Спомени. II. Освободителна борба 1924 - 1934 г.
Иванъ Михайловъ
ПРЕДГОВОРЪ
He ще повтарямъ тукъ каквото казахъ въ предговора на книгата ми «Спомени-II», засѣгаща събитията въ македонското освободително движение до смъртьта на Тодоръ Александровъ.
Когато той загина, поробителитѣ и разнитѣ странични врагове на ВМРО повѣрваха, че тя и македонската кауза сѫ издъхнали. Но тѣ се лѫжеха.
Потисничеството въ Македония продължаваше. He спрѣ и отпора срещу него. ВМРО умишлено не е реагирала колкото би могла. Но успѣ да подържа откритъ македонския въпросъ.
Националната ни история бѣше фалшифицирана, гонена, отричана. Нашата борба бѣ единствения способъ, за да се покаже, че тая история продължава и че народа ни не е загиналъ.
Времето завеща на ВМРО, — въ съотвѣтната степень и на мене като участникъ въ нея — доста грижи. По липса на мѣсто не успѣхъ тукъ да дамъ обстойно описание на всички тѣхъ, нито на поробителския режимъ по-специално. За него читательтъ има вече представа отъ предидущата моя книга, а повече ще прочете въ оная, кокто ще дойде подиръ настоящата.
Въ известни отношения и тази книга прилича на история за описвания периодъ. Това, което би могло да се търси и означава като лични мои спомени, се слива съ описванитѣ работи, губи се въ тѣхъ. Причината е въ туй, че се намирахъ на отговорно мѣсто въ нашето освободително движение.
Желаейки да изнеса какъ чужденци сѫ преценявали нашата борба, цитиралъ съмъ по необходимость и известенъ брои тѣхни мнения, въ които се споменава и моето име.
Давамъ въ тѣзи мои книги отзиви и отъ самитѣ поробители. Тѣ сѫ тѣхенъ автопортретъ.
За документация сѫ използувани нѣкои страници отъ печатани вече издания на ВМРО, отдавна напълно изчерпани. И тукъ не смѣтнахъ за нужно да преповтарямъ съ други думи нѣща, които до голѣма степень сѫ били писани и отъ мене.
Както народнитѣ пѣсни и предания, така въ известно отношение и събития отъ рода на тѣзи, които се изнасятъ въ книги като настоящата, сѫ храна за духа на народа, а не само свидетелство за миналото му. Ако посоченитѣ тукъ факти биха допринасяли за укрѣпване волята на македонския българинъ и на неговитѣ лоялни съотечественици ; ако биха поне донейде насочвали мисъльта и на свободнитѣ му братя къмъ онова, което е негово, но му е било ограбено, мога да съмъ предоволенъ.
Иванъ Михайловъ.