Карнегиева фондация за международен мир
ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

ПРИЛОЖЕНИЕ F

ДОКУМЕНТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ГЛАВА III

ОТБРАНАТА

Доклад до майор о.з. Кехлибаров относно обвиненията, направени от лондонский вестник „Дейли телеграф"

До майор о.з. Кехлибаров, военен съдия в Одрин

Щабът на армията Ви изпраща с настоящего един екземпляр от статия, която се появила в английския вестник „Daily Telegraph", и иска от Вас да подготвите документален доклад по този въпрос за установяване и разгласяване на истината.

За н-к щаба (п) полковник от Генералния щаб Нерезов
Началник на разузнавателния отдел


До н-к щаба на армията (в града)
В изпълнение на горната заповед, предлагам Ви следния доклад по повдигнатия въпрос:

I. Влязох в Одрин с първите поделения на пехотата, 23 и 53 полкове, в деня, когато крепостта бе превзета, и бях незабавно назначен за военен съдия. Останах на този пост до връщането на турците в града. Следователно, аз съм бил в състояние да преценявам положението и съм запознат с почти всички важни събития, които са се случили в града и в неговите околности, както и с въпроси, попаднали на моето внимание лично и официално.

II. Турските военнопленници бяха изпратени на острова Сарай, понеже нямаше казарми: някои от помещенията бяха изгорени от самите турци, а други бяха заразени с холера. Турските офицери бяха разквартирувани в една от даете казарми, които бяха останали незасегнати.

През първите два дни ние не можахме да дадем необходимого количество от хляб на пленниците, защото нашите собствени войници получаваха намалени дажби. Въпреки това една част от дажбата хляб, която се давашс на вески български войник, бе намалена и това количество хляб бе разпределено между турските пленници. Два дни по-късно получихме достатъчно хляб и оттогава нататък равни количества бяха давани на нашите войници и на пленниците. Последните никога не са подлагани на каквато и да е жестокост.

III. Вярно е, че известен брой турски и еврейски къщи били ограбени, но не от нашите войници. За тези престъпления трябва да се вини единствено местното гръцко население. Имал съм възможност да видя това и да го проверя лично много пъти от момента на пристигането ми в града. По-късно, когато редът бе възстановен в Одрин, множество оплаквания за закононарушения, извършени от гърците, като например ограбване на къщи, палеж, грабеж и прочие, се отправяха към мен като официално лице от страна на турското население. Проведох повече от 20 съдебни действия във връзка с подобии оплаквания. Тези факти могат да бъдат проверени, като се изследват документите на прокуратурата или документите, които са в моята архива.
Говори се също за ограбване на джамиите. И в този случай гърците са единствените, които са виновни, поради своята силна склонност към грабеж. Именно

314  

гърците бяха тези, които убиха 13 турци в една от джамиите на града. Известен брой гърци се опитаха да ограбят гореспоменатата джамия, както и една съседна къща. Турците поискали да ги спрат и като видели, че са застрашени, дали изстрели срещу нападателите, убивайки един грък и наранявайки други. Останалите гърци се разбягали и осведомили един наш патрул, че турците се барикадирали вътре в джамията, че стреляли по минувачите и че възнамерявали да вдигнат във въздуха с динамит целия околен квартал. Българите поканили турците да отворят вратата и да се предадат, но след като последните отказали, те дали изстрели срещу тях. Убити били няколко турци и ранени няколко войници. Но гърците, жадни за грабежи, били единствената причина за този инцидент. В резултат на техните лъжи, дадоха един убит измежду своите редове.
Килимите и книгите на Султан Селим джамия никога не са били разграбвани. Те бяха пазени от часови и всичко е поставено на мястото си, както е било първоначално.

IV. По отношение на убития турски офицер, истината е също така изопачена. Този офицер не е нито ранен, нито болен, нито е бил придружаван от войник. Той се криеше в една къща и бе открит там. Когато бе изведен, за да бъде закаран в караулното помещение, той се опита да избяга и да се скрие в тълпата. Той бе заловен от друг войник, срещу когото извади револвера си, но нямаше време да стреля, тъй като беше застреляй от войника. Никакъв евреин не се е застъпвал за него. Офицерът се е съпротивлявал със сила. Доказателството е револверът, който той извади от джоба си.

Що се отнася до ограбването на магазина със скъпоценности, това е чисто и просто измислица. В Одрин няма такъв магазин. Всички магазини, които продават по-ценни стоки, се намират в „Marche d'Ali-Pacha", който бе охраняван с постове от момента на падането на града. Също така не е вярно, че други магазини са ограбвани от нашите войници. Истината е, че гръцкото население, което знаеше в кои къщи живеят богатите турци, често заблуждаваше нашите патрули, като им казваше, че в тези къщи се крият подозрителни лица; че те крият там огнестрелни оръжия и пр. Когато нашите войници отиваха да проучват истинността на тези сведения, гърците проникваха в къщите и ограбваха каквото могат или пък изчакваха войниците да си отидат и след това крадяха безнаказано. Ако е необходимо, много турци ще могат да потвърдят това, което заявявам в този доклад. Що се отнася до началника на гарнизона, трябва да призная, че той беше изключително внимателен към всички, и особено към турците, дори малко прекалено внимателен. Нито едно от твърденията, които се съдържат във вестника, не е вярно. Никога не съм напускал гарнизона и съм бил в течение на всичко, което се е случвало в него.

Разказът за инцидента с гръцкия митрополит на Одрин е безсрамна лъжа. Самият владика беше арогантен и нахален, а не началникът на гарнизона. Аз бях в канцеларията на адютанта, когато владиката дойде за да отправи искане относно епархията на Кавала. Той влезе и без да чака да бъде поканен, се настани в един фотьойл. Кръстоса краката си и без да съобщава каква е целта на неговото посещение, започна да пуши. Владиката засегна само общи въпроси, като например къде е бил вески ден и колко учтиви и любезни са били хората към него. Но всъщност, той беше душата на една група, чиято цел беше закупуване на оръжие и подбуждане на гръцкото население към въстание. Но нека да оставим фактите да говорят. На първо място, в една гръцка черква намерихме скрито оръжие. Свещеникът каза, че пушките били набавени, за да се въоръжи местното гръцко население и че владиката е известен за това. На второ място, подписан бе един манифест от името на гореспоменатата група, който подканваше гръцкото население да въстане срещу българските власти. На трето място, директорът на гръцкото училище Гило бе арестуван в момента, когато подбуждаше гърците и най-вече турските затворници и военнопленници в Боснакони да въстанат срещу българите, като ги уверяваше, че те разполагали с достатъчен брой пушки и дори оръдия. На четвърто място, същият този Гило, митрополитът и д-р Куртидис създадоха един комитет. Ние знаем всичките негови членове, както знаем и мястото, където са се срещали, и решенията, които са взети. Не взехме никакви особени мерки по този въпрос, първо, защото началникът на гарнизона и неговият помощник не бяха съгласни с вземане на някакви мерки и на второ място, тъй като

315  

тези събития ставаха в навечерието иа врвщането на турците в Одрин и нямахме необходимото време.
Този комитет организира заговор срсщу началника на гарнизона и извършителите на предвидения атентат бяха арестувани с револвери в ръцете си. Заведох съдебен процес по този въпрос. А при необходимост може да ви бъдат представени официалните документи.

Всички тези факти, а и много други, за които „Daily Telegraph" не говори, могат да бъдат потвърдени с официални документи, както и с друг доказателствен материал.

Подавам моя доклад с известно закъснение, понеже заповедта получих едва на 23 октомври вечерта.

                        Топалджиков,
   бивш военен съдия в Лозенград и Одрин
София  25 октомври/7 ноември 1913 г.


Заповед № 3 до гарнизона в Одрин
Одрин, 15 март 1913 г.

Днес, както и на 16 и 17 март, една четвърт от хлебната дажба, предвидена за вески войник от ротите на гарнизона и от източната част, следва да бъде намалена и изпращана вески ден в 10 часа сутринта до канцеларията на коменданта в северната част на града, между моста на Тунджа и военните складове, за да бъде раздадена на военнопленниците.

Началник на гарнизона: генерал-майор Вазов
Началник щаба, генералщабен майор Вълков

Генерал Вазов обясни на Комисията, че заповед е била дадена на коменданта още на 14 март и че е била веднага изпълнена. Но тъй като се касаело за устна заповед, тя е трябвало да бъде потвърдена и писмено още на другия ден. Генералът допълни, че след 17 март на всеки военнопленник е даван по цял хляб.

Докладите на Милетич

1. Относно третирането на турските пленницы през пьрвите месеци след завземането на град Одрин

Всичко, което е било казано досега от хора, чиято безпристрастност е повече от съмнителна, относно лошото отношение към турските пленници след падането на Одрин, е изтъкано от отвратителни клевети, Приложените към настоящия доклад документи дават доказателство за грижите, които били взети от военните власти за затворниците по отношение на храната и по отношение на санитарните условия, като всичко това е извършено въпреки тежкото положение - в областта на администрацията и в областта на медицинското осигуряване - в което нашите войски трябваше да действат след влизането им в Одрин, тъй като турските власти бяха разрушили всякакви средства за прехрана и за набавяне на неща от първа необходимост за населението на града. Както показва приложение I, първите части от гарнизона на Одрин, които влязоха в града, дадоха заповед една четвърт от дажбата хляб на всеки български войник да бъде намалена в полза на военнопленниците. Вярно е, че пленниците са страдали от глад през първите дни непосредствено след падането на града. Обаче в същото положение са били и българските войници, повечето от които се бяха освободили от тежестта на хлебните си дажби при щурмуването на крепостта. Тези, които бяха запазили хлебните си дажби, братски ги споделиха при навлизането в града с гладуващото население. Всъщност всички хора бяха в същото положение, което не можеше да бъде веднага изправено, защото самите турци бяха разрушили железопътния мост на Арда - обстоятелство, което правеше работата на интендантските служби изключително трудна.

316  

Поведението на българските войници спрямо победения неприятел беше безупречно. Самото обстоятелство на постигнатата победа изпълваше българските войници с щедрост спрямо вчерашния противник. От самия ден на завземането на града българските войници се смесиха с военнопленниците, общуваха с тях и водеха приятелски разговори.

За да може да се спре разпространяването на холерата и на други епидемии, командването взе решение да разположи българските войници и пленниците на лагери извън града. Нямаше необходимия брой палатки било за пленниците, било за войниците. Въпреки това 12 медицински палатки бяха поставени в остров Сарай и на разположение изключително на военнопленниците. Всички пленени лекари от турската войска бяха предоставени на разположение само на военнопленниците. Освен това взети бяха необходимите мерки за дезинфекция, за да се спре разпространението на болестите, водещи до множество жертви всеки ден сред военнопленниците, които бяха много изтощени от лишенията, понасяни през време на обсадата. Заповед от 29 март, издадена от началника на гарнизона, изброи мерките, които трябва да се вземат, за да се предотврати разпространението на холера между военнопленниците. Заповядваше се военнопленниците да получават дневна дажба от един хляб, 100 грама ориз и 200 грама месо, каквато беше дажбата и на българските войници.

2. Кражби с взлом и грабежи, приписани на българските войници в град Одрин

Действително известен брой кражби чрез разбиване на къщи и чрез грабежи са били извършени през дните, непосредствено предшестващи и последвали падането на града, но всички те, почти без каквото и да е изключение, са били извършени от гръцкото население и в известна степен от еврейската колония в града. Тези хора се активизираха още през нощта срещу 12 март, когато на всеки беше ясно, че крепостта може да падне всеки момент. Грабежите от тези гърци и евреи продължиха из целия град, дори когато нашите войски навлизаха в него. Те трябваше да се намесят и да се справят с мародерите с камшици и с удари с плоската страна на сабите. Турците, които не можеха да направят нищо друго освен да гледат с отчаяние как техните вещи се плячкосват, приветстваха помощта на българските войници. Похитителите грабеха не само частните къщи; те също така грабеха от обществените и държавните учреждения. Шериф бей, отговорник за държавното и общественото имущество, описва как гърците разбили вратите на къщата му и изнесли мебелите. Той заяви, че правителствените учреждения също били ограбвани, както и частните къщи. Част от техните мебели са открити по-късно скрити в складовете на следните фирми: Мойсей Леви Пачавради, Германската банка, Солунската банка, Аврам Барух, Толедо-Родригес, Густав Чинар, Мойсей Овалиши и др. Въпросните фирми заявиха, че всички предмети, които са намерени при тях, са били закупени от гърци и от някои арменци. Известно количество откраднати стоки били купени от някой си Джавид Уста, син на една от прислужничките на руския консул, който ги продал на фирмата на Саломон Менахем. Цялата мебелировка на турския военен клуб, както и стоките на няколко видни турски граждани бяха открити след това в ръцете на гърците, живущи в околностите на Одрин. Турските граждани подадоха стотици оплаквания през първите дни на окупацията. Те знаеха кои са гърците, които са ги ограбили. Обаче много от тях се страхуваха да кажат имената им поради опасност от репресалии. Българските войски не се докоснаха до нищо в джамиите. Библиотеката на Султан-Селим джамия бе заварена разграбена от похитители. Това отново бе извършено от местното население, което знаеше стойността на някои от ценните екземпляри в тази библиотека. Съществуваше упорит слух, че т.нар. Селимие Коран, един много ценен предмет поради неговата античност и богатството на неговата златна подвързия, е в ръцете на руския консул.

Във всеки случай редът бе възстановен с похвална бързина при влизането на българските войски, въпреки че все още се водеха боеве в южната и северозападната части на крепостта. От време на време се издаваха заповеди, чиято цел бе да се осигури пълна обществена безопасност за военнопленниците и да се подобри тяхното положение. Една заповед от Главното командване разреши на почти половината от пленни-

317  

ците от Одрин да се завърнат във своите домове като нови граждани на Българското царство, без каквато и да е разлика, произхождаща от тяхната националност.

Според заповед № 6 от 17 март, издадена от началника на гарнизона за подобряване положението на останалите военнопленници, три хиляди военнопленници трябваше да бъдат изпращани във вътрешността на страната всеки ден. Една друга заповед от 21 май изискваше от офицера, отговорен за военнопленниците, да разпредели известна част от тях в селата, намиращи се в непосредствена близост до Одрин, а именно Босна-Кьой, Анир-Кьой, Емирли и Татар-Кьой. Други заповеди от главното командване № 65 от 17 март и № 121 от 20 март, както и заповедта, издадена от началника на Одринския гарнизон на 29 март, показват грижите, полагани за турските военнопленници.

При влизането на българските войски в Одрин, в града имаше (в допълнение на военнопленниците) над 25 000 турски селяни, които бяха потърсили убежище в града, преди да започне неговата обсада. През целия този период те бяха снабдявани с храна. За целта бе съставена специална комисия под председателството на старши офицер и състояща се от двама други представители, един турски офицер и дама видни турски граждани, единият от които беше мюфтията на Одрин. Задачата на тази комисия беше да помогне на тези турски бежанци да се настанят в техните села, да им помогне за уреждането на живота им в техните къщи и да ги снабди с най-необходимите средства, необходими, за да могат да започнат работа по своите ниви. Тъй като гърците нападаха и ограбваха турските бежанци при връщането им в техните домове, във всяко село бяха настанени по 2, 3 или 4 войници със задача да оказват защита на турците при тези гръцки нападения. Всички предвидени мерки бяха изпълнени и мюфтията многократно изрази на нашите власти своята благодарност за грижата, оказана на мюсюлманското население. Но въпреки това, когато през 1913 г. турските войски преминаха временната граница и напреднаха към Одрин и към Мустафа паша (Свиленград), едно от първите действия на турците и на гърците беше да убият войниците от тази охрана, оставена за тях в селата, когато те не успяха да се изтеглят навреме. За разлика от това, повечето от официалните турски лица, които бяха в Одрин при превземането на града от българите, бяха изпратени заедно с техните семейства и със семействата на офицерите по суша или по море към Цариград. Когато ги качиха на корабите, те благодариха на представителите на българските власти със сълзи на очи за доброто отношение, показано към тях. Тези хора положително са живи и биха могли, ако е необходимо, да потвърдят това, което казаха тогава.

3. Обвинения в изстъпления, извършени от българските войски при евакуирането на Одрин

Обвиненията, повдигнати от заинтересовани лица относно някаква жестокост от страна на българските войски спрямо пленниците и населението при евакуирането на Одрин, не са нищо друго, освен отвратителни измислици. Когато турската армия от Чаталджа и Буаир започна настъпление към Одрин, пленниците бяха разделени на групи от по 1000 до 2000 души и бяха изпратени във вътрешността на България, като всяка от тези групи се намираше под конвой на 20 до 30 ветерани от териториалната армия. Би било абсолютно невярно от страна на когото и да е да твърди, че тези пленници са били зле третирани, или още по-лошо — да твърди, че те са били масово избивани по пътя към вътрешността на страната. Самият размер на охраната на такива големи групи военнопленници прави подобно твърдение просто недопустимо.

4. Обвинение в екзекутирането на 45 души гърци, за които се каза, че са отнесли торби с брашно от склада, понеже „са умирали от глад"

Истината относно този инцидент, който е бил грубо преувеличен от безсъвестни хора, е следната:
На 7 юли 1913 година, когато стана ясно, че турските войски са някъде наблизо, гърците от Карагач, подпомогнати от сънародниците си от село Босна-Кьой, се въоръжиха и започнаха да се занимават с грабежи, като с това причиниха голяма паника сред населението. Те убиха 5 от войниците на нашата териториална армия и

318  

около 20 турски военнопленници, които работеха в станцията. Тези гърци, за които се говори, че „умирали от глад" се възползваха от създадената от тях паника и се нахвърлиха върху складовете за храни и дрехи и започнаха систематично да ги грабят. Охраняващите тези складове не направиха нищо повече от това, което е техният дълг, а именно - да дават от време на време изстрели по тези ненаситни обирници.

Що се отнася до телата на същите тези гърци, за които се казва, че са били удавени в Марица, истината е следната. Затворът в Одрин беше пълен с с 262 престъпници, повечето от които бяха гърци, като 100 души бяха задържани заради убийства на турци и други 50 души за грабежи, палежи и други престъпления. През нощта на 7 срещу 8 юли затворниците в едно от помещенията на горния етаж, което гледа на изток към главната улица, успели да прережат една от пръчките на прозорците и 32 от тях избягали с помощта на един пояс. Но когато достигнали моста на Янак-Кишла, те видели, че е охраняван. Тези затворници, общо 12 души на брой, виждайки се заплашени от един патрул, който идвал зад тях, се хвърлили в Тунджа с надежда да могат да преплуват реката. Войниците открили огън срещу бегълците от затвора и ги убили. Това са телата, които са намерени в Тунджа.

5. Твърденията за малтретиране на гръцкия епископ на Одрин от страна на началника на гарнизона

Според наличната информация преди избухналите стълкновения, в Одрин найстина е съществувал комитет по времето на турците, чиято цел била да използва всички налични средства за затваряне на българските училища и църкви в Тракия и за погърчване на населението. Гръцкият епископ на Одрин, председател на въпросния комитет, бил в постоянна връзка с гръцката патриаршия и атинското правителство, които го снабдявали с необходимите средства, за да преследва поставената задача. Дейността на комитета продължила и след като Тракия е била завладяна от нашите войски. Той започнал да води пропаганда за автономна Тракия и за изгонването на българите. Чрез комитета на гръцкото население било раздадено оръжие и били предприети атаки срещу представители на властта. Един пратеник на правителството в Атина, Георги Пуриди, се намирал по онова време в Одрин, където помагал на епископа, за да се активизира още повече дейността на комитета. На 21-ви май (стар стил), така се случило, че генерал Савов се намирал в гръцката епископия, за да държи реч по случай рождения ден на крал Георг. Пуриди успял да се измъкне от затвора, да си проправи път до епископията и дори до помещението, където се намирал Савов, с едничката цел да го убие. Той бил арестуван от началника на стражата и върнат обратно в затвора. Три почти еднакви опита за покушение срещу началника на гарнизона били предприети от гърците, но всички завършили с ареста на похитителите на самото местопроизшествие. Въпреки нееднократните и настоятелни призиви, гърците никога не са предавали притежаваното от тях оръжие доброволно. При служебни посещения по къщи и църкви, били откривани големи количества от оръжие, изоставено от турците и впоследствие прибрано от гърците. По време на най-сериозната криза, телеграфните линии между Одрин и фронта били прекъснати. Виновниците - отново гърци - били арестувани и предадени на правосъдието.

С оглед именно на тези факти, началникът на Одринския гарнизон получил заповед да замоли гръцкия владика в града да употреби своето влияние сред гърците, за да ги убеди да се държат като граждани и да уважават установения ред. Ако това не може да бъде постигнато, самият владика щял да бъде държан отговорен за всяко нарушение на обществения ред, за което е отговорна гръцката общност. Заповедта била изпълнена така, както била дадена. Цялата история за някаква бурна сцена между владиката и коменданта е продукт на чисто въображение, както и историята за убиването на един турски офицер и един евреин от български войник на самата главна улица.

И накрая това, което бе казано по-горе относно заповедите от началника на Одринския гарнизон, е достатъчно, за да даде представа за мерките, които са били взети за ред и сигурност в града и в околностите. От друга страна, документите на съдии-следователите и на военните прокурори потвърждават, че при всяко извършено престъпление е започвало съдебно следствие. Във всеки отделен случай виновните

319  

лица са арестувани и осъдени, независимо от тяхната националност, от редовно установени съдилища, чиито присъди са строго съобразени със съществуващите закони. Резултатът е отличен. Ред бе установен своевременно и всички граждани без разлика на националност се радваха на пълна свобода. Потвърждение на това обстоятелство е направено от известен брой видни чужденци, които дойдоха в Одрин. Измежду тях е английският бригаден генерал Р. Г. Бродууд, който посети града скоро след неговото превземане и чиито изявления не могат да бъдат поставени под никакво съмнение. Признанието на видни личности на едно положение, което беше толкова похвално, не може да не възбуди враждебността на нашите противници. Те всячески се опитваха да излъжат общественото мнение и да опетнят името на България. Освен това не би било излишно да отбележим, че секретарите на повечето от чуждестранните консулства в Одрин, включително руското консулство, са гърци, които винаги са служили на гръцкия владика в неговите опити да намали престижа на българската кауза в очите на съответните правителства, както и да защитава престъпната дейност на своите гръцки сънародници. Това обстоятелство хвърля странна светлина върху докладите от секретарите на някои чужди консулства в Одрин, които внимателно се въздържаха да признаят своята истинска националност, като я криеха зад булото на своята функция на представители на чужди държави.

[Previous] [Next]
[Back to Index]