ОХРИД
  (1894/95 учебна година)

 
Назначението ми за учител в Охрид ме зарадва. Радвах се, че ще учителствам в града, дето е свещенодействал нашият просветител св. Климент. Радвах се, че ще бъда учител, дето са учителствали Димитър Миладинов и Григор Пърличев.

Григор Пърличев за неговия „Сердарят", писан на гръцки език, като студент бе награден с лавров венец. Когато са го увенчавали с венеца като грък, той е казвал, че е българин.

В Охрид се съхранява плащеница, подарена от византийския император на Охридския архиепископ, в която на гръцки е написано: „Пастирю на българите, спомни си в молитвите за мен".

Училището в Охрид бе третокласно. Учителите бяха много добри другари, но най-добър между всичките беше главният учител Лев Огненов. Той беше извънредно кротък, добър, високо интелигентен, високо просветен, с дар слово, свършил Роберт колеж в Цариград. Неговата благост и сега пълни сърцето ми с радост. С него се заехме и образувахме неделно училище. Всяка седмица след църковния отпуск държехме сказки и обучавахме неграмотните. Обширният салон на забавачницата винаги се пълнеше със слушатели. Това ме много радваше. В празнични дни посещавахме именниците.

Когато пристигнах в Охрид, владиката беше по обиколки в епархията. Щом се завърна, всички учителки и учители го посетихме за добре дошъл. Владиката не пропусна и сега пред всички да се закани и да ми каже: „Ти, Николов, в Ресен ми мътеше водата, сега ще те видя как ще ми мътиш водата тука". Отвърнах му: „Дедо владика, в Ресен не съм ви мътил водата, а само съм вършил своя дълг".

В неделни и празнични дни винаги водехме учениците на черква.

Един от най-редовните посетители в неделното училище беше младото кожухарче Методи Патчев, свършил трети клас. Той често ме посещаваше в квартирата. Един ден в началото на пролетта Методи ми каза: „Желая и аз да държа сказка в неделното училище. Моля ви да ми помогнете". В библиотеката на училището имаше на руски език хубава книга за Сократа. Дадох му я и му помогнах да напише сказка за него. Когато държа сказката, всички бяха възхитени. Мнозина от учителите му казваха: „Методи, ти ни тури под крак". Методи по-после стана четник и войвода. Като войвода бе заобиколен от войската в при-лепското село Кадино и за да не падне жив в ръцете на войниците се самозастреля.

Един празничен ден отидох в Струга, за да видя и се поклоня в дома на братя Миладинови. С другари край Дрин ядох печена на ръжен риба. Радвах се на бистрия Дрин, изтичащ от Охридското езеро.

Често пъти след свършване на следобедните часове отивах в западния край на града и там, седнал на високия каменен бряг, радвах се на езерото, на хубавата му околност и на манастира „Св. Наум" в далечината.

В края на учебната година, след свършването на изпитите, владиката Григори даде обед на всички учители и учителки в манастира при с. Велгощи. По време на обеда владиката ми каза: „Николов, гледам ядеш повече кисело млеко, трябва да ядеш и месо, за да закрепнеш". „Дедо владика, - отвърнах - аз съм достатъчно закрепнал, за да си гледам работата". „Но тебе ти предстои по-тежка работа". „Каква по-тежка работа ми предстои?". И другите учители го помолиха да каже. „Ще кажа като свърши обеда. Първо на Николов, а после и на вас".

Свърши се обеда. Останахме владиката и аз. Владиката ми каза: „На два пъти ти казах, че ми мътиш водата. Ти работи една година тук. Аз съм много доволен от твоята работа. Убедих се, че не ти си ми мътил водата. Сега ще ти съобщя радостна новина. В Екзархията тъкмят да отпуснат две стипендии за следване по педагогия. Едната мислят да дадат на теб. Искаха моето мнение. Аз с радост одобрих това. Едната стипендия ще се даде на тебе без конкурс. Другата ще се даде с конкурс." Благодарих му. Тогава гой повика другите учители и учителки. Съобщи им, че ми се отпуска стипендия за следване по педагогия. И те му благодариха.

Към края на ваканцията, която прекарах в Ресен, отидох в Охрид да видя какво става със стипендията. В митрополията вече беше се получило писмо, с което ми се съобщаваше, че ми се отпуска стипендия по сто лева на месец за следване по педагогия в Загреб. Повторно благодарих на владиката.

На връщане у дома намислих да наблюдавам изгрева на слънцето над Преспанското езеро. Много рано през нощта потеглих от Охрид и в зори пристигнах на билото на Петрино. Петрино, Исток и Галичица отделят Преспанското от Охридското езеро. От билото на Петрино изгледът към Преспанското езеро е величествен. То изглежда, че се намира в дълбока пропаст, заобиколена от високи планини. Възхищавайки се от величествената гледка, разхождайки се из гората пеех „Когато бях овчарче и овците пасях". Чаках изгрева на слънцето. Преди то да се покаже, показа се на изток неговата червенина; през разклонението на Пелистер проникваха слънчевите лъчи, които осветяваха езерото и околните високи планини. Гледката стана още по-величествена. Възхищавайки се, шепнех си: „Мила родино, колко хубава, колко величествена си ти!"

Вече предстоеше моето заминаване за Загреб. А домашните ми и тяхната издръжка?! С дългове при братя Ляпчеви...


                                                                               Назад   Нагоре   Напред