Б) Първите процеси срещу най-изтъкнатите национални дейци
 

6. Велко Спанчев

Между най-ранните жертви на македонската мъст срещу българите в Македония е и високо културният стопановед Велко Николов Спанчев. Неговото име Йован Павловски многократно споменава в своята противобългарска книга. От него узнаваме, че Спанчев е бил един от членовете на българския акционен комитет в Скопйе покрай Стефан Стефанов, а после станал организатор на популярните банки в Македония и директор на Скопската популярна банка. Освен това се включил в народната акция на интелектуалците от Македония, които са организирали публични събрания по градовете на цялата страна, за да осведомят населението за пътищата на национален възход, за който миналите поколения дали толкова жертви (с. 97 и 102).

Всъщност какъв е бил Спанчев като личност ще разберем от следните данни за жизнения му път. Роден е през 1896 г. в с. Стеблево, Дебърско, на самата етническа граница на нашия народ с албанците. Следователно той е представител на ония борчески и народностни традиции, характерни за коравите българи от тоя край. Учил се в родното си село и в Дебър в българско училище още в турско време, след което заминал за Солун, където баща му е бил предприемач-строител на солунското пристанище. Там завършил българската гимназия през най-усилните дни на 1913 г., когато турското иго бе сломено, но след него настана гръцкото. Свидетел на народната трагедия в тия дни, Спанчев едва се спасил при боевете между българските и гръцките войски в самия град и заедно с баща си и майка си се преселил в Тетово, което било вече под сръбска власт, а родното му село – под албанска.

След краткотрайна радост от освобождението на Тетово от българските войски през 1915 г. настава новата катастрофа, която накарва Спанчев да емигрира в България, където завършва висшето си образование в Икономическия факултет. Още рано се очертава като даровит стопановед, качество, което го обвързва с политическия и обществения живот на България. Главна особеност на дейността му е било кооперативното дело, което го свързва с живота на българското село. Като политически деятел пък той се проявява като голям демократ, хуманист и борец за социална правда. В това отношение запомняща се негова проява през 1933 г. е публичният му протест срещу политическите убийства.

В качеството си на окръжен управител на Шуменската област той заклеймява на един митинг група звенарски офицери, които убили тайно като активни ремсисти двама курсисти и две курсистки от Шуменския педагогически институт. В речта си на митинга Спанчев се провиква: "Веднъж завинаги в България трябва да престанат политическите убийства и безследни изчезвания, за да има истински правов ред в тази страна, а не безотговорност на престъпниците."

Същевременно приканва всеки, който знае нещо за това злодеяние, да го съобщи на военния следовател, като му се гарантира сигурност и подкрепа. Убийците биват открити, но не и наказани. Правителството не одобрява тази му политическа дейност и той си дава оставката. Следващата година след звенарския преврат започна преследването му от реакционното правнтелство, което го интернира последователно в Търговище, Разлог, Малко Търново, Свети Врач, Петрич и пр., а в началото на 1941 г. го изпраща в концентрационен лагер в Гонда вода, Асеновградско. Продължителното му престояване в Пиринския край му дава възможност да се запознае с предани дейци на македонското освободително движение, които пленяват сърцето му.

Когато настава разгромът на кралска Югославия, той бърза между първите възторжени българи да отиде в родния си край и да му постави на разположение силите и подготовката си за стопанското и културното му издигане. Организира популярни банки по всички главни градове на Македония като местни кооперативни фактори, които да помогнат на населението да поеме постепенно стопанството в свои ръце. Същевременно става и директор на стопанската популярна банка. Успоредно с това проучва и целия стопански облик на Македония, плод на което се явява неговата ценна книга "Стопанският облик на Македония", издадена в Скопйе през 1943 година. В нея той с вещина на специалист излага данни за стопанските възможности на Македония, които е издирил от много извори, включително сръбски, гръцки и турски. С това довежда до знанието на всички, че е вражеска измислица легендата за "македонските чукари", тъй като Македония е земя с изключителни стопански възможности. Книгата обхваща сбито всички стопански въпроси на Македония с исторически преглед към всеки от тях, както и с поглед към големите перспективи за икономическо развитие на страната.

Но онова, което най-силно е подразнило бъдещите му убийци, това е българският дух в творбата му. Този дух са почувствували още от самото начало на книгата, с посвещение на големни патриот Коце Ципушев от Радовиш – един първокласен македонски революционер и страдалец. То гласи: "Своя скромен труд посвещавам на г. Коце Ципушев – олицетворение на твърдост и преданост на българите от Македония към своята нация и държава – човекът, който предпочете 19 години затвор, вместо преклонение и отказ от българското си име и национална чест".

А в уводните думи на книгата "Пред нови задачи" очертава рамките на предстоящото дело в Македония със следните думи:

"Над легендарната земя на Самуила слънцето на свободата отново подаде своя чаровен лик. Дълбока вяра, че нови облаци никога не ще помрачат тои лик, окрили всички ни. Най-твърда е тая вяра у българите от Македония. Новият ден очерта и нови задачи. Свободната тая българска земи трябва да бъде обитавана и от икономически свободни хора..." И по-нататък: "Етнографските граници на българския народ на юг и юговапад се покриват с географските граници на Македония".
След това излага изследванията си, които откриват перспективите на стопанския възход на Македония, като посочва благоприятните за това условия: климат, почва, хидрография, птицевъдство, бубарство, пчеларство, риболов, подземни богатства и прочее. Накрая заключава:
"Вижда се, че Македония не е нито бедна, нито незначителна като стопанско цяло страна. Тя е само измъчена и разранена от продължителното робство с близо половин столетие повече... Македония със своя благодатен климат, ранна пролет, късна есен и водни източници, с разнообразнето на своите индустриални култури, скотовъдство, езера и подземни богатства – всичко това съставлява един цялостен стопански блок, с ненакърнимостта на който е свързана съдбата на народа ни..."
Спанчев обаче не забравя да подчертае много по-важния фактор: значението на Македония за целия български народ като люлка на българската култура и държавна мисъл. В резюме той заключава с мисълта на Вазов, че Македония е "най-героичната и най-българската част на нашата земя". И като илюстрация на това пише под снимките на главните градове на страната възторжени истини:
"Скопйе – градът, в който светна първата искра на борбата за отвоюване на самостоятелна българска църкаа 44 години преди учредяването на Екзархията; Велес – градът-крепост на българщината в Македония; Щип – орловото гнездо, в което расна и закрепна борческият дух на видните челници на ВМРО; Крушево – орловото гнездо на Пито Гуля и героичните му другарн, които през Илннденското въстание държаха града 11 дни като свободна българска република; Охрид – първото духовно огнище на народа ни, люлка на българската средновековна култура..."
С тези истини на уста Спанчев обикаля почти всички градове на Македония и като блестящ оратор пред многолюдни събрания е окрилил българския дух и самочувствие на народа. Особено паметни са две събранияна открито – в Щип, по случай третата година от капитулацията на Югославия и освобождението на Щип, и в Скопйе – по случай спонтанната акция през септември 1943 г. за присъединяването на окупираните от италианците Тетово, Гостивар, Кичево, Дебър, Струга, след капитулацията на Италия. На митинга в Скопйе, проведен на големия площад в центъра на града, Спанчев в пламенната си реч от балкона на военнни клуб станал изразител на народното въжделение да бъдат по-скоро спасени тия краища от албански терор, израз на който бе изгонването на цели български села от древните им огнища. Достатъчно е да се види снимката от този митинг на хиляден народ, човек до човек, за да се разбере колко голям народен душеведец е бил Спанчев, изразявайки най-вълнуващите чувства на македонския българин.
 
 
Velko Spanchev - govoritel na miting v Skopie Митингът в Скопйе за присъединяване на окупираните от италианците територии от Западна Македония.
Говорител Велко Спанчев
 
 
 
 
 
 
 

 
MItingyt v Skopie za prisyedinjavane na okupiranite ot italiancite teritorii v Zapadna Makedonija

Тогава той на всеослушание предупреждава заблудените, че всъщност титовизмът е само продължение на денационализаторската политика на кралска Югославия и че под рухото на комунизма се крие сръбския поробител, и то с нови, по-изтънчени средства.

Тази му дълбока проницателност намира и печатен израз в статията във в. "Целокупна България" бр. 764 от 16 декември 1943 г.:

"Когато в една предишна статия предупреждавахме нашата младеж да се пази от сръбското коварство, ние имахме пред очите миналото, исторически установената сръбска безогледност. Днес на вниманието на тая младеж сочим няколко факта около "комунистическото правителство на Тито". Негов председател е д-р Иван Рибар – бивш председател на сръбската Скупщина. До такива постове в бивша Югославия можеха да достигнат само сръбски патриоти или пък изпитани сръбски оръдив. Вторият стълб на правителството е Владислав Рибникар – бивш редактор на в. "Политика" – винаги правителствен поддръжннк – най-ярък вдъхновител на сръбския шовинизъм. От същия род са и другите сътрудници на кабинета – или отровени от омраза към българщината, илн пък удобни оръдия и паравани на сръбските националистически попълзновения. Що значи това? Нима Рибникар е станал комунист? Това е невъзможно. Той и останалите членове на кабинета приемат сътрудничеството на Тито, а заедно с него и възстановяването на сръбска Югославия."
Ето тоя кристален българин веднага след изтеглянето на българските войски от Македония бива подирен от сърбопартизаните, намерен в Кюстендил и пред очите на българските власти незабавно задигнат, за да бъде убит в околностите на Крива Паланка без съд, без каквато и да е правна обосновка. Какво лошо е извършил тоя човек – патриот и голям демократ, неведнъж ставал защитник дори на комунисти, както видяхме в началото.

Преди да бъде убит, Спанчев ще да се е държал много самообладано и гордо, ще да е изобличил екзекуторите си като лъжеинтернационалисти и лъжеборци за правда, защото един от тях е заявил по-късно на виден български комунист при среща в Белград: "Био йе веома дързак човек", т.е. всъщност безстрашен и смел пред смъртта.

[Previous] [Next]
[Back to Index]