Спомени. I. Младини

Иванъ Михайловъ

 

II. ЕМИГРАНТСТВО ВЪ СОФИЯ.

 

 

Бѣ 1907 година. Единъ недѣленъ день следъ обѣдъ, когато въ кѫщи почиваха, дойде презъ капиджика нашъ роднина и потърси майка ми. Тя веднага отиде на горния етажъ, за да пробуди баща ми. Слѣзнаха долу. Майка ми извади отъ сандъка нѣкакви кърпи или чорапи, увити въ бохчичка, и двамата пакъ се върнаха на горния етажъ.

 

Нѣщо бързаха, а и разговорътъ имъ бѣ оживенъ, но съ пониженъ тонъ, не както обикновенно си говорѣха. Баща ми се преоблѣче въ другъ костюмъ, което не правѣше въ недѣля следъ пладне, а само сутринь. Сетне, порѫча на мене да потърся нѣщо въ долната стая; докато имъ го занеса, баща ми го нѣмаше въ кѫщи.

 

Той не се върна и вечерьта. А вече се бѣ узнало, че въ града и Ново-село полицията е търсила голѣмъ брой граждани, а нѣкои и закараха въ хюкюмата. Търсенията продължиха и на другия день. Порѫчаха да се яви и баща ми.

 

Нѣмахъ представа, кѫде може да е отишелъ той. Очудихъ се, когато го видѣхъ на третия день у теткини; билъ е, значи, едва на двеста метра отъ нашата кѫща. Тукъ дойде и майка ми. Следъ това дълго не го видѣхме; но дѣдо и майка ми често се запитваха дали вече е прехвърлилъ границата, дали скоро ще дойде писмо.

 

 

64

 

Отъ Ново-село бѣха избѣгали сѫщо попъ Димитри Георгичковъ и Ване Кантарджиевъ, а вѣроятно и други мнозина и отъ града. Толкова, ако не и повече, бѣха и арестуванитѣ. Може да се каже, че бѣха подгонени все първи граждани. Разбра се скоро причината на тази афера. Заловено било отъ властитѣ писмо, отправено до войводата Ефремъ Чучковъ въ Кочанско. Всички тия хора били подписали писмото. Въ кѫщи приятели и роднини се шегуваха когато научиха, че баща ми се билъ подписалъ по цѣлото протежение на листа, съ четири имена : Мише Гавриловъ Хаджи Анастасовъ. Куриерътъ-селянинъ, който носилъ писмото, билъ заловенъ нѣйде къмъ село Крупище, както се говорѣше. Гражданитѣ викали съ това писмо Чучкова да дойде въ Щипско, за да се турятъ въ редъ много работи следъ убийството на Развигоровъ, който бѣ щипски войвода и главенъ рѫководитель на Скопския революционенъ окрѫгъ. Чучковъ бѣ щипянинъ и съ авторитетъ, та се е очаквало, че ще може да стегне онова, което въ нашата околия и въ града е било разстроено. Сериозно се е подържало отъ нѣкои, че селянина умишлено е действувалъ непредпазливо, за да попадне писмото въ рѫцетѣ на полицията, та по този начинъ да се отмъсти на града, кѫдето Мише загина. Други отхвърляли тази мисъль.

 

Баща ми се обади съ писмо отъ София. Следъ два-три месеци той наредилъ мене да изпратятъ въ България, за да продължа тамъ учението си. Случайно пѫтуваше нашата съгражданка Гена Пенушлиева и съ нея заминахъ. Свършилъ бѣхъ вече първи прогимназиаленъ класъ.

 

 

65

 

*

 

Въ София намѣрихъ нѣкои отъ избѣгалитѣ съ баща ми щипяни. Узнахъ, че сѫ минали границата откъмъ Царевоселско, като престояли нѣколко дни въ с. Ильово. И азъ се смѣехъ за една антисултанска постѫпка на другаря имъ Ване Кантарджия. Току-що се спуснали отъ граничния ридъ въ българска територин, бай Ване свалилъ феса си и, произнасяйки груби проклятия, скълцалъ го между два камъка. По този начинъ си изкаралъ яда срещу турцитѣ и символично унищожилъ империята имъ.

 

Тая емигрантска група се събираше на разговоръ въ дома на нашия съгражданинъ Михаилъ х. Костенцевъ. Той бѣ доста пѫтувалъ и много видѣлъ. Още преди освобождението на България е разнасялъ отъ Пловдивъ съ конь разни книги изъ българскитѣ земи. И сега предъ двора му на ул. «Мария Луиза» бѣха изложени за продань книги.

 

Вечернитѣ беседи въ дома на дѣдо Михаилъ х. Костенцевъ сѫ ми незабравими. Азъ слушахъ съ часове увлѣкателнитѣ му описания за българскитѣ градове, за неговитѣ тактизирания съ турскитѣ власти, за разпритѣ му съ гръцки духовници, за пробуждането на българския духъ. Той бѣ обиколилъ повече български околии отъ Левски и отъ Дѣлчева, вѣчно съ коня си, натоваренъ съ книгитѣ на издателя Хр. Г. Дановъ и други просвѣтителни четива. Ходилъ бѣ и въ Мала-Азия, въ Цариградъ, въ разни страни на близкия изтокъ, които въ въображението ми — като го слушахъ — изглеждаха много по-далечни, отколкото сѫ по географската карта. Безброй

 

 

66

 

интересни случки, поучителни мѫдрости, живи картини изъ народния нашъ животъ, отъ Дунава до Солунъ, се точеха отъ устата на неуморимия разказвачъ. Заслугата му — чрезъ това апостолско разпространение на възродената българска книжнина — е може би по-голѣма отъ тая на брата му Арсений Костенцевъ, свѣтла фигура отъ възрожденската епоха на българщината. Примѣрътъ на тия двама братя ми е най-живо свидетелство какъ незабелѣзани, почти съвсемъ забравени въ своята безпретенциозность, живѣеха нашитѣ възрожденци всрѣдъ свободното общество на възкръснала България. Емигрантитѣ постоянно разискваха върху политиката. Отъ тогава като фамилияризирани ми звучатъ имената Балъ-Плацъ, Голуховски, Диджордисъ, Хилми-Паша и други. Понѣкога и мене водѣха на митинги и събрания, устройвани въ връзка съ положението на Македония. Отивахъ и на лагеритѣ край София да гледамъ упражненията на войската; тамъ бѣха и двама мои братовчеди войници. Присѫтствувахъ и на погребението на Сарафовъ и Гарвановъ, чието убийство развълнува цѣла България.

 

Постѫпихъ въ втори класъ на трета софийска гимназия [1]. Баща ми съ свои роднини отвори стъкларски магазинъ въ София, но неочаквано въ Турция биде обявенъ Хуриета. Дюкяна бѣ ликвидиранъ и ние се приготвихме за връщане въ Щипъ. Приключваше се — така за моментъ повѣрва цѣлиятъ нашъ народъ — една епоха въ историята на Македония и започваше нова, огрѣна отъ свѣтлината на ентусиазирани надежди.

 

 

1. Тогава гимназията почваше отъ първи класъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]