2. Димитър Чкатров

Неговото име е тясно свързано с името на Димитър Гюзелов както при службата на македонското освободително дело, така и в жертвоприношението пред олтара на Македония. Дори е трудно да се каже кой от тях е играл по-голяма роля в това отношение – толкова рамо до рамо са вървели те и в съдбоносните за нашата родина дни преди и през Втората световна война. Затова в техните убийци говорят едновременно за двамата в своите нелегалнн писания и пред екзекуторските си сборища, наричани "народни съдилища".

И все пак всеки от тях има свое място в борбата, страданията и жертвоприношенията за Македония.

Името на Димитър Чкатров е също известно на българската общественост от времето на Студентския процес, за който говорихме. Той бе също един от главните обвинями като организатор на ММТРО. Пренесъл устава на тая организация в родния си град и оттам го оставил на разположение на другите организатори.

Роден е в Прилеп през 1902 г. в семейство на бедни каменари. Учил и родния си град и завършил гимназия на сръбски, след което следва и техническия факултет на Белградския университет по строително инженерстно. Още като студент става член на ММТРО и организира младежта в Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Крушево и други. С качествата си на неуморим агитатор и безкомпромисен български патриот си спечелва голям авторитет сред студентската младеж и местната интелигенция и става един от стълбовете на организацията. Тогава се създава трайната му връзка с Гюзелов.

Разкритията около Студентския процес засягат и него. Той е могъл да се спаси, като избяга в чужбина при брата си, но решава да остане докрай на поста си в желанието си да спасява онова, което е оцеляло в тия разкрития. Арестуван заедно с голяма група студенти в Белград, бива изправен на съд заедно с другите подсъдими и осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Пред съда проявявя голяма твърдост и смелост, поради което си спечелва прозвището "железните гърди". Лежи десет годинн в Скопйе, Ниш, Пожаревац, Лепоглава. Станал особено омразен на властта с тия си качества. В затвора е нападнат от подставено лице и ранен с нож в гърдите. По-сетне, измъчен от жестокия режим, решава да бяга или да умре. Избягва заедно с един сърбин. Но някакъв селянин ги забелязал и обадил на полицията. Сърбинът предлагал да убият предателя с револвера, който имали, но Димитър отказал. Когато полицията го настига, той прави опит за самоубийство и се наранява в гърдите. Заловен, лекуван и излекуван, той бива върнат в затвора, където отново бил подложен на жестоки изтезания. И все пак е оцелял, излежал докрай 10-те години и през 1937 г. продължава следването си, като завършва с успех целия курс и става строителен инженер в навечерието на войната. Същевременно взема участие заедно с Гюзелов в легалнати борби против сърбите и дочаква разгрома на Югославия. Сега вече всецяло се отдава на българското национално дело в Македония, застава на стража на народните интереси, като следи да се поправят грешките на българските власти в управлението на родния край.

За неговата дейност заедно с Гюзелов и плеядата другари говорихме доста подробно в предшествуващите глави. Тук ще подчертаем, че верен на борбата си срещу сръбското господство в Македония, той е почувствувал като първа необходимост след разгрома на Югославия да бъде премахнато всякакво присъствие на сърби в Македония. "Сърбите веднага да напуснат Македония" – е бил според писанията на цитирания Йован Павловски неговият лозунг. Имал е предвид хилядите сръбски колонисти, доведени от разни страни на сръбската земи в Македония, за да денационализират българското население. Смятайки това за голям грях на Чкатров, Павловски язвително пише: "Чкатров дори ще допълни пред съда такова решение трябваше да се вземе, защото целият народ реагираше срещу тяхното присъствие ... Вярно е, че нападах българското правителство, но поддържах и пропагандирах българската кауза в Македония срещу сръбската кауза" – завършва той.

Без да повтаряме вече казаното за него и за Гюзелов, ще довършим характеристиката на неговата личност чрез изказванията му пред съда и чрез оценката за неговата дейност. Защото на всички, които го познаваха, бе известно, че той беше хуманист по дух и сърце, борец за правда. Неговите противници и убийци – македонистите, добре знаят, че той не бягаше от сътрудничество с левите елементи, но изискваше то да бъде върху базата на българщината. Като страдалец за своя народ той се ползуваше с авторитет и пред официалната българска власт и неведнъж си служеше с него за закрила на тия леви елементи, арестувани за комунистическа пропаганда, но верни на българската си народност.  {В глава 21 разказахме как Чкатров спасил от разстрел партийния функционер Бане Андреев благодарение на връзката си с хърватски патриоти при разгрома на кралска Югославия.}

За мнозина от тях бе ходатайствувал да бъдат назначени за кметове по селата или за служители по снабдяването на населението. Застъпвайки се за арестуваните прогресивни младежи – напълно или дирейки снизхождение за тях, Чкатров не се страхуваше и да критикува своеволията на властта. По този въпрос неведнъж говори и Павловски – както видяхме. Нека повторим някои от изказванията на Чкатров пред съда, както ги намираме цитирани от Павловски (с. 345 и 358).

"Ние се държахме за становището, което обединяваше национализма със социалната правда... Народът има и сега нужда от свои защитници (пред българската власт, б.н.), от хора, които ще му разберат болката и ще го лекуват в съгласие с държавната политика на нашата родина България".

"Ако се обърна към моя изминат път, ще видя, че той е изпълнен само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз дадох всичко за Македония. Ръководил съм се само от едно: доброто на македонския народ. Доживях най-тежката съдба на един син на Македония. Толкова много лежах в сръбските затвори! Днес съм изправен пред най-тежкия съд за мене..." (Павловски, с. 361).

Тази изповед обаче не трогнала жестоките съдии, зад които са стояли Темпо и Колишевски. Те го осъждат на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Тогава старата му майка, Елена Чкатрова, си спомня за разказите на сина си Димитър, че е лежал в сръбски затвор заедно с Тито преди години и се познава с него от времето на общата неволя. Затова се решава да отправи молба до него за помилване. Нейната съдба е не по-малко трагична, защото не само Димитър, но и по-големият й син Йордан – виден деятел сред македонската емиграция в България и Америка, също се намира в затвора, осъден на 15 години. Защо? Защото – по преценка на Димитър Влахов – бил върховист. Влахов дори написа статия във в. "Македонско знаме": "Върховизмот на оптуженичката клупа", т.е. преведено на български (понеже думите са сръбски) означава, че върховизмът е на подсъдимата скамейка. Агентът на Белград – Димитър Влахов, по тоя начин обосновава присъдата на Йордан Чкатров – поради българското му родолюбие. Иначе той с нищо не се е провинил пред македонистите. Нещо повече, като адвокат е защитавал много подсъдими комунисти.

Нещастната майка, изправена пред страшната опасност да изгуби и двамата си синове, т.е. единствените си деца, е апелирала за милост. И сякаш молбата й била зачетена. Широкоразпространената мълва сред добре осведомените кръгове в Белград и Скопйе говорела, че Тито издал заповед за помилване и на Гюзелов, и на Чкатров. Този слух станал толкова убедителен, че осъдените наистина повярвали в истинността му. Гюзелов дори съобщил на жена си, че децата му отново си имат баща, а Чкатров поръчал да му изпратят туристическите обувки, за да се готви за изпълнение на каторжната работа. Но Колишевски узнал за това и преди помилването да пристигне, побързал да издаде заповед за изпълнение на присъдите. В тъмната нощ, когато двамата верни другари биват извеждани за разстрел, Димитър отправил последен зов към брата си Йордана "Сбогом, бате!" и тъмнината ги погълнала завинаги. Безкръстен гроб някъде към Зайчев рид, на три километра от Скопйе, недалеч от пътя за Тетово, поема безжизнените им тела, неразделени и във влажната земя.
 
 

Братя Йордан и Димитър Чкатрови (Йордан Чкатров е един от основателите на МПО (Macedonian Patriotic Organisations). През 1923 г. Чкатров бивa изпратен от ВМРО и Тодор Александров в Америка, където той в продължение на три години е секретар на Централния комитет на МПО)

 
Братът Йордан протестира срещу коварната постъпка на Колишевски и бива жестоко наказан в карцер. Унижаван, оскърбяван от джелатите си, той решава да умре и започва гладна стачка. Не са помогнали ни молбите на другарите му, нито на самата нещастна майка. Той упорито издържал мъката и издъхнал на 27-ия ден, целият изсъхнал, но гигант по дух.

Трагедията на тримата патриоти е потресла всяко българско сърце и останала да вълнува и до днес съвременниците.

[Previous] [Next]
[Back to Index]