ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

УВОД

1. ЗАЩО Е НУЖНО ТОВА РАЗСЛЕДВАНЕ?

Защо е нужен този доклад, защо е нужно това разследване? Необходими ли са те след толкова много други доклади и проучвания, след толкова много красноречиви призиви, които бяха отправени напразно - призиви за милост - и след толкова много възмущения, чути по едно и също време от всички държави и всички потърпевши страни, участници в събитията, произнесени с гласовете на Гладстон, Брис, Пресансе, Жорес, Виктор Берар, Пиер Киар, Анатол Льороа-Болио, Денис Кошан и на още много благородни хора със световно признание? Като че ли всичко това бе извършено напразно, фактите, пред които сме изправени днес, представляват трагично и иронично опровержение на твърдението, че все пак нещо добро е произлязло от цялото това красноречие и прочувствени изявления. Не би ли било по-добре да премълчим и да оставим нещата да вървят по своему?

Всъщност ние мълчахме и прекалено дълго време оставихме нещата да вървят по своему. Още от началото на Първата балканска война, както и по време на последвалата ужасна несигурност, аз заклеймих балканския владетел, отговорен за назряването на тази война, тъй като той беше единственият, който нямаше какво да загуби в нея освен живота на своите поданици. Но след като това бе направено, можехме само да желаем победата на четирите млади обединени народи, които искаха да отхвърлят господството на цариградския султан в интерес и на самите турци, а може би в интерес на цяла Европа.

Заради тези, които ни обвиняват, че „говорим за мир на всяка цена", нека повторим това, което винаги сме поддържали:

По-добре война, отколкото робство.
По-добре арбитраж, отколкото война.
По-добре помирение и съгласие, отколкото арбитраж.

Ние знаем как тази Първа балканска война обезсмисли всичко, което воюващите можеха да изразходват като геройство и кръв; знаем, че тя представляваше само прелюдия към втора братоубийствена война между доскорошните съюзници и че тя бе по-жестока от първата.

Много от нашите приятели настояваха да организираме мисия със задача да се намеси или да изпълнява ролята на свидетел при тази трагедия. Отказахме да се ангажираме с такава ненавременна проява, която считахме

2 

за безполезна. Всъщност нито едно от заинтересованите правителства нямаше да допусне по пътя на своите армии чужди наблюдатели, които се наричат независими съдници. Но след като се постигна мира, нашата предпазливост не можеше да бъде повече оправдана. Американските ни приятели разбраха това, когато поискаха от нас да действаме и ние не се поколебахме да отговорим на тяхната настойчивост. За разлика от Европа американците не одобряват примирението със съществуващите обстоятелства, не одобряват безмълвното отношение, не одобряват отдръпването. Американците са млади, те не могат да се помирят с едно зло, чиято неизлечимост никой не е успял да им докаже. Не може да се хвърли ни най-малко съмнение върху безпристрастността им по отношение на воюващите, тъй като Съединените щати са страната, която много от гражданите на балканските държави са избрали за своя втора родина.Там има много съперничещи си колонии от техни жители, на първо място една прекрасна гръцка колония. Що се отнася до мен, аз не бих поел отговорността да организирам мисия, ако не бях напълно убеден в нейната безпристрастност и справедливост.

Обичам Гърция. Дъхът на нейната война за независимост вдъхновяваше моята младост. Упоен съм от героичните спомени, които живеят в сърцата на нейните деца, в нейните народни песни, в нейния език, който говорех като дете, пропит съм от божествения въздух на нейните равнини и планини. Всяко пристанище по брегове й, всяка маслинена горичка или група от лаврови храсти възбуждат чувства за свещения произход на нашата цивилизация. Гърция бе началната точка на моя активен живот и труд. За европееца и за американеца тя е нещо повече от люлка, храм или огнище, което всеки от нас мечтае да посети отново някой ден като поклонник. Но аз не се ограничавам само до почитане на нейното минало, аз вярвам в нейното бъдеще и в нейната напориста интелигентност, И точно толкова, колкото обичам Гърция, толкова чувствам за свой дълг да кажа истината при тази криза, която днес заплашва да я тласне към милитаризъм, и по този начин да бъда в услуга на моята страна по време, когато много други хора нанасят вреда на Гърция чрез празни хвалебствия.
Бях председател на известната среща в Шато д'О на 13 февруари 1903 г. и там работих като политик в полза на България и на всички потиснати народности на Балканския полуостров. Това бе прекрасна година за работа в полза на велики принципи: на справедливост, свобода и мир; това бе неофициалното, но твърде популярно начало на англо-френското „entente cordiale". Каква щедра година бе 1903! Приятелите ми и аз откликнахме без никакво колебание на благородните усилия, целещи растеж, напредък и повдигане на материалната, интелектуалната и духовната култура на България.

Що се отнася до Сърбия, никога не сме я считали виновна за страданията, които понесе. Познавам сред нейните дипломати хора, които са ми повече от колеги; те са приятели с прекрасни качества, които правеха впечатление и се ползваха с уважението на политиците от цяла Европа.

Познавах и немалък брой прекрасни хора в Черна гора, където, като член на международната комисия, назначена след Берлинския договор (1879-1880), ме бяха отвели моите задължения по определяне на черногорските граници. Въздържам се да спомена имената им, ако все още са живи, тъй като се страхувам, че мога да ги поставя в неудобно положение. Бих искал да кажа, че дълбоко съжалявам от дъното на сърцето си не толкова заради купищата камъни, в които съдбата превърна тяхната страна, колкото заради правителството, което управлява тези камъни. Когато несъгласията в Европа сложиха край на нашата работа там, възползвах се от техните услуги да пътувам сам

3  

през високите области на Албания. Пресякох тази тъжна и плодородна страна от Скутари до Скопие, успокоявайки подозрителността в Ипек, в Дяково и в Призрен, където по това време царуваше пълна анархия. Никога няма да забравя впечатлението на тъга и учудване, което извлякох от тази опасна експедиция. Всички тези страни, разположени не чак толкова далече от нас, бяха тогава и продължават да бъдат и досега повече отделени от Европа, отколкото Европа е отделена от Америка. Никой не знаеше нищо за тях, никой не казваше нищо. По това време едва се осмелих да публикувам, и то като акт на професионална деликатност, без моя подпис, един очерк за неизличимите впечатления, които бях насъбрал. И въпреки всичко целият този ужас няма да спре да съществува, докато европейските страни не престанат да го пренебрегват. Тези народи, една безнадеждна смесица от езици и религии, от антагонистични националности - турци, българи, сърби, сърбо-хървати, сърби, говорещи албански, куцовласи, гърци, албанци, цигани, евреи, румънци, унгарци, италианци - не са по-малко добри от другите народи на Европа и Америка. Тези, които изглеждат най-зле измежду тях, чисто и просто са живели по-дълго време в условия на робство и нищета. Те са по-скоро жертви и мъченици, отколкото виновници. Гледката на едно-единстве-но мизерстващо дете в една цивилизована страна трогва и най-коравосърдечните хора. Какво да кажем тогава за нищетата на цял един народ или на няколко народа, и то в Европа през XX век?

Това бе състоянието на нещата, на което американците искат да се сложи край. Нека отдадем благодарност и почит на тяхната щедра инициатива. Многократно призовавах за такава инициатива още след първото си посещение в Съединените щати през 1902 година. Днес сме много щастливи, че можем да обединим нашите усилия и сме изпълнени с желание да издигнем заедно с тях глас на протест срещу слепотата на скептиците и зложелателите, които искат да подтиснат това начинание.

[Previous] [Next]
[Back to Index]