ГЛАВА VI  ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ ОТ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

От икономическа гледна точка войната представлява унищожение на благата.

Още преди да бъде обявена една война, тя засяга финансовото положение чрез перспективата за конфликт между страните, сред които са се появили сериозни трудности. Появява се безпокойство и се достига до провали на пазара с колебанията в държавните и другите ценни книжа. Възможностите за получаване на кредит стават все по-малки; паричното обръщение се нарушава; производството намалява. Поръчките намаляват в значителна степен, преобладава несигурност, имаща негативно отражение върху търговията.
После идва обявяването на войната и мобилизацията. Работоспособните мъже застават под знамената; за един ден се затварят фабрики и спира работата по полето. Като спре заплатата на този, който прехранва семейството, и с това се разруши основата на семейния бюджет, съпругата и децата бързо са застрашени от глад и са принудени да търсят помощта на своята енория и на държавата.

Всички дейности на нацията се насочват към войната. Спира транспортът на стоки и пътници по железниците; вагоните и локомотивите се реквизират за бързото съсредоточаване на войници, артилерия, боеприпаси и провизии до стратегически точки.

Страната консумира много повече, отколкото произвежда. Резервите й се изчерпват. Данъците не се получават и тя изпитва тежки затруднения, ако не може да получи заеми или да се снабди с необходимите стоки отвън.
С битките идват и хекатомбите по бойните полета, земята се покрива с убити хора, а болниците се препълват от ранени. Жертват се хиляди човешки живота: младите и най-силните, които до вчера, представлявали силата на родината, които са били бъдещето на нейния плодоносен труд, сега са поко-сени от куршуми и снаряди. Тези, които не умрат в калта или в праха, оживяват след безкрайни страдания - осакатени хора, на които не може да се разчита в бъдеще за благоденствието на страната. Така се унищожава не само населението, което представлява същественото богатство. Само за няколко часа армиите употребяват за взаимното си унищожение огромни количества боеприпаси. Унищожават се скъпо струващи огнестрелни оръжия и снаряжения. Градовете се подлагат на унищожителни артилерийски бомбардировки, селата са опожарени, реколтата е изтъпкана или изгорена, а най-скъпите съоръжения на железниците - мостовете, са вдигнати във въздуха.
Опустошават се районите, през които преминават армиите. Мирното население трябва да се примирява с военновременната си участ: нахлувания на неприятеля, изстъпления, може би бягство от предстоящите ужаси, при

220 

което хората губят цялото си имущество. Хиляди нещастни фамилии търсят сигурност с цената на жестока умора и загуба на своята родина, на своите традиционни ценности, създадени с усилията на много поколения.
Комисията пристигна на Балканите, след като сраженията бяха завършени, и има възможността да проучи резултатите от войната в момент, когато всеки народ започна да прави равносметка на загубите след завършването на конфликта.

Армиите се връщаха по домовете си след демобилизацията. Войникът отново ставаше селянин, работник, търговец и пр. Ударил бе часът за уреждане на сметките както индивидуални, така и колективни.
Управлението на държавите, което бе в ръцете на военните през време на войната, се връщаше на гражданските власти и започваше период на редовен живот в областта на финансите и стопанството.

Следите от войната бяха още пресни. Комисията можеше много лесно да ги различи. Телата на жертвите не се виждаха, но техните безбройни гробове бяха навсякъде. Купчините пръст още не бяха обрасли с тревата, която щеше да ги закрие следващото лято. Виждаха се ранените в болниците и осакатените хора по пътищата, а също така и черните знамена, които висяха пред вратите на бордеите - един зловещ признак на траура, причинен от войната и от нейния злокобен спътник, холерата.

Членовете на Комисията видяха изпепелени градове и села, с обгорени стени, с фасади, разбити от снаряди и с оголена мазилка от куршуми. Те минаха през лагерите, разположени извън градовете, където потоци от народ бягаха пред неприятеля. Навсякъде по пътищата те срещнаха техните жалки каруци.

Комисията се опита да направи рекапитулация на тези две войни. Тук информацията е поучителна и необходима. Общественото мнение трябва да бъде насочено към тази страна на проблема. То много лесно се опиянява от възхищение пред бойните подвизи, възхвалени от историци и поети; то трябва да знае за истинското клане и разрушението, които представляват също част от победата, да разбере абсурдността на идеята, валидна особено за днешното време, че войната може да обогати една държава; да разбере как дори и отдалече войната засяга всички народи с неудобства и със сериозни щети. Както каза г-н Леон Буржоа на една конференция, която се състоя в Гент (Ган):
„Най-малките и незабележими движения на кила на всяка лодка, която се поклаща в най-малките пристанища по брега на Франция, Белгия или Англия, се определят от огромните отливи, приливи и течения, които съставляват дишането на океана. По същия начин печалбата или загубата на всеки малък търговец в неговия магазин, надниците на всеки работник в една фабрика непрекъснато се влияят от огромното пулсиране на всемирното движение на международния обмен."

Всяка война нарушава това всемирно движение, особено днес, когато солидарността на международните интереси е толкова ярко изразена. Тогава нека да видим до каква степен Балканската война стана причина за национални и международни икономически смущения.

За да можем правилно да характеризираме една война, нейната равносметка трябва да започне със списък на убитите и ранените. Човешки живот,

221 
 

фиг. 26. В окопите	фиг. 27. Убитият снайперист

222 
 

фиг. 28. Атаката срешу Айваз-баба	фиг. 29. Погребална сцена
фиг. 30. В телените мрежи около Одрин	фиг. 31. Сцена от битката при Куманово

223 

фиг. 32. Погребение

224 

фиг. 33. На бойното поле

225 

фиг. 34. Забравен в дълбините на рова

226 

фиг. 35. Артилерийска установка и артилеристи

227 

брутално унищожен от оръжията, живот - прекършен от страдания след рани и болести, хора, осакатени завинаги - това е резултът от войната, това са последиците от нейните кърви и болки.

По-долу поместваме един злокобен списък. България даде 579 офицери и 44 313 войници убити при тази война. 71 офицери и 7753 войници са обявени за безследно изчезнали - колко от тях са мъртви? Сериозно ранени са 1731 офицери и 102 853 войници. Голям брой от тези ранени ще останат инвалиди със силно намалена жизнеспособност и осакатени. Представата за размера на опустошението, засегнало останалите живи хора, но улучени от куршуми и снаряди, може да се добие от една телеграма, предадена от осведомителните агенции на 20 октомври 1913 година. Телеграмата идва от Виена:

„Българската царица Елеонора, която се отличи през време на войната със своята хуманитарна работа, поръчала голям брой изкуствени крака, които да бъдат доставени за войниците, подложени на ампутация. Царицата е поискала да бъдат изпратени в София работници специалисти в тази област, за да отворят фабрика за изкуствени крака в града."

Сърбия беше първата, която публикува данните за своите загуби: около 22 000 убити и 25 000 ранени. Тези цифри ни бяха дадени на 30 септември 1913 г. от секретаря на Министерството на външните работи.
Информация, получена от друг източник, показва по-малък брой убити - 16 500, но по-голям брой ранени - 48 000. Болести са засегнали около 45 000 души от сръбската армия. На 27 февруари 1914 г. официалните цифри бяха оповестени пред Скупщината от министъра на войната. Те са 12 000 до 13 000 убити, 17 800 до 18 800 починали от рани, холера или други болести. Броят на ранените е 48 000.

Сърбите и българите понасяха своите рани с физическа издръжливост, която направи голямо впечатление на всички лекари и хирурзи. Раните заздравяваха бързо. Това показва, че тези хора са трезви и че техните организми не са отровени или отслабени от употреба на алкохол.

Оказа се невъзможно да установим какви са били загубите на гърците, на черногорците и на турците. Въпреки нашите настойчиви запитвания за подобни сведения, отправени до гръцкия министър на външните работи, още не сме получили никакви данни. Отговори ни се, че докладите по този въпрос още не били централно обработени. Загубите на гърците по всяка вероятност са значително по-малки от тези на българите или на сърбите. Счита се, че черногорците са дали по-голям брой убити спрямо броя на техните участници във войната, поради поведението на техните войници и офицери при обстрелване. Тяхната гордост ги карала да се излагат на куршумите, като отказвали да залегнат или да търсят прикритие, както едно време, когато оръжията са били с по-малък обсег на действие и не толкова ефикасни. Въпреки нашите многократни искания, от Турция не получихме никаква официална информация. Възможно е тази страна да е нямало необходимите средства за събиране дори на приблизителни статистически данни. От онова, което ни разказаха военни кореспонденти, считаме за възможно да кажем, че Турция е дала много жертви както от ударите на нейните неприятели, така и от епидемиите,

228 

които са следствие от липсата на грижа и на подходящи мерки при паниката и объркването, съпътствали поражението на турската армия.

Но това не е всичко. Оръжия се насочват не само срещу воюващи. Масови убийства се извършват в Македония и Албания. Стари хора, селяни, земеделци, жени и деца - всички те стават жертви на войната. Какъв е техният брой?

Не е възможно да се изчисли отделно във всяка глава размерът на материалните загуби от унищожаването на имущество. В своите искове, представени пред финансовата комисия в Париж, балканските държави не изложиха подробно тези загуби с изключение на Гърция, която несъмнено пострада най-малко в първата война. За разлика от това обаче, при Междусъюзническата война частта от Македония, дадена на Гърция, бе много силно опустошена, а големите пожари в Серес, Доксат и Кукуш бяха истински бедствия.
Гърция отправи следните искове за унищожено имущество през време на първата война:

„В хода на военните действия османските армии, бягащи пред гръцките армии, оставиха след себе си област, напълно опустошена от грабежи, масови убийства и пожари. Около 170 села са пострадали от опожаряване, няколко хиляди стари хора, жени и деца е трябвало да бягат от смъртта, разорени, гладни и изтощени, като са търсили и намерили убежище в съседните провинции на Гърция. В продължение на няколко месеца те живяха за сметка на гръцкото правителство, което, след завършване на военните действия, трябваше да ги снабди със средства, за да могат да се върнат по родните си места.

Гръцкото правителство е получило 414 молби от тези нещастници.

Деветдесет от тях са от изгорени села, където загубите, съответно удостоверени от компетентните митрополити, възлизат на 7 737 100 франка.

Общата сума на исковете по тези 414 молби е 10 966 370 франка."

Първият вид опустошения се налагат от нуждите на стратегията или безопасността на войските. Това са вдигане във въздуха на мостове, разрушаване на железопътни линии, сриване със земята на различни укрепления, обстрелване на градове, които оказват съпротива, изгаряне на скривалища, принадлежащи на неприятеля и унищожаване при оттегляне на храни и боеприпаси с оглед да не се остави нищо за неприятеля. Всички тези действия са основателни и законни от гледна точка на войната.

На второ място идват репресиите, извършени в разгара на битката, в опиянение от победата или в моменти на гняв. Те често пъти служат като оправдание на стремежа за мъст, на непростими жестокости срещу хора и тяхната собственост.

Когато подобни действия се започнат, как може да задържите войниците? Те палят всичко, плячкосват и разрушават заради самото разрушение. По

229 

Фиг. 36. Развалини на Войница

този начин на Балканите се извършиха различни видове разрушения, за което народите ще заплатят с милиони.
Обаче от гледна точка на техните икономически последици Балканските войни не бяха такива, каквито са характерни за големите индустриални държави. Те имат някои особени характеристики, които бихме искали да изтъкнем тук.

Една обща мобилизация би била икономическа катастрофа за всяка индустриална държава. Всяка фабрика, с изключение на тези, които дават най-необходимите неща за живота или които произвеждат оръжия и боеприпаси, трябва да бъдат затворени при липсата на работна ръка. Дори тези фабрики, които биха могли да се справят и да продължат да работят, като си служат с труда на жени и на стари мъже, освободени от военна служба, не биха могли да сторят това за дълго време предвид на спирането на необходимите доставки на суровини, което е естествена последица от използването на почти

Фиг. 37. Развалини на Войница

230 

целия функциониращ състав на железниците за превозването на военни части.

Затворени пещи, утихнали машини, огромни фабрики, напуснати от работниците - това е непосредственият резултат от мобилизацията. Настъпва опасно време за капиталовложенията и ако то продължи, последствията са повсеместна несъстоятелност.

Семействата на работници, живели от заплати или надници, скоро се изправят пред нищетата и глада, когато съпругът и неговите синове отидат на фронта. Слабите икономики на такива страни не могат да поддържат огромния брой семейства. Остават милиони хора, които разчитат само на помощта на енориите и на държавата и поради това страдат от тежки лишения.

По време на мобилизация изплащането на дългове се преустановява чрез мораториум. Това създава големи неудобства и трудности за търговията, която освен това е лишена от голям брой редовни потребители. Хранителните стоки поскъпват, връзките с чужбина се прекъсват или силно се ограничават, а производството замира поради монополизирането на вътрешните съобщения, необходими за военната администрация. Който получава своя приход от инвестиции или пенсии, вижда как изсъхват източниците за задоволяване на ежедневните му нужди. Подобно е положението и на земевладелците, които не получават своята рента, както и на собствениците на съкровищни бонове, чиято лихва се намалява или изплащането им се забавя от държавата, тъй като всичко отива за нуждите на войната.

Не е необходимо много да се спираме на това положение. Лесно е да си представим непосредственото бедствие, което мобилизацията представлява за една високо развита индустриална държава. Комисията установи, че тези последици са възникнали в известна степен и на Балканите, но в по-слаба форма, поради обстоятелството, че Сърбия и България са предимно земеделски страни. Също така и Гърция, макар с по-добре развита индустрия, си остава преобладаващо земеделска страна. Когато човек погледне как изглеждат селскостопанските райони в Сърбия и България, той едва ли би могъл да разбере, че войната е лишила нивите от тези, които обикновено ги обработват. В отсъствието на мъжа жената работи на полето и се гордее с това, че може да произведе добра реколта. Ето защо, когато се възстанови външната търговия, имаше достатъчно количество овес и царевица, които можеха да се изнесат срещу значителни приходи. По изчисленията на българския министър на търговията това, което ще се получи в страната от продажбата на Зърнени храни веднага след възстановяването на търговските контакти, възлиза на 55 до 60 милиона франка.

При това положение една война на Балканите не може да доведе до такива дълбочини на човешка мизерия, до каквито би достигнала някоя страна с индустриален пролетариат, чието съществуване зависи от получаваните надници. Обстоятелствата, при които обикновено живее едно семейство в много от районите на България, Сърбия и Гърция, са тези на селска собственост. Когато главата на семейството постъпва във войската, той винаги оставя своето семейство в условията на домакинство, разполагащо с известно количество хранителни продукти, което е в състояние да си осигури някакъв вид препитание от земята. Макар положението да става по-трудно в тези страни, никога няма такава нищета, която да изисква помощта на държавата и която би се получила в райони, заселени с големи работнически маси.

В селскостопанските райони жените и децата и през войните продължават да се прехранват от свои собствени източници и дори да произвеждат.

231 

Тегленето на пари от спестовните каси става главно в градовете и от войници, които не са искали да постъпят в армията, без да имат малко джобни пари. В България съотношението между вноски и изплащания от спестовните каси е нормално до юли 1912 година. През този месец настъпват значителни промени. Броят на вносителите намалява от 22 834 през юли на 19 914 през август, а обемът на спестяванията спада от 3 167 645 франка на 2 889 400 франка. Тази тенденция се усилва и през септември има само 10 516 вносители с общо 2 020 723 франка, а през октомври - 3637 вносители с 1 193 656 франка. Разбира се, по-подчертан е ефектът върху обема на плащанията. През февруари 1912 г. те надхвърлили 3 милиона, т.е. равнището е по-високо, отколкото през който и да е месец на предходната 1911 година. През август цифрата остава същата. През септември обявената мобилизация е съпътствана с трескаво теглене на суми. В деня, когато излиза заповедта за мобилизация, хората, отишли да теглят пари в банката, получават исканите от тях суми в пълен размер. На 18 септември плащанията са ограничени до 500 франка, на 29 септември до 200 франка, като останалата част от исканата сума се изплаща 5 дни по-късно. Изключения се правят единствено за войниците, които получават без отлагане цялата искана от тях сума. Това ограничение на плащанията трае 25 дни. През септември са изтеглени от банките общо 4 210 244 франка. Това е единственият месец през 1912 г., в който плащанията надвишават вноските. През време на войната общата сума на вноските остава твърде висока. През 1913 г. стопанският живот се нормализира. През месец май вноските надхвърлят 3 милиона франка. Месец юли, в който е обявена демобилизацията, представлява повторение на месец август от предишната година. Изплащанията надвишават вноските, а именно: общо 1 573 196 срещу 1 209 522.

В Гърция цифрите, предоставени ни от спестовната каса, която оперира съвместно с атинските банки, показаха, че не е имало паника сред вносителите. На 30 юни 1912 година общата сума на вноските възлиза на 40 257 000; на 30 юни 1913 г. тази сума се е увеличила на 59 365 000.

Най-силно пострадали от войната в България и Сърбия се оказват занаятчиите, дребните търговци и дребните производители. Тяхното положение не може да се прецени преди изтичането на мораториума. В България той е обявен на 17 септември 1912 година с едногодишен срок. Комисията бе в София, когато този срок изтече, обаче фактически представителите на банките се бяха споразумели да го продължат. Те чисто и просто решиха да вземат мерки за предварителна защита срещу очакваните длъжници, за да не се налага да вземат по-късно мерки срещу тях.

Сръбският мораториум бе продължен със закон до 3 януари 1914 година. Както в Сърбия, така и в България войната сложи край на всякакъв стопански жп транспорт, а в Гърция до голяма степен и на морския транспорт. Осемдесет и седем гръцки кораба бяха задържани в Цариград, а 23 товарни кораба останаха в района на Черно море. Приходите от българските железници, които се изчисляват от септември 1911 година до септември 1912 година на 29 602 355 франка спадат на нула за съответния период от 1912-1913 година. Подвижният ж.п. инвентар е мобилизиран и служи изключително за нуждите на армията, която дължи на държавата за тези транспорти 7 637 418 франка. От друга страна, мобилизацията довежда до значително износване на материалната част, тя изисква и специално приспособяване. Войната освен това доведе до разрушаването на много мостове. При Деде агач Гърция заграби известен брой локомотиви и вагони, току-що разтоварени и подготвени за път към България. Разходите на България, дължащи се на подобни причини, възлизат на 22 984 680 франка.

232 

фиг. 38. Поражения на войната

фиг. 39. Поражения на войната

233 

фиг. 40. Поражения на войната

фиг. 41. Поражения на войната

234 

За България бюджетът на железниците показва следното: загуба на приходи, възлизаща на близо 30 милиона франка; разходи по поправки, ремонт и доставки - 23 милиона франка. От друга страна, държавата дължи 8 милиона франка за транспортни услуги на армията си. По този параграф нямаме цифри за Сърбия. През 1911 г. приходите от нейните железници възлизат на 15 до 16 милиона франка - една сума, която положително изцяло е липсвала по време на войната. Гърция изчислява стойността на железопътните транспорти за нейните войници на 6 милиона франка, а на транспортите по море - на 30 милиона франка.

Както войната не попречи на жътвата в България и Сърбия, така и Гърция, която бе стигнала върха на една вълна от икономическо благоденствие, можеше да понесе това положение без сериозна криза. Икономическата дейност в известна степен е спъвана, но тя не е напълно спряна, тъй като гръцката армия веднага се изнесе извън границите на своята държава, нахлувайки в турска територия. Гръцката земя бе пощадена от придвижванията на войските и от сраженията.

Разбира се, липсата на мобилизираните мъже довежда до известен застой в производството. Например в централата на Националната банка в Атина липсват 120 служители, което представлява една трета от нейния щат. Търговската флота, един от главните клонове на гръцкото стопанство, понася големи загуби. Но финансова паника няма. Мораториум налага единствено Атинската банка, и то за твърде кратко време тъй като в Турция има клонове. Цената на държавните акции в началото на войната спада, но за кратко време;
бързо настъпва стопанско оживление, последвано от повишаващи се цени.

Както вече бе изтъкнато, отчетите на спестовните каси, създадени към различните банки, показват увеличение. До известна степен слабо са увеличени заемите, отпуснати срещу ценни книжа. Съществува слабо намаление на общия обем заеми, отпуснати срещу стоки.

Войната показа, че Гърция притежава източници, които са разпръснати по целия свят. Реална помощ в хора и пари се получи от много нейни синове, емигрирали от родината си. Масовата емиграция на гръцкото население е толкова значителна, че г-н Репулис, министър на вътрешните работи, счита за необходима мярка прокарването на закон за ограничаване на тази емиграция. От 1888 г. до края на 1911 г. общо 188 245 гърци са напуснали своята родина. Повечето от тях са заминали за Съединените щати. Общият брой на емигрантите през 1911 г. е 37 021, включващ 34 105 мъже и 2916 жени. Разпределението по възраст е както следва: 35 485 души на възраст между 14 и 45 години, 1006 души под 14 години и 430 души над 45 години. Напусналите страната представляват цвета на нацията. Емиграцията изтегля от страната ежегодно 0,95 % от нейното население. В Италия този процент е 0,58.

Установява се, че живеещи в чужбина гърци ревниво запазват своята националност и традициите си; а когато страната им се намира в опасност, те се връщат в нея, независимо колко далеч се намират по света, за да се включат в нейната защита. През последната война между 25 000 и 30 000 мъже се върнаха обратно в Гърция и помогнаха за победата на гръцкото оръжие.

През цялото това време гръцките емигранти активно съдействаха за благоденствието на своята нация чрез превеждане на капитали в родината. През 1910 г. са получени от Америка чрез пощенски записи общо 20 427 062.65 франка, през 1911 г. - 19 579 887.65 франка. От същия източник във влоговете на банките са пристигнали 55 471 460 франка през 1910 година, а сумата, получена през 1911 г., е 47 323 059 франка. Това изобилие на изпращани от

235 

емигрантите капитали има като свое логично следствие слабо намаление на изселническата вълна. Но гърците обикновено напускат страната си, понеже не намират в нея възможности за работа; освен това те се увличат и от авантюристичния дух на своя народ, който клони повече към търговия, отколкото към производство. Влияе им и пропагандата на множество емиграционни агенции.

Капиталите, спечелени в странство, се връщат в Гърция, за да подобрят положението на страната. В много области изобилните водни ресурси не се използват достатъчно за отглеждане на зеленчуци. Гърция внася годишно яйца за 210 000 франка; внася също така и пчелен мед - продукт, който спокойно може да се произвежда в големи количества в страната. Според г-н Репулис земеделците в Гърция били понякога невероятно невежи, вследствие на което земята произвеждала от единица площ половината от реколтата на жито в по-напредналите страни. Благодарение на капиталите, внесени и изпратени от емигрантите, в някои провинции цената на земята се повишава значително. Забогателите в чужбина гърци се връщат в страната и се установяват в родните си места, като донасят нови методи за работа и по-голяма инициативност. По този начин задържат селяните в страната, използват ги за работа, обучават ги и те не са принудени да емигрират.
Ако Гърция през последните войни успя да задържи цената на своята национална валута, това отчасти се дължи на емигрантите. Те се върнаха в Гърция, за да се наредят под знамената, и донесоха със себе си доста големи суми, които вложиха в гръцката национална банка. От 30 септември 1912 година, когато бе обявена войната, до 30 юли 1913 година общият сбор на влоговете в гръцката национална банка показва непрекъснато увеличение, започвайки от 197 785 000 франка и достигайки до 249 046 000 франка. Влоговете във всички атински банки се увеличават по същия начин. На 30 юни 1912 година те възлизаха общо на 352 762 000 франка, а на 30 юни 1913 година - на 441 681 000 франка.

И така, благодарение на преобладаващото дребно земеделие, а също така (за Гърция) и на емиграцията, трите балкански държави - България, Гърция и Сърбия - успяха да издържат една дълга война, която в много отношения беше мъчителна и жестока, без спиране на производството в тези страни и без големи сътресения в тях. Това се дължи на икономическата устойчивост на всяко семейство, здраво свързано със собствената си земя.

Въпреки това междунационалната омраза доведе до конфликти, които изкорениха многобройни семейства от техните домашни огнища и ги изхвърлиха в заточение. Едно от най-печалните зрелища, на които нашата Комисия се нагледа в тези страни, бе положението на бежанците. Тяхното присъствие . създаде големи финансови затруднения на държавите, които приеха окончателното им настаняване, но то постави пред всяка от тях един важен икономически проблем. Бежанците, които Комисията видя в Гърция и България, бягаха от земята на своето Отечество, прекроено чрез завоевания и договори, за да отидат в чужди за тях страни. В Гърция имаше турци от части на Тракия и Македония, които бяха предадени на България; турците вървяха след гръцката войска и според събраните от Комисията сведения гърците са ги убеждавали да се изселят в Гърция, като им обещавали покровителство, прехрана и земя. В България пък се изселваха също така турци и особено българи, които бягаха от сърби и гърци - новите и ревниви господари на македонските земи.

236 

По този начин се създаде ново разделение на народностите в тази част на Балканите. Македония, вече разделена между Сърбия, Гърция и България, бе принудена да настани населението си в нови граници - доброволно или насилствено - според неговите народностни чувства. Това не трая много дълго, тъй като бежанците, уморени от скитане и глад и привличани от спомените за напуснатите от тях земи, постепенно се завърнаха по домовете си.

Пред вратите на Солун Комисията видя сборище, състоящо се от над 10 000 души, разположени на лагер в полето. Семействата бяха настанени във високи дървени каруци, чиито колела нямаха железни обръчи. Цялото имущество, което бежанците бяха взели със себе си, се състоеше от няколко черги и домашни съдове. Добитъкът скиташе по полето. Гладът принуждаваше бежанците да продават добитъка си на смешни цени: една крава за две лири, един вол за три лири. Мъжете нямаха никаква работа и бяха готови дълго време да разговарят с чужденците. Всички свободни къщи в Солун бяха препълнени с бежанци.

Училищата и обществените заведения в София бяха превърнати в убежища за хиляди подобни нещастници. Тези, които Комисията посети, чакаха на групи за получаване на храна или в дълги върволици по пътищата, като се спираха на групи при всеки намерен подслон. Тези хора страдаха от глад, а болестите ги съсипваха. На площада в Самоков една жена ни разправи историята си, която е история и на повечето от тези бежанци: „Когато казаха, че се задават гръцки кавалеристи, мъжът ми хвана за ръка двете деца, а аз взех другите две. Започнахме да бягаме. Най-малкото дете, което носех на ръце, падна в блъсканицата. Не можах да го взема. Загубих и мъжа си с другите две деца. Търся детето си, търся и него." повтаряше ни тя, говорейки за загубеното си семейство. Тъгуваше най-много по загубеното дете, вероятно отъпкано от тълпата. На ръце държеше спасеното си дете, но и то умря през нощта.

Човек не може да остане безучастен пред мъките, които народите понасят при масовите изселвания, причинени от войната.

За балканските държави бежанците представляваха тежко бреме. Гърция се беше нагърбила с грижите за близо 157 000 бежанци, на които след надлежна проверка се даваше помощ. На 11 август техният максимален брой достигна 156 659 души. Гърция предостави необходимите средства за транспорт на мюсюлманите, които желаеха да заминат за Азиатска Турция. За тази цел се създадоха народни комитети. Нашата Комисия видя как два големи ешелона такива емигранти заминаха от Солун за Турция. Що се отнася до останалите бежанци, Гърция им раздаваше брашно, месо, хляб и сухари. Благотворителни дружества събираха дрехи и одеала за тях. Държавата пресметна, че всеки бежанец й коства по 15 стотинки на ден. Това показва, че на бежанците е било дадено само най-необходимото, нужно за оскъдното им съществувание.

Назначени бяха комисии, които трябваше да преценят по какъв начин е най-подходящо да се настанят онези бежанци, които искат да останат в страната. Изчисляваха ги приблизително на 90 000 души. Големите земевладелци и индустриалци предлагаха всеки ден работни места, като търсеха надничари земеделци и обикновени работници. Напуснатите от българското население села, както и обширните турски държавни имоти, ги улесниха.

Гърция, която при подобни условия вече имаше опит с настаняването на хиляди бежанци в Тесалия, се надяваше да извлече значителна полза от това

237 

фиг. 42. Бежанци

фиг. 43. Бежанци

238 

фиг. 44. Бежанци

фиг. 45. Бежанци

239 

фиг. 46. Бежанци

фиг. 47. Бежанци

240 

фиг. 48. Бежанци

фиг. 49. Бежанци

241 

многочислено население, което представляваше живо богатство. Щом времената се уталожат, този народ, ако бъде добре направляван и разпределен из страната, щеше да бъде елемент от благосъстоянието на нацията. Но преди това трябваше да се направят огромни разходи по издръжката на бежанците, за строежи, за земеделски машини и сечива, както и за осигуряване на капитал, който да се предостави на всяко семейство, установило се за постоянно в страната. Няма да бъде преувеличено, ако тези необходими разходи възлизат от 25 до 30 милиона франка.

Опитът от постигнатото през 1906 година в Тесалия можеше да послужи като основа на необходимите разчети за държавата. След Румелийските събития* в Тесалия имаше около 27 000 бежанци гърци. Когато духовете се уталожиха, известен брой семейства се върнаха обратно по родните си места, но 3200 гръцки семейства, представляващи население от 17-18 хиляди души, останаха в страната. Гърция се зае да ги настани и да ги направи собственици на земя. Тя ги издържа в продължение на две и половина години и похарчи близо 12 милиона франка. След това държавата закупи земи, създаде села, построи къщи за настаняването им и похарчи още 13 милиона франка. Гръцката държава нямаше намерение да им подари всичко това, но авансът, върнат от длъжниците, бе в такъв малък размер, че всъщност целият заем се превърна в един „лош кредит".
Този опит може да послужи за поука, за да се знае какво става, когато държавата се превърне в кредитор на бедни бежанци. Намерението на министъра на финансите г-н Диомед бе бежанците от 1913 година да се превърнат в селяни земеделски собственици чрез посредничеството на една земеделска банка, която щеше да им даде необходимите кредити.

От своя страна България прие 104 360 бежанци. Както в Гърция и тук трябваше да им се осигури в кръга на възможностите някакво сносно съществувание. В София нашата Комисия можа да установи, че сериозни грижи се полагат за бежанците със значителна помощ на благотворителни дружества. Издръжката на тези бежанци струва средно по 40 стотинки на човек.

Около 30 хиляди души от тези бежанци са от Тракийско след повторното завоюване на Тракия от турците и около 50 хиляди души са от Македония, избягали от господството на сърби и гърци. Според разчетите на българското правителство около 40 хиляди души, или 10 хиляди семейства, са напуснали домовете си и са дошли в България без никаква надежда да се върнат по родните си места. Следователно те трябва да се заселят или по поречието на Марица и Арда, или по Егейското крайбрежие. Това неминуемо създаде ' необходимостта от значителни разходи, които възлизат на 18 - 20 милиона франка. Но тези нещастни бежанци не са единственият проблем за държавата.

В завоюваните от турците територии са настанени чужденци и чуждестранни предприятия, които имат концесии за различни индустриални предприятия. Трябва да се определи новият им статут, като се вземат предвид придобитите права. Това е твърде деликатен въпрос, който бе предаден за разрешение на финансовата комисия в Париж през юни-юли 1913 година. Балканските държави наследяват правата и задълженията на Отоманската империя по отношение на концесионерите или бенефициентите на договори в отстъпените територии. Нямаше никакви протести срещу принципа на тази замяна, така че при възникването на евентуални трудности по този въпрос Великите сили със сигурност ще защитят материалните интереси на своите поданици.

242 

По въпроса за националността на дружествата финансовата комисия по балканските работи със седалище в Париж единодушно прие, че дадено неотоманско дружество може да запази при всички обстоятелства своята националност, независимо от анексията на територията, в която то извършва своята дейност. Що се отнася до турските дружества, които имат седалище и развиват цялата си дейност в анексираната от дадена държава територия, Комисията излезе с мнение, че по силата на закона могат да приемат националността на държавата, анексирала тези територии.

Дружествата със седалище в Турция, чиято дейност се развива в някоя от анексиращите страни, могат по избор да приемат националността на анексиращата страна и да пренесат седалището си в нея или пък да заявят, че запазват своята отоманска националност.   .

Положението с минните концесии е уредено по следния начин:

Прехвърлянето се извършва по закона, без други формалности, само с внасяне на депозит и зарегистрирано на договора, без каквито и да било разноски или такси. Предписанията на минното законодателство на анексиращата държава са приложими към концесионерите дотолкова, доколкото те не накърняват придобитите права, т.е. те не могат да бъдат в разрез с клаузите на концесионните актове, на конвенциите или договорите. Тези клаузи не могат да отменят прилагането на полицейски и надзорнически мерки, целящи да осигурят безопасността на работата, нито да лишават някоя от страните от права при спиране на експлоатацията. Анексиращите правителства поемат задължението на отоманското правителство да издаде безплатно на минните концесионери акт, представляващ юридически еквивалент на имперски ферман и произхождащ от надлежно упълномощен орган на власт, ако концесионният договор е бил подписан преди започването на враждебните действия, но не е бил утвърден с ферман след обявяването на войната. Прехвърлянето по право се прилага също така за горските и пристанищните концесии.

Има и още няколко важни въпроса за разрешаване, а именно:

1. Отнасящи се до положението на дружествата, които ще действат в бъдеще в две или повече територии на различни държави, като например дружествата за морските фарове, за построяване на пътища, железници и прочие.
2. Относно железниците, за определяне начина на разпределение на километрическите гаранции, изчисляването на приходите и на частта, която се пада на отделните правителства, както и задълженията, произтичащи от тези части.

243 

Турски ............................................................................................37
Английски .....................................................................................10
Френски............. ............................................................................. 1
Френски и австрийски .................................................................. 3
Турски и гръцки.............................................................................. 2
Италиански .................................................................................... 6
Германски ...................................................................................... 1
Турски, френски, италиански ...................................................... 1
Турски и австрийски..................................................................... 2

Освен това съществуват няколко концесии за трамваи, за осветление, за двигателна енергия, за хидроенергетически строежи, за експлоатация на минерални извори, разрешителни за мини и кариери, както и голям брой договори за строеж на пътища, обществени сгради, за комунални строежи и за експлоатация на гори, сключени както от правителството, така и от местните власти.

Балканските войни оставиха не само фабриките, но и нивите без мъжкото население. Гърция мобилизира 210 000 души при население от 2 632 000 жители; България мобилизира 620 567 души при население от 4 329 108 души; Сърбия мобилизира 467 630 души при население от 2 945 950 жители. Резултатът от това е голям дефицит в данъчните постъпления и общо намаление на държавните приходи. Нека дадем само един пример, защото същото явление със същата сила се чувства и в другите воюващи страни. В Сърбия приходите са претърпели следните колебания: от преки данъци за октомври 1913 г. са постъпили 2 879 577 динара срещу само 591 315 динара за същия месец през 1912 г. и при 5 817 493 динара през 1911 година. Това означава 2 188251 динара повече през съответния месец на 1913 година срещу цифрите за 1912 година.

През първите 10 месеца от 1913 година от данъци са получени само 10 623 800 динара, в сравнение с 33 911 817 динара, получени от данъци през 1911 г., и 24 443 984 динара през 1912 година. Намалението от 13 820 148 динара, което се получава при съпоставка на цифрите за 1913 година и за предшестващата я година, се обяснява със съществуващата обстановка. През 1912 година всъщност данъците са били изплащани редовно само през първите 9 месеца до започването на войната, докато през един по-дълъг период съответно през 1913 година Сърбия се намира в положение на война.

В допълнение към обстоятелството, че балканските държави са лишени от обичайните им приходи, войната от своя страна изисква много големи разходи във връзка с набавянето на оръжия, боеприпаси и военни съоръжени-я. Ето как балканските държави изчисляват своите разходи:

244 

Можем ли да считаме, че всички тези цифри са верни? Очевидно съществува съмнение, че са преувеличени. Предоставени са на финансовата комисия от воюващите балкански страни като основа на бъдещите им претенции за обезщетения и репарации от страна на победените турци. Както ни каза един министър, с когото разговаряхме, балканските държави „пледирали" пред Комисията. Въпросът за точните разходи на балканските страни не е все още окончателно решен. Но вече съществува по-голяма умереност и по отношение на цифрите, предоставени от някои държави. В един документ, който ни бе изпратен от генералния секретар на сръбското външно министерство (Приложение I), общият сбор на военните разходи възлиза само на 445 880 858 франка, което представлява намаление с 128 934 642 франка от общия сбор, изпратен на финансовата комисия.
При липса на конкретни документи би трябвало да се предположи, че Черна гора не би могла да изхарчи 103 000 000 франка, дори ако беше напълно изчерпала всякакви свои източници и ако бе реквизирала всичко, което може да се реквизира в страната в полза на водената От нея война.

След като направихме тези наши бележки, бихме могли вече да се запитаме, как ще се заплатят тези стотици милиони франкове, погълнати от войната? Воюващите страни са изчерпали своето налично богатство. Те ще се опитат да получат това, което им е необходимо, като прибегнат към заеми. Що се отнася до вътрешното кредитиране, те ще превърнат реквизиционните облигации в правителствени акции. В България 300 000 000 от тези облигации се намират понастоящем в обръщение; една трета от тях ще бъдат заплатени, а останалите ще бъдат консолидирани. Що се отнася до останалата част на сметката, явно е, че ще бъде отправен апел към финансовите кръгове в Европа. В резултат на това ще се получи значително увеличение на държавния дълг на балканските държави.

На 1 юни 1913 г. гръцкото правителство направи опит да докаже достоверността на сумите, отнасящи се до неговите разходи за армията и флотата

245 

по време на войната, възлизащи на 393 158 014 франка. То представки.изчис- , ление, че от общия сбор 119 598 213 франка предсталяват неизплатен дълг, а реалните му парични разходи се свеждат до 273 559 801 франка.
Какви са били източниците, съществували в тези страни, за да могат те да посрещнат толкова големи разходи? В навечерието на войната гръцкото държавно съкровище е съдържало злато на стойност 122 856 768 франка, получени от следните източници:

Остатък от заем, сключен през 1910 година.................................. 73 537 941 франка
Бюджетен излишък от 1910 и 1911 година ................................... 19 318 827 франка
Отложени разходи от бюджетите на 1912 и 1913 година, както и временно
употребени средства, около ............................................................ 30 000 000 франка
Общо:................................................................................................ 122 856 768 франка

След обявяването на войната Гърция се възползва от следните източници:
Съкровищни бонове, сконтирани от гръцката
       национална банка................................................................ 10 000 000 франка;
Заем, получен от Париж през декември 1912 г.........................40 000 000 франка;
Заем, получен от гръцката народна банка през
април 1913 г................................................................................ 50 000 000 франка;
Нов заем, получен от гръцката народна банка през
май 1913 г.....................................................................................40 000 000 франка.
Общо:.......................................................................................... 140 000 000 франка.

Следователно сборът на сумите, съдържащи се в държавното съкровище и получени посредством редица финансови операции, възлиза на 262 856 768 франка.

През юни 1913 г. гръцкото държавно съкровище е притежавало около 12 000 000 франка. Всъщност то изразходва 250 856 768 франка. Това представлява сума в допълнение на неизплатения дълг и фактически съответства на общия показан разход. По този начин остават 119 398 213 франка, които още не са уредени, както и пенсиите, ремонтът на въоръженията и пр. Тук влизат и организационните мерки, които трябва да се предвидят за новите територи-и, които за дълго време напред не ще доведат до получаването на каквито и да било приходи. И накрая, тъй като постъпленията за 1912 и 1913 година са много силно намалени вследствие на войната, неминуемо ще се получи дефицит и от тези два източника.

Въз основа на цифрите, предоставени от Гърция, можем да заключим, че държавният дълг, който е възлизал на 994 000 000 към 1.1.1913 г., ще бъде допълнително утежнен поради увеличените разходи и намалените бюджетни приходи, дължащи се на войната. Това представлява намаление от 500 000 000 франка, което ще изисква разходи от 35 000 000 франка за лихви и за погасяване на годишните вноски, с които бюджетът ще се натовари, а трябва да намери и средства за покриване на разходите от войната. Или казано с други думи - сумата от 37 650 712 франка, която според бюджета от 1913 г. трябва да се изразходва за обслужването на дълга, всъщност ще бъде два пъти по-голяма.

246 

Въздействието на военните разходи върху българските финанси бе представено на 2 юли пред делегатите на финансовата комисия по следния начин:

Част от разходите, понесени от българското съкровище през време на войната, са се отразили вече на държавния дълг. На 1 септември консолидираният дълг, състоящ се от 6 %-ов заем от 1892 г., 5 %-ови заеми от 1902 и 1904 г., 4 1/2 %-ови заеми от 1907 и 1909 г. и 4 3/4 %-ов заем от 1909 г. възлиза на 627 782 962 франка. Текущият (неконсолидиран) дълг възлиза на близо 60 000 000 франка, т.е. 32 875 775 франка към българската народна банка, 2 040 398 към Земеделската банка, както и 25 000 000 франка съкровищни бонове. Общият български дълг следователно възлиза на 687 699 135 франка преди войната. Междувременно той се е увеличил с около 395 000 000 франка. Положението към 1 май 1913 г. е както следва:

Консолидиран дълг...................................................................... 623 635 206 франка
Неконсолидиран дълг към Народната банка............................... 60 625 398 франка
Дълг към Българската земеделска банка ........................................... 313 583 франка
Съкровищни бонове .................................................................... 125 829 000 франка
Съкровищни бонове (реквизиционни бонове)........................... 249 815 300 франка
Остатък от предишни отчети.......................................................... 23 071 304 франка
Общо:............................................................................................ 1 083 289 791 франка

Консолидираният дълг е намален от нормалното действие на погасителния фонд с малко над 4 000 000 франка. Авансите, получени от Българската народна банка, са се увеличили двойно. Съкровищни бонове на стойност 125 000 000 франка са били издадени в чужбина. И накрая, главната част от разходите, свързани с войната, са посрещнати чрез издаването на реквизиционни бонове.

От началото на войната до 1 май 1913 година България е изразходвала над 400 000 000 франка и увеличила своя дълг с 395 590 737 франка. Трябва веднага да добавим, че тази сума съвсем не представлява истинския обем на разходите, свързани с войната. Тук не се включват разходи, които са извършени, но още не са заплатени. Не се включват също така и непреките разходи, на първо място разходите за ремонтирането и попълването на материалната част, разходите за продоволствено снабдяване, за заплащане на пенсии на ранените и семействата на убитите войници, които ще надвишат повече от два пъти тази обща сума от 400 000 000 франка.

Освен това не е включен общият сбор на загубите, понесени от българското държавно съкровище поради намаляването на приходите и по причина на икономически и други загуби.

Сръбският държавен дълг, който е възлизал на 659 000 000 франка, също е съществено увеличен - с 500 000 000 франка.

Завладяването на нови територии налага задължения на победителите, които неминуемо влошават тяхното финансово положение. Освен това придобитите от Сърбия нови територии трябва да бъдат организирани, да бъдат снабдени със съответния административен апарат и служители, трябва да се % въведат реформи, да се промени промишлената структура, да се прокарат железници, а и също така да се увеличи числеността на армията. На всичкото

247 

отгоре трябваше да се изплати и турският дълг, който тежи върху придобитите територии, финансовата комисия направи разчет на частта от отоманския дълг, който трябваше да се поеме от балканските държави срещу придобитите от тях турски територии.

Предложени бяха три варианта за разпределение. Ако вземем само цифрите, които показват дела на номиналния капитал, изразен в заеми и аванси, взети от турското правителство, които са били в процес на използване в края на войната, и ги прехвърлим към балканските страни, сумата ще нарасне приблизително на 23-24 милиона турски лири, което се равнява на 575-600 милиона франка.

Не е лесно да се предвиди какви са икономическите промени, които ще засегнат всяка от балканските страни при новото разпределение на територията, а именно кои райони ще получат предимства и кои ще пострадат от извършените промени. Гърция, която преди това е била изолирана, тъй като нейните железопътни линии не представляват част от европейската система, понастоящем има планове да промени това положение, което, ако продължи да съществува, ще се отрази отрицателно върху бъдещото й развитие.

Разпределянето на македонската територия ще промени положението на търговските центрове, които всяко правителство ще постави в средата на своите собствени области. Това положително ще бъде неблагоприятно за Солун, чийто търговски хинтерланд се пресича от новите граници. През ноември 1913 г. приходите от митницата при Гевгели на сръбско-гръцката граница възлизат на 600 000 динара. След като Сърбия организира своята нова територия, митницата в Гевгели по всяка вероятност ще представлява пречка за търговията със Солун.

Събитията, свързани с Балканската война, имат своето отражение и върху Австро-Унгария и Русия. Преди и по време на кризата, свързана с тази война, двете държави се поддържат в готовност и остават в продължение на няколко месеца в положение на частична мобилизация. Тези подготовки положително са стрували на Австро-Унгария няколко милиарда крони.

Румъния също нахлу в България, когато тази страна се беше изправила срещу армиите на Гърция, Сърбия и Турция. Но като цена за тази своя намеса, която не представляваше абсолютно никаква опасност за Румъния, тази държава получи богата територия, която представлява една дванадесета част от цялата българска територия, както и приходи от данъци, възлизащи на 30-32 милиона франка, които преди това ежегодно са постъпвали в българския бюджет. Така че Румъния е богато възнаградена.

Веднага след сключването на мира балканските държави започват да търсят пари. Сърбия предприема първите постъпки пред Международния финансов пазар за получаване на милионите, които й са необходими за възстановяване на загубите от войната, както и за консолидирането на своите завоевания. Скупщината гласува заем от 250 000 000 динара, половината от които се предвижда да покрият разходите от войната, а останалата част трябва да се изразходва в помощ на земеделието, по-специално в провинциите на така наречената Нова Сърбия.

България и Гърция също търсят необходимите милиони. Турция не остава по-назад. Неофициалната сметка за сумата, която балканските държави искат да получат от спестяванията на Европа, възлиза на 1 милиард франка (40 000 000 английски лири). Този капитал следва да бъде доставен на базата на заеми, които несъмнено трябва да се контролират от правителствата на страните, където ще се издават и купуват акциите за тези заеми.

248 

Напълно естествено е едно правителство да подчинява на известни съображения своята готовност за финансова помощ на балканските държави. Когато едно правителство разрешава милиони средства да се вземат на заем от спестяванията на неговия народ, то счита за свой дълг да осигури налагането на такива условия, които да бъдат благоприятни както за заемополуча-телите, така и за заемодателите. Даденото на заем богатство трябва да се употреби за увеличаване на индустриалните и селскостопанските ценности на съответната страна над настоящото им ниво; непродуктивните и опасните икономически дейности трябва да се ограничават. С една дума, интервенцията от страна на съответното правителство трябва да приеме формата на отказ да се разреши заем, ако съответната държава не гарантира ограничаването на своите въоръжени сили. Европейските правителства, които действително са загрижени за запазването на мира, трябва да си послужат с този мощен аргумент.

Непосредствено след войната балканските държави заеха позата на победители; техните войски се върнаха тържествено в родината си.

Днес балканските държави отново се намират в положението на просяци. Те търсят да вземат пари на заем, за да платят своите дългове и отново да изградят своята военна и производствена мощ.

Стотици хиляди убити, сакати войници, разрушения, страдания, омраза и преди всичко мъка и мизерия след победата. Войната води до унищожения и нищета. Това е резултатът от войната.

[Previous] [Next]
[Back to Index]