Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878
Трифон Трифонов
 
I. ПОДГОТОВКА НА ВОЙНАТА

1. ДИПЛОМАТИЧЕСКА И ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 г.
 

Европа след Априлското въстание през 1876 година все още пази статуквото, наложено от Парижкия мир от 1856 г. [*]. въпреки че апетитите на националните буржоазии е нараснал, въпреки че интересите на европейските правителства към Ориента, погледнал вече към реформите, е значително изявен. Събитията на Балканите: борбата на Босна и Херцеговина. Априлската трагедия на България, войната на Сърбия с Турция - стресват света, раздвижват международната солидарност. Започват анкети, комисии, разследвания от страна на великите сили-гаранти [**]. Протестната вълна залива цяла Европа и Америка, бушува в душата на руския народ. "Навред ужаси, ужаси и само ужаси!" - възкликва Дж. Макгахан. И тези ужаси, този отзвук не може да не накара съответните правителства, въпреки интересите си, да предприемат мерки за решаването на Балканския въпрос.

Дипломатическият натиск на Русия за свикване на международна конференция намира своя естествен и най-силен поддръжник в лицето на българския народ. Въпреки жертвите и ужаса, мъката и страданието революционният подем в България и вън от нея е голям: създават се Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН), Българско централно благотворително общество (БЦБО), [***] хиляди българи воюват на страната на Сърбия в Сръбско-турската Война, свиква се Народен събор [****], който приема българска политическа програма, българска делегация обикаля Европа и се среща с представители на правителствата на Великите държави и с бележити общественици на Европа.
 

*. Парижкият мир от 1856 г. слага край на Кримската война между Русия и Турция, като налага на Русия тежки задължения.

**. Великите сили-гаранти са Англия, Франция. Германия, Италия. Австро-Унгария.

***. БЧН, БЦБО - емигрантски български организации. БЧН е създадено от революционните дейци през 1875 г. БЦБО е политическа организация на най-активните дейци на БЧН, заедно с други патриоти, учредена на 10.07.1876 г.

****. Народният събор е свикан от БЦБО, 18-20.11.1876 г.

9

Въпреки че Цариградската посланическа конференция [*] не постига целта си, конкретното й решение ще послужи за основа на Лондонския протокол, предписал на 31.03.1877 г. на Турция да изпълни проекта за реформи. И докато свикването на Цариградската конференция е първият успех на руската дипломация (най-вече на граф Игнатиев), неутрализиран поради оповестяването като дипломатически ход от страна на Турция и на нейните тайни поддръжници на Османската конституция, то Лондонският протокол, плод отново на руската дипломатическа активност, е последното дипломатическо усилие на Великите сили да бъде заставен Цариград да изпълни волята им чрез проекта за реформи. Отказът на Високата порта и този път да предприеме мерки по препоръка на Великите сили-гаранти [2] е вече подтик към война, предизвикателство от страна на Турция, у която се е изградило убеждението, че Русия не ще предприеме военна кампания, за която самата Турция е започнала вече осъществяването на конкретни мерки.

Времето между Цариградската конференция и Лондонския протокол (декември 1876 - март-април 1877 г.) е време на дипломатически опити за мирно решаване на проблемите на балканските страни от една страна и от друга - време на дипломатически съглашения и уговорки, на дипломатическа подготовка на очертаващата се военна кампания от страна на Русия. За разлика от войните на Русия с Турция от втората половина на XVIII век до първата половина на XIX век [3], сега пряката й цел - политическа и военна - се нуждае от конкретно обезпечаване чрез предварителни договорености със заинтересованите Велики сили и съседните държави. Осъществяването на успешна военна кампания засягало преди всичко интересите на Англия. Австро-Унгария. Франция, Германия, Румъния.

Англия, подписала Лондонския протокол, след неговото отхвърляне от Турция по силата на специална декларация към него, се считала за свободна в действията си. Въпреки това, подпомог-
 

*. Предварителните заседания започват на 11.12.1876 г. и на тях се изработва план за омиротворяването на християнското население на Балканите.

На 21.12.1876 г. конференцията предава вече плана си на турския пълномощник Сафет паша.

В конференцията участвуват посланиците на Русия, Англия, Австро-Унгария, Германия, франция, Италия.

10
 

ната от силното обществено мнение в Англия, руската дипломация успяла да постигне онова желано - поне пряко и открито - неучастие във войната в полза на Турция.

От останалите държави-участнички в Лондонския протокол - Италия, Франция, Германия - били отдалечени от бъдещия театър на военните действия и техните интереси не били особено противоречиви на тия на Русия. Германия, наред с добрите близки и родствени отношения между императорите Вилхелм и Александър, била заинтересована даже да подтикне Русия към военни действия в желанието си да лиши по такъв начин Франция от поддръжката на Русия в един бъдещ военен конфликт между Германия и Франция.

Взела решение на 11.04.1887 г. за непосредствена подготовка за обявяване на война на Турция и обявила я след това на 24 април същата година, Русия трябвало да обсъди и да избере реално възможния бъдещ военен театър. Географското положение на Русия и Турция наложило избора между два фронта, на които се съсредоточават съответно две елитни руски армии: Дунавска - от 190 хиляди души и Кавказка - от 80 хиляди души. Двата фронта, естествено разделени от Черно море, се разделяли и от господстващото положение на турския флот в него [*]. Всеки един от фронтовете предлагал и своите специфични и противоположни Военни и политически условия за водене на военни действия.

Азиатският театър на войната бил най-пряк до територията на Турция. Локализираната там война би била отделена от пределите на Европа, по-малко би я тревожила, а и би позволила завладяването на значителни пространства в Мала Азия, като залог за отстъпки от страна на Турция в полза на славяните на Балканския полуостров. Обаче Кавказ, като бъдеща база на военните действия, бил оценен като труден и неприемлив: скоро бил завладян от Русия и не бил умиротворен. Освен това липсвали удобните съобщения, надделяла и преценката, че е далече от центъра на Русия. Важен бил фактът, че по време на бъдещите военни действия не би могло да се разчита на съдействието на местното население - чисто мюсюлманско. И последното съображение - най-важното: в случай на военен успех се считало, че главната цел на войната - "Подобряване на бита на християнс-
 

*. Според Парижкия мир от 1856 г. Русия получава почти пълна забрана да държи свой военноморски флот в Черно море и да поддържа свои военноморски арсенали по крайбрежието му.

11
 

кото население в Босна, Херцеговина и България" - се постигало не пряко, а по косвен път. Населението на тези балкански територии, изпитало вече тежестите на робството и ужасите на нещастието си, трябвало и по време на военните действия да остане беззащитно под властта на турците, а Черна гора, макар и въоръжена, би се оказала сама срещу всичките европейски сили на Турция. Това били главните съображения и причини, поради които бил предпочетен Балканският театър за военни действия. Тук живеели еднокръвни и едноверни на руския народ братя, готови да вземат дейно участие в борбата с турците, тук живеели черногорци, сърби, българи. Обаче пълна свобода за военни действия нямало. Тя съществено се стеснявала от обстоятелството, че всички пътища, водещи от Балканския полуостров към Русия и обратно минавали през Румъния и владенията на Австро-Унгария, пряко заинтересовани от разрешението на балканските проблеми.

Без съгласието на Австро-Унгария действията на руските войски на Балканския полуостров се лишавали от всякаква надеждна основа по тази причина, че в съответствие с дълбочината на навлизането на руските войски на полуострова австро-унгарските войски отначало биха се оказали във фланг, а след това и в тила им, можейки всеки момент да прекъснат комуникациите и съобщенията с Руската империя в тясното пространство между планините на Трансилвания и Черно море. Това именно кара руската дипломация да се погрижи за своя тил, а с това и за успешния изход от войната. Още на 27.01.1877 г. е подписана тайна конвенция с Австро-Унгария - твърде много е зависела военната кампания от нейните интереси! Конвенцията обезпечавала на Русия неутралитет, при това дружески от страна Австро-Унгария. Руската армия добивала пълна свобода на действията си на Балканския полуостров извън Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. По силата на споразумението (Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, Русия да анексира Южна Бесарабия, а България, Албания и част от Румелия да останат независими, но не като големи и силни държави) русите получават възможност за желано разположение на тиловите лазарети по железопътните линии. Австрийското правителство се задължавало да не пречи на агентите и комисарите на Русия да извършват в пределите на Австро-Унгария покупки и да правят поръчки за нуждите на руската армия.

Положението на Румъния коренно се различавало от това на Австро-Унгария. Румъния съвсем не можела да остане неутрална в предстоящата война. Според Парижкия договор от 1856 г. към

12
 

Румъния била присъединена не голяма ивица от руска Бесарабия по левия бряг на р. Дунав до влизането й в Черно море. Така че по такъв начин румънската територия напълно отделяла Русия от собствено турските владения на Балканския полуостров. При това Румъния все още била във васално отношение с Турция. От друга страна, да се бори с Русия Румъния нямала сили и възможности. Освен това да се води такава война не влизало нито в интересите на Румъния като държава, нито в интересите на младата и владелческа династия. Напротив, участието им на страната на Русия им давало възможност да получат пълна политическа независимост, да се сплоти младата румънска армия и да се издигне престижът на династията. Затова на 16.04.1877 г. - 8 дни преди обявяването на войната - между Русия и Румъния била подписана чисто военна конвенция, според която румънското правителство обезпечавало на руската армия свободен преход през нейната територия и дружеското си отношение към нея.

Военностратегическото обезпечаване на РТОВ включвало и осигуряването на р. Дунав, като изходна линия за настъпление и избор на място за преминаването й. Овладяването на р. Дунав. като стратегия и тактика осигурили на русите трайно присъствие и настаняване на левия бряг на реката от една страна и от друга - неутрализирането на плаването по реката чрез миниране на определени участъци от нея, имащи оперативно-тактическо значение. Точно определена задача при това имали плавателните съдове на русите, доставени тайно от турците и разположени по средното и долното течение на р. Дунав. Те именно подсигурили минирането и прекратяването на плаването от и за районите на Галац и Браила [*], между Русе и Свищов.

Не на последно място по значение било и подсигуряването на военната компания с необходимите човешки и материални ресурси, както и на средствата за преминаване на р. Дунав. Всичко трябвало да стане точно и скрито от погледа на турското и подпомагащите го разузнавания. Трябва да се подчертае, че тактически задачата е изпълнена блестящо. Използвайки комуникациите на Румъния, руското командване съсредоточава Долнодунавския маневрен и тактически отряд при Галац и Браила, а
 

*. Там преминава Долнодунавският руски отряд, изпълнил ролята на отвличащ вниманието на турците в началото на войната, а след това играл ролята на ангажиращ второстепенен театър в гърба на силния крепостен четириъгълник Русе - Силистра - Варна - Шумен.

13
 

главните сили - срещу Свищов. Изборът на мястото за прехвърлянето на главните сили става след точното отчитане както на природно-климатичните условия (дъждовна пролет и високо ниво на водите на р. Дунав, конкретните физикогеографски условия на Дунава и бреговете му при Свищов), така и на разположението на вражеските сили [*].

Дипломатическото, военнополитическото и ресурсното обезпечаване и подготовка на освободителната мисия на Русия завършва към 08.06.1877 година. Войната започва на 10 юни с успешното прехвърляне на десния бряг на р. Дунав на Долнодунавския отряд и на 14-15 юни - на главните сили при Свищов. Войната поема трудния си път по пътищата и земите на изстрадалата ни татковина.
 

*. В Свищов имало малък гарнизон - 770 души. В с. Вардим - 3330 души, а подкрепления те можели да получат от Търново и Русе - значително отдалечени от Свищов.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


2. Сили гаранти - На 15 април 1856 г. Англия, Австрия и Франция сключили помежду си отделен договор, според който се задължавали да гарантират колективно независимостта и целостта на Османската империя В границите, предвидени от Парижкия мир същата година.
 

3. РУСКО-ТУРСКИ ВОЙНИ:

- 1677 - 1678
- 1683 - 1699 - война на Турция с Австрия, Полша, Венеция, Русия
- 1710 - 1774 - война на Русия с Турция и полските конфедерати; военни действия в Русенско
- 1787 - 1792
- 1806 - 1812 - сражения в цяла Североизточна България
- 1853 - 1856 - Кримската война
- 1877 - 1878 - Освободителната за България