МЕХМЕД НЕШРИ
ОГЛЕДАЛО НА СВЕТА. История на османския двор
 
РАЗДЕЛ ТРЕТИ
ПРЕДСТАВЯ СУЛТАНИТЕ НА ВОЮВАЩИЯ ЗА ПРАВАТА ВЯРА ОСМАНСКИ РОД

8.

211)  Разказ за женитбата на принц Мехмед за дъщерята на Сюлейман, син на Дулкадър
212)  Разказ за характера на Муpaд Хан и за оставените от него паметници
213)  Смъртта на султан Мурад Хан Гази, син на Мехмед Хан
214)  Възцаряването на султан Мехмед, син на Мурад Хан
215)  Разказ за похода на султан Мехмед срещу Караман
216)  Разказ за построяването на Боазкесен
217)  Разказ за завладяването на Костантинийе
218)  Разказ за това, как започнало заселването на Костантинийе
219)  Паметниците на султан Мехмед в Истанбул
220)  Разказ за завладяването на Енез
221)  Разказ за завладяването на Сивридже Хисар
222)  Разказ за завладяването на Никьобри или Новобри
223)  Разказ за обсадата на Белград
224)  Разказ за обрязването на султан Мехмедовите синове
225)  Разказ за завладяването на Мора
226)  Разказ за това, как Махмуд паша завладял Сава, Кюрюдже и други крепости
227)  Разказ за завладяването на невернишки крепости
228)  Разказ за завладяването на Месури, Лундура и Йълдъз
229)  Разказ за завладяването на Семендире от ръката на султан Мехмед Хан
230)  Разказ за завладяването на Амасра
231)  Разказ за завладяването на Кастамони, Синоп, Бакър Кюреси, Трабзон и Коюл Хисар
232)  Разказ
233)  Разказ
234)  Разказ
235)  Друг разказ
236)  Разказ за завладяването на Ефляк
237)  Разказ за завладяването на крепостта Мидилли
238)  Разказ за завладяването на Босна и Яйца
239)  Разказ за това, как неверниците превзели Яйца, построили Герме в Мора и дошли до Мидилли
240)  Разказ за това, как Повелителят пак отишъл в Босна


(211). Разказ за женитбата на принц Мехмед за дъщерята на Сюлейман, син на Дулкадър

Говорят, че като се върнал от Косовската битка, султан Мурад отишъл в Едирне и казал на Халил паша: "Намислил съм да задомя сина си Мехмед. Онзи Дулкадъров син Сюлейман бей е добър тюркмен. Той е наш приятел. Искам да взема негова дъщеря." Халил паша казал: "Да, мой султане. Той подхожда."

Веднага изпратили от Амасия съпругата на Хъзър ага. Тя пристигнала в Елбистан при Сюлейман бей, за да поиска дъщеря му. По онова време Сюлейман бей имал пет щерки. Всичките ги показали на жената. Тя харесала една от тях, хванала я за ръка, целунала я по двете очи и сложила на пръста й бисерен пръстен, който струвал колкото хараджа на една страна. После се върнала при Повелителя и му разказала за щедростта и смирението на Сюлейман бей, за красотата и добродетелите на неговата дъщеря. Тогава султан Мурад решил и отново проводил съпругата на Хъзър ага, заедно с жените на румски първенци и бейове. Сюлейман бей посрещнал сватовниците, почел ги, настанил ги и се заел радушно да ги гощава. После поверил дъщеря си [379] на Хъзърбейовата съпруга и ги изпратил. А тя взела булката и я довела в Едирне. Чет нямали сватбените дарове, с които Повелителят отрупал невестата. Пред тях прикята, донесена от нея, се загубила.

После поканили съседните бейове на сватба. Събрали се бейове и кадии, учени и беднота, хора от върховете и от низините. Ала бедняците, дарувани от Повелителя, забогатели и се потопили в охолство.

259

 

(212). Разказ за характера на Муpaд Хан и за оставените от него паметници

Говорят, че султан Мурад Хан Гази бил закрилник на раята и спахиите. По негово време живеели в охолство и благоденствие и учените-богослови, и светите хора, и бедняците. По негово време страната отново била прочистена, а държавата процъфтяла. Справедливостта тържествувала и светът хубавеел. А чуждоземните твърдели едногласно: "Невиждани и нечувани са земите в държавата на султан Мурад, несравним е падишахът им!"

Пак по негово време разцъфтяла религиозната вяра на хората и обществото, верността им към думите на пророка. Народът живеел в любов и покорство. Изглеждало, че е настъпил раят, защото в държавата на султан Мурад заякнала сигурността и милосърдието. В нея дошли 72 народности и като преживявали добре, отседнали за постоянно в Рум. Колкото и много да били похвалите, с които обсипвали султан Мурад, той заслужавал хиляда пъти повече. Стремял се той да оживи всичко наоколо. В столицата Бурса построил имарет и висока джамия. За джамията избрал 30 хафъзи и 14 мюхеллили, които всеки ден трябвало да казват 70 хиляди пъти: "Няма друг бог освен Аллах!" Тези добри дела на Мурад били посветени на Мехмед Мустафа — пророк на материалния и духовния свят, на бащите и дедите на пророците и на всички вярващи мъже и жени. Край джамията той направил също едно високо медресе, а между тях заповядал да издигнат високо кубе. В това кубе трябвало да бъде почетено за последен път благословеното му тяло. Там денонощно, без да се пропуска нито час, се четял Коранът.

В Едирне също заповядал да построят огромна джамия [380], голям имарет, [381] медресе и мевлевихане. [382] В тази джамия също назначил 30 хафъзи и 14 телхизджии, които също трябвало да спазват гореказаните условия. Взел също 40 души, които да четат откъси от Корана в чест на баща му — Мехмед Хан Челеби, — и петима за ежедневни молитви. Тези благодеяния посветил на обичащите чистотата на райските градини и на душите на всички живи същества. Определил и ня-

260

колко души, които всеки ден да произнасят: "Няма. друг бог освен Аллах!" — и тази милост дарил на всички мюсюлмани и мюсюлманки.

А пък в Румелия построил град на име Ергене. И в него направил имарет. Заповядал да построят и мост за тежест 174 кантара. Ни един пътуващ странник не бил срещал по света мост като този. Създал също. толкова много дервишки манастири, хамами, джамии и приюти, колкото не били оставили всички минали владетели заедно. В Халил-юл Рахман и в двата свещени града Мека и Медина изпращал годишно 3500 флорина. Освен това вакъфирал в полза на бедните от свещения град Мека едно субашийско село около Енгюри, наречено Балък Хисар. Щедростта и великодушието му били толкоз необхватни, че пред тях съкровищата на Карун не чинели дори муха.

И още. Всяка седмица раздавал със своята си честита ръка по хиляда флорина от личните си пари на градската беднота. В петъчните дни също не пропускал да раздава милостиня.
 

(213). Смъртта на султан Мурад Хан Гази, син на Мехмед Хан

Говорят, че един ден султан Мурад отишъл на разходка до Ада. На връщане към двореца тон видял да седи край моста един дервиш. Когато султан Мурад наближил, този дервиш казал: "Хей, султан Мурад Хан! Разкай се за греховете си, защото времето ти наближи!" Като чул тези думи на дервиша, султан Мурад се обърнал към стоящия до него Саруджа паша и му казал: "Саруджа, бъди свидетел! Аз се разкайвам за греховете си!" От другата му страна вървял Исхак паша. И на него казал: "Ти също бъди свидетел! Разкайвам се за греховете си!" После попитал Исхак паша: "Кой е този дервиш? Познаваш ли го?" "Султане мой! Този дервиш е от учениците на Емир Сейид от Бурса."

После, още щом Повелителят си влязъл в сарая, в същия миг му се явило главоболие. Написал завещанието си. За свой наследник определил сина си, султан Мехмед, а пръв министър направил Халил паша.

261

Лежал само три дни. На четвъртия — първи мухарем 855 година по Хиджра [383] до свещения му слух долетял зов: "Върни се при своя създател!" [384] Тогава скъпоценният му дух стигнал до божите селения. Трийсет години, шест месеца и седем дни султан Мурад с великолепие, могъщество, величие, твърдост, сърцатост, смелост и щедрост седял на султанския престол. Животът му бил обречен на битки за вярата. Нека се разпростре върху му божията милост!

Султан Мурад имал шестима сина: единият — Ахмед, единият — Али, единият — Мехмед, единият — Хасан, единият — Орхан и единият, който бил от дъщерята на Исфендияр, наречен Малкият Ахмед. Този [последният] бил в двореца. А големият Ахмед бил в Амасия. Там починал и го погребали в гробницата на наследниците на султан Мехмед, син на Баязид Хан. Султан Алаеддин също починал в Амасия. Ала тялото му било пренесено в Бурса и погребано в краката на султан Мурад извън тюрбето. Хасан и Орхан починали в Едирне и били погребани в Дарюлхадис край Тунджа. Последен останал султан Мехмед, син на Мурад Хан — гордост за османската династия. Всевишният Аллах го видял достоен за султан, та оставил чрез него да бъде прославен тронът на османовци.

Накратко. След като Мурад Хан починал, укривали трупа му 13 дни. Никому не казали. Държавните дела си вървели, а лечителите готвили церове и варели шербети. Заети били с лечение. На шестнайсети мухарем, [385] в четвъртък, Мехмед пристигнал и се възкачил на престола. Обявили смъртта на Мурад Хана чак след като Мехмед пристигнал. Тялото на баща си той проводил в Бурса, а малкия си брат — този от дъщерята на Исфендияр — отпратил при милостивия бог. Самият той прославил султанския трон и се заел да повелява на света.
 

(214). Възцаряването на султан Мехмед, син на Мурад Хан

Султан Мехмед се родил на седмия ден на реджеб 833 година по Хиджра [386], в събота, а застанал на прославения султански трон на шестнайсетия ден на мухарем 855 година.

262

 

(215). Разказ за похода на султан Мехмед срещу Караман

Говорят, че султан Мехмед се възкачил на престола и започнал да управлява света. Тогава дошла следната вест: Караманоглу Ибрахим бей е родил и отгледал синове-разбойници. Един [от тях] обявил за Гермиянски наследник и го проводил за Гермиян, в Кютахия. Другия пък провъзгласил за айдънски потомък и го пратил към земята Айдън. Третия изкарал наследник на Ментеше и го отпратил към земята Ментеше. Самият той тръгнал за Алаийе.

По онова време бейлербей на Анадола бил Узгуроглу Иса бей. Когато Караманоглу пристигнал и се тъкмял да нападне страната, Иса бей изпратил човек при Повелителя и поискал позволение да влезе в бой с Караманоглу. Ала султанът не му оказал тази чест — не разрешил, а го отстранил от длъжност. После облякъл почетен кафтан на Исхак паша и като му поверил анадолското бейлербейство, го изпратил. Сам султан Мехмед също яхнал господарския си кон и с огромна войска наближил Бурса. Тогава онези кучи синове избягали и пак си влезли в корема на баща си Караманоглу. А султан Мехмед продължил и излязъл към Ак Шехир. Народът на Ак Шехир и Бей Шехри излязъл, покорил му се и го почел. Караманоглу Ибрахим бей избягал, скрил се в Таш и пак го ударил на молба: "Прости ми греховете! Разкайвам се за това, което сторих!" — мънкал той и се самоунижавал. Тогава дошли при Повелителя и му казали: „Баща ти и дядо ти идваха в този Карамански вилает, завладяваха всичко и после отново се смиляваха, връщаха им го и си, заминаваха. Сега Караманоглу е мирен. "Дъщеря си давам, всяка година на поход ще идвам" — казва. Та султанът ни какво ще заповяда? Нека опрости вината му!"

Говорейки тъй, те склонили султан Мехмед. После задължили с пратеничество Касабоглу Махмуд бей. Той отишъл и дал дума на Караманоглу, че отсега нататък няма да враждуват. Като опростил вината му, султан Мехмед се обърнал и се приготвил да тръгне благополучно за Бурса. Тогава еничарските дружини препречили пътя, изправили се срещу Повелителя и

263

поискали подаръци. Повелителят много се наскърбил от това, което те направили, ала не го показал, не избухнал. После Турхан бей и Хадъм Шехабеддин паша известили на Повелителя какво желаели [еничарите]. Повелителят наредил да им раздадат 10 кесии с акчета. След няколко дни заповядал да доведат тогавашния еничарски ага Казанджъ Доган и силно да го напердашат. После го изгонил от служба, а агалъка предал на Мустафа бей. Хубавичко набил и яябашиите и като се затвърдил, благополучно стигнал до Бурса. Срещу земята Ментеше изпратил Исхак паша. А Исхак паша стигнал, прогонил Ментешеоглу Иляс бей, изхвърлил го от страната и дошъл до Кютахия.
 

(216). Разказ за построяването на Боазкесен

Говорят, че като се върнал в Бурса, султан Мехмед пожелал да мине през Гелиболу и да отиде в Едирне. Казали му: "Честити наш султане! Сега в Гелиболския пролив са дошли невернишки кораби. Той е затворен." После взели Повелителя и го завели до Акча Хисар, [387] който се намирал от горната страна на Истанбул към Коджа Или. Минали през мястото, откъдето бил. минал някога баща му. Това е Анадолу Хисар, който днес наричат Йенидже Хисар. Там построили джамия и отслужили петъчна молитва. После минали отсреща и се разположили при Акча Хисар. "Лала, тук е нужна една крепост!" — казал [султанът] на Халил паша.

Веднага събрали войска и почнали да копаят. На двадесет и пет разтяга дълбочина те попаднали на невернишки хамам. Никой не могъл да разчете датата върху вратата му, та също я изкопали и прочистили мястото. [388] След това с най-голяма бързина издигна ли градежа на Йени Хисар [389] и за кратко време построили вътре укреплението Йенидже куле, което нарекли Боазкесен. Отсреща също издигнали високи кули и крепостни зидове, турили топове. Вече по никой начин не позволявали, на кораби да минават. Щом крепостта Боазкесен била съвсем готова, [султанът] изпратил Акчайлъ Мехмед бей. Той отишъл, заловил хора от истанбулските врати, подбрал ги като стадо и

264

им заповядал да укрепят вратите на Боазкесен. През онази година видели мощни стенобойни оръдия и първом поръчали такива оръдия за крепостта. После ги поставили. [390]

Това събитие и строежът на Йени куле станали през 856 година по Хиджра. [391]
 

(217). Разказ за завладяването на Костантинийе

Говорят така. През онази година във войската измайсторили крепостни топове. Още щом пукнала пролетта, султан Мехмед заповядал на Халил паша: "Лала, тази година ще глътнем Истанбул!"

След като изрекъл това, Повелителят събрал безчетна войска и тръгнал към Истанбул. Тогава истанбулският владетел [392] проводил своя везир, неверника на име Кир Лука [393] като пратеник да измоли милост. Повелителят дори не забелязал пратеника. Заповядал. Приготвили се и се хвърлили срещу Истанбул. Нямали брой и чет желаещите да се бият, които се стекли отвсякъде. Доброволците били дори повече от войската. Учени и шейхове, дервиши и обитатели на текета, стари и млади от целия свят си рекли: "Това е най-великата битка за вярата!" — и се излели къмто Истанбул.

В Едирне излели чудовищни топове. Тълпи пешаци, мюселлеми, азапи и спахии ги домъкнали, наместили ги околовръст на Истанбул и взели да обстрелват крепостта. Всеки един от патроните на тези топове — огромни великани, ужасни в своята мощ — се изтегляли нагоре посредством железни вериги. Тук-таме прокопали широки окопи. Прикритията им били заоблени като небесна сфера. В тях били потулени топовете досущ чудовища, спотаени в подножието на планината. На много места поставили също тежки стенобойни машини, проникващи през вражите редици и мятащи камъни, както и гръмогласни топове, сипещи мълнии.

После анадолците обкръжили Истанбул по суша, а по море го обградили 400 кораба. Други 70 кораба отворили платна и се спуснали откъм горната част на крепостта по река Козлуджа Пънар, наречена също

265

Козлуджа дере, която течала над Галата. Бойците стояли вътре в тях прави. Преминали по сушата и слезли към морето при подножието на крепостта. Над морето направили и мост. Там, където мястото позволявало, построили и здрави окопи. Всеки един от тях приличал на небесна сфера, бил сгоден за движение и затуй дългото стоене вътре не плашело народа. Под техните прикрития поставили някои от топовете — седмоглави чудовища, чиито огнен дъх поразявал камък и вода. На височина били като минарета, а отворите им приличали на пещери. Те биели неустрашимо яките стени със силни каменни юмруци. От другите места се хвърлили в боя юначни еничари — стрелци и други бойци, които безстрашно се сражавали.

Стрелите, тези бързоподвижни и чевръсти издайници вещаели и носели смърт. Изтеглени от ножниците, мечовете заработили в сърцето на битката. Копията, донесени като Мойсеев жезъл, се чинили на тираните-неверници седмоглави змейове. Грохотът на топовете преповтарял истинския небесен гръм, а над крепостта се пръскал огън. След като приели върху си каменния удар, външните стени — тази надеждна зашита на укреплението — развалили своя вид. Гръмогласните стенобойни машини и топовете, които разнасяли своя екот, с по един удар разпердушинили стените на Истанбул. Зад тях неверниците се криели от падащите камъни. В това сражение те като че валели върху крепостта право от небето. Тези, които били вътре, не смогвали да мигнат. Блясъкът на мълниите стигнал чак до небесните палати, минал и през тях и влязъл в очите на архангелите. От величието на силния грохот мощта на крепостта се пропукала, а стените и взели да рухват, превърнати в прах. Сив облак огнен дим правел невидими отдолу окаяните невернишки дружини, които защитавали крепостта високо в небето под самия небесен купол.

За няколко дни всяко кътче на стената било надупчено като решето. Бунтарите загубили надежда за живот и всички вкупом се обрекли на смъртта. Както черните облаци се сбират върху планината, така те се скупчили по кулите и стените на крепостта. Жилата на стрелите и куршумите им завалели наоколо като пороен дъжд.

266

Отсам газиите също приготвили жилещ удар и замятали камшичени стрели. Отвсякъде екнали писъци, а светът се изпълнил с огън и стрелба. Силното упойващо вино на войната опило и замаяло всинца. Вдигнали се и непоколебимо закрачили напред към крепостта. Байраците, забучени на копия, разперили крилата си. Литнали бързокрилите стрели. Прикрити зад пъстролюспести брони, храбрите бойци досущ като пантери, без да спират, стигнали нагоре по крепостния хълм. Напредвали с пристъпи и схватки и стигнали до подножието на стената. Неколцина от тях успели да се изкачат със стълби на кулата и там закръжали като орли над плячка навръх планината. Други пък спрели долу и замятали стрели и куршуми, ловели душите като гълъби. Те посочвали с пръст смъртноранените от куршуми неверници, а сабите на близкостоящите до тях ги посичали като перца. Отсечените невернишки глави летели надолу като отломени скали. Телата пък, подобно на бастиони, рухвали при удар и пълнели рововете вместо камъни и дървета. Опърлените от огъня глави на довършените гяури чернеели като свинска мърша, а лицата на починалите от вража ръка мюсюлмани греели като пълнолики месечини. Пролятата кръв превърнала крепостните склонове в градини с алени лалета, а подножието — в засипана с рубини йеменска земя.

Отдолу газиите хулели неверниците с езика на стрелите, а тези, които били горе, ги обсипвали с псувни. Отвътре навън като небесно бедствие летели камъни и дървеса. Отгоре заливали мюсюлманите с вряла вода и кипяща смола. Изтерзани от горещина, те усетили що значат мъките на пъклото. Дълго време, ден след ден боят продължавал все така. Вече изглеждало, че пада невернишката твърдина в ръцете на газиите. Ала онези все сварвали да запушат с камъни и дървета дупките на стената, да оправят разрушенията от битката. Път до вътрешната крепост те не давали. И така всеки ден — вътрешните строяли, външните — рушали, а по средата — небивала бран. Туй, що се сътворило, било чудо невиждано, достойно за дестан.

Всред стрелците-неверници имало един, дето решел ли си, бълха стигал с куршум или стрела през иглени уши. Щом той застанел на някоя стена, там на часа

267

ставало горещо. Като неотвратима участ преследвал той всеки, който понечел да излезе напред и да мята стрели. Поискал ли да изпита в играта на боя страшния си прицел върху нечия съдба, човекът падал без сила за живот. Повалял всеки, който влезел в единoбoрcтво с него. Безпогрешният му удар сполетял мнозина, които приели мъченическа гибел за вярата. [394] Тъй, ама нищо друго не сполучили с този пъклен огън. В най-сияйната битка за вярата не била отредена победа за безпросветната държава. Най-подир Негово Превъзходителство пашата, мъдър и изпитан в, сраженията войн, намислил сам да хване тлъстия улов, сам-саменичък да премахне дошлата изневиделица беда, паднала от небето. Той като Рустем грабнал тежкия си лък, препасал на пояса си колчана с остри* прави стрели. Неусетно се промъкнал в едно безлюдно кътче и зачакал часа на онзи негодник. Като дебнещ плячката си лъв натъкмил островърхи пронизващи стрели. Ала неверникът бил безмерно ловък. Стараел се в изкусния капан да не влиза, на опасни места противния си дъх да не изпуска. Какво ли не опитвал пашата — този любимец на победата, лъв всред надарените с войнска вещина, емир всред господарите на полесражението, за да накара онзи проклетник да падне в клопката на гибелта. Ту той дебнел неверника, ту неверникът дебнел пашата. Така двете страни взаимно се държали под око за точен прицел срещу своята цел. И тогава Негово Превъзходителство пашата — любимец на победата — намерил пролука и със силна длан изпратил една точна стрела срещу онзи високомерен нечестивец. И тя го стигнала като стрела на съдбата, изпратена от лъка на случая. Улучила го право в презряната глава. Огнедишащият остър връх влязъл от едната страна на черепа и излязъл от другата. Така злото, което той замислял срещу ислямския народ, дошло на неговата глава. Злодеят тозчас бил изпратен в бездната на ада. Навсякъде и завинаги прославили и възвеличали яките мишци на Негово Превъзходителство пашата. Само на честити глави е писано да побеждават. Другиму победата не била отсъдена, та затуй не се и забавила нито миг повече. Ясен като ден е смисълът на думите: "Кой каквото прави, на себе си го прави!"

268

Минало време, а сражението си вървяло все така. Челните бойци служили предано на победата. Устремът и жарта на мюсюлманските войни достигнали небесата като молитви на праведници. Кръвта се леела от мечовете им, както дъждът плющи от черен облак.

Като видял какъв е халът, [константинополският] владетел се посъветвал със своя велик везир Кир Лука дали да предаде крепостта. Ала френкът [395] не склонил. "Ще се бием! Не ще се предадем! Ще водим борба до смърт за нашата вяра и славата Христова! Град като Истанбул на турците не ще отстъпим!" — заявил той и избрал пътя на ината и твърдоглавието. Втълпили му, че не трябва да предават крепостта и продължили да се бият. Гърдите на неверниците запламтявали в огньовете на завистта и лумвали в тях пламъците на яростта. Тогава сабите на правоверните гасели пожара, като да били потоци вода. "Всеки войнствен огън, който неверниците успеят да възпламенят, бива потушен от Аллах!" [396] Безсъмнено е, че дори да зърне бъдната орисия, окото на желанието не ще смогне точно да оцени нито условията за съществувание, нито ръста на препятствията. Опитът от миналите времена потвърждава истинността на тази мисъл.

От светлината, която озарила душата на благочестивия падишах, станало ясно като ден. Извикали неколцина майстори на подземни тунели, които като Ферхад били изкусни в прокопаването на планините. Ударът на кирките им не отличавал алабастровата скала от восъка, черната земя — от стръкчето сламка. Всеки от тях с един замах на своята кирка разсичал от кран до край земята. Заели се от много места да прокопават дълбоки тунели към крепостните основи. Толкоз дълбоки дупки изринали, че кулите над тях заприличали на закачени в небето крепости. Всеки едни от тунелите превърнали в огромна пещера и в подземно жилище. Вътрешността им натъпкали до последно с чували суха и леснозапалима слама.

На 20-ия ден на месец джемази-юл еввел [397], рано сутринта, във вторник, в благословен час падишахът — закрилник на света — заповядал и цялата войска се вдигнала на крак. Защото още предния ден било разгласено, че султанът е разрешил да се плячкоса Истанбул. Всички се приготвили и зачакали сгодния за бой

269

момент. Тогаз от няколко места подпалили сламата, скрита в дълбочината на тунелите. Изневиделица гръмнало така, сякаш иде денят на Страшния съд. Земята страховито се разтресла. Ужасът сломил храбростта на неверниците, а лицата им се засипали с пръст. Дъното на тунелите като адска преизподня с огнени искри бълвало пламъци едновременно от две страни, наподобявайки двуглав змей. Камъните и дърветата, които се изпречвали пред този огнен дъх, излитали като сламки в небесата. Стълбове червен дим се издигали в лазурната синева и оставали там като тъмен облак.

Щом и тази нечакана беда се стоварила върху негодните гяурски глави, мнозина от слисване сами захванали да скачат от крепостта и се разбивали. Пред очите на правоверните бойци всичко се обърнало наопаки. Останалите живи неверници дошли при мюсюлманите и в безнадеждния си хал замолили пощада. Тези невежи се надявали, че макар да се предават от немай-къде, разкаянието им ще бъде прието за доброволно. Никой не се смилил.

Говорят, че [битката] започнала на 15-и реби-юл еввел 857 година по Хиджра [398], а градът паднал на 20-и джемазиюл еввел преди обяд. [399]

Правоверните бойци влезли в града, отсекли главата на владетеля [400], а везира му Кир Лука и всичките му близки заробили. [401] В крепостта живеел и един самозванец, който се представял за Османов потомък. [402] И него съсекли. Минали под ножа всички тъпоумни бабаити. Жените оковали в робски вериги. Газиите скупчили брадвите си върху златните и сребърни идоли на Ая София [403] и всички останали църкви [404]. Кой смогнал тяло да отсече, кой — глава, кой — ръка. Де що невернишки съкровища намерили, всичко разграбили, богато се заситили с плячка. Някога пророкът, нека бъде мир върху него, изрекъл: "Няма съмнение, че Костантинийе ще бъде завладян. Вождът на войската, която ще го вземе, е щастлив вожд, войската му е щастлива войска." Газиите даже си делели акчета и флорини с крини. Оттогава останала поговорка. Когато искат да отличат нечия плячка, казват: "Ти на истанбулското разграбване ли се случи?"

Речем ли точно да изредим цялата насита, разказът

270

би станал въздълъг. Бедни са средствата на перото и немощен езикът, за да изрекат докрай всичко, що се е случило по времето на тази битка.

Когато народът на Галата [405] видял как газиите хукнали като гладни вълци по улиците на Истанбул, веднага проводили на султан Мехмед ключа от своята крепост. Сетне избягалите от Истанбул се добрали до корабите и влезли в Силиври. После изпратили и ключовете на Силиври и се поклонили пред Повелителя.

След това Караджа бей тръгнал и завладял Кум Бургаз и Бигадос. [406] След това, в сряда, Халил паша, който с цялата си свита охранявал крепостта и задържал управлението, бил заловен и затворен. Всичко това е дълга и широка история, пък и случаят е познат. Защото всеки знае какво сполетяло Халил паша. [407]

След това, в петък, бил отслужен намаз в Ая София. На името на Мехмед Хан била прочетена Мохамедова проповед.

Когато Караманоглу чул, че Истанбул е превзет, ударил с ръка по коляното си и рекъл с безмерно прискърбие: "Османецът завладя света. Сега и нас ще прокуди!"

Велик е Аллах!
 

(218). Разказ за това, как започнало заселването на Костантинийе

Говорят, че когато завладял Истанбул, султан Мехмед дал субашилъка на своя роб Сюлейман бей и му казал: "Потруди се да заселиш града!" После султан Мехмед пожелал да обживи града, разпратил хора по всички краища на османската земя и заповядал да разгласят навсякъде: "Който иска, нека дойде да си вземе имот в Истанбул!"

Оповестили на света, ала никой не дошъл по своя воля и не си взел имот. Видяло се, че тъй Истанбул не ще се оживи. Тогава Повелителят заповядал да изселят от всеки вилает по малко и от богатите, и от бедните. На кадиите и субашиите заръчали: "Изселете хора отвсякъде, нека дойдат да изпълнят Истанбул!" Тогаз изселили хора отвсякъде. [408] Напълнили Истанбул и той започнал да се съживява. Ала като обложили с данък

271

къщите на пришълците, народът възнегодувал. Заговорили: "Затуй ли ни накараха да продадем къщите си, от родина ни лишиха, та да ни докарат тук и да ни поискат наем за невернишките къщи?" Повечето изоставяли жени и деца, вдигали се и си заминавали.

Имало един човек, който бил останал още от времето на бащата и дядото на султан Мехмед. Наричали го Кула Шахин. Един ден той казал на падишаха: "Хей, честити мой султане! Аз съм стар човек, преживял времето на баща ти и дядо ти. Те завладяха толкоз много страни, ама никъде не наложиха наеми. Тези неща не прилягат на моя султан!" После млъкнал. Думите му хванали място пред падишаха, та отменил наема. Истанбул наново взел да оживява. Продължило така, докато станал везир Рум Мехмед паша. [409] Той изкушил султан Мехмед, подтикнал го към алчност и го накарал отново да въведе наемите. Защото той самият бил от истанбулски род. Зловидяло му се, че мюсюлманите дошли и взели бадева да владеят къщите на собствения му град. Та сегашните наеми са заради неговото изкусителство.
 

(219). Паметниците на султан Мехмед в Истанбул

Говорят, че първом султан Мехмед направил в Истанбул една кула за съкровищница, сетне построил Ески сарай [410], заповядал да го укрепят като крепост и се заселил там. После като не го харесал, той заповядал да построят още една крепост — направил вътре харем и изградил високи палати. Превърнал я в седалище на своя трон. [411] По невернишко време наричали онова място "Зейтинлик". Там се поселил. Целият придворен народ също се изселил и дошъл да се настани в Истанбул. От едната страна обградил харема с великолепна градина.

По-късно на едно от светите места в Истанбул построил осем медресета и по средата разположил висока джамия. Срещу тях направил голям имарет, а отстрани — болница. Зад медресетата накарал да съградят висше училище за софти. Заповядал да направят и обител за сектата на суфитите. Яденето, хлябът и месото за всички тези училища се вземали от онзи имарет. Това е имарет, който се среща един път на хиляда.

272

След това заповядал да построят една джамия за светеца Вефазаде, а извън града, при последователите на Ебу Еюб — един имарет, едно медресе, една джамия [412] и един хамам. Над [гроба] на Ебу Еюб Ансари заповядал да построят тюрбе.

Заповядал също да поправят Истанбул и Ая София. Истината е, че султан Мехмед построил наново цял Истанбул и така го благоустроил, че очевидците-пътешественици казвали: "Никъде по света няма град равен на този!" И така, Истанбул, чиито пъклен мрак бил невиждан по лицето на земята, се превърнал в благовонна амбра за четвъртина свят.

Много са паметниците на султана по света. Най-много са хамамите и дервишките обители и приюти, които той накарал да построят по пътищата за Истанбул. Покрай него процъфтял и целият румски вилает. И още — в Истанбул непрестанно раздавали милостиня на учените-богослови, на бедните, на праведниците, на отшелниците, на сираците и на вдовиците. Била им определена ежедневна дажба. Нямат чет и брой благата, които султанът раздал със собствената си ръка. Дори и в наше време раздават на вдовиците завещаното от него. Нека се разпрострат върху му божията милост и опрощение!
 

(220). Разказ за завладяването на Енез

Говорят, че един ден кадията на Фере дошъл при Повелителя, за да го осветли върху хала на намиращия се в невернишки ръце вилает Енез и за безпокойствата, които теглят от тях. Влязъл да целуне ръка на падишаха и като я целунал, казал: "Честити мой султане! Вилаетите Фере и Ипсала търпят големи безпокойства от енезките неверници. Ни един мюсюлманин не може роб да завърти. Успее ли някой роб да избяга, той отива и влиза в Енез. Ако господарят му иде да си го потърси, те го набиват и изпъждат. Даже, ако се говори право, самия него хващат и го правят роб. Мой султане, още от по-рано този Енез е бил свързан с Истанбул, защото е от хората на истанбулския владетел."

Султан Мехмед казал: "Дай боже, ще видим тази работа, Мевляна! Нека всевишният Аллах избере пътя!"

273

Едва що кадията излязъл навън, султан Мехмед заповядал да доведат роба му Хас Юнус и наредил: "Бре, Юнусе! Бързай долу на пристанището! Иди и кажи на капитаните да натъкмят десет годни кораба. Тръгни с готовите азапи и бойци и влез в Енезкото пристанище. Ама преди да сте стигнали, никому не обаждай накъде сте тръгнали. Ако е рекъл господ, аз пък ще тръгна по суша към Ипсала."

Юнус бей веднага изпълнил заповедта на Повелителя. Уповавайки се на всевишния, той потеглил с бойните кораби и влязъл в Енезкото пристанище. Падишахът пък тръгнал отсам и стигнал до Ипсала. Тогава енезкият владетел [413] видял, че газиите нападат и по суша. Веднага отпратил богатството, имота си, жена си и красивата си дъщеря, а самият той дошъл при Повелителя. Дошли и всичките му спахии. А Повелителят сключил договор с владетеля и неговите спахии. Изпразнените къщи на града той раздал на дошлите от околността мюсюлмани, а останалите по местата си неверници не закачил. Множество църкви превърнал в месджиди. Заповядал да разрушат камбанариите им и да построят минарета. Срещу града имало една малка крепост, която наричали Ташос. Тя била на остров. Нея също завладели. [414] С една дума, завоювали и покорили целия Енезки вилает.

Това завладяване станало през 858 година по Хиджра. [415]
 

(221). Разказ за завладяването на Сивридже Хисар

Говорят така. По времето, когато султан Мехмед Хан завладял Истанбул, имало даже пратеник на Вулкоглу. [416] Той отишъл и осведомил Вулкоглу и за завладяването, и за хала на войската. Когато Мурад Хан умрял, Вулкоглу отново си бил възвърнал превзетите от Мурад крепости. Щом чул, че Истанбул е завладян, той наново предоставил земята си на Повелителя. Ала от своеволията си не се отказал. Дори направил тъй, че никой да не може да минава от Лазката земя за Юскюб. В Прищина имало един достоен кадия. Той изпратил вест на Повелителя и му осветлил положението. Тогава Повелителят пратил човек при Вулкоглу да го раз-

274

пита за тия неща. Вулкоглу не почел султанския пратеник и не му дал отговор. Тогава робът дошъл и разказал за неподчинението на Вулкоглу. Повелителят веднага се вдигнал, нападнал Сивридже Хисар, а наоколо разпратил акънджии. Така той завладял крепостта и заситил правоверните бойци с плячка.

А още преди това Повелителят бил ударил Семендире и изкарал едно сражение. Като чул това, Вулкоглу се подплашил и изтеглил от Семендире всички намиращи се там богати неверници. За да не бъдат в Семендире, топ ги бил настанил в Сивридже Хисар. Затуй Повелителят дошъл и завладял Сивридже Хисар. Така в ръцете му паднали несметни богатства. Сетне, като уредил работите около крепостта, той отново благополучно се върнал в Едирне. Освободил Гюрани от длъжността кадъаскер и дал тази служба на Меджеддин, а везир направил Махмуд паша. От Вулкоглу дошъл пратеник, който се молил и предлагал 300 хиляди акчета годишно. Повелителят приел. Онази зима той прекарал в Едирне.
 

(222). Разказ за завладяването на Никьобри или Новобри

Говорят така. По онова време Новобри било в ръцете на деспота Вулкоглу. Исхакбейоглу Иса бей проводил следната вест на падишаха: "Ако е рекъл господ, вилаетът Лаз трябва да стане мюсюлманска земя и да бъде в държавата на моя султан." Повелителят пратил вест на Иса бей и му казал: "Ти си отдавнашен познайник на този вилает. Ти мене ще ме научиш по какъв начин трябва да се действува?" Тогава Иса бей пратил нова вест и казал: "Както и да постъпи моят честит султан, все ще бъде сгодно."

Повелителят веднага сбрал огромна войска, разгласил газават и потеглил. Още преди Юскюб той преминал планината при Кара Тонлу. Там дошъл и Иса бей и се срещнал с Повелителя. Повелителят казал на Иса бей: "Иди и поискай тази крепост от нейния пазител!" Иса бей отишъл при крепостта и я поискал от диздаря й, а онзи отвърнал: "Хей, Иса бей! В нашата религия няма предатели на господаря!" "Хей, глупав невернико! —

275

креснал Иса бей. — Самият ти господар е на умиране. Кого наричаш свой повелител?" Пазителят на крепостта отговорил: "Съпругата на босненския крал [417] е дъщеря на Вулкоглу. Тя е нашата господарка." Тогава Иса бей му казал: "Ти си луд бе, невернико! Та ти не знаеш ли кой е дошъл? Това е султан Мехмед Гази. Не си ли чувал какво направи той с Истанбул?" "Ами нека дойде, че да видим!" — отговорил защитникът.

Тогава Повелителят благополучно пристигнал, нападнал крепостта и се хвърлил в битка. На петия ден я завладели. Вътре намерили повечето от среброто на Вулкоглу, та го пренесли в хазната на падишаха. В крепостта поставил мюсюлмани. После стигнали до крепостта Требче. Още с пристигането си овладели външното укрепление. Там също намерили големи богатства. Взели ги и ги занесли в държавната хазна. Кулата на крепостта се държала няколко дни. Най-подир превзели и нея. Тогава в ръцете им влязло несметно богатство. Само Аллах знае броя и чета му.

От другата страна имало също една малка крепост. Към нея изпратили Евренозоглу Иса бей [418] Преди да стигне дотам обаче, неверниците подпалили крепостта си и избягали. И така, колкото крепости имало в Лазката земя, всичките ги завладели. След като изпратил Иса бей, Повелителят отишъл и се разположил на стан в Косова на същото място, където паднал жертва за вярата Гази Худавендигяр. После заповядал да наготвят и да раздадат храна за помен на дедите и за всички, които паднали жертва за вярата на това място.

Това завладяване станало през 859 година по Хиджра. [419]
 

(223). Разказ за обсадата на Белград

Говорят, че султан Мехмед наредил да излеят топове от разваления истанбулски бакър, от кръстовете и от камбаните на църквите. Прекарал ги с гемии през Туна, събрал ислямската войска и се вдигнал да води война за вярата. Стигнали Белград и взели да стрелят с топовете. Тогавашният румелийски бейлербей Дайъ Караджа казал на Повелителя: "Честити мой султане! Позволи на мен, твоя роб, нека да мина отвъд Туна и

276

да застана срещу крепостта!" Ала румелийските бейове не се съгласили. "Не остана вече враг, гдето ще ни спре да превземем крепостта!" — съветвали те вредно. "Нека намерим тъдява места за набези. Иначе ще трябва да започваме да орем." Така те кръшкали и не си давали зор.

Един ден най-неочаквано видели, че на мястото, откъдето Караджа бей искал да мине, се сбрала огромна невернишка войска. Предвождал я проклетникът Янко. По реката му идвали на помощ много кораби. Размирниците се множели, а битката се затягала. После един ден, когато Караджа бей стрелял от своето прикритие с топа срещу крепостта, едно метнато оттам гюле улучило дъска от окопа му. Дъската пък ударила Караджа бей и той загинал. Дошлите на помощ кораби здраво удряли откъм реката, та мнозина мюсюлмани загинали. Тогава Повелителят казал: "Хей, правоверни! Напред!" Личната гвардия на Повелителя тръгнала веднага. Ала румелийците се забавили, та хората на султана останали сами срещу крепостта! Видели гяурите, че юрушът е само от таз страна, събрали се всички срещу им и ги върнали назад. Неколцина загинали. Като видял това, падишахът се метнал на коня си. "Хей, юнаци! — викнал той. — Защо стоите?" И се хвърлил срещу неверниците. Готови били чудесните смелчаци около му Тръгнали с падишаха, изклали някои от неверниците, а останалите наново натикали в крепостта.

С една дума, битката била голяма. Ала тъй като румелийците не се постарали, станало причина да не се вземе крепостта. Разказват така. Както залягали за битката, извикали им никой да не се смесва с еничарите и никой да не отива до прикритията. Тогава войската помислила, че плячкосване няма да има, та хич и не се е постарала. А еничарите били скупчени до крепостта. Неверниците ги отрязали в гръб и така погубили мнозина. Помощ до тях не можело да стигне. Паднал жертва за вярата и агата на еничарите. Изобщо всевишният Аллах не бил отредил победа. Инак нямало да сгрешат в боя.

Сетне Повелителят забелязал, че неверниците станали нехайни. Моментално грабнал сабята си и се хвърлил в битката. Разсякъл един след друг некол-

277

цина неверника, ала това не помогнало. Неверниците не губели силите си. Дори Повелителят се измъкнал читав оттам само благодарение на собствената си сабя. Тогава се вдигнал, зарязал топовете и се върнал в пределите на ислямската земя. Тази битка за вярата станала през 860 година по Хиджра. [420]

През същата година се явили две огромни опашати звезди. Едната — на изток, другата — на запад.
 

(224). Разказ за обрязването на султан Мехмедовите синове

Говорят, че след това султан Мехмед заповядал да доведат сина му Баязид Хан от Амасия, а Мустафа Челеби от Маниса, и да приготвят в Едирне празненство по случай обрязването им. Наредил да пратят вестоносци с покани при съседните емири, при улемите, кадиите, беднотата и първенците. И до околните бейове проводили пратеници да ги поканят за обрязването. Казали им също да окажат чест, като изпратят де що имало в подвластните им земи фокусници, смешници и тям подобни чудаци, дето да развеселяват народа.

В Едирне се струпали хора отвред. Дошлите за празненството напълнили толкоз земя край града, че с дни не можеш я измина. В Ада стъкмили големите султански шатри и летни кьошкове. Като опънали и шатрата на падишаха, той минал и се настанил в нея. Малко по малко взели да гощават народа по групи.

Първи поканили улемите. Падишахът също дошъл и седнал на султанския трон. От дясната му страна се наредили Мевляна Фахреддин, а от лявата — Мевляна Туси. Срещу него седнал Хъзър бей Челеби от Сиври Хисар, а до него пък Шюкрюллах. След тях идели хафъзите. Прочели божествените думи на Аллах, а знатните улеми ги разтълкували и мъдро побеседвали. Били прочетени нежни стихове, брилянтни възхвали и красиви газели. И за тях поговорили. Сетне в меджлиса приготвили всевъзможни ястия. След като яли до насита, пред всеки улема поставил по един поднос със захар. Слугата на всеки от тях напълнил по няколко престилки. Не могли да ги носят, та просто ги завлек-

278

ли и си отишли. След това падишахът облякъл на праведниците почетни кафтани и ги отрупал с милости. Мнозина от тях дошли бедни, а си заминали богати. А пък кадиите на този меджлис станали носачи на захар.

На втория ден били поканени емирите. На надбягванията с коне мнозина получили първенството — никой не бил обиден. С една дума, султан Мехмед направил всичко тъй, както приляга на величието му.

Това благословено тържество станало през 861 година по Хиджра [421] в Ада, край река Мерич, близо до Едирне.
 

(225). Разказ за завладяването на Мора

Говорят така. Един ден, като си вървял кротко от Серез за Балу Бадра, един човек видял, че неверници насилват много мюсюлмански жени да им работят. Онзи човек рекъл: "Ей, злощастници! Как попаднахте в ръцете на неверниците?"

"Не сме само ние — занареждали жените. — Има много нещастници като нас, заробени от неверниците!" Те плачели и описвали хала си. Онзи човек отишъл право в Едирне. Срещнал се със султан Мехмед и му предал дума по дума разказа на жените. Когато падишахът чул тази вест, в него се надигнало ислямско усърдие. Веднага събрал войска, обявил газават и потеглил срещу вилаета Мора.

Стигнали право в Йени Шехир, а оттам до една крепост на име Филке. Нападнали я. Пашите казали: "Султане наш! Тази крепост е лесна. Нека не се бавим около нея, а да вървим напред!" Султан Мехмед отвърнал: "Не тръгвам, докато не я превзема!" Тогава влезли в бой и я превзели. Разбрали неверниците от равнината, че крепостта паднала, та дошли и се покорили. После се вдигнали и стигнали до крепостта Баф Ова. И нея завладели, а неверниците й пратили към полето на Истанбул. След това стигнали до крепостта Томак. Народът и се заинатил и водил бой. След няколко дни и нея превзели, а ръцете и краката на хората й премазали с токмаци. След това стигнали до крепостта Михлу. Там също се били три дни. Овладели я и поставили вътре свои хора. Пос-

279

ле стигнали до Кьорфоз. Нея овладели по мирному още щом дошли. Всевишният бог помагал на султан Мехмеда да превземе всяка крепост, до която достигне. С една дума, в този поход бил завладян целият вилает Мора. Взели богатствата на крепостите, а хората им заробили. Всички газии забогатели. След това султан Мехмед благополучно пристигнал в Юскюб като победител.

Тези завоевания станали през 862 година по Хиджра. [422]
 

(226). Разказ за това, как Махмуд паша завладял Сава, Кюрюдже и други крепости

Говорят, че по същото време, когато Мехмед Хан тръгвал към Мора, той изпратил Махмуд паша да завладее останалата част от Лазкия вилает. И Махмуд паша тръгнал, завладял крепостите Гюерджинлик, Дърава, Сава, Кюрюдже, Бранче и множество други, подобни на тях. Покорил целия вилает. Султан Мехмед искал от него Белград. Тогава Махмуд паша малко се постегнал, запретнал се здраво, а после тръгнал и стигнал до Йеллю Юрд. После дошъл до Юскюб, та се намерил с Повелителя. Тогава султан Мехмед поискал да разпусне войската, ала Махмуд паша казал: "Честити мой султане! Нека бъдем търпеливи. Казват, че унгурусите са се събрали."

Докато си набавяли припаси, дошла неочаквана вест, че унгурусите с голяма войска минали през Белград и са тръгнали. Тогава султан Мехмед раздал на анадолската войска и на всеки неин санджак поотделно джобни пари. После заповядал мюсюлманската войска да излезе към Полва, а някои части да отидат и по-напред. Гледали накъде се движат неверниците. После падишахът на мюсюлманите се приготвил да тръгне. Неочаквано дошъл вестител и казал, че войската на неверниците е стигнала вече до Тахталу. Ала в Тахта-лу се намирали много газии. Неверниците не знаели нищо за тях, та се хвърлили срещу града да го плячкосат. Когато невернишката войска се плъзнала по грабежи, газиите прославили Аллах и отведнъж нанесли удар върху големите сили на противника.

Невернишката войска видяла, че имало газии и като

280

не намерила храброст за бой, се обърнала в бягство. С помощта на всевишния правоверните бойци настигнали неверниците, съсекли мнозина от тях, а неколцина от бановете им заловили живи. Няколко дни след тази радостна вест завели при Повелителя пленените банове с техните знамена и с много неверници. Повелителят заповядал да обезглавят повечето от тях. След това разпуснали войската.

Дотогава от раята се вземали по 22 акчета за "чифт акчеси" [423] Тъй като този поход бил далечен, падишахът заповядал на спахиите си: "Вземайте по 32!" Тъй че от онова време е останало да вземем по 32 акчета.

През същата година Мевляна Гюрани отново дошъл от Арабистан и докато траял походът, нему дали кадилъка на Бурса. Това завоевание и тази война за вярата станали в 862 година по Хиджра. [424]
 

(227). Разказ за завладяването на невернишки крепости

След това Повелителят дошъл, презимувал в Едирне, а щом се запролетило, отишъл към Семендире. Не могъл да я завладее и без да се бави, през 863 година по Хиджра [425] минали през Амасра и отишъл в Мора. Всички тези краища завладял през 863 година.
 

(228). Разказ за завладяването на Месури, Лундура и Йълдъз

Говорят, че тези крепости са ключът към вилаета Мора. При входа на Мора имало крепост Герме. Нея я разрушил султан Мурад. По-късно дошли откъм морето невернишки войски и отново построили Герме. Мюсюлманите, които били в завладения вилает, останали затворени между онези крепости. [426] Щом се случило това, пратили вест на султан Мехмед. Падишахът бързо изпратил румелийската войска при Махмуд паша, а той тръгнал право към Герме. Няколко дни по-късно падишахът а цялата мюсюлманска войска също се вдигнал и тръгнал след Махмуд паша, който вече приближавал към Герме.

По онова време санджакбей на Мора бил Елван бейоглу Синан бей. Той бил влязъл и се установил в крепостта Кьорфоз. [427] Чул, че Махмуд паша пристига,

281

та съобщил това на намиращите се там мюсюлмани, а самият той се придвижил извън кротостта.

При неверниците, които били в Герме, дошъл доносник и им казал: "Ето, турците приближават с голяма войска. Тази сутрин ще пристигне челната й част." Като чули вестта, гяурите побягнали. Гемиите им били готови на морския бряг, та те веднага взели да влизат в тях. Тогава Синай бей се метнал на коня, отишъл при пашата и му съобщил, че неверниците са обърнати в бягство. Пашата тутакси подбрал няколкостотин смелчаци и бързо ги изпратили. Когато стигнали, последните неверници все още влизали в корабите. Мнозина от тях съсекли и заробили. А Махмуд паша заседнал там до пристигането на Повелителя.

Падишахът напредвал благополучно. Завладял Месури, Лундура и Йълдъз. В този поход били завладени общо шест крепости. Те всички спадали към Герме. Наричали ги Карлъели, а бейовете им Карлъогланлар. [428] Завели ги при Повелителя и им отнели живота.

След това отишли и нападнали нахиите на Агрибоз. Видели им сметката. Това завладяване станало през 863 година по Хиджра. [429] През същата година избухнал голям пожар и изгорил Бурса. Много мюсюлмани загинали ведно с имота си.
 

(229). Разказ за завладяването на Семендире от ръката на султан Мехмед Хан

Говорят, че Семендире бил завладян по-рано, по времето на султан Мурад, но отново бил върнат на неверниците, за да се откупи братът на Халил наша — Махмуд Челеби.

И така, султан Мехмед Гази прекарал зимата в Едирне, а щом се запролетило, отишъл в София. Кралят на Босна [430], който по това време управлявал Семендире, помислил, че той е тръгнал срещу му. Рекъл да се предпази да не би да го нападне, та изпратил човек и казал: "Предавам ви Семендире. Нека дойдат ваши хора и да я получат!"

По онова време в Семендире се намирал братът на Махмуд паша [431] и двамата с него имали общ език. Пре-

282

даването на крепостта било негова заслуга. Той бил изпратил вест на краля: "Предай крепостта на турците!", а кралят се принудил да каже: "Ти знаеш!" — и изпратил вестта.

После Махмуд паша проводил вестител при брата си и му заповядал да предаде крепостта Семендире на хората, дошли от страна на Повелителя. Говорят също, че кралят проводил при Повелителя човек и казал: "Нека поне направим смяна и да заменим Семендире за Серайиник." Повелителят се съгласил. Ала след като им предали Семендире, пресметнали, че кралят дължи на Повелителя още пари за хараджа. Заради този дълг не предали Серайиник.

И така, Семендире била завладяна. Разрушили камбанариите, църквите превърнали в месджиди. Така цялата Лазка земя била завладяна. Това завладяване станало през 864 година по Хиджра. [432]
 

(230). Разказ за завладяването на Амасра

Говорят, че крепостта Амасра на Кара Дениз била заобиколена от мюсюлманско население. Нейният владетел бил френк. [433] Щом някои от анадолските роби избягал, той отивал в нея и се спасявал. Вън от туй неверниците на Амасра често излизали в морето и вършели пиратски набези. Когато ги питали, те отговаряли: "Тези кораби са чужди! Не са наши."

Като разбрал каква е работата, султан Мехмед казал: "Махмуд Лала! Що за крепост е тази, че баща ми и дядо ми не са я превзели и са допуснали да стават такива безобразия?" Махмуд паша отвърнал: "Сигурно всевишният Аллах е предопределил, щото тя да бъде завладяна от ръката на моя султан. Защото всяко нещо идва с времето си. Само трябва търпеливо да се изчака неговият час." Тогава Повелителят казал: "Махмуде, трябва да се приготвим за нея!"

Махмуд паша тутакси стегнал гемиите, събрал отбрани бойци, натоварил ги и ги изпратил за Амасра. Падишахът тръгнал по суша и излязъл към Ак Язъ. След това стигнал до Болу. Исфендияроглу Исмаил бей чул, че Повелителят стигнал до Болу, та избягал и се скрил в Синоп. Сетне, като разбрал, че Повелителят

283

се е запътил за Амасра, той му проводил хубави дарове.

После Повелителят спрял при Амасра и се разположил на стан. Гемиите също пристигнали, влезли в. пристанището и останали там. Владетелят на крепостта видял, че ще превземат Амасра със сила, та казал на своите неверници: "Турците без друго ще ни отнемат тази крепост. Безпомощни сме. Нас те ще съсекат, а жените и дъщерите ни ще заробят и озлочестят. Като пречупят нашите лъкове, те ще отрежат главите ни и ще ги овесят по крепостните зидове. По-добре ще бъде, ако я предадем по своя воля и останем доброжелателно при тях." Неверниците одобрили думата му. Тогава владетелят излязъл, отишъл при Повелителя, целунал му ръка и му предал крепостта. Повелителят изпратил към Истанбул някои от неверниците заедно със синовете, дъщерите и имотите им. Нищичко не им взел.

Повелителят имал една крепост край Ифлаган. Заповядал да изселят населението й и да го доведат в Амасра. Една голяма църква превърнал в джамия. В нея се чете хутбе.

Това завладяване станало през 864 година по Хиджра. [434]
 

(231). Разказ за завладяването на Кастамони, Синоп, Бакър Кюреси, Трабзон и Коюл Хисар

Говорят, че султан Мехмед Гази с един-едничък поход завладял и Кастамони, и Синоп, и Коюл Хисар, и Трабзон, ведно с всичките им вилаети. Причината да излезе нататък била следната. В земята Шам станали много събития с Узун Хасан [435]. Единственият начин да се спрат злосторничествата му бил да се завоюват онези земи. И така, един ден Повелителят казал на Махмуд паша: "Махмуде! Имам няколко кроежа. Надявам се, че всевишният бог ще даде на мен, слабия човек, сили, за да ги осъществя. Първият е вилаетът на онзи Исфендияр, където се намират Кастамоии, Синоп и Коюл Хисар. Мисълта за тях пропъжда спокойствието ми. Вторият е този Трабзон, [436] който неверниците отвсякъде грабят и си заминават. С една дума.

284

пожелах си тези земи. Те денем и нощем не ми излизат от ума."

Махмуд паша отвърнал: "Мой честити султане! С божията помощ те всичките ще се сбъднат. Ти само тръгни нататък!" "Достойни за похвала са словата ти — казал Повелителят. — Но да видим какво ще направиш! В тази работа покажи красноречието на действието!"

После Повелителят се качил на кораб и отплувал от Истанбул за Бурса. Махмуд паша пък приготвил 100 гемии и ги изпратил от Истанбул за Синоп. Още преди гемиите да ускорят своя ход, той изпратил по един роб писмо до Исмаил бей. Вътре написал следното: "Проводи гемиите към Трабзон и бъди така любезен да набавиш всичко, каквото трябва за тях. Аз дадох на капитана пари за разходи. Не стигнат ли, похарчи, колкото трябва от парите, определени срещу Бакър Кюреси. Ако азапите почнат да вършат безобразия, вразуми ги. Каквото и да стане, следвай султанските заповеди, та да мисля за тебе добре!" Привършил писмото, връчил го на роба и го изпратил.

После самият Махмуд паша заминал за Едирне, събрал румелийската войска, азапите и серахорите и с целия двор преминал през Гелиболу. Пристигнал в Бурса и се разположил на стан в полето. По онова време Махмуд паша бил на върха на своето величие. Падишахът му бил доверил цялото управление, докато той самият си почивал. Тъй като Повелителят бил преминал през Муданя само с неколцина души, до идването на Махмуд паша той си седял сам-саменичък в сарая на крепостта Бурса. Щом известили: "Махмуд паша дойде!", Повелителят веднага слязъл от сарая и отишъл в шатрата му.

После заповядали на анадолския бейлербей да събере пред султана анадолската войска. Щом завършили всички приготовления, наново проводили роб при Исмаил бей и заповядали: "Изпрати към Енгюри сина си Хасан бей с неговите бойци. Нека дойде да се присъедини към нас!" Изпълнявайки заповедта на писмото, Исмаил бей пратил сина си. От своя страна Караманоглу Ибрахим бей също изпратил своя син да се присъедини към войската. Още преди падишахът да стигне до Енгюри, те вече били там. Срещнали се с Повелителя. Ала щом синът на Исмаил бей - Хасан

285

бей се явил пред него, тутакси го заловили. По онова време братът на Исмаил бей — Къзъл Ахмед, бил при Повелителя и владеел санджака Болу. Махмуд паша му бил казал: "Поискай от Повелителя на тебе да даде братовата ти земя." Онзи, щом споменал това пред Повелителя, той веднага му написал берат и му дал санджака на Исмаил бей. После го изпратил към Кастамони. Когато Ахмед бей стигнал до Кастамони, народът му се подчинил. Исмаил бей видял, че положението става лошо, та избягал и се скрил в Синоп. Повелителят, който дошъл също в Кастамони, тръгнал към Синоп, но изостанал с няколко прехода назад. Къзъл Ахмед и Махмуд паша обаче се спуснали към Синоп и се разположили на стан пред него. Тогава Махмуд паша яхнал коня си, отишъл в подножието на крепостта и повикал Исмаил бей да дойде до крепостната стена. Отдолу той му викнал: "Хей, бей? Защо бягаш? Целият този народ иска за бей на вилаета твоя брат. Всеки твой спахия, който дойде при нас, ще бъде оставен на тимара си. Разумно ли е тогава да стоиш в едва суха крепост и да противостоиш на падишаха? При това ти отнеха градското пристанище."

Исмаил бей казал: "Страхувам се от Повелителя да не би да ме погуби, заедно с малките ми синове." Махмуд паша отговорил: "Пази боже! Падишахът никога не ще постъпи лошо."

Най-после Махмуд паша придумал Исмаил бей. Сговорили се, че ще му дадат всичките богатства, дето били в крепостта му. Щели да му дадат също и: добър тимар, където му сърце поиска. Исмаил бей хванал вяра на тези думи и склонил. Тогава пашата отишъл и известил Повелителя. Повелителят се вдигнал, дошъл и се настанил срещу крепостта. Исмаил бей излязъл навън, дошъл и понечил да целуне ръката му. Тогава Повелителят казал: "Хей, Исмаил бей! Ти си мой по-голям брат. Редно ли е да ми целуваш ръка?" Така той не му позволил да му целуне ръка, а двамата се прегърнали.

Повелителят оказал на Исмаил бей големи почести. На сина му Хасан бей той дал санджака Болу. След туй влязъл в крепостта и уредил всичко така, както желаел. След това Исмаил бей отишъл в Дюрекяни. Взел със себе си цялата си челяд. Сина си Хасан бей той пратил с Повелителя.

286


Падишахът поставил свои хора в крепостта Кастамони, в крепостта Ифни и в Синоп. После събрал войската на Кастамонския вилает и я изпратил при Къзъл Ахмед. През тази 865 година [437] били превзети Кастамони, Синоп, Коюл Хисар и Трабзон.
 

(232). Разказ

След това Исмаил бей натоварил на своя добитък всичките си вещи, богатствата си, синовете и дъщерите си, оставил при себе си и своя везир Шехабеддин ага и тръгнал от Дюрекяни към Пени Шехир във вилаета Бурса. Защото бил измолил от Повелителя Йени Шехир, Пие Гьол и Яр Хисар. Заселил се там.

Повелителят не взел на поход сина на Караманоглу. Той само го обдарил с почетен кафтан и го пратил на баща му. През същата година.
 

(233). Разказ

Говорят, че щом Повелителят заминал към вилаета Коюл Хисар, а Исмаил бей още не бил достигнал до Йени Шехир, Караманоглу Ибрахим бей му проводил вест: "Ей ти, раб божий! — нареждал той лукаво. — Не отивай в Йени Шехир, а се върни отново в Кастамонския вилает. Тъкмо сега моментът е сгоден. Османците са лесни. Аз ще ти помогна и ти ще изгониш натрапниците от вилаета Кастамони. При Хасан бей също ще пратим човек, та и той да тръгне оттам. Нека изпъдим османците от тези места и ти ще си седнеш пак на твойта си земя."

Като чул това, Исмаил бей казал: "Тези думи не прилягат на мюсюлманин. На това се вика двуличие. Сега един падишах, борец за мюсюлманска вяра, е тръгнал на свещена война. Ислямът забранява да го спираме и връщаме от неговия път. Хубаво е, че в крепостите стоят роби на падишаха, а той напредва. А пък страната ми стопанисва моят брат Къзъл Ахмед. Ти вече няколко пъти опитва подобни работи. Що спечели? И сега какво ще сполучиш?"

Като чул от Исмаил бей тези неща, Караманоглу се отчаял и замлъкнал. През същата година.

287

 

(234). Разказ

Говорят, че още преди султан Мехмед да отиде в Коюл Хисар, крепостта си имала владетел, когото наричали Хюсеин бей. Един ден Узун Хасан, който ловувал в полето, го заловил, завързал и завлякъл къмто крепостта му. Ще не ще, Хюсеин бей му я предал.

Повелителят чул, че Узун Хасан овладял Коюл Хисар и веднага заповядал на анадолския бейлербей Хамза бей да вдигне румската войска, да сбере азапите от областта, да нападне Коюл Хисар и на всяка цена да я завладее. Ако не успеел да завоюва крепостта, той трябвало да удари, опустоши и изпепели нейната околност, така че дълго време да не може се съвзе.

Като чул заповедта на Повелителя, Хамза бей събрал войска и се хвърлил срещу крепостта. Доста дни се били яко. Накрая видели, че тя е непревзимаема. А околният народ си седял по местата, без да се плаши. Тогава моментално оплячкосали вилаета. Множество азапи нападнали едно арменско село и намерили там неколцина арменци — мъже и жени. Върху им извършили своеволия. Тогава свещенослужителите на тези арменци отишли да се оплачат на Узун Хасан и му казали: "По времето на предишния ни господар такива злини не бяха ни сполетявали. А той беше слаб владетел. Сега, по времето на такъв велик падишах като тебе, нашите жени и мъже толкоз препатиха." Така те насъскали Узун Хасан.

Накратко. След като ударил вилаета, Хамза бей се върнал по своите места. Оттогава минало доста време. След като завладял вилаета Синоп, султан Мехмед Гази се насочил към Коюл Хисар. Обградили крепостта с топове. Няколкото топа, които едва докоснали крепостта, взели ума на народа и, и той веднага се предал. Падишахът наредил да я овладеят и да я напълнят с негови хора. В споменатата 865 година. [438]
 

(235). Друг разказ

Говорят така. Щом завладял Коюл Хисар, султан Мехмед тръгнал къмто Ерзинджан. Тогава Хасан Дираз [439] проводил при султан Мехмед като пратеник

288

своята майка Сара Хатун заедно с бея на Чемишгезек Кюрд Шейх Хасан. Те пристигнали и се срещнали край Булгар. Донесли безброй скъпи дарове. Падишахът приел армаганите, а тях почел с голямо уважение. Към майката на Узун Хасан той се обърнал с "Майко!", а шейх Хасан нарекъл "Татко!" Взел и двамата със себе си и тръгнал за Трабзон. След като се изкачили на планината Булгар, те се заспускали към Трабзон. А тази планина била стръмна, та на много места падишахът вървял пеш. Тогава Сара Хатун му казала: "Ей, синко! Защо ти трябва толкоз да се мъчиш заради един Трабзон?" Падишахът отвърнал: "Майко, тези мъки не са заради Трабзон. Те са за Аллах. Защото сабите в ръцете ни принадлежат на исляма. Ако не понесем несгодите, не бихме били достойни да ни нарекат борци за вярата. И утре ще стоим пред лицето божие посрамени."

И така, вървели все към Трабзон. Сара Хатун рекла да измоли Трабзон от султан Мехмед: "Синко, подари ми тази крепост! Тя принадлежи на нашата невеста." [440] Султан Мехмед не проронил звук.

После султанът изчакал пристигането на гемиите от Синоп. Щом те дошли, започнал битка. От крепостта веднага помолили за пощада. Така превзели Трабзон. [441] От богатствата му отбрали всичко, що било достойно за падишаха. Сетне падишахът натоварил на кораби владетеля на крепостта, неговите бейове и някои от верните му хора и ги пратил към Истанбул. От взетите богатства Повелителят отделил много за майката на Хасан Дираз и за шейх Хасан. После с почести ги отпратил при сина й.

Падишахът заповядал да построят в Трабзон месджиди. Довели мюсюлмански народ и му раздали къщите, останали от неверниците. Те станали мюсюлмански владения. Както повелявал султанският закон, така постъпил.

После победоносен, здрав и натежал от плячка, Повелителят излязъл към Сонуса. На Къзъл Ахмед той дал тимар в Румелия, а Кастамони предал на свои доверени хора. В Исфендияровите градове назначил кадии, а сеченето на пари и четенето на петъчната молитва обявил на свое, султан Мехмедово име. Така той провъзгласил закона на османците и покорил тези страни.

289

Тогава Къзъл Ахмед измолил от Повелителя разрешение и казал: "Нека замина за Болу да прибера дома си. Ще бъда готов до идването на моя Повелител. Щом той дойде там, аз ще бъда в Румелия." Дали разрешение на Къзъл Ахмед и той тръгнал за Болу. Ала една нощ той свил по пътя за Караман и пристигнал там. Караманоглу дал на Къзъл Ахмед пари и го поканил да остане при него. От страх пред османците Къзъл Ахмед не приел, а отишъл при Хасан Дираз. Останал там чак до настъпването на Баязидхановото време. [442] Когато Къзъл Ахмед избягал, падишахът си помислил, че Исмаил бей също ще избяга, та го преместил от Йени Шехир във Филибе. Той живял спокойно във Филибе чак до смъртта си.

Това завладяване станало в 865 година по Хиджра. [443]
 

(236). Разказ за завладяването на Ефляк

Говорят, че когато султан Мехмед се прибрал в Истанбул от трабзонския поход, Исхак паша също дошъл от Едирне в Истанбул. Взели да прииждат и пратеници от съседните страни. Исхак паша се оплакал от Ефлякоглу. [444] Сетне пристигнал и пратеник отстрана на Ефлякоглу. Заедно с него проводили нататък свой човек и поканили ефляшкия владетел в двора. Ала онзи отвърнал на поканата така: "Моята страна не ми е вярна. Ако я напусна и дойда там, първенците ще докарат унгуруския бей и аз ще изпусна страната си. Ала надеждата ми е, че падишахът ще изпрати към бреговете на Туна един от своите погранични бейове. Нека пограничният бей, който дойде, да пази този вилает. Аз моля на колене да ме оставите на прага на държавата."

Повелителят не усетил лукавството на неверника, хванал вяра на думите му и изпратил там санджакбея на Нигболъ — Чакърджибаши Хамза бей.

Туна била здраво замръзнала. Чакърджибашията отишъл и се разположил на стан край нея. Ала докато си стояли безгрижно на отсамната страна, проклетникът Дракулаоглу, когото наричали Казъклъ войвода [445], минал през леда в полунощ и налетял през нощта върху Хамза бей. Погубил множество достойни

290

мюсюлмани, заловил Хамза бей, а Юнус бей направил мъченик за вярата. После неверниците преминали реката на няколко места, нападнали земите и доста напакостили. Казъклъ войвода отрязал главата на Хамза бей, изпратил я на унгуруския крал и му казал: "Нека се знае, че станах враг на турците!" Така целият свят научил, че този неверник станал враг на Повелителя.

Накратко. Повелителят научил за лукавството на онзи неверник. Тогава мюсюлманският падишах събрал войската си и като обявил газават, тръгнал, преминал Туна и навлязъл във вилаета Ефляк. Народът на целия Ефляшки вилает дошъл и му се поклонил. Но от Казъклъ войвода нямало и следа. Тогава падишахът — убежище на света — шетал някое време из Ефляк. Една нощ най-нечакано се разбрало, че ги нападат странично. Правоверните бойци на падишаха били нащрек. Веднага видели, че става бой. И Падишахът, и войската усетили, че Казъклъ войвода прави нощен удар. Останали неподвижни, без да помръдват. И така — неверниците стигнали до войската и се врязали в нея. Тогава газиите отведнъж призовали божието име и ударили саби по дошлите неверници. Така секли, че не останала и половината от неверниците. Казъклъ войвода едвам отървал главата си. А щом съмнало, изпратили Али бей да| го преследва. Онези войскари, дето дошли с Казъклъ войвода, а не загинали, се проснали в краката на Повелителя. Сами се предали като роби.

Казъклията имал по-малък брат, който се намирал при падишаха. [446] Той поверил нему Ефляшкия бейлик и му оставил свои хора. После Повелителят взел от Ефляк каквото си харесал и пак се върнал на трона си.

Тази война за вярата станала през 866 година по Хиджра. [447]
 

(237). Разказ за завладяването на крепостта Мидилли

Говорят, че на връщане от ефляшката война Повелителят разпуснал победоносната войска. Сам той отишъл право в Гелиболу и заповядал: "Колкото кораби има в Галиболу и Истанбул, всичките да се стегнат!"

291

Бил намислил да поеме към Мидилли, газават да води.

Още съшия месец гемиите били готови и тръгнали

Мидилли. Повелителят пък напредвал по суша. Ка-т0 стигнал в Аязменд, той спрял и се разположил на стан. Гемиите обградили крепостта Мидилли, наредили топовете и повели яка битка. Тогава владетелят на Мидилли [448] дошъл право при Махмуд паша и му казал: "Изоставих всичко, което имам — жена си и сина си — и дойдох тук съвсем сам. Нека Повелителят или да ме убие, или да ме пусне на свобода!" Махмуд паша го пратил при Повелителя с думите: "Иди, представи се!" Владетелят отишъл и целунал ръка на Повелителя, а той му облякъл почетен кафтан и му дал шатра, която поставил до шатрата на Махмуд паша.

После Повелителят заповядал на Махмуд паша да отиде и да овладее богатствата на крепостта, а също да опише в дефтер населението, парите и наследствата, които имал всеки човек от спахиите, гражданите и селяните, и да му ги съобщи. Махмуд паша направил така, както му било заповядано и уведомил падишаха. Повелителят взел това, което било достойно за него. Тези, които били за заробване — заробил, които трябвало — оставил свободни, а заслужилите — щедро обдарил. Спахиите разпръснал, някои от гражданите отпратил да си заминат, а други — оставил. Назначил кадия и предал санджака на свой човек. Църквите превърнал в месджиди, а останалите от неверниците празни къщи раздал на мюсюлмани. Така той устроил града и вилаета.

Това завладяване станало два месеца след войната с Ефляк, също през 866 година по Хиджра.
 

(238). Разказ за завладяването на Босна и Яйца

Говорят, че Семендире вече бил завладян. Повелителят изпратил човек при краля на Босна [449] и казал: "Или ми плащай харадж, или се приготви, защото идвам срещу теб!" Защото този крал много пъти се бил с Михалоглу Али бей и много злини му сторил, а хараджа бавел и не го изпращал. Затуй и Повелителят проводил при него пратеник. Пратеникът пристигнал при краля и му показал заповедта на падишаха.

292

Кралят прочел писмото и щом разбрал неговия смисъл, казал: "Бързо хванете този турчин и го убийте!" Намерил се един умен везир да рече: "Хей, кралю! Какво правиш? Ти сам се погубваш. Със собствените си ръце рушиш дома си! Сега ще убиеш турчина, ала после можеш ли излезе срещу турския бей? Казват, че сегашният бил суров. Велик падишах бил и никой народ не смогвал да му противостои!" Като чул тези неща от своя везир, кралят повече не настоявал да убият пратеника. Държал го няколко дни затворен и най-подир го пуснал.

Пратеникът дошъл и разказал на Повелителя всичките си патила. Щом разбрал каква била работата, падишахът пламнал в силно ислямско усърдие. Той събрал мюсюлманската войска и стигнал до Юскюб. След това преминал Кара Тонлу и навлязъл в земята на Вулк. Когато стигнал до Вълчитрън, дошъл вестител от Али бей. Той казал: "Кралят на Босна разруши Агач Хисаръ." Повелителят се ядосал. Както и по-преди, той назначил Махмуд паша за сераскер и го изпратил.

Тогава Махмуд паша дошъл, ударил Бободжа, за три дни я превзел, а неверниците й изселил към полетата на Истанбул. В [крепостта] оставил свои хора и се упътил срещу краля на Босна. После известили Махмуд паша, че кралят заминал към Кулуч Хисар. Спуснал се подпре му пашата и докато онзи безгрижно си ядял яденето, го нападнал. Кралят не сварил да избяга, ами волю-неволю влязъл в бой и с хиляди мъки успял да си влезе в Кулуч Хисар. Повелителят пък се бил спуснал към крепостта Яйца и я бил обсадил. Махмуд паша също дошъл при крепостта, в която се криел кралят, и му пратил следната вест: "Нека дойде твой верен човек. Имам да ти кажа нещо!" Тогава кралят изпратил един неверник, който дошъл и се срещнал с пашата. Махмуд паша попитал този неверник: "Ти какъв си на краля? На каква работа си при него?" Неверникът отвърнал: "Аз съм слуга още от времето на бащата на този крал и съм довереник на дома му."

Махмуд паша попитал: "Ти знаеш ли кой е падишахът, който дойде?" "От турските бейове е" - отговорил неверникът. Махмуд паша казал: "Хей, ти най-

293

важното не си могъл да смислиш. Падишахът, който пристигна тук, завладя и Костантинийе, и Трабзон, и Мидилли, и Лазката земя, и Мора. Със силата на своя удар той отнема земята от ръцете на слабите владетели и я дава на своите хора. Събирайте си акъла в главата и приемете съвета ми, ако сте си мили сами на себе си. Ако ли пък не, вие си знаете!" Онзи неверник попитал: "Заповядай, каква е думата ти?" Махмуд паша рекъл: "Иди и кажи на краля да дойде, да целуне ръка на Повелителя и да кандиса на харадж. И нека даде на падишаха някои от своите крепости, та той да постави вътре свои хора. Тогава той ще си замине по живо по здраво към своя вилает. Горко ви, ако не ме послушате. Нито земята ви ще остане, нито вие ще останете! Отсега е ясно какво ще се случи."

С една дума, Махмуд паша придумал неверника и го накарал да му повярва. Сетне онзи неверник отишъл и предал на краля думите на пашата. Посъветвал го да се сговорят. Кралят приел. Самият той бил поразпитал що за човек е Повелителят, та си знаел. В крепостта се бил превърнал на врана, пъхната в кафез. Накратко онези неверници хванали вяра на условеното с Махмуд паша. Кралят излязъл от крепостта, дошъл при Махмуд паша и те се срещнали. Махмуд паша го успокоил и го завел при падишаха.

Ала не се понравил на Повелителя сговорът на Махмуд паша с краля. Защото меракът му бил да превземе с удар тези твърдини, да убие техния крал и да завладее целия вилает. "Ще се спогодим сега, ще си заминем, а тук ще оставим тези неверници. И развалата заедно с тях" — казал той. — И тъй като акънджиите вече били отишли по грабежи, Повелителят продължил: "Махмуде, ти си заел този вилает по лесния начин. Защо тогава прати акънджии, та да го поразяват?" Казват също, че и по-рано Повелителят се карал за тези неща на Махмуд паша и му се сърдел.

Та когато кралят дошъл, те го пипнали ведно с малкия му брат. После го помъкнали и го показали на народа на Яйца. Той веднага предал крепостта на Повелителя. Едната от съседните на този вилает области наричали Кувач Или. Нейният владетел [450] бил при

294

падишаха. Имало и друг един бей, когото наричали Бакли Павлиоглу. [451] Той също имал много земи и също бил при падишаха. След това Махмуд паша довел и краля. Хванали него, хванали и тези двамата и ги затворили в шатрата на капъджията. Тогава падишахът събрал улемите и задал въпрос: "Имам ли право върху кръвта и имота на тези тук или нямам?" На похода присъствал един много учен човек, когото наричали Шейх Али Бистами, а му казвали също Мусаннифек. Той бил потомък на Баязид Бистами. Казал фетва: "Да се убиват неверници като тези, е най-велик подвиг за вярата!" После пръв извадил сабята си и пръв замахнал, та съсякъл краля. Пак в шатрата на капъджиите видели сметката и на другите двама неверника. Хазните им донесли на султан Мехмед. В крепостите и градовете на този вилает намерили несметни съкровища. Никой не знае броя и чета им.

Във всички тези крепости падишахът поставил свои хора. Заситени с плячка се върнали и газиите, които първи отишли да налетят. Никого не ощетили.

След това падишахът проводил човек при бея на Херсек. [452] Тъй като онзи не се явил, на връщане от Босна Повелителят стигнал до Херсек, покорил всичко от край до край [453] и благополучно се завърнал в Истанбул.

Това завладяване станало през 867 година по Хиджра. [454]
 

(239). Разказ за това, как неверниците превзели Яйца, построили Герме в Мора и дошли до Мидилли

Говорят, че Повелителят дал Босна на Миннетоглу, а в Яйца поставил свои хора и си заминал. Тогава пристигнала унгуруска войска [455] и ударила Яйца. Тези, които били вътре, изменили и предали Яйца на неверниците. Неверниците я поправяли два месеца. След като я стегнали, те си заминали. Сетне в Мора се появили много кораби. Построили [наново] Герме.

Тогава Повелителят пратил пак Махмуд паша с румелийската войска. Щом пашата стигнал до Кьорфоз, неверниците избягали и изоставили Герме безлюдна. Махмуд паша пристигнал, разрушил отново Гер-

295

ме и я оставил преобърната наопаки. После той се върнал и отново се присъединил към падишаха. Още не били разпуснали войската, когато дошла вест: "В Мидилли пристигнаха гемии!" Тогава Повелителят наново пратил Махмуд паша с гелиболийски и истанбулски кораби. Махмуд паша пристигнал, разпръснал корабите на френките, поправил Мидилли и отново се присъединил към Повелителя.
 

(240). Разказ за това, как Повелителят пак отишъл в Босна

Говорят, че течала 868 година по Хиджра. [456] Повелителят наново събрал победоносната си войска и отишъл да удари Яйца. Наредил около и топове, много се постарал, ала не смогнал да я превземе. Защото всевишният бог все още не бил отредил да бъде завладяна. [457] Върнал се и пак отишъл в Юскюб.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


379 Ситти Мюкриме Хатун, починала в 1467 г.

380 Джамията била строена от 1437 до 1447 г.

381 Построен през 1435 г.

382 Построен в периода от 27. VII. 1435 г. до 15. VIII. 1436 г.

383 3. II. 1451 г.

384 Цитат от Kорaнa (сура 89, Заря, стих 28).

385 18. II. 1451 г.

386 1. IV. 1430 г.

387 Вероятно става дума за селото Асоматон, днес квартал Бе-

356

бек на Истанбул, разположено върху хребет над най-тясната част на Босфора.

388 Всъщност църквата Архи Михаил. Някои от мраморните и колони били използувани в строежа на крепостта.

389 Нешри бърка имената. С Йенидже Хисар, Йенидже Кале, или Йени Кале, той нарича ту Анадолу Хисар, ту новостроящата се крепост Боазкесен, днес Румели Хисар. Объркването му вероятно идва от самото име „йени", „йенидже", което означава „нов". Всъщност така е била наричана построената от Баязид I Анадолу Хисар, а не по-новата — Румели Хисар, строена от Мехмед II.

390 Мехмед II осъзнавал решаващата роля на артилерията при предстоящата обсада, та направил много за въоръжението на войската си с оръдия. В този си разказ Нешри очевидно има пред вид конструирането на топове от унгарския инженер Урбан при двора на Мехмед II.

391 1452-1453 г.

392 Константин XI Драгаш-Палеолог (1449-1453).

393 Първият византийски мегадук и адмирал на флота Лукас Нотарас. В научната литература не е известна такава негова посланическа мисия при Мехмед, каквато му приписва Нешри.

394 На фона на пищното, но лишено от всякаква достоверност описание на Константинополската битка, което прави Нешри, едва ли може да се идентифицира този християнски боец. Все пак пека споменем тук името на гръцкия войник Рангабе, показал чудеса от храброст и загинал в боя за крепостната стена.

395 Генуезецът Джовани Джустиниани Лонго, прочут като опитен вони и защитник на укрепени градове. Той пристигнал в Константинопол на 28. 1. 1453 г. начело на отряд от 700 души, за да участвува в защитата.

396 Цитат от Корана (сура V, Трапеза, стих 64).

397 29. V. 1453 г.

398 26. III. 1453 г. Датата не е точна. Всъщност придвижването на Мехмедовите войски към Константинопол започнало на 2. IV., а цялата войска се струпала пред стените на града на 5-6. IV.

399 29. V. 1453 г.

400 Константин Драгаш загинал в ръкопашен бой при крепостната стена в деня на падането на крепостта. Няма достоверни данни за подробностите около смъртта му, макар да съществуват редица версии.

401 Магедуксът Лукас Нотарас бил освободен от плен от самия Мехмед, но пет дни по-късно, заедно с други византийски благородници, бил посечен.

357

402 Принц Орхан, син на Мехмед I, заложник в Константинопол.

403 Храмът „Света София", или както го наричали народите на Изтока „Ая София", е най-важният византийски паметник и шедьовър на византийската архитектура. Строен по времето на Юстиниан, той бил открит на 27. XII. 537 г. Още със самото завладяване на Константинопол от османците църквата била превърната в джамия и първите мюсюлмански религиозни церемонии се извършили в нея на 1. VI. 1453 г. От 1935 г. по нареждане на Кемал Ататюрк храмът „Св. София" е музей.

404 Още в първите часове след падането на Цариград били разграбени църквите „Св. Георги", „Св. Йоан", „Св. Теодосия", „Пантократор", както и прочутата „Хора" (днес Карие джами) — вторият по значение паметник на византийското изкуство в Цариград. Непокътнати останали църквите в района на Псаматия и Стадиона, както и голямата катедрала „Св. апостоли", които били превърнати в джамии по-късно, при наследниците на Мехмед II.

405 От XIII в. Галата била генуезка колония, която през последните векове от съществуването на Византийската империя водела независима политика. Била заселена с гърци, арменци, евреи и европейци.

406 Крепостите по източнотракийското крайбрежие на Мраморно море били завладени не след падането на Константинопол, както сочи Нешри, а преди това, като подготовка за голямата обсада.

407 Чандарлъ Халил паша — велик везир и един от най-доверените хора на Мурад II, си навлякъл шева и ненавистта на Мехмед II още с ролята, която изиграл при възвръщането на престола на Мурад през 1446 г. Останал на поста си и след смъртта на Мурад, Халил паша направил всичко да предотврати обсадата на Константинопол. След превземането на града Мехмед се почувствувал силен и незабавно се разправил с него, обвинявайки го в предателство.

Нешри явно не желае да вземе отношение към случая. В по-раншния му разказ за Мурадовото възвръщане на престола той дава да се разбере, че не е убеден във вината на великия везир и счита историята за свързана с лична мъст.

408 Първите нови жители на Истанбул били от населението на Ак Сарай, някои еврейски семейства от Бурса, гърци от Морея и Егейските острови. По-късно придошли и преселници от други малоазийски градове. На името на градовете, излъчили компактни

358

маси преселници, днес са наречени някои квартали на Истанбул — Аксарай, Караман, Чаршамба и пр.

409 Рум Мехмед паша бил доверено лице на Мехмед II. Службата велик везир той получил около 1466 г.

410 Първият дворец „Ески сарай" бил построен в района на бившия форум Теодосия около 1457-1458 г.

411 Тук Нешри отбелязва началото на строежа на дворцовия комплекс Топкапъ и вероятно по-точно двореца Чинили кьошк — 1466 г.

412 Става дума за джамията Еюб — първата построена в Истанбул джамия през 1458 г. в дъното на Златния рог. Там бил погребан сподвижникът на пророка Мохамед — Еюб Ансари.

413 Паламед Гатилуси.

414 Островите Тасос и Лесбос били владени от Дорино Гатилуси, който, както и брат му Паламед, се предал доброволно.

415 1454 г.

416 Вероятно става дума за сина на Георги Бранкович — Иван, който бил сръбски заложник в османския двор. Живял от 1427 до 1456 г.

417 Стефан Томаш (1444-1461). Съпругата му Мара била дъщеря на сръбския деспот Лазар.

418 Вероятно тук Нешри бърка Исхакоглу Иса бей — санджакбей на Скопие по времето на Мехмед II — с Евренозоглу Иса бей, взел участие в походите на Мурад II из Албания и в битката му с кръстоносците при р. Морава.

419 1454-1455 г.

420 Обсадата на Белград продължила от 14 до 22 юли 1456 г.

421 1456-1457 г.

422 1457-1458 г.

423 По-често „ресм-и чифт". Така се наричал поземленият данък, плащан от мюсюлманите, срещу обработената от тях земя. „Чифт" или „чифтлик" е мярка за означаване площта земя, която се обработва с чифт волове — обикновено 60-80 дюнюма при слаба, 90-100 — при средна и 130-150 — при добра почва. За различните санджаци данъкът варирал между 22 и 50 акчета на „чифт".

424 1457-1458 г.

425 1458-1459 г.

426 Пелопонес бил в ръцете на двамата враждуващи деспота Димитър и Тома, братя на последния византийски император Константин XI Драгаш.

427 Коринт паднал в турски ръце през август 1458 г.

428 Вероятно тук Нешри има пред вид крепости в Средна Гър-

359

ция, "управлявани от династията Карло Токо. Оттам „Карлъ-Или" = „Карлова земя". Той обаче тук греши, защото Средна Гърция пада под османска власт в 1456 г.

429 Пелопонес паднал окончателно в османски ръце през 1460 г.

430 Крал Стефан Томаш бил коронясан за сръбски деспот на 21. III. 1459 г., след като признал върховната власт на унгарския крал Матиаш Корвин.

431 Михайло Ангелович.

432 1459-1460 г. Смедерево паднало в турски ръце на 20. VI. 1459 г. и с това се сложило край на съществуването на сръбското деспотство.

433 Амасра била генуезка колония, управлявана от консул.

434 1459-1460 г. .

435 Тюркско-огузката държава Аккоюнлу възникнала в земите по горното течение на р. Тигър. По-късно покорила Армения,. Азербайджан, Западен Иран и се превърнала в една от най-големите сили в Източен Анадол, които противостояли на османската държава.

436 Трабзон (Трапезунд) бил столица на една от трите гръцки държави, образувани при разпадането на Византийската империя през XII—XIII в. — Трапезундската империя. През описвания период тя все още съществувала, като поддържала връзки с Венеция, Генуа и Папството, от една страна, и с Узун Хасан — от друга.

437 1460-1461 г. Последният управител на Трапезунд — Давид Комнин — предал крепостта без бой на 15. VIII. 1461 г.

438 1460-1461 г.

439 Става дума за Узун Хасан. „Дираз" е персийски превод на турското прозвище „узун" — „дълъг".

440 Узун Хасан бил женен за трапезундската принцеса Теодора, дъщеря на император Йоан IV Комнин. На този брак, както и на общите интереси срещу османското господство се крепял съюзът между Трапезундската империя и тюркското княжество Аккоюнлу.

441 На 15. VIII. 1461 г.

442 Баязид II, син на Мехмед II (1481-1512).

443 1460-1461 г.

444 Става дума за влашкия владетел Влад IV Цепеш (1456-1462; 1476-1477), попаднал в турски плен, а по-късно — турски заложник. Избягал и заел влашкия престол след разгрома на османците при Белград (1456).

445 Влад IV бил син на Влад III Дракула, заради което Неш-

360

ри го нарича Дракулаоглу. „Казъклъ" е турският превод на прякора му Цепеш — букв. „набивач на кол".

446 Раду Красивия (1462-1474) минал на страната на османците, за да може с тяхна помощ да завладее влашкия престол. Намесата му се оказала решителна в иначе несполучливия поход на Мехмед.

447 1461-1462 г. (по-точно — пролетта на 1462 г.)

448 Никола Гатилуси, син на Дорино Гатилуси.

449 Стефан Томашевич (1461-1463).

450 Босненският феодал Тврътко Ковач владеел земите по средното течение на р. Дрина. Той се предал на Мехмед II, но бил убит.

451 Вероятно Нешри има пред вид някой представител на босненската феодална фамилия Павловичи, владеели земите около Борач и Олово.

452 Стефан Вукич (1435-1466).

453 Нешри греши. По-голямата част от Херцеговина била завладяна няколко години след Босна — в 1465 г., а нейните последни остатъци — в 1482 г.

454 1462-1463 г.

455 Нешри има пред вид похода на Матиаш Корвин в Босна, който започнал през октомври 1463 г.

456 1463-1464 г. (по-точно лятото на 1464 г.)

457 Яйце с още 30 околни крепости останал в пограничните райони на унгарската държава до 1528 г. и играл важна роля на погранична преграда срещу османската експанзия