Спомени. II. Освободителна борба 1919 - 1924 г.
Иванъ Михайловъ

 

ЧАСТЬ ВТОРА

Удари въ гърба на македонското освободително движение

 

IX. НЕДОСТОЕНЪ СЪЮЗЪ HA БЪЛГАРСКАТА ВЛАСТЬ

 

Властьта се съюзява съ доказани разбойници. — Убийства надъ мирни граждани въ Кюстендилъ. — Предупреждение отъ Т. Александровъ до министъръ Ал. Димитровъ. — Наказването на Димитровъ. — Превзимане на градъ Кюстендилъ отъ милиция на ВМРО

  

Властьта започна една колкото пакостна толкова и излишна борба съ македонското освободително движение. Доколко тя имаше идейно-политически мотиви— по преценка на македонскитѣ организации — читательтъ ще прочете по-нататъкъ. Тукъ излагамъ първо нѣкои отъ конкретнитѣ постѫпки, насочени противъ дѣлото на Македония.

 

Въ всички епохи и всрѣдъ всички народи, при голѣми обществени сътресения или неуспѣхи, се отбелѣзватъ знаци на отпадналъ моралъ, даже случаи на обикновени мародерства. Колко вълнуващи и поучителни сѫ, напримѣръ, страницитѣ, които сѫ ни оставили авторитетни писатели за крушението, което обхваща живота на Франция следъ военното ѝ поражение презъ 1870 г. Достатъчно е човѣкъ да хвърли погледъ само върху сбитото описание на популярниятъ днесъ г. Уйнсонъ Чърчилъ [*], за да се потресе отъ паденията даже всрѣдъ най-културни френски срѣди въ онова време.

 

Отъ водачитѣ на единъ народъ, отъ управницитѣ на една държава тъкмо въ такива времена се изисква високо съзнание, много повече чувство на отговорность, далновидность и тактъ.

 

Въ следващитѣ страници ще се спремъ върху единъ типиченъ примѣръ на индивидуални падения, както и върху отношението, което правителството въ България зае къмъ тѣхъ.

 

Нѣкои бивши участници въ редоветѣ на ВМРО се бѣха провинили предъ нея и народа съ извършени въ Македония грабежи следъ войната. Едни отъ тѣхъ сѫ бивали четници нѣколко години преди това, при първия сръбски режимъ. Съучастници въ престѫпленията имъ сѫ били лица, които не сѫ участвували въ ВМРО. По този въпросъ сѫ дадени подробности въ книгата „Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение”, печатана презъ май 1923 год.

 

За да се даде на читателя по-точна картина за тѣзи злочинства и за размѣра на неморалность въ съюза, който правителството на Стамболийски направи съ тѣхнитѣ автори, даваме изложението отъ Тодоръ Александровъ [24], изпратено на времето до български общественици, редакции на вестници и пр. Дадено е освѣтление [25] и относно вината на двама души престѫпници, които носятъ голѣма отговорность задето сѫ заблуждавали по-неукитѣ прегрешили лица, че ВМРО има належаща нужда отъ пари и че тѣ трѣбва да се доставятъ чрезъ всички срѣдства.

 

 

*. Уйн. Чърчилъ «Голѣми съвременници», характеристиката му за Жоржъ Клемансо (на нѣмски «Гросе цайтгеносенъ», издание на «Фишеръ Бюхерай», Франкфуртъ на Майнъ, 1947 г.).

 

196

 

 

Али Шефикъ бей отъ Щипъ, депутатъ въ бѣлградската Скупщина, направи интерпелация противъ „изпращанитѣ отъ България чети" поради изтъкнатитѣ отъ Александровъ безчинства, а въ Свети-Николско турци взеха пушки отъ сръбската власть срещу ВМРО, смѣтайки по погрешка и тѣ, както интерпелатора, че обиритѣ сѫ дѣло на ВМРО.

 

Естествено, на Али Шефикъ бей твърде добре бѣ познато, че ВМРО никога не е търпѣла прояви като тѣзи, за които се отнасяше протеста му ; и че доколкото такива сѫ отбелѣзани — за жалость, въ голѣмо изобилие — на македонска територия въ турския режимъ, тѣхни автори сѫ били обикновено албанци или други елементи, покровителствувани отъ властитѣ. Крайно рѣдки сѫ подобни дѣла отстрана на българи, особенно следъ появата на ВМРО.

 

Броятъ на виновницитѣ, които въ случая ни занимаватъ, не бѣ голѣмъ ; касаеше се до тридесеть-четирдесеть души. Процентътъ на подобенъ родъ престѫпници често е по-високъ и въ общества съ по-голѣма култура и съ държавна сигурность по-похвална отъ тази въ нашата поробена земя ; особено въ страни като Сърбия и Гърция, кѫдето и презъ втората голѣма война се отбелѣзаха злочинства и вандалщини въ хиляди, или даже въ десетки хиляди случаи.

 

За съжаление, Македония не разполагаше съ собствена власть и затвори, за да бѫдатъ веднага обезвредени безпѫтнитѣ елементи. А и ВМРО още не бѣ стѫпила здраво на краката си въ 1919 г., когато сѫ започнали интересуващитѣ ни грабежи. Нещастието на Македония, т.е. нейното робско положение, бѣ използувано отъ много страни, за да се вършатъ неправди и золуми надъ народа ни, като се е стигало понѣкога и до маневриране съ бандити отъ страна на съседнитѣ държави противъ потиснатия народъ и освободителното му дѣло. Мнозина отъ провиненитѣ все пакъ своевременно бидоха наказани отъ ВМРО.

 

Въ миналото революционната организация бѣ укротявала харамии, доколкото прегрешенията имъ не сѫ надделявали върху положителнитѣ дѣла. И Гоце Делчевъ си послужи въ началнитѣ години съ опитни въ нелегалния животъ харамии. А върховиститѣ сториха сѫщото въ борбата си срещу ВМРО. Както въ всички революционни движения, налагани сѫ и наказания, когато тѣ сѫ неизбѣжни. ВМРО лесно би се справила и съ прегрешилитѣ следъ първата свѣтовна война, по единъ или другъ начинъ, ако не бѣха взети подъ покровителството на българското правителство, и то тъкмо за борба срещу македонската организация. To ги използува и за заплаха, побоища и стрелби срещу общественици отъ парламентарната опозиция въ България, а и противъ лица отъ самата управляваща партия, земедѣлската.

 

Много по-осѫдително, мизерно дѣло бѣ съюзяването на българското правителство съ бандититѣ, отколкото бандитството на последнитѣ.

 

Презъ септемврий 1920 година Александровъ обяви амнистия за прегрешилитѣ, стига да се откажатъ отъ чернитѣ си дѣла. Но българската власть ги подкрепяше, за да ги насочва въ борба срещу

 

197

 

 

ВМРО, а отъ друга страна за да разрушава oбaяниeтo на революционната организации чрезъ дeяния, които бандититѣ биха продължавали да вършатъ, а обществото можеше да ги приписва на ВМРО. Имаше отасность тия хора да станатъ орѫдия въ рѫцетѣ и на други странични врагове на македонското движение, даже на caмия поробитель. По тия и други съображения отъ подобно естество Александровъ искрено имъ обещаваше амнистия. Вѣрваше, че повечето отъ тѣхъ чрезъ смѣли дѣла сетне ще изкyпятъ много, ако не и всички свои прегpeшeния.

 

Така и стана. Мнозина се сепнаха и се проявиха като отлични борци, а други се отдадоха на почтенъ личенъ трудъ.

 

Случвало се е и други освободителни движения да иматъ понѣкога грижи съ немирни елементи, или даже съ авантюристи проявени въ дeяния, които всѣко общество означава съ названието разбойничество. Напримѣръ, Гарибалди доста си е послужилъ съ подобни лица, не само въ Сицилия. Може би излишно би било да изреждаме примѣри какъ воюващитѣ голѣми и малки държави сѫ използували за разни услуги проявени гангстери. Презъ втората свѣтовна война твърде полезни сѫ се указали такива индивиди, повикани отъ американското разузнаване за нaбaвянe cвeдeния върху Сицилия, кѫдето трѣбваше да дебаркиратъ американски войски. Интересни данни по това се изнесоха въ печата.

 

По време на разговори съ мѣстнитѣ власти убиха презъ августъ 1920 г. нѣкогашния Кочански войвода Симеонъ Клинчарски, който прекарваше старинитѣ си въ Кюстендилъ. Органи на властьта бѣха поискали чрезъ нашитѣ хора Тодоръ да посочи свой пълномощникъ, за да се paзгoвapя съ него за необходимитѣ мѣрки, които могатъ да допринесатъ за успокояването на духоветѣ въ тоя край. Клинчарски е посоченъ отъ Александрова, но наскоро бива задигнатъ тайно отъ полицията, закаранъ въ софийската обществена безопасность, кѫдето е билъ удушенъ ; а трупътъ му захвърленъ близо до Кюстендилъ. Веднага следъ това въ Сърбия забѣгнаха, снабдени съ книжа посрѣдствомъ органи на българската власть, двама души — Стойчо Добревъ, единъ крайно простъ човѣкъ съ долни инстинкти, който бѣ въ служба на тайната пoлиция ; и Христо Даскаловъ отъ село Смилево, довѣренъ чиновникъ на вѫтрешното министерство.

 

Следъ като бѣ дадено на сърбитѣ и това конкретно доказателство за пpиятeлcтвo къмъ тѣхъ, министъръ Ал. Димитровъ и неговитѣ колеги считаха, че съ по-голѣма тежесть могатъ да посещаватъ Бѣлградъ и да пpaвятъ политика съ него. Отъ тогава води началото си падението на цѣла серия български министри и общественици — да ходятъ на поклонение въ Бѣлградъ следъ предварително наругаване на македонското дѣло или извършване на нѣкакво посегателство надъ него.

 

Намѣренъ бѣ убитъ край село Панчарево, до София, полицейския агентъ Тончевъ. Цѣлото общество свърза тия факти и убийството на стария войвода. Отговорнитѣ за това убийство сѫ побързали да премахнатъ физически едного отъ участницитѣ, а на другитѣ двама бѣха дали пѫть да избѣгатъ въ Cъpбия, кѫдето се поставиха въ

 

198

 

 

услуга на българо-изтребителната акция въ Македония, която представляваше най-сѫществената мисия на сръбската власть. Като приложение е дадена статийта на в. „Илинденъ" въ връзка съ този въпросъ. Тамъ следва и снимката на Стойчо Добревъ, начело на сръбска чета. Той бѣ единиятъ отъ двамата, които българската власть улесни да избѣгатъ въ Сърбия. Неописуеми сѫ — както и другаде изтъкваме — страданията на населението въ Паланечко, Кумановско, Кратовско, които му причини четата на ренегата Стойчо Добревъ.

 

Убийството на Симеонъ Клинчарски бѣ друга измама, която властьта извърши лично спрѣмо ВМРО и Александрова. Първата измама бѣ арестуването на Александровъ, последвало следъ като министъръ Ал. Димитровъ, за да го приспи, му бѣ поискалъ съдействие по укриване на държавно орѫжие, което по Парижкитѣ договори България нѣмаше право да притежава. Чашата на търпението бѣ отдавна прелѣла. Алекеандровъ изпрати до Димитрова следното писмо :

 

 

ПЪРВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.

 

До Господинъ «земедѣлския» министъръ на Вѫтрешнитѣ Работи Ал. Димитровъ — въ София.

 

(Копие до г. г. другитѣ министри, шефоветѣ на партии, главнитѣ редактори на столичнитѣ вестници, видни общественици въ България и други).

 

Господинъ Министре,

 

Отъ нѣколко месеци напустнахъ Царството, угнетявано отъ тираническия режимъ, натрапенъ отъ другаритѣ Ви и Васъ, и заминахъ за поробената си родина Македония, гдето да изпълня както азъ разбирамъ, своя дългъ къмъ нещастнитѣ си съотечественици. Ако мислѣхте, наистина, че имате основание да се боите отъ мене, докато бѣхъ въ България, поне тукъ, надѣвахъ се, да освободя отъ грижи по менъ Васъ, другаритѣ Ви и вашитѣ органи и орѫдия — явни и тайни полицаи, комисари за настаняване бѣжанцитѣ и други подобни, които иматъ не малко работа тамъ въ Царството, ако желаятъ да изпълнятъ добросъвестно службитѣ си ....., понеже дейностьта ми тукъ, вънъ отъ предѣлитѣ на Царството, засѣга изключително поробеното население и сръбскитѣ и гръцки власти. Какво бѣ очудването ми, обаче, като узнахъ за мѣркитѣ, които сте замислювали да предприемете вѫтре въ поробена Македония! Помислили сте, види се, че сте уредили напълно вѫтрешното управление на България и считате границитѣ на Царството тѣсни за своя полицейски талантъ, или намирате сръбската полиция и войска негодни или недостатъчни да се справять сами съ вѫтрешнитѣ си врагове, та се явявате Вие — кой знае срещу какви облаги — съ своитѣ органи въ услуга на «братска» Сърбия — на Сърбия на Пашичъ

 

199

 

 

и Александъръ, която стѫпка договоритѣ съ България на 1913 г. и заграби подло сърдцето на българска Македония, като на 1919 г. задържа заграбеното и отне на България Струмица, Царибродъ, Босилеградъ и др. български покрайнини и се надвѣси надъ столицата на Царството почти на пушеченъ изстрелъ ! ... съ намѣрение по-късно да заграби до рѣка Искъръ или да излиза на Черно море, като изгори всички български книги и унищожи българската интелигенция . . .

 

Отъ нѣколко седмици насамъ Ваши чиновници, инспектори, явни и тайни полицаи, сѫ се разтичали по София, Кюстендилъ и другаде да събиратъ изхвърлени по-рано отъ редоветѣ на Организацията бивши нейни членове за разни престѫпления, като убийства, грабежи, изнудвания, злоупотрѣбление на пари и др. под. — и да увѣщаватъ и подкупватъ мои другари, както и мнозина съчувственици на Организацията тамъ, за да образуватъ и изпратятъ чети отъ България, съ цель да ме убиятъ тукъ. Напраздни усилия : организираното население тукъ сигурно ще съумѣе да се разправи лесно съ тѣзи натрапници, както това е вършило не единъ пѫть въ миналото !

 

Споредъ най-положителни сведения главното Ваше орѫдие въ тази престѫпна акция е Гьорче Петровъ, назначенъ отъ Васъ председатель на комисията за бѣжанцитѣ, доскорошенъ самозванъ представитель на бивша Вѫтрешна Македоно-Одринска Революционна Организация и известенъ на българското общество и македонскитѣ срѣди подъ прозвището «Велзевулъ на Организацията».

 

Българското общество би се потрѣсло, ако изнеса всички факти, които сѫ ми известни, по тази Ваша престѫпна замисъль, а именно : организирането на група дедективи въ чета, която е получила вече снаряжение и всички инструкции ; опититѣ за назначаване специаленъ човѣкъ по границата, натоваренъ съ мисията да улесни влизането на проектираната хайка въ диритѣ ми тукъ ; полуофициалното изявление на единъ пограниченъ Вашъ администраторъ, че най-голѣмъ триумфъ за правителството Ви би било моето убийство и пр... Зная, че за да оправдаете престѫплението си предъ ония порядъчни хора, които още сѫ останали околу Васъ, сте пустнали интригата, че азъ съмъ комплотиралъ, заедно съ демократитѣ, противъ скѫпия животъ на министритѣ, съ цель да падне сегашния кабинетъ, за да бѫделъ замѣстенъ отъ демократски. Тази клевета остава за Ваша смѣтка, тъй като всички знаятъ, че азъ не се числя къмъ никоя българска партия и нѣма да се числя въ партия до освобождението на Македония.

 

Но що се отнася до опититѣ Ви да пращате чети въ Македония, които да служатъ за кърсердари на неинитѣ поробители, азъ не мога да ги отмина мълкомъ и счетохъ за свой дългъ да Ви отправя това писмо. Разбира се, азъ не си правя илюзията, че Вие и другарит Ви ще се вразумите и че ще престанете да вършите лудости, разноскитѣ на които ще плаща българския народъ, както заплати скѫпо «подвизитѣ«Ви при Добро-поле, Радомиръ и Владая, — а отправямъ това писмо, за да се освѣтля съзнателната часть отъ българското общество върху новитѣ «подвизи», които му готвите.

 

Знайте следното : никой не може да ми отнеме правото да разполагамъ съсъ своя животъ както намѣря за добре, и да служа по силитѣ

 

200

 

 

си и съгласно разбиранията cu на поробената ми родина. Който се опита да стори това, увѣренъ съмъ, — благодарение на закрилата на Провидението и на съдействието на организираното македонско население, ще си счупи непремѣнно главата.

 

X . . . . . . . . . . ., Септемврий 1920 г.

 

Съ почитъ : Тодоръ Александровъ.

 

 

Обществото бѣ много изненадано когато въ Коньовската планина край Кгастендилъ на 21 октомврий 1921 г. биде убитъ министъръ Александъръ Димитровъ. Той бѣ главния, ако не и единствения виновникъ за споменатитѣ две подли постѫпки отъ страна на управлението спрѣмо македонското движение. За арестуването на Александрова — както загатнахъ по-горе — нѣкои пpиятeли на Димитровъ сѫ възразявали, че е станало по искане на държавитѣ отъ Съглашението ; арестувани били като виновници за станали въ Моравско насилия презъ войната. Александровъ, обаче, не е бивалъ въ Моравско, нито е командувалъ тамъ цивилни или военни власти. Протогеровъ е билъ военно лице, подчинено на Върховното българско военно командуване, което е носило всѣка отговориость. Сърбия и Гърция сѫ се надѣвали, че чрезъ ареста на двамата ще попрѣчатъ на евентуалната борба срещу режима имъ.

 

Наказването на Димитровъ подигна вѣрата и куража на всички македонци въ България и въ поробена Македония, които страдаха подъ сръбска тирании и бѣха за борба срещу нея ; тѣ мразѣха българския режимъ, който се бѣ запретналъ да ѝ услужва. Но неговото убийство имаше още по-голѣмъ ефектъ въ свободна България. Тежката политическа атмосфера се чувствуваше въ градоветѣ, а особенно въ столицата. Много българи вече очакваха нѣкаква развръзка, която неминуемо трѣбва да дойде и не ще закъснѣе. Като нейно начало бѣ тълкувана засадата срещу Ал. Димитровъ. И както обикновенно става при внезапни, изненадващи събития, фантазиитѣ заработиха, разни мълви плъзнаха по всички посоки, добиха форма и нѣкои легенди.

 

Първитѣ подробности по станалото узнахъ въ дома на леля ми, кѫдето бѣ дошелъ на визита тѣхенъ познатъ. Той лично присѫствувалъ при вдигането на загиналия министъръ отъ мѣстото на покушението.

 

—Щомъ се прехвърли билото на Коньовската планина, по шосето взе да разказва гостенина — почти веднага завивате на дѣсно въ най-острия завой. Едва ли има седемь-осемь метра дъното му, следъ което пѫтя минава по ребрата на другата страна на голѣмия долъ. Високо тамъ, всрѣдъ рѣдка гора, сѫ били хората, които сѫ стреляли още като се задалъ отсреща автомобила на Димитровъ. Мѫчно се намира по-удобно мѣсто за засада. Шофьора е убитъ на мѣсто. Ото Нехелесъ, стопански съветникъ, тръгналъ заедно съ министъра за с. Козница, успѣлъ да побѣгне, живъ и здравъ. Нападателитѣ бързо се явили при автомобила, изпосекли колкото могли гумитѣ му, и взели всички книжа отъ джебоветѣ на Димитровъ. Трѣбва човѣкъ да отиде на самото мѣсто, за да схване колко майсторски Иванъ

 

201

 

 

Бърльо е проявилъ стратегията си ... Ни бива Лудендорфъ, ни бива Хинденбургъ ... [*]

 

Така наивно-възторжено завърши разказа си стройния, елегантенъ гостенинъ. Той бѣ познатия въ София агентъ на погребална кѫща Коце Александровъ. Погрешно приписваше деянието на Бърльо. Така се говорѣше срѣдъ цѣлото общество, макаръ Бърльо да не е знаелъ нищо. Имената на участницитѣ въ тая акция останаха тайна за всички. По-късно чухъ, че били дошли нелегално отъ поробена Македония и веднага се завърнали тамъ.

 

Властьта нареди да се яватъ въ София нѣколко хиляди селяни, които една вечерь направиха манифестация изъ централнитѣ улици. Всѣки отъ тѣхъ носѣше запаленъ факелъ. Софиянци съ любопитсво наблюдаваха дългото шествие. На улица „Царь Освободитель" видѣхъ какъ ceляни грубо сваляха отъ главитѣ на нѣкои граждани шапкитѣ имъ. Споредъ тѣхъ, всички наоколо трѣбваше да бѫдатъ гологлави. На площадъ „Св. Недѣля" Райко Даскаловъ държа речь предъ селянитѣ.

 

До софийскитѣ вестници Т. Александровъ бѣ изпратилъ съобщение за намѣренитѣ книжа при Ал. Димитровъ. Въ управляващитѣ срѣди настѫпи уплаха и смутъ, които не можеха да се прикриятъ чрезъ шумнитѣ контрамѣрки. Последваха интернирвания и побоища. Всичко, което бѣ опозиционно, ликуваше. Симпатиитѣ и възхищението отъ борбата на ВМРО никога не сѫ били по-широки всрѣдъ всички слоеве на населението. Даже народняцитѣ, които всѣкога сѫ се отличавали съ своята неприязненость къмъ македонската организация, се произнасяха ласкаво и насърдчително. Особено голѣми бѣха адмирациитѣ всрѣдъ действующето офицерство, което не бѣ обичано отъ властьта по сѫщитѣ причини, които обуславяха ненавистьта и спрѣмо македонското дѣло. Тя чертеше вдъхновение за политиката си въ пораженството. При този режимъ се постави начало на съзаклятие всрѣдъ офицерството.

 

Радваха се и въ редоветѣ на запасното офицерство, между което стотици, ако не и хиляди, бѣха наскоро уволенени отъ служба. Мирниятъ договоръ наложи това уволнение, но мнозина го приписваха на земедѣлската власть поради публичнитѣ оскърбления, нанасяни на офицерството отъ важни представители на властьта. Всичко опозиционно въ България започна открито да манифестира признателность къмъ революционната организация. Много факти подиръ това, обаче, доказаха, че голѣмъ процентъ отъ симпатиитѣ сѫ произлизали отъ тѣсни, чисто егоистически съображения, а не отъ сериозна грижа за Македония, не отъ съзнание и желание да сѫществува македонско освободително дѣло.

 

Много хора въ Кюстендилско бѣха изтезавани, за да се разкрие нѣщо около убийството на Димитровъ. He биде разкрито нищо. Министъръ

 

 

*. Лудендорфъ и Хинденбургъ — двамата най-известни германски военачалници презъ първата свѣтовна война.

 

202

 

 

на вѫтрешнитѣ работи стана Райко Даскаловъ. Спрѣмо македонското движение той продъжи политиката на Ал. Димитровъ.

 

Въ София и въ Кюстендилско настѫпи за известно време затишие, пълно съ неизвестность. Цѣлото общество очакваше да се разрази нѣкаква буря, тъй като положението въ България бѣ станало твърде натѣгнато. Режимътъ на Стамболийски си бѣ създалъ решителни врагове въ всички срѣди. Срѣдъ армията тaйниятъ кипежъ се засилваше.

 

Хора на властьта въ нѣкои случаи се застѫпваха да бѫдатъ прекpaтявaни сѫдебнитѣ дѣла срещу бандититѣ, заведени въ връзка съ тѣхнитѣ деяния на българска територия. Имаше сведения, че и Гьорче Петровъ, водача на емигрантската опозиция, се е застѫпвалъ въ този смисъль за нѣкои отъ злосторницитѣ. Нѣколко пѫти Александровъ е действувалъ, чрезъ посрѣдници въ Кюстендилъ, предъ българскитѣ власти, за да се взематъ сѫдебни мѣрки въ връзка съ доказанитѣ обири, извършвани отъ сѫщата група въ България. При едни такива разговори съ хора отъ българската власть, разбойницитѣ убиха пунктовия началникъ въ Кюстендилъ Велинъ Алайковъ. На 29 ноемврий 1922 година Александровъ писмено даде сведения до сѫдeбния следователь при Кюстендилския окрѫженъ сѫдъ за обира на власитѣ при село Ранинци, Кюстендилско ; това писмо бѣ направено публично дocтoяниe. А на 18 октомврий 1922 г. съ писмо № 326 той наново се бѣ съгласилъ да бѫдатъ помилвани виновницитѣ, като постави известни условия за това предъ посрѣдницитѣ [27]. Въ това време тѣ бѣха извгършили други убийства. Въ Кюстендилъ паднаха мирнитѣ граждани Александъръ Гюргинчевъ, старъ емигрантъ отъ Кратово, и будния мѣстенъ житель Миланъ Атанасовъ.

 

При положението, създадено въ градъ Кюстендилъ, кѫдето правителството бѣ установило разбойницитѣ съ задача и да убиватъ хората на Македонското движение и негови съмишленици, Александровъ се видѣ принуденъ да прибегне до по-крупна акция въ отбрана; организира превземането на Кнзстендилъ, за да го очисти отъ пакостнитѣ елементи. За цельта изпрати на 6 декемврий 1922 г. нѣколко стотинъ борци — селяни отъ поробена Македония подъ командата на Иванъ Бърльо и Панче Михайловъ.

 

Безъ преувеличение може да се каже, че цѣлото население на тoя градъ посрещна идването на четитѣ като праздникъ. Стари хора говорѣха, че подобна радость градътъ не е изпитвалъ отъ деньтъ, въ който руситѣ сѫ го освободили отъ турското робство. Може да се сѫди до каква степень тамошното общество се е чувствувало угнетено и застрашено, поради вилненията на правителствената шайка, станала причина често да се чуватъ револверни изстрели изъ града и да падатъ хора. При това положение, виждайки полицията въ открито сътрудничество съ разбойници, мнозина отъ офицеритѣ на мѣстния гарнизонъ още повече сѫ се настроили срещу властьта на Стамболийски. Съчувствувайки на освободителното дѣло, офицерството при споменатата акция си е гледало „сеиръ”, както се изразява народа.

 

Идващитѣ отъ поробена Македония минаха границата при голѣмъ студъ; поради него двама души умрѣха и четири-петь души

 

203

 

 

премръзнаха. Четницитѣ сѫ били около сто души, а останалитѣ сѫ милиционери на ВМРО отъ селата на Кочанска, Кратовска и Царевоселска околия. Приближаването до града е улеснено отъ вѣрни ятаци изъ близкитѣ села, между които особено сполучливо се е указало сътрудничеството на влиятелни членове на земедѣлската партии, винаги привързани къмъ освободителната кауза на Македония. Въ тѣхнитѣ домове сѫ се укрили десетки четници. Полицейскитѣ учреждения сѫ били заети безъ никакъвъ отпоръ; стражата е била парализирана отъ изненада. Набързо сѫ нападнати квартиритѣ на прословутитѣ бандити; нѣкои отъ тѣхъ паднаха, а двама-трима сѫ заловени живи; други сѫ успѣли да се измъкнатъ отъ обсадата.

 

Правителството изпрати за преговори съ войводитѣ Иванъ Бърльо и Панчо Михайловъ министъра на войната Томовъ. Преговоритѣ се водятъ въ единъ вагонъ на кюстендилската станция. Весело се коментираше отъ кюстендилци досетливостьта на Иванъ Бърльо, който заповѣдалъ предварително да бѫде откаченъ и оставенъ на по-далечно разстояние локомотива, преди да се влезне въ вагона. Между другитѣ условия за мирното изтегляне на четницитѣ отъ града министъръ Томовъ е поелъ и ангажиментъ за окончателно изгонване на бандата отъ Кюстендилъ, безъ да ѝ се позволява занапредъ да се върне тамъ. Бърльо, за голѣма радость на децата, бѣ разпоредилъ училищата да бѫдатъ затворени два-три дни. Следъ туй отрядътъ на ВМРО неусетно се оттегля обратно въ Македония.

 

Въ помощь на тази акция бѣха поискани и отъ софийския пунктъ къмъ тридесеть души бойци. Хората бѣха готови да се вмъкнатъ тайно въ града. Но допълнително се извести, че не се налага изпращането имъ.

 

Измежду наказанитѣ въ Кюстендилъ бѣ и Тасе Темкинъ „пударо" отъ Щипско, добре проявенъ въ миналото при сражения срещу сърбитѣ, но и доста провиненъ съ обиритѣ.

 

Воденитѣ въ вагона преговори не донесоха нѣкакво подобрение въ отношенията между ВМРО и властьта. Министъръ Томовъ бѣ таксуванъ отъ известни срѣди на Земедѣлската Партия като „приятель на Македонцитѣ". Почти сѫщото е казвано и за земедѣлскитѣ първенци Торлаковъ и Маноловъ.

 

По случай нападението на Кюстендилъ властьта обяви военно положение и въ София, като докара тамъ хиляди въорѫжени свои привърженици. Нападнати бидоха софийски редакции и магазини; стреляше се безразборно. Получи се впечатление, че градътъ е превзетъ отъ нѣкакъвъ срѣдновѣковенъ башибозукъ. Дебелъ минусъ бѣ за правителството тази експедиция на въорѫжени тълпи; то се изложи и въ България и въ чужбина.

 

Чрезъ кюсгендилската акция престижа на ВМРО още повече порастна въ България, както и въ Македония. Много писа и чуждестранната преса. За войводитѣ, които влѣзнаха въ Кюстендилъ, се пѣеше изъ България пѣсень. Името на Бърльо специално бѣ станало популярно навсѣкѫде изъ България. Занапредъ той нѣмаше нужда да идва въ Кюстендилско, за да създава мрежа отъ ятaци срещу изневѣрилитѣ нѣкогашни негови другари. Разправялъ ми е и за една

 

204

 

 

своя преживѣлица въ село Слокощица. Тамъ има кѫща при имението си известниятъ въ Кюстендилско Санде Границки. Въ тоя домъ, на два километра отъ града, Бърльо се е промъквалъ тайно, когато идвалъ отъ Македония. Тукъ се срещалъ нощно време съ вѣрни приятели граждани или селяни. Но въ сѫщиятъ домъ често идвали и нѣкои отъ бандититѣ, като стари познати на домакина, който никога въ миналото, пъкъ и до смъртьта си, не бѣ затворилъ вратитѣ на кѫщата си за македонскитѣ деятели. Дохаждали и тѣ тамъ на разходка ; посѣдатъ малко край бунара въ градината, поприказватъ съ Санде, чийто шеговитости нѣмаха край, и си отидатъ. Но винаги идвали групово, по петь-шесть души. Така, единъ день, когато Иванъ Бърльо е билъ скритъ въ горната стаичка на кѫщата, забелѣзва отъ прозореца, че въ градината влизатъ петь души отъ тия противници. Взелъ пушката си въ рѫка, закрилъ се задъ вратата и се услушвалъ. Домакинътъ билъ въ двора и приказвалъ съ гоститѣ, подъ самитѣ прозорци на Бърльовото скривалище.

 

— Елате, елате, тъкмо Бърльо ви чака за разговоръ, — говори Санде Границки на опаснитѣ си посетители. А Бърльо чува думитѣ му и не може да разбере какво точно иска да каже домакинътъ. Той знае колко Санде е шегобиецъ и хитрецъ. Минава му нѣкаква мисъль, че може да си прави закачки съ бандититѣ. Обаче, понече го обзема безпокойство, че все пакъ нѣкой отъ тѣхъ, въ форма на шега, може да тръгне къмъ стълбитѣ нагоре.

 

— Взехъ и револвера си въ другата рѫка, — разправяше Бърльо. А откъмъ двора чувалъ какъ се развива разговора :

 

— Mope, нѣма да смѣе Бърльо да дойде тука..., възразява Ване Арсовъ. Отдавна го нѣма къмъ Кюстендилско.

 

— Кой ? Нѣма ли го ? Я се качи въ горната стаи, ако смѣешъ — продължава Границки. А Бърльо въ тоя моментъ не знае дали Санде е полудѣлъ, или наистина е станалъ предатель.

 

— Остави шегитѣ, джанамъ, дай нѣщо да хапнеме — отговаря Ване Арсовъ. Бърльо започвалъ да се успокоява. Веселитѣ разговори подъ прозорцитѣ продължили доста дълго, а той, седналъ на столъ задъ вратата. Най-сетне видѣлъ, че петимата излизатъ на шосето за Кюстендилъ и си отдъхналъ. Границки съ смѣхъ извикалъ отдоле :

 

— Йоване, видѣ ли кои бѣха гоститѣ ? И тръгналъ да се изкачва къмъ стаята на Бърльо, които нѣмалъ търпение и да го дочака ; впусналъ се надолу, присреща го върху стѫпалата, стиска го за врата и му ударилъ две-три хубави плесници.

 

— М ... твоя ! Другъ пѫть нѣма да стѫпя въ кѫщата ти. Прави ли се шега съ такива работи ? !...

 

— Имашъ право, имашъ право Йоване — вика Санде, който едва отъ плесницитѣ е можалъ да разбере каква рискована шега е правилъ този пѫть. Той и не скриваше, че е поискалъ да дразни разбойницитѣ, а отъ друга страна да „подплаши" Бърльо. Сетне мнозина негови приятели въ Кюстендилъ знаеха за случката, но го караха той лично да я разправи наново ; защото, когато Санде разправя, смѣете се отъ сърдце. Действително, имало е опасность да стане кръвопролитие, да изгори и кѫщата на Санде, ако Бърльо не е показалъ

 

205

 

 

все пакъ голѣмо хладнокръвие. Той би могълъ — съ основание — да стреля още като ги е видѣлъ да влизатъ въ двора. Всѣки на негово мѣсто ще помисли, че идватъ съ цель да обискиратъ, по-точно да го заловятъ или убиватъ — вѣроятно сѫ подушили за присѫтствието му. А отъ друга страна нѣкой отъ тѣхъ лесно е могълъ да направи нѣколко крачки къмъ стълбата, за да покаже на домакина, че не се бои и отъ Бърльо, макаръ да вѣрва, че тоя е далече въ Македония.

 

* * *

 

Наскоро въ Кюстендилско започна все пакъ по-често да прескача отъ Македония една нелегална група, която тайно разширяваше мрежата на нашитѣ съчувственици между границата и рѣка Струма. На чело на групата бѣ Гьошо п. Иневъ отъ щипско Ново-село. Но понѣкога пакъ се мѣркаше нататъкъ и Иванъ Бърльо.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]