I. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ НА ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ
3. ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕРОР И НАЦИОНАЛЕН ГНЕТ
Икономическата изостаналост, данъчното ограбване, разорението и пауперизацията не изчерпват цялостната характеристика на положението във Вардарска Македония. Не по-малко важен негов компонент е и национално-политическият гнет.
Началото на политическия терор и на националния гнет се слага в деня на сръбската реокупация, когато се възобновява Наредбата за обществена безопасност в освободените области от 1913 г. Тя забранява на македонското население всякаква политическа дейност, като предвижда най-строги наказания за пропаганда против държавата и краля. Възвръща се и Законът за изтребване на разбойниците от 12 юли 1895 г. [115] Установяват се пълна цензура и жесток държавнополитически терор.
Тези мерки са продиктувани от несигурното положение на окупационните власти, защото населението на Македония явно показва отвращението си от сръбския шовинизъм и настоява македонският въпрос да се реши вън от създаващата се СХС държава. Великосръбската буржоазия се мъчи с терор и преследвания да парира всяка политическа инициатива, която произлиза от Македония. Тя се страхува и от международната обстановка, защото предстои узаконяване и окончателно определяне границите на СХС кралство на конференцията в Париж, където ще се реши и съдбата на Македония. Затова кралската камарила се мъчи да предотврати всякаква агитация и дейност, насочени против сръбските претенции за Македония.
Този политически режим на най-варварски терор трае от пробива на Солунския
фронт до есента на 1919 г. Когато на участниците в Парижката конференция
става напълно ясно какво се върши в Македония,
115. K a t a r d z i e v, I. Politicka situacija u Makedoniјi i makedonsko nacionalno pitanje u periodu stvaranja kraljevine SHS. — Cas. Historijski pregled. Zgb., 1964, br. 2, s. 125. Още е въвеждането на този закон през 1895 г. общественото мнение в Сърбия се надига, поради което той своевременно е отменен.
47
някои от тях съветват СХС правителство да смекчи режима. По същото време Великите сили дават гаранции на сръбските дипломати, че македонският въпрос не ще бъде решен в ущърб на СХС кралство. При тази нова обстановка на 15 август 1919 г. правителството формално отменя посочените наредби и закони, като въвежда и в Македония сръбската конституция от 1903 г.
Гаранциите на съглашенския империализъм за решаване на македонския въпрос в полза на Югославия наистина се осъществяват. Наред с това обаче Парижката конференция се сблъсква твърде сериозно и с проблема за националните малцинства в Европа и на Балканите (главно в Югославия). Поради прекрояването на политическата карта в много държави остават компактни маси от други националности. Това налага да се приемат документи, регламентиращи статута на многобройните малцинства в европейските държави.
Наред с другите облагодетелствувани страни въпреки нежеланието си на 9 декември 1919 г. и югославското правителство подписва договор за покровителство на малцинствата.
Според него „СХС държава се задължава да даде пълно и съвършено покровителство на живота и свободата на всички жители без разлика на рождение, поданство, език, раса и религия” [116] (чл. 2). Договорът прогласява „всички сръбско-хърватско-словенски поданици без разлика на раса, език или религия” за „равни пред законите” и радващи се „на едни и същи граждански политически права” [117] (чл. 7). На всички поданици на СХС кралство той разрешава свободно да си служат с езика, който желаят. По отношение на народната просвета предвижда оказване на надлежните улеснения от държавата, за да се даде възможност на децата, чийто матерен език не е сърбохърватският, „да получат образование в първоначални училища на своя собствен език” [118] (чл. 9). Конференцията поставя изпълнението на този договор под гаранцията на учреденото Общество на народите (ОН).
Съгласно чл. 9, ал. II договорите за покровителство на малцинствата в СХС държава и Гърция важат за териториите, които са присъединени към тях след 1 януари 1913 г. От това следва, че те се отнасят изцяло и за Македония, тъй като юридически нейното разделяне става с Букурещкия договор на 28. VII. 1913 г. Дотогава Сърбия и Гърция са в положение на военни окупатори на Вардарска и Егейска Македония.
Още в часа на подписването на договора обаче Сръбско-хърватско-словенското
кралство започва да го нарушава. По най-безогледен начин то отрича съществуването
на национални малцинства в Македония, с кое-
116. V e r i t a s, Пос. съч., с. 27.
118. V e r i t a s, Пос. съч., с. 28.
48
то оспорва и валидността на договора за тази част на обединената държава. Македонските българи са причислени към „правите сърби” (истинските сърби), турците са обявени за „сърби от мохамеданска вяра”, а евреите — за „сърби от юдейски произход и вяра”. Даже наименованието Македония е официално забранено и заменено с „Южна Сърбия”. [119]
Вместо да получат покровителство, националностите в Македония се подхвърлят на системна денационализация и асимилация. На особен натиск се подлагат българите, защото се счита, че тяхното асимилиране като национална група, която в езиково, религиозно и етнографско отношение стои най-близо до сърбите, е най-бързо осъществимо. На тази база се появява и становището на Н. Пашич, че Македония може да бъде сърбизирана „само за 10 години”.
Най-напред сръбската буржоазия посяга на духовните институти на македонските българи. Тя закрива всички техни училища, църкви, читалища, библиотеки, забранява българската реч, периодичния и ежедневния печат, не допуска проникване на българска книга в Македония. Матерният български език се забранява както в администрацията и служебните отношения, така и в частните разговори между хората. Във всяко ведомство на видно място се поставят надписи: „Говори се само службеним језиком”. В училище преди четене на молитвата учениците задължително произнасят на глас по три пъти: „Ја сум прави србин; отац мој и матер моја су прави срби.”
Сръбската власт във Вардарска Македония (без Струмишки окръг) уволнява 5 български владици и 647 свещеници, закрива 677 църкви, 54 параклиса, 48 манастира, 556 основни училища с 847 учители и 33 056 ученици, 35 прогимназии със 106 учители и 1955 ученици, 5 гимназии с 25 учители и 875 ученици. [120] Същата участ имат и училищата и другите институти на власите и албанците. Тук-таме остават само турски училища, джамии и пр.
Колонизацията, за която вече стана дума, играе само помощна роля в асимилационния
процес. Основната тежест се поставя на денационализацията. Затова с такава
ярост се върши разправата с институтите на македонските българи, създаващи
духовни национални ценности. Целта е да се подхванат подрастващите поколения,
чрез сръбската просвета и култура да се заложи предпоставката за изтръгването
им от българщината
119. Обикновено в „Южна Сърбия” наред с Македония се включват и Косово и Метохия.
120. Мемоар върху положението на българското малцинство в сръбска и гръцка Македония, представен на н. пр. r-на председателя на Съвета на ОН в Женева от Националния комитет на Съюза на македонската организация в България, публикуван в книгата на Ив. А. Г е о р г о в. Днешното положение на Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите. С., 1925, с. 15.
49
и приобщаването им към сърбизма. За децата от Македония щедро се откриват пансиони в Белград, Загреб и други големи градове. С безплатна издръжка се прави опит за привличането на бедни, но будни младежи, за да се създаде генерация от местни посърбени интелигенти, чрез които да продължи асимилирането на останалото население. Със същата щедрост се откриват и училища в самата Македония. [121] В 1920 г. в Скопие е създаден и Философски факултет като филиал на Белградския университет. По-късно той прераства в самостоятелен университет. Правителството не крие, че на него се възлага „културно-национална мисия” в южните краища. Той трябва да даде „експоненти на нашата (сръбската — б. м., К. П.) култура и просвета”, на сръбския национален живот в тези области. [122] Затова белградският професор Ст. Станойевич предупреждава в 1925 г. правителството да не допусне да се закрие Скопският филиал. „Затварянето на Скопския факултет по чисто национални причини в никакъв случай не може да се допусне — пише той. — Особено това не трябва да се позволи на Радич, понеже той при всеки удобен случай, навсякъде и без нужда е изтъквал българи в този край.” [123] Подобно предназначение има и образуваното през 1921 г. Скопско научно дружество, което трябва „всестранно да изучава Южна Сърбия и Македония”. Целта на всички мерки е да се постигне „национално превъзпитание” и преориентиране към оставането на македонските българи в Югославия.
Още от началото обаче сръбските власти са разочаровани от неуспеха си.
Средношколците и студентите, преминали през сръбските училища, въпреки
антибългарската националистическа атмосфера в тях остават с българско национално
съзнание и поклонници на България. Голяма част от тях участвуват в конспирации,
в организации и групи, работещи за разпадането на буржоазна Югославия.
Интелигенцията не се приобщава към държавата. Това добре потвърждават и
множеството съдебни
121. През учебната 1918—1919 г. са открити по една гимназия в Скопие и Битоля. В степен от непълни гимназии в пълни минават средните училища в Щип (1920-1921 г.), във Велес (1921-1922 г.), в Куманово, Охрид и Прилеп (1922-1923 г.) и Тетово (1926-1927 г.) През учебната 1925-1926 г. е открита девическа гимназия в Скопие. В 1921 г. в Битоля се отваря богословско-християнско, а в 1925 г. и богословско-мюсюлманско училище. В 1925 г. се открива търговска гимназия в Скопие и в 1928 г. също такава гимназия в Битоля (вж. С о к о л о в, д-р Л. Бројната состојба и социјалната структура на средношколската инте-лигенција во Вардарска Македонија. — ГИНИ, бр. 1—2, 1960, с. 231, 237; О б р о д о в и ћ, Д. С. Развој средних и стручних школа у Јужној Србији. — Јубиларни гласник Југословенског професорског друштва 1920—1930, Београд, 1930, с. 465-480.
122. С т а н о ј е в и ћ, Ст. Радич и наших универзитета. — Политика, Б., бр. од 19. XII. 1925; Македонско дело, бр. 8, 1925.
123. С т а н о ј е в и ћ, Ст. Радич и наших универзитета. — Политика, Б., бр. од 19. XII. 1925; Ст. Радич тогава е министър на просветата.
50
процеси, между които се откроява Скопският студентски процес през 1927-1928 г.
По тази причина започват премествания, сливане и закриване на училища. Засилва се тенденцията за школуване на македонските младежи във вътрешността на страната. За да се осъществи по-лесно това, по „бюджетни причини” се затварят една след друга гимназиите и другите средни училища . . . [124] Във Вардарска бановина през 1931—1932 г. се пада едно средно училище на 100 000 жители. [125] Онези, които остават, получават програми за още по-едностранчиво обучение. Изучават се преди всичко сръбски език и литература. Естествените науки, класическите и западните езици въобще не са застъпени. В училищата цари още по-жестока националистична, антибългарска атмосфера. [126] Мнозинството от учителите са интелектуално изостанали, морално разпуснати, пияници, а между тях има и руски контрареволюционери. Повечето са изпратени по наказание от вътрешността на страната. В училищата се изграждат много спортни, соколски и други дружества за насаждане на великосръбски идеи и чувства у младежта.
В същото време рязко спадат бюджетите на училищата в Македония и на Скопския философски факултет. През учебната 1924—1925 г. например Философският факултет в Белградския университет получава 990 000 динара, а в Загреб - само 110 000 динара. През 1926-1927 г. бюджетът на първия се увеличава на 1 150 000 динара, на Загребския си остава същият, а новооткритият университет в Скопие, който се нуждае от много повече средства, получава едва 150 000 динара. [127]
Забелязва се отлив на македонската младеж от училищата и висшите учебни заведения. Родителите не желаят да дават на децата си просвета и култура на чужд език, водещ до национално ерозиране. Европа и особено Балканите се раздират от национализъм, който не може да не се прояви с различна насоченост и в Македония. Великосръбският гнет и национализмът пораждат отпор от страна на македонските българи. ВМРО и другите освободителни организации подкрепят, поддържат и окуражават този отпор.
При това положение резултатът от сръбската просветна политика в Македония
е отрицателен и в количествено, и в качествено отношение. В Южна Сърбия
(Косово, Метохия и Македония) грамотни са само 16,14% от хората. [128]
Процентът на неграмотните възлиза на 83,86, а има око-
124. С о к о л о в, д-р Л. Пос. съч., с. 231.
125. А л е к с и ћ, Д. Пос. съч., с. 215.
126. Македонско дело, бр. 9, 10. I. 1926.
127. V e r i t a s, Пос. съч., с. 38; Македонско дело, бр. 79, 1929.
128. Политика, бр. 9, 29. I. 1929.
51
лии, в които неграмотните са над 90% от населението. От всички националности в Македония най-зле в това отношение са турците и албанците. В десетки села грамотен е само ходжата. Положението сред българите и евреите е по-добро, но в периода между двете световни войни и сред тях се увеличава относителният дял на неграмотните. В просветно-културно отношение сръбският режим се оказва далеч по-консервативен от Абдулхамидовия, защото не гарантира културно-националната автономия, на която се радват македонските националности в Турската империя.
Още в 1906 г. сръбският професор Йован Цвийч дава идейната и научна основа за сърбизиране на Македония. Според него Македония и Шопската област стоят в етнографско и лингвистично отношение по-близо до сърбите, отколкото до българите. Той счита македонското славянско население за флотантна, за аморфна маса, от която еднакво лесно могат да се направят и българи, и сърби. [129]
Приемайки това становище и правейки го иманентно присъщо на интимната цел на своята пропаганда в Македония, още преди войните Сърбия успява да създаде тук-таме свои съидейници (главно в Азот, Поречието и около Скопска черна гора). От тази позиция се изхожда и между двете световни войни при опитите за сърбизиране. За въздействие върху тази „флотантна” маса е впрегнат целият обществено-политически и пропаганден апарат. Предприема се масиран психологически и всякакъв друг натиск. В черквите висят списъци със сръбски имена, на които могат да се кръщават новородените. Променя се насилствено окончанието на фамилните имена от -ов на -ич. Чиновниците безмилостно грабят. За тях народът казва, че от Сърбия идват “со опинци”, а се връщат „со кондури”. Съдилищата нямат квалифициран кворум. Там работят хора без ценз и квалификация. Повечето юристи, назначени в Македония, отказват да заемат местата си, защото знаят, че ще трябва да осъждат невинни граждани. Изборите „спечелват” с терор и насилие най-компрометираните министри и други висши служители, които не могат да се кандидатират в Сърбия. Македония става ожесточена арена за печелене на позиции главно между двете основни партии — Радикалната и Демократическата.
Масово-политическият гнет и терор стигат до най-големи предели по време
на парламентарните и общинските избори. Първото сериозно сблъскване между
буржоазията и македонските трудови маси става на следвоенните общински
избори (22 август 1920 г.) и особено на изборите за Конституанта през ноември
същата година. По това време от всички политически партии в Югославия само
СРПЮ (к) признава българската национална принадлежност на македонските
славяни. Останалите сто-
129. Ц в и j и ћ, J. Балканско полуострово. Б., 1906.
52
ят на великосръбски позиции. Населението недоволствува от тази политика. Поверителните отчети на коменданта на Трета армейска област до министъра на войната изобилствуват със сведения за настроението на народа. От тях научаваме, че в Македония има „голям брой комунисти”, че българските настроения и пропагандата се засилват още повече въпреки терора. „Българските свещеници и учители — се казва в един от отчетите — и днес са носители на българската пропаганда в Стара Сърбия и Македония; те са, които на първо място тровят с българизма младежта и децата, а във възрастните бугараши поддържат вярата и надеждата, че Македония, когато и да е, ще бъде българска.” [130] Комендантът посочва, че българщината има дълбоки корени в Македония и че бьпгарите там работят усилено за извоюване на полагащите им се права “От досега заловените документи — продължава той — се вижда ясно, че бугарашите от тази област са повели отчаяна кампания да получат своя, българска цьрква и училище, основавайки поведението си на договора за защита на малцинствата.” [131] Като добър познавач на положението в Македония комендатьт на Трета област настоява за по-строги наредби срещу отметниците-арнаути и комитаджиите-българи, за прилагане на специални мерки към техните семейства и помагачи (интерниране, конфискуване на имота, настаняване на войници в семействата им на тяхна издръжка и пр.). [132] Най-сетне той препоръчва усилено колонизиране на сръбски национален елемент „с цел потискане на арнаутското и национализиране на побългареното население” [133].
Правителството изпълнява всички искания на коменданта. Отчитайки настроенията на масите и своята неувереност в изборната победа, то подготвя и нов изборен закон, съгласно който по различни съображения голяма част от гражданите в Македония са лишени от избирателни права. Освен това общинските избори в областите се провеждат в различно време, за да може да се струпат по-голям брой полицаи. Много от комунистите са мобилизирани в армията, други съзнателно са изпуснати от списъците. В резултат на тези машинации в Скопие от 60 000 избиратели право на глас получават само 6500, а от тях успяват да се възползуват от това право едва 3200 граждани. [134]
На изборите в Македония разчитат и Радикалната, и Демократическата партия,
защото са политически саморазобличени в старите грани-
130. Архив војно-историјског института (по-нататьк АВИИ), Београд, поп. 4/III, к 61, ф. 8, бр. 2/212, л. 1-2.
131. АВИИ, Београд, поп. 4/III, к. 61, ф. 8, бр. 2/212, л. 2.
132. Пак там, к. 60, ф. 5, бр. 12/99, л. 11.
134. Историски архив на Комунистичката партија на Македонија. T. I. Скопје 1951, с. 165.
53
ци на кралството. За по-голяма сигурност и двете партии търсят съюзници сред политическите течения в Македония. Демократите правят опит да привлекат на своя страна великобългарските елементи и за да ограничат влиянието и дейността на СРПЮ (к), агитират, че от София има директива (нареждане) народът да гласува за техните кандидати. С демагогска цел в своите кандидатски листи те включват и представители на бившето върховистко течение в македонското освободително движение. [135] Радикалите, които загубват изборната борба в Сърбия, се нахвърлят с още по-голяма стръв на Македония, като влизат в съюз с турския национализъм и религиозен фанатизъм и капитулират пред Джемиет. [136] Агитират, че издигнатата от тях листа е турска и че инструкциите от Цариград са да се гласува за нея. [137]
Но нито демагогията, нито терорът, нито фалшификациите на изборните резултати спасяват демократите и радикалите. И двете партии претърпяват сериозно поражение. Успех имат само онези радикалски кандидати, за които гласува турската заблудена и неграмотна маса. Общинските избори показват, че македонското население не се поддава на сръбския шовинизъм и национализъм.
Комунистите получават мнозинство и създават комуни във Велес, Кавадарци и в няколко села. [138] В другите градове Комунистическата партия, макар да не се налага с мнозинство, получава моралната подкрепа на трудещите се.
Оказва се, че фалшификациите и насилието по време на изборите в Македония
са преминали всякакви граници, поради което правителството се принуждава
да насрочи нови избори в някои места. Сега бегско-радикалният блок среща
отпора на Комунистическата партия, която, поучена от грешките по време
на първите избори, се заема с всички сили да откъсне мюсюлманската сиромашия
от влиянието на ходжите и радикалите. [139] В резултат
на това при повторното гласуване (24. VIII. 1920 г.) Комунистическата партия
одържа победа в Скопие и Куманово. [140] Та-
135. Историски архив на Комунистичката партија на Македонија. T. I, Скопје, 1951, с. 160.
138. Pregled istorije saveza komunista Jugoslavije .... s. 70; А п о с т о л с к и, M., H. П о п о в с к и. НОБ на Македонија, публикација на фотографии, документи и карти-скици со пригоден текст на народноослободителната борба на македонскиот народ. Скопје, 1962, с. 4.
139. Историски архив на Комунистичката партија на Македонија. T. I, с. 169. По-подробно за изборите в Скопие вж. И в а н о в с к и, О. Скопската комунистичка општина. - ГИНИ, 1959, бр. 2.
54
ка общината на главния град в Македония преминава в ръцете на комунистите. [141]
Въодушевени от победата на повторните избори, работниците в Скопие манифестират по улиците с червено знаме и с възгласи: „Да живее комунизмът!”, „Да живее червено Скопие!” [142] Пеейки Интернационала, те хвърлят в ужас буржоазията, която вече се готви за разправа с комунистите.
Белградският буржоазен лечат обстойно коментира изборите в Македония. Той ги нарича „много показателни” и представя изборната победа на СРПЮ (к) като резултат на национална, а не на класова ориентация. Според него народът е гласувал не за комунистите, а за екзархистите (българите). С това буржоазията сама прави признание за съществуването на българи в Македония, което в други случаи напълно отрича. Разбира се, успехът на СРПЮ (к) не може да се счита само като следствие на нейната класова политика. Тук има съчетаване на класовите и националните позиции. СРПЮ (к) е водещата класова сила на пролетариата в Югославия (в т. ч. и в Македония), но тя е и единствената партия, която се обявява в защита на македонските българи, за тяхното национално опазване чрез даване на културно-национална, дори и административно-държавна автономия.
С нова сила борбите в Македония започват около изборите за Конституанта. По време на тях сръбската буржоазия се насочва към селата в Македония, защото на общинските избори се убеждава, че няма влияние в градовете. Формирани са и комитски банди, които народът нарича „държавни комити”, за да ги различава от ВМРО-вските чети. Не е забравен и старият подход за търсене на съюзници в лицето на българските, турските и албанските буржоазни и полуфеодални слоеве. Радикалите отново се съюзяват с Джемиет, а демократите правят опити за контакти и съюз с ВМРО. Демократите агитират, че ако дойдат на власт, ще дадат на българите всички полагащи им се права по договора за малцинствата. Някои демократи даже си служат с обещания за даване на автономия на Македония в рамките на СХС кралство.
За осъществяване на съюз с ВМРО Демократическата партия на Л. Давидович
изпраща специално лице от Велес в София, което се среща с ръководителите
на ВМРО. [143] Като посредник в преговорите участвува
и
141. На същите избори в Сърбия комунистите спечелват общините в Белград, Ниш, Лесковац, Шабац, Валево, Чачак и на други места.
142. Ивановски, О. Скопската комунистичка општина. — ГИНИ, 1959, бр. 2, с. 169.
143. Историски архив на Комунистичката партија на Македонија. T. I, кн. 2. Скопје, 1949, с. 831.
55
югославският посланик в България М. Димитриевич. [144] Преговорите се водят на следната платформа: а/ връщане на македонските емигранти от България; б/ даване държавни служби на ингелигенцията, която би се завърнала, и в/ признаване на местния диилект. [145] Както се вижда, вече се заговорва за „местен диалект” с перспективата той да се противопостави на българския език.
По всяка вероятност в София не се постига окончателно споразумение. Затова не след дълго М. Димитриевич отива в Щипско да се срещне с Т. Александров. За там се отправя и самият Л. Давидович. [146] След тази мистериозна среща Демократическата партия призовава македонските българи да гласуват за нейните кандидати, като открито говори, че е постигнато споразумение със София и с ВМРО. Така в момент на най-сериозен сблъсък в Югославия буржоазията прибягва до гласовете на българите в Македония, макар на думи да отрича тяхното съществуване.
Засега липсва документация, от която може да се заключи какъв е изходът от преговорите между демократите и ВМРО. По косвен път стигаме до извода, че те не завършват благополучно. Демократите агитират и разпространяват версията, че са постигнали договореност с ВМРО, но това не се потвърждава от нейната дейност. В навечерието на изборите за Конституанта Т. Александров нарежда на населението да гласува за комунистическата листа. Това не бива да ни учудва, защото ВМРО чувствува накъде са симпатиите на народните маси. Тя дава морален кредит на комунистическата листа и поради това, че само СРПЮ (к) признава българската принадлежност на славянското население в Македония. От друга страна, ВМРО се надява с това да увлече в редовете си по-голямата част от народа във Вардарска Македония.
В деня на изборите комунистите спечелват неповторима победа в буржоазна
Югославия и в Македония. Те изпращат в Народната скупщина 59 народни представители,
от които 15 избрани в Македония, при все че там гласуват само 55% от лицата,
включени в избирателните списъци. Въпреки това най-силна партия в Македония
се оказва СРПЮ (к) — тя получава 38% от общия брой на подадените гласове.
[147] По брой на гласове и мандати след нея в Македония
се нареждат Демократическата партия (11 мандата), Джемиет (5 мандата) и
Радикалната (2 мандата). Въпреки пуснатата в ход терористична организация
Съюз на доброволците, която формира чети за борба против „българизма, автономизма
и комунизма” [148], великосръбската буржоазия е бита
във Вардарска Македония.
144. Поради това той привидно е пенсиониран от правителството.
145. И в а н о в с к и, О. Пос. съч., с. 831-832.
147. К о л и ш е в с к и, Л. Аспекти на македонското прашање, с. 150.
148. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 21.
56
Тези резултати буквално вбесяват великосръбските дейци. Предприема се още по-голям терор и изпъждане на „неблагонадеждните “ в България. Населението се третира като комунистическо и фактически е поставено вън от законите. Полицията масово арестува и глобява. По заповед на министъра на вътрешните работи окръжните началници налагат глоба на околийските началници и стражарите, че са допуснали избирателите да гласуват за комунистите. Например щипският окръжен началник (управител) глобява по 100 динара всички свои подведомствени полицаи, като пощадява само онези, в чиито райони избирателите са гласували за буржоазните представители. [149] Стражарите от своя страна изкарват глобите от населението. Започва да се прилага в масови размери и повикването в армията на лицата, опасни за властта. Стига се дотам, че младежите от 20- до 24-годишна възраст са свикани като новобранци, макар да са отбили военната си служба в други армии и да имат уволнителни билети. [150] Като отговор на това селяните масово бягат в горите и зад граница. Обезлюдяват се цели села. Поради това министърът на вътрешните работи М. Драшкович обявява „амнистия” за всички избягали. [151]
Връх на следизборния терор и дискриминацията е Обзнана — наредба, съобщена
на 29 срещу 30 декември 1920 г. от правителството на М. Веснич. Под предлог,
че се готви преврат, с Обзнана се забранява пропагандната дейност на ЮКП,
на революционните профсъюзи и Съюза на комунистическата младеж. Въвежда
се строга цензура на печата, забранява се правото на събрания и демонстрации
и пр. С това ЮКП се поставя вън от законите. Великосръбската буржоазия
започва сериозна атака срещу комунистите и трудещите се. Моментът е критичен
за съществуването на буржоазията. Революционната криза е отбелязала масов
подем на трудещите се и стремеж да се наредят под знамето на Комунистическата
партия. Хиляда деветстотин и двадесета година е година на масов революционен
подем за цяла Югославия, в това число и за Вардарска Македония. В Обзнана
се отбелязва, че тя има за цел да не допусне югославската държава да последва
„руския болшевишки пример” [152]. Започват многочислени
арести на комунисти, конфискация на комунистически вестници, имущество
и пр. Министърът на вътрешните работи М. Драшкович обявява за разтурени
всички общини, в които
149. Освобождение, бр. 15, 27. VIII. 1921 г. Доклад до ИККИ, озаглавен „Македония под владичеството на сръбската буржоазия”.
150. Освобождение, бр. 15, 27. VIII. 1921 г. Доклад до ИККИ, озаглавен „Македония под владичеството на сръбската буржоазия”.
152. История Югославии. Т. II. М., 1963, с. 62.
57
комунистите са удържали изборна победа. [153] Даже празнуването на новата 1921 г. се забранява с предписание от него.
В Конституантата най-много представители има Демократическата партия - 92, следвана от Радикалната - 91, ХРСП - 50, ЮКП - 59, Съюз на земеделците - 39, СНП — 27, ЮМО - 24 и т. н. По време на дебатите по бъдещото устройство на държавата се оформят два блока: унитаристично-монархически и републикански. Привърженици на републиканското устройство са ЮКП, ХРСП и Югославската републиканска партия. Те разполагат общо с над 110 гласа и при условие, че се обединят, биха могли да станат значителна сила. Но това не успяват да направят, защото между тях съществуват класови и политически различия, които в момента се оказват решаващи. ХРСП отказва да влезе в коалиция с комунистите. От друга страна, и ръководството на ЮКП начело със Симо Маркович стои на доктринерски и сектантски позиции. ЮКП не предприема нищо за изграждането на единен републикански блок в Скупщината. Работниците действуват откъснато от селяните. Представителите на ХРСП въобще не се явяват в Скупщината, а депутатите на другите опозиционни партии, в т. ч. и на ЮКП, напускат залата по време на гласуването на конституцията. При отсъствие на представителите на републиканската опозиция на 28 юни 1921 г. (на Видовден) конституцията се приема с незначително мнозинство — с 223 от общо 419 гласа. Решаваща роля изиграват купените гласове на Джемиет, с което тя излиза от рамките на мюсюлманска партия в „Южна Сърбия” и изиграва общоюгославска реакционна роля.
Видовденската конституция узаконява диктатурата на великосръбската буржоазия и неравноправното положение на Вардарска Македония, Черна гора и другите съставни части на държавата. Тя предвижда ново административно деление без оглед на националния принцип, с което цели да се затормози националният живот на областите и се създадат по-благоприятни условия за сърбизиране.
При слабостта на ЮКП и нейната неспособност за акция недоволството на
работниците и селяните от Обзнана и конституцията се изражда в терористични
действия. На следващия ден от приемането на конституцията безработният
Спасое Стеич хвърля бомба върху регента Ал. Караджорджевич в Белград. Покушението
завършва без успех, той остава невредим. Пред следствените власти атентаторът
заявява, че е направил това по свое усмотрение, „в знак на протест против
терора, произвола и насилието”. Вторият по-сериозен терористичен акт е
убийството на инициатора на Обзнана М. Драшкович (21 юли 1921 г. в гр.
Делнице).
58
Ръководството на ЮКП няма нищо общо с атентатите, въпреки това правителството, хвърля цялото обвинение върху комунистите. Терорът става повсеместен. С издаването на ЗЗД (2. VIII. 1921 г.) от правителството на Н. Пашич се стига неговият връх. ЮКП е обявена вън от законите, нейните народни представители са лишени от мандат в Скупщината. Арестувани са над 2300 комунисти.
По същество Обзнана и ЗЗД не изменят съществено положението в Македония. Те по-скоро важат за останалите краища на Югославия, тъй като в Македония не само ЮКП, но и цялото население отдавна са поставени вън от законите. С тези наредби и закони фактически се узаконява установеният още след пробива на Солунския фронт терор. Затова много югославски и чуждестранни политици и общественици заговорват за „македонизиране на Югославия”.
Въз основа на ЗЗД в Македония се провеждат множество съдебни процеси срещу подпомагането и укриването на ВМРО-вските чети и срещу дейността на комунистите в полза на откъсването на Македония от СХС кралство. Четническата дейност на ВМРО дава достатъчно поводи на сръбските власти да засилват терора над македонското население и особено над македонските българи. Селищата наляво от Вардар са подложени, от една страна, на натиска на четите, а, от друга — на терора и притесненията от сръбските власти. На противоположната страна на Вардар действуват разбойнически качашки банди, ограбващи населението, и официални (държавни) наказателни отреди. Страхът на хората от тях стига дотам, че понякога цели села, какъвто е случаят със с. Докоторица в Западна Македония, се опразват. Населението предпочита да зареже домовете си и да се окаже без покрив в планините. [154]
Четническата дейност на ВМРО се засилва през 1922-1923 г. Тогава властите
започват да формират и контрачети за агитация и терор. Те се разпространяват
особено пред 1923 г., в навечерието на вторите парламентарни избори, насрочени
за 18 март 1923 г. На много места контрачетите са съставени от платени
полицейски агенти. От всички най-активна в предизборната си „агитация”
е четата в Битолски окръг. [155] Широко са ангажирани
и учителите. Както пише в. „Радник”, по това време те се занимават с всичко
друго, но не и с просвета. [156] Изборите от март 1923
г. довеждат до победа и известна консолидация на буржоазията в Югославия.
В резултат на Обзнана, ЗЗД и неправилното отношение по нацио-
155. Радник, Б., бр. 13, 11. II. 1923 (г. II).
156. Пак там, бр. 27, 16. III. 1923.
59
налния въпрос на комунистите влиянието на ЮКП, респ. на НРПЮ, намалява. [157]
В сравнение с изборите от 1920 г. гласовете за НРПЮ във всички избирателни окръзи рязко спадат. Тя не спечелва нито един мандат в Скупщината. [158] В Македония също няма успех. От избраните общо 27 народни представители 12 са от Радикалната партия, 9 от Демократическата и 6 от Джемиет. [159]
В сравнение с изборите през 1920 г. сега значително нарастват гласовете на Джемиет. Във всички избирателни окръзи (с изключение на Тиквешки) тя увеличава броя на своите гласоподаватели. Този факт не бива да ни учудва, защото в цяла Югославия изборите от 1923 г. показват, че групирането през 1921-1923 г. не е станало на класова, а на национална основа. Във всички области изборите спечелват съответните национални партии.
Радикалната партия и този път си служи с демагогия. В Кочански срез
тя издига кандидатурата на Мита Димитриевич, [160]
който в призив до населението обещава, че ако бъде избран за народен представител,
ще се бори за „законност, и пълна гражданска свобода” в Македония, за „обща
амнистия и връщане на всички емигранти, които не отговарят за престъпления”,
ще се бори и против лошото, неграмотно и корумпирано чиновничество. [161]
„Ще искаме — се казва в призива — селяните и гражданите да пишат своите
молби и жалби до общинските и други местни власти на своя матерен език.”
[162] Призивът е прошарен с думи от македонския диалект,
за да бъде по-разбираем за населението. И сега Мита Димитриевич се възползува
от познанството си с ръководителите на ВМРО. От името на Радикалната партия
той се среща в Кочанско с войводата Панче Михайлов. Надлъгвайки се един
друг, те се уговарят да работят за създаването на независима Македония
в границите на славянска федерация от Адриатика до Черно море. [163]
Така радикалите използуват лозунга за южнославянска федерация като подходящ
за отлагане
157. НРПЮ е образувана през януари 1923 г. като легална изява на нелегалната ЮКП.
158. С u l i n о v i c., F. Jugoslavija izmeћu dva rata. Zgb., 1961, t. I, s. 407.
159. Статистика избора народних посланика краљевине срба, хрвата и словенеца, одржаних 18 марта 1923, израдио д-р Лаза М. Костић, Б., 1924, табела VI, с. 146.
160. Мита Димитриевич в тези избори се прехвърля от демократите към радикалите.
161. V e r i t a s, Пос. съч., с. ХС.
163. Стенографске белешке народне скупштине краљевина срба, хрвата и словенеца, ванреден сазив за 1925 г. Од I предходног састанка 7 марта 1925 г. до III редовног састанка 31 марта 1925 г., Б., 1925, с. 153.
60
решението на македонския въпрос и като средство за печелене на повече гласове сред македонските българи. Те търгуват с идеята за автономна (независима) Македония, която е пуснала дълбоки корени сред македонското население.
Затова Мита Димитриевич не пропуска да лансира горната идея като път за изживяване на братоубийството между българи и сърби по време на войните. „Интересите на народа — отбелязва той — и на балканското славянско братство искат за в бъдеще да се групират всички народни сили за създаване на една напълно обединена славянска държава, която да се простира от Адриатическо до Бяло и Черно море.” [164]
След приключване на изборите по повод приемането на програмната декларация
на Пашичевото правителство в Народната скупщина стават интересни дебати.
В тях централно място заемат хърватският и македонският въпрос. Опозиционната
партия на демократите изнася впечатляващи данни за закононарушенията в
Македония, с което цели да компрометира радикалите. Демократският народен
представител Михайло Куюнджич посочва, че в Македония от началото на „освобождението”
и „нито един режим не е бил добър”. Чиновническият кадър е съвсем неподготвен.
Там се праща „онова, което е най-лошо . . ., защото се предполага, че Македония
е колония”. [165] Масовото недоволство е довело населението
до комитска дейност. Комитите са хора от Македония, тяхната дейност е предизвикана
от непоносимия режим. Безправието и беззаконието, заявява Куюнджич, са
до такава степен силни, че в Македония „е по-добре да бъдеш жандар, отколкото
министър на вътрешните работи в Белград; там е по-добре да бъдеш горски
надзирател, отколкото министър на горите; там е по-добре да бъдеш пъдар,
отколкото министър на селското стопанство и водите. Всичко там е силно
и богато. Богато е затова, защото е силно и безсъвестно” [166].
В Македония цари пълен пустош, липсват съобщителни средства, пътища и пр.
Македонската интелигенция не може да заема никакви служби. [167]
Личният терор е преголям. Бруталността на властите стига дотам, че за потушаването
на недоволството на населението и за неговото тероризиране те използуват
турски редовни чети, които преди са били против държавата. [168]
164. V e r i t a s, Пос. съч., с. ХС.
165. Стенографске белешке народне скупштине краљевина срба, хрвата и словенеца, ванреден сазив за 1923 г., књига I (од I предходног — XXV редовног састанка) , Бд. 1923, с. 331.
166. Стенографске белешке народне скупштине краљевина срба, хрвата и словенеца, ванреден сазив за 1923 г., књига I (од I предходног — XXV редовног састанка) , Б., 1923, с. 332.
168. Става дума за четата в с. Оризари, Велешко, която е против държавата, а след това се предава и властите я използват по време на предизборната агитация (вж. Стенографске белешке .... с. 332; Редник, бр. 3, 10. XII. 1922).
61
Министърът на вътрешните работи Милорад Вуийчич признава, че положението в Македония наистина е тежко. Според него то може да се промени не само с добро чиновничество, а и с промяна на „училищната, аграрната и финансовата политика”. Като присъда над сръбския режим, в ръководните фактори на който влиза и самият Вуийчич, прозвучава неговото признание: „. . . Ние за 10—12 години, откакто сме взели Македония, не сме направили нито един километър път.” [169]
Най-наситени с факти и най-прочувствени са речите на македонските народни представители Трайко Арсов и Григор Анастасов. Те подчертават че в Македония конституцията се погазва по най-безобразен начин, [170] като изнасят множество потресаващи факти във връзка с провеждането на аграрната реформа, просветата, ангарията за строеж на полицейски станции и др. За да се изправят някои неща, двамата народни представители настояват парламентът да назначи комисия за анкета в Македония. [171] Представителите от Македония протестират против политиката на пълна дискриминация на македонската интелигенция. Гр. Анастасов посочва пример с юриста Проданов от Дойран, който търси място за съдийски писар и не е назначен, после иска да бъде оставен за обикновен практикант в съда, но и това не му е разрешено само защото е завършил Софийския университет. [172]
Водачът на демократите Л. Давидович подчертава, че в Македония се забранява даже пеенето на български песни, като се позовава на примера с осъдените 6 граждани в Тетово, [173] които извършили подобно „престъпление”.
По същото време сръбският буржоазен печат постоянно се занимава с въпроса
за „Южна Сърбия” и особено с гарантиране сигурността на тези краища. Четническите
нападения дават достатъчно нови факти, че сигурността на Македония не е
гарантирана от Министерството на вътрешните работи и армията. Пресата обсъжда
какво е нужно да се направи, за да не бъде повече Македония театър на комитски
нападения. В. „Трговински гласник” нарича администрацията в Македония „скандална”
и дава публичен израз на недоволството на македонското население, че не
се провежда аграрната реформа. За изкореняване на злото в „Южна Сърбия”
той препоръчва още по-енергично заселване на сръбски елемент и разселване
на местния, увеличаване заплатите на чиновниците, жандармите и пр. [174]
Коментирайки това положение, органът на НРПЮ в. „Бор-
169. Стенографске белешке ..., с. 334.
170. Стенографске белешке ..., с. 659.
174. Трговински гласник, 17. X. 1923.
62
ба” пише, че мерките, които предлага „Трговински гласник”, не ще направят „от македонските арнаути, българи и турци — сърби, както това не е могло да направи фалшифицирането на статистиката на народа” [175]. „Борба” сочи, че македонският въпрос ще се реши само с прилагане принципа на правото на самоопределение на македонското население. То сама може и трябва да решава своята съдба и най-малко с грубо „насилие, терор и корупция сръбската буржоазия ще спечели благосклонността на македонския народ” [176].
Сръбската буржоазна общественост обаче настоява за гарантирането на спокойствието на Македония да се организират контрачети, което се възприема твърде бързо. На 9. IX. 1923 г. в гр. Щип се създава организацията „Сдружение против българските бандити” начело с Михаило Каламатиев, търговец от Щип, и стария сръбски четнически войвода Коста Пекянец. Тази организация по-късно приобщава отметналите се от ВМРО Стоян Мишев, Григор Циклев, Славе Иванов, Пандурски и др. Във всяко населено място тя има селски войвода и множество платени четници. Броят на специално организираните лица в борбата против комитите в 1923 г. е около 25 000 души. [177] Тази голяма цифра не бива да се приема с резерв, като се има пред вид, че в Македония под сръбска власт са струпани около 40 000 души редовна войска и 10 800 стражари от общо 17 000 за цяла Югославия. [178] Така че в цяла Югославия един стражар се пада на 674 жители, в Югославия без Македония — на 1570 души, а в Македония — на 102 жители. [179]
С оглед на специфичните условия в Македония, Черна гора и Косово в 1923 г. министърът на вътрешните работи М. Вуийчич нарежда да се дават по-големи заплати на жандармерията и полицията. На запитването в Народната скупщина, кои са мотивите за едно такова решение, той отговаря, че това е направено, защото „е по-различно да се служи в Македония, Албания (Косово — б. м., К. П.) или Черна гора, отколкото във Войводина, Словения, Хърватско или Сърбия” [180].
В Македония не се допуска да се създават политически партии вън от сръбските.
През 1923 г. сред представителите на Скупщината, избра-
175. Borba, Zgb., br. 39,25. X. 1923 (god. II).
177. А п о с т о л о в, А л. Пос. съч., с. 162.
178. V e r i t a s, Пос. съч., с. XXI. Според К. Миљовски от общо 17 000 жандарми в цяла Югославия 12 000 били в Македония. М и љ о в с к и, К. Пос. съч., с. 81.
179. V e r i t a s, Пос. съч., с. XXI.
180. Стенографске белешке . . . ванреден сазив за 1923 г., књига I (од I предходног - XXV редовног састанка), Б., 1923, с. 677.
63
ни от Македония, започва движение за отделна парламентарна група, което е съпътствувано със стремеж за образуване на македонска партия. В центъра на това движение стои народният представител от демократическата парламентарна група Гр. Анастасов. Искането за обособяването на независими парламентарни групи обхваща и парламентите в Ати на и София. С голяма сила то се подема през пролетта на 1923 г., когато на 18 март в Югославия предстоят парламентарни избори, а по стечение на обстоятелствата подобни събития се очакват и в България, и в Гърция. В България за македонска парламентарна група се застъпва Илинденската организация. [181]
Против опита да се създаде „македонска партия” се надига цялата радикална преса в Белград. Тя обвинява демократите като подстрекатели за създаването на такава партия и окачествява поведението на групата народни представители от Македония като чисто сепаративистично. Вестник „Политика” пише, че желаейки да помогнат на своя роден край, Гр. Анастасов, Тр. Арсов и др. „ще се намерят очи в очи с едно нелегално движение, което морално и материално подпомага съседна България, и трябва да заемат определено становище спрямо него” [182]. Най-вероятно е те да обслужат „легализирането на борбата на Тодор Александров”, защото „ако му се противопоставят, това би означавало политическа гериля” [183]. В такъв случай — според сръбския вестник — инициаторите за създаване на „македонска партия” ще се намерят между два фронта — сръбския и българския.
Опитът на народните представители от Македония да образуват самостоятелна парламентарна група и „македонска партия” разярява радикалното правителство. То се убеждава, че не само трудовите маси, но и представителите на буржоазията в Македония недоволствуват срещу режима.
Пред страха от всеобщо надигане на Македония терорът на властите не
пощадява и малолетните. През октомври 1923 г. в Прилеп се гледа шумен процес
против средношколци, които, недоволни от сръбската просветна политика,
правят опит да запалят училищната сграда. Съзаклятниците вземат такова
решение, след като пращат няколко анонимни писма до директора на гимназията,
в които го предупреждават да вземе мерки срещу развратното поведение на
подведомствените му учители. Ето какво се казва в едно от писмата: „Г-н
Директоре, вече в няколко анонимни писма Ви донасяме за нетърпимото развратно
поведение на подведомствените Вам учители при преподаването на уроците,
особено по история и география. Вие знаете, а знаят го отлично и господа
учи-
181. Във в. Илинден такова становище застъпва Арс. Йовков.
182. J е л и ћ, M. Македонска партија. - Политика, Б., бр. 6484, 1. VIII. 1923.
64
телите, че ние сме българи, и въпреки туй те със своя език оскверняват всичко онова, което е свещено за нас. Ето защо — се казва по-нататък в писмото — нашето училище, дето някога учители са били Дамян Груев, Петър Попарсов и Пере Тошев, ние не ще позволим да се обръща от Вас в шантан.” [184] След повече от едногодишно гниене по затворите обвинените 12 ученици са осъдени през октомври 1923 г. общо на 103 години затвор. [185]
При по-задълбочен анализ на фактите се вижда, че стремежът за създаване на „македонска партия” идва не само от представителите на Македония в демократическата парламентарна група, а от цялата Демократическа партия на Л. Давидович. Демократите не искат да останат зад радикалите. Понеже те използуват мюсюлманската организация Джемиет, демократите решават да създадат своего рода свой Джемиет в Македония в лицето на замислената нова партия. Но щом като демократическата парламентарна група се убеждава, че създаването й е невъзможно поради несъгласието на радикалите, със специална декларация тя опровергава вестта за образуването на „македонска партия” [186]. Анастасов и другарите му обаче действуват освен като членове на демократическата парламентарна група и по национални български подбуди. Те се въодушевяват от идеята за създаване на легално движение в Македония, за да се облекчи поне малко положението на населението. В подкрепа на тази теза е и по-нататъшната дейност на Гр. Анастасов, а и излизането му от Демократическата партия, след като тя се отказва да подкрепя искането за създаване на „македонска партия”.
Отказа си от Демократическата партия Гр. Анастасов мотивира в специално
писмо на 17 октомври 1923 г. [187] В него той изтъква,
че след петгодишен „свободен” живот положението в Македония във всяко отношение
„е много по-грозно и по-нещастно”. Причината за това е, че „правителствата
са подчинявали държавните интереси в Македония на своите партийни интереси”
[188]. Той обвинява правителствените среди, че изцяло
са погълнати от хърватския въпрос, а изоставят Македония. „Покрай това
една от главните причини за лошото положение в Македония — се казва в писмото
— е и това, че целият ни политически живот през последните пет години е
бил погълнат от хърватския въпрос. Като се сравняват усилията в Хърватско
и Македония, и посредственият политикан може да види, че оттам не иде никаква
опасност за държавното единство,
184. Илинден, С., бр. 28, 16. VII. 1922 (г. II).
185. Пирин, С., бр. 5, 11. XI. 1923 (г. I).
186. Политика, Б., бр. 5484, 1. VIII. 1923.
187. Вж. текста на писмото във в. Пирин, бр. 3, 28. X. 1923.
65
както из Македония.” [189] Последиците от тази политика са налице — „по-голямо разстройство, по-голям хаос, по-големи неправди не може човек и да помисли. Македония, която във всяко отношение изпълнява своите задължения към държавата, е изоставена напълно” [190].
С нова сила идеята за създаване на „македонска партия” се подхваща и през есента на 1924 г. [191] Този път зад нея стоят наред с демократите и радикалите. Тя трябва да заблуди македонските народни маси да гласуват за онези, които ги угнетяват и тероризират. Желанието на радикалите и демократите да създадат „нова партия” показва на дело, че те са напълно компрометирани в Македония.
В крайна сметка „македонска партия” не се създава. Макар че в изборите през 1925 г. тя фигурира в листата, това не е никаква лартия, а малка група, която не спечелва нито един мандат. За нейните кандидати гласуват само 663 избиратели, и то само в Тиквешки окръг. [192] Съвместният опит на радикали и демократи да формират нова партия в Македония показва, че и двете основни буржоазни партии в СХС кралство имат еднакво отношение по македонския въпрос, макар че, когато едната е в опозиция (най-често Демократическата), изнася многобройни закононарушения в Македония. В случая Македония служи като средство в борбата между двете партии за министерски места.
Когато в 1924 г. на власт идва правителство начело с Л. Давидович, то
разработва цяла програма за действие в Македония. В нея освен моментите,
в които се набляга, че с терор Македония не може да се превземе от сърбите,
няма нищо ново. Според думите на Давидович там трябва да се въведе „строг,
но справедлив режим”. „Властта трябва да е такава, че със своята работа
и поведение да заслужи уважение; националният момент трябва да играе решителна
роля, само че не бива грубо да се проявява. Не трябва със сила.” [193]
Давидовичевото правителство се опитва да направи известна ревизия на дотогавашната
сръбска политика в Македония. То смята, че тя трябва да се приобщи към
кралството чрез доверени македонци, които да се преместят в Северна Сърбия.
[194] Пра-
191. Оковани радник, бр. 12, 30. X. 1924.
192. Вж. Статистика избора народних посланика краљевине срба, хрвата и словенеца, одражаних 8 февруара 1925 године, издаче Народне скупштине краљевине срба, хрвата и словенаца, Б., 1926, вж. таблица III, с. 144—145.
193. Д е н к о в и ћ, Д. Љубомира Давидовића и Јужна Србија. — В: Споменица Љубомира Давидовића, Б., с. 97.
194. Д е н к о в и ћ, Д. Љубомира Давидовина и Јужна Србија. — В: Споменица Љубомира Давидовића, Б., с. 97.
66
вителството на демократите обявява амнистия в Македония, от която се възползуват около 18 000 затворници и бегълци. [195]
В областта на аграрната политика Давидович препоръчва да се задоволят със земя най-напред местните жители и тогава да се довеждат колонисти. [196] Макар че се опитва да смекчи обстановката, като дава амнистия и препоръчва смяна на крутите методи с по-безболезнени, все пак Л. Давидович си остава на крайно шовинистични великосръбски позиции по македонския въпрос. В неговите многобройни непубликувани бележки, групирани под заглавие „Македония”, на първо място е: „Присъединихме я с войната от 1913 г. не за това, че сме искали да я заграбваме, но защото там живее наш народ — искали сме да я освободим като своя земя.” [197] Също така, когато в 1923 г. се обсъжда въпросът за създаването на отделна македонска парламентарна група, Давидович заявява: „Македония е и ще бъде сръбска. Аз съм дал за нея своя едничък син.” [198] В 1928 г. към това той добавя: „И най-после, ако за установяването на сръбското господство в Македония дадохме 150 000 сръбски глави, какво би значело, ако дадем 15 000 македонски глави, за да го осигурим и затвърдим?” [199]
Правителството на демократите стои малко на власт — от юли до ноември
1924 г. След неговото падане Н. Пашич съставя пак радикално правителство.
Демократите минават в опозиция и отново започват да атакуват радикалите
за тяхната политика в Македония. Отношенията между Радикалната и Демократическата
партия около Македония се изострят във връзка с проведените парламентарни
избори на 9. III. 1925 г. Във Верификационния комитет на Скупщината се
завързват остри спорове около верифицирането на демократическите мандати,
спечелени в Македония. Радикалските членове са против утвърждаването на
тези мандати. Те обвиняват Демократическата партия, че ги е спечелила,
защото е агитирала, че ще се премахне границата между Македония и България
и че Македония ще получи автономия. [200] В тези дебати
ВМРО се изтъква като решаващ фактор за победата на демократите. Те от своя
страна изнасят факти, повечето подкрепени с документи, от които личи радикалският
терор по време на парламентарните избори. [201] Дискусия-
195. V e r i t a s, Пос. съч., с. CXI.
196. Д е н к о в и ћ, Д. Пос. съч., с. 97.
198. V e r i t a s, Пос. съч., с. XXXVIII.
199. Македония, бр. 428, 15. III. 1928.
200. Стенографске белешке . . ., ванреден сазив за 1925 год. (од I предходног састанка 7 марта 1925 год. до III редовног састанка 31 марта 1925 год.), Б., 1925, с. 6-155.
201. Политика, Б., бр. 6043, 19. II. 1925.
67
та стига дотам, че водачът на Демократическата партия Л. Давидович изпраща специално писмо до Никола Пашич, в което обвинява радикалите за плачевното състояние, до което е доведена Македония. [202] „Там се лее кръв като на война — пише Л. Давидович . — Всичко се е отдало на тази варварска дейност. Жупан Маткович е наредил по телефона: “Ако някой се оплаква, пребийте го.” [203]
И в следващите години парламентарните избори са моменти на върховно напрежение, издевателства и насилия в Македония. Главни съперници си остават двете основни буржоазни партии. От 1927 г. обаче, когато се подготвя и осъществява коалицията между ХРСП и партията на Св. Прибичевич (Селскодемократическа коалиция), и радичевци, и прибичевци отделят по-голямо внимание на Македония. По време на изборите на 11 септември 1927 г. Хърватската селска партия прави сериозен опит да установи контакт с Македония, като завери свои листи там. В тях фигурират и местни граждани. П. Радич и А. Кошутич заминават за Македония с намерение да водят агитация, но се връщат обратно поради малтретирането им от властите. В същото време и ВМРО (об.) във Вардарска Македония прави опити да се свърже с Хърватската селска партия на Ст. Радич за обща листа в изборите, но нейното ръководство отказва да даде подкрепа на обединената ВМРО.
Това обаче не остава единствен опит за съюзяване на хърватите с македонските българи. По-късно се предприемат още няколко такива начинания от различни политически групи и организации. От тях по-известни са споразуменията между усташите и ВМРО (20. IV. 1929 г.) и съвместната декларация на Националния комитет на братствата в София и редактора на в. „Будућност”, орган на партията на Св. Прибичевич (18. VI. 1931 г.). Макар и на друга класова основа, тези споразумения дават известна подкрепа на борбата за свобода в Македония. От 1927 г. насам ХРСП и самостоятелните демократи все повече пряко атакуват правителствения терор в Македония. За основа на отношението си към Македония партията на пречанските сърби взема думите на своя водач Св. Прибичевич: „Ние сме в Европа и не желаем да търпим положението в Македония, което не може да наречем и азиатско, защото бихме обидили азиатците.” [204]
В резултат на подкрепата на хърватите и пречанските сърби интелигенцията
в Македония прави опит организирано да се противопостави на полицейщината
и терора. Под ръководството на ВМРО в Скопие, Щип, Велес и на други места
се активизира Македонската младежка тайна
202. Пак там, бр. 6047, 23. II. 1925; писмото носи дата 22. II. 1925.
204. Зора, бр. 2553, 6. 1.1928; V e r i t a s, Пос. съч., с. 160.
68
революционна организация (ММТРО) [*], в която членуват изключително студенти и учители. Скоро обаче тя е разкрита и организаторите и са подведени под съдебна отговорност (Скопски студентски процес през декември 1927 г.). Македонското студентско дружество в Скопие изпраща открито писмо до видни сръбски общественици с молба да протестират срещу арестуването на студентите. „Известно Ви е, че сръбската власт след завладяването на отечеството ни прогони всички български учители, свещеници, владици, лекари, адвокати, журналисти, родени и живущи в Македония, та по тоя начин по-лесно да сърбизира македонските българи” [205] — се казва в молбата. Но и това не помага. От задържаните 20 студенти 9 са осъдени общо на 90 години затвор, а останалите 11 са освободени, след като са преживели ужасите на предварителното следствие.
Този процес показва, че интелигенцията не е посърбена. У нея продължава да съществува българското национално съзнание. Тя не се е примирила с оставането на Македония в буржоазна Югославия. Крутите мерки се оказват неефикасни, но великосръбската буржоазия още не е узряла за либерализиране на режима в Македония. Тя счита, че терорът не е изчерпан като средство за денационализация и сърбизация. [206]
Затова и шестоянуарската диктатура още повече затяга положението в Македония.
Под формата на интегрално югославянство сега се работи в името на старата
цел — сърбизирането. Недоволството на българското
*. По-подробно вж. Г о ц е в, Д. Македонската младежка тайна революционна организация. С., 1982 г.
205. ЦПА, ф. 226, оп. 2, а. е. 301, л. 1-3.
206. Равносметката на терора и национално-политическип гнет за първите десет години от съществуването на СХС кралство е такава: до 1928 г. във Вардарска Македония минават през затворите повече от 25 000 души. Така например през февруари и март 1920 г. в Брегалнишка област са арестувани около 400 души, през август 1923 г. в Струмица — 200 души; през лятото на 1924 г. в Куманово и Кратово — 100 души; през юни, юли, август 1925 г. в Кочани и Щип — 150 души; през септември с. г. в Струмица и Валандово — 250 души; през лятото на 1926 г. в околиите на последните два града — 100 души; през лятото на 1927 г. в Скопие — 100 души; през лятото на 1927 г. в Скопие — 100 души; през ноември и декември 1927 г. в Щип — 400 души, в Струмица и Гевгели — 120 души, в Куманово — 50 души и т. н.
В същото време са извършени 14 000 политически убийства на македонски селяни. Една такава вълна се провежда през 1919 г. в Тиквеш, Велес и Брегалница при непосредствения терор на четата на войводата Йован Бабунски, друга — в 1922 г. в Кратово и Кочани, трета — в 1923 г. в Щип, Кочани, Радовишко и Струмица, в 1925 г. в Кочани, Кратово и Щип, в 1927 г. в Брегалница и цяла Вардарска Македония. За тези 10 години са опожарени 17 села и 1342 къщи. Само в 1928 г. има 16 политически процеса със 171 осъдени (вж. Д е д и ј е р, В л а д и м и р. Јосип Броз Тито - прилози за биографију, Београд, 1955, с. 193).
69
население във Вардарска Македония стига до ОН чрез специална петиция, която на 14 януари 1930 г. законно упълномощените представители Гр. Анастасов, Д. Шалев и Д. Илиев - адвокати от Кавадарци, Скопие и Велес — представят на главния секретар на ОН Ерик Дръмонд в Женева. [207]
Основавайки се на договора за покровителство на малцинствата, българите от Македония се обръщат към ОН с молба да изпълни и приложи договора “в дадения случай за българското малцинство в Югославия, дето то съставя компактна маса сред населението, което живее в Македония”. След изнасяне средствата на денационализаторската политика (закриване на българските черкви и училища, забрана на българския език, насилствено променяне на имената и кръщаване на новородените, забрана да се празнуват обичайните празници, заставяне да се женят млади момичета и жени за сръбски жандарми, отказване на интелигенцията общински и държавни служби и пр.) в петицията се обръща внимание на ОН върху опасностите, които „заплашват самото съществуване на българското население в Югославия” [208].
За отстраняване на непоносимото положение, което създава „всички условия за нежелателни събития”, в петицията се препоръчва: 1. Да се признае националността на македонското население и строго да се съблюдава договорът за покровителството на малцинствата. 2. Да се позволи връщането в Македония на емигриралите. 3. Да се амнистират всички политически затворници, осъдени от сръбските съдилища, защото са искали свобода и права, гарантирани от договора за покровителство на малцинствата. 4. Да се разреши отварянето на българските черкви и училища, издигнати с толкова жертви от самото население преди сръбското владичество в Македония. 5. Да се контролира изпълнението на поетите задължения от югославското правителство по силата на договорите, като се изпрати в Македония специална комисия на ОН, която да бди за изпълнението на този договор. [209]
Представителите на македонските българи уведомяват за тази петиция и
министъра на външните работи на СХС кралство В. Маринкович. „Смятаме, че
е крайно време — пишат те — правителството на Югославия да сьзнае историческата
истина — да признае, че в Македония живеят българи. По този начин ще се
реши въпросът за българските национални малцинства в Югославия като първа
стъпка за консолидиране на вътрешното положение в Югославия, което силно
желаем.” [210]
207. V e r i t a s, Пос. съч., с. CXCI; петицията има дата: Скопие, дек. 1929. Поднесена е във връзка с предстоящото идване на Е. Дръмонд в Белград.
208. V e r i t a s, Пос. съч., с. CXCI.
210. Македонски новини, Г. Джумая, бр. 37, 16. II. 1930.
70
ОН като инструмент на съглашенски империализъм не се заема с изграждането на ефикасен контрол върху статута на малцинствата. Но под напора на прогресивното обществено мнение в Париж, Лондон и самата Женева Секретариатът на ОН прави запитване до югославското правителство за обстановката в Македония, на което то отговаря: „Понеже славянското население в Южна Сърбия не е малцинство нито по език, нито по раса, нито по религия и не се различава от другите сърби в кралството, не може да съществува по отношение на него въпрос за права на малцинство.” [211]
След установяването на шестоянуарския режим Народната скупщина се разпуска и кралят се провъзгласява за „носител на цялата власт в страната”. Парламентаризмът се премахва, защото той вече бил „пречка за всякаква плодоносна дейност”. ЗЗД се допълва, като се разтурят всички партии, които имат религиозна или национална основа.
Затварят се десетки училища в Македония. Обществено-политическият живот напълно замира. Правителството се мъчи да засили четническата организация „Народна отбрана”, чиито подразделения в Македония се ръководят от войводата Илия Трифунович-Бирчанин, ген. Нистич и скопския митрополит Йосиф. Но тези усилия са напразни, те не дават резултати. Ето защо с финансовата поддръжка на бана Ж. Лазич на 11. I. 1931 г. се създава организацията „Югославянска младеж от Вардарска бановина”. Нейният девиз е: „Здрава и единна Югославия, с един югославски народ е оста на Балканите и на интегрална Югославия, която ще обхване всички южни славяни.” [212] Но и тя не успява да си създаде социална база. В нея влизат само няколко корумпирани буржоазни интелигенти и кариеристи. За да разшири влиянието си, през ноември 1933 г. тя се преименува в „Югославянско възраждане”, обаче това не променя нещата. Населението осъжда диктаторския и денационализаторски шестоянуарски режим и издига искания за „хляб и работа”, за „свобода и независимост на Македония”. [213]
На парламентарните избори от 8. XI. 1931 г. се допуска както в цялата
страна, така и в Македония само една кандидатска листа начело с министър-
председателя П. Живкович като неин носител. В общинските избори от 15 октомври
1933 г. най-активно в Македония се проявява правителствената партия Югославянска
радикална селска демокрация (ЮРСД), ръководена от бившия четнически войвода
и пратеник в Прилеп В. Тръбич. Раздвижват се и водачите на „жълтите” синдикати.
В Ско-
211. V e r i t a s, Пос. съч., с. XXXV.
212. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 73.
71
пие пристигат Ж. Топалович, Богдан Крекич и Милорад Белич, толерирани от правителството. Укрепва и буржоазно-политическата опозиция начело с Вл. Мачек, А. Трумбич, Св. Прибичевич, А. Корошец, Я. Проданович, Л. Давидович и С. Косанович, някои от които се обявяват за федеративно-републиканско преустройство на Югославия. Общинските избори се превръщат в главен политически въпрос в Македония. За да противопостави още по-ясно югославянско-унитаристичната си програма на федерализма на опозицията, правителството преименува своята ЮРСД в Югославянска национална партия (ЮНП).
Резултатите от общинските избори във Вардарска бановина ясно показват политическото положение. От общо 354 242 избиратели, фигуриращи в списъците, гласуват само 246 976 (69,7%). До голяма степен това е резултат и на линията на ЮКП за бойкотиране на изборите в Македония. ЮНП спечелва изборите в 433 общини, т. нар. листа на „неопределените” — в 5 общини, и опозицията — само в 2 общини на бановината. [214]
Борбата между ЮНП и опозиционните партии в следващите години и избори се задълбочава. В Македония най-дейна е ЮНП. Тя провежда събори (например в Тетово на 3. V. 1934 г.), където напада партиите на Мачек, Корошец и Давидович за техните автономистки и федералистични позиции или за стремежа на някои от тях да прокарат тезата за трите народа на Югославия. Противно на това ЮНП нашироко пропагандира своята програма за „държавно и народно единство”.
След убийството на крал Александър през октомври 1934 г. започва още по-голям терор. Правителството на Н. Узунович използува убийството като повод за засилването на репресиите. Кампанията против „враговете на монархията” и убийците на краля най-силно обхваща и Македония, защото убиецът на краля Вл. Черноземски е деец на ВМРО. Опозицията също се активизира.
На 23. XII. 1934 г. правителството на Б. Йефтич провежда извънредни
общински избори. В 69 общини на Вардарска бановина [215]
се появяват 209 листи, и то само на правителствената партия. Фактически
това поведение на Йефтичевото правителство срива декларациите на неговия
министър-председател, че е готов да отиде към либерализиране на режима.
Под напора на опозицията обаче все пак Йефтич е принуден да разтури Народната
скупщина през февруари 1935 г. и да насрочи парламентарни избори за 5 март
същата година. Буржоазната опозиция на тези
214. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 85. Броят на общините във Вардарска бановина е 440, а на кандидатските листи - 1113, от които 1084 на ЮНП, 23 „неопределени” и 6 на опозицията.
215. При тези избори броят на общините е намален.
72
избори се обединява (Сдружена опозиция) [216] и излиза с обща листа, чийто носител става Вл. Мачек.
Съгласно споразумението между партиите от Сдружената опозиция в Македония регистрират листи само Демократическата и Земеделската партия на Сърбия.
На територията на Вардарска бановина правителствената листа печели 44 мандата, а Сдружената опозиция — само 1 (индустриалеца Радмило Стоилкович от Белград, имащ в Куманово и Велес фабрика и електроцентрала) . От правителствената листа и занапред като представители на Македония в Скупщината остават В. Тръбич, М. Каламатиев, М. Димитриевич и др.
С идването на правителството на д-р М. Стоядинович през 1935 г. настъпва разцепление в буржоазната опозиция, защото в неговото правителство влизат М. Спахо и А. Корошец, които напускат Сдружената опозиция. Това довежда и до създаването на нова правителствена партия под името Югославянска радикална общност (ЮРО).
На парламентарните избори (11. XII. 1938 г.) за ЮРО в Югославия гласуват 54,09%, за блока на Сдружената опозиция — 44,9%, а за „Збора” на Льотич — едва около 1%. Що се отнася до Македония, в сравнение с 1935 г. опозицията има 300 000 гласа повече. Пропорционално най-голям брой гласове получават кандидатите на Земеделската партия на Й. Йованович, които са поддържани от ЮКП и от т. нар. МАНАПО. [217] Общо взето, опозицията получава най-много гласове в Македония във Велешка избирателна околия. „Збора” на Льотич в цялата Вардарска бановина има само 133 гласа.
В резултат на международното напрежение скоро пада и правителството на Стоядинович, заменено от правителството на Др. Цветкович. На 11. III. 1939 г., без да се насрочат избори. Народната скупщина се разпуска. Новото правителство идва със „специална мисия” — да привлече Вл. Мачек, за да се разбие блокът на Сдружената опозиция. Така и става. На 26. VIII. 1939 г. в правителството влизат представители на Селскодемократическата коалиция и на Земеделската партия, с което опозицията е разбита и разпръсната. Създава се Хърватска бановина, но с това националният въпрос не се решава.
В Скопие се съживява „Збора” на Льотич. Негови привърженици разпръскват
позиви (април 1939 г.), с които искат обединение с България. [218]
Движението за обединение на южните славяни се изтъква все
216. В нея влизат Селскодемократическата коалиция. Демократическата партия, Земеделската партия, Югославянската мюсюлманска организация и част от Радикалната партия.
217. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 111.
218. А л е к с и ќ, Д. Наша реч (1939-1941). С., 1960, с. 73.
73
по-ясно на преден план. Политическите партии в Югославия заемат различни позиции по този въпрос. Току-що появилият се в. „Наша реч” като легален орган на Покрайнския комитет на ЮКП за Македония пише по този повод: „Ние сме ... за сътрудничество, за съвместен живот на всички южни славяни. Но ние знаем, че без консолидиране на страната, без решение на някои вътрешни въпроси държавният живот не може да върви със своя нормален ход. Югославия трябва да реши своите национални въпроси и едва тогава да помисли за обединението с България.” [219]
В навечерието на Втората световна война в политическия живот на Югославия важно място заема въпросът за преустройството на страната. Печатът е ангажиран с неговото обсъждане. Най-ревностен в поставянето на искането за т. нар. „сръбска единица” („Сръбска земя”) е белградският в. „Правда”. Под това име реакционният печат предлага да се създаде единица със седалище Скопие и с автономни области с центрове Ниш, Нови Сад, Сараево и Цетина. Целта, която се преследва, е да се спре надигането на населението в Македония. ХРСП и Самостоятелната демократическа партия са на мнение да се проведат парламентарни избори и тогава да се решава въпросът за преустройството. Даже те настояват избирателите по пътя на свободното гласуване да кажат още колко бановини желаят да се образуват. Обратно, Демократическата и Радикалната партия на Ацо Станоевич считат, че към изборите „не може да се отива в мъгла” [220], че преди изборите трябва да се реши въпросът за Словения и сръбската единица. Останалите буржоазни партии заемат колеблива позиция. Тези спорове се оказват толкова силни, че до започване на войната парламентарните избори не се провеждат.
И все пак след смъртта на Н. Пашич в 1926 г. и особено през 30-те години
се забелязват промени. Дворцовата камарила се убеждава, че не ще могат
да бъдат асимилирани македонските българи. Техният отпор покосява дори
живота на крал Александър. Срещу фашизиращата се буржоазия и нейните методи
на управление застават партиите на Сдружената опозиция, част от които искат
федеративно, републиканско преустройство на Югославия при определяне на
Македония статут на една от федералните едниници. Отново се заговорва за
единна, истинска Югославия непременно с участието и на България. Носители
на този „по-широк федерализъм” са Радичевата и Прибичевата партия. В 1933
г. Св. Прибичевич в емиграция пише, че наред с всичко останало „федерализмът
трябва да бъде възприет още и защото човек не би могъл другояче дори да
си въобрази влизането на България в бъдеща Югославия “ [221],
а само така ще престане спорът за Вардарската долина. Дока-
219. Наша реч, Скопье, бр. 5, 22. IV. 1939.
220. А л е к с и ќ, Д. Пос. съч., с. 63.
221. П р и б и ч е в и ч, С в. Диктатурата на крал Александър, глава V. Републиката и федерализмът, превод от френски Георги Ночев (без място и година на издаване), с. 19.
74
то се осъществи обаче Югославия от Адриатика до Черно море, Македония трябва да получи автономия във вече съществуващата югославска държава. „Моето мнение е — казва той, — че Македония трябва да бъде автономна първо в настояща Югославия и после в бъдещата обща Югославия.” [222]
Подобна еволюция в по-малка или по-голяма степен има и сред останалите опозиционни партии. Следователно тя не може да се обясни само с факта, че водачите на самостоятелните демократи емигрират. След смъртта на Пашич неговият дух и методи на управление малко по малко започват да изчезват. Великосърбизмът за сетен път се убеждава, че асимилирането на Македония не е лесна и бърза работа, че то не може да стане за десетина години, както се надява Н. Пашич. Нещо повече, няма абсолютно никакви изгледи да стане и за по-продължително време. Това подтиква буржоазните партии в Югославия да либерализират отношението си спрямо Македония. Терорът се оказва неподходящо средство. Затова Прибичевич съветва сръбската буржоазия: „Сърбизмът трябва да се старае да завоюва Македония чрез идеята за свободата, предимствата на своята култура, чрез своите напреднали институции и широтата на своите концепции, които обгръщат всичко, но никога чрез насилие и изключителни мерки.” [223] „Трябва да се даде на македонците отдих — продължава той, — убити от различните пропаганди и потиснати от един режим на безгранично насилие и произвол, срамни за цивилизацията.” [224]
От друга страна, югославските власти с всички средства се стремят да заставят населението във Вардарска Македония да се нарича сръбско. Онези, които настояват да се регистрират като българи, са преследвани, тероризирани, съдени и голяма част от тях избивани.
Либералните и опозиционните кръгове пък се мъчат да убедят по-интелигентните
българи и по-будните необразовани хора, че „принадлежат към особена македонска
народност”, че не са „нито българи, нито сърби”. Разузнавачите на ВМРО
докладват на ЦК, че „действително колкото за форма много българи казват,
ние сме „македонци”, но това според ВМРО е „за пред сърбите и пред съмнителните
македонци”. Сред незапознатите с историята обаче се срещат „мнозина, които
добродушно вярват в това и приемат да се казват, че са македонци — нито
българи, нито сърби, без да помислят, че и влахът, и гъркът, и евреинът,
и ал-
222. П р и б и ч е в и ч, С в. Диктатурата на крал Александър, глава V. Републиката и федерализмът, превод от френски Георги Ночев (без място и година на издаване) , с. 29.
75
банецът е македонец, но всички те не се казват македонци по народност, а си остават грък, влах, турчин, евреин, албанец и пр.” [225]
От крайно упоритите, които не могат да бъдат накарани да не се наричат българи, се изисква „поне да не манифестират явно своята българска народност”, за да не дават „лош пример” на онези, които “не се чувствуват българи”. Дава им се да разберат обаче, че Югославия „не може да допусне отвътре да се повдига въпросът за малцинствата”. Главната цел, която се преследва, е постепенно да се притъпи националното съзнание и македонските българи да се отнасят индиферентно към въпроса за народността. Властите тук и там открито заявяват, че македонските българи ги очаква съдбата на моравските българи. Местното население започва да търси изход от това положение.
Специално проучване изисква фактът, че в началото и средата на 30-те години опозиционните партии в Югославия почти напълно изоставят тезата, че македонците са сърби, но продължават да отричат българската им принадлежност. В основата на своето ново становище те поставят Цвийчевата „национална неопределеност”, с което насърчават формирането на ново (македонско) национално съзнание. Тяхно кредо става мисълта: „По-добре македонци, отколкото българи.” Забелязва се връщане към македонизма на Ст. Новакович от края на XIX в.
В същото време ЮКП и КИ започват пропаганда в полза на признаване на
македонците като национална индивидуалност. Вследствие на това комунистите
в Македония по необходимост приемат за свой негласен девиз: „По-добре македонци,
отколкото сърби.” Към това ги тласкат терорът, преследванията и нескончаемите
убийства над онези, които се изявяват като българи. Стъпването на позициите
на „македонизма” показва, че асимилирането на македонските българи не е
успяло, че Македония не може да бъде сърбизирана. Това признават и официалните
сръбски лица, които са част от държавния апарат. Когато „соколите” от Вардарска
Македония посещават България през 1935 г., те се държат в София като българи.
Известявайки за това министър-председателя, вардарският бан пише, че сърбите
не са в „необходимата степен национално утвърдени” в Македония и че трябва
да се „положат най-сериозни грижи за националното преобразяване на тези
хора”. [226] А на 8. VIII. 1940 г. югославският посланик
в София препраща до М. Стоядинович едно изложение, получено от Вардарска
Македония, в което се заявява: „Трябва всички да знаят, че . . . Македония
не само че не е изгубена за българския народ, но, обратно, в нея днес съществува
по-здрав български дух.
225. ЦПА, ф. 226, оп. 1, а. е. 84, л. 37—44; Македония. Документи и материали. С.1978, с. 711.
226. Македония. Документи и материали. С., 1978, с 765.
76
отколкото когато и да било. Някои се изтъкват като македонци, но това
се прави поради ужасната реакция, която предизвиква сред сърбите името
българин.” [227] Заключението е, че „сърбите никак
не са успели в Македония”, че населението има „големи симпатии спрямо Русия”,
а „общото народно желание е: циганин да дойде, само този (сърбинът) да
си отиде”. [228]
227. Македония. Документи и материали. С., 1978, с. 772.
[Previous] [Next]
[Back to Index]