Харманли. Градът край извора на белоногата
Кирил Динков
 
VI. Библиография
А. Литература
Б. Периодични издания
В. Ръкописни извори


А. Литература

1. Ангелов, Георги. Изворът на Белоногата. С., Медицина и физкултура, 1980.

2. Анчев, Анчо. Донесенията на руското консулство в Одрин за положението на българския народ през 40—50-те години на XIX в., Известия на Държ. архиви, кн. 29, 1975.

3. Арнаудов, Михаил. Български народни песни. Отбор и характеристика от... ч. I —II, 2 променено изд. С., Хемус, 1942, XV.

4. Арнаудов, Михаил. Български пословици. Отбор и характеристика от... С., М-во на нар. просв., 1931.

5. Арнаудов, Михаил. Български празнични обичаи. С., Щаб на действуващата армия, 1918, и 2 прераб. изд., Български народни празници. Обичаи, вярвания, песни и забави през цялата годена. С., Хемус, 1943.

6. Арнаудов, Михаил. Българските сватбени обреди. Етноложки и фолклорни студии. Ч. I, Преглед на обичаите у народа. С., Печ. „График”, 1931.

7. Арнаудов, М. Вградена невеста. С., БАН, 1920.

8. Арнаудов, Михаил. Обичаи и песни от Източна Тракия. С., Държ. печ. 1913 (препеч. от Списание на БАН, кн. VI).

9. Арнаудов, Михаил. Празничен огън. Год. на Соф. унив. т. XV—XVI, 1919—1920.

10. Арнаудов, Михаил. Психология на литературното творчество. (Монография). С., Наука и изкуство, 1978.

11. Арнаудов, Михаил. Георги Стойков Раковски. Живот — дело — идеи. 3 изд., С., Наука и изкуство, 1969.

12. Арнаудов, Михаил. Студии върху българските обреди и легенди. 2. изд. Т. I — II, С., БАН, 1971—1972.

13. Арнаудов, Михаил. Фолклорни приноси от Родопско. СбНУНК, 1930, кн. 38.

14. Атанасов, Динко. Революционното работническо и социалистическо движение в Хасковски окръг. 1892—1917. С., Партиздат, 1972.

15. Баева, Златка, Петър Сиротов и Борис Колев. За хайдушкото движение в Хасковския край. Хасково, Окр. ист. музей, 1974.

153

16. Баева, Златка. Освобождението на Хасковския край от османско иго (албум). С., Септември, 1977.

17. Бобчев, Стефан С. Българско обичайно и наказателно право. С., печ. П. Глушков, 1927. (Отпеч. от СбНУНК, кн. 37.).

18. Божикова, Мария. Младежкото революционно движение в Хасковски окръг. 1893—1944. Каталог, Хасково, Окр. държ. архив, 1976.

19. Български алманах за 1893 г. Кратко описание на всичките градове и по-главни села в Княжеството в географическо, историческо, културно, търговско, промишлено, учебно, черковно и пр. отношение.

20. Гаджанов, Г. Д. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII в. Период, списание, XX, 1909, кн. 70.

21. Грозданова, Елена. Българската селска община през XVI в. С., БАН, 1979.

22. Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов. Българска енциклопедия, С., Ст. Атанасов. 1936.

23. Державин, Н. История на България. 2 изд. Т. I. С., Славиздат, 1948.

24. Димитров Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. В 3 ч. Пловдив, 1895.

25. Драганова, Тодорка. Филип Тотю. По случай 100 г. от минаването на четата, битката при с. Върбовка и 60 г. от смъртта му. С., НСОФ, 1967.

26. Дуйчев, Ив. Един дубровнишки пътепис за нашите земи през XVI в. Известия на Бълг. геогр. д-во, III, 1935.

27. Заимов, Стоян. Миналото. Белетрист, и истор. очерци из областта на бълг. движения от 1870—1877 г. Кн. I—IV. Варна, 1884—1888.

28. Иречек, К. Военният път от Бялград за Цариград през средните векове. Българска историческа библиотека, год. IV, 1932, т. IV.

29. Ихчиев, Д. Панаирните и пазарни дни в Южна България преди Освобождението. (Според официалния турски алманах на Одринския вилает за 1867 г.), Списание на Бълг. истор. д-во, 1908 г.

30. Йонов, Михаил. Европа отново открива българите и българските земи през погледа на чужди пътешественици. С., Нар. просвета, 1980.

31. Йонов, Михаил. Описание на българските и някои съседни земи от Шад. Известия на Държ. архиви, 1979, кн. 37.

32. Клисарова, Йонна К. Исторически паметници от националноосвободителните борби в Хасковски окръг. С., КИК, 1977.

33. Конобеев, В. Д. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С., Наука и изкуство, 1972.

34. Konstantinos Наръчник за Пловдивска епархия или нейното описание, съчинено от преподобния и многограмотен Константин, иконом свещеник Пловдивски, 1819, Известия на Бълг. геогр. д-во, II, 1935.

154

35. Курипешич, Бенедикт. Пътеводител за пътуването на посолството на Йосиф Ф. Камберг и Н. Юришпц през Босна, Сърбия и България за Константинопол, 1910.

36. Митев, Петър. История на селищата от Харманли до Булаир. Пловдив, Модерна печ., 1924.

37. Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Наука и изкуство, 1977.

38. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV—XVI в Увод, подбор и коментар Михаил Йонов. С., Наука и изкуство, 1979.

39. Николов, Д. Ст. Харманли. Поселищно-географски проучвания. С., печ. „Култура”, 1940. (Препеч. от Архив за поселищни проучвания, П, 1940, кн. 2.).

40. Николова, Радка. За влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция (в България), 1917—1944 г., Каталог на Окр. държ. архив — Хасково, Окр. държ. архив — Хасково, 1977.

41. Пашев, Георги. От Цариград до Белово. С., Наука и изкуство, 1965.

42. Раковски, Г. С. Горски пътник и Показалец. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов, Хемус, 1944.

43. Сакарски, Марко. Стогодишнината на църквата „Св. Атанасий” в Харманли, 1835—1935. Харманли, Църковно настоятелство, 1935.

44. 100 години от освобождението на Хасковски окръг от османско иго. Хасково, ОК на БКП и др., 1978.

45. Стоянов, Захари. Съчинения в 3 т. С., Български писател, 1965 и 1966.

II. Четите в България. 1965.

46. Тракия, Родопите и Средногорието във възрожденската книжнина. Указател на литература. Пловдив, 1971.

47. Френски пътеписи за Балканите XV—XVIII в. Състав. и ред. Бистра Цветкова. С., Наука и изкуство, 1975.

48. Хаджи Калфа, Мустафа бей Аббдулах Кятиб Челеби. Румелия и Босна. Геогр. описание, от нем. изд. на Йосиф фон Хамер, прев. и обяс. бел. Стоян Аргиров. С., печ. „Култура”, 1938, 140 с. (Отпеч. от Архив за поселищни проучвания. Год. I, 1938, кн. II—IV.)
49. Харманли (албум). С., Септември, 1978.

50. Xристов, Христо. Българските общини през Възраждането. С., БАН, 1973.

51. Цветкова, Бистра. Един френски пътепис за българските земи през XVIII в., С., изд. Наука и изкуство, 1981.

52. Цветкова, Бистра. Опазване на българската народност и народностното съзнание през XV—XVIII в., С., ОФ, 1972.

53. Цветкова, Бистра. Хайдутството в българските земи през XV—XVIII век. Т. I, С., Наука и изкуство, 1971.

54. Чанков, Жечо. Географски речник на България. С., Наука и изкуство, 1958.

55. Шишманов, Ив. Д. Стари пътувания през България в посока на римския път от Бялград за Цариград. СбНУНК, 1891, кн. 4.

56. Шкорпил, Владислав и Карел Шкорпил. Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия, Пловдив, Обл. печ., 1885.

155

 

Б. Периодични издания

1. В. „Българин”, бр. 20, 14.XII.1877.

2. Сп. „Българска етнография”, год. V, кн. 3, 1980.

3. В. „България”, бр. 17, 18.VII.1859; бр. 37, 5.XII.1859.

4. В. „Время”, бр. 8, IX, 1866; бр. 6 от 1865; бр. 4, 28. V. 1866: бр. 37, 12.VII.1867.

5. В. „Гайда”, бр. 22, 1.VI.1864.

6. В. „Ден”, бр. 6, 19.III.1875; бр. 10, 16.IV.1875; бр. 24, 21.V.1875.

7. В. „Дума на българските емигранти”, бр. 1—5 от 1871.

8. В. „Дунав”, бр. 220, 22.X.1867; бр. 379, 25.V.1869; бр. 16, 1.VI.1873.

9. В. „Дунавска зора”, бр. 30, 7.VII.1869.

10. В. „Зора”, бр. 3891, 25.VI.1932.

11. В. „Зорница”, бр. 28, 14.VII.1877; бр. 32, 11.VIII.1877.

12. В. „Източно време”, бр. 4, 8.III.1875; бр. 27, 16.VIII.1875; бр. 35, 11.X.1875; бр. 52, 22.V.1876; бр. 48, 11.I.1875.

13. В. „Македония”, бр. 18, 1.IV.1867; бр. 20, 15.IV.1867, бр. 43, 23.IX.1867; бр. 18, 30.III.1868; бр. 16, 13.I.1870; бр. 37, 28.III.1870.

14. В. „Напредък”, бр. 67, 8.VI.1875; бр. 68, 15.XI.1875; бр. 10, 5.XII.1874.

15. В. „Независимост”, бр. 32, 28.IV.1873; бр. 39, 16.VI.1873.

16. В. „Право”, бр. 8, 19.IV.1870; бр. 10, 3.V.1871; бр. 34, 18.X.1871; бр. 21, 3.VIII.1873; бр. 13, 9.VI.1873; бр. 14, 16.VI.1873 и притурките му от 18.VI. и 2.VII.1873.

17. Сп. „Родина”, кн. 2 и 4, 1902.

18. В. „Съветник”, бр. 52, 16. III. 1864; бр. 4, 13. IV. 1864; бр. 8, 23. V. 1864; бр. 36, 5. XII. 1864.

19. В. „Турция”, бр. 20, 25.XII.1864; бр. 21, 12.XII.1864; бр. 13, 17.X.1866; бр, 14, 24.X.1864; бр. 3, 8.VIII.1864; бр. 45, 29.V.1865; бр. 50, 3.VII.1865; бр. 48, 24.VI.1867; бр. 18, 21.VI.1870; бр. 29, 4.IX.1871; бр. 36, 21.X.1872; бр. 42, 5.XII.1872; бр. 15, 28.V.1873; бр. 17, 8.VI.1873; бр. 18, 11.VI.1873.

20. В. „Утринна поща” — гр. Хасково, бр. 834, 835, 836, 837, 838, 839, 840 и 841 от 1930.

21. В. „Харманлийски обзор”, бр. 1, 1.IX.1933, бр. 2, 15.X.1933; бр. 6, 15.XII.1933; бр. 8, 15.I.1934; бр. 11, 15.II.1936; бр. 19, 15.VI.1936; бр. 3, 25.XII.1939; бр. 1, 20.II.1942; бр. 2, 2.X.1942.

22. В. „Харманлийско ехо”, бр. 14, 18.I.1930.

23. В. „Цариградски вестник”, бр. 69, 15.X.1849; бр. 56, 13.X.1851; бр. 98, 30.VIII.1852; бр. 190, 11.IX.1854; бр. 242, 17.IX.1855; бр. 262, 4.II.1856; бр. 346, 14.IX.1854; бр. 313, 26.I.1857; бр. 345, 7.IX.1857; бр. 346, 14.IX.1857; бр. 347, 21.IX.1857; бр. 349, 5.XI.1857; бр. 430, 9.V.1859; бр. 450, 26.IX.1859; бр. 2, 7.I.1861; бр. 11, 11.III.1861; бр. 37, 9.IX.1861; бр. 38, 16.IX.1861; бр. 40, 30.IX.1861.

24. Сп. „Читалище”, кн. 10, 1873.

156

 

В. Ръкописни извори

1. Архив на фонда на Ал. Екзарх. НБКМ, С.

2. Ф. 96, арх. 98, НБКМ, С.

3. Ф. 88, арх. ед. Л — 3, НБКМ, С.

4. Стенографски протоколи на Областното събрание в Източна Румелия — Пловдив: 36-то заседание на 21.XII.1879; 37-мо заседание на 22.XII.1879; 2-ро заседание на 11.III.1880; 11-то заседание на 24.IV.1880; 18-то заседание на 6.IX.1880; 23-то заседание на 13.XI.1880; 25-то заседание 1880; 2-ро заседание на 13.XI.1881; 2-ро заседание на 2.X.1883; 4-то заседание на 13.XI.1883; 29-то заседание на 24.XI.1883; 3-то заседание на 25.X.1884.

5. Стенографски дневници от Народното събрание: 54-то заседание на 24.I.1904; 15-то заседание на 22.XI.1903; 40-то заседание от 21.XII.1907.


[Previous]
[Back to Index]