ПРЕДСТАВЯ СУЛТАНИТЕ НА ВОЮВАЩИЯ ЗА ПРАВАТА ВЯРА ОСМАНСКИ РОД
4.
91) Как изпратили напред Евреноз Гази
92) Как се завърнал пратеникът на Лаз
93) Как султанът отседнал край Гюмюш Хисар
94) Как Евреноз Гази видял войската на неверниците и как я разгледал султанът
95) Описание на начини за водене на битка за извоюване победа на исляма
96) Съкрушените молитви на султан Мурад в мрачината на нощта
97) Какво правели неверниците през онази нощ
98) Утрото в деня на боя и разположението на бойните строеве
99) Как проклетият неверник подредил войската си
100) Как стрелците започнали боя
101) Мъченическата смърт на Повелителя Гази Мурад Хан Помилуй го, боже!
102) Достойнствата на Мурад Гази и оставените от него паметници
103) Как Баязид Хан, син на Мурад Хан Гази, стъпил на престола
104) Разказ за завладяването на Ала Шехир
105) Как султан Баязид се помирил с Алаеддин Карамани
106) Как султан Баязид Хан се отправил към Кастамони и как се върнал към Ефляк
107) Завладяването на земите Караман, Амасия, Сивас и Токат
108) Разказ за завладяването на Кастамони
109) Разказ за идването на френките към морето
110) Разказ за обсадата на Костантинийе и битката с унгурусите
111) Разказ
112) Разказ
113) Разказ
114) Разказ за завладяването на Малатия и Ерзинджан
115) Разказ
116) Разказ
117) Как при Баязид Хан Гази дошла вестта за смъртта на султан Беркук
118) Защо започнало нашествието на Тимурленг
119) Разказва се как Тимур се спуснал към Сивас и го опустошил и как продължил нататък към Шам и Халеб
(91). Как изпратили напред Евреноз Гази
Тогава Повелителят заповядал: "Щом съмне, войската да се вдигне! Гази Евреноз и Паша Йигит да тръгнат напред, да минат през прохода и да проправят път за правоверните!"
Нощта отминала. Съмнало. Хаджи Евреноз и Паша Йигит взели неколцина смелчаци и тръгнали напред като стража. Стигнали прохода. Мястото било много тясно, та конниците минавали един по един. Когато Гази Евреноз с другарите си влязъл в прохода, Лаз тозчас изпратил нататък 30 храбри неверника. Заповядал им да вземат от турците „език". Газиите не знаели нищо за това. Онези гяури застанали на едната страна и щом газиите влезли, моментално пришпорили конете си срещу им. Един неверник изпреварил групата си, стиснал копието в ръка и влязъл в единоборство с Евреноз бей. Евреноз бей отвърнал на удара. Неверникът хвърлил копието си. Гази Евреноз също хвърлил своето. После извадил от колчана си една стрела. Тя ударила неверника в гърдите и излязла през гърба му. Той рухнал. Приближил се друг — Евреноз бей унищожил и него.
Накратко. Погубили 5—10 души от онези неверници, а 8 хванали живи и
ги завели при Повелителя. Зарадвал се Хункяр и се вдигнал от Кара Тонлу.
Прехвърлил прохода и стигнал до река Кичи Морава. Преминали я и решили
там да стануват.
(92). Как се завърнал пратеникът на Лаз
Говорят, че пратеникът на Лаз, дето идвал при Повелителя, видял кое как е, върнал се и рекъл на Лаз: "Господарю [165], войската на турците не е такава, каквато я описват. Видях техните оръжия. Не трябва да се страхуваме. Нашата войска е три пъти колко-
106
то тяхната!" След туй той разказал всичките си премеждия: какво бил
наговорил на Повелителя и как онзи се разгневил срещу му. Така той окуражил
неверниците. Проклетникът [Лаз] навирил опашка и взел да дрънка и да се
пени. Владетелите около него също много празни думи издумали, а Вулкоглу
[166]
рекъл: "Като първо само аз стигам на турците. Друг никой не трябва!" Френки
и власи — пияни до един — също наприказвали пустословия.
(93). Как султанът отседнал край Гюмюш Хисар [167]
Говорят, че Мурад благополучно преминал през Кичи Морава. Тогава се развели хиляди знамена, забили тъпани и наккарета и изпитаните в боя храбреци, избраните единоборци и газии тръгнали напред във всеоръжие. Комар изглеждал легендарният Рустем [168] пред всеки един от тях. Начело бил Али паша, след него — Челеби султан Баязид, след него — субашията Ейне бей, след него — Якуб Челеби, след него — Саруджа паша. След всички, с цялото си достойнство и великолепие, вървял Повелителят.
Спрели пред Гюмюш Хисар. Този ден станували там, а на другия — пак се вдигнали и пътем хванали от неверниците "език". Завели двамина гяури при Хункяр и той ги запитал: "Де е гяурската войска? Или, щом ни чу, Лаз избяга?" Неверниците отвърнали: "От вас ли ще избяга Лаз? Той също чака да пристигнете. Ей там се е настанил!" Повелителят заповядал, та отсекли главите на двамината.
Станало пладне. Стигнали до едно хубаво място без урви, камънаци и скали. Повелителят наредил и спрели. Ислямската войска приличала на безбрежно разбушувано море, а шатрите напомняли острови и огромни корабни платна. Чудно било това море! Влезел ли някой в него, ставал несигурен, уплашен и безпомощен. В този безкраен океан нямало ни крачка празно местенце. Вместо риби, там гъмжели бронирани мъже, досущ крокодили.
107
(94). Как Евреноз Гази видял войската на неверниците и как я разгледал султанът
Говорят, че щом Хункяр се спрял на стан, Евреноз бей видял гяурската войска. Дошъл и известил своя Повелител. А Хункяр казал: "Трябва веднага да започнем боя!" Евреноз Гази отвърнал: "Мой султане! Сега денят е горещ, войската ни е изморена, а враговете са бесни. Нека днес починем, а утре с упование в Аллах, славейки високо неговото име, ние ще заложим душите и главите си в нозете на нашия султан!"
Видял Повелителят колко са мъдри тези думи. През онзи ден останали там.
Хункяр и синът му Баязид възседнали конете, излезли на една височина и
хвърлили поглед към войската на неверниците. Видели, че полето било от
край до край залято с войска. Земята не се виждала от войни. Като че ли
планина от сребросиво желязо се била извисила. Тази рат наброявала точно
500 господари на коне и 500 хиляди бойци. Никой не бил виждал аскер с толкоз
много конници и пешаци. Удивил се Повелителят и си рекъл: "Що за огромна
войска е сбрал тоз проклетник! А аз си мислех, че е невъзможно да се набере
повече от туй, що ние водим. Войните на този нечестивец са двойно колкото
нашите, че и повече!" Тогава се обърнал с молитва към всевишния бог и простенал:
"О, Аллах! Заради делата на светия божи пратеник Мохамед прати милост на
тези правоверни! Не позволявай аз да стана причина за тяхната гибел!"
(95). Описание на начини за водене на битка за извоюване победа на исляма
Говорят, че като видял войската на неверниците, Повелителят много се стъписал. Влязъл в шатрата си и събрал при себе си всички държавни мъже и първенци на султаната. Най-напред погледнал сина си Баязид Хан и му казал: "Е, скъпи мой, ти как предлагаш да се бием с тоз неверник? Аз не съм и помислял, че войската му е толкова огромна. Тя е безчетна. Дали да поставя камилите пред нашите бойци, или да останем лице срещу лице?"
108
Баязид Хан отговорил: "Нашите кроежи не могат да достигнат мисълта на Повелителя, но на мен, нищожния, ми се струва така. Ние вече толкова години се сражаваме срещу неверниците, без да слагаме пред. себе си камили. Нека и сега не слагаме. Колкото и многобройна да е невернишката войска, божията милост е с мюсюлманите. С благоволението на Аллах сам аз, твоят роб, ще видя сметката на този неверник. Защото, щом благоразумието и здравият разум са редом с човека, то ясно е, че с него е и божията милост. Досега излизахме победители от всяка битка. И отсега нататък нямай грижа. С божията помощ победата пак ще бъде твоя. Аз никак не се съмнявам в това. Ако ги унищожим, ще бъдем честити. Ако паднем, ще станем мъченици за вярата."
Тогава султан Мурад похвалил мислите на Баязид. Хан и приел думите му, защото този Баязид Хан бил човек храбър, благоразумен и се ползвал с благоволението на всевишния. След туй Повелителят се обърнал и спрял погледа си върху Али паша. Попитал го: "Каква ще бъде ползата и каква вредата, ако поставим отпред камили?"
Али паша отговорил: "О, честити и блажени господарю! Малко ли са неверниците или много, това не трябва да бъде наша грижа. Така е заповядал самият бог в своя Коран. Ето и славния стих: „Много пъти с божията помощ малките и слабите побеждаваха множеството. Великият и славен Аллах отреди победа на търпеливите!" [169] Делото зависи от милостта на Аллах — няма значение, дали враговете са малко или много. В истинните хадиси даже е описано как, щом ислямските воини тръгнал на свещена война срещу неверниците, ангелите започват да се молят богу. Те му говорят така: "О, господи, нека се отдръпне пелената, та и ние да погледаме какво ще направи ислямското войнство с невернишката войска!" Щом ангелите молят господ да отмахне завесата, та да видят в какво сме положение, то не е правилно ние да поставяме пред нас закритие. Защото в газавата няма място за прикритие. Пророкът — нека отправим в негова чест най-благочестиви молитви — също е казал и заповядал: "Комуто влезе в ноздрите прах от битка за вярата, тон никога не ще усети вонята и дима на пъкъла!" Така че,
109
О, честити Повелителю, в битката за вярата трябва да се уповаваме само на всевишния Аллах. Благодарение на бога през целия си живот побеждавахме. Да се надяваме, че и сега победата ще бъде наша. В своята голяма добрина Аллах не ще позволи в земята на този неверник да погине толкоз мюсюлмански свят."
Повелителят изслушал тези думи на Али паша и те му харесали. После се обърнал към Евреноз бей и го попитал: "Евреноз бей, а ти какво мислиш по този въпрос?" Евреноз бей отговорил: "Мисълта принадлежи на моя султан! Какво е мисълта на такива същества като нас? Но и аз ще се осмеля да бъда дързък я също ще кажа една дума." Отговорили му: "Кажи!" Евреноз бей казал: "Мисълта на Негово Превъзходителство Повелителя да бъдат поставени отпред камили е добра, защото конете на неверниците няма да влизат между камилите и те ще ни прикриват като крепост. Ала камилите също могат да се подплашат, а само бог знае колко силно те се плашат. И ако при шума от настъпването на невернишката войска се подплашат, те най-първо нас ще изпомачкат. Не сте ли слушали? Искендер-и Зюл Карнейн [170] щял да се бие с индийския цар Фур-и Хинд. Онзи се укрепил, като поставил отпред слонове. Сетил се шах Искендер и натоварил върху няколко коли топове и сложил вътре селитра. Така той подплашил слоновете, които се обърнали и унищожили индийската войска. Та и тук, ако камилите се подплашат и се втурнат навътре към войската, ще ни изпомачкат."
Хункяр приел от душа и сърце тези мисли и се отказал от плана с камилите. Тогава той казал: "Най-мъдро ще бъде да поставим най-отпред стрелците. Нека те хвърлят стрели отляво и отдясно. Веднага след това, с прослава на Аллах, газиите ще ударят неверниците. В тази битка за вярата се решава тронът и съдбата ми. Толкоз много войни за вярата водих през живота си, че дори ако в тази падна жертва за правата вяра, ще мина с добро име в отвъдния свят. И защо трябва да се измъчваме, щом смъртта е край на всяко живо същество!"
С тези думи той укрепил сърцето си. Подбрал мъже за първа стража и ги поставил отпред да пазят войската. Прекарали нощта в сигурност и спокойствие.
110
(96). Съкрушените молитви на султан Мурад в мрачината на нощта
Говорят, че настъпила нощта и мракът притиснал войската. Много се стъмнило. Спуснала се непрогледна мъгла. Задухал и вятър, който вдигнал такъв прах, че не си личало що е кон и що — човек.
Мурад изчакал всички да легнат. Когато наоколо се умирило, той станал, приел пречистващо измиване и с два поклона заредил молитвата, произнасяна при голяма нужда. Положил глава на земята, той до съмване отправял горещи молитви към всевишния Аллах. От все сърце се молел през цялата мрачна мощ и говорел така:
"Господи, боже мой! Толкова пъти в своята благост си приемал моите молитви и не си ме изоставял. Чуй и сега молбата ми! Прати дъжд и премахни този мрак и прах. Дай светлина на света, за да можем да виждаме войската на неверниците и да се бием с тях лице срещу лице. О, господи, и земята, и хората са твои. На когото ти поискаш, нему дай победа. Аз също съм един нищожен твой роб. Ти знаеш моите мисли и познаваш тайните ми. Не ми трябват богатство и имот. Не съм дошъл дотук заради роби и слуги. Искам само искрено и предано да заслужа твоето благоволение. Господи, принеси мен в жертва заради тези мюсюлмани, само не ги оставяй победени в ръцете на неверниците и не ги погубвай! О, боже, не позволявай заради мен да загине толкоз много свят. Нека победим! Зарад тях аз ще пожертвувам живота си, само ти приеми [моята жертва]. За ислямската войска съм готов да дам душата си, само не ми показвай смъртта на тези правоверни! Господи, приближи ме до себе си и пожертвувай моята душа зарад душите на вярващите. Най-напред ти ме направи борец за вярата. Направи ме сега и мъченик за нея!"
Така, открил глава, поставил лице на земята и протегнал ръце, султан Мурад Гази продължавал да се моли. И всевишният чул молбата му. Изведнъж облаци покрили небосвода и върху земята се излял обилен дъжд. Мъглата се вдигнала от ислямската войска и се спуснала върху неверниците.
111
(97). Какво правели неверниците през онази нощ
Говорят, че през онази нощ неверниците пиели вино, веселили се и се забавлявали, като продавали един другиму въображаеми турци. Имало гяури, дето пропили по десет турчина. Всички проклетници се напили и взели да си подхвърлят различни приказки. Лаз чул разговорите им и запитал: "Как ви се струва? Дали не е по-умно да извършим нощен удар и да нападнем турците още сега!" Всички казали: "Умно е!"
Ала имало един неверник, на име Пона, който водил със себе си 90 хиляди
юнаци. Той казал на Лаз: "Хей, господарю! Какво толкоз се плашиш от тези
турчуля? Каква чест за тях, че и нощно нападение ще устройваш! Остави за
сутринта. Ще ги пипнем живи един по един. Някои от тях ще продадем като
роби, а други ще убием и ще напоим с кръвта им черната земя!" Този пиян
проклетник не давал и пет пари за света, а пък турци изобщо не бил виждал.
Всички неверници се повели по думите му и се отказали.
(98). Утрото в деня на боя и разположението на бойните строеве
Говорят така. Щом съмнало, слънцето пак вдигнало глава от върховете на планината Каф, [171] наново огряло света и прогонило царството на мрака. Зверове и птици се заели да дирят насъщната си храна.
Тогава султан Мурад заповядал да бъдат дадени бойните сигнали. Отвсякъде гръмнали до небесата гласовете на зурните, роговете и тимпаните. От тази величественост мнозина загубили дъха си. Бойците възседнали конете си, а чавушите ги зовели: "Хей, юнаци и вий бойци за мюсюлманската вяра! Днес е денят, в който вие трябва да разкъсате сърцата на неверниците, да накарате кръвта им да потече като реката Джейхун, да пръснете червата им, а главите им да изтъркаляте като топки. Хей, газии! Днешният ден е ден на върховно усилие. Настана време да покажете вашата храброст и доблест. Толкоз години ядохме хляба и солта на Повелителя. Толкоз години яхахме конете и препасвахме сабите му, толкоз време прекарахме в
112
пир и веселби. Всичко туй е било заради сегашния миг.
Всички юнаци, украсени с бойни доспехи, опасали стоманени оръжия, готови за бой, се метнали на конете. Отделили се бойните групи, стегнали се редиците. Всички се подредили — и центърът, и фланговете, и обозът. Дясното и лявото крило заели местата си. Никои минали напред, други — назад. Тогава великият шахиншах и височайш султан, най-големият светец на своето време, гордостта на османската династия — Гази Мурад Хан, син на Орхан, застанал в центъра като Искендеров бастион. Заобиколили го — като светъл ореол около луната — големите вождове и първенци на султаната. Дворцовата гвардия — отряд след отряд — застанала отпред, за да се жертва за своя хан. Големият му син Баязид, пред чието величие биха предали богу дух легендарните герои Сам, Нериман и Рустем, също стегнал отрядите си и застанал в дясното крило. Малкият му син — Якуб Челеби — заел лявото крило. Гази Евреноз бил на десния фланг, а субашията Ейне бей — на левия. В дясното крило застанали също Сарухан и Айдън, начело с яябашията Саруджа паша. В лявото крило бил и агата на азапите — Курд. Отдясно и отляво застанали също Инджеджюк Балабан, Товуджа Балабан и Сърф Хамза. Топчията Хайдар — безпогрешен майстор в хвърлянето на гюлета — застанал в центъра. Най-отзад турили обозите и товарите, заедно с войсковите майстори и търговците, защото задните места не били опасни.
Така един по един всички бейове и субашии се подредили в редици и образували боен строй. Султан Мурад Гази и Баязид Хан поздравили войската си. Обещали й големи дарове и безгранични милости. След туй честитият Али паша — велик везир и наместник на султана, произнесъл утринна молитва. Със свещеното слово и великите думи на Корана той помолил Аллах за помощ. Той взел в ръце Корана и като се молел от все сърце, отворил го напосоки. После пак наслуки отброил редовете и попаднал на следния стих: "Ей, пратениче, бори се срещу неверниците и двуличниците! [172] Като видял, Али паша се зарадвал. После целунал Корана и го сложил на главата си. Веднага се метнал на коня си и дошъл да извести Повелителя. Повелителят също се възрадвал.
113
(99). Как проклетият неверник подредил войската си.
Говорят, че бесният Лаз, това проклето псе, също дал заповед и войската на неверниците яхнала конете. Освен другите войски там имало 300 хиляди юнаци в брони, на бронирани коне. На всеки 100 хиляди от тях Лаз подбрал по хиляда и ги турил пред себе си. Сам застанал по средата, а отзад разположил пешаците, както бил невернишкият обичай. Вдясно поставил зетя си Вулкоглу и племенника си, а вляво — бошнаците с Юндоглу. По крилата разположил френките, власите, арнаутите, чехите и българите. Така той подредил бойния си строй.
Още от ранни зори всеки един обърнал по няколко чашки, та всички били полупияни. Приказвали си помежду си и един другиго се съветвали: "Ловете турците живи. Ще ги продадем на френките и с парите ще купим вино!" Всеки един от неверниците носил увито около кръста си въже. Един рекъл: „Моето въже е 30 аршина", друг се обадил: "Моето е по-дълго. Мъчете се да ловите турците живи и ги навързвайте на въжето един след друг!" Друг един пък заявил: "Турчинът е бесен. Въже не го удържа. Аз имам верига и ще нанизвам турците на веригата." Те не съзнавали в своето пиянство що за глупости дърдорят. Помежду им имало един гяур — голям присмехулник. Като видял въжетата и веригите на онези, той се засмял. Те се ядосали и попитали: "Защо се смееш бе, мошенико? А шегаджията отвърнал: "На вас се смея, защото през живота си не съм виждал неверник да навързва турчин на въже или верига. Винаги става обратното: турчинът пристига, навързва неверниците на въже или синджир, взема ги и си заминава. И после, турците никога не стават християни, ами идват, пленяват неверници, отиват си и ги правят мюсюлмани. Страхувам се, че и сега те ще ви навържат на собствените ви въжета и вериги и ще ви отведат!"
Смутили се гяурите и казали: "Ей ти, проклет нехранимайко! Зарежи тези приказки. Ще те чуе отнякъде владетелят и ще те разсипе!" А лукавият неверник отговорил: "Каквото казах, то ще стане. А ако той ме чуе и аз по реда си ще отида на смърт!"
114
(100). Как стрелците започнали боя
Говорят така. Щом войските застанали лице срещу лице, строят се разгърнал и отрядите се приготвили за бой. Тогава султан Мурад Гази заповядал в дясното крило да застанат хиляда стрелци под командата на Хамидоглу. Други хиляда стрелци, командвани от сина на Хамидоглу — Мустафа Челеби, застанали в лявото крило. Всеки един от стрелците, поставени в дясно и 'вляво, по хвърляне на стрели бил равен на Сади Ваккас.
По самите краища на войската — закрилница на света — стоял Хаджи Евреноз бей и Михалоглу Искендер бей [173], за да се врязват в неприятелските флангове и да проливат вража кръв. Защото те били големите вълци на тези краища и стари лъвове на военното майсторство. Влизайки хиляди пъти в бой с тукашните неверници, те ту отбивали гяурите на самото полесражение, ту изпитвали удара на отпора им, ту изпробвали неколкократните им промени в прегрупирането. Тогава Хаджи Евреноз се явил пред взора на Повелителя и му казал:
"Ако ти, блажени Повелителю, ни видиш да бягаме при сблъсъка с неверниците, недей мисли, че ние наистина бягаме. Недей ни осъжда! Защото в сражението с неверниците си има хитрости. Дори и пророкът — поклон и хвала! — е казал: "Сражението е едно надлъгване!" Щом неверниците навлекат сивите си железа, щом грабнат в ръце мечовете [174] си и се втурнат напред като подивели свини, никой не може да им устои. Когото настигнат, разсичат го на две. Да се разделят и да отстъпват те не умеят. За това е нужно, докато напредват в група, да ги отбием от пътя им, да ги обходим в гръб и безспирно да удряме с боздуганите, защото целите са в брони. Иначе е невъзможно да бъдат върнати назад."
Повелителят казал: "Евренозе, ти си набрал голяма опитност с неверниците. Ти най-добре знаеш леснината им. Не е срамно в битка да бягаш, когато те гонят."
Веднага след това неверниците посрещнали безстрашно ислямската войска с мълниеносни и гръмогласни топове. С помощта на Аллах никой не пострадал и
115
войската навътре не била засегната. А цялата напаст от стрели не стигнала до набелязните места. Те идвали и падали най-много до краката на конете от първите редици на победоносната войска. Тогава Повелителят казал на топчиите: "Изричайте веднага "Боже помози!" и вземайте неверника на прицел. Стига са се перили в боен строй! Накарайте ги да се сгушат като: свини един в друг!"
Накратко. Топчиите за миг изсипали върху неверниците своите косящи, ломящи, носещи гибел гюлета, които в своя въртелив летеж помитали всичко. Те се врязвали като нечакани мълнии в масата безверници: и носели там истинско бедствие. Нахълтвали като конник в керван, като сокол сред гарги и преобръщали наопаки бойния им строй. Ала неверниците изтърпели бедата и пак като свини, подгонени от стрели, заели бойния ред. Застанали като планински масив от желязо и тръгнали напред под ударите на гюлетата.
Тогава Повелителят казал на стрелците: "Кажете "Боже помози!" и в борба за правата вяра засипете неверниците със стрели, та да не стоят така оперени и в пълен ред. Дано се скупчат един в друг като свини"! Всичките стрелци и от двете страни захванали отведнъж да сипят стрели. Неверниците пак се сбили в едно, направили железния масив и наново тръгнали напред под дъжда от стрели. Представете си, че сме попаднали при извора на Кара дениз, или сме разровили гнездо на оси. Точно така бушувало всичко, клокочело като море. А вълните се плискали като вълните на Кулзум-и Ахзар.
[Враговете] притиснали стрелците от лявата страна, накарали ги да отстъпят и ударили по центъра. Като разсекли редовете, те стигнали обоза и разбили хората от войнишкия пазар. Зад войската стояла дъбова гора. Тя се напълнила с трупове. Ала медът, маслото и оризът останали непокътнати. Конете, катърите и денковете така се оплели един в друг, че образували преграда. [Хората] не избягали. Те били посечени и паднали жертва за вярата.
Като унищожили лявото крило, неверниците спрели. Мнозина не издържали бойните сигнали, надавани и от двете страни, писъка на зурните и ехтежа на тишините, цвиленето на конете и суетнята на хората, та пре-
116
дали богу дух. И така двете морета се влели едно в друго. Сабите засвяткали като заслепяващи мълнии. Копията не пропускали дори повей на вятъра. Между копитата на конете и поточе не би могло да мине. Стрелите валели от небето към земята като град. От земята към небето пък се възнасяли като дим стенания и викове за помощ. Когато сабя удряла в сабя, копие — в копие и боздуган — в боздуган, се разнасял грохот, от който зверовете в планината изгинали, а ангелите в небесата забравили за броениците си. Малко по малко силите на неверниците нарастнали и те се разпалили до крайност.
Неподвижен като планина, Баязид Хан стоял достолепно спокоен в дясното крило. Ала видял, че работата става лоша и малко останало ислямската войска да бъде сразена.
Изведнъж викачите, които подканяли войската, закрещели: "Защо стоите, хей, вие, борци за вярата! Неверникът е разбит и бяга!" По онуй време бейликът плащал плата на гласовити хора. Когато газиите щели да се бият с неверници, тези хора почвали да викат по цялата войска и да дават кураж на бойците: "Неверникът е разбит! Той избяга!" Наричали ги "бозунджилер". [175]
Изведнъж Баязид Хан с цялата си мощ поразил неверника като светкавица. Като вълк в овче стадо, като сокол сред гарги се врязал той в него. "О, Аллах!" — позовал той името господне и като Хамза се хвърлил напред. В миг започнал да разпръсква вражата войска. Като видял това и Али паша като Али [176] се нахвърлил срещу невернишката войска. След тях [наскочили] и Евреноз бей, и Яхши бей, и Кара Шахин бей, и Иса бей, и Саруджа паша, и субашията Ейне бей, и Кара Мукбил, и Инджеджюк Балбан, и Торъджа Балабан, и пешакът Ширмерд. Ако река да опиша какво извършил всеки един от казаните газии, трябва за всеки да изпиша по книга.
И точно тогава се случило, че по време на битката конят на Баязид Хан се спънал и паднал. Въжето за изтегляне било готово, та веднага го измъкнали. На две места се бил смъкнал каишът му. Рипнал Баязид Хан като светкавица, метнал се на коня и взел да сече неверниците. А отстъпилите назад правоверни
117
щом усетили, че мюсюлманите взели да надвиват, пак добили смелост, върнали се и те също размахали саби срещу неверниците. С вика "Аллах е над всичко" те подхващали гяура и го смазвали. От времето на Адам светът не бил познал такава битка и такъв погром. Реката невернишка кръв потекла по-пълноводна от румските Джейхун и Ефрат и сравнима само с Нил. Скоро кървав потоп щял да настъпи. Светът в кръв щял да се удави.
Още не превалял денят, когато неверниците били разбити. Останали планини от мъртви тела. Главите стояли на купища като камари чакъл.
Шега. Разказват как един газия замахнал срещу един неверник и го разсякъл
на две. Тогава срещу му изскочил друг неверник и взел да се киска. "Ей,
ти, проклетнико, на мен ли се смееш?" — попитал газията, а неверникът отвърнал:
"Не, смея се на този заклан гяур. Вчера той изпи пред Лаз наздравици за
седем турчина, а днес сам предаде богу дух. Вчера се заканваше: "Ще пролея
турска кръв", а днес даром проля собствената си кръв!
(101). Мъченическата смърт на Повелителя Гази. Мурад Хан. Помилуй го, боже!
Говорят така. Невернишката войска била разбита.
Безброй неверници минали под ножа. Тези, които се спасили, побягнали. Подире им се спуснали газии да ги гонят и посичат.
Знаел си Мурад Хан, че трябва да бъде принесен в жертва, та бил много удивен, че неверниците били разбити, а нему не бил даден и знак за мъченическа смърт. Тогава излязъл с неколцина телохранители да разгледа кървавите могили от трупове. Имало един неверник, когото наричали Милош Кобила. [177] Много смел и юначен бил проклетникът. В разговор с Лаз той сам бил предложил: "Прати ме да убия турския бей!" И още тогава скрил у себе си един кинжал. Като идвал с такива мисли, той се изправил лице срещу лице с газиите и те го ранили. Ранен, облян в кръв, той
118
се скрил между труповете. Щом Гази Мурад тръгнал към него, неверникът с падане и ставане се упътил към Повелителя. Чавушите понечили да го спрат, Ала Гази Мурад изпълнил желанието му. Той рекъл: "Сигурно иска нещо. Оставете го, нека дойде!"
А проклетникът бил скрил в ръкава си кинжал. Доближил се и като се престорил, че целува стремето на Повелителя, той изведнъж го пробол. [178]
Когато настъпи време да се изпълни божията воля, очите се заслепяват. Съдено му било там да умре. Като ангел отлетял духът му в райските градини. Този непоколебим борец за вярата загинал мъченически за нея. Онзи неверник насекли на парчета на самото място. После бързо покрили хана е шатра. До санджака довели султан Баязид. На Якуб Челеби казали: "Ела, баща ти те търси!" — и щом той влязъл в шатрата, те го представили на бога! [179]
Точно тогава пипнали Лаз и неговия син. [180] Веднага
ги довели и посекли. През онази нощ войската се потопила в мъка. А на другия
ден султан Баязид се възкачил на престола. Това се случило в 791 година
по Хиджра. [181] Газа Мурад Хан живял 68 години. Когато
баща му Орхан починал, той бил на 37 години, та царувал 31 години. Погребан
бил в Каплуджа. Това е същият този султан Мурад, когото сега наричат Гази
Хункяр и така е известен.
(102). Достойнствата на Мурад Гази и оставените от него паметници
Гази Мурад Хан бил добродетелен като баща си — справедлив, мъдър, религиозен и праведен, високоблагороден, много благотворителен, приятел на бедните, убежище на страдащите, опора на беззащитните, здравомислещ и предвидлив, юначен борец и смелчага. Целият си живот той посветил на борбата за мюсюлманската вяра в угода на Аллах. Никой друг падишах от двора на Османовци не е водил толкова много войни за вярата, колкото той. Триел той носа на противника си, докато го омаломощи, и това бил начинът му на защита. Никому не позволил да върши злодеяния в земята му.
119
Говорят така. Един ден той извикал имама и му казал: "Мевляна, дали заради многото ми грехове, ала по време на молитва не мога да видя свещеното Кябе, преди три пъти да изрека "Аллах е най-велик!" Сигурно ти го виждаш ясно още при първото призоваване на Аллах!" Поради голямото си благочестие той си мислел, че всеки може да види благословеното от Аллах Кябе, щом призове божието име.
Говорят също, че той държал в ръце един сокол, който изхвърчал и кацнал върху имарета. Други пък казват, че [соколът] спрял върху кубето на Каплуджа. [Мурад] го извикал, но соколът не се върнал и той го проклел: "Тогава там да си останеш!" В същия миг соколът изсъхнал на местото си. Май хората и досега го гледат там.
Мурад имал широко сърце и щедра ръка. Дойдел ли някой на прага му, не го отпращал с празни ръце.
Много обичал лова и имал почти хиляда кучета със златни и сребърни верижки. Така било и със соколите му.
Той построил имарета Каплуджа в Бурса. Това е хем имарет, хем джамия, хем медресе. Заповядал също да направят завие за дервишите, който почитал. Наредил да построят в Йени Шехир завие за Постинпуш баба.
Било му обичай след петъчна молитва да раздава из разни градове пари на бедните.
Легендите за него са безбройни, но и тези стигат, за да се покаже неговата
прозорливост. Велики боже, бъди милостив към него!
(103). Как Баязид Хан, син на Мурад Хан Гази, стъпил на престола
Говорят, че Баязид Хан, син на Мурад Хан се възцарил и седнал веднага на престола. Станало това на четвъртия ден на месец Рамазан, 791 година по Хиджра. [182]
Веднага пратил хора към земите на Лаз и към мините и нахиите на Кратова. Като ги овладял, пратил към Юскюб Паша Йигит бей, който като господар на Исак бей му бил като същински баща. [183] Във Видин
120
изпратил Фируз бей. [184] Така подчинили повечето от земите на Лаз. Другите дошли до Едирне. Мъртвото тяло на Гази Мурад изпратили в Бурса.
Докато Баязид Хан бил в Румелия, Караманоглу се развилнял. Тогава [Баязид] оставил Евреноз бей в Сироз, а сам отишъл и превзел Водине и Читроз. Фируз бей пък се вдигнал от Видин и ударил Ефляк. Паднала богата плячка. Паша Йигит бей се заел с босненския край.
По времето на Баязид Хан робите и плячката били в изобилие. Баязид Хан
презимувал в Едирне, а щом пукнала пролетта, дошъл в Бурса и се заел с
благотворителни дела. В Едирне оставил Кара Тимурташ, защото той бил бейлербей.
Нему изпратили вест да дойде в Бурса.
(104). Разказ за завладяването на Ала Шехир
Говорят, че крепостта Ала Шехир влязла в пределите на мюсюлманския свят, когато падишах бил Баязид Хан. [185] Неверникът, който я охранявал, правел мили очи на Айдъноглу и си живеел спокойно. Баязид Хан възвестил газават и веднага тръгнал. Ала забранил — никой никому и зрънце щета да не нанася, инак ще си заслужи най-тежкото наказание. Тръгнали към крепостта. Неверниците затворили вратите и и се приготвили за бой. Султан Баязид разрешил разграбване. Щом чул "грабеж", неверникът помолил за пощада и предал крепостта.
После дошъл Айдъноглу и също се покорил. Част от земите му оставили, но сеченето на пари и петъчната молитва трябвало да бъдат на името на Баязид Хан. [186] Айдъноглу приел, но при условие, че докато е жив, няма да го пъдят от земите му. Всички вакъфи и тимари на Айдъноглу минали под управлението на Баязид Хан, а самият него преместил от Аяслук в Тире. Така трайно се споразумели.
След туй Баязид Хан стигнал до земята Сарухан. Все така и нея завладял. В скоро време тези двама владетели се представили на божията воля и тогава [Баязид] присъединил земята Сарухан към Караси и я дал на сина си Ертугрул.
121
После дошъл до земята Ментеше. Ментешеоглу [187] избягал при Тимур. Де що имало спахии, бейове и субашии в земята му, всички били недоволни от него, та отишли при Баязид Хан. А той им оставил във владение същите тимари. Тази област Баязид Хан покорил само с благост. По-раншните й господари тормозели народа, а султан Баязид разпрострял над измъчената земя килима на своята справедливост. И наизлязъл отвсякъде народ да го посрещне с почести и да. му се покори.
Това завладяване станало през 792 година по Хиджра. [188]
(105). Как султан Баязид се помирил с Алаеддин Карамани
Говорят така. Вече чухме, че докато Повелителят бил в Румелия, Караманоглу дошъл и нападнал земята му.. А после Повелителят минал в Анадола и покорил земите Сарухан, Айдън и Ментеше. Тогава народът на земята Хамид дошъл и се оплакал на Повелителя oт Караманоглу. А той още същата година ударил Караманоглу откъм Теке като гръм на мълния и блясък на светкавица. Гермияноглу Якуб излязъл да го посрещне и почете. Но когато двамина с везира сге Хисар бей дошли, [Баязид] ги хванал, вързал и отправил в тъмницата на Ипсала.
Още щом Повелителят се вдигнал срещу Караман, Караманоглу избягал и се скрил в Таш. Повелителят Йълдъръм спрял около Коня, но забранил и зрънце да се вземе от някого. Било по харман. Хората от войската помолили хората от града: "Елате и ни продайте сламата от вашия харман." Неколцина излезли от крепостта, дошли при тях и направили пазара. Разбрал тогава градският народ, че няма зло да сторят никому, няма да ги мъчат и гнетят. Като видели справедливостта и милосърдието на падишаха, те му предали града. Видял Караманоглу, че не върви да се свива и крие като лисица в дупката си, та проводил при Повелителя пратеник. Всякак се молил и смирявал. Съгласил се за него да останат земите отвъд реката Чаршамба, а тези от отсамната страна да бъдат на Повелите-
122
ля. "Само нека моят султан ми опрости греховете!" — рекъл.
Повелителят приел условието. После прекарали границата през Кьошк бюки
[189] и се помирили с Караманоглу. Оставил свои хора
в завзетите земи, а сам той се върнал честито в Бурса.
(106). Как султан Баязид Хан се отправил към Кастамони и как се върнал към Ефляк
Говорят, че щом мюсюлманският падишах Баязид Хан завладял Айдън, Ментеше, Сарухан и Гермиян, Ментешеоглу побягнал от Хана Светкавица. Той отишъл при бея на Кастамони — Кьотюрюм Баязид [190] и го насъскал да нападне мюсюлманите от някои големи градове и да вдигне бунт.
Повелителят събрал победоносната си войска и се отправил към Кастамони.
Чул за това войводата на Ефляк Емирджи, който давал харадж на падишаха.
[191] Преминал Туна и нападнал Карън Овасъ. Някои от
мюсюлманите паднали жертва за вярата, а други били превърнати в роби. После
наново се върнал в Ефляк. Съобщили тази работа на Повелителя и той отложил
за тази година отиването си в Кастамони. Върнал ce и дошъл в Едирне. Тук
събрал акънджии и преминал в Ефляк през Нигболъ. [192]
Рушили газиите, опустошавали, заситили се с плячка. Дошъл тогава Мирча
на мястото, наречено Аркеши, и тук се срещнал с мюсюлманите. [193]
Този път той бил сразен и повечето от войската му — посечена. Тогава Мирча
съжалил за стореното. Веднага дошъл при Повелителя, примолил му се, обещал
да плаща харадж и се покорил. [194] Това се случило
в 793 година по Хиджра. [195]
(107). Завладяването на земите Караман, Амасия, Сивас и Токат
Говорят, че щом решил да тръгне към Ефляк, Повелителят определил за бейлербей на Анадола Кара Тимурташ. Дал му санджака Енгюри и му заръчал да завладее цялата земя наоколо. След туй Повелите-
123
лят преминал в Румелия и се запретнал да води война за вярата. През една нощ Караманоглу Алаеддин бей най-неочаквано нападнал Тимурташ бей. Хванал го, завързал го и го изпратил в Коня, където го затворил. А като чул, че мюсюлманският султан Баязид Хан се е върнал от войната победител, че могъщ и натоварен с плячка си влязъл в Бурса, огън го облял отвътре. Извадил бързо Тимурташ от тъмницата, подарил му скъпи дрехи и заредил молби и извинения, както му е ред. В израз на смирение той приготвил всевъзможни дарове и по един високопоставен пратеник ги поднесъл на Повелителя. Ала Повелителят не обърнал внимание на пратеника. Бил силно разгневен и заповядал. Събрала се цялата румелийска и анадолска войска и тръгнали срещу Караманоглу Алаеддин бей.
Алаеддин бей се уплашил, събрал де що имало варсак, тургути, байбурди, самагари и дошъл. Срещнал се с Повелителя при Ак чай. [196] Не устоял на удара му и избягал. Мюсюлманите се втурнали подире му. Неочаквано той стигнал до една височина, която се издигала до небесата. Конят му стъпил на криво и той полетял надолу. Настигнали го смелчаците, хванали го и здраво го завързали. После жалък и унизен го завели пред височайшата особа на Повелителя. След това пленили със сила и двамата му синове — Мехмед бей и Али бей. Повелителят заповядал да завържат здраво синовете на Караманоглу. Изпратил ги в Бурса и ги затворил. След това поверил Алаеддин бей на Тимурташ бей. Тимурташ пък, без да му мисли много, отишъл и го обесил. Съобщили това на Баязид Хан и той много се опечалил, защото не мислел да го убива. [197]
После победоносната войска дошла до Коня и я завладяла. Предали се на Повелителя Ак Сарай [198] и Девели Кара Хисар. Той овладял тези градове през 794 година по Хиджра. [199] Там поставил свои хора. После завоювал Ларенде и се върнал. Като дошъл до Ак Шехир, завладял и него. После наново поел за Бурса.
В Сивас обаче имало някакъв си Кадъ Бурханеддин [200], който бил нещо като управител. Поддържан от султана на Мъсър [201], той открито пречел на завладяването и подчиняването на Рум от [османския] престол. Когато това стигнало до височайшия слух на султан Баязид Хан, той без бавене тръгнал на поход. Преди
124
това Повелителят и Кадъ Бурханеддин се били били в местността наречена Кърк дилим [202], та и сега Кадъ Бурханеддин се упътил нататък, като оставил за заместник сина си. Народът на Сивас пратил хабер на Повелителя: "Нека нашият султан дойде и завладее тази област!"
Повелителят дошъл до Амасия. Нейният владетел го посрещнал и му предал града, защото Кадъ Бурханеддин го притеснявал. След туй Повелителят доближил до Сивас. Сина на Кадъ Бурханеддин [203] изпратил при Дулкадъроглу Насреддин бей, защото Кадъ Буханеддин дал и дъщеря си на този Дулкадъроглу. Щом Повелителят пристигнал в Сивас, [народът] го посрещнал и му предал града. А той направил това, което повелявали османските закони. Предал Сивас на сина си Емир Сюлейман.
И така, щом Повелителят завладял Сивас, Токат и Амасия, целият Рум останал
под неговата власт. Тогава той тръгнал да се връща и се прибрал благополучно
и в добро здраве. Онази зима прекарал в Бурса.
(108). Разказ за завладяването на Кастамони
Говорят, че щом минала зимата и се запролетило, през 795 година по Хиджра [204] султанът на мюсюлманите пак събрал своята войска. Тъкмо да удари Кастамони, Кьотюрюм Баязид умрял. Скочил тогава Повелителят като мълния, поразил Тараклъ Борлъ и го завладял. Преди той да стигне Кастамони, синът на Кьотюрюм Баязид — Исфендияр, излязъл от крепостта и избягал в Синоб. Проводил пратеник при Повелителя и смирено се примолил: "Надявам се, че моят султан милостиво ще ми дари местенцето, на което седя. Не е справедливо да се наказва син за греховете на бащата. Тази земя без друго трябва да бъде поверена на някой, покорен роб. Молбата ми е, този роб да бъда аз!"
Султан Баязид го съжалил, приел смирението му. Определили за граница земите оттатък Къвръм Йол и ги дал на Исфендияр. Подвластни на престола останали Кастамони, Османджък, Джаник и Самсун. Все тогава били завладени и областите Теке и Гермиян, както и крепостите Кара Хисар, Бей Шехри и Сейди Ше-
125
хри. Техните първенци дошли пред стъпалата на султанския трон и предали
крепостите си. След като облекли почетни халати и получили високи длъжности,
те се разотишли. После Повелителят дал и Кастамони на сина си Емир Сюлейман.
Ментешеоглу [205] пък избягал оттам и отишъл при Тимур.
След туй мюсюлманският падишах със здраве и бодрост се върнал пак в Бурса.
(109). Разказ за идването на френките към морето
Говорят така. Повелителят пристигнал в Бурса и се заел с ядене и пиене. Тогава дошла такава вест: "Явиха се френки с кораби и нападнаха бреговете на Румелия. Край морето настана междувластие!" Повелителят тръгнал на часа с войската, дето била при него. Още преди да се запролети, той минал в Румелия и там нанесъл своя страшен, безмилостен удар. На 19-ия лен на месец джемази-юл ахър 796 година по Хиджра [206] той овладял земята около Селяник. Някои казват, че през тази година той завладял и самата солунска крепост, а след смъртта му неверниците си я взели обратно. Но по за вярване е [казаното] отначало. [207]
После [Баязид] дошъл до Йени Шехир и Атина и също ги завладял. [208]
След това щастливо и благополучно се върнал в Бурса. Онази зима той се
развличал и бил зает с раздаване на справедливост и правосъдие.
(110). Разказ за обсадата на Костантинийе [209] и битката с унгурусите
Говорят така. Във вражда с френките Баязид Хан завладял част от земята на Селяник. После се върнал и презимувал в Бурса. Щом се запролетило, той минал през Гелиболу и с огромна войска дошъл до Едирне. Намислил бил да поведе газават срещу унгурусите. Точно по същото време хванали един истанбулски шпионин и намерили писмо. Занесли го на Баязид Хан. Там било написано до унгурусите [210]: "Защо стоите, когато турците със своите оръжия идват срещу вас!" Шпионинът си каза истината: "Преди мен също замина шпионин. Неверниците не са зяплювци!"
126
Бейлербеят Кара Тимурташ казал: "Честити мой султане! Важно е за нас първом да ударим Истанбул. Този истанбулски владетел е един много размирен гяур. Трябва да го махнем оттам. Що щат тези гяури посред земята на мюсюлманите!" И добавил: "Може би и тоз проклетник ще надвием с леснина, както стана при Ала Шехир!"
Видял Ханът мъдрост в тези думи, та на часа се вдигнал срещу Истанбул. Заповядал още: "Да дойдат гемии от Гелиболу и да почнат бой откъм морето!" Така обсадили Истанбул и ясно показали, че искат да го завладеят. Ала по онова време нямало такива топове както сега. Били се сума време [211] и неверниците изнемощели от глад. Точно стигнали до този хал, когато дошла нечакана вест: "Унгуруският владетел със 130-хилядна войска премина от Ефляк през Туна и насъскан от истанбулския владетел идва да обсади Нигболъ!" [212]
Повелителят веднага заповядал. Зарязали обсадените машини, скочили и тръгнали срещу унгурусите. Първом стигнали до Търнавъ [213]. Повелителят видял тук ризници, та пратил Евреноз бей да хване „език". Ала гяурите пазили добре войската си и Евреноз бей не смогнал да улови „език". Върнал се при султана и му рекъл: „С тези неверници шега не бива!"
Говорят, че през оная нощ Баязид хан се предрешил и дошъл до обсадения от неверниците Нигболъ. От едно високо място извикал управителя на крепостта. Вътре имало един султанов роб на име Доган. Той го познал по гласа, та дошъл и си поприказвали. Казал на Повелителя: "Имаме си всичко в изобилие, а щом и честитият ни падишах е тук, хич не ни е страх от неверниците!" Повелителят отвърнал: "Ха сега да ви видя! Аз пък ще се поява, като му дойде времето подобно светкавица!"
Неколцина неверници чули всичко, та дошли и съобщили това на краля. Кралят заповядал да го издебнат, ала от Повелителя не намерили и следа. На другия ден се застягали за битка.
Повелителят дошъл и се срещнал с унгуруса при Нигболъ. Щом зърнали ислямската войска, неверниците разделили своята войска на две. Поискали да обкръжат мюсюлманите. Но и ислямската войска се раз-
127
делила на две части. Султан Баязид останал при стоящите в засада. Сутринта на петъчния ден само един отряд от правоверната войска нанесъл удар по унгуруса. Обкръжили неверниците, а Повелителят продължил да стои в засада. И отведнъж, с възглас "Аллах е най-велик!" нанесъл своя удар по неверника. Тогава гяурите видели, че и турците си имали хора в засада. "Турците са ни направили клопка" — ревнали те и се уплашили като свини. Побягнали като гарги от сокол и били сразени. После газиите от челния отряд притиснали краля на неверниците. Уморени да секат гяури, те с божията помощ захванали да ги заробват. Толкоз много напленили, че не се описва с думи.
Научих подробностите за тази битка и за премеждията, които се случили, от Каратимурташовия син Умур бей [214] Той е бил там, та ми ги разказа. И каза още: "Пленените от нас неверници бяха повече от две хиляди!" Така че никой от румелийския и от анадолския народ не остана без роби. Байгъносали от плячка. Унгуруският крал с още неколцина гяури избягал, като едвам смогнал да отърве главата си. [215]
Тази война за вярата станала през 797 година по Хиджра. [216]
Говорят. Едва привършил този газават, Баязид Хан веднага събрал войската си и се запътил към Коджа Или. Превзел с добро крепостта Шиле. После излязъл от Бурса и построил една крепост срещу Боазкесен. [217] Наричат я Гюзелдже Хисар. Щом крепостта била готова, той пратил човек при истанбулския владетел и му заявил: "Истанбул ни трябва! Опразни го и ни го предай! Иначе бъди готов, защото идвам!"
Като чул тази вест, владетелят веднага пратил вестоносец. Смирил се да плаща харадж и много се помолил на Повелителя. Султан Баязид склонил, но при условие в Истанбул да седи султански кадия, да има мюсюлманска махала с месджид и ежегодно да се плаща харадж по 10 хиляди флорини. При тази уговорка сключили мира. [218]
Тогава Повелителят заповядал хората на селото Та-
128
ракчъ Пениджеси да бъдат вдигнати и заведени в Истанбул. Определили място за мюсюлманска махала и по средата построили месджид. Назначили и кадия, който да изпълнява предписанията на шериата. По-късно, когато Баязид Хан бил зает с Тимур, истанбулският владетел развалил махалата и разрушил месджида. Сега още има потомци на онзи народ. Наричат ги "гьойнюклии" [219].
Това се случило през 798 година по Хиджра. [220]
После Баязид Хан тръгнал и завладял Нигболъ и Силистре. [221]
Оттам се отправил кьм Мора. Сам се настанил в Кара Ферийе, а на четири
страни разпратил акънджии. Те рушели, палели и награбили богата плячка.
Сетне [Баязид] построил в Кара Ферийе имарет. И в Едирне като отишъл, също
направил имарет.
Говорят. Когато Лаз се махнал, а господар на земите му станал Баязид Хан, Вулкоглу [222] му проводил пратеник с богати дарове и му честитил възкачването на престола. Изпратил и писмо, написано на майчиния му език. Той имал красива сестра — дъщеря на Лаз [223], която била обещана на султан Баязид Хан Гази. Предлагал му: "Вземи си робинята! Нека дойде да ти служи!"
Баязид Хан приел. Пратили му момичето и всичко станало според както той искал. После Вулкоглу се примолил на султана за Семендире, [224] като казал: "Моля се на моя султан да ми подари милостиво Семендире! То е точно като за мен!" Баязид Хан склонил. Дал му Гюверджинлик, ама Нигболъ и другия [град] [225] не му дал. Всичко си останало така, докато не се задала заплаха от Тимур. А султан Баязид се научил от Лазовата щерка да пие вино и да гуляе. Иначе дотогава никой от Османовия род не пиел вино.
129
(114). Разказ за завладяването на Малатия и Ерзинджан
Говорят така. Падишахът — опора и убежище за всички — живял в Бурса. Събрал инженери, архитекти и строители и им заръчал да построят една висока джамия. От пиене на вино се отказал. Все с високо учени, улеми и шейхове говорел и заживял праведно, както повелявали правилата на шериата. Прочистил света от безправие и жестокост. Бил толкова справедлив, че под закрилата на неговата сянка заживели безгрижно богатите и бедните, знатните и простосмъртните, смирените и високоуважаваните. Процъфтяла земята на Османовци и съседните страни й завидели.
По онуй време потомствен господар на Багдад бил Ахмед Джелайири. Нему се падал по право султанският престол на Ърак. Емир на Кара Коюнлу пък бил Кара Юсуф, син на Мехмед. Притеснени от Тимур, те и двамата напуснали родните места и отишли към земята Шам. Султанът на Мъсър [226] ги хванал и затворил. С всевъзможни хитрости били спасени от тъмницата на мъсърския султан и дошли да служат на султан Баязид.
Султанът на Багдад Ахмед Джеляйири стоял два месеца в столицата — убежище на света. После поискал позволение и пак се върнал в обичната си родина. С подкрепата и помощта на султан Баязид Хан — борец за ислямската вяра и съкрушител на нейните врагове — тоя се настанил в Ърак.
А господарят на Кара Коюнлу — Юсуф, обвил около кръста си пояс на слуга и осем месеца слугувал на Повелителя. Най-подир успял да го насъска срещу Арабистан. Тогава Повелителят събрал огромна войска. Яли, пили, станували, вървели и най-после благополучно пристигнали. През 800 година по Хиджра [227] той завладял Малатия, Диврик, Даренде и Бехсини. Хванал и убил поставения от султана на Мъсър човек. Разорил земята му. После дошъл до Ерзинджан. Беят на Ерзинджан — Тахиртен бей, го посрещнал с почести и му се покорил. А Повелителят дал крепостта Ерзинджан на Кара Юсуф и си тръгнал. Кара Юсуф задържал бейлика само 16 дни. Не се разбрал той с народа на Ерзинджан и сам пожелал да го напусне.
130
Дошъл пак народът на Ерзинджан да си поиска по-раншния бей. Повелителят пак им дал Тахиртен бей за емир, но семейството и близките му взел със себе си в Бурса.
После се оплакали на Повелителя. Казали му: "Кадиите вършат безобразия и вземат рушвети."
Шега. Правоверен род били Османовци. Беззакония не вършели. Кажели ли улемите, че нещо е запретено, хич не го правели. По Османово и Орханово време улемите не знаели що е коварство и измама. Но като дошъл от Караман, Кара Рюстем захитрувал и взел да изопачава хадисите. Тогава се развалили и кадиите. Зарязали те науките си и започнали да вземат подкупи. Когато прекалили, Баязид Хан заповядал да направят проверка на кадиите. Тогава на всичките открили всевъзможни провинения.
И Баязид наредил. Де що имало кадии, всичките ги затворили в една къща в Пени Шехир, наредили наоколо дърва за горене. Всички коварни кадии трябвало да бъдат подпалени и изгорени.
По онова време велик везир бил Али паша, син на Хайреддин паша. Зачудил се той и се замаял как да ги спаси. Повелителят имал едни хитроумен арабин. Али паша го извикал и му казал: "Арабино, спасиш ли тези кадии, ще ти дам точно 1000 флорини!" Тогава хитрият арабин взел, та си навлякъл дрипав фистан, надянал скъсани пантофи, раздърпал се и се изпоначернил. После дошъл при Повелителя и му казал: „Ей, Хане! Изпрати ме пратеник в Истанбул!" "Какво ще правиш там?" — попитал Повелителят. "Ще отида и ще помоля християнският господар попове да ни прати" — отвърнал арабинът. "Бре, нещастнико! Какво ще ги правиш тези попове?" — попитал Баязид Хан. Арабинът казал: "Нашите кадии ще избием и поповете ще направим кадии!" "Като дам кадийството на поповете, на моите си хора какво ще остане да дам?" — продължил да пита Баязид. "Твоите хора не са учени. Прости са. А тези попове толкоз години все с наука се занимават, образовали са се. Унищожиш ли кадиите и правилата на Корана ще трябва да зарежеш. Но и Евангелието е правдиво. Барем поповете да изпълняват евангелските заповеди!" — обяснил арабинът.
Тези думи на арабина подействали на Повелителя
131
и той рекъл: "Бре, арабино! Като е тъй, какво да сторим?" Арабинът отговорил:
"Аз не съм кетхуда! Това пашите знаят!" Тогава Повелителят заповядал да
повикат бързо Али паша. Щом му го довели, той запитал: "Али, тези кадии
били много учени. Защо тогава не си гледат науките, ами вземат рушвети?"
Али паша отвърнал: "Мой султане! Малко им е платата!" Тогава Повелителят
освободил кадиите и им определил какви такси могат да вземат. Та, ако и
сега кадиите вземат такса 20 акчета на хиляда, заслугата за това е на Али
паша.
Говорят, че в земята Сарухан скитали чергари, а зимували в полето на
Менемен. В тази земя имало забрана върху солта. Те не зачитали забраната.
Тогава Баязид Хан пратил вест на сина си Ертугрул и му заповядал да излови
всичките скитници в полето Менемен, да ги повери на свои сигурни хора и
да ги засели в полето на Филибе. Ертугрул веднага изпълнил бащината си
повеля и изпратил чергарите до един в полето на Филибе. Довели ги и ги
оставили около Филибе, та те са сегашният народ на тази земя. [228]
Говорят, че по времето, когато Баязид Хан завладял Малатия от тюркмените, а Диврик от кюрдите, те си нямали свой потомствен султан, а тези земи паднали в ръцете им по-късно, след Еретна. [229] На минаване оттам Баязид Хан ги завладял. Неговите бейове обикновено зимували по тези места на път за Арабистан. А когато над Баязид Хан надвиснала опасността от Тимур, султанът на Мъсър пак дошъл по същите места и оттогава насам те са подчинени на Мъсър.
132
(117). Как при Баязид Хан Гази дошла вестта за смъртта на султан Беркук
Така изтекло много време. Нощите се сменяли с дни и други идвали след тях! По волята на бога, великият творец, смъртта докоснала султана на Египет. Щом чул това султанът Баязид, решил да тръгне към Дамаск и пожелал: "Да бъде мой Египет!" наместо да си каже: "Той умря, но аз съм също смъртен! Това, което случи се с него, не ще отмине мен!"
Поискаш ли да знаеш що е смърт, съседа си умиращ погледни!
От приказка към поука:
На султана Нюшерван [230] донесли вест такава: Умрял бил негов смъртен враг и царството му се разпада! А той отвърнал: "Кажете ми, че няма да умра, че станалото с него, мене ще отбегне! Как да се зарадвам, щом смъртен съм и аз, щом писано ми е по неговия път да мина! Каже ли ти някой "Врагът ти е умрял, знай, че неотменно при него ще отидеш ти!" А [Баязид] си рече: "За мен добре дошло това е!" Събра войската си и стигна до Малдени, а щом я завладя, реши да си почине и върна се назад, в своите предели. Дойде си тук да презимува, оръжие да стегне, а лятото отново тръгна, та чак Дамаск да завладее. И стори всичко туй, що бе намислил, ала не знаеше съдбата що му готви. Човек делата си не може да предвиди, щом бог реши в тях да се намеси! На своята съдба е той покорен, каквото и да прави — към дупката върви. Тогаз Тимур се вдигна къмто Рум настанаха безредия и ужас безнадежден, защото не познаваше Тимур пощада и само злото беше му отрада!
133
(118). Защо започнало нашествието на Тимурленг
Говорят така. Отнел Баязид Хан вилаета Рум от ръцете на неговите господари и го завладял. Тогава те всички избягали и всеки някак си стигнал до Тимур-ленг. Гермияноглу и неговият везир се спасили от тъмницата в Ипсала и пристигнали, предрешени като маймунджии. Ментешеоглу пуснал дълга брада и пристигнал като певец-скитник. Айдъноглу се добрал като амбулантен търговец. Тахиртен бей пък тръгнал с пратеник на кастамонския бей — Исфендияр и стигнал като негов слуга.
Всички те дошли при Тимур, оплакали му се от хала си и го насъскали да тръгне срещу Рум. Най-много от всички настоявали Айдъноглу, Тахиртен бей и Гермияноглу, защото Гермияноглу бил избягал от тъмница, а Тахиртен бей тъгувал от раздялата с дъщеря си и жена си. Те дълго плакали и се молили. Думите им падали на място, ала Тимур им рекъл: "Ей, бейове! Аз откъде да зная истината ли говорите, лъжа ли? Защото този хан е един газия. Напразно не би ви сторил зло, не би ви мъчил, без да сте виновни. Ако се случи аз да тръгна на газават, той ще ме подкрепи, а вие ще ми се противопоставяте."
Гермияноглу казал: "Е, мой султане! Ти си голям господар, а Османоглу е един жесток човек. Знайно е, че ни съсипа, отне престола ни, що сме наследили от нашите бащи и деди, остави ни да се скитаме немили-недраги. Тази земя е достойна само за хан като теб!" Така редили те всевъзможни глупости и празнодумства и непрекъснато го подстрекавали да удари Рум. И останалите помагали, та най-после успели да го запалят. Сам Тимур таил в себе си такова желание за удар и сега то станало по-силно. Най-накрая Тимур рекъл: "Нека първом проводим пратеник да му вземе мярката на устата. По-нататък по нея ще правим каквото ще правим!" Така решил да прати пратеник.
Ала точно по това време той дочул, че султан Ахмед и Кара Юсуф се спасили от затвора на мъсърския султан и избягали при Йълдъръм Баязид. Тогава Тимур спрял пратеника, за да види първо какво ще стане с тях. Мислил си, че те ще го насъскат да тръгне срещу му. Ала те престояли малко време и си тръгнали.
134
Като разбрал, че са си заминали, Тимур проводил високопоставен пратеник с тежки дарове. Когато той дошъл при Баязид Хан, султанът дори лицето му не погледнал, подаръците не зачел.
Някои пък казват друго. Като мислил, че Кара Юсуф и Ахмед Джеляйири
са при Повелителя, Тимур ги поискал от него. Ядосан също и от завладяването
на Малатия, той му пратил писмо, пълно с тежки думи. [231]
Повелителят се обидил, почит на пратеника не оказал, а веднага написал
остър отговор. Връчил го на пратеника и щом го отпратил, веднага заповядал
на везирите си: "Бързо събирайте войската и тръгвайте срещу Токат. Опустошете
земята наоколо му!" Везирите рекли: "Ей, Хане! Каква нужда има да морим
войската. Нека си стоим, пък Тимур да дойде тук, на чуждо. Тогава войската
му ще бъде като с вързани очи. Така ще го разбием, че няма и да гъкне!"
Това изрекли, но "Дай боже!" не казали. Баязид Хан отвърнал: "И да не нападаме,
поне войската трябва да съберем!" Той заповядал. Отвсякъде, събрали войска,
приготвили се.
(119). Разказва се как Тимур се спуснал към Сивас и го опустошил и как продължил нататък към Шам и Халеб
Говорят, че през 803 година по Хиджра [232] Тимур-ленг дошъл до Сивас. Превзел крепостта с огън и меч, разрушил я, заробил народа й. Ама докато тон вършел тази работа, войската на Мъсър излязла към Халеб. Щом чул вестта, Тимур се отправил към Шам и стигнал Халеб. Войските се срещнали в полето Меджнун Табак около Халеб и се ударили. Мъсърската войска не устояла на Тимур и била разбита. Пък и тюркмените извършили предателство. Помежду им имало съгледвачи на Тимур-ленг. Те трябвало да хванат султана на Мъсър и да го предадат на Тимур. Султанът научил това, избягал и се върнал в Мъсър.
Тимур ударил Халеб. Народът не предал крепостта и се завързала битка. Погинали много хора. Най-подир Тимур превзел крепостта с ръкопашен бой и я подложил на най-страшни изтезания. Пленници дори не вземал. Защото този Тимур бил ужасно жесток.
135
Оттам той отишъл в Хама. С този град постъпил още по-зле, отколкото с Халеб. После стигнал до Хумус. Там видял гробници и заразпитвал [за тях]. Казали му: "Това са [гробове] на светци." И му показали гробовете на Халид бин Велид и на Амр бин Юмейе-и Зумейри. В тяхна чест Тимур пощадил града Хумус, ала му наложил откуп за спасение и отнесъл безброй нари и скъпоценности.
После достигнал до Баалбек и го подложил на грабеж. Тръгнал оттам и дошъл до Димешк. Там се били укрепили и водили бой. И от двете страни погинали мнозина. Накрая бил разграбен и този град. Тимур заповядал да намерят гроба на Йезид и да го разровят. [233] Гробницата изгорили, а гроба напълнили с нечистотии. Направил това най-вече, за да тормози Шам, защото гробът на Йезид бил близо до Шам.
После се върнал, дошъл в Кара Баг и презимувал там. Това станало в 803 година по Хиджра. [234]