ИЗВОРИ И БИБЛИОГРАФИЯ
АНГЕЛОВ, Б.Ст. Летописни съчинения в старобългарската литература. — Старобългарска литература, кн. 14, 1984.
АНГЕЛОВ, Б., Генов, М. История на Българската литература, II. Стара българска литература (IX-XVIII в.), С., 1922.
АНГЕЛОВ, П. Болгарская история в сербских родословных текстах и летописях (IX-XIV). — Старобългаристика, 2, 1974.
БОЖИЛОВ, Ив. Един осмогласник от времето на цар Иван Александър (НБКМ 180 13131). — В: Сборник в памет на проф. Ст. Ваклинов, С., 1984.
БОЯНИЧ-ЛУКАЧ, Д. Видин и Видинският санджак през 15-16 в. С., 1975.
ГЕОРГИЕВА, Цв. и Д. Цанев. Христоматия по история на България, т.III, С., 1982.
ИБИ, T.XXII, С., 1980.
ГРИГОРОВИЧ, В. О Сербии в ее отношениях к соседным державам преимуществено в XIV и XV столетиях, Казань, 1859.
ГЪЛЪБОВ, Ив. Ямболският надпис. — Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски, С., 1960.
ГЮЗЕЛЕВ, В. Chronicon Mesmbriae (Бележки върху историята на Българското Черноморие в периода 1366-1418 г.). ГСУ. — Иф, t.XXVI, 1972/73 г., С., 1975.
ГЮЗЕЛЕВ, В. Самият Търновград ще разтръби победите. С., 1981.
ДИНЕКОВ, П. Старобългарски страници. Антология. С., 1966.
ДИНЕКОВ, П, К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967.
ДИНИЋ, М. Писмо унгарског кральа Жигмунда Бургундско војводи Филипу. — ЗДНМС, Нови Сад, 13-14, 1956 г.
ДИМИТРОВ, Стр. Нов източник за ранната османска история. — ИПр., 1963., кн.3.
ДУЙЧЕВ, И. Стара българска книжнина, II, С., 1944.
ДУЙЧЕВ, И. Летописта на Константин Манаси. С., 1969.
ИВАНОВ, Й. Български старини из Македония. С., 1970.
ИВАНОВ, Й. Старобългарски разкази, с., 1935.
ИХЧИЕВ, Д. Материали за падането ни под турско робство. I. Превземането на София от турците: II. Минуването на Влашко под върховенството на турците при Мирча воевода. — ИИД, II, 1906.
КАЧАНОВСКИЙ, В.В. Сребския жития и летописи, как источник для истории южных славян. Слав, сб., III, С.Пб. 1876.
КИСЕЛКОВ, В., Ив. Гошев. Търновски царски надгробен надпис от 1388 г. (рецензия). — ИБИД, XXII-XXIV, 1948.
КОНСТАНТИН МИХАЙЛОВИИ из Островице. Јаничарове успомене или турска хроника, Београд, 1959.
КУЕВ, К. и Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследвания и текст, С., 1986.
79
КУЗЕВ, А. Пътеписни бележки от 1385 г. — Археология, 1970., кн.4.
ЛАЗАРОВ, Ив., Ив. Тютюнджиев и Пл. Павлов. Сборник документи по политическа история на България (XII-XIV в.), В. Търново, 1989.
МЕХМЕД Нешри. Огледало на света (съставителство и превод Мария Калицин). С., 1984.
МЕХМЕТ, М. Хроника Идриса Битлиси в качестве источника по истории покорения Балканского полуострова турками. — RESEE, 1-2,1965.
НОВАКОВИЋ, Р. Бранковичев летопис. Београд, 1960.
ОРБИНИ, М. Царство на славените, 1601, С., 1983.
ПАМЕТНИКИ литературы древней Руси конец XV — первая половина XVI века. М., 1984.
ПЕТРОВ, П. Търговски връзки между България и Дубровник през XIV в. — ИИД, 25, 1967.
ПЕТРОВ, П. Нови данни за търговски връзки между България и Дубровник през XIV в. — ИБИД, т.28, 1972.
ПЕТРОВ, П., В. Гюзелев. Христоматия по история на България, IIC., 1978. Православный Палестинский сборник, вып. 12. СПб., 1887.
СРЕЧКОВИЋ, П. Неколико српских споменика. — Споменик, XV, 1892 г.
СТАРА българска литература. Житиеписни творби, IV, 1986.
СТАРЕ српске биографие XV и XVII веке, Цамблак, Константин, Паисије, Превео Л. Мирковић, Београд, 1936.
СТОЈАНОВИЋ, Л. Стари српски записи и натписи, кн. III, Београд, 1984.
СТОЈАНОВИЋ, Л. Стари српски родослови и летописи. Ср. Карловци, 1927.
УГРИНОВА-СКАЛОВСКА, Р. Записи и летописи. Скопје, 1975.
ХАНС Шилтбергер. Пътепис. Превод от немски М. Кисилинчева. Редакция, предговор и бележки В. Мутафчиева. С., 1971.
ХРИСТОДУЛОВА, М. Един малко познат източник за Българското Средновековие. — В: Държавно-политически традиции по българските земи. В. Търново., 1980.
ШОПОВ, А. Източник за българската история. — Пер. сл., т.63, 1902.
ЯЦИМИРСКИЙ, А.И. Из славянских рукописей. М., 1898.
CODEX diplomaticus regni Croatiae, Dalmatiae et Slavoniae, Zagraebiae, V., 1907.
CRONICI turcesti privind ţarile romane (sec. XV-XVII). Ed. Guboglu si M.M., II, Bucuresti, 1966.
DECEI, A. Deux documents turcs concernant les expéditions des sultans Bayazid ler et Murad II dans les pays roumains. — RH, XIII, 3, 1974.
DEMETRIUS Cydones. Oratio pro subsidio Latinorum. Migne, P. Gr. 154, col. 972 C.
DÖLGER, F. Regesteu der Kaiserurkunden des Ostromischen Reiches, t.5, München, 1965.
DUCAS. Istoria turco-byzantina (1431-1462). Bucuresti, 1966.
GAUTIER, P. Un récit inédit du siege de Constantinopole par les Turcs. — REB, XXIII, 1965
80
Georgios Sphrantzes Memorii. Bucuresti, 1966.
GIESSE, Fr. Die aitosmanischen anonymen Chroniken, II, Liepzig, 1928, Asik-Pasa Zade, Liepzig, 1929.
IVANOVA, Kl. Un renseignement nouveau dans un manuscrit bulgare du XIVe siècle au sujet de la resistantce du tsar Ivan Sisman contre les ottomans près de Nicopol. — EB, 1 1988.
JOHANNES de Thurocz. Chromica Hungarorum, I, Budapest, 1985.
KALUZNIACKI, E. Werke des Patriarschen von Bulgarien Euthymius (1375- 1393), Wien, 1901.
LAONICI CHALCOCONDILAE Historiarum. Bonnae, 1843.
Leunclavius. Historiae Musulmanae turcorum. Francfurti, 1591.
PANAITESCU, P. P. Documentele Ţarii Romanesti. Bucuresti, 1938.
PANAITESCU, P, P, Les chroniques slaves de Moldavie au XV Siècle. — RSL, 1, 1958.
SCHREINER, P. Die byzantinischen Kleinchroniken, I-III, Wien, 1975.
АНГЕЛОВ, Б. Ст. За автора на “Българската хроника” от началото на XV в. — В: Страници из историята на старобългарската литература, С., 1974.
АНГЕЛОВ, Б. Ст. Руско-южнославянски книжовни връзки. С., 1980.
АНГЕЛОВ, Б. Ст. Старобългарско книжовно наследство, С., 1983.
АНГЕЛОВ, Д. Турското завоевание и борбата на балканските народи против нашествениците. — Ипр., 4, 1953.
АНГЕЛОВ, Д. К вопросу о политике Византии и других балканских государств накануне турецкого завоевания. — В: XXV Междунар. ...
АНГЕЛОВ, Д. Борбите на българския народ против османската власт през първата половина на XV в. и походите на Владислав Варненчик. — В: Варна 1444. С., 1964.
АНГЕЛОВ, Д. Българо-византийски отношения. Първи период (1331-1341), Втори период (1341-1347), Трети период (1347-1352) , ВИСб., 1973., 1, 1974., 1; 1976., 4.
АНГЕЛОВ, П. Българо-сръбските отношения при царуването на Иван- Александър (1331-1355 ) — ГСУ-ИФ, т.72, 1978., С., 1982.
АНГЕЛОВ, П. Българи и сърби в борбата срещу османските нашественици. — В: България и Балканите (681-1981), С., 1982.
АНДРЕЕВ, Й. Падането на Търново под турска власт и патриарх Евтимий. В: Изследвания по българска история. В. Търново, 1981.
АНДРЕЕВ, Й. Цар Иван Асен IV (преди 1331-1350) — ТВТУКМ, T.XXI, 3,1984.
АНДРЕЕВ, Й. Една неизвестна влашка принцеса в двора на цар Иван Александър. — В: Втори международен конгрес по българистика, 6, С,., 1987.
АНДРЕЕВ, Й. България през втората четвърт на XIV в. (Цар Иван Асен IV — синът на цар Иван Александър), докт. дисертация, В. Търново, 1987.
АПОСТОЛИДИС, К. Превземането на Пловдив оттурците. – Пловдивски общински вестник, No 22, 1929.
81
БАЛАСЧЕВ, Г. Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците. —СНУНК, т. 8, 1901.
БОГДАНОВИЋ, М. Историја српске книжевњести. Београд, 1978.
БОЖИЛОВ, Ив. Българската средновековна историопис. — В: Стара българска литература. III, Исторически съчинения, С., 1983.
БОЖИЛОВ, Ив. Фамилията на Асеневци (1186-1460 г.). Генеалогия и просопография., С., 1985.
БОЙЧЕВА, П. Молдова — центр румынско-болгарского церковного и културното общения в XV столетии. — ЕВ, 1, 1977.
БУРМОВ, Ал. Критични бележки върху съобщението на “Българска хроника” за битка при София през царуването на Иван Александър; — Кога Одрин е завладян от турците?. — В: Избрани произведения, т.1, С., 1968.
БЪЛГАРСКИ средновековни градове и крепости, I., Варна, 1981.
ГЕОРГИЕВА, Цв. Антиосманската съпротива на българите през XV-XVII в. — ИПр., 3, 1980: Отново за Боженишкия надпис. — ИБИД, 25, 1967.
ГРИГОРОВИЧ, В. О Сербии в ея отношениях к соседным державам, преимуществено в XIV и XV столетиях. Казань, 1859.
ГЮЗЕЛЕВ, В. Духовната култура на средновековна България през XIII-XIV в. — В: Теория и практика на обучението по история, I, С., 1977.
ГЮЗЕЛЕВ, В. Средновековна България в светлината на нови извори. С., 1981.
ГЮЗЕЛЕВ, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XV в., С., 1985.
ГЮЗЕЛЕВ, В. и Ал. Кузев. Български средновековни градове и крепости, Варна, 1981.
ДАНЧЕВ, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа, С., 1983.
ДЖУРЕСКУ, Д. Преемство государства у румын. — Румыния (страницы истории), т.3, 1978 г., No 3-4.
ДИМИТРОВА, А. и М. Янакиев. Предания за исторически лица в българските народни умотворения. — Изв. на семинара по славянска филология при Университета в София, кн. VIII-IX за 1941-1941., С., 1948.
ДИНЕКОВ, П. Стара българска литература, С., 1953.
ДИНИЋ, М. Српске земле у среднем веку. Београд, 1978.
ДРАГОВА, Н. Към типологията на хрониките в балканската книжнина през епохата на османското владичество. — В: Проблеми на сравнителното езикознание, С., 1978.
ДУЙЧЕВ, Ив. Преглед на българската историография. — Jugoslovenski istoriski časopis, IV, 1-2, Ljublana-Zagreb-Beograd, 1938.
ДУЙЧЕВ, Ив. Международното положение в Европейския Югоизток в навечерието на Варненската битка от 1444 г. — В: Варна-1444. С., 1964.
ДУЙЧЕВ, Ив. От Черномен до Косово поле. Към историята на турското завоевание на Тракия през последните десетилетия на XIV век. — ИТрНИ, 2, 1970.
82
ДУЙЧЕВ, Ив. От Черномен до Косово поле. — В: Българско средновековие, С., 1972.
ЕРЕМЕЕВ, Д.Е. Этногенез турок. М., 1971.
ЗАНЕТОВ, Г. Първите влашки господари. — ПСп., кн. 61, 2, 1900.
ЗАХАРИЕВ, Ст. Описание на Татар-Пазарджишката кааза, Виена, 1870.
ЗИРОЕВИЋ, О. Турско војно урећено у Србиј (1459-1683). Београд, 1974.
ЗЛАТАРСКИ, В.Хронологически ред на по-главните събития от старата българска история, С., 1924.
ЗЛАТАРСКИ, В. Български въстания и опити за въстания до средата на XIX в. — В: България — 1000 години — I царство (927-1927), I, С., 1930.
ИВАНОВ, Й. Средновековна София. — В: Юбилейна книга на град София (1878-1928), С., 1928.
ИНАЛЩИК, Х. Османско царство. Београд, 1974.
ИСТОРИЧЕСКИЕ связы народов СССР и Румынии, I (XV-XVIII вв.), М., 1965.
ИСТОРИЯ на България, III, С., 1982.
ИСТОРИЯ на българската литература. I, С., 1963.
ИСТОРИЯ Византии, III, М., 1967.
ИСТОРИЯ Турции, I, Л., 1963.
ИСТОРИЯ на град Ямбол, С., 1976.
ИСТОРИЯ Венгрии, т.1, М., 1971.
ИСТОРИЈА народа Југославије, кн.1, Београд, 1953.
ИРЕЧЕК, К. Българский цар Срацимир Видинский. — ИСп.БКД, II, 1882.
ИРЕЧЕК, К. История на българите, С., 1978.
ЈИРЕЧЕК, K. Пролог за оцену скоро пронађене Бугарске хронике. — В: Зборник Константина Јиречека, т.1, Београд, 1959.
ЈИРЕЧЕК, K. Историја срба, т.1, Београд, 1978.
ЙОНЧЕВ, Л. Българско-византийски отношения около средата на XIV в. (1331-1345). — ИПр., 5,1956.
ЙОНЧЕВ, Л. Некоторые вопросы политической истории Болгарии и ее отношении с Сербии и Византии в XIV в. (1330-1332 г.). — EH, IX,197
ЙОНЧЕВ, Л. Йоан Кантакузин в България през XIV в. — В: Първи международен конгрес по българистика, I, С., 1982.
ЙОНЧЕВ, Л. Политическите взаимоотношения между България, Сърбия и Византия през XIV в. (1341-1364 г.). — ИИИ, 28, 1985 г.
КАЙМАКОВА, М. Българската кратка хроника към среднобългарския превод на Манасиевата хроника. — ГСУ, Иф,.т. XXV, С.
КАЙМАКОВА, М. Българската средновековна историопис (VII-XIV в.), С., 1988.
КАРПОВ, С.П. Трапезундская империя и западноевропейские гвсударства в XIII-XV в., М., 1981.
КИСЕЛКОВ, В. Митрополит Григорий Цамблак, С., 1943.
КРЪНДЖАЛОВ, Д. Влашкият княз Мирчо и Добруджа според неговите грамоти. — ГСУ, ИФФ, XII, 1945-1946.
83
КУЗЕВ, Ал. Кой е владял София през 70-те години на XIV в. — В: Сердика-Средец-София. С., 1976.
КУЗЕВ, Ал. Восстание Константина и Фружина. — BHR, 3, 1974.
ЛАЗАРОВ, Ив., Ив. ТЮТЮНДЖИЕВ, Пл. ПАВЛОВ. Лекции по българска история, том I (VII-XVII в.). В. Търново, 1991.
ЛЕТОПИСИ и хроники. М., 1976.
МАКСИМОВИЋ, Л. Политичка улога Јована Контакузина после абдикације (1354-1383). — ЗРВИ, IX, Београд, 1966.
МАКУШЕВ, В. История Болгар в труд К. О. Иречека. — ЖМНПр, 1878.
МАТАНОВ, Хр. Към въпроса за участието на българите в Черноменската битка (26.IX.1371). — В: България и Балканите (681-1981), С., 1983.
МАТАНОВ, Хр. Югозападните български земи през XIV в., С., 1986.
МАТАНОВ, Хр. и Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. С., 1983.
МАТКОВСКИ, А. Отпорот во Македония, Скопје, 4, 1983.
МИХАИЛА, Г. О некоторых произведениях византийской литературы в славяно-румынских сборниках. — Cyrillomethodianum, V, 1981.
МИХАЛИЋ, Р. Крај Српског царства. Београд, 1975.
МУТАФЧИЕВ, П. История на българския народ, II, С., 1944.
МУТАФЧИЕВ, П. Добруджа, С., 1947.
МУТАФЧИЕВ, П. Към историята на месемврийските манастири.; Боженишкият надпис. — В: Избрани произведения, И, С., 1973.
НАУМОВ, Е.П. Об авторстве Анонимной болгарской хроники XV века. — Советское славяноведение, 3, 1969.
НАУМОВ, Е.П. Южнославянский эпос и проблемы сербского средневековья. — В; Славянский и балканский фолклор, М., 1971.
НАУМОВ, Е.П. Анонимная болгарская хроника и проблемы балканской общественно-политической мысли (XIV-XV вв.). — В: Балканские исследования. М., вып. 3, 1978.
НАУМОВ, Е.П. Руските летописи за завладяването на търновското царство. — В: България и народите на Съветския съюз през вековете. Летопис на дружбата, T. VIII, С., 1981.
НЕДЕВ, Ст. Османското нахлуване в Североизточна България през 1388 г. — ВИС, 1979., 1.
НОВАКОВИЋ, Ст. Срби и турци XIV и XV век, Београд, 1893.
НОВИЧЕВ, А. Крестьянское восстание в Турции в начале XV века. — Проблемы востоковедения, 3,1960.
НОВИЧЕВ, А. История Турции, I., Л., 1963.
НОВИЧЕВ, А. Турция (Краткая история). М., 1965.
НИКОВ, П. Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. — ИБИД, кн. XVII-XVIII, 1928.
ОСМАНСКАЯ империя и страны Централной Восточной и Юго- Восточной Европы в XV-XVI вв., М., 1984.
ОСТРОГОРСКИ, Г. Историја Византје. Београд, 1959.
84
ПАВЛОВ, Пл., Ив. ТЮТЮНДЖИЕВ. За етапите на османското завоевание на българската държава. — В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници (XIV-XVIII в.). В. Търново, 1992.
ПАВЛОВ, Пл., Ив. ТЮТЮНДЖИЕВ. Чуждите извори за ролята на средновековната столица Търновград в международните отношения. — В: Велико Търново в историческата съдба на българския народ. В. Търново, 1985.
ПАВЛОВ, Пл. Ив. ТЮТЮНДЖИЕВ. Османските турци и краят на средновековна България. В. Търново, 1991.
ПЕТКАНОВА, Д. Старобългарска литература. Част I (IX-XII в.), С., 1986. ; Част II (XIII-XVIII в.), С., 1987.
ПЕТРОВ, П. Въстанието на Константин и Фружин. — ИИИ, 9, 1960.
ПОПРУЖЕНКО, М.Г. Синодик царя Борила, С., 1928.
РАДОЈЧИЋ, Ћ. Сп. Листина манастира Петре од октобра 1395 г. као извор за хронологиј у битке на Ровинама. — Богословле, 2, 1927.
РАДОЈЧИЋ, Ћ.Сп. Развојни лук старе српске кнъижевности. Београд, 1962.
РАДОНИЋ. Западна Европа и балканске народе. Нови Сад, 1905.
РАДЧЕНКО, К. Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием, Киев, 1898.
СМЕТАНИН, В.А. О специфике перманентной войны в Византии в 1282-1453 —АДСВ, 9, 1973.
СМЕТАНИН, В.А. Расходы Византии на армию и флот (1282-1453). — АДСВ, 12, 1975.
СПРЕМИЋ, М. Турски трибутари у XIV и XV веку. — Историјски гласник, 1- 2, 1970.
СТАСЮЛЕВИЧ, М.Н. Осада и взятие Византии турками. — Учебные записки, кн. 1, 1854.
СЫРКУ, П. К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке. СПб., 1898.
СЫРКУ, П. Очерки из истории литературных сношении болгар и сербов в XIV-XVII вв. СПб., 1901.
ТАБАКОВ, С. Опит за история на град Сливен, С., 1911.
ТИХОМИРОВ, М.Н. Истрические связи России со славянскими странами и Византией. М., 1969.
ТОДОРОВ, Н. Положението на българския народ под турско робство, С., 1959.
ТОМАЦ, П. Битка на Марици. — ВИГ, 1, 1956.
ТРИФОНОВ, Ю. Велика Търновия, Велика Сардакия и Велика Европия. — МИД, V, 1922.
ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, В., Е. Койчева и Хр. Матанов. Средновековна България в системата на международните отношения на Балканите. — В: Първи международен конгрес по българистика, С., 1982.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Ямболският надпис от 1356/57 и политическите събития в България в средата на XIV в. — Сборник в памет на проф. Ив. Гълъбов, В. Търново, 1990.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Бележки върху Българската анонимна хроника от XV в. Векове, 3, 1985.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Българската хроника от XV в. за битката при Ровине и смъртта на цар Иван Шишман. — В: Юбилеен сборник на възпитаници на Иф на ВТУ “Кирил и Методий”, I, В. Търново, 1985.
85
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Българската хроника от XV в. за началото на османското завоевание в Европа. — В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV- XVIII век, В. Търново, 1992.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Сведения за Асеневци във влашките, сръбските и руските летописи. — Векове, 4, 1986.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Мястото на Българската анонимна хроника сред историческата книжнина на XV в. — В: Четвърти конгрес на БИД, С., 198
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Българската хроника от XV в. и хрониката на влашкия монах Михаил Мокса (1620 г.). — ИПр., 4, 1987.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. и К. Кабакчиев. За историческата стойност на Българската хроника от XV в. — Старобългаристика, 2, 1989.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. и Пл. Павлов. Падането на България под османска власт. (Проблеми на периодизацията). — ВИС, 4, С., 1988.
ТЮТЮНДЖИЕВ, Ив. Османското завоевание и българската миграция във Влашко и Молдова през XIV-XV в. — В: Българите в Северното Черноморие. В. Търново, 1992.
ФЛОРИНСКИЙ, Т. Южные славяне и Византия во второй четверти XIV века СПб., 1882.
ФРАНЧЕС, Э. Народные движения осенью 1354 г. в Константинополе и отречение Иоанна Кантакузина. — ВВ, т. 25, 1964.
ЦВЕТКОВА, Б. Героична отбрана на средновековна България. В: XIII века в мир и бран, т. I, С., 1978.
ЦВЕТКОВА, Б. Паметна битка на народите. Варна, 1979.
ЦВЕТКОВА, Б. Обзор на източниците по основни проблеми от историята на европейския югоизток в периода на османското проникване. — ГСУфиф, кн. 3,1972-1973 г., С., 1975.; Проблеми от историята на европейския югоизток през периода на османското проникване (краят на XIV — първата половина на XV век). — ИПр., 1974 г., 6.
ЦВЕТКОВА, Б. Франция, Балканите и българският народ през XIV-XV в. ГСУ, ИФ, 74, С., 1983.
ШИШИЋ, Ф. Битка под Никопола (25 септембра 1396 г.) — Гласник землавског музеја у Босни и Херцоговина, кн. I, Сарајево, 1896.
ШКРИВАНИЋ, Г. Битка на Марици (26 септембра 1371 г.). — ВИГ, 1963.
ШКРИВАНИЋ, Г. Оръжието в средновековна Сърбия от началото на XV в. до нейното падане (1459 г.). — В: Варна 1444. С., 1969.
ЯГИЧ, В. Константин Философ и негов живот Стефана Лазаревича деспота сербского. — Гласник Српског научног друштва, 42,1875 г.
ЯЦИМИРСКИЙ, А. И. Славянские и русские рукописи румынских библиотек. Сборник отделения рус. яз. и словесности, т. XXII, СПб., 1905.
ЯЦИМИРСКИЙ, А. И. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии XV-XVII вв. СПб., 1906.
A HISTORY of the Ottoman empire to 1730. Cambridge. London. New York. Melbourne, 1976.
86
ALEXANDRESCU-DERSCA, M. La campagne de Timur en Anatolie (1402). Bukarest, 1942.
ATIYA, A. The crusade of Nicopolis. London, 1934.
ATIYA, A. The crusade in the later middle âges. New York, 1962.
BABINGER, F. Beitrage zur Fruhgeschichte der Turkenherrschaft in Rumelien (14-15 Jahrh). München, 1944.
BELDICEANU-STEINHERR, I. Recherches sur les actes des sultans Osman, Orkhan et Murad Ier, Acta Hist., 7, 1967
BERZA, M. Turcs, empire ottoman et relations roumano-turcs dans l'historiographie moldave des XV-XVII siècles. — RESEE, 3, 1972.
BOGDAN, I. Ein Beitrag zur buigarischen und serbischen Geschichtscreibung. — ASIPh, Bd. XIII, Leipzig, 4, 1891.
BRAUN, M. Kosovo. Leipzig, 1937
CHARANIS, P. Internal strife in Byzantium during the fourteenth Century. — Byzantion, XV, Boston, 1940-41.
CHARANIS, P. The strife the Palaeologi and the ottoman turks (1370-1402). — Byzantion, 16, 1942/43.
CONSTANTINESCU, N. Mircea cel Batran. Bucuresti, 1981.
CVETKOVA, B. La bataille mémorable des peuples. — В., 1971.
DUJCEV, I. La conquête turque de la péninsule des Balkans de 1371 a 1389. — EH, VII, 1975.
GIBBONS, H. A. The fonndation of the ottoman empire (A history of the death of Bayezid I (1300-1403)). Oxford, 1916.
INALCIK, H. Ottomans Methods of Conquest. — SI, II, 1954.
JORGA, N. Geschichte de osmanischen Reiches nach den Quellen dargestellt, I, Gotha, 1908.
KLING, G. Die Schlacht bei Nikopolis im Jahre 1396. Berlin, 1906.
KUPELWIESER, L. Die Kampfe Ungars mit den Osmanen bis zur Schlacht bei Mohscz. Wien und Leipzig, 1895.
KUZEV, A. Die Bezienhungen des Königs Ivan Sracimir. — EB, 1971, 3.
FILIPOVIC, N. Princ Musa i sejh Bedredin. Sarajevo, 1971.
WERNER, E. Die Geburt einer Grossmacht die Osmanen. Berlin, 1966.
ZACHARIADU, E. A. Romania and the Turks. (1300-1500). London, 1985.
ZINKEISEN, J. W. Geschichte des Osmanischen Reischen in Europa, I. Hamburg, 1840.