V. Обществени и културни дейци, учени

   Идвайки в България македонците не остават на страна от нейния културен и научен живот. Нещо повече те дават на България много световно известни учени и културни дейци. Бежанските братства създават свои читалища, театрални групи и т.н. Именно те създават на 21.ХІІ.1923г. Македонския научен институт (МНИ) в София. В него участват най-изявените български учени – историци, етнолози, фолклористи, езиковеди и т.н. – М. Арнаудов, Ал. Балабанов, Г. Баласчев, Ив. Георгов, Й. Иванов, Л. Милетич, Ив. Снегаров, С. Радев, Т. Карайовов, Г. Кулишев, К. Пърличев, Хр. Силянов и др., мнозинството от които са с македонски произход, а също така и много от емигриралите в България дейци на македонското освободително движение. Целта на института е да изследва миналото на Македония, говора и обичаите на местното население и неговите борби за свобода. Института издава свое периодическо списание – “Македонски преглед”, а също голям брой научни трудове, спомени на революционери, поредицата  “Материали за историята на македонското освободително движение” и излязла в 11 тома и др.

   Ето една част от българските научни и културни дейци родени в Македония:

1.  Алексиев, Владислав –1884, Солун – 1962, София. Виден юрист, преподавател във Военната академия и Софийския университет. Автор на “Основи на историята на българското право” и др. научни трудове. Член на Македонския научен институт.
2.  Андонов, Димитър (Мицо) –1901, Кукуш -?. Сестрин син на Гоце Делчев. Артист и театрален деец.
3.  Арнаудов, Георги Димитров -  2. ІІ. 1901, с. Черешово, Неврокопско, дн. Гърция – известен медик
4.  Атанасов, Трайко Андреев – 20. ІІІ. 1918, Куманово – 10. ІХ. 1977, София. Виден електроинженер, създал много подобрения и изобретения, носител на редица награди – в т. ч. и златен медал от Лайпцигския панаир от 1969г.
5.  Атанасов, Филип –1888г. в с. Смърдеш, Костурско, - неизв. Преподавател в медицинския факултет на Софийския университет (дн. Медицинска академия).
6.  Бадев, Атанас – 14. І. 1860, Прилеп – 21. ІХ. 1908, Кюстендил. Музикален деец, автор на църковни и детски песни.
7.  Бадев, Йордан – 1888 –1944. Роден в Битоля, литературен критик и журналист. От 1931г. е редактор на в. “Зора” – един от най-големите български всекидневници през тази епоха.
8.  Баджов, Стефан Николов – 31.V. 1881, Крушово – 25.VІ. 1953, София. Художник, от 1908г. професор в Художественото училище (дн. Художествена академия), рисува стенописите на църквите “Св. Никола Софийски” и “Св. Седмочисленици” в София. Създава външния вид на много български държавни символи, ордени, медали, банкноти, униформи и др. Работил по реставрацията на стенописите в Боянската църква, участвал във вътрешното оформление на Царския дворец в София и на дворците в Врана, Царска Бистрица и Ситняково. Член на МНИ.
9.  Балабанов, Александър Михайлов – 18.І.1879, Щип – 30.ХІ.1955, София. Литератор, преводач и критик, от 1917г. професор, основател на специалността класическа филология в СУ (1921г.). Редактор на  редица вестници и списания. Член на МНИ.
10.  Балабанов, Никола – 1898-1969. Роден в Щип. Театрален деец.
11.  Баласчев, Георги Димитров – 10. ІV. 1869, Охрид – 6.Х.1936, София. Един от най-известните историци, занимава се и с археология. Уредник на Археологическия, а по-късно и на Етнографския музей в София. Редактор (1909/10) на сп. “Минало”. Има над 80 изследвания, главно за бълг. средновековна история. Член на МНИ.
12.  Белев, Кръстьо – 1908 – 1978. Роден в с. Горни Броди, Серско. Писател, автор на разкази, пътеписи, репортажи и др.
13.  Благоев, Никола – Роден през 1868г. в с.Ракита, Битолско – 1944, София. Професор по история на българското и славянско право в Софийския университет. Член на МНИ.
14.  Божиков, Божидар – 1900, Фере -?. От 1946 до 1949г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Директор на Етнографския мезей в София (1949/69). Депутат в  ХІV Народно събрание.
15.  Борозанов, Борис Авксентиев – 18.Х.1897, Кратово – 5.ХІ.1951, София. Артист и кинорежисьор, създава едни от първите български филми –“Те победиха” (1940), “Български орли” (1941) и др.
16.  Бояджиев, Крум Климентов – 16.Х.1904, Скопие – 20.VІ.1974, София. Музикант и хоров диригент, автор на много статии свързани с музиката.
17.  Бръзицов, Димитър Христов – 13.V.1858, Дойран – 19.І.1931, София. Преводач и публицист, след Освобождението е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия (дн. Южна България) – “Марица” (1878/85). Редактор на органа на Българската екзархия в. “Новини” (1890-1912). Превел на български “Вилхелм Тел” от Фр. Шилер (1881), “Декамерон” от Дж. Бокачо (1920), “Дядо Горио” от О. дьо Балзак (1921), “Скитникът евреин” от Е. Сю (1928) и др.
18.  Бръзицов, Христо Димитров – 30.V.1901, Цариград - ?, син на Д. Бръзицов, журналист, писател, автор на редица очерци, репортажи фейлетони и др.
19.  Букорещлиев, Ангел Атанасов – 31.І.1870, с. Плевня, Драмско – 3.І.1950, Пловдив. Известен композитор, един от първите професионални музиканти в България. Записал над 2500 народни песни.
20.  Бурков, Тихомир Кръстев – 15.VІІІ.1912, Скопие – 8.Х.1987, София. Директор на Националния стоматологичен институт (1952/69).
21.  Бучаков, Христо – 1857 – 1913. Роден в Кукуш. След Освобождението е първият преводач в българското дипломатическо агентство Цариград.
22.  Василев, Тръпко (Т. В. Наков) – 14.ІІІ.1876, с.Личица, Костурско – 9.ХІ.1970, София. Художник.
23.  Весов, Димитър Симеонов – 9.ІІІ. 1885, Велес – 4. VІІІ. 1954, София. Икономист, от 1925г. заема високопоставени постове Министерството на търговията, промишлеността и труда, а също и в Софийската търговско промишлена камара. Автор на икономически изследвания.
24.  Влахов, Туше Христов – 3.VІ.1899, Кукуш – 13.VІ.1981., София. Историк.
25.  Вълканов, Александър Константинов – 28.ХІІ.1904, Битоля – 4.Х.1971,София. Зоолог, хидробиолог и протистолог, преподавател в Софийския университет, член на БАН, от 1942 до 1962г. е директор на Морската биологична база във Варна, по-късно Институт по рибарство и риболов. От 1965 до 1971 е директор на Института по зоология при БАН. Автор на много научни книги и статии.
26.  Генадиев, Иван – ок. 1830 Охрид – 13.ІІІ.1890, Пловдив. Обществен деец, писател, музикант. От 1878г. е секретар на пловдивския митрополит.
27.  Генадиев, Харитон Иванов – 1861, Битоля – 23.ІV.1914, София. Администратор, обществен деец, журналист и преводач. Превежда на български “Граф Монте Кристо” от Ал. Дюма (1889),  “Капитан Немо”  от Ж. Верн (1893), “Клетниците” на В. Юго и др.
28.  Георгов, Иван – 1862, Велес – 1936, София. Философ и педагог, от 1888 до 1934 е ръководител на катедрата по история на философията в Софийския университет. Декан на Историко-филологическия факултет (1900/01) и 1908/9), Ректор на университета (1898/99, 1905/06, 1916/17 и 1918/19). Председател на Македонския научен институт (1924/27).
29.  Герасимов, Михаил Михайлов – 18.І.1908, Солун - ?. Химик, професор, ректор на ВХТИ – София (1969/70), член на БАН, член на научни съвети и дружества в България, САЩ и ФРГ.
30.  Гизов, Георги Попвасилев – 20.ІІ.1905, с. Зелениче, Леринско – неизв. Преподавател в Софийския университет – Медицински факултет (дн. Медицинска академия).
31.  Гиновски, Владимир Костов – 4.VІ.1927, с. Галичник, Дебърско - ?. Скулптор.
32.  Глушков, Петър Йорданов – 1872, Велес – 1960, София. Учител и собственик на печатница. Неговата печатница отпечатва голяма част от книгите и списанията  издавани от СУ и БАН след Първата световна война. Един от основателите и пръв председател на Графическия съюз в България.
33.  Гологанов, Димитър Иванов – 5.ІІ.1901, с. Крушево, Серско – 6.Х.1987, София. Деец на културата, собсвеник на издателство и книжарница
34.  Дадов, Никола Тодоров – 20.ІХ.1921, Струмица. Артист, участвал в голям брой филми.
35.  Далчев, Атанас Христов – 12.VІ.1904, Солун – 17.І.1971,София. Един от най-известните български поети, преведен на френски, руски, чешки, словашки, унгарски, немски и др. езици.
36.  Далчев, Любомир Христов -  24.ХІІ.1902, Солун - ?. Скуптор, преподавател от 1935г. в Художествената академия, професор от 1955г. Автор е на голям брой картини, скуптори и паметници (сред тях е и паметника на Гоце Делчев в Скопие, направен през 1948г.).
37.  Димитракиев, Константин – 8.V.1891, Крива Паланка – неизв. Преподавател в Медицинския факултет (дн. Медицинска академия).
38.  Димитров, Тодор – 12.ІІ.1884, Прилеп – 5.V.1938, София. Преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет (дн. Лесотехническият университет).
39.  Динев, Петър Константинов – 14.VІІ.1889, с. Куманичево, Костурско – 2.VІІ.1980, София. Музиковед и композитор, преподавател в Консерваторията.
40.   Динев, Христо Христов – 15.Х.1900, с. Пътеле, Леринско – 21.ІІ.1977,Варна. Театрален и кино артист, автор на хумористични разкази и ститии по въпроса на театъра.
41.  Дорев, Иван Тодоров – 29.VІІІ.1866, с.Пътеле, Леринско – 9.VІІІ.1942, Битоля. Учител, просветен деец и книжовник. Работи в Архива на Възраждането, в Министерството на народната просвета (1921/23), автор на христоматии и граматики. Член на МНИ.
42.   Дорев, Панчо Василев – 25.ІІ.1878, с. Пътеле – 28. ХІІ.1938,София. Историк, един от първите български османисти. Учи във Виена, след Младотурската революция (1908) е избран Битоля за депутат в турския парламент. Български легалиционен съветник в Цариград (1912/14) и Лондон (1921), Генерален консул в Букурещ (1914/16) и Александрия (1922/23), Пълномощен министър в Прага (1932/34). Издава два тома “Документи из турските държавни архиви 1564-1909”.
43.  Драндар, Антон Георгиев – 1837, Велес – 1925, София. Член на осръжния съд в София, началник Отдела за печата в Министерство на външните работи, кореспондент на “Ройтерс” за България.
44.  Дудулов, Атанас Периклиев – 3.V.1892, Струга – 25.ІV.1971, София. Скулптор, преподавател в Художествената академия, създател на много паметници.
45.  Дудолов, Димитър Периклиев 7.Х.1894, Струга – неизв. Астроном, преподавател във Физико–математическия факултет на Софийския университет.
46.  Думев, Владимир – 12.ІХ.1900, Скопие – 14.ХІ.1934, София. Преподавател в Медицинския факултет (дн. Медицинска академия).
47.  Завоев, Петър – 1880, Щип – 1965, София. Журналист и писател.
48.  Запрянов, Трайко – 15.ІІІ.1904, с. Коритен, Солунско – неизв. Преподавател, в Медицинския факултет.
49.  Захариев, Тома Христов – 7.ІІІ.1884, Прилеп – 23.Х.1940, София. Лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ. Основател и пръв директор (1928/40) на Службата по горско и опитно дело – първото горско научноизследователско учреждение в България.
50.  Иванов, Йордан Христов – 28.VІІ..1908, Горни Порой, Серско. Химик, преподавател в Софийски университет.
51.  Иванов, Йордан (Й. Й.  Мирчев) – 16.ІІ.1862, Прилеп – 12.ІІІ.1907, София. Библиограф,  публицист и финансист. Пръв изледовател на българския периодичен печат, член на БАН. От януари 1880г. работи в Софийското градоначалство, по-късно в Министерство на външните работи и Министерство на финансите (1884/95), а също и Българска народна банка (1906/7). Основател и член на Българското икономическо дружество (1895). Автор на много книги и статии.
52.  Иванов, Михаил – 1866, Прилеп – 1924, София. Медик, ръководител на Бактериологичния институт в София, председател на Върховния медицински съвет в България. Член на Македонския научен институт.
53.  Ихчиев, Диаманди – 1854, Велес – 1913, София. Адвокат в Кюстендил и София, роботи в Министерство на външните работи. От 1900 до 1908г. е уредник на Ориенталския отдел на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи”, открил и превел много османски документи.
54.  Калъчев, Ари (Аргир Николов) 20.V.1896, Горно Броди, Серско – 25.Х.1958, ФРГ. Известен художник, емигрирал от България след 9.ІХ.1944.
55.  Карагюлев, Климент Наумов – 1866, Охрид – 1916, София. Езиковед, за известно време е главен инспектор в Министерство на народната просвета. Автор на много учебници по български език, история на литературата, преводи – напр. “Дон Кихот” (1910).
56.  Каранджулов, Иван – 1856 – 1930. Роден в Прилеп, дълго време висш съдия.
57.  Каранов, Ефрем Цветков – 28.І.1852, Кратово – 6.ХІІ.1927, Кюстендил. Историк, фолклорист и етнограф. Член на БАН. Автор на много етнографски и исторически проучвания  за Кратово и околностите му. Един от създателите на Кюстендилския музей. Основател и председател на македонското дружество Кюстендил (1895/96), участник в македоноодринското освободително движение.
58.  Касърова, Люба Сплитекова – 31.V.1887, Солун – 6.ІІ.1946, София. Поетеса.
59.  Киселинчев, Пандо Трендафилов – 23.ІХ.1890, с. Косинец, Костурско - ?. Скулптор.
60.  Крапчев, Васил Борисов – 6.І.1903, Битоля -  неизв. Преподавател в Медицинския факултет (дн. Медицинска академия).
61.  Крапчев, Даниел Василев – 15.ХІІ.1880, Прилеп – 10.ІХ.1944, Горна Джумая. Журналист, редактор на в. “Илинден” (1907/8), през 1909г. редактира в Солун в. “Отечество”, орган на Съюза на българските конституционни клубове. През 1911/12 в София редактира в. “Вардар”, а през Първата световна война в. “Пряпорец”. След войната е директор на редакцията на един от най-големите български вестници.
62.  Манасиев, Аргир Наков – 1873, с. Сехово, Гевгелийско – 7.ІХ.1932, Горна Джумая. Виден деец на ВМОРО, след Първата световна война се заселва в Г. Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция.
63.  Матов, Димитър Христов – 15.V.1864, Велес – 1896, Дрезден. Езиковед и фолклорист, автор на изследвания за българския фолклор и език, съредактор на сп. “Сборник за народни умотворения” (1892/95). Преподавател в Софийския университет, специалност славянски филологии.
64.  Матов, Константин Петров – 3.Х.1899, Солун – 18.ІХ.1968, София. Учен – хелминтолог, член на БАН, почитен член на Общосъюзното хелминтологично дружество при АН на СССР, директор на Централната хелминологична лаборатория при БАН (1954/65). Преподавател в Софийския университет в медицинския факултет (днес Медицинска академия).
65.  Милетич, Любомир Георгиев – 1.І.1863, Щип – 1.VІ.1937, София. Виден историк, филолог, етнограф и обществен деец. Член на БАН, дописен член на Руската, на Полската, на Чешката и Югославската академии на науката, а също и на много други чужди научни институти. Преподавател в Софийския университет, декан на Историко-филологически факултет (1903/04) и ректор на университета (1900/01 и 1921/22). Председател на МНИ (1928/37) и редактор на сп. “Македонски преглед” (1925/36).
66.  Мирчев, Кирил Спиридонов – 3.ХІІ.1902, Битоля – 21.ХІІ.1975, София. Езиковед, член на БАН, професор от 1941г., ръководител на катедрата по история на българския език в Софийския университет от 1946г.. Ръководител на секцията по история на българския език (1951/75) и секцията по диалектология (1970/75) в Института по български език при БАН.
67.  Мирчев, Милко Йорданов – 9. ІХ. 1906, Гевгели – 5. ІХ. 1973, Варна. Директор на Археологическия музей във Варна (1942 - 1973).
68.  Мирчев, Петър – 1907, Битоля – 1991, София. Журналист и учен, сътрудник на Института по български език при БАН.
69.  Митов, Андон Илиев – 5.І.1909, Дойран – 29.ХІ.1975, Пловдив. Медик, заместникректор на Медицински институт в Пловдив (1953/58), ректор на института (1964/66). Член-кореспондент на френското дружество за екзотична медицина.
70.  Михайлов, Димитър – 18.Х..1871, Битоля – 16.V.1932, София. Преподавател по гръцки език в Софийския университет.
71.  Михайлов, Панчо Атанасов – 20.VІ.1896, Щип – 17.ІІ.1965, София. Писател.
72.  Мушмов, Никола – 1869, Струга – 1942, София. Музеен деец и нумизмат. От 1928 до 1931г. е директор на Археологическия музей в София. Автор на много нумизматични трудове.
73.  Наумов, Никола – 1871, Щип – 1934, София. Един от създателите на ВМОК, по-късно деец на ВМОРО. Издател на редица вестници и списания.
74.  Наумов, Ставри – 1870, Крушово – 1942, София.  Журналист и редактор, оснавател на в. “Вечерна поща”, реедактор на в. “Дневник”, “Софийска вечерна поща” и др.
75.  Несторов, Бончо – Роден в с.Връбник, Костурско, писател.
76.  Огненова-Маринова, Люба Левова – 17.VІ.1922, Охрид. Археолог.
77.  Пасков, Димитър Спасов – 18.Х.1914, с. Горно Броди, Серско - ?. Основоположник на съвременната българска експериментална фармкология.
78.  Петров, Христо – 15.VІІІ.1901, с. Папрадище, Велешко – неизв. Психолог, преподавател в Медицинскя факултет на СУ.
79.  Пасхов, Наум – 26.VІ.1893, Охрид – неизв. Преподавател в Медицинския факултет на СУ (дн. Медицинска академия).
80.  Попатанасов, Владимир (Вл. П. Кръстев) – 15.V.1883, Охрид – 20.VІ.1913, на фронта. Писател на хумористични и сатирични стихотворения, фейлетони и разкази, печатани в различни вестници и списания.
81.  Попниколов, Атанас – 16.ІХ.1883, с. Бабчор, Костурско – неизв. Ботаник, преподавател в Софийския университет.
82.  Попов, Никола Георгиев – 1892, Пехчево – 1975, София. Османист, сътрудник и ръководител на Ориенталския отдел на Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методи”, София (1948-1965).
83.  Поптомов, Владимир Николов – 2.ІІ.1895, Битоля – неизв. Преподавател в Медицинския факултет на СУ.
84.  Попхристов, Георги – 30. І. 1889, с. Морарци, Кукушко – 26. Х. 1959, Свищов. Редактор на в. “Стопанска култура” и в. “Дунав” (1933-1935), автор на история на Свищов.
85.  Правдолюбов, Димитър Георгиев – 17.ІХ.1881, Прилеп – 28.V.1942, София. Преподавател, автор на педагогически книги и статии.
86.  Прокопанов, Атанас Христов – 1907, с. Емболе, Костурско – неизв. Преподавател в Медицинския факултет на СУ.
87.  Протич, Андрей Димитров – 8.ХІ.1875, Велес – 3.ХІ.1959, София. Археолог, изкуствовед и художествен критик. Член на БАН. Началник културното отделение на Министерството на народната просвета (1908/12), военен кореспондент (1915/16), редактор на в. “Военни известия”, директор на Археологическия музей в София (1920/28). Автор на огромен брой научни трудове и статии.
88.  Ращанов, Илия – 29.Х.1879, Велес – неизв. Химик, преподавател в СУ.
89.  Ризов, Ризо Атанасов – 25.ІХ.1898, Велес – 6.Х.1971, София. Оперен певец.
90.  Сарафов, Кръстьо Петров – 6.ІV.1876, с.Либяхово, Неврокопско – 27.VІІІ.1952, София. Брат на Борис Сарафов, известен артист. Днес Националната академия за театрално и филмово изкуство носи неговото име.
91.  Руменов, Владимир – (ист. име Наум Мишевски) – 1870, Крушово –1939, София. Деец на ВМОРО, известен лекар, няколко пъти депутат в парламента.
92.  Силяновски, Димитър Ангелов – 25.Х. 1892, Крушово – 14.VІІ.1971, София. Виден юрист, преподавател в Софийския университет, декан на Юридическия факултет (1932/33) и (1936/37). Член на Македонския научен институт.
93.  Смирненски, Христо – 17.ІХ.1898, Кукуш – 18.VІ.1923, София. Известен български поет.
94.  Снегаров, Иван Йончев – 12.І.1883, Охрид – 1.ІІІ.1971, София. Виден историк, изследвал главно историята на българската църква и култура, академик. Декан на Богословския факултет (1928/9, 1934/35, 1942/43 и 1947/48), член на Българския археологически институт, директор на Института за българска история при БАН (1947/50), директор на Архива при БАН (1951/53). Автор на много научни трудове, като най-известен е “История на Охридската архиепископия-патриаршия” в два тома (1924/31).
95.  Спространов, Евтим Ангелов – 15.І.1868, Охрид – 5.VІІІ.1931, София. Учител писател, обществен деятел. Член на ВМОК и председател на Софийското македонско дружество. Секретар в Министерството на народната просвета, отговарящ за издаването на “Сборник народни умотворения”, секретар на Одринската (1905/10) и Солунската (1910/18) български митрополии. Окръжен управител на родния си град Охрид през 1918г. Инспектор в Духовния отдел на Министерство на вътрешните работи (1921/27). Редактор на голям брой вестници и списания, автор на много книги.
96.  Спространов, Димитър Евтимов – 30.Х.1897, София – 8.VІІІ.1967, София. Известен български белетрист и драматург.
97.  Стаменов, Александър Пепров – 18.І.1905, Кукуш – 16.ІІ.1971, София. Художник.
98.  Станишев, Христо Арапнаков – 24.ХІІ.1863, Кукуш – 13.ХІІ.1952, София. Участник в македоноодринското освободително движение, председател на Македонското дружество в Бургас (1895), член на ВМОК и негов председател (юни 1897 – юли 1898), председател на Македонския научен институт (1930). Окръжен инжинер на Ловеч, Видин и Лом (1890/92), градски инжинер на Бургас (1892/95). Участва в едни от най-значимите за времето си строежи в България.
99.  Стоянов, Антон Григоров – 24.VІІІ.1909, с. Хрупища, Костурско – неизв. Преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет.
100.  Стоянов, Борислав Йорданов – 16.V.1911, Солун - ?. Архитект, заместник декан (1952/53) и декан 1966/68) на Архиктектурния факултет на ВИАС и негов ректор (1970/72). Автор на голям брой научни трудове.
101.  Стоянов, Никола – 3.ІІ.1874, Дойран – 12.VІ.1967, София. Математик и икономист. Администратор в Българска централна кооперативна банка, главен секретар в Министерство на финансите (1935/36), участва като представител на България при сключването на заеми. Основател на Българското физико-математическо дружество, главен редактор на сп. “Българско икономическо дружество” (1929/44), преподавател в Софийския университет. Член и председател на Македонския научен институт.
102.  Талев, Димитър – 1.ІХ.1898, Прилеп – 29.Х.1966, София. Известен писател, главен редактор на в. “Македония”. След 9.ІХ.1944 г. е репресиран от комунистите. Автор на много творби за македонското освободително движение и епохата на цар Самуил – “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”, “Братята от Струга”, “Самуил” и др.
103.  Тенчов, Гоце Христов – 2.Х.1906, Солун – 26.ХІ.1960, София. Професор медик. Един от основателите на ИСУЛ, директор на Националния онкологичен институт (1950/50), автор на над 155 научни публикации.
104.  Тилков, Стоян – 18.І.1870, с. Кърчево, Димирхисарско – неизв. Преподавател по турски в Соф. Университет.
105.  Томалевски, Георги Христов – 16.ІХ.1897, Крушово – 28.ІV.1988, София. Писател.
106.  Томалевски, Богдан Наумов – 28.VІІІ.1924, София. Син на Наум Томалевски. Архитект, проектирал голям брой обекти, в това число и ж.к. “Младост - 1” в София.
107.  Торбов, Наум Наумов – 18.ХІ.1880, с. Гопеш, Битолско – 2.VІ., 1952, София. Архитект, началник отдел “Архиктектура” при Столична голямо община (1906/08). Проектира и строи над 100 обществени сгради в т.ч. и “Централни хали” (1909).
108.  Трайков, Никола (Н. Т. Нарев) – 26.V.1888, с. Вранещица, Кичевско – 12.VІ.1963, София. Историк, журналист и библиограф.Четник на ВМОРО, участва в Илинден-Преображенското въстание. Участник във войните. От 1921 до 1940 е дипломат в Букурещ и Атина, служител в Министерство на външните работи (1940/46). Преподавател по новогръцки език в Софийския университет (1946/58). Автор на изследвания за Софроний Врачански, Г. С. Раковски, Братя Миладинови, Гр. Пърличев и др.
109.  Хаджов, Иван – 1855, Струга – 1956, София. Литературен историк, езиковед, публицист и журналист.
110.  Червениванов, Никола – 27.ХІ.1863, Кукуш – неизв. Химик, преподавател в СУ.
111.  Чешмеджиев, Йосиф Евтимов – 8.ХІІ.1890, Скопие – 28.ІV.1964, София. Композитор и фолклорист.
112.  Янчулев, Стефан  - 1900 - ?. Писател
113.  Яранов, Атанас – 1878, Кукуш -?. Стопански историк, преподавател в Софийския университет.
114.  Яранов, Димитър – 1909, Солун – 1962, София. Географ, преподавател в Софийския университет.

[Previous]
[Back to Index]