаднали от организацията.

Проект за изменение на Устава и Правилника на ВМРО прави Й. Гюрков. Те се отнасят предимно до ЗП, което отпада като институция. В новия устав се предвижда пред външния свят организацията да се представлява от упълномощени от ЦК лица.

Още докато конгресът продължава, ЗП Г. Попхристов и П. Шанданов изпращат въоръжена група от 33 души през Юндола към Пиринско. Четата е посрещната и разбита. През август е формирана нова група, която също е разбита и хората Ј са пленени при с. Обидим. С това завършват опитите за "въоръжено превземане" на Пиринска Македония от протогеровистите, а ЦК на организацията публикува брошурата "По стъпките на Стоян Мишев и Т. Паница".

След този случай ЦК на ВМРО отправя писмо до Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски, в което се предупреждават да престанат да се представят като ЗП, а Г. Попхристов и П. Шанданов да върнат фалшифицирания печат на организацията, както и да предадат останалия архив на ВМРО при тях. ЦК също предупреждава всички привърженици на организацията, че споменатите лица нямат нищо общо с ВМРО.

В този дух на 20 ноември 1928 г. председателят на македонската парламентарна група Ив. Каранджулов, председателя на НК д-р К. Станишев и председателя на Илинденската организация Д. Иванов изпращат писмо до Г. Баждаров, в което настояват, привържениците на Ал. Протогеров, да се оттеглят като по-слаба страна". Отговорът на Г. Баждаров е отрицателен. По същото време 35 души интелектуалци и дейци на освободителното движение подписват обръщение до двете страни, за спиране на братоубийствата сред македонските дейци. В отговор Г. Попхристов и П. Шанданов публикуват декларация, в която се казва, че помирение не може да има.

В края на 1928 г. и в началото на 1929 г. дейци на двете страни предприемат обиколка из европейските столици. С. Евтимов, Й. Гюрков и Й. Чкатров организират събрания и срещи със студентските дружества и с групите на ММТРО в чужбина, като успяват до голяма степен да наложат сред тях становището на Ив. Михайлов за кризата във ВМРО.

Тримесечна обиколка (от 29 декември 1928 до 2 април 1929 г.) из Европа предприема и Г. Баждаров. Във Виена, Берлин, Париж, Рим, Прага и други градове, той се среща полулегално с отделни членове или групи на студентските дружество, пред които разяснява положението от негово гледище, като апелира за подкрепа срещу михайловистите. На среща с членове на ММТРО той предлага нейните дейци да свикат конгрес в Скопие и да се обявят за ЦК на ВМРО. ЗП ще ги признае и по такъв начин михайловистите ще останат изолирани. Студентите обаче, според собствения доклад на Г. Баждаров, отхвърлят тези идеи, като заявяват, че ръководителите на ММТРО в Македония смятат за свой първостепенен дълг да запазят единството на организацията, като не се ангажират с едно или друго крило на ВМРО.

В крайна сметка дейците на МСС в чужбина и на ММТРО във Врадарска Македония вземат страната на ВМРО (Ив. Михайлов), не само защото считат, че тя продължава борбата срещу сърби и гърци в Македония, но и защото оттам получават стипендии и средства за своята дейност.

Така ВМРО (Ив. Михайлов) установява пълен контрол над легалните и нелегалните националноосвободителни организации на македонските българи. Кризата обаче се задълбочава. През август 1929 г. Г. Кулише и В. Пундев изготвят декларация, в която се предвижда "достойно оттегляне" за да се спрат убийствата. На съвещание на ръководството на "протогеровистите", на което присъстват: Г. Попхристов, К. Пърличев, П. Шанданов, В. Пундев и Кр. Поптодоров, декларацията се отхвърля и се взема решение "борбата да продължи". На противното мнение остават: Г. Кулишев, Ан. Узунов, Й. Бадев и Й. Мирчев.

В започналите братоубийства падат войводи, телохранители и видни дейци от двете страни. На 19 септември 1929 г. във Варна, където се укрива, пада убит Г. Баждаров. Това е сериозна загуба за "протогеровистите" като се има пред вид, че той е един от техните водачи. На 22 октомври 1929 г. К. Пърличев изпраща "Бележка" на Н. Томалевски, в която се казва, че преценявайки фактическото положение, а именно-непримиримостта между двете страни, загубата на толкова бойци и интелектуални сили, безуспешната офанзива срещу Ив. Михайлов, несполучливия опит на Г. Попхристов и П. Шанданов да влезат в Македония, отказът на Й. Бадев да замести Г. Баждаров и пр. са го довели до мисълта, че е за предпочитане едно честно свиване на байрака, обосновано в една подходяща декларация, вместо да гинат под ударите на братоубийствата. Н. Томалевски отговаря, че те двамата не могат да предрешават този въпрос.

Подобни идеи за "оттегляне" на протогеровистите, поради липса на средства, невъзможност да се издава в. "Вардар" и "Свобода или смърт" поради слабостта по отношение на другата страна и пр. се поставят в началото на ноември 1929 г. от Й. Бадев, Г. Кулишев, Й. Мирчев и Ан. Узунов. "Твърдите" в крилото обаче се противопоставят на умерените и готови за компромис дейци.

Кризата в организацията не отминава и управляващите. Двете страни постоянно занимават министър-председателя с тези проблеми. К. Пърличев пише, че при срещите си заедно с Г. Баждаров и Н. Томалевски с Ан. Ляпчев винаги са искали от него да се намеси, да спре братоубийствата и да накаже убийците. Той им отговаря, че не може да се меси в работите на ВМРО. На една от срещите им заявява, че в него надделява убеждението, че Ал. Протогеров е съучастник в убийството на Т. Александров. С това признание, пише К. Пърличев, министър-председателя е дал да се разбере чия страна е взел. във връзка с тези обвинения Ан. Ляпчев провежда разговор с Ст. Мошанов, пред когото заявява, че не може да вземе мерки срещу ВМРО, когато в Македония българите се денационализират и жестоко преследват. След този разговор Ст. Мошанов се среща с Ив. Михайлов и апелира към него за спиране на братоубийствата. Той му отговаря, че това не зависи само от ВМРО и че те убиват предатели, сръбски агенти, свързани със сръбската легация в София. От друга страна на среща между Ан. Ляпчев и Д. Жостов, Г. Кулишев и Й. Мирчев от македонската парламентарна група, министър-председателя отново заявява, че не може да вземе страна в разприте във ВМРО. В разговора Г. Кулишев не е могъл да докаже, че ЗП не взема пари от чужди източници.

Точно по това време в края на 1929-началото на 1930 г. П. Шанданов, Кр. Поптодоров и П. Трайков влизат във връзка с БКП. ВМРО (об) и федералистите, всички противници на ВМРО. Нещо повече. Те установяват връзки със сръбския военен аташе в София полковник Джоржевич, който поема финансирането на "групата" в борбата Ј срещу ВМРО.

В задълбочаващата се криза на 4 март 1930 г. пада убит В. Пундев, главен редактор на протогеровисткия в. "Вардар" който държи краен език по отношение на ВМРО (Ив. Михайлов), заявявайки, че за помирение и дума не може да става. По повод на съдебния процес по убийството на В. Пундев, ЦК на ВМРО публикува декларация, в която се казва, че В. Пундев е бил един от най-безскрупулните рушители на македонското освободително дело. За защита на Ив. Михайлов, който е обвинен като непосредствен подбудител, се явяват 220 адвоката от цялата страна.

Докато взаимните нападки се ожесточават, а братоубийствата продължават, на 2 декември 1930 г. в София пада убит и Н. Томалевски, непримирим противник на ВМРО и Ив. Михайлов. Печатът осъжда убийството, изтъквайки че македонските дейци са забравили революционната дейност в Македония. В отговор ВМРО публикува декларация, в която се изтъква, че всичкото внимание на организацията е насочено към самосъхраняване на населението в Македония и към постигане на нейната политическа свобода. Убийствата са предизвикани от "престъпната група", която е против всички македонски организации и в своята дейност е надминала границите на предателството. В декларацията се заявява, че ВМРО приема убийствата като печална и наложена необходимост и е готова да прекрати всякакви преследвания, ако от "групата" престанат да злоупотребяват с делото, да спрат убийствата на легални и нелегални дейци и върнат архивата на организацията. Протогеровистите отговарят , че и те са готови за прекратяване на братоубийствата.

Така в началото на 1931 г. се появява поредната помирителна комисия, в която влизат генерал Кл. Бояджиев, Хр. Силянов, П. Стоянов, П. Дървингов, д-р Вл. Руменов и Д. Михайлов. И двете страни декларират, че докато комисията провежда своите срещи преследванията и убийствата ще бъдат спрени. Не минава обаче и месец ­ на 8 февруари 1931 г. пада убит в София Йордан Гюрков, виден деец на ВМРО и един от най-верните сподвижници на Ив. Михайлов. В отговор на 13 с.м. хора на ВМРО пленяват и закарват в Банско Г. Попхристов заедно със съпругата му, както и съпругата на К. Пърличев. След няколко дни на 17. || 1931 г. Г. Попхристов и К. Пърличев подписват декларация, в която заявяват, че се "оттеглят от борбата и от всякаква революционна дейност". Декларацията, както пише сам К. Пърличев, се посреща с "облекчение, одобрение и радост" от българската общественост. Всички вестници излизат с одобрителни заглавия, констатирайки краят на братоубийствата и кръвопролитията.

П. Шанданов, Кр. Поптодоров и П. Трайков се противопоставят на декларацията като заявяват, че това е "лично дело" на Г. Попхристов и К. Пърличев и че те ще продължават борбата срещу михайловистите.

След декларацията на Г. Попхристов и К. Пърличев, останалите дейци от "групата" на протегеровистите, се считат за напълно самозванци. Д. Талев ги нарича “шайка самозванци и софийски безделници" . Л. Милетич, П. Джидров и други видни дейци на движението пишат статии и изнасят беседи за възстановеното единство в националноосвободителното движение. Проф. Л. Милетич пише във в. "Македония", че бежанските организации манифестират пълно доверие към ЦК на ВМРО. Според него няма разединение сред македонските организации, има само недоволни бивши дейци на организацията.

В публикуваната през 1931 г. брошура на д-р П. Джидров, "Единството в македонското освобождение", се заявява, че отговорните фактори в страната не са вникнали в същината на проблема и не са разбрали причините за кризата в движението. Те обявяват, че всичко, което става е дело на оформилите се "два лагера в него". Според автора това е дълбоко погрешна позиция, защото реално два лагера няма, има една ВМРО, с която са всички организации на македонските българи, и една група бивши дейци на ВМРО и ЗП, отделили се от действащите дейци на организацията. Нито една от македонските освободителни организации обаче не е дала мандат на тази недоволна група да изпълнява задачите на ВМРО. При това положение, вместо да се оттеглят, те предизвикват братска саморазправа.

Намесата на БКП, ВМРО (об), военния кръг "Звено" и главно сръбското посолство в София в подкрепа на протегеровистите, с пари- и атентатори, задълбочава кризата и братоубийствата през 1932 - 1933 г. На 14 май 1932 г. в София е убит председателя на НК Д. Михайлов. На 25 ноември при нападение от протогеровистите е ранен неврокопският народен председател Ст. Филипов, а на 28 декември пада убит С. Евтимов, главен редактор на в. Македония.

По повод тези убийства македонските легални организации изпращат протест до министър-председателя Н. Мушанов, в който се казва, че "протогеровистите са престъпна група, която няма нищо общо с македонското освободително движение. Тази група е в услуга на сръбската държава и на виенската комунистическа централа, която по нищо не се различава от Белград в отношението си към македонското освободително движение. И нещо по-лошо. Тази група се стреми да разедини в духовно отношение свободните и поробените българи и да създаде условия за унищожаването на македонските легални организации.

Казаното в този протест за протогеровистите се потвърждава и от писмените признания на секретаря на ВМРО (об) в с. Кавракирово, който през юни 1932 г. е пленен от ВМРО и остава в четите на организацията до 1934 г. В неговите признания се казва, че протогеровистите получават пари от сръбската легация в София, а чрез ВМРО (об) и от КИ. Според спомените на Бл. Видов, който участва в убийството на С. Евтимов, сръбският военен аташе полковник Джоржевич е дал 20 милиона лева за неговото убийство, като изрично е изискал това да стане пред Царския дворец в София.

Съществуват различни версии за броя на убитите по време на кризата. Според един от най-добрите познавачи на този период А. Наумов ­ акции от 7 юли 1928 до 14 юли 1933 г. общо от двете страни падат убити 72 дейци, ръководители, атентатори и телохранители.

Така кризата във ВМРО 1928 - 1933 г. започнала като личен конфликт между Ив. Михайлов и Ал. Протогеров, между млади и стари в организацията, по тактически и организационни въпроси, по отношение на традициите и новото във ВМРО и пр. се изражда в кървави братоубийства, в които падат най-видни и заслужили за каузата дейци. Това отклонява движението от неговата същност и го представя в неблагоприятна светлина пред българското и международното обществено мнение.

В тази братоубийствена криза протогеровистите отпадат от македонското освободително движение, не само защото загубват битката с ВМРО, но главно поради скъсването напълно и окончателно с поробена Македония. Те прибягват към парите и услугите на поробителите на Македония, в борбата си срещу ВМРО, поради което в историята само ВМРО остава, бореща се за свободата на Македония.

[Previous] [Next]
[Back to Index]