Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878
Трифон Трифонов
 
*  *  *
 

Освобождението на България от турско робство е важен момент в историческото развитие на родината ни. То слага край на многовековното робство и дава тласък на развитието ни като народ и държава.

Настоящето изложение преди всичко е осмислен и синтезиран превод на деветтомното издание на Военноисторическата комисия при Главния щаб на руската армия "Описание русско-турецкой войны 1877-1878 г. на Балканском полуострове" [*] и „Сборник материалов по русско-турецкой 1877-1878 г. на Балканском полуострове" - выпуск 77 [**] в два плана: Руско-турската освободителна война (РТОВ) в нейната подготовка, обезпечаване и провеждане и Русчушки (Източен) отряд с характера, целите, задачите и значението на бойния му път.

Работата с оригиналните издания [***] ми позволи да почувствувам и оценя по-задълбочено споделените от Военноисторическата комисия при Главния щаб на руската армия мащаби на РТОВ с нейната дипломатическа, военнополитическа и тактическа подготовка и осигуряване. Интересни се оказаха военните концепции на Русия и Турция за тази война, сведенията за движението на числения състав на армиите на воюващите страни, ресурсното и медицинското осигуряване на руската армия, сведенията за загубите и други. Според мене това представлява оправдан интерес за уважавания читател и затова си позволих включването им в този материал. От друга страна предложеният материал, по скромното ми мнение, е добър фон и необходима предварителна основа за разглеждането на бойния път на Русчушкия (Източен) отряд.

Датите в предложения материал са посочени в стар стил. Единствено в "Хроника на придвижването..." те за удобство са
 

*. Поредицата от 9 тома излиза В периода 1901 - 1913 г в гр. С.  Петербург. III. IV. VII. VIII и IX том са от 2 части.

**. С Петербург. 1910 г.

***. Тъй като в нашите библиотеки поредицата е до V том включително, над останалите томове (от VI до IX Вкл.) можах да работя благодарение на отдела по МЗС към Библиотека "Л. Каравелов" - гр. Русе, който ми ги достави от гр. Ленинград.

6

посочени в стар и в нов стил.

В процеса на работата си съзнателно подчиних изложението на материала главно на цитираните по-горе издания, за да съхраня духа на отчета на Военноисторическата комисия при Главния щаб на руската армия. Надявам се. че в процеса на синтеза на обширния и подробен материал съм успял да сторя това. В качеството на най-компетентен достоверен източник за сверки, уточнения и съпоставяния използвах главно многотомното издание на История на България. [*] Наличните регионални изследвания не ми бяха особено полезни, тъй като разглеждат въпроса за РТОВ и Русчушкия (Източен) отряд предимно обобщено, в редица случаи информативно или пък се спират само на големите сражения на изток в общия контекст на войната. Счетох за необходимо да приведа като доказателствен материал част от намиращите се в архивните единици на Държавен архив (ДА) - гр. Русе сведения. По този начин се надявам да съм конкретизирал и допълнил в известна степен картината на противостоене на изток: Русчушки (Източен) отряд - Източна Дунавска турска армия (ИДТА) [**]. [1]

Значителна трудност срещнах при определянето на селищата, споменати в изложението на Военноисторическата комисия: там те са дадени като чути и субективно разбрани [***]. Наложиха се редица съпоставяния по карта, изследвания на транскрипцията, разпитване на местни жители.

Бойният път на Русчушки (Източен) отряд е главната задача на изложението ми. По време на цялата кампания на войната се очертават 3 главни етапа в противостоенето на изток. Характерът и задачите на всеки етап от това противостоене са в пряка зависимост главно от военните действия на другите фронтове: обсадата и превземането на Плевен, действията на Предния отряд [****] и победния ход на руската армия на юг от Стара планина.

Значително и основно място в изложението на този материал определям на хрониката на придвижванията и описанията на боевете и сраженията на Русчушкия отряд. Смятам, че те трябва
 

*. т. V. БАН, 1985 г. и т. VI, БАН. 1987 г.

**. ИДТА действа в рамките на крепостния четириъгълник Русе -Шумен - Силистра - Варна

***. Преобладаваща част от тях са наименования на турски език народът ги е изговарял съкратено и в местна транскрипция.

****. При преминаването на р. Дунав при г. Свищов руските войски се разделят на 3 отряда: Преден, Източен и Западен.

7

да са моменти от непреходната историческа памет на поколенията на Русенско-Разградския регион. За жалост, според мене, познаването на историческото събитие в региона съществува в избледнял и доста елементарен вид.

Целите, които си поставям с настоящия материал обхващат следните параметри:

- популяризиране на историческите събития и свързаните с тях процеси.

- създаване на по-голяма възможност за обогатяване и по-точно конкретизиране на учебно-възпитателния процес най-вече в Русенско-Разградския регион.

- предлагане на конкретен материал за обществени инициативи в региона при честването на националния ни празник Трети март.

Считам предложения материал за свой скромен принос в актуализирането в съзнанието на уважавания читател на знанията за РТОВ и най-вече за бойния път на Русчушкия (Източен) отряд.

Изказвам своята гореща благодарност на служителите от отдели "Краезнание" и "Междузаемна служба" при Окръжна библиотека "Любен Каравелов", гр. Русе, както и на служителите от читалнята и ръководството на ДА - гр. Русе. Специална благодарност дължа на рецензентите си г-жа В. Антонова и г-н Л. Златев за ценните методически указания и бележки.
 

   От автора


[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. ИДТА - армията на Турция, разположена на фронта срещу Русчушкия (Източен) отряд. Към 1 септември 1877 г. тя включва:

а/ Ломската група:
 Северна армия (Разградски корпус).
 Южна армия (Търговищки корпус),
 Дивизията на Мехмет Салим паша;

б/ Отрядът на Риза паша (Добрички);

в/ Гарнизоните от турския крепостен четириъгълник.

Общо в строя й към тази дата - 127 620 души, при 266 оръдия.