ІV. Български военни родени в Македония

   По горе стана въпрос за участието на стотици македонци в Българското опълчение, много от които след Освобождението постъпват на служба в новосъздадената българска армия. През следващите години огромен брой младежи от Македония завършват Военното училище в София и се вливат в редовете на българското офицерство. Трябва да се отбележи, че в това училище са се обучили и много от най-видните войводи на ВМОРО, начело с Гоце Делчев. В петте войни, които България води – Сръбско-българска, Балканските, Първата и Втора световна, като доброволци в българската армия участват десетки хиляди брой македонци. Когато през 1885г. Княжество България се обединява с Източна Румелия (което също не минава без македонско участие) и Сърбия напада в гръб България, в младата българска армия се записват като доброволци стотици македонци, намиращи се по това време тук, а също така специално дошли от родните си места за да се бият. Голям брой македонски харамии идват с четите си и са зачислени към българската войска или действат самостоятелно. Прославения войвода Ильо Малашевски, макар и 80 годишен води чета от няколко стотин души – доброволци от Македония, в сръбския тил – в Краище и Вранско. С  такава чета действа и Димитър Попгеоргиев (Д. Беровски).

   Непосредствено преди избухването на Първата балканска война, на 25.ІХ.1912г., по искане на многобройните македонски братства в България, е създадено Македоно-одринско опълчение – доброволческа част към българската армия, съставено от бежанци от Македония и Одринска Тракия. Неговите дружини (отряди) били образувани по землячески принцип и в началото били шест – І Дебърска, ІІ Скопска, ІІІ Солунска, ІV Битолска, V Одринска и VІ Охридска, с обща численост 6500 души. Към края на октомври с идването на още доброволци се съзвават още шест дружини – VІІ Кумановска, VІІІ Костурска, ІХ Велешка, Х Прилепска, ХІ Серска и ХІІ Лозенградска, като  МОО достига до 15 000 души. След приключването на активните бойни действия, четите на ВМОРО, действащи в турския тил, се включват в МОО, като се създават още три дружини – ХІІІ Кукушка, ХІV Воденска и ХV Щипска. По време на Междусъюзническата война Македоно-одринското опълчение по собствена воля се включва в боевете и е последната част на българската армия, която се оттегля от Македония. Освен в състава на МОО, други тридесет хиляди македонци служат в редовете на българската армия – от обикновени войници до генерали.

   Желанието, с което десетки хиляди македонци постъпват в българската армия е сравнимо единствено с нежеланието им да постъпят в сръбската армия. След завземането на Македония сърбите започват мобилизация. На 27.І.1914г. 150 души, вече мобилизирани, бягат от казармите в Битоля и без сърбите да уловят нито един,  достигат до България. Така започва един процес, в резултат на който, нежелаейки да постъпи в сръбската армия, голяма част от боеспособните македонци бягат в България. Така например от Ресен и околностите му от мобилизация в България бягат 540 души, от с. Смилево – 90, с Гявато – 80, Цапари – 50 и т.н. В Радовишко от 715 потърсени мъже за сръбската армия, 528 са избягали в България. Този вид бягство особено се засилва след избухването на Първата световна война – в Крива паланка са потърсени 250 мъже за сръбската армия и … всичките са избягали в България, а от областта над 2500 мъже, които трябвало да отидат на фронта, са вече в България. Тези, които сърбите успяват все пак да пратят на фронта, при първа възможност се предават на австрийците или дори стрелят и хвърлят бомбите в тила на сръбските войници. ВМОРО създава цели канали за прехвърляне и така през септември 1914г. в Малашевско и Радовишко по селата са останали само жени, деца и старци, а мъжете са в България. От Щип и областта в България идват над 1000 души, от Скопие – 364 души. По данни на пунктовия началник на ВМОРО в Струмица (тогава в България) само за една нощ през март 1915г. в града пристигнали над 1200 македонци – дезертьори от сръбската армия. В резултат на този вид емиграция от началото на 1914г. до включването на България във войната през есента на 1915г. тук идват около 30 000 дезертьори от Македония. Всички те доброволно постъпват в българската армия и стават основата върху, която се изгражда 11-та Македонска пехотна дивизия. Македонската дивизия в състава на българската армия има общо 35 000 доброволци разделени на 6 пехотни полка (18 дружини), един артилерийски полк (12 батареи), 1 и ? ескадрон и др. Тази дивизия участва в най-тежките битки, като например боевете при Дойран.

    Македонци – бежанци и техни потомци са голямата част от състава (войници и офицери) на частите на българската армия навлезли през 1941г. във Вардарска и Егейска Македония.

   Списък на част от българските висши офицери родени в Македония:

1.  Бояджиев, Климент Евтимов – 15.ІV.1861, Охрид – 15.VІІ.1933, София. Военен и политик. През 1883г. завършва Военната академия в София, през 1895г. Академията на Генералния щаб в Италия. През Сръбско-българската война (1885г.) е адютант в щаба на Западния корпус, през Балканските войни (1912/13) командва 4 преславска дивизия, министър на войната (1913/14), началник щаб на армията през 1915г., командващ І армия през Първата световна война, превзела Зайчар, Ниш, Пирот, Битоля и Охрид. Изработва първата релефна карта на България през 1927г.
2.  Габровски, Никола – 1871, Крушово – неизв. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война.
3.  Дрангов, Борис Стоянов – 3. ІІІV. 1872, Скопие – 26.V.1917, Завоя на Черна. Полковник и военен педагог. Участва в Илинденското въстание като войвода на чета. Като висш офицер от българската армия участва в Балканските и Първата световна война. Загива като командир на 9-ти пехотен полк.
4.  Дървингов, Петър Георгиев – 25.V.1875, Кукуш – 8.ІІІ.1958, София. Полковник и военен историк, член на БАН. Участва в Илинденското въстание. П. Дървингов е един от създателите на Македоно-одринското опълчение и на 11-та пехотна македонска дивизия.  Автор на трудове на военноисторическа тематика.
5.  Златарев, Кръстьо – 23.ІІ.1864, Охрид – 16.ІV.1925, София. Генерал – лейтенант. Участвал в Балканските и Първата световна война. Командир на Македонската дивизия. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
6.  Коцкаров, Владимир Андонов – 10.Х.1893, Битоля – 17.VІІ.1960, София. Генерал-майор, участва в Балканските и Първата световна война. През Втората световна война е командир на V армия (1944/45), от 1948г. е началник на катедрата по “История на военното изкуство и войните” във Военната академия в София. Един от лидерите на военния политически кръг “Звено”.
7.  Кюркчиев, Григор – 1864, Прилеп – 16.ІV.1925, София. Генерал, участва в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
8.  Михайлов, Спиридон – 1878, Щип – 16.ІV.1925, София. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
9.  Николов, Стефан – 1859, Прилеп – 1917. Доброволец в българската войска през Сръбско-българската война, член на ВМОК, ръководител на щаба на Горноджумайското въстание (1902), участник в Илинденското въстание. През Балканските войни е началник на първа бригада на Македоноодринското опълчение.
10.  Протогеров, Александър Николов – 23.ІІ.1867, Охрид – 7.VІІ.1928, София – генерал и политически деец.  Доброволец в Сръбско-българската война, член на ВМОК, води чета по време на Горноджумайското (1902) и Илинденското (1903) въстание. През 1911г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО, един от организаторите на Македоно-одринско опълчение. През Първата световна война е командир на българските войски в Моравско (дн. Сърбия), през 1918 е комендант на София.
11.  Танев, Александър – 1864, Велес – 16.ІХ.1932, София. Генерал – лейтинант. Участник Балканските и Първата световна война. Инспектор в конницата (1913/15), през Първата световна война е командващ кавалерийска дивизия, сражава се при Велес, Прилеп и Битоля.

[Previous] [Next]
[Back to Index]